Решение № 5035 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2527/2025 г.

Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Д. Й. С., [ЕГН], от гр. Асеновград, с адрес: [улица], ет. 1, ап. 4, срещу Решение № 94-6895/16.10.2025 г. на главния секретар на Министерство на образованието и науката, издадено по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-6895/08.10.2025 г. на Д. Й. С..

Решението се обжалва в частта, с която се отказва предоставянето на информацията в поисканата електронна форма (по чл. 26, ал. 1, т. 4 и/или т. 5 ЗДОИ) за учебните години 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. и на жалбоподателя се определя достъп чрез „преглед на място“ (по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. В жалбата се сочи, че под привидността на „пълен достъп“, на практика се отказва исканата от жалбоподателя форма за достъп до информацията за посочените учебни години. Счита, че не е налице основание за приложението на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, на който се основава отказът за предоставяне на информацията в поисканата форма, а наложеният „достъп на място“ намира за равносилен на отказ да се предостави информацията, доколкото като жител на гр. Асеновград, посещението на място в сградата на МОН в гр. София създава прекомерна и необоснована тежест и по този начин се обезмисля гарантираното право на достъп до обществена информация, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ. Счита за необоснован аргумента, че е налице риск за авторските права (или за неправомерна обработка на информацията) по отношение материалите по общообразователна подготовка, а такъв риск липсва при тези по профилирана подготовка. Намира за неотносимо и позоваването на чл. 32, ал. 2 ЗДОИ, доколкото нормата урежда хипотезата, в която органът не съхранява исканата информация, а знае къде се намира тя, респективно препраща заявлението до друг орган, а е видно, че МОН разполага с исканата информация. Счита, че при издаване на решението си, органът е действал недобросъвестно, тъй като сам признава, че от години се провежда ДЗИ по Математика на ниво профилирана подготовка (ПП), а от учебната 2021/2022 г. се въвежда нов ДЗИ по Математика на ниво общообразователна подготовка (ООП), и видно от публикувани на сайта на МОН документи, в достъпен електронен вид са налични изпитните варианти от ниво ПП – както за второ задължително ДЗИ, така и за това по желание на зрелостниците. Въпреки тази практика, жалбоподателят сочи, че от момента на въвеждане на новия формат на изпит (ниво ООП), МОН променя политиката си и не публикува изпитния вариант за него. Иска решението на органа да бъде отменено в посочената част, като се задължи МОН да предостави исканата обществена информация (изпитни варианти, ключове с верни отговори и справочни материали за ДЗИ по Математика, общообразователна подготовка, за учебните 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. в заявената от него електронна форма. Претендира разноски в размер на заплатената държавна такса за образуване на производството.

В допълнителна молба от 17.11.2025 г. жалбоподателят навежда и довод за нищожност на връченото му решение чрез платформата за достъп до обществена информация, поради липса на форма, тъй като върху получения от него файл във формат pdf няма положен електронен подпис, а само графично изображение на такъв. Намира, че невалидният акт е равносилен на липса на произнасяне от страна на органа, т.е. че е налице мълчалив отказ. Поради това счита, че жалбата му – макар формално да е срещу изричен акт, доколкото е бил въведен в заблуждение от официалния вид на документа, следва да бъде разгледана като такава срещу мълчалив отказ. И тъй като нищожността на акта се дължи на липса на форма, а не на липса на компетентност, то не следва да намери приложение чл. 173, ал. 2 АПК, която предвижда връщане на преписката на органа, а е приложима разпоредбата на ал. 1 и въпросът не е оставен на свободната преценка на органа. Счита, че връщането на преписката на органа за ново произнасяне е предпоставка за формирането на повторен неправомерен отказ по други мотиви, което ще наложи провеждането на ново съдебно производство по оспорването му в разрез с принципа за процесуална икономия. Излага нови искания в пет точки, в обобщение иска от съда да се произнесе по същество като задължи органа да му предостави исканата информация.

С молба от 22.12.2025 г. жалбоподателят – като твърди, че представените от ответника доказателства за попълване на административната преписка са просрочени, предвид дадения от съда срок, намира че е преклудирана възможността за доказване компетентността на органа, а поради недоказването й е налице нищожност на акта. Излага доводи по същество на представения отговор на жалбата. Иска обявяване на акта за нищожен поради липса на форма и некомпетентност на органа, алтернативно – отмяна на оспореното решение и решаване на делото по същество със задължаване на МОН да предостави исканите файлове.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изложените до момента доводи и искането си за обявяване на акта за нищожен, както и решаване на делото по същество със задължаване на ответника да предостави исканите от него файлове. Представя и писмена защита.

Ответникът – главен секретар на Министерство на образованието и науката, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не е налице отказ за предоставяне на информация, напротив – същата е предоставена в изискания от заявителя обем, но в определена от органа форма при условията на чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗДОИ, доколкото е налице основание да се счита, че е възможна неправомерна обработка на исканата информация или нарушаване на авторски права. Сочи, че темите, задачите и тестовете, които се изготвят за допълнителните държавни зрелостни изпити се създават единствено с цел чрез тях да се бъдат проверени и оценени знанията, уменията и компетентностите на учениците, които доброволно са избрали да се явят на допълнителен зрелостен изпит, и не предполага да бъдат използвани с други цели, освен свързаните със съответния изпит (напр. за подготовка на ученици в частни школи; за издаване на изпитните материали в сборници, учебни помагала и др.). Иска нейното отхвърляне. Не претендира разноски.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление вх. 94-6895/08.10.2025 г. от Д. Й. С., чрез Платформата за достъп до обществена информация (ПДОИ), номер в ПДОИ – УРИ 1759853213/07.10.2025 г., за достъп до обществена информация, създавана и съхранявана от Министерство на образованието и науката (МОН), състоящ се в:

1. Изпитните материали (тестови книжки) за държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по Математика (общообразователна подготовка) за учебните години 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г.;

2. Съответните ключове с верните отговори (официалните критерии за оценяване);

3. Бланките с формули и справочни таблици, предоставяни на учениците по време на изпита за всяка от посочените години.

Заявено е, че лицето желае достъпът (под формата на файлове) да бъде предоставен в електронен формат (PDF, Word или друг четим файлов формат) и изпратен на посочения в заявлението електронен адрес, или по ССЕВ, или да бъде качен в ПДОИ (опциите по чл. 26, ал. 1, т. 4 и/или т. 5 ЗДОИ).

В заявлението още е посочено, че след като заявителят се е запознал с отговорите на други заявления, изрично не желае да преглежда материалите на място. Посочено е, че предоставянето им само за преглед „на място“ би било в противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не е обосновано с липса на техническа възможност. Заявителят счита, че исканата информация по своя характер може да бъде лесно предоставена в електронен вид, без да се засягат права на трети лица, а доколкото същите материали за ДЗИ по Математика (профилирана подготовка) са качени (на сайта на МОН, бел. на съда) за същия времеви период, то конфиденциалността не е от значение.

Заявителят изрично сочи, че желае да получи решението по заявлението си също по електронен път – на посочения адрес на електронна поща или чрез ССЕВ.

След постъпването си, заявлението е изпратено с писмо от 08.10.2025 г. от директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МОН до директора на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. В отговор на това писмо, в писмо изх. № 80893-489/10.10.2025 г. на директора на дирекция СПУО е посочено следното:

1. Изпитните материали за държавните зрелостни изпити (ДЗИ) не се изготвят във вид на тестови книжки;

2. На интернет страницата на МОН се публикуват изпитните материали от ДЗИ, които са общи за всички ученици – материалите от първия и втория задължителен държавен зрелостен изпит;

3. За първи път през учебната 2021/2022 г. са проведени ДЗИ по общообразователна и профилирана подготовка. Изпитните варианти и използваните справочни материали за тази учебна година са публикувани на сайта на МОН в раздел „Общо образование“ → „Държавни зрелостни изпити“ → „Изпитни материали за ДЗИ по предмети“.

4. За останалите учебни години справочните материали са достъпни в същия раздел на сайта в рубриката „Справочни материали за ДЗИ“.

5. Заявителят може да се запознае на място с изпитните варианти от проведените ДЗИ по Математика – общообразователна подготовка за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. в сградата на МОН.

Следва издаването на оспореното понастоящем Решение № 94-6895/16.10.2025 г. на главния секретар на МОН, в което – като е посочено, че се предоставя пълен достъп до информацията, с която МОН разполага, са пресъздадени дословно първите четири точки от отговора на директора на дирекция СПУО. В допълнение е посочено, че съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ е предвидено задължение за органа за съобразяване с предпочитаната форма на предоставяне на достъп, освен в случаите, когато води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права, като в тези хипотези не е изключен достъп до исканата информация, а е предвидено същият да се предостави във форма, която се определя от съответния орган. Органът сочи, че темите, задачите и тестовете, които се изготвят за допълнителните ДЗИ се създават единствено с цел чрез тях да бъдат проверени и оценени знанията, уменията и компетентностите на учениците, които доброволно са избрали да се явяват на допълнителен ДЗИ, и не предполагат да бъдат използвани с други цели извън тези, свързани със съответния изпит (напр. за подготовка на ученици в частни школи; за издаването на изпитните материали в сборници, помагала и др.).

На основание чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ е посочено, че достъпът до изпитните варианти от проведените ДЗИ по Математика – общообразователна подготовка, за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. следва да се предостави на заявителя или упълномощено от него лице под формата на преглед на информацията на специално обособено за целта място в приемната на МОН. За предоставения достъп е посочено, че следва да се състави протокол, който да се подпише от заявителя и от служител, определен със заповед на министъра на образованието и науката, участвал в изготвянето на решението.

Отбелязано е, че осигурения достъп до исканата обществена информация е в неограничена степен, срокът за който се осигурява достъп до исканата обществена информация е 30 дни от датата на получаване на решението, а мястото, където се предоставя достъпът – приемната на МОН в гр. София, в работни дни и установеното работно време. Формата, под която се предоставя достъп до исканата обществена информация – преглед на оригинал или копие, на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗДОИ.

Накрая на решението е посочено, че същото следва да се изпрати чрез ПДОИ на регистрирания в нея електронен адрес на заявителя.

От материалите в административната преписка се установява, че решението е изпратено на 16.10.2025 г. чрез ПДОИ на регистрирания от заявителя електронен адрес.

Жалбата срещу решението е подадена по електронен път на 29.10.2025 г. чрез ССЕВ.

По делото са представени още Заповед № РД09-1737/01.07.2024 г. на министъра на образованието и науката, с която на главния секретар на МОН е възложено да подписва решенията за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, както и решенията за предоставяне или отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване; Заповед № РД10-489/25.04.2025 г. на министъра на образованието и науката, с която подписалият оспореното решение Л. Й. е преназначен временно на длъжността „главен секретар“ за срок до 4 години; доказателства за публикуването на Решение № 94-6895/16.10.2025 г. на ПДОИ, като се сочи, че след публикуване на платформата, информацията, включително прикачените файлове може да се коригира и/или изтрива само от определените за администратори служителите от администрацията на Министерски съвет, а самото решение е публикувано във формат PDF от служител, определен за администратор-модератор на ПДОИ със заповед на министъра на образованието и науката.

По делото са приети и представени от жалбоподателя доказателства, съставляващи заснемане с екранни снимки на действията по достъп до собствения му профил в ПДОИ, извличане на прикаченото решение и извършване на валидация на същото в Системата за сигурно електронно валидиране, както и видеозаснемане на същите тези действия, извършени на 11.01.2026 г. на електронен носител.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Пловдив обосновава следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в предвидения за това срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. Активната процесуална легитимация на жалбоподателя се обуславя от регламентираното в чл. 4, ал. 1 ЗДОИ право на всеки гражданин на Република България да получи достъп до обществена информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят да си състави мнение относно дейността на задължения субект, и доколкото се твърди неудовлетворяването в пълнота на упражненото в случая право. Наред с това, съдът намира, че по съществото си търсената от заявителя информация е обществена информация, аргументи за което са изложени по-долу.

При извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК и по реда на чл. 168 АПК, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично предвидено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти по чл. 3. В обхвата на понятието попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти. Обществената информация бива официална - такава, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването ѝ, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи - чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Видно е, че макар и правото за търсене, получаване и разпространяване на информация да е скрепено в чл. 41, ал. 1 КРБ като защитено право на гражданите, същото не е всеобхватно. Съответно в разпоредбата на чл. 5 ЗДОИ законодателят изчерпателно изброява хипотезите, в които може да се ограничи достъпа до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, в случай на осъществяване на право на достъп, насочено срещу правата и доброто име на други лица, срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.

Задължени субекти, според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация.

Оспореното пред Административен съд – Пловдив решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование, както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на предучилищното и училищното образование в Република България, се уреждат със Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Съгласно чл. 3 ЗПУО образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация, то е национален приоритет и се реализира в съответствие с изброените в ал. 2 на същия член принципи, сред които единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование и прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование. Целите на предучилищното и училищното образование са посочени в чл. 5, ал. 1 ЗПУО. Съгласно чл. 6, т. 2 ЗПУО системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация, при спазване на приетите държавни образователни стандарти. Последните, съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПУО са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане, като ДОС за общообразователната подготовка се приема с наредба на министъра на образованието и науката (чл. 22, ал. 3 вр. ал. 2, т. 4 ЗПУО). По отношение общообразователната подготовка, изпитните материали за държавния зрелостен изпит по която по предмет Математика, са предмет и на заявлението за достъп до обществена информация на Д. С., е приета Наредба № от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка (обн. ДВ бр.95 от 8 декември 2015 г., в сила от 08.12.2015 г.) (Наредба № 30/2015 г.). С наредбата се определя държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка, както и учебно-изпитните програми по чл. 137, ал. 1 от ЗПУО за държавните зрелостни изпити по общообразователни учебни предмети. Сам по себе си, ДОС за общообразователната подготовка е съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет в края на всеки етап от съответната степен на образование, и определя изискванията за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет за придобиване на общообразователната подготовка. ДЗИ по учебно-изпитна програма по общообразователни учебни предмети се полага, съгласно чл. 135, ал. ЗПУО, по желание на зрелостника по избран от него учебен предмет измежду учебните предмети Български език и литература, Чужд език – английски, френски, немски, италиански, испански или руски, Математика, Информационни технологии, Физика и астрономия, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда, История и цивилизации, География и икономика и Философия, като в случай че избраният учебен предмет по ал. 1 не е изучаван от ученика като профилиращ, държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в средната степен на образование (ал. 3 на чл. 135 ЗПУО).

Безспорно е, че Математиката е общообразователен учебен предмет (арг.: чл. 134, ал. 2 ЗПУО; чл. 3, ал. 1, т. 3 Наредба № 30/2015 г.). За този учебен предмет държавният образователен стандарт за общообразователна подготовка въвежда изисквания за резултатите от обучението по предмета и определя компетентностите - знания, умения и отношения, които се очакват като резултати от обучението по учебния предмет в края на всеки етап от съответната степен на образование (в настоящия случай втори гимназиален етап). Структурата на ДОС за всеки общообразователен учебен предмет включва: 1. степен и етап на образование; 2. специфични цели на обучението по учебния предмет в съответния етап; 3. области на компетентности, очаквани резултати от обучението (знания, умения и отношения) и връзката им с отделни ключови компетентности (чл. 6, ал. 2 Наредба № 30/2015 г.). Съгласно Наредбата, обучението за придобиване на общообразователната подготовка по всеки от учебните предмети се осъществява по учебни програми, които определят целите на обучението, учебното съдържание и резултатите от обучението за съответния общообразователен учебен предмет в съответния клас, а общите характеристики на ДЗИ по всеки общообразователен учебен предмет в съответствие с чл. 134, ал. 1 и чл. 135, ал. 1 ЗПУО, се определят в учебно-изпитна програма (чл. 10, ал. 1 Наредба № 30/2015 г.). Тези общи характеристики включват: 1. вид на изпита; 2. продължителност; 3. учебно съдържание; 4. оценявани компетентности; 5. формат на изпита - общ брой и видове задачи; 6. оценяване - максимален брой точки и минимален праг за успешност. Съгласно чл. 12, ал. 2 Наредба № 30/2015 г. учебно-изпитните програми за допълнителните ДЗИ по избрани от зрелостника от учебните предмети по чл. 135, ал. 1 ЗПУО включват учебно съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в средната степен на образование, като съдържанието на учебно-изпитната програма за ДЗИ по Математика е дадено в приложение № 24 към чл. 11, т. 3 Наредба № 30/2015 г. – същото сочи както формата на изпита (под формата на тест, включващ 23 задачи), така и начина на оценяване (раздел V и VІ от приложение № 24).

Освен държавен образователен стандарт за общообразователната подготовка, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 9 вр. ал. 4 ЗПУО се приема и ДОС за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (издадена от министъра на образованието и науката въз основа на законовата делегация по чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 и чл. 146, ал. 2, т. 3 ЗПУО, обн. ДВ. бр.74 от 20 септември 2016 г.) (Наредба № 11/2016 г.), установяването на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по учебен предмет, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка или в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка по съответния предмет, е цел на държавните зрелостни изпити. Чл. 79, ал. 2 от посочената наредба също предвижда, че форматът на ДЗИ се определя в учебно-изпитните програми по чл. 137, ал. 1 и 2 ЗПУО. Самите ДЗИ се организират и провеждат на национално, регионално и училищно равнище, като отговорна институция за организацията и провеждането на национално равнище на ДЗИ, на първо място е МОН. Раздел ІІІ от глава четвърта на Наредба № 11/2016 г. регламентира организирането, провеждането и оценяването на държавните зрелостни изпити на национално равнище, като предвижда редица правомощия за министъра на образованието и науката, и по-специално: да определя със заповед лице, което подготвя окончателните варианти на изпитните материали за съответния учебен предмет от ДЗИ и конкретните правила за оценяването им и тяхното утвърждаване (чл. 84, т. 3), както и осъществяване на контрол по организацията, провеждането и оценяването на ДЗИ лично или от посочени него длъжностни лица (чл. 85). Самата подготовка на изпитните материали и конкретните правила за оценяването им са регламентирани в чл. 87-88 Наредба № 11/2016 г., като подготовката и съставянето на изпитните материали се осъществява въз основа на спецификация по всеки учебен предмет, разработена въз основа на съответната учебно-изпитна програма от специализираното обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 4 ЗПУО, която определя: 1. описанието на използвания инструментариум; 2. броя и видовете задачи - с избираем отговор, с кратък свободен отговор, за създаване на текстове, за цялостно решаване и аргументиране на твърдение и др., както и примерни задачи по видове; 3. разпределението на задачите по познавателни равнища; 4. разпределението на общия брой точки между отделните задачи; 5. времетраенето на конкретния изпит и/или на отделните му части, в т.ч. и за ученици със специални образователни потребности (СОП).

Анализът на разглежданите разпоредби води до извода, че за министъра на образованието и науката са предвидени специфични правомощия конкретно в областта на приемането на държавните образователни стандарти за общообразователна (а и профилирана) подготовка, както и оценяването на резултатите от обучението на учениците в системата на предучилищното и училищното образование, поради което създаваната в изпълнение на тези правомощия информация има характера на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Ето защо министърът на образованието и науката се явява задължен субект по смисъла на ЗДОИ за предоставяне на информация, чрез която гражданите могат да си съставят собствено мнение за дейността на органа и неговата администрация по повод изпълнението на условията и осъществяването на дейността в съответствие с процесите, които гарантират постигането на изискванията за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, съгласно приетите държавни образователни стандарти. Следва изрично да бъде посочено, че заявителят не е длъжен да мотивира в заявлението си с какво търсената информация ще допринесе да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект - този извод следва, както от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ, така и от целта на закона, обективирана в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.

В настоящия случай, задълженият субект по ЗДОИ е делегирал правомощията си по разрешаване или отказване на достъпа до обществена информация на главния секретар на Министерство на образованието и науката, съгласно представената по делото оправомощителна Заповед № РД09-1737/01.07.2024 г. С оглед на това, оспореното понастоящем решение за предоставяне на достъп до обществена информация е издадено от компетентен орган.

Съдът намира, че решението е издадено в предписаната от закона (чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 34, ал. 1 ЗДОИ) писмена форма, и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗДОИ, решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. Конкретният случай попада в последната хипотеза, тъй като Д. С. изрично е посочил, че желае да получи решението по заявлението по електронен път – на посочения мейл или чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Решение № 94-6895/16.10.2025 г. на главния секретар на МОН е създадено като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, имащ силата на саморъчен подпис съгласно чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), видно от представените с административната преписка електронни документи, а това, че същият не е прикачен като електронен документ в ПДОИ в отговор на заявлението на Самаров, не го прави нищожен. Следва да се различава съобщаването на акта от факта на издаването му. Видно от електронния документ е, че същият е подписан на 16.10.2025 г. от оправомощеното лице – главния секретар на МОН, и на същата дата решението е изведено в деловодната система на министерството, както и изпратено на заявителя и настоящ жалбоподател. Съдържанието на създадения и подписан на 16.10.2025 г. документ е напълно идентично със съобщеното на заявителя чрез изпращането му чрез ПДОИ решение, в която посока е и заявеното от ответника, че след публикуването на ПДОИ, информацията, включително прикачените файлове (решението е прикачено във формат PDF на ПДОИ и достъпно чрез профила на Самаров), може да се коригира и/или изтрива само от определените за администратори служители от администрацията на Министерски съвет. С оглед горното, решението не е нищожно поради липса на форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което не е налице основание за отмяна на решението по чл. 146, т. 3 АПК.

Съдът намира, че оспореното пред него решение, в частта относно определената форма за предоставяне на достъпа до исканата информация, е издадено в нарушение на материалния закон, а поради това нарушава и неговата цел.

С оспореното решение, органът не се е съобразил със заявената форма за предоставяне на достъп до обществена информация, сочейки нормата на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, когато предоставянето на информация в предпочитаната форма води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. Конкретно е изложено, че темите, задачите и тестовете, които се изготвят за допълнителните държавни зрелостни изпити, се създават единствено с цел проверка и оценка на знанията, уменията и компетентностите на учениците, които доброволно са избрали да се явят на допълнителен държавен ДЗИ и не се предполага използването на информацията с други цели, освен свързани със съответния изпит, като подготовка на ученици в частни школи, за издаване на изпитните материали в сборници, в учебни помагала или друго. Извършеният по-горе анализ на относимите законови разпоредби не води до извода, че при подготовката на изпитните материали въз основа на разработените спецификации за ДЗИ по всеки учебен предмет (като Математика) възникват авторски права за трети лица, нито че разработените изпитни материали са обект на авторско право по смисъла на чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права.

Наред с горното, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗДОИ (Нова – ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.), когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация, формата за предоставяне на достъп до обществена информация е по ал. 1, т. 5 (също нова разпоредба - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.), т.е. публикуване на информацията на платформата за достъп до обществена информация. Заявяването на достъпа до обществена информация чрез ПДОИ е предвидено и като изключение от принципа за съобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация – чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗДОИ. В тези случаи, съгласно императивното правило на чл. 27, ал. 2, предл. посл. ЗДОИ, достъпът до информацията се предоставя чрез публикуване на платформата за достъп до обществена информация.

В настоящия случай, органът нито се е съобразил с предпочитаната от заявителя форма за предоставяне на достъпа до обществена информация, като не е изложил конкретни фактически обстоятелства, обуславящи наличието на основанието по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, нито е спазил императивното правило на последната хипотеза от чл. 27, ал. 1 ЗДОИ, предвиждаща изключенията, при които предпочитанията на заявителя не се зачитат. Предоставянето на искания от Самаров достъп до изпитните материали от проведените ДЗИ по Математика – общообразователна подготовка за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. под формата на преглед на информацията на специално обособено за целта място в приемната на МОН, за което да се състави протокол по реда на чл. 35, ал. 2 ЗДОИ (неточно посочване в решението на чл. 32, ал. 2 ЗДОИ), представлява несъвместима с правото на достъп на заявителя до обществената информация форма и по съществото си следва да се квалифицира като отказ, който накърнява неговото субективно материално право. Предпочитаната от заявителя форма на предоставяния достъп до обществена информация е елемент от това материално право, поради което неспазването на задължението на органа да се съобрази с предпочитанието, тогава когато не е налице някоя от лимитативно изброените хипотези на възможни ограничения в тази форма, и по последиците си формата, в която органът предоставя достъпа, ограничава самия достъп до степен на невъзможност или сериозно затруднение за правоимащото лице да се възползва него, следва да се възприеме като нарушение на материалния закон. С оглед целите, за които може да се направи обосновано предположение, че заявителят Самаров ще ползва предоставената му информация – тук съдът взема предвид, че лицето е ученик във втори гимназиален етап, на когото предстои полагане на ДЗИ и не са налице никакви данни, че изпитните материали ще бъдат ползвани за различни цели от подготовка в тази връзка на лицето – предоставянето на достъпа под формата на преглед на материалите на място в приемната на МОН, дори да е в неограничена степен, за срок от 30 дни от датата на получаване на решението (който срок впрочем също не е обоснован), не отговаря на заявеното от лицето право и на целта на издадения административен акт да бъде благоприятен за заявителя. Чрез така определената форма на достъп до поисканата обществена информация, органът нарушава императивна правна норма, която е определяща за начина на реализиране на правото на достъп до обществена информация, като препятства ефективното му упражняване.

Мотивите на органа са и вътрешно противоречиви. Публикуването на изпитните и справочни материали за задължителните ДЗИ по общообразователна и профилирана подготовка от учебната 2021/2022 г. на сайта на МОН, не е в съответствие с подозрението на органа, че изпитните материали за допълнителните държавни зрелостни изпити, които се провеждат по избор на зрелостниците, биха могли да бъдат използвани за различна цел от тази да бъдат проверени и оценени знанията, уменията и компетентността на учениците, включително при самоподготовка. Последното, както се посочи по-горе, е принципна цел на държавните зрелостни изпити. Полагането на до два допълнителни държавни зрелостни изпита по избрани от ученика учебни предмети измежду учебните предмети Български език и литература, Чужд език - английски, френски, немски, италиански, испански или руски, Математика, Информационни технологии, Физика и астрономия, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда, История и цивилизации, География и икономика и Философия е по избор, съгласно чл. 135, ал. 1 ЗПУО, но от това не следва, че учебно-изпитната програма за тези ДЗИ се основава на различни по съдържанието си учебни програми от тези, утвърдени за общообразователната или профилиращата подготовка (Арг.: чл. 135, ал. 2 и ал. 3 ЗПУО).

Училището е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се обучават, възпитават и социализират ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за придобиване на степен на образование. Чл. 36 ЗПУО сочи, че училищата са държавни, общински, частни или духовни. Съгласно чл. 40, ал. 4 ЗПУО частните детски градини и училища може да провеждат обучение и да издават документи за завършено предучилищно образование, съответно за завършен клас, етап или степен на училищното образование в съответствие както с изискванията на този закон, така и със законодателството на друга държава членка, при условие че са получили разрешение съобразно законодателството на тази държава членка и подготовката може да се провежда при съчетаване на изискванията на образователната система на държавата, издала разрешението, и на държавните образователни стандарти по чл. 22. Видно е, че от гледна точка покриване на образователните стандарти, законът не прави разлика в образованието, предоставяно в държавните, общинските и частните училища. Изборното право за полагане на допълнителни до два държавни зрелостни изпита по избрани от ученика учебни предмети, може да бъде упражнено както от ученик в държавно или общинско училище, така и от ученик в частно училище (какъвто е заявителят и настоящ жалбоподател). Поради това няма законово основание за ограничаване правото му на достъп до исканата информация с базирани на необосновани предположения аргументи, че предоставената информация би могла да се ползва с цел подготовка на ученици в частни школи и дори за издаване на изпитните материали в сборници, и учебни помагала. Последното е дори еднакво възможно както по отношение непубликуваните изпитни материали, достъпът до които е заявен, така и до публикуваните такива, което предполага свободното им ползване.

По изложените съображения съдът намира оспореното решение, в частта, с която е определена формата, под която се предоставя достъп до исканата обществена информация, за незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, тъй като необосновано ограничава конституционно гарантираното право на достъп до информация. Частите, с които е определено мястото, където се предоставя достъпът до исканата обществена информация и е определен срокът, в който се осигурява достъпът до исканата обществена информация, са производни на определената форма, под която се предоставя достъпът и нямат самостоятелно значение. В посочените части Решение № 94-6895/16.10.2025 г. на главния секретар на Министерство на образованието и науката следва да бъде отменено, като на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ органът се задължи да предостави достъп до исканата от заявителя Д. Й. С. обществена информация чрез публикуването й на платформата за достъп до обществена информация в съответствие с чл. 27, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ЗДОИ.

При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на заплатената държавна такса за образуване на производството от 10 (десет) лева. Разноските следва да се присъдят в тежест на Министерство на образованието и науката - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на оспорения акт. С оглед на това, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, а официална парична единица е 1 (едно) евро, то по отношение присъдената сума следва да бъде извършено превалутиране в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 във вр. чл. 5 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, като същата се посочи в диспозитива на съдебното решение в действащата валута, или равностойността й е 5,11 евро (пет евро и 11 стотинки).

Водим от горното и на основание 41, ал. 1 вр. ал. 2 ЗДОИ, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ІХ състав