Решение № 10416 от 6.8.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С. Д. Р., [ЕГН] от [населено място], община Суворово, подадена чрез пълномощника адв. К., с посочен съдебен адрес гр. Велико Търново, [улица], ет.2, против Ревизионен акт № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 171/27.08.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" – Варна, с който е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя С. Д. Р., както следва: отговорност за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 347 424.71 лв. /триста четиридесет и седем хиляди четиристотин двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинка/ главница и лихва в размер на 142 375.17 лв. /сто четиридесет и две хиляди триста седемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ за данъчен период 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., както и отговорност за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019г., от м.01 до м.03.2020г. и от м. 05 до м.12.2020г., от м.01 до м.12.2021г. и от м.01 до м. 10.2022г. в размер на 321 612.68 лв. /триста двадесет и една хиляди шестстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ главница и лихва в размер на 151 200.21 /сто петдесет и една хиляди и двеста лева и двадесет и една стотинки/.

Жалбоподателят твърди нищожност на акта по съображения, че всички актове в хода на ревизията, с изключение на заповедта за нейното възлагане, не са му редовно връчени. Твърди, че всички документи са изпращани на e-mail адрес, до който няма достъп и не е негов. В условията на евентуалност твърди, че не е установено и доказано наличието на кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл.19 от ДОПК, с които законът свързва възникването на солидарна отговорност на управителя на търговско дружество за непогасените несъбираеми задължения за данъци на дружеството. Позовавайки се на констатациите на органите по приходи и нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, изтъква, че не са налице предпоставки за ангажиране на личната му отговорност за задължения на дружеството. Пояснява, че ДОПК изисква лицето да е управител към момента на образуване на производството за конституирането му като солидарен длъжник, а не да е било такъв в периода, за който му се търси отговорност. Позовава се на Решение на СЕС по Дело С-278/24, според което Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета от 6 ноември 2018 г., разглеждан във връзка с член 325 ДФЕС, правото на собственост и принципите на равно третиране, пропорционалност и правна сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален инструмент, чрез който членовете и бившите членове на управителния орган на дружеството, което има задължения за данък върху добавената стойност, отговарят солидарно с дружеството за неплатените данъчни задължения, възникнали по време на мандата им. Излага съображения, че управител на „Либретиста“ ЕООД от 06.04.2013 г. до 21.04.2023 г. е С. Д. Р., поради което не е бил управител към датата на издаване на РА № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г. Позовава се на Решение на СЕС по Дело С-277/24, с което е прието, че чл.273 от Директивата за ДДС, разглеждан във връзка с чл.325, Параграф 1 от ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, само ако въпросното трето лице има възможност във воденото спрямо него производство относно солидарната отговорност, надлежно да оспори фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство, и да получи достъп до преписката в установителното данъчно производство, и да получи достъп до преписката по него, при спазване на правата на посоченото юридическо лице или на други трети лица.

Твърди, че само с влезлия в сила РА на дружеството не може да се приеме за доказано наличието на поведение, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон жалбоподателят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. В случай, че се твърди, че Р. е знаел и е укрил продажби, то в тежест на органа по приходите е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт, каквито доказателства липсват. Твърди, че липсват доказателства за причинно-следствената връзка между евентуално укритите като управител данни и неудовлетвореното вземане, както и че не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството именно поради тази причина. Не е доказана и причинно-следствена връзка, която като краен резултат е довела до намаляване на имуществото на задълженото лице.

По подробно изложени в жалбата доводи, се отправя искане оспорения Ревизионен акт и потвърждаващото го Решение да бъдат отменени, с присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана молба, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа изцяло жалбата. Отправя се искане за прогласяване за нищожен РА № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025 г., в условията на евентуалност за неговата отмяна с присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Е. Е. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Излага съображения, че ревизионното производство е започнало и се е развило съобразно процесуалните правила на ДОПК, като ЗВР е връчена лично на С. Р., видно от приложената разписка по преписката. Предвид факта, че Р. е подал възражение срещу РД, а срещу РА е подал жалба, то е направен извод, че електронният адрес се използва активно, именно за кореспонденция за размяна на документи с НАП. Изложено е, че от събраните доказателства се установява, че Р. е действал недобросъвестно, предвид това, че веднага след сваляне на данните от системата за отчитане на приходите в „Калимански хан“, е прехвърлил дружеството на малоимотно лице – И. И.. За И. е установено, че е собственик на още 45 дружества към онзи момент. Твърди, че след прехвърляне на дружеството, се сменя и адреса на управление, но не се променя електронния адрес за кореспонденция с дружеството. Дружеството е било прехвърлено на трето лице – Х. Х., но електронният адрес отново не се променя, поради което е направен извод, че дружеството остава под контрола на лицето, което е било преди прехвърляне на дяловете. Изложени са съображения, че липсата на Интернет връзка не пречи на продажбите да се отчитат през касов апарат, като липсата на такава би попречила единствено да се подават данни към НАП. Счита РА за правилен и законосъобразен по мотивите, изложени в потвърждаващото го решение. Намира за доказани основанията по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на солидарната отговорност на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизията е започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000325000945-020-001/27.02.2025г., издадена от М. Ц. М., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна /л. 6 от преписката/. Обхватът на ревизията включва отговорност за задължения на „Либретиста“ ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. и за данък върху добавената стойност от 01.12.2019г. до 31.10.2022г. Определен е срок за завършване на ревизията до 12.05.2025г.

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000325000945-092-001/29.05.2025 г. /л. 37-46 от преписката/, а въз основа на него е издаден РА № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, който с Решение № 171/27.08.2025г. го е потвърдил изцяло. Ревизионният доклад, Ревизионния акт, както и решението, са връчени по ел. път на e-mail адрес: [електронна поща] /л. 47, л. 58 от преписката/. Същият, със Заявление рег. № 5299/06.11.2017 г. / л.593/, е прието, че е заявен от С. Д. Р.. Към заявлението е приложено заверено за вярност пълномощно /л.594/, с което С. Д. Р., лично като физическо лице и в качеството му на управляващ и представляващ „Либретиста“ ЕООД, е упълномощил Т. Ж. М., лично, като физическо лице и в качеството си на управляващ и представляващ „Акаунт“ ЕООД, да го представлява пред НАП.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните, относими към предмета на спора, фактически констатации:

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, които не следва да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото съдебно решение.

Установено е, че „Либретиста“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, считано от 05.04.2013 г., с едноличен собственик на капитала, представляващ и управляваш С. Р. и адрес на управление [населено място]. [улица], общ. Суворово, обл. Варна. Считано от 20.04.2023 г. е вписано прехвърляне на дружествените дялове на И. И., на основание Договор за продажба от 11.04.2023 г., като е променен и адресът на управление. Впоследствие на 09.08.2023 г. дружествените дялове и управлението на „Либретиста“ ЕООД са прехвърлени от И. И. на Х. Х..

Констатирано е в ревизионното производство, че в периода от 05.04.2013 г. до 20.04.2023 г., С. Р. е едноличен собственик, управител и представляващ на „Либретиста“ ЕООД, а дружеството е извършвало ресторантьорска дейност и е стопанисвало механа „Калимански хан“, находяща се на адреса на управление [населено място], [улица].

Установено е от органите по приходите, че „Либретиста“ ЕООД е формирало ликвидни изискуеми задължения в размер на 1 893 289,97 лв., които не са погасени до датата на издаване на обжалваният акт. Констатирано е, че задължения в размер на 1 726 854,93 лв., са относими за периодите 01.01.2017 г. - 31.12.2022 г., през които С. Р. е управител, а именно ДДС в размер на 664 911,49 лв. главница и 316 828,34 лв. лихви и за корпоративен данък в размер на 530 595,33 лв. главница и 214 519.77 лв. лихви.

Органите по приходите са направили извод, че С. Р., в качеството си на управител на „Либретиста“ ЕООД е субект на отговорността по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за непогасените публични задължения на дружеството, възникнали за процесните периоди.

В ревизионното производство е констатирано, че посочените публични задължения са следствие на извършени контролни производства от приходната администрация на „Либретиста“ ЕООД. В тази връзка е установено, че на 06.10.2022 г. органи по приходите, съвместно с експерт от Дирекция „Информационни системи и електронно управление“, и в присъствието и със съдействието на С. Р., са обезпечили доказателства по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК. Копирани са данни от и на технически носители на информация от софтуер Д. вер. 5.2.0.21. ползван за отчитане на продажбите в механа „Калимански хан". С оглед удостоверяване автентичността на обезпечените данни са формирани контролни суми SHA1 и SHA256 за файловете, подлежащи на копиране, информацията е съхранена на три броя финализирани оптични носители, и един е предоставен на жалбоподателя. При анализ на обезпечените данни, в хода на проверка възложена на 11.11.2022 г., е констатирано, че отразените в софтуера приходи от продажби на храни, напитки, хотелско настаняване и др. са значително по-големи от декларираните, а именно:

-през 2016 г. са извършени продажби в размер на 335 823,77 лв., а са декларирани 45 405,48 лв., т.е. не са декларирани продажби в размер на 290 418,29 лв.;

-през 2017 г. са извършени продажби в размер на 994 429.67 лв., а са декларирани 39 398,91 лв., т.е. не са декларирани продажби в размер на 955 030,76 лв.;

-през 2018 г. са извършени продажби в размер на 1 086 052.80 лв., а са декларирани 44 570,82 лв., т.е. не са декларирани продажби в размер на 1 041 481,98 лв.;

-през 2019 г. са извършени продажби в размер на 1 059 331.75 лв., а са декларирани 45 521,35 лв.. т.е. не са декларирани продажби в размер на 1 013 810.40 лв.

-през 2020 г. са извършени продажби а размер на 777 507.24 лв., a са декларирани 41 421.02 лв.. т.е. не са декларирани продажби в размер на 736 086.22 лв.;

-през 2021 г. са извършени продажби в размер на 1 004 135.82 лв., а са декларирани 5 714.60 лв., т.е. не са декларирани продажби в размер на 998 421,22 лв.;

-през 2022 г. са извършени продажби в размер на 1 208 853,73 лв., а са декларирани 59 729,57 лв., т.е. не са декларирани продажби в размер на 1 149 124.16 лв.

Съобразно горепосочените приходи от продажби, в ревизионното производство е констатирано, че към 30.09.2016 г. е реализиран оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96. ал. 1 от закона, от дружеството не е подадено заявление за регистрация и съответно данъкът е дължим по реда на чл. 102. ал. 3 от с. з.

Органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи в периоди от м.08.2016 г. - м.10.2022 г., обективирано в Протокол № П-03000322200887-073-001/06.11.2023 г., и е възложена ревизия за установяване на задълженията на „Либретиста“ ЕООД по ЗКПО и ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, предвид наличието на укрити приходи и е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р- 03000323006487-091-001/09.07.2024 г., с който са установени и процесните задължения по ЗКПО и ЗДДС, предмет на обжалваното производство.

Констатирано е, че продажбата на дружествените дялове на „Либретиста“ ЕООД от Р. на 11.04.2023 г., след обезпечаването на данните от софтуера за отчитане на продажби в обекта на 06.10.2022 г., и в хода на извършваната проверка, е обстоятелство, сочещо недобросъвестно поведение.

Направен е извод, че укриването на приходите от продажби, неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС и продажба на дружествените дялове, е поведение на субекта на отговорността С. Р., което представлява поредици от активни и съзнателни действия, целящи избягване на дължимите задължения.

Във връзка с процесните задължения, в ревизионното производство е констатирано, че дружеството не притежава активи и налични суми по банкови сметки за обезпечаване па публичните задължения. Предвид горното, към 03.09.2024 г., дългът на „Либретиста” ЕООД е категоризиран като трудно събираем.

В ревизионното производство са приобщени документи, обезпечени при извършена проверка на С. Р., в хода на която са отправени искания до лицето и „Либретиста“ ЕООД.

В ревизионното производство, при извършена насрещна проверка на „Либретиста“ ЕООД, в указания срок не са представени на органите по приходите първични документи и счетоводни регистри, необходими за установяване на относимите факти и обстоятелства, във връзка с непогасения дълг.

В ревизионното производство е констатирано, че по сметка в ТБ „ДСК“ АД на „Либретиста“ ЕООД, постъпленията са от Каменица АД, Албена Тур, нощувки и дадени вечери, като след получаването им сумите са изтегляни в брой от С. Р. и са в общ размер на 55 057,58 лв. /24 670,00 лв.+ 30 387,58 лв./. Относно сметката в ТБ „ОББ“ АД е установено, че е използвана за погасяване на кредит.

В ревизионното производство са били изискани от С. Р. документи и обяснения, относими към дейността на дружеството, като в отговор е била представена единствено декларация, придружена с опис от 30.04.2023 г., за предаване на И. И. на счетоводни документи на дружеството.

След анализ на събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, органите по приходи са приели в РА, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорност на жалбоподателя за задълженията на „Либретиста“ ЕООД на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

В потвърждаващото Решение директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е приел, че в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, според която, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Органите по приходите са формирали извод, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на жалбоподателя, а именно: 1. субект на отговорността е орган на управление или управител на задълженото лице, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник; 2. укриване на факти и обстоятелства, които особеният субект е длъжен по закон да обяви по съответния ред пред съответния орган по приходите; 3. необходимо е да е налице и непосредствена причинно-следствена връзка между укриването на тези факти и обстоятелства от органа по приходите или публичния изпълнител, пред който е следвало да бъдат обявени и невъзможността да се съберат задълженията за данъци, респективно задължителни осигурителни вноски: 4. укриването на факти и обстоятелства предполага наличието на умисъл /недобросъвестност/, което следва от посочената в нормата причинно-следствена връзка между деянието и невъзможността да се съберат публичните вземания; 5. обективна невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни вноски в резултат на това поведение.

По отношение на изпълнението на първата предпоставка, органите по приходите са приели, че съгласно чл.141, ал. 1 от ТЗ, управителят организира, ръководи и представлява дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Поради това е прието, че той е органът на управление на дружеството. Съгласно вписвания в Търговския регистър към Агенция по вписванията, се удостоверява, че в периода 05.04.2013 г. – 11.04.2023 г. С. Р. е управител на „Либретиста“ ЕООД. За безспорно е прието, че дружеството е задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, поради което е направен извод, че „Либретиста“ се управлява от Р. в периодите 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г., за които са относими несъбраните задължения на дружеството.

По отношение на изпълнението на втората предпоставка, органите по приходите са установили задължения на „Либретиста“ ЕООД с Ревизионен акт № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г., влязъл в законна сила на 24.07.2024 г. С протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048745 от 16.10.2022 г. С. Р. лично е присъствал в търговския обект при обезпечаване на данните от използвания софтуер и му е предоставен един от трите идентични финализирани оптични носители, данните от които според органа по приходите удостоверяват укриването на приходи.

По отношение на изпълнението на третата предпоставка, органите по приходите са приели, че действията на С. Р. сочат, че лицето съзнателно укрива приходи и няма намерение да заплати дължимите публични задължения на „Либретиста“ ЕООД, чийто управител е. Прието е, че Р. извършва целенасочени и съзнателни действия осуетяващи събирането им, като укрива приходите от продажби в механа „Калимански хан“, а след възлагането на контролното производство за анализ на обезпечените данни от софтуера за управление на продажбите, прехвърля дяловете си на малоимотното лице – И. И., собственик и представляващ на множество придобити дружества със задължения към фиска/ собственик на 45 юридически лица/. Направен е извод, че като управител Р. е знаел, че освен текущи парични постъпления от продажби в обекта, дружеството няма активи и авоари по банковите сметки, с които да се погасят публичните задължения.

Последния извод формира заключение за изпълнение и на четвъртия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – субектът на отговорността да е действал недобросъвестно. Прието е, че поведението на Р., в качеството му на управител, съзнателно, целенасочено и волево води до невъзможност да се съберат публичните задължения на „Либретиста“ ЕООД.

По отношение на изпълнението на петият елемент на фактическия състав, органите по приходи са приели, че същият е налице, тъй като „Либретиста“ ЕООД има непогасени публични задължения за данъци, присъединени към образувано от публичен изпълнително дело № 231403626/2023 г. Въз основа на справки за задължения от информационните масиви на НАП, е установено, че към датата на издаване на РА № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025 г. „Либретиста“ ЕООД има непогасени задължения за данъци и ЗОВ в общ размер на 1 893 289.97 лв., в т.ч. процесните 962 612.77 лв. /главници и лихви/, за периодите 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. Същите са присъединени към образуваното изпълнително производство, в хода на което публичният изпълнител е предприел процесуални действия, насочени към обезпечаването и събиране на дълга, наложен е запор на банкова сметка. Органите по приходите са приели, че въпреки тези действия непогасените публични задължения на „Либретиста“ ЕООД към 03.09.2024 г. възлизат на 1 767 533.30 лв., които към датата на издаване на решението в дружеството няма активи, към които може да бъде насочено изпълнението, поради което дългът е категоризиран като трудно събираем.

Въз основа на гореизложеното органите по приходи са приели, че следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „Либретиста“ ЕООД отговорност за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 347 424.71 лв. /триста четиридесет и седем хиляди четиристотин двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинка/ главница и лихва в размер на 142 375.17 лв. /сто четиридесет и две хиляди триста седемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ за данъчен период 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., както и отговорност за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019г., от м.01 до м.03.2020г. и от м. 05 до м.12.2020г., от м.01 до м.12.2021г. и от м.01 до м. 10.2022г. в размер на 321 612.68 лв. /триста двадесет и една хиляди шестстотин и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ главница и лихва в размер на 151 200.21 /сто петдесет и една хиляди и двеста лева и двадесет и една стотинки/.

При проведения задължителен административен контрол по реда на Глава осемнадесета от ДОПК /чл. 152-155/ горестоящият административен орган -Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е възприел изцяло констатираните от приходните органи факти и обстоятелства и достигнатите въз основа на тях правни изводи и е потвърдил РА.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя.

За изясняване на правния спор по делото е приобщено неоспореното от страните заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Ц. Л. М.. Вещото лице е посочило, че са му били предоставени единствено годишни оборотни ведомости. Съдържащите се в тях приходи като вид и стойности са представени с помощта на Таблица № 1:

2018 г.

2019 г.

2020 г.

2021 г.

2022 г.

7020 Приходи механа

39 570.82

40 521.35

34 421.02

5 714.60

54 099.20

7030 Реклама

5 000.00

5 000.00

7 000.00

0.00

5 630.37

Общо

44 570.82

45 521.35

41 421.02

5 714.60

59 729.57

Вещото лице е посочило, че тези приходи не съответстват на определените от органите по приходите в Ревизионен акт № Р-03000325000945-091-001/13.06.2025 г. Вещото лице, след като е обследвало представените от дружеството документи и тези съдържащи се по делото, не е установило извършване на освободени от облагане с ДДС доставки или доставки с място на изпълнение извън територията на страната по смисъла на ЗДДС. Направен е извод, че „Лирбетиста“ ЕООД не е отчитало приходи във връзка с извършвани от дружеството необлагаеми доставки. Вещото лице е посочило, че предоставените му от счетоводството на дружеството документи, не му позволяват да отговори надеждно към кой момент за „Либретиста“ ЕООД са настъпили основания за задължителна регистрация по реда на ЗДДС. Посочило е, че причината за това се крие в начина, по който се изчислява оборота за задължителна регистрация по смисъла на чл.96 от ЗДДС, а именно 12 последователни месеца. Според вещото лице, предоставените му документи не съдържат подобни данни и съответно няма как да отговори на базата на данни от счетоводството на дружеството на поставената задача. Поради това не е възможно да потвърди или отхвърли датата, определена от органите по приходите, на база на данни от счетоводството на дружеството.

Предвид изложеното в т.3 и невъзможността на вещото лице да определи на база на счетоводните данни, дата на задължителна регистрация по ЗДДС, вещото лице е посочило, че няма как надеждно да се изчисли размера на дължимия ДДС. По отношение на дължимия корпоративен данък, вещото лице е посочило, че съобразно разпоредбите на ЗКПО, данъчния финансов резултат е счетоводния финансов резултат преобразуван с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и другите суми предвидени в ЗКПО. Предоставената счетоводна информация не позволява да се определи наличието или липсата на такива суми и съответно надеждно да се изчисли дължимия данък.

По искане на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства и са разпитани свидетелите Д. С. С. и Р. И. Д..

В показанията си св.Д. С. заявява, че е работила като сервитьор за „Либретиста“ ЕООД за периода 18.10.2021 г. до 01.09.2023 г. Посочва, че е издавала касови бонове за всяка една поръчка, като си спомня, че Р. изрично им е казвал да издават касови бонове. Посочва, че не са предавали оборота всяка вечер, събирали са се всяка седмица на оперативки в петък и са предавали оборота за седмицата. Посочва, че е имало чести проблеми с касовия апарат, който се е развалял, вместо маркираната сума, същият е добавял една нула в повече, което е създавало затруднения. Касовият апарат е бил ремонтиран в сервиз. Свидетелката изтъква, че „Калимански хан“ се намира на по-високо място, както и че комплекса е изграден от камъни, което е допълнителна предпоставка за липса на интернет. Свидетелката заявява, че С. Р. е имал ангажимента да занесе касовия апарат на сервиз.

В показанията си св.Р. И. Д. заявява, че е работила за „Либретиста“ ЕООД в периода от 16.12.2013 г. до 06.04.2020 г. на длъжност готвач. Спомня си, че по време на работа не е имало добър интернет, поради което касовия апарат е давал грешки в отчета, налагало се е сервитьорите да сторнират. Като причина за слабия интернет посочва, че обекта е бил изграден от дебели каменни стени. Посочва, че всяка седмица са се провеждали оперативки, на които е присъствала, съответно е запозната, че е имало проблеми с касовия апарат. Посочва, че ръководител е била А. Н.. На свидетелката не й се е налагало да работи с касовия апарат. Свидетелката заявява, че не е имала достъп до дневни финансови отчети, не е виждала лично сервизен протокол за проблем с касовия апарат. На оперативките са давали указания да се маркират правилно поръчките.

С оглед своевременното оспорване от жалбоподателя на авторството и истинността на представени в оригинал от ответника документи, съдът е указал на оспорващия, в съответствие с чл. 193 ГПК, тежестта за доказване истинността на процесните оспорени доказателства, като е допуснато извършване на съдебно-почеркова експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Заключението на вещото лице е, че ръкописният текст и подписа положен срещу „С уважение“ в Заявление от С. Р. № 5299 от 06.11.2017 г., с което декларира ел. адрес за кореспонденция с него: aк•••@•••, представено с Молба с.д. № 2313 от 04.02.2026 г. от ответната страна, не е изпълнен от С. Д. Р..

В хода на съдебното производство с определение № 10534/01.10.2025г. на страните е указана доказателствената тежест относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и пред надлежен съд, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Заповедта за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Съдът приема за основателни оплакванията в жалбата за нередовно връчване на актове и документи в хода на ревизионното производство. При извършената от съда служебна проверка се установиха допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила.

Съгласно чл.29, ал.1 ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Според ал.4 на с.р., съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал.2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл.26 от Закона за електронното управление. Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения - чл.29, ал.6 ДОПК.

Съгласно чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, адресът за кореспонденция на физическите лица е постоянният им адрес. Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения - чл.28, ал.2 ДОПК.

Съгласно чл.30, ал.1 ДОПК, връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество се приема съобщението.

Съгласно чл.30, ал.6 ДОПК, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл.81, ал.1, т.4 ДОПК, адресите по чл.8 и по чл.28 се вписват в регистъра и базата данни на НАП по чл.80 ДОПК. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра - чл.82, ал.1 ДОПК. Съгласно чл.82, ал.4 ДОПК, служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал.3, се извършва с протокол по чл.50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите.

В случая всички актове и документи в хода на ревизията - РД, РА, както и Решението, са връчвани по ел. път, чрез ИС Контрол на НАП, на e-mail адрес: aк•••@•••. Единствено ЗВР № Р-03000325000945-020-001/27.02.2025 г. е връчена лично на С. Р. на 12.03.2025 г.

Посоченият e-mail адрес: aк•••@•••, е в Заявление от 06.11.2017г. за електронен адрес за кореспонденция. Според заключението на Съдебно-почерковата експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, ръкописният текст и подписа положен срещу „С уважение“ в Заявление от С. Р. № 5299 от 06.11.2017 г., с която декларира ел. адрес за кореспонденция с него aк•••@•••, представено с Молба с.д. № 2313 от 04.02.2026 г. от ответната страна, не са изпълнени от С. Д. Р.. По безспорен начин се установява, че положеният подпис за С. Р. в посоченото заявление не е положен от него. Съобразявайки заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, съдът при извършването на проверка по чл. 194 ГПК приема, че оспорения от жалбоподателя документ е неистински.

Приложено е заверено за вярност с оригинала заверено от Кмета [населено място], О. С. пълномощно, с което С. Д. Р., лично и в качеството си на представляващ „Либретиста“ ЕООД е упълномощил Т. Ж. М., лично и в качеството й на управляващ и представляващ „Акаунт“ ЕООД, лично - като физическо лице и в качеството си на управител на „Акаунт“ ЕООД, да го представлява пред ТД на НАП-Варна.

Представеното пълномощно, с което С. Р. е упълномощил Т. Ж. М., лично като физическо лице и в качеството й на управител на „Акаунт“ ЕООД да го представлява пред ТД на НАП-Варна, не може да се тълкува разширително. Със същото са предоставени конкретно изброени права, сред които липсва такова за подаване на заявление/декларация за електронен адрес, на който да му се връчват актове като физическо лице, вкл. за осъществяване на представителство в хода на ревизионни производства, провеждани за установяване на задължения на Р. като физическо лице.

Ирелевантно е обстоятелството, че според представеното пълномощно С. Р. е упълномощил „Акаунт“ ЕООД да го представлява лично, като ФЛ и като управител на „Либретиста“ ЕООД, като подписва и подава от негово име документи за получаване на достъп до електронните административни услуги, предоставяни от НАП, като липсва упълномощаване за подаване на заявление по чл.28, ал.2 ДОПК. В останалата част от пълномощното, предоставените права касаят изключително и само дейността на дружеството. Връчването на актове в хода на ревизионно производство, в т.ч. РД и РД, нито може да се приравни на електронна услуга, предоставяна от НАП, нито може да се презюмира, че посоченият във връзка с ползване на ел.услуги ел.адрес е електронния адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл.28, ал.2 ДОПК. Връчването на РД, РА и Решението не може да се приравни на обичайна кореспонденция между НАП и лицето, което ползва електронните услуги на Агенцията.

Заявлението не е изготвено и подписано от С. Р., съответно липсва заявление по реда на чл.28, ал.2 ДОПК - като ел.адрес за кореспонденция на физическото лице, поради което съдът приема, че недопустимо е ползван за връчване на съобщения в хода на процесната ревизия.

От изложеното следва, че всички актове и документи в хода на процесната ревизия, без първоначалната ЗВР, с която е възложена ревизията, са връчвани на ел.адрес, който не е деклариран от лицето по реда на чл.28, ал.2 ДОПК, и дори да се приеме, че е на трето лице, то това лице няма права да го представлява в хода на ревизията. Наличието на изрично изразено желание по чл.28, ал.2 ДОПК кореспонденцията по процесната ревизия да се извършва на ел.поща: aк•••@•••, е абсолютна предпоставка за редовността на връчването, а в случая такова съгласие не е надлежно и валидно манифестирано пред органите по приходите.

Фактът, че Р. е упражнил правото да подаде възражение срещу РД и жалба срещу РА, също не може да се интерпретира като съгласие ел.адрес да се използва като адрес по чл.28, ал.2 ДОПК, т.к. същото трябва да бъде направено изрично.

Отделно, в разпоредбата на чл.29, ал.1 ДОПК императивно е предвидено съобщенията да се връчват на адреса за кореспонденция, докато в ал.3 и ал.4 от с.р. - връчването на съобщения чрез писмо с обратна разписка, телефакс или по електронен способ, са предвидени като възможност, към която следва да се пристъпва, ако връчването на съобщението по чл.29, ал.1 ДОПК не е осъществено и/или е невъзможно. Задължителността съобщението първо да се връчва на адреса за кореспонденция следва недвусмислено и от разпоредбата на чл.28, ал.4 ДОПК, която изисква посочване на лице за връчване на съобщения при отсъствие от адреса за кореспонденция за повече от 30 дни, което не би имало смисъл, ако връчването на съобщение по електронен способ е равностойна алтернатива на задължителното връчване по чл.29, ал.1 ДОПК.

В случая липсват доказателства – РД, РА и Решението в хода на ревизията да са връчвани по реда на чл.29, ал.1 ДОПК на адреса по чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, който е надлежно установен – [населено място], общ. Суворово, а връчването е извършено на ел.адрес, който не е изрично деклариран от ревизираното лице като адрес за кореспонденция в хода на процесната ревизия. По делото не са налице данни за извършени посещения от органите по приходите на адреса за кореспонденция на жалбоподателя. Задължението по чл.29, ал.1 от ДОПК не е изпълнено от органа по приходите, поради което съдът приема, че всички искания за представяне на документи, протоколи от насрещни проверки и документи в хода на ревизионното производство, вкл. РД, РА, Решението, не са надлежно връчени. Не са налице и данни за изпращане на писмо с обратна разписка за удостоверяването на връчването по правилата на чл.30, ал.3 от ДОПК. Посочването на електронен адрес е една възможност, а не е задължение за лицето. Това означава, че само, ако то е заявило пред органите по приходите такъв адрес за кореспонденция, за приходната администрация е налице възможността да връчва съобщенията в административното производство на този електронен адрес.

При връчването на първоначалната ЗВР №Р-03000325000945-020-001/27.02.2025г. лично на жалбоподателя може да се определи началния момент на ревизията и нейния обхват, поради което ревизионното производство е надлежно образувано и съдът намира за неоснователно в тази връзка възражението за нищожност на РА.

Доколкото обаче всички горепосочени актове не са редовно връчени, е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Поради това, дори и лицето да е получило ЗВР, то не е запознато по предвидените в ДОПК способи с искания за представяне на документи, протоколи, издадения РД и РА, както и с Решението и не е участвало надлежно в ревизионното производство, което е съществено процесуално нарушение водещо на това основание до отмяна на РА. Нарушението в конкретния случай на чл.117, ал.4, чл.119, ал.4, чл.156, ал.1 ДОПК е съществен порок, който рефлектира пряко върху законосъобразността на оспорения РА, тъй като е довело и до материална незаконосъобразност на оспорения РА.

Фактическият състав на отговорността на трето лице по чл. 19, ал. 1 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски, 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, 5. Задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК да има непогасени задължения. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

1.По делото не е налице спор, че с РА № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г. са установени публични задължения за ДДС и ЗКПО на „Либретиста“ ЕООД, както и че от 20.04.2023 г. жалбоподателят не е бил управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на „Либретиста“ ЕООД. В случая съгласно справка в сайта на Агенция по вписванията, Търговски регистър, С. Р. е управител и едноличен собственик на „Либретиста“ ЕООД за периода от 05.04.2013 г. до 20.04.2023 г., съответно същият не е бил управител на дружеството, когато са установени публичните задължения. Задълженията за ЗДДС и ЗКПО обхващат период, в който Р. е бил управител на дружеството, независимо, че същите са установени с РА № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г. на орган по приходите.

Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК сочат, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 — длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Трябва да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, КД, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице, поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Безспорно е, че в конкретния случай за периода 2019г-2022г. жалбоподателят е бил управител на търговското дружество. Не е налице обаче предпоставката за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно укриване на факти и обстоятелства пред органите по приходите. В процесния случай приетите от органите по приходите факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК са относно данните по подавани справки декларации и дневници за покупки и продажби, както и данни, съдържащи се в годишни данъчни декларации. За да се приеме, че субект на укриването се явява управителят на търговското дружество, то в подадените справки декларации за периоди, в обхвата на ревизията на дружеството по ЗДДС следва да е доказано, че не е декларирало истинските стойности на ДДС за внасяне. Установените задължения в ЗКПО и ЗДДС изискват извършените от дружеството продажби и получените доставки да бъдат вярно отразени и декларирани. Подаването на неверни данни в годишните данъчни декларации по ЗКПО в справките декларации по ЗДДС, в счетоводните и отчетни регистри представлява укриване на факти и обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това действие на жалбоподателя следва да е причина за формиране на по-нисък резултат за внасяне. Не са ангажирани доказателства от ответната страна, че към момента на декларирането управителят на търговското дружество е бил наясно с обстоятелството, че в отчетните регистри по ЗДДС, неправомерно не са включени всички облагаеми доставки, за да се приеме, че подаването на неверни данни в справките декларации по ЗДДС, в отчетните регистри представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят на търговското дружество е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения. В процесния случай пряка причинна връзка между укриване и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството, не е доказана от органите по приходите. Дори и да се приеме, че С. Р. е подавал справките декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, то този факт, съотнесен с фактическото деяние предполага само получаването на данъчно предимство, наличието на което обстоятелство не е предпоставка за установяване на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото предпоставка за установяването на тази отговорност не е данъчното предимство, а невъзможността да се съберат задълженията за данъци. Неправомерно попълване на справки декларации по ЗДДС, действия по невярно отразяване на обстоятелства в годишните данъчни декларации по ЗКПО изглежда да е вероятно да са причина за възникване на данъчни задължения, но не изглежда да са причина за невъзможността тези данъчни задължения да бъдат събрани. Тази невъзможност да бъдат събрани данъчните задължения трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите, за което в случая не са ангажирани от органите по приходите доказателства. За установяването на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни не е доказана от приходните органи. Неотчетени стопански операции, липсата на счетоводни документи, неправилното определяне на данъчната основа и неначисляване и неплащане на данъци нямат отношение към липсата на активи на дружеството за покриване на публичните задължения и за тяхното събиране по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а имат отношение само за установяване на размера на тези задължения. Органите по приходите не са доказали и невъзможността на дружеството да изпълни тези си задължения.

Ответната страна не ангажира доказателства за установяване на действителния размер на оспорените от жалбоподателя по основание и размер задължения, нито оспори приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. Обстоятелствата, установени с ревизионния акт, с който са установени задълженията на търговското дружество, не се подкрепиха с доказателства в настоящото производство, което води на извод за недоказаност на ангажираната на жалбоподателя отговорност за задължения на „Либретиста“ ЕООД.

Към датата на установяване на публичните задължения на дружеството 09.07.2024 г., не е била възложена ревизия на Р. /същата е възложена със ЗВР от 27.02.2025 г., получена лично от него на 12.03.2025 г. Обстоятелството дали и кога са предадени документите на дружеството на новия управител не променя извода, че жалбоподателят не е бил адресат на процесуални действия при ревизията на дружеството и съответно не е могъл да ангажира доказателства досежно оспорените и в настоящото производство установени задължения по основание и размер, оттам и отговорност за поведение по време на тази ревизия.

2. По отношение на втория елемент се констатира, че с Ревизионен акт № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г. са установени задължения на „Либретиста“ ЕООД по ЗДДС и ЗКПО, който е влязъл в законна сила.

В действителност, в хода на настоящото производство не би следвало да се осъществява косвен контрол на приключило с влязъл в сила РА ревизионно производство по отношение на дружеството, но е важно да се отбележи, че е необходимо да има пълно съвпадение на фактическата обстановка, въз основа на която на дружеството е издаден РА, и въз основа на която впоследствие е ангажирана отговорността на управителя на дружеството по чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Този извод изхожда, както от факта, че отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК възниква поради несъбираемост на вземанията на дружеството, така и от константната съдебна практика, че влезлият в сила РА на дружеството има отношение единствено относно размера на задълженията му и данъчните периоди, за които се отнасят, но не и относно основанията за определяне на тези задължения, доколкото задълженото по чл. 19, ал. 1 ДОПК лице не е страна в това ревизионно производство.

Както се посочи по-горе е константна съдебната практика, че влезлият в сила РА на дружеството има отношение единствено относно размера на задълженията му и данъчните периоди, които касае, но не и относно основанията за определяне на тези задължения, доколкото задълженото по чл. 14, т. З във вр. с чл. 19 ДОПК лице не е страна в това ревизионното производство. При отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларирани данни в справките - декларации по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. В този смисъл са: решение № 12038/08.11.2024 г., постановено по адм. д. № 7053/2024 г. по описа на ВАС, решение № 1558/09.02.2024 г., постановено по адм. д. № 7366/2023 г. по описа на ВАС, решение № 3776/11.03.2020 г., постановено по адм. д. № 11972/2019 г. по описа на ВАС, решение № 14533/24.11.2020 г., постановено по адм. д. № 8802/2020 г. по описа на ВАС, решение № 6366 от 14.06.2023 г., постановено по адм. д. № 5855/2021 г. по описа на ВАС и цитираната в него практика и др.

Съдът приема, че липсва пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Както се посочи по-горе, неотчетените стопански операции, липса на счетоводни документи, неправилно определяне на данъчна основа и неначисляване и неплащане на данъци нямат отношение към липсата на активи на дружеството за покриване на публичните му задължения и за тяхното събиране по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а имат отношение само за установяване на размера на тези задължения.

Само по себе си, неплащането на публични задължения не може да се определи като укриване на факти, тъй като не е самостоятелно основание за ангажиране на отговорност на управителя по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, нито обуславя от само себе си наличието на причинна връзка.

3. Неоснователна е тезата на органите по приходите относно наличие на причинно-следствена връзка между укриването на фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на съответното задължение, защото както се установи в т. 2. неплащането на публични задължения не може да се определи като укриване на факти. Следва да се отбележи факта, че С. Р. е прехвърлил дружествените дялове на И. К. И. на 20.04.2023 г., т. е. около шест месеца след откриване на инсталиран софтуерен продукт „ТИС Д.“ версия 5.2.0.21. Прехвърлянето на дружествените дялове от Р. на И. И. не е достатъчно, за да е изпълнен фактическия състав на причинно-следствената връзка, като елемент на чл.19, ал.1 от ДОПК. В този смисъл съдът приема за несъстоятелен и изводът на органите по приходите, че прехвърлянето на търговското предприятие на лице с малоимотно състояние свидетелства за недобросъвестност, тъй като с прехвърлянето на дружествените си дялове управителят не се освобождава от отговорността, по който и да е от съставите на чл. 19 ДОПК. В този смисъл Решение № 3404 от 1.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 519/2025 г., VIII о.

4.Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но това е така, само ако поведението на управителя е извършено преднамерено – виновно, в условията на пряк или евентуален умисъл, т. е. последният да е наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал неговите последици и да е искал или допускал настъпването на тези последици. Субективната страна на деянието, че същото е извършено преднамерено, не е установена от органите по приходите с допустимите и относими доказателствени средства, тъй като укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие.

Обстоятелството, че дългът на дружеството „Либретиста“ ЕООД е категоризиран като трудно събираем, по никакъв начин не обуславя наличието на този резултат като пряка последица от недобросъвестни действия на управителя на дружеството. Съобразявайки разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, която изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на данъчните задължения на представляваното от него дружество, не се констатира в случая като доказано по безспорен начин, че поведението на субекта е единствената причина за несъбираемостта на данъчните задължения на дружеството.

Задълженията на дружеството са установени по основание и размер в конкретна тяхна част с РА № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г., поради което и няма как управителят на дружеството да бъде отговорен за несъбираемостта им в предходен период, тъй като не може да се приеме, че такава е възникнала. Съобразявайки, че датата на установяване на задълженията на дружеството е 09.07.2024 г., този извод не се променя, че задължения на дружеството са установени с РА от 09.07.2024 г., поради което публичният изпълнител няма как да знае и предприеме действия по събирането им към 31.12.2022 г. Доколкото фактът на установяване на задълженията настъпва на 09.07.2024 г., управителят на дружеството не е бил наясно с тяхната дължимост преди тази дата, съответно – не би могло да се направи съждение, че съзнателно е укрил факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Укриването по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК е възможно след като на управителя на дружеството е станало известно наличието на задължение, установено по основание и размер, и именно поради това той е предприел последващи действия, които са възпрепятствали събирането на задължението. В случая подобни действия, извършени от жалбоподателя не се сочат от органите по приходите, като последните се позовават само на действия, извършени от жалбоподателя преди тяхното установяване по повод подаване на данни за определяне на корпоративен данък и ДДС за съответните периоди, което по аргумент от чл. 19, ал. 1 ДОПК изключва наличието на умисъл.

Не е налице пряка причинна връзка и между продажбата на дружествените дялове и невъзможността за събиране на задължения за данъци, в какъвто смисъл е изложил мотиви горестоящия административен орган. В случая не е доказано, че поведението на управителя е причина за невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци, като допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че към датата на издаване на РА на юридическото лице, същото не е представлявано и управлявано от жалбоподателя Р.. В този смисъл и решение № 6254/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 14515/2019 г. по описа на ВАС, Първо отделение и цитираната в него съдебна практика.

Ревизията на „Либретиста“ ЕООД е протекла без участие на С. Р., която е възложена със ЗВР от 06.11.2023 г., т. е., когато той вече не е бил управител, съответно на него не са му били връчвани искания за представяне на документи и обяснения, и в този смисъл не е налице установена по отношение на него недобросъвестност по непредставяне на посочените документи, каквато е описана в РД. Не би могло да му се вмени във вина (с оглед недобросъвестност за отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК) тъй като ревизията е проведена и съответно исканията са връчени и документите непредставени, след като жалбоподателят вече не е управител на дружеството. Отделно от горното, настоящото ревизионно производство, в което е ангажирана отговорност по реда на чл.19 ДОПК е проведено без участието на жалбоподателят, тъй като както бе посочено той не е уведомяван и не е участвал редовно в същото.

5. По отношение на изпълнението на петата предпоставка органите по приходи са приели, че е налице, доколкото „Либретиста“ ЕООД има непогасени публични задължения. Между страните по делото е безспорно, че „Либретиста“ ЕООД има непогасени публични задължения, част от които са установени с влязъл в сила РА № Р-03000323006487-091-001/09.07.2024 г., а друга произтичат от ДОО, ЗДДФЛ, посочени в писмо изх. № С230003-048-0095072/11.08.2023 г. на ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна /л. 29 от преписката/.

Правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно доказване на предпоставките за постановяване на неблагоприятен за неговия адресат административен акт в случая не е изпълнено, тъй като доказването е сведено до представяне на ревизионната преписка, но последното не е равнозначно на доказване на всички елементи на правопораждащия фактически състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В настоящия спор, доказателства по искане на ответната страна не са събирани, а са интерпретирани фактите и обстоятелствата, изложени в предходния ревизионен акт. С оглед фактите по делото не може да бъде възприета безкритично тезата, че с подаването на справки-декларации по ЗДДС, за които се установява, че през 2016г.—2022г. са извършени продажби на стойност по-висока от декларираната и в последствие с влязъл в сила РА на търговското дружество са установени задължения за данък по ЗДДС и ЗКПО, е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Въз основа на обстоятелствата в тази насока е допустимо субективният елемент и причинно-следствената връзка да бъдат изследвани, чрез регламентираните способи в ДОПК, но не и да се приемат за установени без да са събрани допълнителни доказателства.

В производство, в което доказателствената тежест е за приходните органи, съдът приема като краен резултат недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

В подкрепа на горния извод е и неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, съобразено с всички доказателства по делото. Съдът констатира, че на вещото лице са предоставени единствено годишни оборотни ведомости, както и че предоставените от счетоводството на дружеството документи не позволяват на вещото лице да отговори към кой момент за „Либретиста“ ЕООД са настъпили основания за задължителна регистрация по ЗДДС, и невъзможността да определи ДДС, независимо, че такива данни следва да се съдържат в приходната администрация, но не са представени по делото. Видно от приложеното на л.71-л.72 гръб от преписката е налице индиция, че е била предадена архивна информация от и на технически носител към протокол за обезпечаване на доказателства с файлове на оптичен носител неприложени по делото. Не са приложени доказателства досежно ревизията на търговското дружество, относимото изпълнително дело, ведно с всички приложения, така че да е възможно установяване на изложените в процесните РД и РА факти и обстоятелства. Не се установява по безспорен начин дължимостта на оспорените от жалбоподателя суми по основание и размер. Посоченото в процесния РА и потвърждаващото го Решение, че през 2016г.—2022г. са извършени продажби на стойност по-висока от декларираната е недоказано от ответната страна. Позоваването на РА на търговското дружество не е достатъчно да обоснове законосъобразност на РА, с който е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя, а следва да се ангажират доказателства и се извърши проверка и анализ на всички факти и обстоятелства включени в предмета на спора. Недопустимо е да се формират изводи на база предположения.

По отношение на показанията на свидетелите Д. С. и Р. И. Д., съдът съобрази следното: Св. С. живее на семейни начала със сина на С. Р., имат общо дете, съответно е заинтересована от изхода на спора, поради което съдът не кредитира нейните показания. Показанията на св. Р. Д. сочат на насока и доводи евентуално за отчитане на продажби, които касаят производство по оспорване на РА на „Либертиста“, а настоящото е с различен предмет. От друга страна навежда доводи, че Р. е давал регулярно указания да бъдат отразени в касовия апарат извършени продажби на стоки или услуги, което косвено обосновава тезата на жалбоподателя за неосъществен в пълен обхват състав на солидарна отговорност по смисъла на чл.19 ДОПК.

Липсата на всяко едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице за несъбраните задължения за ДДС и КД на дружеството.

Предвид гореизложеното жалбата против РА се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

При този изход на спора и с оглед направеното своевременно искане на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, за които е представен списък в общ размер на 18 859.90 евро, представляващи депозит за ССчЕ и СГЕ в размер на 453.39 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 18 406.51 евро, които следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. От една страна възражението не отговаря на императивното изискване на чл. 78, ал. 5 от ГПК за мотивираност, а от друга – претендираното адвокатското възнаграждение е съответно на правната и фактическа сложност на делото, и е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,

Водим от гореизложеното и на основание 160, ал. 1 от ДОПК, съдът