Решение № 44 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Поморие по дело № 96/2025 г.

наказателно дело № 20252160200096 по описа за 2025 година взе предвид следното. Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Корект строй 2000“ ЕООД, ЕИК 147117147, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Цар Иван Александър“, № 8, представлявано от управителя н.иВ.к., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.А. П., против наказателно постановление (НП) № 02-2500108/21.03.2025 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 153.39 евро /300 лв./, на основание чл.415в, ал.1 от КТ, вр.с чл.413, ал.2 от КТ, затова, че на 24.01.2025 г., на обект „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ І-3071, кв.217, по плА. на гр.Поморие, поземлен имот с идентификатор 57491.508.124, в качеството му на работодател – строител не е изпълнил задължението си да обезопаси срещу падане от височина, чрез парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване, отвора на асансьорна шахта на първа плоча - кота „О“, партерна плоча, с което не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в това число на работещия Пл.Ил.Ил., на длъжност „кофражист”. Като правна квалификация на нарушението наказващият орган е посочил нормите на чл.275, ал.1 от КТ, вр.с чл.40, т.1 от Наредба № 2/22.03.2024 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че НП е законосъобразно, се иска намаляване размера на наложената санкция до минимално предвидения от закона размер от 51.13 евро /100 лв./. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Административнонаказващият орган представя преписката по проведеното пред него производство, негов процесуален представител-юрисконсулт изразява становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание. Жалбата е допустима, като подадена от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 02-2500108/20.02.2025 г., съставен от М.И.Ст. – главен инспектор при ДИТ – Бургас. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че на 24.01.2025 г. при извършена проверка в строителен обект - жилищна сграда в УПИ І-3071, кв.217, по плА. на гр.Поморие, поземлен имот с идентификатор 57491.508.124 по КККР на гр.Поморие, изпълняван от дружеството жалбоподател, в качеството му на строител, на който полагат труд работници от дружеството, в това число Пл.Ил.Ил., на длъжност „кофражист”, е установено, че отворът на асансьорна шахта на първа плоча - кота „О“, партерна плоча, създава опасност за падане от височина, като същият не е обезопасен чрез парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване, с което работодателят не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 275, ал.1, вр. с чл.40, т.1 от Наредба №2/22.03.2004 г., за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. АУАН е връчен на Ст.Н.К., в качеството му на упълномощено лице съобразно с представените пред АНО пълномощно от упълномощителя и управител на жалбоподателя н.иВ.к. за представителство пред ДИТ Бургас. В обстоятелствената част на наказателното постановление е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по съставения АУАН и при идентична правна квалификация на нарушението. Представен е протокол № ПР2503318/20.02.2025 г., за извършената проверка, както и договор за строителство на процесния строителен обект, в който дружеството жалбоподател е посочено като изпълнител, а така също трудов договор № 131/14.01.2025 г., сключен между жалбоподателя, като работодател и посочения в НП работник Пл.Ил.Ил., на длъжност „кофражист”. По делото в качеството на свидетел е изслушата актосъставителката М.И.Ст., като от показанията й не се установява фактическа обстановка, различна от установената в съставения от нея АУАН. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи. Не се установяват нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и издаването на НП. АУАН и НП съдържат всички реквизити и са със съдържанието предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената със съставения АУАН, възпроизведена и в обстоятелствената част на издаденото НП, като по същество в жалбата не се и оспорват констатациите на АНО във връзка с нарушението, доколкото не се твърди, че дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да обезопаси процесния отвор на асансьорна шахта, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в какъвто смисъл са изискванията на чл.275 , ал.1 от КТ, в която разпоредба е предвидено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като в Наредба № /22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи се съдържат специфични конкретни изисквания, които работодателите трябва да спазват в изпълнение на задължението си по чл.275,ал.1 от КТ. В случая жалбоподателят и работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, не е изпълнил задълженията си да обезопаси строителния обект, чийто строител е бил, към момента проверката, като отворът на асансьорна шахта на първа плоча - кота „О“, партерна плоча, същият създаващ опасност за падане от височина, не е бил обезопасен чрез парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване, с което е извършил нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ , във вр. с чл.40, т.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Безспорно е също така, че нарушението по чл.275, ал.1 от КТ е отстранено веднага след установяването му и тъй като от същото не са произтекли вредни последици за работници и служители, АНО правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя съобразно санкционната норма чл.415в, ал.1 от КТ, съгласно която за юридически лица, каквото е жалбоподателя, е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 51.13 евро /100 лв./ до 153.39 евро /300 лв./. В случая АНО правилно е определил размера на санкцията към максималният такъв, предвиден от закона, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. В случая се касае за нарушение във връзка с осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, което като такова е с висока степен на обществена опасност, поради което и определянето на санкцията в нейния максимален размер в хипотезата на маловажен случай, не се явява несправедливо. В съвкупност от изложеното съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло. По отношение на разноските по делото съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По силата на чл.64д, ал.4 и 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, както е в случая, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. По силата на чл.27е от НЗПП (ред.ДВ бр. 74 от 2021 г.), възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 40.90 евро /80 лв./ до 61.36 евро /120 лв./ Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 40.90 евро /80 лв./. Предвид извода на съда за законосъобразност на обжалваното НП разноски на жалбоподателя не се дължат, а и такива не се претендират. Мотивиран от гореизложеното Районен съд – Поморие