Мотиви към Решение № 803 от 15.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6179/2023 г.

Производството срещу него се провежда в негово отсъствие на основание чл.16, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Компетентността на настоящия съд е ангажирана на основание чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС от същия закон с оглед данните за местоживеенето на лицето територията на гр. София. Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС ( относно приложимия закон), по чл.30 от с.з. ( относно условията за признаване и изпълнение), чл.31 от с.з. ( относно подсъдността), чл.35 от с.з. ( основанията за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от с.з. (процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в производство по реда на чл.16, ал.1 -8 от ЗПИИРКОРНФС), намира за установено следното. Срещу българския гражданин Ф. Р. Х., роден на ••••.••••., с ЕГН ••••••••••, с адресна регистрация на адрес в гр. София, ж.к. «Дианабад», бл.•••• по дело за налагане на финансови санкции от несъдебен орган на Нидерландия – Централно правосъдно бюро по събиране на задължения (CIJB) на Министерство на сигурността и правосъдието, е постановено решение № 9062 5422 5228 9628/23г., издадено на 03.04.2023г. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Централно правосъдно инкасо бюро по събиране на задължения (CIJB) на Министерство на сигурността и правосъдието, влязло в сила на 15.05.2023г. С посоченото решение засегнатото от финансова санкция лице е било признато за виновно по обвинението за извършено административно нарушение – за това, че на 09.09.2022г. на Национална магистрала (А12) в Хага при управление на моторно превозно средство с регистрационен номер R 545 с регистрационен номер 77•••• нарушил правила за движение по пътищата за движение, свързани с неизпълнение на забрана за използване на мобилно електронно устройство по време на управление, поради което и на основание чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия му е наложено административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет) евро в левова равностойност към 03.04.2023г. в размер на 684, 54 (шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки). Съдът намира, че са налице основанията за признаване и привеждане в изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия - членка на ЕС за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата. На засегнатото лице е наложена финансова санкция с акт, който представлява решение по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. По изложените съображения съдът намира, че липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция. Актът на административно-наказващият орган по чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (в превод на български език на е придружен с удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискация. От приложените доказателства относно предмета на делото, за което българският гражданин е санкциониран, е видно, че се касае за административно - наказателно производство, проведено срещу него от компетентен орган на Кралство Нидерландия с оглед осъществен от него състав на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по арг. от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС изследването на двойна наказуемост не се изисква. Съгласно текста на удостоверението с оглед воденото административно - наказателно производство размерът на финансовата санкция възлиза на 350 евро. Следователно във връзка с размера на наложената финансова санкция не са налице факултативните основания за отказ, предвидени в разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват отрицателните предпоставки на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от текста на решението, постановено от орган на издаващата държава, е видно, че то се отнася за деяние, извършено на нейната територия. Следователно деянието попада под наказателната юрисдикция на Кралство Нидерландия. Обективно липсват и останалите основания на отказ от признаване и изпълнение по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. И това е така, тъй като удостоверението по чл.4, ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. По делото не са ангажирани доказателства за същото деяние срещу осъденото лице да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция. Не е изтекла давността за ангажиране на административно-наказателната отговорност съгласно чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Липсват доказателства за наличието на имунитет или привилегия на българския гражданин по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. В конкретния случай решението не се отнася за деяние, извършено извън територията на издаващата държава, постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателно отговорно. От текста на приложеното удостоверение е видно, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за воденото срещу него административно-наказателно производство относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване (стр.6 от удостоверението). Единствените обстоятелства, от които може да черпи права осъденото за административно нарушение лице, е фактът, че съгласно удостоверението не се е явило лично в процеса. От друга страна обаче са изпълнени са условията на чл.35, т.10, б. „в“ ЗПИИРКОРНФС, което също е аргумент за липсващи основания съдът да се произнесе с отказ. Това е така, тъй като при наличието на някои от изключенията в чл. 35, т.10, б.“а“ – б.“в“ ЗПИИРКОРНФС, провеждането на производство в отсъствието на засегнатото лице не се следва да се цени дори като факултативно основание за отказ. Достатъчен е фактът, че след като лицето е уведомено лично за постановения акт, правото на обжалване и сроковете за това, в какъвто смисъл е отбелязването в т. 2 б.“б“ от удостоверението по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР (Рамковото решение), не е упражнило правото си на жалба или ново разглеждане на делото. Неоснователен е доводът на защитата, че удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е непълно поради липсата на данни за единен граждански номер на засегнатото с финансова санкция лице. Вярно е, че отбелязване в тази насока липсва, но този пропуск не обосновава извод за наличието на факултативно основание за отказ по чл.19, ал.1, т.1 ЗПИИРКОРНФС, доколкото се съдържат достатъчен обем от лични данни, на базата на които да се идентифицира самоличността на засегнатото лице. С оглед изложеното и на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) съдът постанови признаване и приемане на изпълнение решение № 9062 5422 5228 9628/23г., издадено на 03.04.2023г. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Централно правосъдно инкасо бюро по събиране на задължения (CIJB) на Министерство на сигурността и правосъдието, влязло в сила на 15.05.2023г. по дело за налагане на финансови санкции срещу българския гражданин Ф. Р. Х.. Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това е така, тъй като не са представени доказателства за цялостно или частично изпълнение на задължението. На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на делото в размер на 45 лева остават в тежест на Република България. На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването на финансовата санкция. Воден от изложеното, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.