Решение № 1468 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 126/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 147/02.12.2025 г., постановено по АНД № 229 по описа за 2025 година на Районен съд – Димитровград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се също, че решението било недопустимо. Счита се, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона. Доказателствата по делото не били тълкувани правилно и в пълнота, като така съдът достигнал до погрешни правни изводи и постановил неправилно решение. Цитира се нормата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и се твърди в тази връзка, че след като имало настъпила злополука, при която работникът изпълнявал функциите си спрямо работодателя, то отговорността за липсата или непълното осигуряване на безопасни условия на труд била върху работодателя. Именно поради това в случая бил реализиран съставът на посочената разпоредба. Сочи се в тази насока, че в чл. 16, т. 6 ЗЗБУТ било регламентирано задължението на работодателя да осъществява ефективен контрол по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като този контрол трябвало да е съществен, реален и действителен, предвид лексикалното тълкуване на термина „ефективен“. В този смисъл, поведението на работодателя следвало да обезпечава действителното наличие на безопасни условия на труд, като за постигане на ефективността трябвало това поведение да е трайно и повтарящо се, както и да съществува от момента на възникване на трудовото правоотношение до прекратяването му. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд включвало и задължение на работодателя за ефективен контрол в това отношение, което означавало създаване на правила, даващи възможност за непрекъснат контрол на работниците, който контрол трябвало да е предварителен и текущ. В случая злополуката била настъпила поради неосъществяване на тези видове контрол. Ролята на работодателя в превенцията на риска от злополука била водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд били негови задължения, и включвали система от мерки, част от които се отнасяли до въвеждане на конкретни правила за безопасност, които да се прилагат пряко от изложените на риск работници и служители, след провеждане на инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които трябвало да въведе работодателят, зависели от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работа и свързания с нея производствен риск. Предвид изложеното се твърди, че мотивите за наказване на нарушителя били подчинени на правната логика, използвана от законодателя при регламентиране на отговорността на работодателя в случаите на увреждане на здравето на работника и служителя, чл.200 – чл.202 КТ. Тази отговорност била обективна и безвиновна, и можело да отпадне само в случаите, в които работникът предвиждал сигурното или вероятно настъпване на конкретните опасни последици, и съзнавал опасния характер на действията си, като искал настъпването на резултата. В случая не били налице основания за отпадане както на имуществената отговорност по чл.200 от КТ, така и на административнонаказателната по ЗАНН. Твърди се, че нарушението по чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ е самостоятелно и не предполага задължително кумулативно нарушение на подзаконов нормативен акт. Акцентира се върху ефективния контрол като гаранция за постигане на целта – извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин. В тази насока се счита, че с оглед спецификата на тази цел, постигането на същата не можело да бъде степенувано – тя била постигната или не била постигната. В случая получените от лицето З. К. З. фрактура на лява подбедрица и контузия на таза сочели, че целта не била постигната. Oт работодателя не били представени доказателства за осъществен предварителен и текущ контрол. Навеждат се доводи, че пострадалият работник не бил запознат с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка, за неизвършване на оценка на риска за дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки (което следвало да бъде част от оценката на риска за работното място „шофьор“), както и за допускане работникът да използва работно оборудване без запознаване преди това с инструкцията за работа с него. В случая контрол по визираните обстоятелства не бил налице, което довело до неефективност на общия осъществен от работодателя контрол, а това от своя страна противоречало на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ и нарушавало тази норма. Това обосновавало ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя с отмененото от районния съд наказателно постановление. Освен това, съдът неправилно изисквал „невъзможност да с епредотврати инцидента“. Сочи се, че административнонаказателната отговорност по ЗЗБУТ била обективна. Не се изследвало дали инцидентът можело на 100 % да бъде избегнат и дали работникът действал правилно. По изложените съображения се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на отмененото с него НП. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез процесуален представител. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се потвърди НП Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът, чрез пълномощник моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Административен съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, тя се явява основателна. С Решение № 147/02.12.2025 г., постановено по АНД № 229 по описа за 2025 г., Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 26-2300253/21.11.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „У.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Районният съд е приел за установени описаните в съставения АУАН обстоятелства, че на 26.09.2023г., около 10.20 часа, в [населено място], [жк], складова база „В.“, стопанисвана от „У.“ ООД, настъпила злополука със З. К. З.. Съдът посочил, че лицето било назначено на длъжност „шофьор“ във фирма „У.“ ООД, съгласно Трудов договор №149/01.08.2023 г. На посочената дата – 26.09.2023 г., З. З. трябвало да превози продукти до основния склад, намиращ се в [населено място], [улица] започнал преместването на стоката с помощта на транспалетна количка. Подхванал 2 палета с количката, но те се заклатили и в резултат на това от тях паднали хранителни продукти (леща) върху него. Вследствие на това, работникът получил фрактура на лява подбедрица и контузия на таза. В тази връзка бил съставен АУАН, с който било прието, че „У.“ ООД, в качеството си на работодател, не е осигурил ефективен контрол за извършване на възложената работа на З. З., без риск за здравето му по безопасен начин, а именно: не осъществил предварителен контрол, чрез извършване оценка на риска за работното място „шофьор“ за рисковете при извършване на дейностите по пренасяне, преместване и подреждане на стоки и не запознал работника с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка. Дружеството не осъществило и текущ контрол, който следвало да се състои в недопускане на работника до извършване на дейностите- пренасяне, преместване и подреждане на стоки, за които не е оценен риска за безопасността и здравето на работещите и недопускане на работника до използване на работно оборудване /транспалетна количка/, за което същия не е инструктиран как да работи по безопасен начин. Неосигуряването на предварителен и текущ контрол довело до неосигуряването на ефективен контрол за извършване на възложената работа на пострадалия без риск за здравето му и по безопасен начин. Съответно по този начин работодателят нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и НП, като съдът посочил, че описаната в същото фактическа обстановка, свързана с нарушението, била идентична с тази, изложена в АУАН. Съдът е посочил също, че с цел осигуряване безопасни условия на труд, дружеството извършвало множество превантивни мероприятия, за които до 02.10.2023 г. имало издадени множество писмени доказателства – сертификати за въведена система за управление, заповед по чл.24, ал.1 ЗЗБУТ, Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност и опасности и рискове, свързани с ръчното обработване на товари, програми за провеждане на начален инструктаж и за периодичен инструктаж на шофьори, на работещи на видеодисплеи и на продавач консултант. Допълнително била водена периодична документация като Книгата на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, Книгата на инструктажа на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж, Списък на персонала, удостоверяващ, че на основание чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, на лицата била предоставена необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. От Служебна бележка с рег. № 52/02.08.2023г. било видно, че на работника З. К. З. на 02.08.2023г. била предоставена необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. Работникът З. З. бил назначен като шофьор в дружеството и част от задълженията му включвали товарене и разтоварване на стоката, както и нейното укрепване в превозното средство. Съдът посочил, че в този смисъл, част от задълженията на З. в дружеството включвали товарене на хранителни стоки на транспалетна количка, като това била негова обичайна дейност и той я упражнявал редовно след постъпването си на работа. Установената от контролните органи липса на запознаване на пострадалия с Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка се потвърждавала от актосъставителя Л. Г. и свидетеля А. Т.. От правна страна районният съд е приел, че в разглеждания случай не е налице извършено административно нарушение, респ. липсвал състав на такова и по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Твърдяното от АНО нарушение: че работодателят не осъществил предварителен контрол, чрез извършване на оценка на риска за работното място „шофьор“ за рисковете при извършване на дейностите по пренасяне, преместване и подреждане на стоки и не запознал пострадалия работник с утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с транспалетна количка, както и че не осъществил текущ контрол, който следвало да се състои в недопускане на работника до извършване на дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки, за които не бил оценен риска за безопасността и здравето на работещите, и недопускане на работника до използване на работно оборудване (транспалетна количка), за което същият не бил инструктиран как да работи по безопасен начин – не било доказано по несъмнен начин. Установило се противното – че далеч извън стандартите минимум на Наредба № 7/1999 г. бил осъществен предварителен контрол и оценен риска от работодателя, като в тази връзка били представени редица доказателства (изброени са посочените по-горе), а и редовно била водена документация (посочена е визираната по-горе). Несъмнено било установено и че работникът бил запознат с утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка, като в тази връзка следвало да се цени Служебна бележка с рег.№ 52/02.08.2023г. Очевидно било, че инкорпорираните в НП твърдения на АНО били оборени. Неясно оставало и какво повече следвало да се предприеме, за да има ефективен контрол. Изложеният в съдебно заседание довод от представителя на АНО, че аргумент в подкрепа на становището за липса на контрол е самият факт на злополуката, която иначе нямало да настъпи, не е споделен от районния съд, като в тази връзка е посочено, че по пътя на въведената от АНО логика при всеки инцидент работодателят следвало да носи отговорност, което очевидно противоречало на смисъла на нормата. Касационната инстанция не споделя тези доводи на въззивния съд и счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Според чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Предвид горните законови разпоредби, съдът намира за необходимо да отбележи, че следва да се има предвид, че ефективността на контрола е определена от закона като изключваща настъпването на вредоносен резултат за работника, свързана с преценка на работодателя с оглед спецификата на дейността. Ефективният контрол означава създаване на такива правила, които да дават възможност на работодателя да контролира непрекъснато своите работници, като той следва да бъде и текущ и последващ. Безспорно, след като работодателят допусне настъпването на трудовата злополука, то контролът от негова страна, дори и хипотетично да се допусне да е бил осъществен, не е бил резултатен, т. е. ефективен. Липсата на ефективен контрол е налице и когато е налице случай на подценяване на ситуацията от страна на самия пострадал работник. Действително, не могат да бъдат обхванати казуистично абсолютно всички хипотези, при които би възникнала опасност за живота и здравето на работниците и съответно в законовите или подзаконовите нормативни актове пък да се съдържат всички конкретни задължения на работодателите, неизпълнението на които да доведе до засягане на живота и здравето на техните работници, но самият резултат – настъпила трудова злополука, сам по себе си обосновава извода, че работодателят е нарушил задълженията си да осигури ефективен контрол за безопасни условия на труд, като е допуснал работникът да извършва работа, за която липсва оценка на риска и за която не е бил инструктиран как да я извършва. Като не е сторил това, съответно се приема, че не е упражнил нужния ефективен контрол, което е нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Следва да се има предвид също, че отговорността на работодателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна. Вината на отделния работник или служител при неспазване на правилата за безопасна работа е неотносима към задължението на работодателя да осъществява контрол (в този смисъл Решение № 7212 от 12.06.2024г. на ВАС по адм. д. № 7838/2023г., Решение № 707 от 14.02.2024г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1086/2023г.). Касационната инстанция намира, че в процесното НП ясно е посочено, че дружеството „У.“ ООД, в качеството на работодател, не е осигурило именно ефективен контрол за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин, като конкретно не осъществило предварителен контрол и текущ контрол. Пояснено е в НП в какво се изразява липсата на предварителен контрол – неизвършване на оценка на риска за работно място „шофьор“ за рисковете при извършване на дейностите по пренасяне, преместване и подреждане на стоки, и в незапознаване на пострадалия работник с утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа с транспалетна количка. Пояснено е в санкционния акт и в какво се изразява липсата на текущ контрол – допускане на работника до извършване на дейностите пренасяне, преместване и подреждане на стоки, за които не е бил оценен риска за безопасността и здравето на работещите и допускане на работника до използване на работно оборудване (транспалетна количка), за което същият не е бил инструктиран как да работи по безопасен начин. Тоест ясно и точно е описано твърдяното нарушение и са изпълнени изискванията на ЗАНН по отношение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е квалифицирано и нарушението. С нормата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ се регламентира задължението на работодателя да осигурява ефективен контрол с оглед спазване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на възложената на работника работа, което задължение е общо по своя характер, но това не изключва отговорността за неизпълнението му. (Решение № 707 от 14.02.2024г. на АдмС – Хасково по к. а. н. д. № 1086/2023г.) Тоест, за така описаното нарушение е налице състав на административно нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и реализирането му е възможно без да е необходимо да е извършено конкретно деяние по смисъла на Наредба №7/23.09.1999г. Основните превантивни мерки, които работодателят е длъжен да предприеме за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са регламентирани в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 – 8 от ЗЗБУТ. Непредприемането на коя да е от описаните в тази разпоредба мерки съставлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие и наказуемо с предвидената за това санкция по чл.413, ал.2 от КТ. В този смисъл съществува практика на (Административен съд – Хасково, изразена в Решение № 879 от 3.12.2019г. по к. а. н. д. № 719/2019г., Решение от 7.03.2012г. по к. а. н. д. № 18/2012 г.) Следва да се отбележи също, че в процеса на работата осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е непрекъснат, а не еднократен процес. Обективното обстоятелство, свързано с нараняване на работещия, води до извод за липса на ефективен контрол за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин. Принципно взетите мерки от работодателя не сочат за изпълнение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, в условията на възникнали вреди за конкретен работник. Самият факт на настъпило нараняване, довело до злополука с работещ, предполага неизпълнение на посочената правна норма, без за контролния орган да съществува задължение да изследва взетите от работодателя мерки, дали същите са били достатъчни за предотвратяване на злополуката и дали могат или е било възможно да се приложат други допълнителни мерки. Поради гореизложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът счита, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, което се явява доказано от всички събрани по делото доказателства. С оглед горното, правилно е била ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, като наложената в случая имуществена санкция е определена близо до минималния предвиден в закона размер. Ето защо аргументите на районния съд за отмяна на процесното наказателно постановление се приемат от касационната инстанция за неправилни, поради което е налице основание за касиране на съдебния акт като порочен. Доколкото релевантните за обективната истина факти са безспорно установени, а те налагат извод за доказаност от обективна страна на визираното в НП нарушение и нарушител, то следва след отмяна на решението на районния съд, да се постанови такова, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. При този изход на правния спор, съдът следва да уважи искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да бъде присъдено в размер на 66.47 евро (130 лева), което е в минимален размер, предвид действащата регламентация на чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, както е поискано за настоящата инстанция. Водим от горното съдът