Решение № 17196 от 4.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16062/2025 г.

Гражданско дело № 20251110116062 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Й. И. М. срещу А. М. С.. В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че за периода 26.08.2013 г. до 03.06.2019 г. по силата на трудово правоотношение с ответника ищецът е заемал длъжността „старши специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“ на непълно работно време от 4 часа при 5-дневна работна седмица и работно време от 20 ч. седмично. Поддържа, че въпреки, че между страните е уговорено полагане на труд на непълно работно време, ищецът е работил на 24-часови дежурства, поради което във всеки месец за периода 01.10.2016 г. – 03.06.2019 г. е полагал извънреден труд, като за периода работното време е отчитано несумирано, по реда на чл. 142, ал. 1 КТ. Поддържа, че този труд е полаган с разпореждане на работодателя, който е изготвял месечни графици за смените за полагане на труд, а полаганият труд се е отчитал ежедневно след всяка смяна в общ за служителите дневник за дейността на оперативния дежурен. Поддържа, че работодателят не му е заплащал допълнителни трудови възнаграждения за положения извънреден труд, за нощен труд и за работа през официалните празници. Поради това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми (след допуснато изменение на размера на исковете по чл. 214 ГПК): 10 661.65 евро – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019 г. до окончателното плащане, 1709,03 евро - законна лихва върху неплатените в срок допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд, изчислена за периода 01.11.2016 г. – 4.11.2019 г.; 749.44 евро - допълнително възнаграждение за работа на официални празници за периода от 5.11.2019 г. до 3.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019 г. до окончателното плащане, 123.01 евро - законна лихва върху неплатените в срок допълнителни трудови възнаграждения за работа на официални празници, изчислена за периода 01.11.2016 г.– 4.11.2019 г., 138,05 евро – допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в периода от 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2019 г. до окончателното плащане и 23,05 евро – законна лихва върху възнаграждението за нощен труд, изчислена за периода 01.11.2016 г. – 4.11.2019 г. Претендира и присъждане на съдебни разноски. С решение № 210 по гр.д. № 12711/2023 г. на СГС е обезсилено решение № 20081188/27.02.2023 г. по гр.д. № 64012/2019 г. на СРС, 123 състав, и делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да бъдат дадени указания да насочи исковете си срещу надлежния ответник, а именно- А. М. С. – самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. С молба от 14.04.2025 г. ищецът е изпълнил дадените му от СРС по настоящото дело указания и е насочил исковете си срещу А. М. С.. Със същата молба ищецът е уточнил фактическите си твърдения и периодите, за които претендира присъждане на възнаграждение за извънреден труд. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът А. М. С. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага твърдения, че за периода 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г. старши специалистите, осъществяващи дежурства по график, между които и ищецът, са работили в условията на ненормиран работен ден, за което са компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 8 дни за всяка календарна година. Излага съображения, че между страните не е било уговорено ищецът да полага труд при 20-часова работна седмица, която е приложима само ако работникът полага труд в пет последователни работни дни, след което ползва два почивни дни, а дежурството представлява специфична организация на работа и времето на дежурство се включва в работното време и не представлява извънреден труд. Поддържа, че размерът на всяка от претенциите е неправилно изчислен. В откритите съдебни заседания, проведени по делото, ищецът поддържа предявените искове, а ответникът ги оспорва. Страните са депозирали писмени становища, съдържащи твърденията и доводите им по спорните по делото въпроси, както и писмени защити. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за периода 05.11.2016 г. – 03.06.2019 г. ищецът е заемал длъжността „старши специалист“ при ответната администрация на непълно работно време от 04 часа, като е изпълнявал трудовите си задължения на смени, по предварително изготвен график. Тези обстоятелства съдът приема за установени, като те се установяват и от коментираните по-долу доказателства. По делото е представен трудов договор от 22.03.2005 г., сключен между Министерския съвет, представляван от гл. секретар на МС, и Й. И. М., по силата на който служителят е приел да изпълнява длъжността изпълнител – дежурен по МС в Дирекция „А. Д. У. С.“, при дневно работно време 8 часа, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Трудовият договор е бил изменен с допълнително споразумение от 7.01.2010 г., с което работодателят предлага, а служителят приема да изпълнява в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански дейности“ длъжността „старши специалист“ по график на смени с дневно работно време 8 часа на ден, 40 часа седмично, при петдневна работна седмица, считано от 11 януари 2010 г. По делото е представена докладна записка от 23.08.2013 г., началникът на отдел „Управление на собствеността“ е предложил във връзка с постановление № 171 на МС от 15.08.2013 г. за изменение и допълнение на устройствения правилник на МС и на неговата администрация и предвидените в него съкращения, С. Й.ов и Й. М., и двамата заемащи длъжност „старши специалист“, да бъдат преназначени на същата длъжност при 4-часов работен ден, като заплатата им се определя с 30 на сто по-ниска от досега получаваното трудово възнаграждение. Трудовият договор между страните е бил изменен с допълнително споразумение от 26.08.2013 г., по силата на което работодателят предлага, а служителят приема да бъде преназначен на длъжност „старши специалист“ на пълно работно време в сектор „Техническо обслужване, снабдяване и транспорт“, отдел „Управление на собствеността“ към главния секретар на длъжност „старши специалист“ при 5-дневна работна седмица на непълно работно време 4 часа дневно по график, на смени в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“, считано от 27 август 2013 г. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед от 29.05.2019 г., считано от 3.06.2019 г. По делото са представени Вътрешни правила за заплатите на служителите в А. М. С., утвърдени януари 2019 г., като съгласно чл. 37, ал. 2 от същите, за работа при ненормиран работен ден и във вр. с чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ на работещите по трудово правоотношение в администрацията на МС се определя допълнителен платен годишен отпуск в размер от 12 работни дни за началниците на политически кабинети и парламентарните секретари и 8 работни дни за всички останали служители, назначени по трудово правоотношение. Представени са и изменени вътрешни правила за заплатите на служителите в администрацията на МС, утвърдени октомври 2015 г., като съгласно чл. 37, ал. 2 от същите, за работа при ненормиран работен ден и във вр. с чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ на работещите по трудово правоотношение в администрацията на МС се определя допълнителен платен годишен отпуск в размер от 12 работни дни за началниците на политически кабинети и парламентарните секретари и 8 работни дни за всички останали служители, назначени по трудово правоотношение. Представено е писмо от 28.05.2025 г. от директора на дирекция АПО при МС, в което се съдържа информация, че в дирекция „Административно и правно обслужване“ не се съхраняват графици за носене на оперативно дежурство по Министерски съвет за периода от октомври 2016 г. до май 2019 г. включително. Представено е писмо от 30.05.2025 г. от директора на дирекция УС при МС, в което се съдържа информация, че в дирекция „Управление на собствеността“ не се съхраняват графици за носене на оперативно дежурство по Министерски съвет за периода от октомври 2016 г. до май 2019 г. включително. Представено е писмо от 4.09.2025 г. от директор на дирекция „Правителствена канцелария“ в АМС, съгласно което не се съхраняват графици и дневници като вид документи. Представено е писмо от 9.09.2025 г. от служител по сигурността на информацията в АМС, съгласно което в регистратурата за класифицирана информация не се съхраняват графици и дневници за периода от октомври 2016 г. до май 2019 г. включително. По делото са представени Правила за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет. В I . Общи положения е регламентирано, че оперативното дежурство по Министерски съвет се организира денонощно и непрекъснато, съгласно Постановление № 212 от 10.11.1993 г. и № 258 от 2.12.2005 г. на Министерски съвет, Наредба за организацията и поддържането на системата на военновременно управление на държавата и местната администрация, дружествата и организациите в мирно и военно време и Директивата за привеждане на страната в готовност за работа във военно време, приета с решение № 582/14.07.2016 г. на МС. Смяната на оперативния дежурен се извършва между 8,30 и 9,00 ч. (т.1.4 от посочените Правила, раздел II). Съгласно т. 1.18 от посочените Правила, раздел II, оперативният дежурен може да почива (спи) през нощта от 23,30 ч. до 5,30 ч., като при оповестяване на ОД на ВКС или телефонно обаждане на служебните телефони реагира адекватно с функционалните задължения по т. 1.1 – 1.17. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Постановление № 212 на Министерския съвет от 10 ноември 1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно във военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии, денонощното дежурство в администрацията на изпълнителната власт се носи от до 5 души оперативни дежурни. Представени са 32 бр. графици за процесния период, съставени от гл. специалист по ОМП за носене на оперативното дежурство по Министерски съвет, като от графиците се установява, че денонощното дежурство е било разпределяно между няколко служители, между които в процесния период е и ищецът, както и свидетелите С. Й.ов и М. М.. Графиците са утвърдени от началник на отдел „Снабдяване и транспорт“, който ги е подписал. Съдът намира възраженията на ответника във връзка с представените с исковата молба графици за неоснователни – по делото несъмнено се установява, че в процесния период ищецът, заедно с други служители, е изпълнявал функциите на оперативен дежурен, като съгласно посочените погоре Правила за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет и Постановление № 212 на МС от 10 ноември 1993 г., тя се е изпълнявала на 24-часови дежурства денонощно и непрекъснато, като смяната на оперативния дежурен се е извършвала между 8,30 ч. и 9,00 ч. Видно е, че графиците са били утвърдени от началник на отдел „Снабдяване и транспорт“, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Ответникът твърди, че представените с исковата молба графици не се съхраняват при него – дори това да е така, служителят не следва да понася негативни последици от липсата на писмени документи – графици – които работодателят е длъжен да съхранява в оригинал. Ответникът навежда твърдения, че графиците били незаконно изнесени от сградата на МС – т.е. признава се тяхното съществуване и се твърди изгубване . Същевременно ответникът не е представил никакви доказателства, че оригиналите на графиците „противозаконно“ са били изнесени от сградата на МС, нито, че компетентните органи са били уведомени за това. На следващо място във връзка с възраженията на ответника следва да се отбележи, че от приетите по делото графици е видно кои са лицата, които съответно са ги изготвили и утвърдили, като дори да се приеме, че служителите са участвали при изготвяне на графиците, това не променя обстоятелството, че същите са утвърдени от началник на отдел „Снабдяване и транспорт“, с положен подпис. Доколкото няма данни оригиналите на графиците да се съхраняват у ищеца, а би следвало да се съхраняват при работодателя, съдът не следва да санкционира ищеца като изключи представените от него преписи на графици от доказателствата по делото. Съдът следва да ги обсъди в съвкупност с всички останали доказателства по делото. По делото са разпитани свидетелите С. Й.ов и М. М., чиито показания съдът кредитира като съответстващи на останалите доказателства по делото и последователни. Показанията на свидетеля Й.ов съдът кредитира и при съобразяване с чл. 172 ГПК, с оглед обстоятелството, че свидетелят е водил дело срещу ответника за осъждането му за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения, включително и за извънреден труд, което е приключило към момента на разпита му пред настоящия състав. От показанията на двамата свидетели се установява, че ищецът и двамата свидетели са изпълнявали длъжността „оперативен дежурен“ при ответника. Работели на 24-часови дежурства, застъпвали ги в 9,00 ч. сутринта. Ищецът Милчов работел с всички останали, свидетелят Й.ов сочи, че имал контакт с него при смяна на дежурството. И двамата свидетели са категорични, че не е имало време за почивка, в което да не бъдат обезпокоявани, т.е. да не изпълняват текущите си задължения и да не трябва да реагират. Графиците били утвърждавани от началника на отдела, изготвяни от свидетеля М. в качеството му главен специалист по отбранителномобилизационната подготовка. От показанията на свидетеля М. се установява, че дежурствата са се изготвяли при съобразяване с месечна часова норма, като служителите, назначени „на половин щат“ е следвало да дават приблизително 3,5 дежурства на месец, но според свидетеля се случвало да дават и по 6 дежурства по 24 часа. По делото е разпитана и свидетелката К. С., чиито показания съдът кредитира частично, поради констатирани в тях вътрешни противоречия и при съобразяване, че същата е служител на ответника към момента на провеждане на разпита, като свидетелката съобщава, че знае за процесния период, тъй като предварително е коментирала за какво се води делото, кой е процесният период и кой е ищецът. Свидетелката сочи, че до завеждане на делото същата не знаела, че ищецът и другите служители полагат 24-часови дежурства, същите били на сключени договори за „четиричасова смяна“. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй като същите са противоречиви, доколкото свидетелката от една страна твърди, че не знаела за графиците и 24-часовите дежурства до завеждане на делото, а от друга – че знае, че служителите сами си правят графика. Същевременно съдът съобразява, че денонощното 24-часово дежурство е въведено с цитираните погоре правила и постановление на МС, а свидетелката като началник на отдел „Човешки ресурси“ при ответника би следвало да е запозната с нормативната уредба и вътрешните актове на работодателя. Свидетелката съобщава, че за длъжността, изпълнявана от ищеца, е въведено ненормирано работно време, като работата в повече се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Съобщава, че не е била запитвана от ищеца и останалите оперативни дежурни за заплащане на извънреден труд. Описва пропусквателният режим в сградата на МС и редът за отчитане на работното време. В тази част съдът кредитира показанията на свидетелката. По делото са приети заключения на съдебно-счетоводна експертиза и на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани. Вещото лице е направило изчисления по поставените задачи, като е посочило различни варианти за изчисляване на положения от ищеца извънреден труд. Преценката кой от вариантите следва да бъде приложен при установяване на извънреден труд е правна. Вещото лице сочи, че организацията и разпределението на работното време на ищеца е съгласно заповед № В84 от 28.07.2015 г. на главния секретар на МС за определяне на работното време на А. М. С. и въвеждане на система за отчитане на работното време чрез електронна система за контрол на достъпа и работното време и Правилата за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет, както и приложена по делото длъжностна характеристика. Вещото лице посочва, че работното време не е отчитано при сумирано отчитане на работното време, а е изчислявано като работа при непълно работно време при ненормиран работен ден на месечна база, като за положените дежурства са изплащани щатни заплати, определени съгласно чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и Приложение № 1 към чл. 14, ал. 6 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в администрацията на МС. Вещото лице е установило, че за периода от 5.11.2016 г. до 3.06.2019 г. ищецът е положил 135 бр. 24-часови дежурства или отработеното време 3240 часа по график + преизчислен нощен труд в дневен 153,90 часа. Вещото лице сочи (л. 211-212), че петдневната седмица предполага работа по 4 часа непълно работно време дневно, като в различните месеци седмицата започва и завършва в различно време, според броя на дните от месеца, което служи за определяне на норматива работно време месечно. Според вещото лице ищецът е договорил основна месечна заплата, а не седмична, като отработеното време по норматив месечно при непълно работно време 4 часа график на смени при петдневна работна седмица и действително отработеното време от ищеца за месеца при 24-часови смени формира положения от ищеца извънреден труд. Вещото лице в основното и допълнителното заключение предлага различни варианти за изчисляване на извънредния труд, съответно при сумирано изчисляване, при ненормиран работен ден, както и при норматив работно време на брой работни дни в седмицата по 4 часа работно време за процесния период при действително отработено време, без приспадане на незаработеното време на месечна база при подневно отчитане на работното време на седмица. Съдът е обсъдил различните варианти по-долу. В открито съдебно заседание от 27.04.2026 г. вещото лице уточнява, че начинът на изчисление на извънредния труд при несумарно и сумирано отчитане на работното време е помесечно с подневно изчисление при период на сумиране от един месец. Сочи, че седмичното изчисление по същия начин е сумирано отчитане на работното време, защото самият договор, ако е на седмица, ще бъде почасов. Сочи, че начинът на деклариране на седмично отчитане е съвсем различно от месечното, както и изплащането. От тази гледна точка вещото лице е възприело, че седмичното отчитане на работното време, дори и в подневно, е в рамките на нормата от един месец и се явява сумирано. Според вещото лице в договора е разписано, че ще ищецът работи по график, като графикът определя часовете, които лицето е изработило в рамките на календарния месец. Вещото лице сочи, че липсват данни в разпечатката от пропусквателния режим на сградата на МС ищецът да е влизал в определен час и да е напускал сградата в определен час за процесния период. В тази част съдът кредитира заключението на вещото лице, като обаче намира за нужно да отбележи, че вещото лице е работило въз основа на справка, която не е приета като доказателство по делото, тъй като същата е представена след настъпване на преклузията по чл. 147, ал. 1, т. 1 ГПК и съдът е отхвърлил искането за приемането й (л. 130). Ето защо обстоятелството, че ищецът не е ползвал системата за достъп до сградата и е спазвал установения пропускателен режим в процесния период не се явява установено по делото в условията на пълно и главно доказване, като освен това съдът намира това обстоятелство за ирелевантно. От посочените доказателства (свидетелски показания, преценени съвкупно с представените графици) се установява, че ищецът е полагал труд в процесния период, съгласно изготвените и приети по делото графици, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Й.ов, които също са полагали труд като оперативни дежурни при ответника в процесния период и пряко са възприели, че ищецът се е явявал на работа. Обстоятелството дали ищецът е спазвал пропусквателния режим за достъп до сградата на Министерски съвет и дали е спазвал системата за отчитане на работното време има отношение към възможността за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но само по себе си не доказва, че труд в процесния период не е полаган. Полагането на извънреден труд може да се установи с всички доказателствени средства, като при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено, че в процесния период ищецът се е явявал на работа и е изпълнявал 24-часовите дежурства съгласно представените по делото графици. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 150 КТ, във вр. чл. 262, ал. 1 КТ, чл. 261 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже полагането на извънреден труд и размера на възнаграждението за него, че е полагал нощен труд и размера на възнаграждението за него, че е полагал труд на официални празници и размера на възнаграждението за него. Спорни по делото са въпросите относно разпределението на работното време и възприетия начин за отчитането му, относно наличието на почивки в периода от 23.30 ч. до 5,30 ч. и тяхното правно значение, относно полагането на извънреден труд от ищеца. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. В решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г.о., по въпроса в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници, как се изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на исковете по чл. 262, 263 и 264 КТ, се приема следното: при подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Във всички случаи на работа – и при нормиран и при ненормиран работен ден – през официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор /чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ/. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд или не /чл. 264 КТ/. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор, система на заплащане на труда. Когато работникът или служителят е с ненормиран работен ден, допустимо само за подневното изчисляване на работното време - чл. 142, ал. 3 КТ, трудово възнаграждение за извънреден труд се заплаща още и за положения в дните на седмичната почивка. В този случай размерът му е според уговореното, но не по-малко от 75% от трудовото възнаграждение /чл. 263, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ/. На тази категория работници и служители за положения извънреден труд в работни дни не се заплаща отделно трудово възнаграждение и увеличение върху него, тъй като това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който не може да е по-малък от 5 работни дни съгласно чл. 156, т. 2 от Кодекса на труда. При нормирания работен ден, освен в посочените случаи на официални празници и извънреден труд в почивни дни, се заплаща и за положения в работните дни извънреден труд според уговореното, но не по-малко от 50 на сто /чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. Поради възможността отработеното в повече време да се компенсира до края на определения период, е допустимо през един от дните или от седмицата отработената норма да е по-голяма, а в други да бъде помалка. Това означава, че за всеки отделен месец работникът или служителят получава договореното в трудовия договор възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода, за него се заплаща възнаграждение според уговореното в договора, но с не по-малко увеличение от 50 % /чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ/. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период. По същия начин се отчита работното време и при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на определения за сумиране на времето период. Тогава се взема предвид законоустановеното работно време и отработеното време от началото на периода на сумиране до прекратяването на правоотношението. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото е установяването или не на положен извънреден труд. В тази връзка настоящият състав изложи по-горе съображения защо приема от фактическа страна, че по делото се установява, че ищецът е полагал труд в процесния период, част от който е извънреден труд, като кредитира представените писмени доказателства – графици, съобразява приложимата уредба (Правилата за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет и постановление № 212 от 10.11.1993 г. на МС) и кредитира показанията на свидетелите М. и Й.ов. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи. Когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си твърдения. Например, този, който твърди, че отчитането на работното време е било сумарно, следва да го установи, а този, който поддържа, че изчисляването е било подневно - на свой ред да го докаже, същото се отнася и при спор относно начина на разпределение на работното време - дали е било с променливи граници, дали работният ден е бил разделен и по какъв начин, дали работният ден бил нормиран или ненормиран и т.н. Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, ще следва да го присъди, на основание чл. 150 КТ. Въпрос на приложима материалноправна норма е преценката за относимата хипотеза - на чл. 262, 263 или 264 КТ. В конкретния случай ищецът в първоначалната искова молба твърди, че работното време по сключения между страните трудов договор, изменен с допълнителните споразумения, се е изчислявало сумирано на месечна база. Впоследствие с уточнения на исковата молба, направени в рамките на настоящото производство, твърди, че работното време се е изчислявало подневно/несумирано, при условията на 4-часов работен ден и 20-часова работна седмица. Счита, че при изчисляването на извънредния труд не следва да има компенсация на месечна база, а на седмична база, без компенсиране на отработените часове в седмиците, в които е полагал труд, със седмиците, в които не е полагал труд в рамките на същия месец. Въпреки че сочи, че в случая счита за приложимо подневното изчисляване на работното време, ищецът предлага начин на изчисляване на положения извънреден труд, който е относим към сумирано изчисляване на работното време на седмична база (чл. 142, ал. 2, пр. 1 КТ, приложима редакция ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.). Същевременно основната теза на ответника е, че в процесния период по отношение на ищеца се е прилагало ненормирано работно време, което е несъвместимо със сумираното изчисляване на работното време, като сочи, че в процесния период в А. М. С. не е било въведено сумирано изчисляване на работното време (л. 19, 197, гръб). Същевременно от една страна твърди, че 24-часовите смени са определяни „в нарушение на законодателството, но за удобство на дежурните“ (л. 19, § 1 без да излага конкретни съображения как полагането на 24-часови дежурства е „удобно“ за служителите), а от друга страна твърди (л. 19, § 5, л. 72), че 24-часовите дежурства са полагани в изпълнение на ПМС № 212 от 10.11.1993 г. (цитирано по-горе). Именно последното обстоятелство се установява по делото – действително 24- часовите дежурства са полагани в изпълнение на посоченото постановление на МС, както и в изпълнение на Правилата за дейността и функционалните задължения на оперативния дежурен по Министерски съвет, действали през част от процесния период. Същевременно, въпреки че отрича прилагането на сумирано изчисляване на работното време в процесния период, ответникът сочи, че отчитането на положения труд при работа на месечни графици се извършвало на месечна база, в съответствие с месечната часова норма на работните часове (л. 71, 81, 83, 197-гръб), а не подневно или на седмична база. Съгласно чл. 136, ал. 1 КТ, работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, като съгласно чл. 138, ал. 1 КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. В случая ищецът е бил назначен на изпълняваната от него длъжност на непълно работно време, видно от допълнителното споразумение от 26.08.2013 г., а не на намалено работно време (чл. 137 КТ), каквото твърдение се въвежда в писмената защита на ищеца. Начинът на изчисляване на работното време е определен в чл. 142 КТ – подневно или сумирано. Съгласно чл. 142, ал. 1 КТ, работното време се изчислява в работни дни – подневно. Подневно е работното време, при което работните часове се броят за всеки работен ден. Те трябва да са толкова, колкото са работните часове според вида на работното време по неговата продължителност. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ (приложима редакция към ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.), работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумирано е изчисляването на работното време, при което работните часове се сборуват за определен брой дни . Сумираното изчисляване на работното време е допустимо само при нормиран работен ден. То не е допустимо при ненормиран работен ден, съгласно чл. 142, ал. 3 КТ (приложима редакция към ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.), защото при него дневната продължителност на работното време може да надвишава нормално установената. Сумираното изчисляване на работното време може да бъде за различен календарен период: седмично, месечно или по-дълъг период. Съгласно чл. 139, ал. 5 КТ, приложима редакция към ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г., за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика. Дежурството не е начин за изчисляване на работното време, а начин за неговото разпределение. В случая съдът намира за неоснователно възражението на работодателя, че ищецът е работил при условията на ненормиран работен ден. Съгласно чл. 139а, ал. 1 КТ (приложима редакция към ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.), поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Съгласно ал. 3, Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Съгласно ал. 4, работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време, а съгласно ал. 6, в случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. В случая се установява, че въведената от работодателя организация на работното време за служителите, изпълняващи длъжността „оперативен дежурен“ е по график, с 24-часови дежурства, полагани в работни дни, в събота и неделя, през нощта и през официалните празници. Графиците са изготвяни за всеки месец. Ето защо не са налице предпоставките по чл. 139а КТ – служителите, които са били оперативни дежурни, нямат редовно работно време в рамките на работния ден при петдневна работна седмица, а са полагали труд по график, включително в почивни дни и на официални празници, като характерът и продължителността на дежурствата правят невъзможно спазването на 139а, ал. 6 КТ (приложима редакция към ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) Въведената от работодателя организация на работното време, включително начинът за неговото разпределение, са несъвместими с възможността по отношение на длъжността, изпълнявана от ищеца в процесния период, да бъде въведен ненормиран работен ден. В този смисъл е и решение от 15.12.2020 г. по в. гр. д. № 1262/2020 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав, което е постановено по сходен случай по искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, предявени от служител, изпълнявал същата длъжност, срещу Администрацията на МС. Решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 60801 от 23.11.2021 г. по гр.д. № 1691/2021 г. на ВКС, III г.о. Съдът намира, че в процесния период и по отношение на длъжността, изпълнявана от ищеца, приложимо е било сумираното изчисляване на работното време при отчетен период – месечно, независимо, че работодателят признава, че такова не е било въведено. В тази връзка съдът съобразява практиката на ВКС, според която неотчитането на труда на работника по правилата за сумирано изчисляване на работното време в счетоводството на работодателя не значи, че те не са били приложими в случая (решение № 103 от 27.07.2012 по гр.д. № 299/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС), както и че работодателят дължи заплащане за положения извънреден труд в увеличен размер, независимо дали е била водена специална книга за извънредния труд и дали е издадена нарочна заповед за сумирано отчитане на работното време (решение № 65 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 2589/2017 г. на ВКС). В случая работодателят признава, че дежурствата са планирани на месечна база, с цел да се извършва компенсация в рамките на отчетния период – един месец (в този смисъл изрично признание – л. 18, л. 71, л. 81), което налага приложение на правилата за сумирано изчисляване на работното време, независимо, че е липсвала заповед на работодателя и че извънредния труд не е бил надлежно отчитан по правилата на КТ. Въведената от работодателя организация на работата е налагала и въвеждане на сумирано отчитане на работното време. Обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задълженията си, като не е отчитал труда на работника по приложимите правила за сумирано изчисляване, не променя този извод. По повод доводите на ответника, че не можело да се въведе сумирано отчитане на работното време, тъй като имало ограничения по отношение продължителността на смяната – до 12 часа, съдът приема, че действително в този смисъл е чл. 142, ал. 4 КТ (приложима редакция към ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.), но в случая е налице специална уредба по отношение на т.нар. „оперативен дежурен по Министерски съвет“ – посочените по-горе постановление на МС и правила. Не на последно място, при положение, че трудът е фактически полаган в процесния период, което съдът приема за установено по делото, дори 24- часовите дежурства да са били установени в нарушение на законодателството, на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд, като съдът е длъжен да приложи начин на отчитане на работното време, който отговаря на фактически въведената от работодателя организация. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ищеца, че приложимо е подневното изчисляване на работното време. Самият ищец въвежда твърдения относно установената организация на работното време и начинът на отчитането и разпределянето му, като не оспорва, че в процесния период не е полаган труд по четири часа на ден, при условията на 20-часова работна седмица, а по график, който се е изготвял за един календарен месец, като дежурства са полагани и в почивни дни и на официални празници. В тази връзка свидетелят М. сочи, че броят на дежурствата е изчисляван на помесечна база, като служителите, назначени „на половин щат“, е трябвало да дават по 3,5 дежурства месечно, въпреки че се случвало да дават и по 6 дежурства месечно. С оглед така въведената организация, фактически отчитането на работното време е било сумирано с отчетен период един месец, съобразно приложените по делото графици. От друга страна, въпреки че самият ищец твърди, че работното време следвало да се отчита подневно (несумирано), той прави искане за отчитане на работното време на седмична база, т.е. с компенсиране в рамките на седмицата на дните, в които е полагал дежурства, с дните, в които не е. На практика по този начин отново се стига до сумирано изчисляване на работното време, защото по този начин работните часове се сборуват за определен брой дни, но при отчетен период една седмица – чл. 142, ал. 2, пр. 1 КТ (приложима редакция към ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.), като в този смисъл е и становището на вещото лице (л. 197-гръб), където вещото лице сочи, че предложеното седмично изчисление на работното време е сумирано изчисляване на работното време. Същевременно, както сочи и вещото лице, при този начин на изчисляване се стига до изкривяване на реално определения извънреден труд на база норматив „работно време“ (л. 271) – графиците са изготвени помесечно, при период на отчитане един месец, като от показанията на свидетеля М. се установява, че се е целяло да се постигне компенсиране на отработеното и неотработеното време в рамките на месеца, а не на отделните седмици. Ищецът навежда довод, че работодателят е дължал осигуряване на „седмична работа“ (л. 197-гръб), но от трудовия договор, допълнителните споразумения към него, а и съгласно наведените от самия ищец твърдения, между страните е била уговорена работа по график, а не полагане на всекидневен труд по 4 часа на ден, какъвто самият ищец не твърди да е полагал. В случая продължителността на работното време – непълно – не изключва възможността същото да се изчислява сумирано. Съдът не намира, че прилагайки правилата за сумирано отчитане на работното време, нарушава диспозитивното начало в гражданския процес, както се твърди в писмената защита на ищеца. На първо място следва да се отбележи, че въпреки че отрича в процесния период от работодателя да е било въведено сумирано отчитане на работното време, ответникът многократно изразява становище, че при въведения режим на работа при месечни графици, отчитането на положения труд е на месечна база в съответствие с месечната часова норма на работните часове, като в процесния период ищецът следвало да полага средно по 4 дежурства месечно, за да не се надхвърля месечната часова норма (изрично наведени твърдения в този смисъл – л. 18, л. 71, л. 81, л. 197-гръб). Съдът дължи произнасяне по така въведените твърдения и доводи. На следващо място, съдът намира, че въпросът за приложимата в конкретния случай материалноправна норма е правен въпрос. Страните са навели конкретни фактически твърдения, като за установяване на фактите по делото са ангажирани доказателства и съдът е формирал фактическите си изводи по делото въз основа както на твърденията на страните, така и на събраните по делото доказателства, но съдът е длъжен установи коя е приложимата в конкретния случай материалноправна норма, независимо от доводите на страните в тази насока. На следващо място, възражението на ответника за наличието на 6- часова почивка в рамките на 24-часовото денонощно дежурство, която не следвало да се включва в работното време, съдът намира за неоснователно. Приложима в случая е Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, като съгласно чл. 2, т. 1 и 2 от същата, „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика, а „почивка“ означава всеки период, който не е работно време. В решение от 9 септември 2003 г. по дело C-151/02 на СЕО, Jaeger, се приема, че директивата следва да се тълкува като определяща, че всеки час от периодите на дежурство трябва да се отчита като час работно време. В същото решение, Съдът приема, че решаващ фактор за квалифицирането като „работното време“ по смисъла на Директива 2003/88 е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да е на негово разположение, за да може в случай на нужда незабавно да извърши съответните действия. Всъщност задълженията на съответните работници, които ги поставят в невъзможност да избират местонахождението си по време на дежурство, трябва да се считат за част от техните професионални задължения. При това положение неоснователно е възражението на ответника, че периодът от 23,30 ч. до 5,30 ч. в рамките на 24-часовото дежурство не следвало да се включва в работното време – по делото не е спорно, че служителят е бил длъжен да присъства физически на определеното от работодателя място, като при необходимост е бил длъжен да реагира незабавно и да извърши съответните действия. Ето защо целият период период на 24-часовите дежурства, полагани от ищеца, следва да се счита за работно време. Във връзка с броя часове положен извънреден труд в процесния период, съдът кредитира заключението на вещото лице по основното заключение при първи вариант на изчисляване (л. 142 и вариант с нанесени технически корекции на л. 206). Установява се, че за процесния период ищецът е положил 135 бр. 24-часови дежурства при отработено време 3240 часа по график + преизчислен нощен труд в дневен 153,90 часа. Норматив работно време за 4 часа по трудов договор, след намаляване на календарния фонд работно време с отпуските за процесния период е в размер на 2520 часа. Разликата между действително отработеното време 3393,90 часа след преизчисляването на нощния труд в дневен и норматив при непълно работно време – 4 часа – 2520 часа, формира 873,90 часа извънреден труд, от които 652,68 часа, положени в делничен ден, 176,36 часа, положени в почивен ден, 44,86 часа, положени в дни на официални празници. При този вариант на изчисляване е приложено сумирано изчисляване на работното време в рамките на един месец, като вещото лице е изготвило и таблица, от която са видни конкретните изчисления – установява се, че вещото лице е сметнало извънредния труд при сумирано изчисляване на работното време, в рамките на отчетен период от един месец. Възраженията на ответника във връзка с периодите, през които ищецът не е имал дежурства по график, са неоснователни – вещото лице е взело предвид само реално положените дежурства за съответните месеци. Без значение е дали в определени периоди лицето не е отработило нормата – ако работникът или служителят е отработил по-малко от законоустановената норма за определения за сумиране период, неуплътненото работно време остава за сметка на работодателя – в този смисъл изрично решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г.о. В същото решение на ВКС се приема, че щом продължителността на работното време за определени периоди е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в края на отчетния период /в случая – на всеки месец/, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане. Съдът не счита, че следва да прилага следните начини на изчисление, които вещото лице е изготвило по искане на страните: Не е приложим вариантът, предложен в основното заключение на л. 151 и сл. и л. 211 и сл. от заключението с нанесени технически корекции, тъй като при изготвяне на този вариант вещото лице е приело непълен работен ден п р и ненормирано работно време, каквото в случая не е налице, съгласно изложеното по-горе. Не е приложим и вариантът, предложен в основното заключение на л. 153 и сл. от основното заключение л. 211-гръб и сл. от заключението с нанесени технически корекции, тъй като изчисленията са направени на седмична база, при ненормиран работен ден (така изрично л. 212-гръб), като при този вариант броят часове на положен извънреден труд – 873,90 часа – съвпадат с предложения първи вариант, възприет от съда, но вещото лице изчислява извънредния труд, променяйки начина, по който третира труда в делнични, почивни и празнични дни, видно от таблица № 5 (сравни с таблица № 3). Не е приложим и вариантът, предложен в допълнителното заключение (л. 246 и сл.), тъй като същият изчислява извънредния труд при отчитане на времето на седмична база – 20 часа седмично, въпреки че се позовава на подневно изчисляване на работното време. Съдът вече изложи съображения по-горе защо приема, че на практика така се стига до сумирано изчисляване на работното време на седмична база, което в случая не е приложимо. С оглед изложеното, искът по чл. 150 КТ, във вр. чл. 262, ал. 1 КТ за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 5.11.2016 г. до 3.06.2019 г. е основателен за сумата от 5 757,16 евро, а за разликата до пълния предявен размер от 10 661,65 евро, съгласно направеното увеличение по чл. 214 ГПК, следва да бъде отхвърлен. Основателен е искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава, начислено върху сумата от 5 757,16 евро. Лихва върху дължимата помесечно сума за извънреден труд се дължи от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение. Размерът на дължимото обезщетение съдът определя съобразно заключението на вещото лице (първи вариант на изчисление, л. 210) – сумата от 894,36 евро, като до този размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1709,03 евро, съгласно направеното увеличение по чл. 214 ГПК, следва да бъде отхвърлен. По иска по чл. 261 КТ за присъждане на възнаграждение за нощен труд: Съдът намира, че по делото е установено полагането на нощен труд от ищеца през процесния период, съобразно приложените по делото графици, като съобразява, че част от 24-часовото дежурство се полага през нощта. Установено е полагането на 1080 часа нощен труд за процесния период, видно от основното заключение на вещото лице (л. 206 и таблица № 1). Необходимо е да се отбележи, че възнаграждението по чл. 261 КТ се дължи на самостоятелно основание, независимо от възприетия начин на отчитане на работното време (сумирано), при което нощните часове се превръщат в дневни. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ред., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Ето защо, няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от Наредбата методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. (така решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г.о.) Във връзка с възражението на ответника, че ищецът ползвал почивка от 23,30 ч. до 5,30 ч., съдът вече изложи съображения – съдът възприема практиката на СЕС, цитирана по-горе, съгласно която цялото време на дежурство се включва в работното време, като в случая се установява, че по време на цялото дежурство служителят е бил физически на място, определено от работодателя, и на негово разположение, в готовност да изпълнява служебните си задължения незабавно при необходимост, поради което цялото дежурство се зачита като работно време. За определяне размера на вземането, съдът кредитира заключението на вещото лице (вариант първи, л. 206), като намира, че по делото се установява, че размерът на вземането за възнаграждение за нощен труд е 138,05 евро, поради което искът по чл. 261 КТ е основателен за пълния предявен размер, при съобразяване изменението на иска по чл. 214 ГПК. Искът за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , начислено върху вземането за възнаграждение за нощен труд, също се явява основателен. Лихва върху дължимата сума за възнаграждение за нощен труд се дължи от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението, като съгласно заключението на вещото лице (л. 206-гръб), размерът на вземането е 23,05 евро, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло, при съобразяване изменението на иска по чл. 214 ГПК. По иска по чл. 264 КТ за присъждане на възнаграждение за работа през официалните празници: Предявеният иск е за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници, като съдът намира, че същият е предявен за периода от 5.11.2016 г. до 3.06.2019 г. и за сумата от 749,44 евро. Посочването на всеки официален празник, в който ищецът твърди да е полагал труд, в петитума на исковата молба не е необходимо и не представлява изискване за редовност на исковата молба. Съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е полагал труд на официални празници, като в тази връзка съобразява представените по делото графици и заключението на вещото лице по основната съдебно-счетоводна експертиза. Установява се, че ищецът е положил 171 часа труд по време на официални празници (л. 208-гръб и таблица № 2), поради което на ищеца се дължи възнаграждение, съобразно чл. 264 КТ и чл. 23, ал. 2 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в А. М. С.. Размерът на вземането на ищеца се установява от основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза и е за сумата от 749,44 евро, поради което искът по чл. 264 КТ е основателен за пълния предявен размер, при съобразяване изменението на иска по чл. 214 ГПК. Искът за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , начислено върху вземането за възнаграждение за работа на официални празници, също се явява основателен. Лихва върху дължимата сума за възнаграждение за работа на официални празници се дължи от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението, като съгласно заключението на вещото лице (л. 209), размерът на вземането е 123,01 евро, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло за периода от 1.04.2017 г. до 4.11.2019 г., при съобразяване изменението на иска по чл. 214 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника, че претенциите на ищеца били неоснователни, защото са предявени на основание чл. 150, чл. 261, чл. 262, ал. 1 и чл. 264 КТ, тъй като съществувала специална нормативна уредба – Наредбата на заплатите на служителите в държавната администрация. Вещото лице, при изчисляване размера на сумите, е съобразило специалната уредба, която до голяма степен възпроизвежда съответните разпоредби на КТ. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер от 1300 евро, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представени са доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото не е мотивирано до датата на приключване на устните състезания по делото, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК (ред., ДВ, бр. 17 от 2026 г.), като за първи път конкретни съображения във връзка с направеното възражение за прекомерност ответникът излага в писмената си защита. Съдът намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. На първо място, съдът намира, че делото се явява с висока правна и фактическа сложност, проведени са четири съдебни заседания, разпитани са трима свидетели, изслушани са две заключения по съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително, сами по себе си големи като обем, като ответникът е депозирал и множество писмени становища в хода на делото, които също са големи по обем, а ищецът, чрез процесуалния си представител, е взел становище по тях и е организирал защитата си, като е направил уточнения на твърденията и исканията си. Ето защо съдът не споделя съображенията на ответника, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Съдът съобразява и броя на предявените искове и високия материален интерес. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно квалификацията, опита и специализацията на процесуалния представител на ищеца. В хода на делото процесуалният представител на ищеца не е имал поведение, което да обуславя извод, че на същия липсва необходимата квалификация и опит, а ответникът не представя доказателства относно липсата на специализация. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата в размер от 745,33 евро. Ответникът също претендира присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендират разноски както по настоящото дело, така и по гр.д. № 64012/2019 г. на СРС и в.гр.д. № 12711/2023 г. на СГС. Ответникът, включително и в писмената си защита, сочи, че не е участвал по гр.д. № 64012/2019 г. на СРС и в.гр.д. № 12711/2023 г. на СГС, които твърди да са били водени срещу ненадлежен ответник – Министерски съвет. Съдът намира, че разноски на ответника не следва да се присъждат за делата, по които твърди, че не е взел участие и не е бил конституиран като страна. По настоящото дело ответникът претендира разноски за възнаграждение на вещо лице, като по делото са налице доказателства за внасяне на депозитите. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъди сумата в размер от 269,80 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 313,84 евро, представляваща държавна такса и определени за сметка на бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещото лице, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Така мотивиран, Софийски районен съд