Решение № 330 от 7.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1349/2026 г.

Пр оизводството е по реда на чл. 44 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура срещу Решение № 612 от 15.09.2026 г., постановено по НЧД № 2013/2026 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 11 състав. С атакувания съдебен акт Софийският градски съд е допуснал изпълнението на европейска заповед за арест, издадена на 19.11.2025 г. от Окръжен съд – Люблин, Република Полша, и е постановил предаването на полския гражданин П. К. П. на съдебните власти на Република Полша за изпълнение на наложените му наказания „лишаване от свобода“. В протеста се поддържа, че постановеното решение е непълно, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по още две европейски заповеди за арест, издадени спрямо същото лице – ЕЗА от 29.10.2025 г., издадена от Окръжен съд – Варшава, по дело № Kop 267/2025, и ЕЗА от 12.11.2025 г., издадена от Окръжен съд – Люблин, по дело № Kop 255/2025. Поддържа се, че същите са били предмет на искането на прокуратурата за допускане на изпълнението им и са били приложени и обсъдени в производството, но по тях липсва произнасяне в диспозитива на решението, както и мотиви относно наличието или липсата на предпоставките за изпълнението им. Прави се искане решението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по тези две ЕЗА, а алтернативно – въззивният съд сам да допусне изпълнението им и да потвърди взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста, материалите по делото и атакувания съдебен акт, намира протеста за основателен. Безспорно е, че производството пред Софийския градски съд е образувано по искане на прокурор от СГП за разглеждане и допускане на изпълнението на три отделни европейски заповеди за арест спрямо П. К. П.. В хода на производството предмет на разглеждане са били не само ЕЗА от 04.11.2025 г. (погрешно отбелязана от СГС дата на издаване на тази ЕЗА 19.11.2025 г.), издадена от Окръжен съд – Люблин, но и други две ЕЗА – от 29.10.2025 г., издадена от Окръжен съд – Варшава, и от 12.11.2025 г., издадена от Окръжен съд – Люблин. По последните две ЕЗА прокуратурата изрично е поддържала, че следва да бъде допуснато изпълнението им. При това положение съдът е бил длъжен да определи точно предмета на производството и да се произнесе по всяка една от европейските заповеди за арест, чието изпълнение е било поискано. Това задължение произтича от естеството на производството по чл. 44 ЗЕЕЗА. Съдебният контрол по този ред има за предмет конкретна европейска заповед за арест и изисква съдът да извърши проверка за наличието на законовите предпоставки за изпълнението , както и за съществуването на основания за задължителен или факултативен отказ. Едва след извършването на тази проверка съдът може да формира воля относно предаването на исканото лице. В случая тази проверка е извършена единствено по отношение на ЕЗА от 04.11.2025 г. В мотивите си СГС е изложил съображения относно формалната редовност на тази ЕЗА, наличието на изискуемите по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА реквизити, отсъствието на основанията по чл. 39 и чл. 40 ЗЕЕЗА, както и относно предпоставките по чл. 36 ЗЕЕЗА. След обсъждане на тези въпроси съдът е достигнал до извода, че не е налице основание за отказ от изпълнението на тази ЕЗА и е постановил предаването на исканото лице на полските съдебни власти. Липсват обаче каквито и да било мотиви, от които да е видно, че първоинстанционният съд е извършил самостоятелна проверка на ЕЗА от 29.10.2025 г. и на ЕЗА от 12.11.2025 г. Липсва и диспозитив, с който съдът да се е произнесъл по въпроса за допускането или отказа от допускане на изпълнението на тези две ЕЗА. Този пропуск не може да бъде преодолян чрез извода на СГС, че „няма нито едно основание, което да мотивира отказ от изпълнение на ЕЗА“, доколкото този извод е направен в рамките на обсъждането на ЕЗА от 04.11.2025 г. и е намерил израз в диспозитива единствено по отношение на същата ЕЗА. Самото наличие в материалите по делото на други европейски заповеди за арест не освобождава съда от задължението да се произнесе изрично по всяка от тях. Не може да се приеме и че произнасянето по една ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание, автоматично включва произнасяне и по други ЕЗА, издадени от полските съдебни власти, независимо че се отнасят до същото лице. Всяка европейска заповед за арест представлява самостоятелно основание за искане за предаване и съдът следва да извърши дължимата по ЗЕЕЗА проверка спрямо съдържащите се в нея данни и основанията за предаване. Още повече, че според данните по делото двете непроизнесени ЕЗА са свързани с различни съдебни производства за различни престъпления, за които са били наложени отделни наказания. ЕЗА от 29.10.2025 г. е издадена във връзка с присъда по дело № XVIII K 236/22 на Окръжен съд – Варшава, а ЕЗА от 12.11.2025 г. – във връзка с присъда по дело № II K 1670/22 на Районен съд – Люблин – Вскуд. В протеста изрично е посочено, че по тези две ЕЗА е налице необходимата информация относно исканото лице, издаващите органи, престъпленията и наложените наказания и че прокуратурата е поискала произнасяне и по тях. Следователно не се касае за несъществен или чисто формален пропуск. Същият засяга предмета на съдебното произнасяне и води до липса на съдебен акт по част от направеното искане. Необходимо е да се подчертае, че въззивният съд не може да замести липсващото първоинстанционно произнасяне чрез първоначално разглеждане по същество на непроизнесените от СГС ЕЗА, доколкото по този начин би се стигнало до произнасяне като първа инстанция по въпроси, които не са били предмет на съдебна преценка от компетентния първоинстанционен съд. Именно първата инстанция следва да извърши цялостната проверка по чл. 44 ЗЕЕЗА относно всяка от двете ЕЗА – да установи тяхната формална редовност, да обсъди данните за исканото лице и основанията за предаване, да прецени наличието или липсата на основанията по чл. 39 и чл. 40 ЗЕЕЗА, както и всички други относими предпоставки за изпълнение на съответната европейска заповед за арест. Едва след така извършената проверка съдът следва да формира воля и да я обективира в ясен и пълен диспозитив, с който да се произнесе по всяка от ЕЗА, включена в предмета на производството. В този смисъл непроизнасянето по две от поисканите за изпълнение европейски заповеди за арест представлява съществено нарушение на процесуалните правила и налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да съобрази и обстоятелството, че предметът на производството включва всички ЕЗА, чието изпълнение е надлежно поискано, и да постанови изричен съдебен акт по всяка от тях. Необходимо е в мотивите да бъде изложена самостоятелна оценка за относимите към всяка ЕЗА предпоставки, а в диспозитива да бъде ясно посочено по кои ЕЗА се допуска изпълнението и предаването на лицето и по кои, ако е приложимо, се отказва. Във връзка с искането на защитата за прекратяване на производството поради изтичането на сроковете по чл. 48, ал. 3 от ЗЕЕЗА, настоящият съдебен състав отбелязва, че самото изтичане на срока не прекратява висящността на въззивното производство и не означава, че въззивният съд вече не може да потвърди или отмени първоинстанционното решение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ЗЕЕЗА, съгласно която когато производството не е приключило в 90-дневен срок от задържането на лицето от полицията, съдът незабавно уведомява Евроджъст (Eurojust) за закъснението, като излага мотиви за това. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА, Софийският апелативен съд