Решение № 99 от 19.3.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 2007/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 234 ал.3 т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, на 02.02.2023 г. между ищеца „Ди Би Карго България“ ЕООД, ЕИК 200993689, в качеството му на работодател и ответника Х. К. Н. с ЕГН ••••••••••, в качеството му на служител бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът приел да изпълнява длъжността „•••“, код по ••••• 3115-3004 в ищцовото дружество. На 06.02.2023 г. между страните, на основание чл. 234 от Кодекса на труда, бил сключен договор за професионална квалификация. Съгласно чл. 1, с него страните се договорили ответникът да започне и завърши курс за преквалификация по специалността „•••“. Времетраенето на обучението било от 06.02.2023 г. до 06.08.2023 г. с обща сума за разходи, свързани с него в размер на 10241.65 (десет хИ.ди двеста четиридесет и един и 0.65) лева. Било предвидено разходът за обучението да се поеме изцяло от работодателя. Страните се съгласили в чл. 5 от договора за професионална квалификация, че при успешно завършване на квалификационния курс ответникът се задължава да работи при ищеца за период от минимум 5 години след датата на завършване. Съгласно чл. 6 от договора за професионална квалификация Н. се съгласил безусловно да възстанови направените от работодателя разходи за обучение, ако трудовият договор бъде прекратен по инициатива на ответника преди изтичането на уговорения петгодишен срок. Уговорено било възстановяването на дължимата сума да бъде извършено пропорционално на оставащия срок. На 29.09.2023 г. ответникът завършил обучението, за което бил сключен договорът за професионална квалификация. С допълнително споразумение към трудовия договор считано от 01.10.2023 г. ответникът се съгласил да заеме длъжността „••• локомотивен“ с основни задължения съгласно връчена му длъжностна характеристика. На 17.07.2024 г. ответникът представил на работодателя писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор, като отправил предложение за постигане на взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Алтернативно, ответникът уведомил ищеца, че отправя едностранно предизвестие за прекратяване на Трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда. Ищецът регистрирал волеизявлението на Н. под входящ номер 73/17.07.2024 г. Предложението за постигане на взаимно съгласие било мълчаливо отказано след изтичане на седемдневния срок. След изтичането на 30-дневния срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, отправено едностранно от ответника, за удостоверяване на прекратяването ищецът издал заповед № 298/16.08.2024 г., с която бил определен и пропорционално размерът на дължимото от ответника обезщетение за неизпълнение на договора за професионална квалификация, а именно 7169.15 (седем хИ.ди сто шестдесет и девет и 0.15) лева. Ответникът получил заповедта лично, без възражения, на 19.08.2024 г. За уреждане на финансовите въпроси, свързани с договора за професионална квалификация, на 19.08.2024 г. страните подписали споразумение за изплащане на дължима сума. С него ответникът потвърдил, че дължи обезщетение в размер на 7169.15 лева и се задължил да изплати изцяло задължението си в срок до 10.09.2024 г. В договорения между страните срок ответникът не извършил дължимото от него плащане. С известие изх. № 134/24.09.2024 г. ищецът отправил покана за уреждане на последиците на забавеното плащане, но не получил отговор. Към датата на предявяване на иска, ответникът не направил плащания по дължимото от него обезщетение заради едностранното прекратяване на трудовия договор по негова инициатива преди изтичането на петгодишния срок съгласно договора за професионална квалификация. Счита, че поради неизпълнение на задълженията по чл. 5 от договора за професионална квалификация и и чл. 1 от споразумението за изплащане на дължима сума, ответникът дължи на ищеца сумата от 7345.58 лева, представляваща главница в размер на 7169.15 лева; законна лихва за забава върху главницата в размер на 176.43 лева за периода от 11.09.2024 г. до 14.11.2024 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Сочи банкова сметка, по която да бъдат платени дължимите суми: ••• в „Уникредит Булбанк“ АД, титуляр „Ди Би Карго България“ ЕООД. МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Х. К. Н. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в град С., община С., област П., ул. ••• да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200993689, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. •••, представлявано заедно от управителите Л.С.Г. и Х. С.П.: сумата от 7345.58 (седем хИ.ди триста четиридесет и пет и 0.58) лева, от която – главница в размер на 7169.15 (седем хИ.ди сто шестдесет и девет и 0.15) лева, представляваща дължима сума за направени разходи за професионална квалификация, поради неизпълнение на договор за професионална квалификация от 06.02.2023 г.; сумата от 176.43 (сто седемдесет и шест и 0.43) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2024 г. до 14.11.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване - 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира деловодни разноски. Ответникът Х. К. Н. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с трудов договор № 251/02.02.2023 г. ответникът започнал работа в дружеството ищец на длъжност „•••“ с утвърдена длъжностна характеристика от инж. Л.Г.. На 06.02.2023 г., на основание чл. 234 от КТ страните подписали договор за преквалификация със следните задължения за ответника, подробно описани в пункт I, т. 1 - л.м. на ел. локомотиви серия 86 и 88, с място на обучение в т. 2 - ВТУ „Т.К.“, редовна форма. Срокът на теория и учебна практика бил в периода от 06.02.2023 г. до 19.05.2023 г. и производствена практика от 20.05.2023 г. до 06.08.2023 г. Сумата за обучение по т. 4 била 10 241.65 лева. Производствената практика следвало да бъде организирана на обект Транспортна дейност без прекъсване на работния процес. В т. 5 при успешно завършване на квалификационния курс се ответникът се задължил да работи в дружеството ищец минимум 5 години след завършване на курса, а в т. 6 били посочени последиците от прекратяване на ТПО от негова страна преди изтичането на 5 г. или при дисциплинарно уволнение. В пункт II били посочени задълженията на работодателя, като в т. 3 било уговорено да преназначи обучаемия на друга длъжност, съответстваща на придобитите от него знания и умения, ако има вакантна позиция. В пункт III, т. 1 било уговорено, че договорът може да се прекрати в условията на чл. 236 от КТ - Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението: 1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение; 2. в други случаи, уговорени в договора, а именно както и в следните случаи - т. 1 при прекратяване на основното трудово правоотношение по инициатива на една от двете страни. Ищецът приложил доказателства, че ответникът завършил успешно курса за л.м. на ел. локомотиви серия 86 и 88. На 29.09.2023 г. било подписано по реда на чл. 190 от КТ - допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение по трудов договор № 251/02.02.2023 г., като ответникът бил назначен на длъжност „•••“ с утвърдена длъжностна характеристика от инж. Л.Г., което влизало в сила от 01.10.2023 г. Ответникът считал назначението за временно, след 10 месеца на очакване и де факто изпълняване на длъжността машинист. На 17.07.2024 г. подал предизвестие до инж. Г.Г. - оперативен мениджър в „Ди Би Карго България“ ЕООД, ЕИК 200993689, на което не получил отговор. На 19.08.2024 г. получил заповед на основание чл. 128а, ал. 3, вр. с чл. 326 от КТ. Сочи, че в пункт III, т. 1 от договора за преквалификация е уговорено, че договорът може да се прекрати в условията на чл. 236 от КТ, като и по т. 2. в други случаи, уговорени в договора, а именно както и в следните случаи, пункт III - т. 1 при прекратяване на основното трудово правоотношение по инициатива на една от двете страни; допълнително споразумение № 3788/29.09.2023 г. за изменение на трудовото правоотношение по трудов договор № 251/02.02.2023 г, с което ответникът бил назначен на длъжност „•••“ било нищожно на основание чл. 26 от ЗЗД - Нищожни са договорите, които заобикалят закона, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Така бил назначен на позиция, която не отговаряла на договора за преквалификация. •••ът нямал право да управлява локомотива, поради което неговата заплата и осигуровки били пониски от тези на машиниста. Въпреки назначението де юре на тази длъжност - •••, де факто изпълнявал длъжността машинист по вътрешната ЖП мрежа, а така също и по международната до Сърбия, за което имал издадено удостоверение № 59 и в същото време свидетелство за ••• № 400 от дружеството. Подписът в допълнително споразумение № 3788/29.09.2023г., както и под неговия екземпляр на споразумението от 17.08.2024 г. (връчено на 19.08.2024 г.) не бил на инж. Л.Г.. Ищецът не изпълнил условията по договора, защото когато не изпълнявал длъжността машинист съгласно нормативната уредба, вътрешна и на ЕС, ответникът губел правоспособност за машинист. Имал възражения относно представителните функции на лицата управляващи дружеството и размера на иска. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: В разпоредбата на чл. 234 КТ, законодателят е предвидил възможност за сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на работника или служителя, като ал. 2 на посочената норма определя минималното съдържание на договора, а съгласно ал. 3, страните могат да уговарят и други допълнителни клаузи, отнасящи се до задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок и отговорността на работника или служителя. Страните могат да уговорят отговорност за две форми на неизпълнение: незавършване на обучението и неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок за задължителна работа. Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента, знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определената професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател след успешното повишаване на квалификацията да компенсира разходите за обучение. По отношение на изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на гражданския закон (решение № 665 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр.дело № 706/2009 г., IV г. о.). Основателността на предявения иск е обусловена от следните правопораждащи факти: 1) наличието на облигационна връзка – между работодател и работник, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2) работодателят да е изпълнил задълженията си по сключения договор; 3) уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да работи при работодателя през уговорения срок. По делото безспорни са слените факти: страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 251 от 02.02.2023г. като ответникът е заемал длъжността „•••“; на 06.02.2023 г. между страните е сключен договор за професионална квалификация, по силата на който ответникът се е задължил да започне и завърши курс за преквалификация по специалността „•••“, а ответникът да плати разходите по обучението; ответникът е завършил обучението успешно на 29.09.2023 г.; трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 17.08.2024 г. поради отправено писмено предизвестие от работника/служителя, на основание чл. 326, ал.1 от КТ. В чл. 4 от договора за професионална квалификация и приложение № 1 към него страните са уговорили, че разходите по обучението на ответника са размер на общо 10 241.65 лева. В чл. 5 ответникът е поел задължение при успешно завършване на обучението да работи при същия работодател за срок от 5 години, а в чл. 6 е поел задължение да възстанови разходите по обучение на работодателя в случай на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива, като дължи обезщетение пропорционално на разходите за обучението за оставащия срок. Работодателят се е задължил да преназначи обучаемия на друга длъжност, съответстваща на придобитите умения при условие, че има вакантна позиция. Страните са изменили двустранно трудовото правоотношение на основание чл. 119 от КТ, като на 01.10.2023 г. ответникът е бил назначен на длъжността •••. След прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 298/16.08.2024 г., на 17.08.2024 г. страните са сключили споразумение, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 7 169.15 лева, представляваща направените от работодателя разходи за обучение на служителя, включително разходи за обучение, настаняване транспорт и ваучери за храна, направени от работодателя, за придобиването на квалификация – л.м.. Посочено е в споразумението, че сумата е изчислена пропорционално към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът се е задължил да върне сумата наведнъж, в срок до 10.09.2024 г. Представени са писмени доказателства относно правоспособността на завършеното от ответника училище да провежда обучения и да предоставя квалификационна степен л.м. на ел. локомотиви серия 86 и 88. Установено е, че допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение и споразумение за възстановяване на разходите за обучение са подписани от представителя на работодателя инж. Л.Г., като горния факт е установен по несъмнен начин от неоспорената съдебно-техническа експертиза на подпис. Установява се, от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разноските на ищеца съгласно приложение № 1 към договора за проефесионална квалификация за неизпълнения срок от 3 години, 5 месеца и 16 дни са в размер на 7122.60 лева, а действително направените разходи за същия срок са в размер на 9156.76 лева. Съдът не обсъжда заключението в частта, касаеща разликата в трудовото възнаграждение и дължимите осигулровки при направена съпоставка между длъжностите ••• и машинист като неотносима към предмета на спора, като съображенията си съдът ще изложи по-долу. В случая задължението на ответника по чл. 5 от договора за професионална квалификация е било обезпечено с уговореното връщане на сумата за разходи за обучение, посочена в чл. 6, която уговорка по своята същност представлява клауза за неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД и обезпечава неизпълнението на главното задължение на ответника – да работи в ищцовото дружество в период от пет години. С посочената клауза е установен размера на щетите на работодателя, като същият е определен до разходите му по обучението на ответника. Доказано е, че работодателят (ищецът) е осигурил необходимите условия за провеждане на обучението, т.е. бил е изправна страна по процесния договор и вследствие на това поведение, ответникът е завършил обучението успешно и придобил необходимата правна квалификация. Безспорно е установено, че след приключване на обучението и до прекратяване на трудовото правоотношение, в ищцовото дружество не е имало вакантна длъжност „•••“ – фактът е установен посредством съдебно икономическата експертиза, и че ответникът е сключил допълнително споразумение към трудов договор като е бил преназначен от длъжността „•••“ на длъжността „•••“. Ответникът въвежда твърдения за нищожност на сключеното допълнително споразумение към трудов договор, с което е бил преназначен на длъжност •••, а в хода на устните състезание счита, че с преназначаването му работодателят е извършил нарушение на договора за професионална квалификация. И двете възражение настоящият съдебен състав намира за неоснователни и неотносими към предмета на спора. С договора за професионална квалификация е възникнало задължение за работодателя да назначи ответника на длъжност според придобитите от него знания и умения, в случай че има вакантна позиция. Безспорно, ищецът е придобил квалификация на л.м. и безспорно е бил преназначен на длъжност •••. Това преназначение обаче не може да се счете като изпълнение или неизпълнение на задължението на работодателя по пункт II т. 3 от договора за професионална квалификация, доколкото не се твърди и установява по делото, през целия период при работодателя да се е откривала вакантна длъжност на л.м.. Ответникът е поел задължение да работи при същия работодател в продължение на пет години след приключване на обучението, без същият да е поставял изискване и страните да са договаряли конкретните задължения, които ответникът ще изпълнява след придобиване на квалификацията. Задължението на работодателя да преназначи работника на подходяща длъжност е под условие - наличие на вакантна длъжност, и в процеса се установи, че това условие за периода от придобиване на квалификация до прекратяване на трудовото правоотношение не се е сбъднало. Дали ищецът ще приеме друга длъжност, при липса на вакантна позиция по пункт ІІ т.3 от договора, или ще продължи да изпълнява заеманата от него длъжност „•••“ до откриване на вакантна позиция или до изтичане на уговорения срок за работа, е без правно значение за основанията за реализиране на отговорността му по договора за професионална квалификация. Споразумението за изменение на трудовото правоотношение по чл. 119 от КТ е било доброволно подписало на страните по трудовото правоотношение. Отговорността на ответника би отпаднала единствено в случаите на откриване на вакантна позиция и неназначаването му на нея, при които условия работодателят би бил в неизпълнение. При така приетото, съдът не обсъжда доказателствата, касаещи какви пряко задължения е полагал ответника, дали задълженията му са били съответна на длъжностната характеристика и дали във възнагражденията на л.м. и ••• са налице съществени разлики. Страните са поели ясни задължения по договора по чл. 234 от КТ, ответникът е прекратил едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, поради което работодателят има право на обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението на договорното задължение. Страните са уговорили неустойката да бъде в размер на разходите на работодателя за обучението, изчислени пропорционално на времето, през което работникът не изпълнява задълженията си. С клаузата за неустойка страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Свободата на страните да определят свободно съдържанието на договора и конкретно да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В конкретния случай не се установява да е налице такова противоречие с повелителните разпоредби на чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 от КТ, т.е. не е нелице противоречие със закона. Не се установява и наличие на противоречие с добрите нрави доколкото с договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури повишаването на квалификацията на своя работник или служител, обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението на работника след повишаване на квалификацията си да остане на работа при работодателя поне за уговорения срок до пет години. С неустойката по чл. 6 работодателят търси защита за претърпените вреди при неизпълнение на договора, доколкото е вложил средства и усилия да организира повишаване на класификацията на своя работник и очаква да получи насрещна престация под формата на труд поне в рамките на уговорения срок. Периодът се уговаря с оглед гарантиране на възможността на работодателя за се ползва от придобитите нова квалификация и умения поне през уговорения петгодишен срок, за който е предвидил, че ще му бъде необходимо да разполага с работник с посочената квалификация. Поради изложеното, настоящия съдебен състав приема, че са налице всички основания за ангажиране отговорността на ответника за вреди. В случая работодателят не претендира неустойка за вреди над направените от него разходи за обучението по договора за повишаване на квалификацията, а задължението да бъдат възстановени на работодателя извършените от него разходи за повишаване квалификацията на работника или служителя съдът приема като проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, без същото да има компенсаторната функция на неустойка за вредите от липсата на простиране на работна сила през уговорения период за работодателя. В същия смисъл са и редица решения на ВКС - решение № 28/01.07.2011 г. по гр.д.№ 243/2010 г., IV г.о., решение № 272/05.10.2011 г. по гр.д.№ 1637/2010 г., III г.о. и решение № 665/19.05.2010 г. по гр.д.№ 706/2009 г., IV г.о. По отношение на размера, настоящия съдебен състав приема, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер, доколкото ответникът е сключил споразумение за конкретно предявената сума.( С оглед изходът от процеса, и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените в производството деловодни разноски от ищеца в общ размер на 2354.06 лева съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК - или 1203.61 евро. Мотивиран от изложеното съдът