Мотиви към Решение № 664 от 26.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 3166/2022 г.

към Решение № 664 по НЧД №3166/2022г. по описа на СГС, НО, 27 с-в

Мотиви

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

В Софийски градски съд е постъпило за признаване и допускане изпълнение на решение № ВННF/622190111789/2019 г. за налагане на финансова санкция, постановено на 16.01.2020г. от Областна администрация, Хартберг – Фюрстенвалд, Австрия, влязло в сила на 13.08.2020г., с което на българския гражданин Г. В. Т. роден на •••• г. в гр. София, ЕГН •••••••••• е била наложена финансова санкция в общ размер на 80 евро с левова равностойност 156, 47 лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/.

В откритото съдебно заседание проведено на 26.10.2022г. прокурорът предлага да се признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на Г. Т. за извършено от него административно нарушение на територията на издаващата държава. Излага доводи, че са посочени и изяснени датата, мястото и начина на извършване на административното нарушение, както и че не са налице визираните в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС предпоставки.

Засегнатото лице Г. Т. се позовава на чл. 35, т. 9 и т. 10 от ЗПИИРКОРНФС. Излага аргументи, че не е установено, че той е осъществил нарушението. Изтъкват се доводи, че не е бил уведомен лично или чрез представител за наложената административна санкция и за срока за нейното обжалване, като засегнатото лице счита, че не му е предоставена възможност да се защити и оспори наложената финансова санкция. Иска от съда да откаже да признае и изпълни финансовата санкция. В последната си дума Г. Т. намира, че не е извършил нарушение и че не е бил уведомен за осъществяването му.

СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото намира, че са налице предпоставките за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.

Съгласно влязлото в сила Решение и Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на българския гражданин Г. В. Т. с ЕГН 6•••••••••• е била наложена финансова санкция в размер на 80 евро, за това, че: Като водач на моторно превозно средство с регистрационен номер СВ 0876 ММ на 27.05.2019г. в 18.48 часа в община Гросвилферсдорф, на автомагистрала A2 Sudautobahn, Strkm 135, 455, пътен възел Ригерсдорф, посока Грац, Австрия, е нарушил забрана за превишаване на скоростта с 21 км.в час при максимална скорост за конкретния пътен участък от 80 км. в час, което действие съставлява нарушение на 47а, параграф 3 от Закона за МПС в издаваща държава – Австрия.

Засегнатото лице Г. В. Т. e роден на ••••г. в гр. София, ЕГН ••••••••••, българин, българско гражданин, с адресна регистрация в гр. София, ул. •••• и по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е лице, което има местоживеене на територията на РБ.

Видно от чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, нито едно от основанията за отказ не е абсолютно или императивно за съда.

В Решението на компетентния орган Областна администрация, Хартберг – Фюрстенвалд, Австрия и удостоверението по чл.4 от РР2005/214/ПВР са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването му. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на удостоверението, то е пълно и отговаря на решението, следователно липсва основание за отказ по см на чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не констатира наличие на данни съгласно чл.35, т.2 от ЗПИИРКОРНФС спрямо това лице за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата и изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция.

В настоящия случай не са налице и предпоставките по чл. 35, т. 3 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС изтекла давност по смисъла на българското законодателство, нито е налице деяние, подсъдно на български съд. Засегнатото лице не е с имунитет или привилегия съгласно български закон, които обстоятелства биха направили изпълнението на решението недопустимо.

Деянието, осъществено от Г. Т., не е осъществено изцяло или отчасти на територията на Република България, като нарушението не е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприема на наказателно производство по отношение на правонарушението съгласно чл. 35, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Наложената финансова санкция спрямо засегнатото лице е в размер на 80 евро, т.е. не попада в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС.

Осъщественото административно нарушение от страна на Г. Т. е наказуемо по смисъла на българското законодателство и не попада в отрицателната предпоставка на чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Постановеното решение е спрямо физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо, съответно може да носи наказателна отговорност, респективно и административно наказателна.

По делото липсват съмнения относно самоличността на засегнатото лице.

Неоснователни се явяват твърденията на Г. Т., че не е доказано, че той е осъществил нарушението. Действително съдът констатира, че в удостоверението е налице непълнота относно дата на раждане на засегнатото лице, както и несъответствие на адреса, попълнен в документа. Въпреки това самоличността на извършителя на нарушението е установена, като съгласно приложената писмена разпечатка от проведената кореспонденция с административно наказващия орган в Австрия е изяснено, че данните за водача на процесното МПС са предоставени от търговското дружество „Евроренталс“ ООД, ползвател на автомобила, като е видно че е приложен и телефон за контакт на засегнатото лице, посредством който същият е уведомен за датата и часа на воденото съдебно заседание, на което е присъствал.

Относно предпоставките, описани в чл. 35, т.9, т.10, т. 11 от цитирания закон, в настоящето производство е налице възражение от страна на Г. Т., че не е бил надлежно уведомен, с оглед на което не е имал възможност да оспори наложената му финансова санкция. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. Съгласно чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато съгласно съставеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението. Несъмнено се констатира от приложеното удостоверение, че на засегнатото лице му е наложено наказание при писмено проведена процедура и при спазване на законодателството на Австрия за уведомяване на заинтересованата страна, включително за правото си да обжалва решението. В тази връзка е постъпило писмо от страна на областна администрация Хартберг – Фюрстенвалд, в което изрично е посочено, че издадено наказателно постановление е връчено чрез Дирекция на МВР – София, която информация е получена чрез системата за обмен на информация - ЕUCARIS. Към кориците на делото е приложена разпечатка от Форум ЕUCARIS Залцбург, въз основа на която съдът констатира, че е налице връчване. Това е достатъчно, за се приеме, че отсъства предпоставката по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чужд несъдебен орган. За съда не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите.

Съгласно чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС в решението си съдът следва да определи равностойността на дължимата сума в български лева, което налага обикновено аритметично изчисление на фиксираният курс на еврото спрямо лева, при което наложената санкция в общ размер на 80 евро е с левова равностойност 156, 47 лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.