Решение № 1469 от 30.11.2010 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 411/2007 г.

Производството е с правно основание чл.193 от ГПК / отм./. Образувано е по молба на адв. Д., в качеството й на пълномощник на Б.Г.Б., за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по отношение на искането за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба – 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, на основание чл.193 от ГПК / отм./. В молбата се посочва, че при постановяване на решението съдът не се е произнесъл по отношение на искането за присъждане на законната лихва, което е било направено пред ВРС с молба депозирана в съдебно заседание на 05.06.2006г. и приложена на л.37 от делото на ВРС. В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът ЕТ „ЕЛ ЕС БИ СИ ЛИМИТИД – В.Т.”•••, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по молбата. Съдът, след преценка на доказателства по делото и на осн. чл.188 ГПК / отм./ намира следното: С постановеното по делото решение №919/02.07.2010г. решение /л.78-83/ съдът е отменил частично решение № 137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на ВРС, ІХ състав, като е осъдил ЕТ „ Ел ес би си лимитед – В.Т.”, рег. по ф.д.№348/2003г. на ВОС със седалище и адрес на управление гр. Варна, жилищна група Бриз, бл.2, ет.4, ап.С4, представляван от В.Е.Т., да заплати на Б.Г.Б. ЕГН •••••••••• •••, неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., както следва: 1/ от 1492, 86 за месец юни 2003, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 469, 09лв., считано от 01.07.2003г. до 30.12.2005г.; 2/ от 1650лв. за месец юли 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 500, 69лв., считано от 01.08.2003г. до 30.12.2005г.; 3/ от 1650лв. за месец август 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 482, 89лв., считано от 01.09.2003г. до 30.12.2005г.; 4/ от 1650лв. за месец септември 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 465, 61лв., считано от 01.10.2003г. до 30.12.2005г.; 5/ от 1650лв. за месец октомври 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 447, 72лв., считано от 01.11.2003г. до 30.12.2005г.; 6/ от 1650лв. за месец ноември 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 430, 40лв., считано от 01.12.2003г. до 30.12.2005г.; 7/ от 1650лв. за месец декември 2003г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 412, 40лв., считано от 01.01.2003г. до 30.12.2005г.; 8/ от 1650лв. за месец януари 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 394, 23лв., считано от 01.02.2004г. до 30.12.2005г.; 9/ от 1650лв. за месец февруари 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 377, 62лв., считано от 01.03.2004г. до 30.12.2005г., ; 10/ от 1650лв. за месец март 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 359, 98лв., считано от 01.04.2004г. до 30.12.2004г. и 11/ от 375лв. за месец април 2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 80, 77лв., считано от 09.04.2004г. до 30.12.2005г., на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ. Решение № 137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на ВРС, ІХ състав в останалата му част е оставено в сила. В мотивите и диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по отношение на искането за присъждане на главниците ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, тъй като е приел, че такова искане не е направено своевременно – до даване ход на устните състезания. От приложената на л.37 от г.д.№7/2005г. на ВРС молба се установява, че със същата по реда на чл.123 от ГПК са съединени за общо разглеждане искове с правно основание чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Молбата за допълване на постановеното по настоящото дело решение е депозирана в определения в чл.193 от ГПК срок / отм./, поради което е допустима. Видно е от мотивите и диспозитива на решението, че в същото съдът не се е произнесъл по отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба – 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, като такова искане е било своевременно направено пред ВРС. Предвид изложеното съдът намира, че е налице непълнота на постановеното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл.193 от ГПК / отм./. Постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, като с оглед правоувеличаващия ефект на молбата, главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.12.2005г. до окончателното им изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД. Водим от горното, съдът