РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 08. 05. 20 14г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА при участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия Маринова гр. д. № 1969 по описа на КРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, и чл.224, ал.1 КТ, а при условията на евентуално съединяване са предявени искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.

Ищецът Д.Ц.А., •••, твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество – „Стройкомплект“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Шипченски проход“ N 18, ет.2, за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ е прекратено със заповед N T Д – 03/09.09.2013г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество. Поддържа, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като липсва валидно взето решение за съкращаване на щатна бройка „шофьор на автоциментовоз“ с оглед структурната характеристика на ответното дружество – акционерно дружество с едностепенна система на управление; че не е налице действително съкращаване в щата на ответното дружество за длъжността „шофьор на автоциментовоз“, както и че при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение не е бил извършен какъвто и да било подбор. Поддържа, че в резултат на прекратяването на трудовото правоотношение е останал без работа, и е претърпял имуществени вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено със заповед N T Д – 03/09.09.2013г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, с което трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автоциментовоз“, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца и обезщетение в размер на 2176.20 лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно от 11.09.2013г. до 11.03.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 08.11.2013г. до окончателното плащане. При условията на евентуално съединяване, в случай че бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ, се претендира от ответното дружество заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 362.70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.11.2013г. до окончателното плащане, както и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за срок от един месец в размер на 362.70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.11.2013г. до окончателното плащане. Претендира се от ответното дружество и заплащането на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, както следва – за 2012г. за шест работни дни – обезщетение в размер на 100 лв. и за 2013г. за 12 работни дни – обезщетение в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.11.2013г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Стройкомплект“ АД е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че е налице действително съкращаване на щата за процесната длъжност, както и че е налице валидно взето решение за съкращаване на щата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор N T Д – 00 – 45/18.10.2012г., сключен на основание чл.70, ал.1 КТ между „Стройкомплект“ АД и Д.Ц.А., работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява длъжността „шофьор на автоциментовоз“, с код по НКПД – 8324 2007, с място на рабита – в пласментно – снабдителната база на „Стройкомплект“ АД в гр. Кюстендил. Уговореният срок за изпитване е три месеца.

Със заповед N P Д – 03/22.08.2013г., издадена от изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД на основание чл.37, ал.2 от Устава на „Стройкомплект“ АД и във връзка с чл.6.1 от договор за възлагане на управлението на изпълнителния директор, с цел по – рационално организиране на транспортната дейност и намаляване на разходите за нея на дружеството, е наредено: да се закрие длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в пласментно – снабдителната база на дружеството в гр. Кюстендил, считано от 11.09.2013г.; промяната да се отрази в длъжностното разписание и в поименното щатно разписание на дружеството; и да се прекрати трудовия договор със заемащия тази длъжност работник – Д.Ц.А. на съответното основание по КТ.

Видно от длъжностното разписание на „Стройкомплект“ АД по трудово правоотношение, в сила от 11.02.2013г., за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в ПСО - Благоевград е предвидена 1 щ. бр., в ПСО – Кюстендил – 1 щ. бр. и за ПСБ – Ихтиман – 1 щ. бр. Видно от длъжностното разписание на „Стройкомплект“ АД по трудово правоотношение, в сила от 11.09.2013г., за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в ПСО - Благоевград е предвидена 1 щ. бр., в ПСО – Кюстендил – не е предвидена щ. бр. и за ПСБ – Ихтиман – 1 щ. бр. При съпоставка на поименното щатно разписание на „Стройкомплект“ АД от 11.02.2013г. и на поименното щатно разписание на „Стройкомплект“ АД от 11.09.2013г. е видно, че съгласно поименното щатно разписание на „Стройкомплект“ АД от 11.02.2013г. на длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в ПСБ – Благоевград е назначен – В.К., а в ПСБ – Кюстендил – Д.А., докато съгласно поименното щатно разписание на „Стройкомплект“ АД от 11.09.2013г. на длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в ПСБ – Благоевград е назначен – В.К., а такава длъжност в ПСБ – Кюстендил не фигурира.

С декларация от 29.08.2013г. от Д.Ц.А. съшият е декларирал пред „Стройкомплект“ АД, че не боледува от посочените в чл.1 на Наредба N 5 на министъра на здравеопазването болести.

Със заповед N T Д – 03/09.09.2012г., издадена от изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД, е прекратен трудов договор N T Д – 00 – 45/18.10.2012г., сключен с Д.Ц.А., назначен на длъжността „шофьор в автоциментовоз“ в пласментно – снабдителната база в гр. Кюстендил, считано от 11.09.2013г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата в пласментно – снабдителната база на дружеството в гр. Кюстендил, извършено със заповед N P Д – 03/22.08.2013г. Заповедта е връчена на работника на 10.09.2013г.

Съгласно разчетно – платежната ведомост за м.09.2013г. на „Стройкомплект“ АД на Д.Ц.А. е начислена за получаване сумата от 456.25 лв., в т. ч. и за 4 дни неизползван отпуск – 72.54 лв.

От представения по делото и неоспорен от ответника разходен касов ордер N 290/29.11.2013 г. е видно, че на Д.Ц.А. е изплатена сумата от 456.25 лв. с посочено основание – съгласно ведомост за заплата за м.09.2013г.

По делото са представени като доказателства – заповед N 12/19.03.2013 г., издадена от изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД, с която на основание чл.155 и чл.156 и чл.173 КТ е наредено на Д.Ц.А. да ползва 3 дни платен годишен отпуск, считано от 19.03.2013г. до 21.03.2013г., заповед N 39 / 09.08.2013 г. на изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД, с която на основание чл.173, ал.7, т.3 КТ е наредено на Д.Ц.А. да ползва 9 дни платен годишен отпуск, считано от 13.08.2013г. до 23.08.2013г., заповед N 42/27.08.2013 г. на изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД, с която на основание чл.155 и чл.156 и чл.173 КТ е наредено на Д.Ц.А. да ползва 7 дни платен годишен отпуск, считано от 28.08.2013г. до 05.09.2013г.

Видно от приетата като доказателство по делото молба от Д.Ц.А. от 19.03.2013г. до изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД е поискал да му бъде разрешено да ползва 3 дни платен годишен отпуск за 2013г., считано от 19.03.2013г. до 21.03.2013г.

Със заявление от Д.Ц.А. до изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД с вх. N 01/ 14.08.2013г. същият е възразил срещу заповедта за ползване на отпуск от 09.08.2013г., тъй като молба за ползване на отпуск не бил подавал.

По делото е представен като доказателство и график за ползване на отпуските през 2013г. от работниците и служителите на „Стройкомплект“ АД, утвърден от изпълнителния директор на ответното дружество, който е оспорен от пълномощника на ищеца.

По делото са приети първоначално заключение на съдебно – счетоводната експертиза и повторно заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

Съгласно първоначалното заключение на съдебно – счетоводната експертиза размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца, за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника – м.07.2013г. е 362.70 лв.

Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от 11.09.2013г. до 11.03.2014г. е 2176.20 лв.

Размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа за един месец е 362.70 лв. и според заключението е изплатено с РКО N 318/21.12.2013 г. Размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за неспазване срока на предизвестие е 362.70 лв. и според заключението е изплатено с РКО N 290/29.11.2013 г. Според първоначалното заключение на съдебно – счетоводната експертиза размерът на платения годишен отпуск на ищеца за 2012г. е 5 дни, а за 2013г. – 18 дни. Според заключението от тях са ползвани 19 дни, поради което се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 4 дни. С РКО N 290/29.11.2013 г. е изплатено обезщетение за 3 дни – 54.40 лв., поради което следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 1 ден – 18.14 лв.

Съгласно повторното заключение на съдебно – счетоводната експертиза размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението му, а именно – м.07.2013г. е 362.70 лв., в т. ч. основно месечно трудово възнаграждение – 310 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж – 17 % - 52.70 лв.

За периода от 18.10.2012г. до 31.12.2012г. ищецът е имал право на 5 дни платен годишен отпуск, а за периода от 01.01.2013г. до 11.09.2013г. – на 18 дни платен годишен отпуск или общо – 23 дни.

През исковия период ищецът е ползвал следния платен годишен отпуск:

– 3 дни, заявени с молба от ищеца от 19.03.2013г. и разрешени му със заповед N 12/19.03.2013 г., отразени са във форма 76 – за м.март 2013г. – три дни, с начислена сума по ведомост за м. март 2013г. – 51.81 лв. – за три дни, срещу която сума във ведомостта за заплати има подпис на ищеца;

• 9 дни, за които няма молба от ищеца, и които са разрешени със заповед N 39/09.08.2013 г., във форма 76 – са отразени 9 дни – за м.08.2013г., с начислена сума по ведомост за м.август 2013г. – 197.84 лв. – за 12 дни, срещу която сума във ведомостта за заплати има подпис на ищеца;

• 3 дни, за които няма молба от ищеца, и които са разрешени със заповед N 42/27.08.2013г., във форма 76 – са отразени 3 дни – за м.08.2013г., и които са част от начислената сума за м.август 2013г. за 12 дни – 197.84лв., срещу която сума във ведомостта за заплати има подпис на ищеца;

• 4 дни, по график, за които няма молба от ищеца, и които са разрешени със заповед N 42/27.08.2013г., във форма 76 – са отразени 4 дни – за м.09.2013г., с начислена сума по ведомост за м.септември 2013г. – 72.54 лв. за 4 дни, която е изплатна с РКО N 290/29.11.2013 г. В разчетно – платежната ведомост за м.09.2013г. на основание заповед N T Д – 03/09.09.2013г. е включено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за сумата от 54.40 лв., които са изплатени с РКО N 290/29.11.2013 г. на ищеца. Ето защо, на ищеца следва да се доплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за един ден неползван платен годишен отпуск в размер на 18.14 лв.

Размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа за един месец е 362.70 лв., която сума е била начислена в разчетно – платежната ведомост за м.10.2013г. и е изплатена с РКО N 318/21.12.2013 г. Размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие е 362.70 лв., която сума е начислена в разчетно – платежната ведомост за м.09.2013г. и е изплатена с РКО N 290/29.11.2013г.

Според повторното заключение на съдебно – счетоводната експертиза след приспадане от брутното трудово възнаграждение на ищеца на удръжките за фонд „Пенсии“, фонд „Безработица“, фонд „Общо заболяване“, фонд „ДЗПО в УПФ“, фонд „ЗО“, и на 10 % данък по ЗОДФЛ се получава сумата от 269.54 лв., която се дължи.

В платежно – разчетната ведомост за м.10.2013г. е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 362.70 лв. След приспадане на дължимите удръжки от това обезщетение за фонд „Пенсии“ и за фонд „ДЗПО в УПФ“ и на 10 % данък по ЗОДФЛ се получава сумата от 300.64 лв., която се дължи.

Върху сумите, начислени в платежно – разчетната ведомост за м.09.2013г., като обезщетения по чл.220, ал.1 КТ (362.70 лв.) и по чл.224, ал.1 КТ (54.40 лв.) не се дължат осигурителни и здравни вноски, а само данък по ЗОДФЛ в размер на 10 %.

При извършената в откритото съдебно заседание на 03.04.2014г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца – стр.6 - 9, се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество липсват последващи вписвания на трудови правоотношения на ищеца със същия или друг работодател.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Между страните по делото е било налице безсрочно трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед N TД – 03/09.09.2013г., издадена от изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД, считано от 11.09.2013г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в пласментно – снабдителната база на дружеството в гр. Кюстендил.

Уволнението на ищеца е извършено поради съкращаване в щата, поради което и законността му е обусловена от установяване по делото при условията на пълно и главно доказване от ответника, че към датата на прекратяване на правоотношението заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на валидно решение на компетентен орган, че е извършено реално съкращаване на длъжността по щатното разписание, и че са спазени изискванията за извършване на подбор между лицата, заемащи еднаква или сходна длъжност със съкратената длъжност, в случай че такъв е бил задължителен.

При така разпределената доказателствена тежест по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съображенията за това са следните:

От доказателствата по делото не се установява, че по надлежния ред от компетентния орган е било взето решение за съкращаване в щата на 1 щ. бр. за длъжност та „шофьор на автоциментовоз“ в пласментно – снабдителната база на дружеството в гр. Кюстендил.

От представената по делото заповед N P Д – 03/22.08.2013г., издадена от изпълнителния директор на „Стройкомплект“ АД на основание чл.37, ал.2 от Устава на „Стройкомплект“ АД и във връзка с чл.6.1 от договор за възлагане на управлението на изпълнителния директор, с цел по – рационално организиране на транспортната дейност и намаляване на разходите за нея на дружеството, е видно, че е наредено:

• да се закрие длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в пласментно – снабдителната база на дружеството в гр. Кюстендил, считано от 11.09.2013г.;

• промяната да се отрази в длъжностното разписание и в поименното щатно разписание на дружеството;

• да се прекрати трудовия договор със заемащия тази длъжност работник – Д.Ц.А. на съответното основание по КТ.

Ответното дружество – „Стройкомплект“ АД е акционерно дружество с едностепенна система на управление.

Съгласно разпоредбата на ал.1 на чл.235 от ТЗ членовете на Съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго, като съгласно ал.2 на чл.235 от ТЗ „Съветът на директорите може да овласти едно или няколко лица да представляват дружеството. Овластяването може да се оттегли по всяко време“.

С оглед установеното с разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗТР служебно задължение на съда за проверка в Търговския регистър, при посочен ЕИК на дружеството, на обстоятелствата, вписани в ТР, както и на актовете, обявени в ТР, следва да се съобрази служебно известното обстоятелство, че Съветът на директорите на ответното дружество е овластил един от членовете си (Д.К.) да представлява дружеството в качеството на изпълнителен директор.

От съпоставката на чл.32 от Устава на ответното дружество (в редакцията му, релевантна към момента на вземане на решението за съкращаване на процесната длъжност), уреждащ компетентността на Съвета на директорите на „Стройкомплект“ АД (да изпълнява решенията на Общото събрание; да следи за опазване на имуществото на дружеството; да проверява състоянието на счетоводната отчетност; да приема и предлага на Общото събрание за одобрение годишния отчет и баланса на дружеството, доклада по дейността и предложение за разпределение на печалбата; да взима решение за закриване на преприятие или части от тях; да взема решения за създаване или закриване на клон или представителство на дружеството по см. на ТЗ; да взима решение за дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството или за прекратяване на такова сътрудничество, да обсъжда и решава въпроси, които не са компетентността на Общото събрание) и на чл.37 от същия Устав, уреждащ възложените на изпълнителния директор на ответното дружество правомощия (да организира, ръководи и контролира оперативно дейността на дружеството в съответствие решенията на Общото събрание и Съвета на директорите, като представлява дружеството и сключва сделки от него име; сключва трудови договори, назначава и освобождава служители и сътрудници в дружеството; изпълнява и други задачи, които са му възложени от Общото събрание и от Съвета на директорите; при поискване дава необходимата информация и разяснения на акционерите, както и на членовете на Съвета на директорите, като им осигурява свободен достъп до счетоводната документация и деловите книги на дружеството) може да се направи извод, че доколкото вземането на решение за съкращение на щата не е включено сред неизчерпателно изброените в Устава на дружеството правомощия на изпълнителния директор, то за да е налице валидно взето решение за съкращаване на щата на ответното дружество е следвало да има взето решение от Съвета на директорите (арг. от чл.32, ал.9 от Устава на дружеството) за съкращаване на щата за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в ПСБ – гр. Кюстендил на ответното дружество или да има взето решение от Съвета на директорите, с което да се възложи на изпълнителния директор на ответното дружество да вземе решение за съкращаване на щата (арг. от чл.37, ал.2, т.3 от Устава на дружеството).

В случая, не са ангажирани от ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване на законността на процесното уволнение, доказателства за наличие на решение от Съвета на директорите за съкращаване на щата за 1 щ. бр. „шофьор на автоциментовоз“ в ПСБ – гр. Кюстендил на ответното дружество или за решение на Съвета на директорите, с което е възложено на изпълнителния директор на ответното дружество да вземе решение за съкращаване на щата за посочената щатна бройка, поради което съдът приема, че липсва валидно взето решение за съкращаване на щата за 1 щ. бр. „шофьор на автоциментовоз“ с оглед системата на управление на ответното дружество – акционерно дружество с едностепенна система на управление.

Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. При липсата на валидно взето от работодателя решение за съкращаване на щата за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ е безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца, касаещи наличието на реално съкращаване в щата на ответното дружество за длъжността „шофьор на автоциментовоз“, както и дали извършването на подбор е било задължително.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед N T Д – 03/09.09.2013г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, с което трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата за длъжността „шофьор на автоциментовоз“ в пласментно – снабдителната база на дружеството в гр. Кюстендил, е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:

С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, и предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение, конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „шофьор на автоциментовоз“ в ответното дружество се явява основателен и съдът следва да го възстанови на тази длъжност.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ:

Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 2176.20 лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – от 11.09.2013г. до 11.03.2014г., е основателен. Съображенията за това са следните:

Атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.

При извършената в откритото съдебно заседание на 03.04.2014г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца – стр.6 – 9, се установи, че ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение за периода след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, считано от 11.09.2013г. до 11.03.2014г.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен отработен месец (м.07.2013г.) преди датата на уволнението е 362.70 лв. (арг. от чл.228, ал.1 КТ).

От заключението на повторната съдебно – счетоводна експертиза се установи, че размерът на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ възлиза на сумата от 2176.20 лв.

Следователно, искът по чл.344, ал.1 във вр. чл.225, ал.1 КТ е основателен и следва да се уважи изцяло, а именно – за сумата от 2176.20 лв. и за периода от 11.09.2013г. до 11.03.2014г.

Върху присъденото обезщетение се дължи законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.11.2013г. до окончателното плащане.

По евентуалните искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ:

Предвид несбъдването на вътрешно - процесуалното условие, под което са били предявени исковете по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, съдът не следва да се произнася по тях.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:

За да възникне паричното вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са налице следните материалноправни предпоставки - да е прекратено трудовото правоотношение; работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години и правото на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010г.

В случая, правото на отпуск възниква за периода от 18.10.2012г. до 11.09.2013г., през който ищецът е полагал труд в ответното дружество, като това субективно право не е погасено по давност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 11.09.2013г.

По делото се установява също така, че съгласно трудов договор N T Д – 00 – 45/18.10.2012г. ищецът има право на основен платен годишен отпуск по чл.155 КТ в размер на 20 работни дни и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 КТ в размер на 6 работни дни или общо 26 работни дни. За периода от 18.10.2012г. до 31.12.2012г. ищецът е имал право на 5 дни платен годишен отпуск (26 дни: 365 дни х 75 дни), а за периода от 01.01.2013г. до 11.09.2013г. – на 18 дни платен годишен отпуск (26 дни: 365 дни х 252 дни).

В приетото по делото повторно заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, е посочено, че за процесния период ищецът е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, като същият е ползвал съгласно форма 76 и разчетно – платежните ведомости за работни заплати 19 дни, и не е ползвал отпуск с продължителност от 4 работни дни, като от тях за 3 работни дни му е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 54.40 лв. с РКО N 290/29.11.2013 г. и че му се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск в размер на 18.14 лв.

Разпоредбата на чл.177 КТ определя начина за изчисляване размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълния отработен месец, предхождащ месеца на уволнението му - м. 07.2013 г., е в размер на 362.70 лв. Изчислен по този ред, размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск възлиза на сумата в размер на 18.14 лв.

Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото работникът или служителят има право на отпуск.

Съгласно чл. 173, ал. 6 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. От арг. от противното от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.173, ал.7 от КТ хипотези, при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие, то в останалите случаи следва да е налице писмено искане на работника за ползване на платения годишен отпуск.

По делото ищецът претендира заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 работни дни за 2012г. в размер на 100 лв., както и за 12 работни дни за 2013г. в размер на 200 лв.

От доказателствата по делото се установява, че през исковия период ищецът е ползвал следния платен годишен отпуск:

– 3 дни, заявени с молба от ищеца от 19.03.2013г. и разрешени му със заповед N 12/19.03.2013 г., отразени във форма 76 – за м.март 2013г. – три дни, с начислена сума по ведомост за м. март 2013г. – 51.81 лв. – за три дни, срещу която сума във ведомостта за заплати има подпис на ищеца;

• 3 дни, за които няма молба от ищеца, и които са разрешени със заповед N 42/27.08.2013г., във форма 76 – са отразени 3 дни – за м.08.2013г., и които са част от начислената сума за м.август 2013г. за 12 дни – 197.84 лв., срещу която сума във ведомостта за заплати има подпис на ищеца;

Действително за част от разрешения от работодателя платен годишен отпуск (9 дни през м.08.2013г., 3 дни през м.08.2013г. и 4 дни през м.09.2013г.) няма подадено писмено искане от работника за ползването му. Не установява по делото да е налице и някоя от хипотезите по чл.173, ал.7 от КТ хипотези, при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие. Това обстоятелство би могло да ангажира отговорността на ответното дружество за нарушение на трудовото законодателство, но само по себе си не би могло да доведе до уважаване на иска изцяло.

Съображенията за това са следните:

Заповедите за разрешаване на ползването на платен годишен отпуск по естеството си представляват писмени доказателства, които установяват изгодни за издателя им факти. Същите обаче кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. От приетото по делото и неоспорено от страните повторно заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че съгласно присъствена форма 76 и разчетно – платежните ведомости за заплати ищецът е ползвал 19 работни дни платен годишен отпуск за процесния период, като се е подписвал на разплащателните ведомости за получаване на начислените му суми за времето, през което е бил в отпуск.

Ведомостта за заплатите по правното си естество представлява вид счетоводна книга със записвания. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Ето защо, доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. А другите обстоятелства по делото в конкретния случай са издадени те заповеди за ползване на отпуск и присъствена форма 76, касаещи процесния период, от които се установява, че за времето, визирано в заповед N 39/09.08.2013 г., заповед N 42/27.08.2013г. и заповед N 42/27.08.2013г., ищецът е ползвал платен годишен отпуск.

Ето защо, съдът приема за установено по делото, че е налице реално ползване от ищеца на 19 дни платен годишен отпуск.

По делото се установява също така, че в хода на производството по делото ответното дружество е изплатило на ищеца с РКО N 290/29.11.2013 г. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за три работни дни, а именно сумата в размер на 54.40 лв., като неизплатената част от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е за 1 ден неизползван платен годишен отпуск в размер на 18.14 лв. за периода от 18.10.2012г. до 11.09.2013г.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ следва да се уважи за сумата от 18.14 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 18.10.2012г. до 11.09.2013г., като за разликата до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху присъдената сума от 18.14 лв. се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.11.2013г. до окончателното плащане.

На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

По разноските:

Ищецът претендира направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 229.50 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС сумата в размер на 190.05 лв., представляваща дължимата част от държавната такса върху уважената част от исковете, както и сумата в размер на 106 лв., представляваща дължимата част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица, съобразно уважената част от предявените искове.

Воден от горното, съдът