РЕШЕНИЕ

№ 450

гр. В., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20221420103367 по описа за 2022 година „А.И.“ ООД, с ЕИК •• с адрес гр.П. ••, ул.П.Д.П. ••, чрез адв.М. С. П., законен представител Я.Д.Я. е предявило иск против Д. М. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес гр.В. ул.Л. •••••••, с които иска да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 1524, 25 лв.- главница, произтичаща от обезщетение по чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка със сключен между заявителя и Д. М. С. на 25.10.2021 г. Договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234 от КТ; законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2022г./датата на подаване на заявлението по пощата/ до изплащането на главницата/реално заявлението е депозирано в съда на 07.09.2022г. респективно от тази дата е присъдена законната лихва върху главницата/; разноските по делото- 25, 00 лв. държавна такса и 300, 00 лв. юк. /адвокатско/възнаграждение-разноски по заповедното производство.Претендират се и разноските по исковото производство.

Вземането произтича от следните обстоятелства: обезщетение по чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка със сключен между заявителя и Д. М. С. на 25.10.2021 г. Договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234 от КТ.

Предявения иск е с правно основание чл.234, ал.3, т.2 от КТ във вр.с чл.422 ГПК.

В исковата молба се излагат доводи и съображения, че на 25.10.2021 г. между Д. М. С. и „А.И.” ООД е сключен Трудов договор № 345/25.10.2021 г. На същата дата 25.10.2021 г. между същите страни е сключен на осн. на чл. 234 от КТ договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 от Кодекса на труда.

По силата на този договор за повишаване на квалификацията, Д. М. С. е приел и се е задължил да завърши платен от работодателя курс за повишаване на квалификацията, както и да работи в „А.И.” ООД в определен според разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок /три години и шест месеца/, считано от подписването на договора /считано от 25.10.2021 г./.

С договора страните са уговорили обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, като са фиксирали, че ако работникът не завърши обучението и/или не работи при работодателя в срока по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, то Д. М. С. ще дължи на работодателя обезщетение в размер на 1 320 евро, което е равно на стойността на осигуреното от работодателя обучение.

Работодателят е изпълнил задължението си и е платил и предоставил обучението.

Работникът обаче е в неизпълнение на задължението си да работи при работодателя в срок от 3 години и шест месеца, считано от 25.10.2021 г. Считано от 03.08.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено по вина на работника, на когото е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, заради неявяване на работа без уважителни причини в продължение на повече от два последователни работни дни.

Уговореният срок по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ е щял да изтече на 25.04.2025г.

Щом Д. М. С. е станал виновно причина трудовото правоотношение да бъде прекратено преди датата 25.04.2025 г., а именно на датата 03.08.2022 г., то той е в частично неизпълнение на задължението си по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ и дължи на „А.И.” ООД част от уговореното между страните обезщетение от 1 320 евро., равняваща се частта на пропорционалната част от неизпълнението. С. е трябвало да работи в предприятието 1 278 дни /т. е. три години и шест месеца/, но той е работил там само 282 дни.

При това положение С. дължи на работодателя такова обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, което е съразмерно на неизпълнената част от договора, а именно той дължи сумата от 1 524, 25 лв.

Предвид факта, че С. не е заплатил на работодателя сумата от 1524, 25 лв., въпреки нейната изискуемост от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /съгласно договора за повишаване на квалификацията/, на 05.09.2022 г., чрез писмо с обратна разписка, работодателят е подал до Р. с.- В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за главницата от 1 524, 25 лв., представляваща вземане по чл. 234, ал. 3, т. 2 от ГПК, законна лихва върху главницата за времето от 05.09.2022 г. /датата на подаване на заявлението по пощата/ до окончателното плащане, както и за разноски в заповедното производство в общ размер на 330, 49 лв., от които сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 30, 49 лв. за държавна такса.

С връчено на 25.10.2022 г. съобщение по заповедното дело, работодателят е информиран за постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК, както и му е указана възможността за предявяване на установителен иск.

Ответника в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция по съображения подробно изложени в отговора като твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, при което не дължи връщане на обезщетението, че реално ищеца не е сключвал договор за повишаване на квалификацията му, не е заплащал такова обучение, не е извършвал такова, че няма как обучението да е провеждано в почивни дни и др.подробно изложени в отговора.

За де се произнесе по основателността на иска, районният съд направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе становищата на страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:

По ч. гр. д. №.............. на Р. с.- В. съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено Д. М. С., да заплати на “А.И.“ ООД, с ЕИК ••, следните суми: 1524, 25 лв.-главница, произтичаща от обезщетение по чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка със сключен между заявителя и Д. М. С. на 25.10.2021 г. Договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234 от КТ; законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2022 г. до изплащането на главницата; разноските по делото- 25, 00 лв. държавна такса и 300, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Безспорно между страните е, че са обвързани от трудов договор №345/25.10.2021 г., по силата на който Д. М. С. считано от 25.10.2021 е назначен на длъжност „инструменталчик” в отдел Машини с цифрово програмно управление с място на работа – производствена база, находяща се на ул.”В. Л. №..... гр.П.. Договорът бил сключен за срок на изпитване до 24.04.2022 г. вкл. като той се увеличавал с всички използвани отпуски и болнични.

Съгласно длъжностна характеристика инструменталчика има задължение да извършва всички необходими операции по подготовката на инструментите, държачите и инструменталните колички за МЦПУ. Има отговорности да подготвя единствено и само напълно окомплектовани инструментилни колички – готовата количка да отговаря 100% на отчета инструменти от производствената документация; да спазва и използва лични предпазни средства и работното облекло съгласно спецификата на работа, да събира, съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности.

Страните по делото са сключили договор за повишаване на квалификацията от 25.10.2021 г., съгласно който работодателят се е задължил да осигури обучение на работника/служителя, а работникът/служителят се е задължил да завърши успешно обучението по повишаване на квалификацията чрез придобиване на теоретични и практически познания за придобиване на теоретични и практически знания за инструменталчик съгласно програма на обучение – чл. 1 от договора. Уговорено е обучението да се проведе през период, място и продължителност съгласно програма с откъсване от работния процес, но в работно време, считано от 25.10.2021 г.- чл.2. Служителят се е задължил да завърши успешно обучението си като положи успешно всички необходими изпити и практически занимания- чл.3, б”с” и да работи при работодателя за периода от три години и шест месеца, считано от датата на подписване на договора – чл.3 б. „d”, а обучаемият се е задължил да заплати на работодателя обезщетение в размер на 1320 евро в случай, че не завърши уговореното обучение и при неизпълнение на задължението да работи при работодателя за срок от три години и шест месеца.-чл.3 б. „е” Уговорено е работодателят да осигури за своя сметка финансовите и битови условия за времето на обучение-чл.4б.а, както и да заплаща на служителя трудово възнаграждение и съпътстващите плащания и осигуровки, въпреки че по време на обучението обучаемият само се обучава, а не престира работната си сила за работодателя.-чл.3 б.”с”.

Приложена е програма на обучение включваща общо шест курса със стойност на обучението за всеки курс.

По делото са приложени декларации от служителя Д. С. за проведено обучение по сключения договор за повишаване на квалификацията от 25.10.2021 г., както следва: декларация от 16.12.2021 г., че за периода от 07.12.2021 г. до 09.12.2021 г. на С. му е проведено обучение на тема „Курс 2114 CRS Разчитане на чертежи; декларация от 16.12.2021 г., че за периода от 10.12.2021 г. до 14.12.2021 г. на С. му е проведено обучение на тема „Курс 3056 Работа с универсални и специфични измервателни инструменти; декларация от 10.11.2021 г., че за периода от 08.11.2021 г. до 11.11.2021 г. на С. му е проведено обучение на тема „Курс 4047 C R S Гравиращи машини; декларация от 16.11.2021 г., че за периода от 12.11.2021 г. до 15.11.2021 г. на С. му е проведено обучение на тема „Курс 5108 CRS Гравиране по програма с лазерен и механичен гравир; декларация от 25.11.2021 г., че за периода от 17.11.2021 г. до 19.11.2021 г. на С. му е проведено обучение на тема „Курс 101 CRS заточна машина с ЦПУ; декларация, че на 03.11.2021 г. е проведено обучение „Курс 6109 CRS машини за измерване на металорежещи инструменти Със заповед от 04.07.2022 г. на управителя на „А. И.” ООД трудовото правоотношение на Д. С. на длъжност „инструменталчик” е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

С решение №2522 от 02.06.2023 г. по гр.д.№18994/2022 г по описа на Районен съд П. са отхвърлени предявените от Д. С. против „А. И.” ООД обективно съединени искове с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконна и отмяна на Заповед №1728/04.07.2022 г. на управителя на ответното дружество и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за периода 17.06.2022 г. до 17.12.2022 г., през който той е останал без работа поради уволнението в размер на 9624.00 лева ведно със законната лихва кано неоснователни. Съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявения от Д. С. иск с правно осн. чл.224, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 365 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 и 2022 г. – общо 5 дни заедно със законната лихва върху тази сума поради отказ на ищеца от иска.

С решение №204 от 12.02.2024 г. по в.гр.д.№503272 по описа за 2023 г. О. с. П. е потвърдил решение №2522 от 02.06.2023 г. по гр.д.№18994/2022 г по описа на Районен съд П.. От заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че пропорционалната на неизпълнението част от договорно. фиксираното обезщетение е в размер на 1330.89лв. Стойността на обучението на Д. М. С. е както следва: курс 2 - Разчитане на чертежи - 3 дни - 325.94 лв. курс 3 - Работа с универсални и специфични измервателни инструменти - 3 дни - 325.94 лв. курс 4 - Гравиращи машини - 4 дни - 422.33 лв..

-курс 5 - Гравиране по програма с Лазерен и Механичен гравир - дни - 211.17 лв. курс 6 - Машини за измерване на металорежещи инструменти - 1 ден - 105.58 курс 7 - Заточна машина с ЦПУ - 3 дни - 316.75 лв.

Обща сума - 1707.71 лв.

Стойността на обучението на Д. М. С. е в размер на - Осчетоводяването на тази стойност е отразено по сметки 987 други активи (персонал при прекратяване на трудово правоотношение) и 997 други пасиви (персонал при прекратяване на трудово правоотношение).При изчисление на разходите за обучение са отразени заплата за обучител за един обучаем, разходи за работна заплата. По данни за разходите за обучение, които са отразени в документите счетоводството е водено редовно от „А.И.” ООД.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 и ал. 3 КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с договора те могат да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка. Именно реализиране на предвидената в чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ отговорност се релевира в настоящото производство. Целта на така предвидената по законодателя отговорност, чието прилагане е оставено в полето на договорната свобода – т. е. да се дължи само когато е уговорена, е работата в определения срок при този работодател да компенсира разходите за обучение, както и работодателят да си осигури по-висококвалифицирани служители за уговорения период.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задължението си по договора, при което за ответника е възникнало задължение да полага труд по трудово правоотношение за определен период от време; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" преди изтичане на уговорения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на процесното неустоечно вземане в случай, че твърди това, както и наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му.

В случая, по делото не се спори, а и с оглед данните, удостоверени в обсъдените по горе писмени доказателства, съдът приема за установено, че страните по него са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор №345/25.10.2021 г., в рамките на който ответника е изпълнявал длъжността„инструменталчик” в отдел Машини с цифрово програмно управление с място на работа – производствена база, находяща се на ул.”В. Л. №..... гр.П.. Трудовият договор е сключен с уговорен срок за изпитване до 24.04.2022 г.вкл. като той се увеличава с всички използвани отпуски и болнични като изпълнението на трудовите задължения е започнало на 25.10.2021 г. като впоследствие е преобразуван по право в безсрочен.

Установява се също така и сключването към него на договор за повишаване на квалификацията от 25.10.2021 г., с описаното по-горе съдържание. както и, че със заповед от 04.07.2022 г. на управителя на „А.И.” ООД трудовото правоотношение на Д. С. на длъжност „инструменталчик” е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Посочената заповед е атакувана като незаконосъобразно и с решение №2522 от 02.06.2023 г. по гр.д.№18994/2022 г по описа на Районен съд П. са отхвърлени предявените от Д. С. против „А. И.” ООД обективно съединени искове с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконна и отмяна на Заповед №1728/04.07.2022 г. на управителя на дружество-ответник. С решение №204 от 12.02.2024 г. по в.гр.д.№503272 по описа за 2023 г. Окръжен съд П. е потвърдил решение №2522 от 02.06.2023 г. по гр.д.№18994/2022 г по описа на Районен съд П.. Установява се от приложените декларации от служителя Д. С., че проведеното обучение по сключения договор за повишаване на квалификацията от 25.10.2021 г., е проведено в периода от 07.12.2021 г. до 09.12.2021 г. - „Курс 2114 CRSРазчитане на чертежи; 10.12.2021 г. до 14.12.2021 г „Курс 3056 Работа с универсални и специфични измервателни инструменти; за периода от 08.11.2021 г. до 11.11.2021 г. Курс 4047 CRS Гравиращи машини; за периода от 12.11.2021 г. до 15.11.2021 г. „Курс 5108 CRS Гравиране по програма с лазерен и механичен гравир; за периода от 17.11.2021 г. до 19.11.2021 г. „Курс 101 CRS заточна машина с ЦПУ; 03.11.2021 г. е проведено обучение „Курс 6109 CRS машини за измерване на металорежещи инструменти От приложеният по делото към трудовото досие протокол от 14.11.2021 г. на изпитна комисия към „А.И.” ООД се установява, че Д. Славов е издържал изпита и е придобил право за работа с Първа група платформени високоповдигачи.

В процесния договор за повишаване на квалификацията от 25.10.2021 г. е уговорено служителят да работи при работодателя за периода от три години и шест месеца, считано от датата на подписване на договора –чл.3 б.”d”, т. е. под максимално допустимия срок съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ, като при неизпълнение на това задължение е предвидена отговорност на работника –1320 евро/ чл.3б. „е”/.

Като клауза, уговорена в договора, задължението за неизпълнение на задължение за работа при работодателя в уговорения срок се явява неустойка, която проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, което съдът проверява служебно.

В ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В решението примерно са изброени критериите, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, а именно размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, естеството им на парични или на непарични, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

В конкретния случай уговореното в чл.3б. „е” от договора обезщетение не противоречи на повелителните разпоредби на чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ. Същите допускат в договора за повишаване на квалификация на работник изрично да се уговори предварително размера на отговорността му - обезщетението, което ще заплати на работодателя, в случай че не изпълни поетото задължение да работи в при него за определен срок /до 5 г. / след повишаване на квалификацията, поради което и клаузата на чл. 13 от договора не е нищожна като противоречаща на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ). Така уговорената сума не е и нищожна като накърняваща добрите нрави (по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), доколкото с договора п о чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури повишаването на квалификацията на своя работник или служител, обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението на работника след повишаване на квалификацията си да остане на работа при работодателя поне за уговорения срок до пет години. С обезщетението по чл.3б. „е от договора работодателят търси защита срещу нарушаването на позитивния му интерес от изпълнението на договора. Работодателят, който е вложил средства и усилия да организира повишаване на квалификацията на своя работник, очаква да получи насрещна престация по договора от страна на работника, а именно той след повишаване на квалификацията си да остане да работи при работодателя поне в рамките на уговорения срок, в който период работодателят ще може да се ползва от придобитите нова квалификация и умения на работника. Неосъществяването на това очакване е свързано с вреди за работодателя, който е предвидил поне в уговорения срок да разполага с работник, притежаващ квалификацията, която е била предмет на договора по чл. 234 КТ, в случая работник, преминал необходимото обучение по курса за повишаване на квалификацията чрез придобиване на знания и умения – инструменталчик. Напълно съответстваща на интерес на работодателя от точното изпълнение на договора е обезщетението по чл.3б. „е” от договора. То обезпечава изпълнението на основното задължение на работника от гледна точка на интереса на работодателя, а именно работодателят да се ползва от повишената му квалификация в рамките на допустимия от закона срок, за която допълнителна квалификация работодателят е вложил средства и усилия. При неизпълнение на това задължение претендираната сума проявява и обезщетителната си функция, тъй като насрещното задължение на работодателя по договора има имуществен характер – работодателят се задължава да заплати и организира съответните курсове за повишаване на квалификацията, които разходи ищецът е направил. За неизпълнение на основното задължение на работника по договора е предвидена неустойка във фиксиран размер от 1320 евро, която е съответна на очакваните от неизпълнението вреди.

По изложените съображения съдът намира, че процесното обезщетение имащо характера на неустойка, уговорен в чл.3б. „е” от договора, не накърнява добрите нрави, същата изпълнява своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция за неизправната страна, поради което и не е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорената клауза е действителна, размерът й не е прекомерен и не подлежи на намаляване.

Установи се, че обучението предмет на договор за повишаване на квалификацията от 25.10.2021 г. е проведено на ответника С. и че съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза стойността на обучението на С. е осчетоводено по сметки 987 други активи и 997 други пасиви и при изчисляване на разходите за обучение са отразени заплата за обучител и разходи за работна заплата като по отношение на разходите за обучение, които са отразени в документите счетоводството е родено редовно от ищеца. Счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи. Именно затова редовно водените счетоводни книги – при спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз основа на редовни първични документи – се ползват с доказателственото значение по чл.182 ГПК.

От друга страна ответника е в неизпълнение на процесния договор като по негова вина е прекратено трудовото му правоотношение със заповед от 04.07.2022 г. на управителя на „А. И.” ООД, което прекратяване като законосъобразно е потвърдено с решение №2522 от 02.06.2023 г. по гр.д.№18994/2022 г по описа на Районен съд и с решение №204 от 12.02.2024 г. по в.гр.д.№503272 по описа за 2023 г. Окръжен съд П.. В случая ищецът-работодател„А.И.” ООД претендира част от уговореното обезщетение от 1320 евро, равняваща се на частта на пропорционалната част от неизпълнението, тъй като ответникът е трябвало да работи в предприятието 1278 дни но е работил там само 282 дни или съразмерно на неизпълнената част от договора в размер на 1524.00 лева.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че пропорционалната на неизпълнението част от договорно фиксираното обезщетение е в размер на 1330.89лв. в който размер предявеният иск се явява основателен. В останалата му част до пълният предявен размер от 1524.25 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.Лихва върху присъденото задължение се дължи от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 07.09.2022 г. Ищецът е сторил съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 1035.97 лева, от които 30.49 лева – държавна такса, 5.48 лева- доплатена държавна такса, 400.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 600.00 лева – адвокатски хонорар, а по ч.гр.д. №2784/2022 в размер на 325.00 лева/25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 452.43 лева, при което с оглед правната и фактическа сложност на спора претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600.00 лева не се явява прекомерно.

С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно деловодни разноски съобразно уважената част на иска пред настоящата съдебно инстанция в размер на 904.55 лева и в заповедното производство по ч.гр.д.2784/2022 г. в размер на 283.77 лева.

Разноски се дължат и на процесуалния представител на ответника за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 452.43 лева, но с оглед отхвърлената част на иска се дължи адвокатски хонорар в размер на 57.39 лева. С оглед това ищеца следва да заплати на адв.М. Б. сумата от 57.39 лева адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска Така мотивиран съдът