Решение № 28 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 615/2025 г.

Искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Ищецът „Ф.“ ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Б. твърди в исковата молба, че между ищцовото дружество „Ф.“ ЕООД и Т. П. Л. бил сключен Договор за паричен заем „Ф. Д.“ от 19.01.2022 г., обезпечен с ипотека съгласно Нотариален акт 1, том I, дело 1 от2022г. на Д.Б – нотариус с рег. № 374 на НК, с район на действие РС – Л., вписан в СВ – гр. Л. с вх.№ ••• от 19.01.2022, акт 1, том I, дело •••••••г. По силата на договора ищцовото дружество се задължало и предоставило на ответника главница в размер на 15 000 лева, които заемателят следвало да върне, заедно с договорената лихва в размер на 22 423,20 лева за срок от 60 месеца по следният начин: 20 погасителни вноски в размер на 501 лева всяка, а следващите 40 погасителни вноски — 685,08 лева. Общата дължима сума за погасяване съгласно договора, включваща заемната сума и договорната лихва, била в размер 37 423,20 лева. Излага, че договорната ипотека, учредена с посоченият Нотариален акт, обезпечавала всички вземания на Дружеството - кредитор за главница и лихви в размер общо 37 423,20 лева, както и дължимите лихви за забава, разноски по принудително събиране и други дължими суми по Договор за паричен заем от 19.01.2022 г. Твърди, че ответника Т. П. Л. не е предоставил директен дебит по чл. 17, ал. 3 от Договора за паричен заем. На 09.04.2025 г. дружеството ищец е входирало заявление по реда на чл. 417 ГПК в РС Л., което е изпратено по подсъдност на PC Свищов и било образувано ч.гр.д. № 287/2025 г. по описа на съда, за следното парично вземане 15 000 лева - главница по договор за паричен заем от 19.01.2022 г.; 16 507,57 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2022 г. до 28.02.2025 г.; 1 958,82 лева - законна лихва за забава върху съответната забавена сума по вноски № 1 – 35, считано от 25.02.2022 г. до 28.02.2025 г.; 1007,39 лева– начислени разходи съгласно пункт първи от нотариален акт, чл.17, ал.2 от договора, считано до 28.02.2025г.; 176,92 лева– неустойка, представляваща остатък от начислена на 02.08.2022 г. разход за събиране на просрочените вземания, съгл. чл.17, ал.3 от договора за заем. Длъжникът Т. П. Л. е получили Заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение на 3.07.2025г, като е подал възражение на 21.07.2025г. в предвидения едномесечен срок от получаване на ПДИ., поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Заявява, че ответникът към датата на подаване заявлението е заплатил суми в общ размер на 8308 лева, като посочва и техните дати. Ищецът посочва, че дължимата договорна лихва е в размер на 16 507,57 лева към 07.01.2025 г. /датата на писане на нотариалната покана/, уговорена между страните, поради обстоятелството, че задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми в пълен размер, след приспадане на направените плащания от страна на длъжника след дата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. За дата на настъпване на предсрочната изискуемост сочи датата на връчване на Нотариална покана за обявяване на задължение по Договор за паричен заем за предсрочно изискуемо, с нотариално заверен подпис с peг. № 376 от 08.01.2025 г. по описа на С.М., Нотариус с peг. № ••• на НК, PC София, удостоверено предоставянето й за връчване от Частен съдебен изпълнител П.А.П., per. № •••, район на действие PC Плевен, връчена на 28.02.2025 г.,чрез залепване на уведомление на Т. П. Л., на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира законна лихва за забава, която съгласно Договора и Нотариалния акт за учредяване на ипотеката се изчислява до заплащане на забавената сума или до настъпване на предсрочната изискуемост на задължението на ответника Л., считано от 3 /три/ дни след падежа на съответната забавена вноска. Към датата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, задължението било в размер на 1958,82 лева. На основание пункт първи от Нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека и чл. 17, ал. 2 от Договора за паричен заем от 19.01.2022 г. и Тарифа на такси на “Ф.” ЕООД, ищецът претендира начислени разходи за събиране, в общ размер от 2720 лева, от които са платени 1712,61 лева и така остатъчното задължение е в размер на 1007,39 лева. Във връзка с информацията по т. 9, б. „д“ от заявлението за издаване на ЗИ, ищецът претендира, на основание пункт първи от нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, чл. 17, ал. 3 от Договора, на 02.08.2022 г. начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 500 лева, от които са платени 323,08 лева и така остатъчното задължение е в размер на 176,92 лева. Претендира заплащане от ответника сума в общ размер на 34 650,70 лева и претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли съда да постанове решение с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена молба, представена по делото поддържа искова молба. Претендира разноски. Ответникът Т. П. Л. е подала писмен отговор, чрез адв. Б.Й., в който излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Счита исковата молба за неясна. Дружество предявило осъдителен иск за сума в общ размер на 34 650,70 лева, но относно искането за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 16 507.57 лева, ищцовото дружество не е посочило за кой период се отнася. В обстоятелствената част било посочена лихва от 19.01.2022 год. (деня на подписване на договора за заем) до 28.02.2025 год. (датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение). Сочи се, че този размер за възнаградителна лихва била след приспадане на направените плащания от страна на длъжника след датата на предсрочна изискуемост. По този начин не ставало ясно какъв е размера на възнаградителната лихва към 28.02.2025 год., както и каква сума точно е приспадната от нея. Освен това видно от погасителния план било, че първия падеж за плащане на възнаградителната лихва е с дата 21.02.2022 год., в размер на 501.00 лева, а не както ищеца е посочил, че е от 19.01.2022 год. поради което счита, че възнаградителната лихва не е посочена правилно. Относно претендираната законна лихва в размер на 1958,82 лева - остатък от начислената законна лихва, съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, като било посочено, че са за незаплатените погасителни вноски от N 1 до N 35, счита че не е посочен периода за който се начисляват законните лихви. Според погасителния план първата вноска е с падеж на 21.02.2022 год., а погасителна вноска N 35 е с падеж на 19.12.2024 год. Навежда, че в обстоятелствената част само се твърдели определен брой от дни, за които е налице забава на плащането на всяка погасителна вноска, но никъде нямало даден размера на всяка една от тях и какъв е размера на всяка една законна лихва, както и до коя дата е закъснението, за да се прецени че общата сума на законната лихва е правилно изчислена. Счита за невярно твърдението, че към датата на обявяване на задължението за предсрочна изискуемост и подаване на исковата молба, задължението е в размер на 1958.82 лева, защото законната лихва е за всеки ден закъснение или тя е различна към 28.02.2025 год. (връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост) и към 15.08.2025 год., датата на входиране в съда на исковата молба на ищцовото дружество. Следователно и законната лихва не е посочена правилно. Счита, че следвало да се приеме, че договорената такса за разглеждане на документи на искането за сключване на договор за заем в размер на 375 лева, представлява разход по кредита за заемополучателя по смисъла на § 1, точ.17 от ДР на ЗКНИП. В процесният случай, в договора за заем бил отразен годишен процент на разходите в размер на 48.28 %, който не бил действителния ГПР, защото в него не са включени: таксата за оценка на имота, цената на застраховката, такса за разглеждане на искането за сключване на договора, както и неустойка по чл. 11, ал. 3 по процесния договор за не осигуряване на второ обезпечение от трето лице солидарен длъжник въпреки, че има договорна ипотека. Излага, че поред чл.5 и чл. 6.2 в размер на 2.5 % от заемната сума се дължи от заемателя еднократно и преди сключване па договора. Услугата по разглеждане на документите е пряко свързана с договора за паричен заем, известна е на кредитора към момента на сключването му, тъй като е уговорена в договора. Следователно, дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита, който потребителят задължително трябва да заплати, плащането е изрично уговорено в договора като длъжник, а не преди сключването му. С въпросната такса се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Това реално води до оскъпяване на кредита чрез въвеждане на допълнителни разходи, чиято стойност не е включена в определения в договора ГПР. Прави възражение, че не са предоставени нито твърдяната от исковото дружество застрахователна полица, нито доказателства, че по банков път са преведени някакви суми на застрахователя. Излага, че в ГПР не е включена и таксата за оценка на имота, която е включена в договора за заем — чл.4.9, но в исковата молба се мълчи за това, както и в какъв размер е, и как и къде му е приспадната сумата за нея. Посочено било, че на ответникът е била приспадната сумата в размер на 366.67 лева, за разноски за учредяване на договорна ипотека, но това не е подкрепено с никакви доказателства относно размерът им. Относно сумата 1007.39 лева остатък от начислени разходи към 07.01.2025 год., намира че тази претенция не кореспондира с обстоятелствената част от исковата молба. В нея е посочено, че на основание чл. 17, ал.2 от процесният договор и тарифа на таксите на „Ф.“ ЕООД ищцовото дружество си е начислило такса наречена тарифа на таксите. Тази тарифа на таксите представляват такси за напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори. От една страна ищцовото дружество не е доказало, че е направило посочените „разходи за събиране както и на какво основание е процесния им размер. Счита, че с тази клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение. Събирането на такива такси е част от дейността по управление на кредита, и е в основното задължение на кредитора, поради което е нищожна. Оспорва и начислената неустойка, като нищожна, като оспорва и признанието за платени 323,08 лева, тъй като не било посочено на коя дата е сторено. Счита сключения процесен договор за паричен заем „Ф. Д.“, сключен на 19.01.2022 год., за недействителен (нищожен), на правно основание на чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във вp. с чл. 24, ал. 1, т.9 от ЗКНИП, във вp. с чл. 29, ал.9, вp. с чл. 38 от ЗКНИП, поради което ответника дължал връщане само на чистата стойност на кредита 15 000 лева, без да дължи лихва, неустойка или други разходи по кредита, като ако има платени суми над 15 000 лева, то те са платени без основание и подлежат на връщане. Твърди, че при включване на всички разходи в ГПР, действителната му стойност ще бъде много над 100 %, или няма да бъде спазена разпоредбата на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП, съгласно която ГПР не може да надвишава повече от 5 пъти размера на законната лихва при просрочени задължения, определена от ПМС. Твърди, че е нарушена и и разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.9 от ЗКНИП. Посочено е, че договорения ГПР е в размер на 48.28 %, но липса на каквото и да е било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент, изчислени по формула съгласно Приложение N 1 от ЗКНИП, каквото е изискването на чл.29, ал.2 от закона, води до неяснота относно включените в него компоненти, което е нарушение на основното изискване за сключване на договора по разбираем начин — 24, ал.1 от ЗКНИП, тъй като потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Счита, че предвидената в чл. 11, ал.1 от договора за заем неустойка в размер на 15 856.80 лева е по-голяма от отпуснатия кредит, следователно с нея ГПР ще бъде много над 100%. Същата разкривала характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума (в този смисъл са: Определение N 11696 от 05.10.2023 год., по ч.гр.дело N 866/2023 год., на СГС; Решение N 3939 от 17.07.2023 год., на СГС, по възз. гр.дело N 12826/2020 год.; Определение N 50685 от 30.09.2022 год., по гр. дело N 578/2022 год., III г.о., на ВКС и много други). Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, като признае процесния договор за паричен заем „Ф. Д.“ сключен на 19.01.2022 год., между Т. П. Л. и „Ф.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, за недействителен (нищожен) на правно основание на чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл.24, ал.1, точ.9 от ЗКНИП, във вр.с чл.29, ал.9, във вр. с чл. 38 от ЗКИП. Претендира разноски. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания не взема становище. Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното: Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 287/2025г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство „Ф.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за дължимите суми. Въз основа на същото били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 179 / 17.04.2025г. в полза на ищеца за сумите: 15 000 лева (петнадесет хиляди лева)- главница по договор за паричен заем от 19.01.2022 г.; 16 507,57 лева (шестнадесет хиляди петстотин и седем лева и петдесет и седем стотинки)– договорна лихва за периода от 19.01.2022 г. до 28.02.2025 г.; 1 958,82 лева (хиляда деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки)- законна лихва за забава върху съответната забавена сума по вноски № 1 – 35, считано от 25.02.2022 г. до 28.02.2025 г.; 1007,39 лева (хиляда и седем лева и тридесет и девет стотинки)– начислени разходи съгласно пункт първи от нотариален акт, чл.17, ал.2 от договора, считано до 28.02.2025г.; 176,92 лева (сто седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки)– неустойка, представляваща остатък от начислена на 02.08.2022 г. разход за събиране на просрочените вземания, съгл. чл.17, ал.3 от договора за заем, както и сумата 773,10 лева (седемстотин седемдесет и три лева и десет стотинки)- разноски по делото, от които 693,10 лева - ДТ и 80,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от 24.07.2025г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, с оглед подаденото възражение от страна на длъжника. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение. Видно от вложените по ч.гр.д. № 287/2025г. по описа на СвРС писмени доказателства на 19.01.2022г. страните са сключили договор за паричен заем „Ф. Д.“, нотариална заверка на подписите рег. № 374/2022 г. на нотариус Д.Б, съгласно ЗКНИП, по силата на който ищецът е поел задължението да предостави на ответника сумата от 15 000 лева, уговорена е договорна лихва от 40.08 %, възлизаща на 22 423,20 лева, а ГПР е определен на 48.28 %. Страните са договорили разсрочено заплащане на паричните задължения, на 60 вноски през периода 21.02.2022-19.01.2027 год., съгласно погасителен план - Приложение 1 към договора. Според чл. 11 на договора за заем ответникът е поел задължението, в срок до 20 дни след получаване на заемната сума да предостави на кредитора си обезпечение - чрез поръчителство на трето физическо лице – солидарен длъжник, което да отговаря на кумулативно изброени изисквания. Указано е в чл. 11, ал.3 от договора, че при неизпълнение на това задължение в тежест на ответника е предвидена неустойка в размер от 15 856,80 лева, чието плащане също е разсрочено, видно погасителния план. Съгласно клаузата на чл. 4, т. 4. 9. от договора, неустойката не е включена при определяне размера на ГПР. В погасителния план ответникът и изписал собственоръчно, че съгласен с условията на погасителни план и се е подписал. В чл. 12 от договора е уговорено, че за обезпечаване задължението за връщане на заема, заедно с всички, произтичащи от заема, лихви, неустойки за неизпълнение на договорно задължение и др., заемателят се задължава да учреди първа по ред договорна ипотека в полза на заемодателя върху описания поземлен с идентификатор 43236.401.1914 от кв. 578 кв.м. В изпълнението на което и видно от вложения в ч.гр.д. № 287/2025г. нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в полза на ищеца е била учредена договорна ипотека, с Нотариален акт №.1, том 1, рег. № 7, дело 1 от 2022 год. на нотариус Д.Б рег. № 375 на НК, с район на действие Районен съд – Л. върху собствения на заемателя Т. П. Л. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 43236.401.1914, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Л., общ. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-2/23.01.20017г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес в гр. Л., обл. Плевен, ул. „Б.М.“ № 32с площ от 587 кв.м. Представени са и застрахователна полица „Комфорт за дома“, за срок от 1 година, считано от 20.01.2022 г. до 19.01.2023 г., с посочен застраховащ – ответника Т. Л. и относно застраховано имущество – къща РЗП 103 кв.м. в гр. Л., ул. „Б.М.№ 32, като застрахователна стойност е посочена възстановителната такава, а застрахователната сума е в размер на 30 000 лева, общо дължимата от застрахования сума е уговорена в размер 64,96 лева, както и дебитно писмо от ДЗИ – Общо застраховане ЕАД до Т. Л. от 20.01.2022г., както и европейски стандартизиран информационен формуляр относно условията и параметрите по договора. Ответникът е подписал и декларация за получена информация от 21.12.2021г. Представено е и извлечение за извършени и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 621591/20.01.2022 г. с отразени суми за вноски по погасителния план и платени суми по договора. По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице Ж. Д., чието заключение съдът кредитира като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните. Според заключението, сумата по процесния кредит в размер на 14 192,07 лева е преведена от заемодателя „Ф.“ ЕООД по банкова сметка на кредитополучателя Т. П. Л. •••••••••••N0424A на 20.01.2022г., след приспадане на договорените в процесния договор разходи /главница 15000 лева – 807,93 лева разходи/. Посочено е от ВЛ, че в периода 25.02.2022г. – 11.10.2024г., вкл. за покриване на задълженията по процесния кредит са направени общо 15 вноски на стойност 7608,00 лева. С постъпилата на 25.02.2022г. сума в размер на 908 лева е покрито задължение по вноска № 1 от погасителния план с падеж 21.01.2022г. размер на 888 лева, както следва: договорна лихва – 501 лева и неустойка – 378 лева, чл. 11, ал.3 от договора. Констатирано е от ВЛ забава в плащанията на задълженията по погасителния план към датата на предсрочната изискуемост по процесния договор да кредит 28.02.2024г. Забавянето е от пог.вноска №1 с падеж 21.02.2022г. до пог. вноска № 35 с падеж 19.12.2024г. Посочено е от ВЛ, че дължимите суми по процесния кредит към датата на подаване на Заявление по чл. 417 – 08.04.2025г. съгласно погасителния план са както следва: – главница 15 000 лева, договорна лихва – 16 507,57 лева, начислена неустойка съгласно чл. 17, ал.2 – 1007,39 лева, съгласно чл. 17, ал.3 – 176,92, законна лихва за забава съгл. чл. 17, ал.1 – 2227,92 лева. ВЛ е заключило, че в чл. 4, т.4.9 от процесния договор ГПР в размер на 48,28% не включва дължимата неустойка в размер на 15 856,80 лева, нотариални такси в размер на 366,67 лева и застраховка в размер на 66,26 лева. В размерна на определения ГПР са включени договорения лихвен процент по кредита в размер на 40,08 % и еднократно дължимата такса в размер на 375 лева, както е определено в Европейския стандарт, приложен в материалите по делото с описание за формирането на ГПР. С включването на договорната неустойка в размер на 15 856,80, нотариални такси в размер на 366,67 лева и застрахователна премия в размер на 66,26 лева, ГПР по процесния договор е в размер на 91,70%. В съдебно заседание ВЛ заяви, че поддържа заключението, което е представила. Уточни че претендираните от ищеца суми отговарят на тези, които е посочила в заключението, с изключение на законната лихва, която според заключението е в размер на 2227,92 лева, докато в исковата молба е посочено 1968,82 лева, т.е. с 269,10 лева претендира по-малко. При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; подаденото възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; факта на облигационната връзка между страните, по силата на валиден договор за паричен заем, по силата на които е предал заемната сума, неизпълнението по договора обявяването на предсрочната изискуемост, основание за начисляване на договорна лихва, лихва за забава, неустойка и разходи по кредита. Съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване доказа сключеният на 19.01.2022г. между ищеца „Ф.“ ЕООД, в качеството на заемодател и ипотекарен длъжник Т. П. Л. договор за паричен заем „Ф. Д.“, с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът за сума в размер на 15000 лева, който е усвоен 20.01.2022г., по банков път в размер на 14 192,07 лева, след приспадане на дължимите разходи. С оглед съдържанието на процесния договор за заем и предвид това, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, който има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а заемополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова и се явява потребител по см. на § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, следва да се приеме, че договорът по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Освен това, вземанията, произтичащи от този договор, са обезпечени с ипотека върху собствения на ищеца недвижим имот, при което се налага извод, че породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на ЗКНИП. Съгласно чл. 38 ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от закона, договорът за кредит е нищожен, какво и възражение е наведено от ответника с отговора на исковата молба. Съобразно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит и същият се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към закона на база посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като ГПР по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет - чл. 29, ал. 9 ЗКНИП. Това означава, че към изчисляването по специалната формула следва да се прибавят всички лихви, преките или косвени разходи, комисиони, възнаграждения, дължими и на трети лица, а и всички разходи на кредитора по предоставяне и по управление на кредита. Посочената разпоредба цели създаване възможност за потребителя да узнае каква е дължимата сума по договора, който е сключил. В настоящото производство се установи, че процесният договор съдържа и клаузи за други вземания на кредитора - такса за разглеждане на искане за отпускане на заема (чл. 5. 5. 1.), неустойка за непредоставяне на конкретно посочено обезпечение - чрез поръчителство на физическо лица (чл. 11, ал. 3), както и за заплащане на разходи за събиране на просрочени задължения (чл. 17, ал. 2), застрахователна премия, нотариални такси, които също е следвало да бъдат включени в допусканията при определяне на действителния ГПР. Ищецът признава, а и видно от текстовете на чл. 4, т.4.9 от процесния договор ГПР че допълнително начислените суми не са включени в ГПР. Същото е установено и със заключението по изготвената и приета по делото експертизата а именно, че ГПР в размер на 48,28% не включва дължимата неустойка в размер на 15 856,80 лева, нотариални такси в размер на 366,67 лева и застраховка в размер на 66,26 лева, които са заплатени от заемополучателя, което категорично се явява нарушение на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП и което води до невъзможност за преценка за спазване и на регламентираното в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП условие ГПР да не надвишава и пет пъти законната лихва за просрочени задължения. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от приетото заключение на вещото лице става ясно, че с включването на всички компоненти - договорната неустойка в размер на 15 856,80, нотариални такси в размер на 366,67 лева и застрахователна премия в размер на 66,26 лева, ГПР по процесния договор възлиза в размер на 91,70%., а не на посочения в него- 48,28%, което означава, че разпоредбата чл. 4, т.4.9 при така дадените изчисления противоречи с текста на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, респ. на основание чл. 29, ал. 10 от ЗКНИП е нищожна. Следва да бъде отбелязано и че в погасителния план към процесния договор са посочени дължимите от потребителя суми, от които главницата в размер на 15 000 лева и договорната лихва в размер на 22 423,20 лева. Въпреки наличието на договорна свобода, въведена с нормата на чл. 9, ЗЗД, съдържанието на договора не следва да противоречи на императивни законови правила или на добрите нрави. Константната практика на ВКС приема, че противоречие с добрите нрави е налице в хипотеза, в която договорът съдържа уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва или я надвишава 2 пъти, когато заемът е обезпечен. В настоящото производство е установено, че заемът от 15 000 лева е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 43236.401.1914, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Л., общ. Плевен и следва да бъде установено дали е налице превишаване от 2 пъти над размера на законната лихва. Към 01.01.2022 г. основният лихвен процент, определен от БНБ, е 0. 00 %, което означава, че към същия момент законната лихва е 10 00%, а нейният двукратен размер - 20 %., от което се налага извода, че и е налице превишение от 2 пъти над размера на законната лихва, тъй като е уговорена в размер на поради което клаузата за договорна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна. За пълнота на изложението си съдът отбелязва, че клаузата за дължимост на разноски за събиране на вземанията съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и поради липса на насрещна престация. Таи клауза възлага на потребителя заплащане на разноски, за които липсват доказателства за каква престация се отнасят, в какво се състои тя и дали и кога реално е извършена. Предвид противоречието на процесния договор за заем с императивите на чл. 24, ал. 1, т. т. 9 и 11, ЗКНИП, договорът е нищожен, по аргумент от чл. 38 от ЗКНИП. В тази хипотеза заемополучателят дължи само чистата стойност на предоставената му от заемодателя сума, но не и други суми (лихва, неустойка, разноски и пр.). С оглед на това предявените искове за главница и законна лихва се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени, като бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 15 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Относно претенцията за установяване вземане на сумите 16 507,57 лева – договорна лихва за периода от 19.01.2022 г. до 28.02.2025 г.; 1 958,82 лева - законна лихва за забава върху съответната забавена сума по вноски № 1 – 35, считано от 25.02.2022 г. до 28.02.2025 г.; 1007,39 лева– начислени разходи съгласно пункт първи от нотариален акт, чл.17, ал.2 от договора, считано до 28.02.2025г.; 176,92 лева– неустойка, представляваща остатък от начислена на 02.08.2022 г. разход за събиране на просрочените вземания, съгл. чл.17, ал.3 от договора за заем, същите следва да се отхвърлят по изложените по-горе съображения. По разноските: Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер 131,28 евро (256,76 лева), съобразно уважената част от исковете. В исковото производство, ищецът претендира разноски в размер на 953,10 лева, от които 693,10 лева за ДТ, както и 260,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. При изложеното, съразмерно на уважената част от исковата претенция по чл. 422 ГПК, в полза на ищецът се дължат за присъждане разноски в общ размер на 210,95 евро (412,59 лева), която сума ответника следва да бъде осъден да му заплати. Ответникът претендира присъждане на сторените в производството разноски. Същият е представил пълномощно по силата на което упълномощава адв. Б.Й. да го представлява, но липсва доказателсто за определен и изплатен адвокатски хонорар, единственият доказан разход е за сумата от 500,00 лева – възнаграждение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 144,98 евро (283,55 лева). Въз основа на гореизложеното, съдът