Решение № 266 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1140/2025 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от на Етажната собственост на •••, представляваща сграда с идентификатор ••• по КККР на •••, с адрес: •••, подадена от управителя •••, чрез адв.Н. Ч. от АК-Бургас със съдебен адрес: ••• против •••, гражданин на •••, род. на •••. в •••, Булстат-•••, с адрес в РБългария: •••, •••, •••, •••, с правно основание чл.38 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД за дължими такси, съгласно взети РОСЕС от 2023, 2024г. и 2025г.. По-конкретно предявени са от Етажна собственост в ••• осъдителни претенции срещу ответницата •••, в качеството й на собственик на ап.№ 8 в сградата, представляващ СОС с идентификатор № ••••, за заплащане на разходи по чл.50 ЗУЕС и чл.51 ЗУЕС, дължими по силата на влезли в сила решения на ОС на ЕС проведени както следва: на 22/23.05.2023г. - по което се претендира главница от 2407,45лв. и обезщетение за забавено плащане в размер на 739,45лв. за периода от 01.07.2022г. до 23.09.2025г.; на 13.05.2024г. –главница от 2461,90лв. и обезщетение за забавено плащане на главницата от 419,45лв. за периода от 01.07.2024г. до 23.09.2025г.; и ОСЕС от 12.05.2025г. – за главница от 2454,03лв., и обезщетение за забавено плащане на главницата от 79,23лв. за периода от 01.07.2025г. до 23.09.2025г. Като главниците се претендират ведно със законната лихва върху главниците начиная от 23.09.2025г.-датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на вземането. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез процесуалния й представител, който отговаря на съдържателните изисквания на чл. 131 от ГПК и с който се развиват съображения допустимост и вероятно основателност на претенциите. За о.с.з. е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ищеца, с която претенциите се поддържат и се иска тяхното уважаване като доказани по своето основание и размери. В о.с.з. особения представител поддържа отговора, възразява за прекомерност по отношение претендираното от ищеца адв.възнаграждение. Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в ••• с идентификатор № ••••, представляващ •••, •••, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост от 22.05.2023г./23.05.2023г., 13.05.2024г. и 12.05.2025г. са определени разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, включително, че ответникът притежава 1,952 % ид.ч. от общите части на сградата и че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разпределят съгласно правилото в нормата, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията. По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за процесния период. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погашение, респ. наличието на правоизключващи или правопогасяващи обстоятелства. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 472 от 21.04.2026г., постановено по делото. По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 151/06.06.2022г., том IX, рег. № 8383, дело № 1698 от 2022г. по описа на нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, се установява, че ответникът е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••• по КККР гр. Несебър, представляващ •••, находящ се в •••, разположена в поземлен имот с идентификатор № •••, с площ от 55,85 кв.м. по смеха на АГКК, ведно с 1.952 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9.10 кв.м. ид.ч. и 1.952 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот. От материалите по делото безспорно се установява, че на 23.07.2018г., 22.05.2023г./23.05.2023г., 13.05.2024г. и 12.05.2025г. били проведени общи събрания на етажната собственост на •••. Видно от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г. ••• е избран за управител на същата. С решение по т. 1 било прието площообразуване, като съгласно приложената таблица идеалните части от общите части на собствения на ответницата обект били преизчислени на 0.989 %* от протокол. По т. 5 от дневния ред на проведеното на 22.05.2023г./23.05.2023г. общо събрание на етажната собственост бил приет бюджет за сезон 2023/2024г., в който били включени разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ - 216600 лева (т. 5.1.1), фонд „Необходим ремонт“ - 51200 лева (т. 5.1.1.1), разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС - 42500 лева (т. 5.1.1.5) и разходи по чл. 51 от ЗУЕС - 38200 лева (т. 5.1.2). Общото събрание взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят между етажните собственици съобразно притежаваните от тях идеални части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС - поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят (т. 6). С решение по т. 7 от дневния ред общото събрание приело за начало на финансовата година 01.06.2023г., а за край - 31.05.2024г., като определило краен срок за плащане на таксите - 30.06.2023г. С решение по т. 5 от дневния ред на проведеното на 13.05.2024г. общо събрание на етажната собственост бил приет бюджет за сезон 2024/2025г., в който били включени разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ - 219400 лева (т. 5.1.1), фонд „Необходим ремонт“ - 55800 лева (т. 5.1.1.1), разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС - 43500 лева (т. 5.1.1.5) и разходи по чл. 51 от ЗУЕС - 40300 лева (т. 5.1.2). По т. 6 от дневния ред общото събрание взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят между етажните собственици съобразно притежаваните от тях идеални части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС - поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Видно от решение по т. 7, ведно с икорпорирана към него таблица ответникът дължал сумата от 2169.87 лева, представляваща разходи по чл. 50 от ЗУЕС за бюджетната 2024/2025г., като дължимите суми по чл. 51 от ЗУЕС били еднакви за всички собственици и били в размер на 292.03 лева. С решение по т. 8 от дневния ред общото събрание приело 01.06.2024г. за начало на финансовата година, а за край - 31.05.2025г., като определило краен срок за плащане на таксите - 30.06.2024г. На проведеното на 12.05.2025г. ОСЕС с решение по т.7 за определени разходите на бюджета както следва: разходи по чл.50 ЗУЕС/ФРО в размер на 216 900лв.; разходи по чл.48, ал.5 ЗУЕС-в размер на 56 900лв.; разходи по чл.48, ал.8 ЗУЕС- от 71600лв., разходи по чл.49 ЗУЕС-29 500лв., разходи по чл.50, ал.4 ЗУЕС- 44500лв., разходи по чл.51 ЗУЕС-41700лв. Разпределението на разходите по т.8 е определено съобразно императивните разпоредби на чл.50 и чл.51 ЗУЕС, като в табличен вид са представени начина на образуване на дължимите суми за всеки апартамент. С решение по т.10 ОСЕС е определило, начало и край на финансовата година: 01.06.2025г.-31.05.2026г., като изрично е посочило, че крайния срок за плащане на дължимите вноски от етажните собственици е 30.06.2025г. на посочена в решението банкова сметка. По делото липсват данни взетите решения на процесните общи събрания на етажната собственост да са били предмет за обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Установява се, че от управителя на етажната собственост било изготвено уведомление до ответника за определяне на дължимите от него суми по двете пера, приети от общите събрания, като за разходите по чл. 51 от ЗУЕС. Съставянето на посочените таблици и изготвяне на уведомлението, представляват действия, които са от компетентността на управителя на ЕС по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗУЕС, а таблиците в протоколите от проведените ОС са годни доказателства по смисъла на чл. 7 вр. чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС, които да установят броя на лицата, между които да се разпределят тези разходи. Обосновава се извод, че с приемането на бюджета за посочените по-горе години на съответните общи събрания дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на ЗУЕС. На ответника са начислени суми по посочените правила, като за всеки собственик е начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС за 2023г. по 265.25 лева (чрез разделяне на цялата сума от 38200 лева на 144 обекта), а вноската по чл. 50 от ЗУЕС е определена за ответника чрез съотношение на 0.989 % към сумата от 216600 лева. За 2024г. таксата по чл. 51 от ЗУЕС е определена чрез разделяне на общата сума от 40300 лева на 138 обекта, а вноската по чл. 50 от ЗУЕС - чрез съотношение на 0.989 % към сумата от 219400 лева. По същия начин за2025г. таксата по чл. 51 от ЗУЕС е определена чрез разделяне на общата сума от 41700 лева, а вноската по чл. 50 от ЗУЕС - чрез съотношение на 0.989 % към сумата от 216 900 лева. Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите за 2023г. - 30.06.2023г., за 2024г. - 30.06.2024г. и за 2025г. – 30.06.2025г. Следователно задълженията са били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Наред с горното, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Налага се извод, че цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Според практиката на ВКС (Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 4176 от 20.09.2024г. по ч.гр.д. № 2689 от 2024г. по описа на II гр.о. на ВКС), незаконосъобразност и нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (вкл. преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и то предявен в дадения срок, но не и преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани възражения за нарушения на правилата на ЗУЕС при свикване и провеждане на процесните събрания и взимане на решенията по тях, тъй като същите биха могли да се наведат в евентуално производство по чл. 40 от ЗУЕС, а както вече беше посочено по делото няма данни решенията от 2023г. и 2024г. да са отменени по надлежния ред. Предвид гореизложеното съдът намира, че за ответника, като собственик на обект в процесната етажна собственост е възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, за които както беше посочено, са приети по определяем начин съобразно взетите решения по т. 5 от дневния ред на общите събрания, проведени на 22.05.2023г./23.05.2023г., 13.05.2024г. и 12.05.2025г.. Задължението на ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) - 30.06.2023г., 30.06.2024г. и 30.06.2025г. и не е било необходимо отделното връчване на покана. Ето защо основателна е и претенцията на ищеца за лихва за забава в размер на 739,45 лева, дължима за периода от 01.07.2023г. до 23.09.2025г., за сумата от 419,45 лева за периода от 01.07.2024г. до 23.09.2025г. и за сумата от 79,23лв. за периода от 01.07.2025г. до 23.09.2025г.. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 1466,47евро, от които 226,47евро - заплатена държавна такса, 540евро - възнаграждение за особен представител и 700евро - адвокатско възнаграждение. Не се възприема за основателно възражението за прекомерност на претендираната от ищеца разноска за заплатено адв.възнаграждение, доколкото същата е към минимума за броя и размера на предявените претенции и съответства напълно на фактическата сложност на подготовката на защитата на ищеца по делото. Мотивиран от горното, съдът