Решение № 96 от 17.9.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 362/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл.32 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Областна администрация – град Г., Б., А. относно признаване на финансова санкция, постановена с решение от 15.04.2025г., влязло в сила на 06.05.2025г. по дело № •••, засягащо б. гражданин И. Р., роден на ••••г., с последно известно местоживеене – град Д., ул. „Г.Г. П.“ ••••. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич изразява становище за уважаване на искането за признаване и приемане за изпълнение на чуждестранното решение. От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за И. Ф. Р., роден на •••г. в град Д., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град Д., ул.“Г. Г. П.“ № •••. Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява, представлява се от защитник, който не възразява относно признаването и приемането за изпълнение на чуждестранното решение. Добричкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение от 15.04.2025г. по дело № ••••••••, влязло в сила на 06.05.2025г. на Областна администрация Г., провинция Б., А., засягащо б. гражданин И. Ф. Р., роден на •••г., с което е наложена финансова санкция – глоба в размер на 95.00 евро за това, че на •••г., в ••• часа, в района Н., А., по магистрала А4, в пътен участък Strkm 46, 130, в посока В., като водач на МПС с рег.№ ••••••е превишил с 21 км/ч разрешената за пътния участък скорост от 80 км/ч – нарушение на § 98 Abs.1 KFG 1967, BGBI. I Nr. 267/1967 i.V.m. § 58 Abs.1 Z 1 und Z 2 lit. e KDV 1967, BGBI. Nr. 399/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 91/2024 § 134 Abs.1 Z 1 und Z 1 und Z 2 Kraftfahrgesetz 1967(KFG 1967), BGBI. Nr.267/1967, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 116/2024. Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на финансовата санкция е за сумата от 95.00 евро, като не са налице данни за пълно или частично плащане на същата /финансовата санкция/. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Р. Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /наказателно постановление/ за налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган. Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не се изисква. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на б. език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу И. Ф. Р. за същото деяние в РБ. или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б. законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на б.съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Областна администрация Г., провинция Б., А. не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБ., или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу •••••, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу И. Ф. Р. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение. Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. С оглед обстоятелството, че И. Ф. Р., роден на •••г. в град Д., с ЕГН •••••••••• e с постоянен адрес: град Д., ул.“Г. Г. П.“ № •••, т.е. има местоживеене на територията на РБ., съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в б. лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно – 95.00 евро, равностойни на 185.80 лева към датата на издаване на решението – 15.04.2025г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция сумата от 185.80 лева. По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд