Решение № 136 от 24.4.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 237/2026 г.

за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от П. Д. Р. от гр. ••••, чрез адв. Д. Х. АК Русе против Решение № 55/16.01.2026 г., постановено по гр. д. № 6731/2024 г. по описа на РРС, с което съдът е признал за установено съществуване на вземане на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД към нея за сумата от 480 лв., представляваща заплатена такса за обучение на Курс САD/САМ системи, дължима по Договор за обучение от 19.06.2022 г., ведно със законната лихва от 10.09.2024г. до окончателното изплащане и в нейна тежест са възложени сторените в заповедното и първоинстанционното решение разноски от насрещната страна. Жалбоподателката твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, за което излага подрбони съображения. Намира, че съдът неправилно се е позовал на чл. 234 КТ, приемайки, че между страните е сключен договор за обучение с реквизитите на тази норма. Заема позиция, че по делото липсва доказано съгласие от нейна страна относно съществените елементи на такъв договор. Намира, че съдът не е анализирал в пълнота разликата между задълженията по чл. 234 КТ и чл. 228б КТ. Твърди, че решението е необосновано, като заявява, че самото й участие в проведения курс не е достатъчно за доказване на валидно сключен договор по чл. 234 КТ. Заявява, че същественото него е, че обучението се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работна сила, а в случая участието й в процесния курс е било изцяло в рамките на работното време. Обжалваният съдебен акт намира за необоснован и досежно преценката на съда за основателност на иска по размер. Отделно от това излага съображения, че при завършване на обучение, имащо за предмет такъв договор, съгласно изискванията на чл. 237 КТ трудовите правоотношения между страните следва да са били обективирани или в нов трудов договор, или да е налице съответно изменение на съществуващия, а такова нито се твърди, нито се доказва. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения против нея установителен с по чл. 422 ГПК за сумата от 480 лв. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД чрез адв. Ст. Р. АК Варна е подал отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. За да се произнесе по спора, Русенският окръжен съд съобрази следното: Производството пред РРС е образувано по предявените от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД против П. Д. Р. обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 960 лв., представляваща заплатена такса за обучение Курс САD/САМ системи по договор за обучение от 19.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5108/2024 г. на РРС. Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 71/20.11.2018 г. и по време на неговото действие са сключили договор за обучение от 19.06.2022 г., по силата на който ищецът се задължил да поеме разходите за обучение на служителя за придобиване на квалификация. Ищецът твърди, че е заплатил за обучението на ответницата такси в полза на РУ "Ангел Кънчев" в размер на 960 лв. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн.чл. 326, ал. 1 КТ по инициатива на служителя със Заповед № 13/10.04.2024 г. Съгласно Раздел IV, чл. 1 от договора за обучение при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя преди изтичане на срока по раздел III, т. 1 от договора, служителят дължи да възстанови на работодателя всички изразходвани суми за обучението не покъсно от 7-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че ответницата не изплатила дължимата сума, за която в дена на прекратяване на ТПО й е връчена фактура от 10.04.2024 г., поради което по негова молба било образувано ч. гр. д. № 5108/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ответницата подала в срок възражение по чл. 414 ГПК и съдът по заповедното производство указал на заявителя да предяви иск, в изпълнение на което ищецът инициирал настоящото исково производство. С подадения от нея отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска по основание и размер. Възразява, че е подписала рамков договор за придобиване на квалификация, без конкретно посочени параметри. Оспорва съществуването на договорни отношения между нея и ищеца, отнасящи се до предмет “обучение Курс САD/САМ системи в РУ “Ангел Кънчев“. Възразява, че между тях е подписан Рамков договор от 19.06.2022г., предполагащ евентуални предстоящи придобивания от нейна страна на знания, умения и квалификация при обучителни институции, както и Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. на основание трудов договор №71/20.11.2018 г., по който възстановила дължимите суми. Заема позиция, че е изпълнявала задълженията си по чл. 228б КТ, участвайки в организираните или финансирани от работодателя й форми на обучение за повишаване на професионалната квалификатция, което обаче е било в изпълнение на трудовия й договор, тъй като друг не е сключвала не дължи на ищеца исковата сума. Видно от приложеното ч. гр. д. № 5108/2024 по описа на РРС ищецът в качеството си на кредитор е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу П. Д. Р. за сумата 960 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.09.2024 г. до окончателното й изплащане, 25 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Липсва спор, а това се установява и отприложените по делото писмени доказателства, че страните са били в ТПО в периода от 20.11.2018 г. до 10.04.2024 г., по силата на трудов договор № 71/20.11.2018 г., като ответницата е заемала длъжността инженер – конструктор в ищцовото дружество по безсрочен трудов договор. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 13/10.04.2024 г., считано от 11.04.2024 г. на осн. чл. 326, ал. 1 КТ, по нейна инициатива, с предизвестие. Установява се също така, че между страните е бил сключен договор за обучение от 19.06.2022 г., по силата на който работодателят се е задължил да поеме разходите за обучението на служителя, като заплати на обучителната институция дължимите такси и разноски за обучението, а служителят се задължил за остане на работа в "ЕМЦ Дистрибюшън" ЕООД и структурите му след приключване на обучението за срок от три години. Съгласно раздел IV, чл. 1 от договора за обучение, при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на този срок с или без предизвестие от страна на служителя или по негова вина или инициатива, той е длъжен да възстанови на работодателя всички изразходени суми за обучението и да му заплати неустойка в размер на 20% от стойността на разходите по обучението. По делото не се оспорва, че ответницата П. Р. е участвала в курс CAD/CAM системи в РУ "А. Кънчев", проведен през работното й време. Видно от представените от третото неучастващо по делото лице – РУ "Ангел Кънчев" документи – договор от 16.06.2022 г., списък на обучените лица към договора, план сметка и регистър на издадени удостоверения за успешно преминато обучение в курс "Програмиране на стругови машини с ЦПУ – I част", фактура № 3000004915/21.06.2022 г. и извлечение по сметка, посоченото обучение за повишаване на квалификацията е проведено на двама служители на ищцовото дружество – П. Р. и А.А.. На обучените лица са били издадени съответните удостоверения за преминато обучение и работодателят е заплатил на университета възнаграждение в общ размер на 960 лв. Във връзка с възраженията на ответницата, към доказателствения материал е приобщен представения от нея с отговора по чл. 131 ГПК договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. С него "ЕМЦ Дистрибюшън", в качеството си на възложител, се съгласява да подпомогне финансово стипендианта П. Р. за успешното провеждане и завършване на обучението му като студент в РУ "Ангел Кънчев" в специалност "Технологии за машини с ЦПУ", в магистърска програма с продължителност 3 семестъра, задочна форма на обучение. Финансирането се свежда до заплащането на семестриалните такси. Стипендиантът от своя страна се задължил да остане на работа при възложителя през срока на обучение, както и пет години след неговото завършване. Ако наруши тези си задължения, възложителят може да претендира връщане на заплатените суми за семестриални такси и наказателна неустойка в размер на 20 % върху тях. Видно, от приложеното по делото преводно нареждане от 13.10.2024 г. ответницата е възстановила на ищеца сумата от 2700 лв. - разходи по такси по договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд уважил предявения иск, приемайки, че в случая са установени задължителните елементи на договора по чл. 234 КТ. Изложил съображения, че този договор има характер на трудов, но писмената форма не е въздигната от закона в условие за действителност, поради което задължителните му елементи могат да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства. В случая, от представените писмени доказателства по делото, приел за доказано неговото сключване.Формирал извод, е валице виновно неизпълнение от страна на ответницата на клаузата по раздел IV, т.1 от договора за обучение от 19.06.2022 г., което обуславя отговорността й по чл.234, ал.3, т.2 КТ, вр. с раздел III, т.1 от договора, респ. задължение да възстанови на работодателя изразходваната сума за обучението от 480 лв. /след допуснато изменение на иска чрез неговото намаление/. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е основателна. Съгласно чл. 234, ал. 1 КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), а според ал. 2, с договора се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Съгласно ал. 3 на чл. 234 КТ, с договора страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението за работа за определен срок при същия работодател. Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл. 234, ал. 2 КТ, а ал. 3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнение. Целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение. По отношение изпълнението на договора по чл. 234, ал. 1 КТ и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на гражданския закон. Съобразявайки събраните доказателства и приложимата съдебна практика, настоящият въззивен състав намира, че между страните е бил сключен рамков договор от 19.06.2022 г., който има общ, принципен характер и урежда възможността служителят да бъде обучаван от външни обучителни институции при бъдеща необходимост. Този договор сам по себе си обаче не конкретизира нито предмета на обучение, нито условията, при които то да се осъществи, вкл. и финансовите параметри. Основателни са възраженията във въззивната жалба в този смисъл. Поради това и не може да се разглежда като самостоятелен и завършен договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 КТ. Тълкуването на клаузите му не дава основание да се възприеме тезата, че част от поетите чрез него задължения са уговорени в устна форма, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Напротив, както правилно сочи и жалбоподателят, в самия договор е посочено, че той обхваща всички уговорки между страните и че неговите изменения също следва да бъдат в писмена форма. Отделно от това, установява се, че рамковият договор е сключен след сключване на договора с РУ „Ангел Кънчев“, което изключва възможността именно по него да е проведено твърдяното обучение. Въззивният състав намира че единственият конкретен договор за повишаване квалификацията на ответницата, като бивш служител на ищеца /чрез провеждане на обучение от обучителни институции/, е този за стипендиантство от 06.10.2022 г. И двата договора имат сходни разпоредби относно правата и задълженията на страните по тях /работодателят да поеме разходите по обучението, като заплати към обучителната институция дължимите такси и разноски/, а служителят да остане на работа в предприятието по време на обучението и определен срок след това/, условията за прекратяването им, както и отговорността на служителя при прекратяване на обучението или на трудовото правоотношение преди уговорения срок /възстановяване на всички изразходвани суми за обучението плюс неустойка от 20 % върху тях/. От писмените и гласните доказателства по делото не се установява заплатените от ищеца възнаграждения по договора с РУ "Ангел Кънчев" да са за индивидуално обучение на ответницата във връзка с повишаване на нейната квалификация, в изпълнение на рамковия договор за обучение, както и не се установява конкретен размер на извършени разходи за нейното обучение по този договор. Договорът с РУ "Ангел Кънчев" не касае индивидуално обучение на П. Р., а обучение на двама служители на ищеца – П. Р. и А.А. с посочена обща цена на курса на обучение 960 лв., независеща от броя на обучаваните лица съгласно приложената план сметка. Предвид изложеното, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че от страна на ответницата е налице виновно неизпълнение на сключения между тях рамков договор, изразяващо се в прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от нейна страна преди изтичането на тригодишен срок от приключване на обучението Курс САD/САМ системи, за което именно обучение "ЕМЦ Дистрибюшън" да е заплатило на Русенския университет сумата от 480 лв. Поради това предявените установителни искове за дължимост на посочената сума от ответницата, ведно със законната лихва от образуване на приложеното заповедно производство, като неоснователни следва да се оставят без уважение. При така изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло. С оглед изхода на спора, представените доказателства и отправеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените от нея разноски за двете инстанции в общ размер на 414,34 евро, от които 240,52 евро адв. възнаграждение пред РРС, 200 евро адв. възнаграждение пред РОС и 9,82 евро платена държ. такса по въззивната жалба. По изложените съображения Русенският окръжен съд