Решение № 1070 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 17/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Алтай 2020“ ЕООД, представлявано от управителя И. С. Ф., подадена чрез процесуален представител адвокат Г. М., срещу Решение № 47/25.11.2025 г. по а.н.д. № 114/2025 г. на Районен съд-Панагюрище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2400494/12.06.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 415, ал. 1 КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона. Посочено е, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, както и че неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. По изложените твърдения претендира отмяна на решението и на наказателното постановление. Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик в представено писмено становище от процесуален представител юрисконсулт М. Ш., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд–Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Алтай“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-2400494/12.06.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв., за нарушение на чл. 303, ал. 3 КТ. При извършена проверка на 30.07.2024 г. на обект „База за пране на килими“, находящ се в гр. Панагюрище, Индустриална зона, непълнолетното лице В. Т. Р. е заварено да престира труд – като извършва дейност по пране на килими, без издадено разрешение от инспекцията по труда. Нарушението е констатирано на 31.07.2024 г. в ДИТ-Пазарджик при направена справка в Информационната система на ИА ГИТ - Регистър на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, от която е установено че не е искано, съответно издадено разрешение за приемане на работа за В. Р. от „Алтай 2020“ ЕООД. За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон. Счел е за неоснователно твърдението на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик лицето е полагало труд, без за това да е имало разрешение от инспекцията по труда с оглед неговото непълнолетие. Постановеното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно РС-Панагюрище е приел, че е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление, поради прекъсване на давността с образуването на досъдебно производство. Началото на административнонаказателното производство е поставено със съставянето на АУАН на 12.08.2024 г. Наказателното постановление е издадено 12.06.2025 г., след като е изтекъл шестмесечният срок от съставяне на АУАН. С резолюция от 14.10.2024 г. директорът на ДИТ-Пазарджик е прекратил административнонаказателната преписка и ведно със сигнал по чл. 407 КТ е изпратил същата по компетентност на РП-Пазарджик, ТО-Панагюрище за преценка за извършено престъпление от И. С. Ф. – управител на „Алтай 2020“ ЕООД по чл. 192а, ал. 1 НК. С постановление от 15.04.2025 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 187/2024 г. по описа на РУ-Панагюрище, пр. пр. № 6149/2024 г. на РП-Пазарджик, ТО-Панагюрище. В постановлението е посочено, че от събраните в хода на разследването доказателства не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че И. С. Ф., в качеството си на работодател, без надлежно разрешение е допуснал до работа ненавършилият 18-годишна възраст В. Р.. Според настоящата инстанция съдът неправилно е приел, че времето през което се е развило наказателното производство против И. С. Ф., а именно периодът от 14.10.2024 г. до 15.04.2025 г. е основание за спиране на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Това е така, тъй като образуваното наказателно производство е срещу физическото лице И. Ф. за престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК, което е различно от дружеството-работодател, чиято отговорност е безвиновна. В случая данните за извършено престъпление и образуваното впоследствие досъдебно производство срещу Ф. не са били пречка наказателното постановление да бъде издадено в сроковете по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като административнонаказателната отговорност носи юридическото лице, в качеството му на работодател. В чл. 34 ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на административнонаказателно производство и основанията за прекратяването му. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 ЗАНН, е давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административнонаказателното производство се прекратява. Следва да се отбележи, че режимът на давността при административнонаказателните производства е съобразен с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието. Предвид на гореизложено съдът намира, че не следва да се излагат съображения по съществото на спора. Като е достигнал до грешни правни изводи, Районен съд-Панагюрище е постановил решение, което следва да бъде отменено като издадено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а наказателното постановление - да бъде отменено, като незаконосъобразно. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. Такива са поискани своевременно от жалбоподателя пред въззивната инстанция, поради което следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Алтай 2020“ ЕООД сумата от 153,39 евро), равностойността на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред РС-Панагюрище. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав