Решение № 4715 от 8.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3971/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от 81 ДГ „Лилия“, чрез адв. З., срещу решение № 1331/23.01.2026г., постановено по гр. д. № 12341/2025г. на СРС, 36 с-в. Решението се обжалва в частта, в която Детска градина №81 „Лилия“– гр. София, с адрес: гр. София, Район Възраждане, ул. •••, представлявана от директора Р.И. е осъдена, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на М. Т., ЕГН: ••••••••••, роден в САЩ на 28.02.2019г., представляван от своята майка и законен представител Н. А. Н., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. ••••, сумата от 6 135,50 евро /равностойност на 12 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от причинени от противоправно бездействие на служител на ответника на 10.07.2024 г. телесни увреждания - ухапване и одрасквания от друго дете в детската градина, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 10.07.2024 г., до окончателното плащане, както и в частта, в която Детска градина №81 „Лилия“ – гр. София, с адрес: гр. София, Район Възраждане, ул. •••, представлявана от директора Р.И., е осъдена на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на Н. А. Н., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, ж. к. ••••, сумата от 2 556,46 евро /равностойност на 5 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от причинени от противоправно бездействие на служител на ответника на 10.07.2024 г. телесни увреждания на сина й М. Т. - ухапване и одрасквания от друго дете в детската градина, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 10.07.2024 г., до окончателното плащане. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че липсва противоправно поведение, а размерът на обезщетението е прекомерно завишен. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски. В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: СРС е бил сезиран с искова молба, с която са предявени искове с правно основание искове чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба ищците са изложили твърдения, че през м. 04.2024г. – м. 05.2024г. М. Т. започнал да посещава ДГ № 81 „Лилия“- гр. София. Поради установени проблеми в адаптацията на детето в групата, то започнало да посещава градината целодневно, като била дадена препоръка за включването му в СОП програма. За периода 01.07.2024г. – 05.07.2024г. за групата, към която бил зачислен ищецът, отговаряла С.У. – учител в детската градина. На 10.07.2024г., след като ищцата взела сина си от детска градина, след прибирането на детето вкъщи, установила по тялото на детето следи от ухапване, одрасквания и кръвонасядания в областта на гърба, гърдите и ръцете. Детето посочило, че дете на име К. го е наранило същия следобед. Вследствие на инцидента ищцата се почувствала объркана, излъгана и потисната, тъй като очаквала детето й да получи грижи в детската градина, а в действителност била застрашена неговата безопасност. Ищцата не получила своевременно информация от преподавателите за случилото се, изпитвала притеснения за живота и здравето на сина си. Изложени са твърдения, че след инцидента ищецът се будел често нощем с плач, не искал да си играе с други деца пред дома си и започнал да се плаши от тях, станал нервен, реагирал остро на откази на близки и роднини, мислено се връщал към инцидента и разказвал за него. Ищцата е посочила, че в резултат на проявеното противоправно бездействие, представляващо неполагане на дължимата грижа и отговорност към опазване на здравето на М. Т. от страна С.У. при изпълнение на възложената й работа като преподавател, за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в болки и страдания от одрасквания и ухапвания от друго дете. По отношение на самата ищца, същата е посочила, че С.У. проявила противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението да предостави вярна и своевременна информация на родителя, да се свърже с родителя при настъпилия инцидент с детето, да предприеме мерки за ограничаване на негативните последици върху детето след инцидента, поради което ищцата изпитвала силно безпокойство, усещане на безпомощност, страх за здравето на сина й. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове. Посочил е, че в деня на инцидента ищецът бил превъзбуден, отказвал да спи, нарушавал дисциплината в групата, а след следобедната закуска започнал да дразни децата, да ги цели и удря с играчки. Преподавателят и помощник-възпитателят се опитали да го успокоят и го помолили да престане, но той продължил. Изложил е твърдения, че между ищеца и други деца в групата възниквали многократни конфликти. Адаптацията му била трудна поради отказ да говори на български език, конфликтност и отказ да се придържа към правилата в групата. Посочил е, че причина за настъпване на инцидента е бил конфликтният характер на ищеца М. Т., както и че липсва противоправно поведение от страна на преподавателя. За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че са установени описаните в исковата молба следи от ухапвания и драскотини. Намерил е за доказана причинноследствената връзка между описаните травматични увреждания върху тялото на ищеца, нанесени следствие ухапване и одрасквания в областта на горните крайници, гърба и гърдите на ищеца от другото дете. Приел е, че за да се ангажира отговорността на ответника е достатъчно да се докаже, че в резултат на това поведение са настъпили увреждания на здравето на детето, което е било под надзора на съответния служител на детското заведение, на които е възложено от ответника да изпълнява тези функции и увреждането е настъпило при или по повод на изпълнение на задълженията им. Приел е за доказано, че учителят С.У. е осъществила противоправно бездействие по отношение на ищеца, доколкото не е предприела своевременно мерки за предотвратяване на саморазправата между децата в групата, с което не е обезпечила безопасността на ищеца и е застрашила неговата психическо и физическо състояние. По отношение на ищцата е счел, че в качеството й на родител на ищеца, при предаването на детето в края на учебния ден, не й е била предоставена информация относно случилото се, с което е приел, че с това си поведение преподавателят е допуснал противоправно бездействие при изпълнение на служебните задължения и законово вменените й задължения по смисъла на чл. 209 ЗПУО, като не е уведомил своевременно ищцата в качеството й на родител и законен представител на ищеца относно претърпените увреждания от ищеца, с което е накърнила правото на родителя да получава своевременна, пълна и адекватна информация относно засягането на здравословното състояние и психологическия статус на детето. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания първият спорен въпрос е дали е налице противоправно поведение от страна на учителката, отговаряща за групата в детската градина, която е посещавало детето, както и дали за обезщетяването на така установените вреди, следва да бъде ангажирана отговорността на детската градина. Съгласно разясненията на ППВС № 7/1958г. и ППВС № 9/1966г., както и константната съдебна практика, отговорността по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. С оглед на това и необходими предпоставки за ангажиране отговорността на възложителя на първо място са наличието на възлагане и виновно противоправно поведение от лицето, на което е възложена работата, по повод/при изпълнението на която са причинени вредите. В цитираното ППВС № 9/1966г. е прието, че такова противоправно поведение е налице, когато вредите са причинени виновно от това лице чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата; когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /в този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената му работа. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест доказването на противоправно поведение на изпълнителя, било то действие или бездействие, е за ищеца – лицето, което твърди, че са му причинени вреди, като само по отношение на вината важи презумпцията на чл. 45 ЗЗД. Не е спорно между страните, а това се установява и от представения трудов договор и длъжностна характеристика, че е налице възлагане на работата, като ответникът е възложил на своите служители в детското заведение, включително С.У., под чийто надзор се твърди да е било детето М. към датата на инцидента, да изпълняват задълженията, свързани с полагане на необходимите грижи по отношение на поведението на посещаващите детското заведение деца. От представените лист за преглед на пациент от 10.07.2024г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, „Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология“ и съдебно-медицинско удостоверение № 545/2024г. от 11.07.2024г., издадено от съдебен лекар при Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД се установява, че при извършен личен преглед на ищеца М. Т. се установяват кръвонасядания в областта на гърба, кръвонасядане на гръдния кош, множество охлузвания и драскотини в областта на двата горни крайника; кръвонасядане на лява предмишница. Посочено е, че описаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и такива с ограничена контактуваща повърхност, каквато характеристика притежават човешките нокти и зъби и могат да се получат по време и при посочения при обследването начин – ухапване и одраскване от друго дете. В представеното медицинско удостоверение е отбелязано, че констатираните охлузвания и драскотини не засягат цялата дебелина на кожата и не могат да бъдат квалифицирани като рани, както е посочено в първоначално издадения лист за преглед на пациент от 10.07.2024г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. От показанията на разпитаната по делото св. С.У. се установява, че в деня на инцидента била сама в сборната група с около 20 деца. Всичко се случило много бързо, за секунди. М. ударил с остра играчка в гърба друго дете - К., след което К. се обърнал и го ухапал по ръката. Нямало други нанесени наранявания от страна на К. освен ухапването. Свидетелката веднага разделила децата, за да не играят заедно и взела играчката. Тези показания се подкрепят и от казаното от св. Д., която заявява, че макар да не е присъствала на случая, на проведената среща е станало ясно за възникналата ситуация между М. и К., при което едното дете е посегнало на другото, при което учителката веднага ги е разделила, но докато стигне до тях е настъпил конкретният инцидент. С оглед на така събраните доказателства се установява, че по време на инцидента децата не са били оставени без надзор от учителя на групата, децата и учителят са били в едно помещение, веднага след инцидента У. се е намесила и е разделила децата, поради което не може да се приеме, че не е изпълнила вмененото й по закон задължение - чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, аналогично с длъжностната й характеристика. Съдът намира, че е налице случайно събитие, което не е могло да бъде предвидено и предотвратено, което изключва отговорността на учителя за вреди. От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът М. Т. е имал конфликтно поведение. От писмените обяснения на С.У., А.К. – помощник възпитател и Й.Г. – старши учител /л. 15 до л. 17 от делото на СРС/, както и от събраните гласни доказателства на служителите в детската градина, се установява, че ищецът не е спазвал правилата в детското заведение, не е искал да спи следобед, вдигал е шум и е пречел на съня на останалите деца, взимал е играчки от ръцете им, без да ги е поискал, замерял е и удрял други деца, включително с играчки и пантофите си. Когато не получи исканата играчка започвал да пищи, реагирал бурно, блъскал и бутал децата. Развалял игрите на децата, поради което те не искали да общуват с него, следствие на което М. започвал да ги удря с юмруци. Разпитана св. Р. Д., психолог в детската градина, посочва, че М. имал поведенчески затруднения и срещал трудности при справянето с правила. По време на следобедния сън викал и крещял, защото отказвал да си легне. При отказ да получи играчка реагирал бурно. Отказвал да спазва инструкциите, които разбирал и демонстрирал опозиционно поведение. Видно от заявление от 09.04.2024г. ищцата Н. Н. е заявила желанието си до директора на детската градина, предвид индивидуалните образователни потребности на М. Т., да бъде извършена функционална оценка на образователните потребности и да му бъде предоставена допълнителна подкрепа за личностно развитие. В резултат на така подаденото заявление е изготвена карта за функционална оценка на индивидуалните потребности на детето от 21.05.2024г., в която е отбелязано, че има моменти, в които детето реагира по – остро, разваля играта на другите деца и ги провокира по неподходящ начин, за да получи внимание. С тези констатации и с предложената подкрепа се е съгласила ищцата Н., положила подпис в изготвената карта – л. 23 от делото на СРС. Това съгласие се установява и от показанията на разпитаната по делото св. Д.. Разпитана св. Ц.Х. посочва, че М. Т. комуникирал с другите деца в образователен център „Британика“, при посещенията му на работното място на свидетелката и ищцата. Свидетелката твърди да е общувала с М. изцяло на български. Посочва, че М. е бил „изключително комуникативно“ дете. Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира, тъй като посоченото от нея противоречи на останалите събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, включително и показанията на другия свидетел на ищците – Е. Х. – С., която твърди, че М. не е бил от контактните деца. Не е разбирал всичко, което му се е говорило на български, а самият той говорел на английски език. Действително св. Д. – психолог в детското заведение, посочва, че същата е разговаряла за поведението на М., но с учителите на групата – К.К. и С.А. и им е давала инструкции. Учителката У. е била в сборна група. Въпреки това, от събраните по делото доказателства се установява, че У. е била наясно с поведението на ищеца М., като видно от свидетелските показания на детето е било отделяно специално внимание, същият е бил успокояван, включително и като са му говорили на английски език. Нещо повече, св. К. посочва, че при възникване на конфликт винаги М. е бил защитаван, тъй като се изнервял и започвал да пищи. Не може обаче да бъде вменено в задължение, съответно вина на учителката, да стои непрекъснато до ищеца, за да предотврати възможни конфликти, при положение, че същата отговаря и за останалите 20 деца от групата, по отношение на които също има задължение да опазва здравето им. Инцидентът е станал непосредствено пред нея, в същото помещение, но физически на същата е било необходимо време, за да отиде до децата и да ги раздели, което У. е направила веднага след като е видяла възникналия конфликт. Логически и житейски необосновано е и да бъде вменено в задължение на възпитателите и учителите да държат непрекъснато М. и К. разделени, с оглед на конфликтните взаимоотношение между тях, доколкото същите са посещавали една и съща сборна група. Неизпълнение на задълженията, респективно противоправно поведение би възникнало, ако децата са били оставени без надзор, учителите и децата са били в различни помещения или виждайки инцидента, учителката не е предприела никакви по – нататъшни мерки. Действително св. У. посочва, че наблюдават децата, тъй като не могат да предвидят реакциите на всичките, както и че оставят децата сами да разрешат конфликта. Посочва обаче и, че ако конфликтът излезе извън рамките на нормалното и децата „загрубеят“ се намесват. В настоящия случай се установява, че именно така е процедирала и свидетелката, същата е реагирала непосредствено след инцидента. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на служителите на ответната детска градина. Действително същите са в трудови правоотношения с въззивника, поради което и следва да се извърши преценка по реда на чл. 172 ГПК. Изложените от тях обстоятелства изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Показанията им са последователни и непротиворечиви и не се опровергават, а потвърждават от останалия доказателствен материал, поради което няма основание съдът да не даде вяра на същите и да не кредитира при разрешаване на правния спор. Ето защо, съдът намира, че въззиваемите не установяват противоправното поведение на учителя, не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод за неосъществен надзор или за действия на възпитателя, с които е поставил под заплаха здравето на децата /зле изпълнени или неизпълнени задължения/. В същото време не се установява към момента на инцидента конкретно предхождаща ситуация, която да е предпоставяла осъществения между М. и К. конфликт. Касае се за случайно събитие, което не е могло да бъде предвидено и предотвратено, което изключва отговорността за вреди. Следователно липсва противоправно поведение от страна на учителя /действие или бездействие при или по повод възложената й работа/, което да е в причинна връзка с претърпените от въззиваемите вреди и което на основание чл. 49 ЗЗД да ангажира отговорността на детската градина. В определение 2031/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 3469/2025 на ВКС, II ГО съдът приема, че при непозволеното увреждане когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, нито лицето, нито възложителят на работа отговарят за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. В този смисъл и решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., в което се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Прието е, че деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Когато ответникът установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по опазване здравето на децата, но само и единствено поради непредвидимо и непредотвратимо събитие е настъпила вреда, той не носи отговорност за нея. Вредоносният резултат при непозволено увреждане е следствие от случайно събитие, когато е настъпил въпреки дължимото поведение. От събраните по делото доказателства се установява, че ухапването е станало внезапно, в присъствието на учителката, която веднага е реагирала и е разделила децата, поради което съдът приема, че инцидентът не е могъл да бъде предотвратен и не може да се вмени във вина на учителката. По отношение на ищцата също не може да се приеме, че е налице осъществено от страна на У. противоправно поведение, поради неизпълнение на задължение за информираност. Действително съгласно чл. 209, т. 1 ЗПУО родителите имат право периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността, каквито твърдения са били изложени в исковата молба. От обясненията на св. У. /л. 15 от делото на СРС/, а и от свидетелските показания се установява, че още преди инцидента майката е била информирана за конфликт между М. и К.. М. удрял и дразнел К., а К. му отвръщал. Само три дни преди инцидента – на 08.07.2024г., при предаването на детето на ищцата, на посочената дата, У. уведомила майката за поведението на М. и за физическа разправа между децата. Ищцата отвърнала, че двете деца са момчета и е нормално да има такава „саморазправа“. Видно от събраните по делото доказателства, ищцата непрекъснато е била уведомявана за поведението на детето, включително и от психолога на детското заведение. От показанията на св. У. се установява, че деня на инцидента ищцата е дошла, за да вземе М. от детска градина. Била видимо ядосана и взела М., който играел на площадката, без да отиде при учителката. Свидетелката У. посочва, че е останала на площадката, защото не може да остави всички останали деца без надзор. От друга страна, видно от събраните гласни доказателства, същата не е възприела М. да има наранявания, видяла е единствено, че К. го е ухапал по ръката, но не и да има рана следствие на това. А за това поведение и възникнали конфликти ищцата е била уведомявана, както беше посочено по - горе. Ето защо, не се установява твърдяното противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията за информираност. С оглед липсата на установено противоправно поведение се явява безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за основателността на исковете, включително и размера на присъдените обезщетения. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции по същество на спора, решението следва да се отмени в обжалваните част и вместо него постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед промяната в изхода на спора, на въззивника следва да бъде присъдена сумата от още 736.26 евро, представляваща сторените пред СРС разноски. На въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 173.84 евро. за държавна такса. В представеното пред въззивния съд адвокатско пълномощно липсва посочен размер на уговорено адвокатско възнаграждение, поради което и такова не следва да се присъжда. Водим от горното, съдът