Решение № 76 от 15.4.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 434/2025 г.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, чрез пълномощника гл.инспектор Ц.- Г. против Решение № 260002/18.08.2025 г. по гр.дело №2717/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Комисията против Х. Т. С., ЕГН ••••••••••, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л., област В. Т., ул. „И. В.“ № *, вх.*, ет.*; И. Г. С., ЕГН ••••••••••, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л., област В. Т., ул. „И. В.“ № *, вх.*, ет.*; Т. Х. Т., ЕГН ••••••••••, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л., област В. Т., ул. „И. В.“ № *, вх.*, ет.*; Г. Т. С., ЕГН ••••••••••, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л. област В. Т., ул. „Т.“ № * – четиримата със съдебен адрес: гр.В. Т., бул „Б.“ № * „Б“, ет.*, адв. Р. М. от АК-В.Т.; Г. С. Д., ЕГН ••••••••••, с поС.ен и настоящ адрес: гр.С., област Б., ул. „Д. Б.“ №* и съдебен адрес: гр.Н., КК Слънчев бряг, автогара С.Б., офис сграда „К.“, партер, офис *, чрез адв. З. Н. от АК-Бургас и С. П. Д., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес: гр.К., област Б., ул. „П. Я.“ № * и настоящ адрес: гр.К., област Б., ул. „Д. Б.“ № *, вх.*, чрез пълномощници адв. Т. М. Т. от АК-Б., с адрес на кантората: гр.Б., ул. „Ю. В.“ № * и адв. Х. Н. К. от АК-Б., с адрес на кантората: гр.Б., ул. „Ш.“ №*, ет.*, за отнемане на незаконно придобито имущество, оценено при подаване на исковата молба на стойност 418 076.79 лв., а впоследствие, след изменение на иска- на 158 609,78 лв.

За да отхвърли иска, съдът е достигнал до извода, че липсва връзка между деянието и средствата/облагите от престъпната деятелност, вложени в проверяваното имущество, придобито от ответниците, тъй като повдигнатото на Х. С. Т. и И. Г. С. обвинение за престъпление по чл.252, ал.1 НК е счетено за несъставомерно със съдебен акт на СГС. Позовал се е на решенията на ЕСПЧ по делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу България“; приел е наличието на данни за публично влогонабиране от Х. Т., но че не са представени доказателства за извършена друга престъпна дейност, довела до придобиване на облаги. Установено е значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица, но при констатациите за липса на престъпление и на облаги, искът е отхвърлен.

Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано, и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Във въззивната жалба се твърди, че законът е приложен неправилно, тъй като на отнемане подлежи незаконно придобито имущество, а не имущество, придобито чрез престъпна дейност.

Според Комисията, установени в производството са предпоставките за уважаване на иска по чл.141 ЗОНПИ – имуществото е незаконно придобито, тъй като с допълнителната съдебно – икономическа експертиза, приета по делото, е установено значително несъответствие по смисъла на закона.

До датата на влизане в сила на постановената спрямо Х. С. Т. и И. Г. С. оправдателна присъда на 09.05.2024 г., двамата все още са били с повдигнато годно обвинение и поради това в писмената защита на ищеца в производството са изложени съображения за приложение на разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗОНПИ, възприети от съда при обсъждане на допустимостта на исковата молба.

Искът е отхвърлен с доводи за липса на доказателства за връзка между престъпната дейност на проверяваните лица и придобитото от тях имущество, въпреки че, според ищеца, по делото са представени многобройни писмени и са събрани гласни доказателства, подкрепящи твърдения за пари, заемани срещу лихва от Х. С., които доказателства не са оспорени от него. Не е доказан произход на тези заемани суми, с печалбата от които впоследствие е придобивано незаконно имущество.

Съгласно практиката на ВКС, в тежест на ответника е да докаже законния произход на дохода и неговия размер. В тази връзка се сочи, че първоинстанционният съд е констатирал неподаване на декларации по чл.136 и чл.138 ЗОНПИ от ответниците и получаването на стотици записи на парични суми без посочено основание.

Позовава се на забраната, въведена със Закона за кредитните институции, физически лица да извършват кредитиране по занятие. Такава дейност не е предвидена и в Закона за доходите на физическите лица.

Намира, че установеното по делото несъответствие се дължи не само на печалбите от лихварство, но и от всички доходи, приходи и източници на финансиране.

Намира, че съдът неправилно е тълкувал цитираната от него практика на ЕСПЧ относно принципа на пропорционалност, тъй като е отхвърлил иска, без да изследва „необходимостта“ на намесата.

Излага анализ на действащия правен режим на отнемането на незаконно придобито имущество, като акцентира, че законният повод за започване на производството по ЗОНПИ е привличането на проверяваното лице като обвиняем за престъпление сред посочените в чл.108 ЗОНПИ, а

производството по отнемане на незаконно придобито имущество се образува при установяване на значително, според този закон, несъответствие в имуществото на това лице.

В подкрепа на доводите си сочи Решение №13/13.10.2012 г. по к.дело № 6/2012 г. на Конституционния съд относно целите на относимото законодателство.

Счита извода на съда за неправилен въз основа на решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“, поради погрешно тълкуване на целите на Закона от 2012 г. В решението е отразено приетото ТР №4/07.12.2018 г. по т.д №4/2016 г. на ОСГК на ВКС, но счита, че не е отчетена приетата след постановяването му законодателна промяна за възстановяване на справедливостта чрез отнемане на имущество, за което не е установен законен източник на придобиване, независимо от изхода на наказателното производство.

Обръща внимание, че установеното значително несъответствие между придобитото имущество и законните доходи, е в резултат на действия и/или бездействия, водещи до нарушаване на обществените отношения. Съгласно решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“, за да бъде пропорционална, намесата в правото на собственост трябва да е при постигнат справедлив баланс между интереса на обществото и защитата на индивидуалните права, т. е между вредоносния резултат, причинен от проверяваното лице и накърняването на правото му на собственост. Фактът на притежаване на имущество, за чието придобиване не са доказани законни източници сочи, че лицето е разполагало със средства, придобити от нерегламентирана дейност и е налице обогатяване за сметка на обществото. Ответниците в настоящото производство, за десетгодишния проверяван период, са извършили стотици преводи на пари от и към трети лица, без да декларират никой от тях, за които няма платени данъци и не е посочен законен източник на придобиване.

Налице са, според въззивника, системни нарушения на публичноправните норми, уреждащи търговската, кредитната и фискална дейност в страната – комплексна незаконна дейност по смисъла на ЗОНПИ, който следва да бъде тълкуван разширително. Разбирането, че незаконната дейност може да бъде само престъпна ограничава неправомерно обхвата на закона и създава възможност за заобикалянето му. Прилагането на ЗОНПИ е гаранция за спазване на принципа на пропорционалност и в производството пред Комисията, и в съдебната фаза, предвид възможността на проверяваните лица да докажат законния произход на средствата, с които е придобито проверяваното имущество и предвидения праг на несъответствието, което следва да надвишава сумата от 150 000 лв.

Излагат се доводи, че въведения национален режим на гражданска конфискация е в унисон с установената практика на ЕСПЧ относно прилагането на Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, според която е легитимно съответните национални органи да разпоредят конфискация при превес на доказателства, сочещи, че законните доходи на лицата не са достатъчни за придобиване на наличното имущество. Цитира решенията по делата на ЕСПЧ относно прилагането на принципа на пропорционалност и превеса на интересите на общността пред защитата на личното право на собственост.

На последно място се твърди, че презумпцията за незаконно придобиване на имущество се извежда от значителното несъответствие по смисъла на ЗОНПИ и е допустима съгласно чл.6 от Конвенцията. Намира, че същият подход е използван в практиката на ЕСПЧ по отношение на прилагането на презумпции и принадлежност на доказателствената тежест, но предвид липсата там на насоки и ред за установяване, се налага извода, че и законът от 2012 г. и настоящият ЗОНПИ се прилагат в унисон с практиката на този съд.

Претендира разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Х. Т. С., И. Г. С., Т. Х. Т. и Г. Т. С., чрез техния пълномощник адв. М., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Счита твърденията във въззивната жалба за несъстоятелни и несъответстващи на фактическата обстановка, установена от доказателствата по делото, както и с утвърдената съдебна практика.

Според въззиваемите, съдът правилно е тълкувал практиката на ЕСПЧ по посочените дела относно принципа на пропорционалност и е достигнал до извода, че не е налице връзка между деянието и придобитото имущество. На Комисията е предоставена възможността да установи такава връзка, но доказателства не са представени по делото.

Основателно съдът е споделил и становището на ЕСПЧ в цитираните решение относно необходимостта от легитимна цел на намесата в мирното притежание на правото на собственост – целта на закона от 2012 г. е предотвратяването на незаконно придобиване на имущество чрез криминални или чрез административни нарушения.

Съдът е съобразил решението с влязлата в сила присъда, с която Х. Т. С. и И. Г. С. са признати за невиновни по обвинението за извършено от тях престъпление по чл.252, ал.1 НК и за участие в престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК.

Исковата молба освен към тях двамата, е насочена и към сина им- Т. Х. Т. и към брата на Х. С.- Г. Т. С., без да бъде съобразено обстоятелството, че оспорените имуществени права са собственост само на първите двама ответници, с изключение на магазин от 23, 23 кв.м в Г. О., собственост на Г. Т..

Твърденията в жалбата за извършени нарушения на търговското, кредитното и фискалното законодателство са несъстоятелни съобразно практиката на ВКС и на СЕС. Цитира се решение на ВКС и конкретно отправено преюдициално запитване и постановено решение от 16 ноември 2023г. по дело С-427/22 BG от Съда на Европейския съюз. С решението на касационната инстанция подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл.252 ал.1 НК поради това, че по правото на ЕС, предоставянето на паричен заем срещу лихва по занятие със собствени средства не съставлява банкова сделка - предоставяне на кредит, след като деецът не извършва и дейност по публично привличане на влогове. С Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСНК на ВКС е прието, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252 ал. 1 от НК.

Комисията не е доказала придобиването на имуществото от престъпната дейност по повдигнатото на Х. Т. С. и И. Г. С. обвинение, липсва пропорционалност между търсената мярка за конфискация и основанието за отнемане на имуществото. Съгласно действащата национална правна уредба неустановяването по надлежен ред на престъпна дейност противоречи на целта на разпоредбата на чл.2 ЗОНПИ и на принципите за съразмерност и пропорционалност съгласно Протокол 1 от Конвенцията.

Счита за относима и практиката на ВКС във връзка с отменените закони за гражданска конфискация относно необходимостта от връзка между престъпната дейност и имуществото, предложено за отнемане.

Намира за несъстоятелни и недоказани твърденията на Комисията, че Х. С. е предоставял заеми на физически лица срещу лихва и неустойка, предвид постановената оправдателна присъда за такова деяние спрямо него.

Отнемането на имущество по реда на ЗОНПИ е намеса в правото на собственост съгласно Протокол 1 на Конвенцията, която съгласно решението по делото „Тодоров и други срещу България“ следва да е законна, в обществен интерес и следва да постига необходим баланс между нуждите на обществения интерес и правата на засегнатите лица.

Излагат се подробно доводи относно принципите при прилагане на разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗОНПИ. Изтъква се презумпцията за невиновност и другите права и свободи, посочени в Конвенцията. Сочи се и задължението на националния съд да откаже прилагането на националното законодателство, ако то противоречи на чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, предвид ранга и в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата .

На следващо място се сочи, че несъответствието за всеки от ответниците поотделно е под минимума от 150 000 лв. , посочен в ЗОНПИ и претенцията на ищеца е неоснователна. Навеждат се оплаквания, че въззивникът, при изчисляване на нетния доход, не отчита средствата, преминали през банковите сметки на ответниците и неналични в края на проверявания период. В анализа на приходите и разходите неоснователно са включени и сумите, получени от ответниците от продажба на имущество през проверявания период. Неправилно е направен и анализ поотделно за всяка от годините на проверявания период, вместо в неговата цялост.

Относно извода на Комисията за отрицателен нетен доход, се сочи решение №732/12.12.2024 г. по гр.дело № 2652/2023 г. на Трето гражданско отделение на ВКС. Съгласно легалната дефиниция на това понятие нетният доход е превишение на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период – разполагаеми средства. Нетен доход в отрицателен размер не съставлява имущество и не следва да бъде добавен към установеното налично имущество. Евентуалното му установяване в семействата на ответниците би било доказателство за неизяснени източници на средства за съществуването им, но не е обогатяване, което да е налично.

Счита, че тълкуването на Комисията на понятието „незаконна дейност“ не намира опора в закона.

Съпоставката между имуществото на ответниците и нетния им доход, при отчитане на дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" и ТР № 4/2021 г. сочи, че е налице несъответствие, но то в настоящия случай възлиза на минус 136 286.08 лева, според молбата на КОНПИ, депозирана пред Съда, което прави исковете неоснователни, тъй като не е достигнат минимума, посочен в закона.

Счита, че решението е постановено в съответствие с актуалната практика на касационната инстанция.

Претендира разноските, направени в производството.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от С. П. Д., чрез неговия особен представител адв. К.. Счита я за неоснователна и намира, че в нея не се съдържат доводи за отмяна на постановеното по делото решение спрямо него.

Според страната, доводите на въззивника са бланкетни и неотносими спрямо него, предвид това, че той няма връзка с евентуалното престъпление. Неотносима спрямо него е и пазарната цена на имота, заради който е конституиран в производството и произхода на средствата, с които е придобит. Единствено основание за конституирането му е обстоятелството, че е съпруг на Г. Д., която не би могла да предполага, че имотът, който е закупила от Х. и И. С.и, е придобит от тях със средства от незаконни доходи.

Не съществува, според въззиваемия, презумпция, че имущество, закупено от лица, е незаконно придобито от продавачите.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от Г. С. Д., чрез пълномощника адв. Н.. Счита я за неоснователна, а решението за правилно, като моли то да бъде потвърдено.

Намира, че съдът правилно е отхвърлил предявения от КОНПИ иск за прогласяване спрямо Комисията на недействителността на сключения между нея и Х. и И. С.и договор за покупко – продажба на недвижим имот предвид липсата на доказателства за връзка между престъпната дейност на двамата и имуществото, предложено за отнемане. Подчертава и влязлата по отношение на тях оправдателна присъда.

Намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че след установяване на значително несъответствие, имуществото на ответниците е незаконно придобито.

По отношение на нея счита, че ищецът не е успял да докаже, че тя е знаела или предполагала, че имуществото е незаконно придобито. Комисията не е доказала наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.143, т.2 ЗОНПИ. Не е установена нито свързаност, нито познанство между нея и Х. и И. С.. Към датата на предявяване на искането, процесният имот не е бил наличен в патримониума на въззиваемата.

Иска се присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

По делото е постъпила и частна жалба от КОНПИ против

Определение № 260021/07.10.2025 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е осъдена да заплати на адвокат М. възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано по реда на чл.38, ал.1 ЗА.

Твърди се, че не е налице основание за присъждане на разноски, тъй като преценката за предоставяне на безплатна правна помощ касае близки на адв. М. лица. Комисията счита, че не е нейно задължение да изследва естеството и степента на близост между тях, но намира, че не следва да носи отговорност за решението на пълномощника да осъществява безплатно процесуално представителство. Сочи образуването на ТД №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, което следва да даде отговор на въпроса относно задължението на съда да преценя наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1 ЗА и др.

В отговор на частната жалба, подаден от адв. М., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Намира определението за правилно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА допуска адвокатът да предоставя безплатна правна помощ на близки нему лица, каквото основание е посочено в представените по делото договори за правна помощ. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна зашита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38. ал. 1. т. 3 пр. 2 от ЗА като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.

При проверката по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което е приета за допустима и разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Няма направени доказателствени искания в настоящото производство.

Частната жалба на КОНПИ против Определение №260021 от 07.10.2025г. е подадена по реда на чл.248 ГПК, в срок, надлежно администрирана, поради което като редовна и допустима е разгледана.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените искове за отнемане от ответниците на конкретно имущество в полза на държавата. За да приеме решението си, съдът въз основа на анализ на представените доказателства, е достигнал до извод, че е налице несъответствие от 392 745,34 лв., което е над законоустановения праг от 150 000лв. и обосновава наличието на основание за отнемане на имуществото на ответниците, но ищцовата страна не е представила доказателства за връзка между твърдяната престъпна дейност на Х. С. и установеното незаконно придобито имущество. Липсата на втората необходима за уважаване на исковете предпоставка, е причината за отхвърлянето им.

Не е спорно, че с Решение № 1120/01.07.2020г. и №1121/01.07.2020г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура с рег. № УВКПКОНПИ-835/05.07.2019 г., за привличане в качеството на обвиняем на Х. Т. С. по ДП , пр.пр.№948/2020г. по описа на Специализираната прокуратура на РБългария за това, че в посочения в обвинението период участвал в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано престъпления по 252 ал.1 от НК, като групата е била създадена с користна цел, деянието е извършено от 3 и повече лицапрестъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК и попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 и т.23 от ЗПКОНПИ. Като съучастник е била привлечена и И. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.3 НК, по отношение на която е второто цитирано решение за образуване на производство пред КОНПИ. С Присъда №40001/23.04.2024г., влязла в сила на 09.05.2024г., постановена по НОХД №661/2021 по описа на СГС- СНС, подсъдимите Х. С. и И. С. са били признати за невиновни в извършването на всички престъпления, за които са им били повдигнати обвинения, като е постановено и връщане на всички веществени доказателства- ценности и пари в брой, които са били иззети от тях.

Не е спорно, че ответникът Х. С. и ответницата И. С. са съпрузи от 2000г. Имат две деца: Г Х. Т., ЕГН •••••••••• и Т. Х. Т., ЕГН ••••••••••.

Ответникът Г. Т. е брат на ответника Х. С. и конституиран на основание чл.154, ал.1 вр. чл.144 ЗОНПИ.

С исковата молба е предявена претенция за обявяване на една от сделките, извършена от страна на ответниците С.и, за относително недействителна по отношение на държавата, поради което като ответници са конституирани и приобретателите на имота- Г. Д. и С. Д., на основание чл.154, ал.1, вр. чл.143 ЗОНПИ.

Периодът на проверката е 17.07.2009г.- 17.07.2019г. По отношение на Т. Х. Т. периода на проверката е от 17.07.2009г. до 04.07.2018г., когато е навършил пълнолетие.

Следва да се посочи, че ответниците, въпреки уведомяването им от КОНПИ, не са подали възражения и/или декларации по чл.136 и чл.138, ал.2 ЗОНПИ в първата фаза от производството пред Комисията. Отказали са дадат обяснения и не са представили никакви документи.

Към началния момент на проверката, според исковата молба, наличното установено имущество на ответниците е следното:

½ ид.ч. от недвижим имот-апартамент №18, със ЗП от 76,55кв.м. находящ

се в гр.Л., ул.“С. К.“№*, вх.*, ет.* с пазарна стойност 13 600 лв., която

съдът приема според заключението на допусната и приета в хода на производството САТИ /тъй като няма установена друга стойност за имота

към 2009г./;

Лек автомобил „Форд мондео“ с рег.№*, с пазарна сотйност, според

назначената по делото САТЕ- 3 800 лв.;

Лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ *, с пазарна стойност, според

назначената по делото САТЕ, 4600 лв.

Разплащателни сметки къмначалото на проверявания период : в ЦКБ- в размер на 585, 19 лв. към начало, в „Банка ДСК“ АД- 280 лв., в ОББ АД-

510 лв., всички с титуляр И. С..

Т.е. стойността на имуществото към началото на периода за ответниците С.и е 23 375, 19 лв.

След отказ от претенции и изменение на иска, съгласно Решение №716/09.09.2024г. на КОНПИ и Определение от 10.10.2024г на съда за прекратяване на производството в една част, на основание чл.144 вр.чл.142, ал.2, т.1 ЗОНПИ, исковете спрямо Х. Т. С., И. Г. С., Т. Х. Т., Г. Т. С., Г. С. Д. и С. П. Д. са останали, за отнемане на имущество, на общата стойност от 158 609, 78 лв., както следва :

От Х. С. и И. С., на основание чл. 142 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ :

• ½ (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. Л., ул. „П. Х.” № *, ет. *, със застроена площ от 40,39 кв. м., заедно с прилежащото към него избено помещение № 8, с обща застроена площ от 11,32 кв. м, ведно с 1,92% идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 489, том 3, регистрационен № 6366, дело № 473/2012 г. на нотариус К. Б., вписан в Служба по вписванията - град Г. О. - Акт № 67, том 8, дело № 1038/2012 г„ дв. вх. peг. № 2359/05.06.2012 г., с пазарна стойност според съдебно- оценъчната експертиза, допусната в хода на делото, в размер на 6200лв.;

• 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. Л., ул. „П. К.” № *, вх. *, ет. *, със застроена площ от 63,09 кв. м., заедно с прилежащото към него избено помещение № *, с полезна площ от 13,53 кв. м, ведно с 3,24% идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 523, том 4, регистрационен № 5763, дело № 497/2013 г. на нотариус К. Б., вписан в Служба по вписванията - град Г. О. - Акт № 187, том 7, дело № 1103/2013 г., дв. вх. peг. № 2179/17.05.2013 г, с пазарна стойност в размер на 9500 лв., съгласно съдебно- оценъчната експертиза;

• лек автомобил, марка „Ауди“, модел А 3, с peг. №*, цвят - черен, рама № WAUZZZ8P97A126314, двигател № BLS177320, собственост на И. Г. С., ЕГН ••••••••••, с пазарна стойност в размер на 6200 лв. към предявяване на претенцията, според САТЕ;

• лек автомобил, марка Фолксваген, модел Туран 1.9 ТДИ, с peг. № *, цвят - черен, рама № WVGZZZ1TZ4 W097082, двигател № AVQ055877, с пазарна стойност в размер на 5200 лв.;

• сума в размер на 240 лв., представляваща парични средства, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България), от Х. Т. С., в помещение на адрес: гр. Л., ул. „Б.“ №*, подлежаща на отнемане от Х. Т. С. и И. Г. С., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т, 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

• златни бижута, с левова равностойност в размер на 10 205 лв. по централен курс на Българска народна банка, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България) от И. Г. С., в помещение на адрес гр. Л., ул. „И. В.“ № * вх, *, ет. *, подлежащи на отнемане от И. Г. С., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 13779, 78 лв.;

• сума в общ размер на 19 000 лв., представляваща парични средства намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България) от И. Г. С., в помещение на адрес: гр. Л., ул. „И. В.“ № *, вх. *, ет, *, подлежаща на отнемане от И. Г. С., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ;

От Г. Т. С., на основание чл. 144 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ :

• Недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. „Я. Б." № *, представляващ Магазин № * за промишлени стоки със самостоятелен вход от изток, със застроена площ от 23,23 кв.м. разположен в югоизточната част на партерен етаж от комбинирана сграда за обществено обслужване, построена в урегулиран поземлен имот V- За КОО в квартал 198 по ПУП на гр. Г. О., с площ 251 кв.м., заедно с придаващите се към него склад и санитарен възел в сутеренния етаж, със застроена площ от 16,72 кв.м., ведно с 4,975% идеални части от общите части на сградата и от терена, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 325, том 2, регистрационен № 3598, дело № 237/2018 г. на нотариус К. Б., вписан в Служба по вписванията - гр. Г. О. - Акт № 178, том 6, дело № 608/12.04.2018 г., вх. рег.№ 1846/12.04.2018 г. По отношение на този имот се твърди, че е бил придобит от И. и Х. С. през 2016г. с незаконни средства и е бил прехвърлен в проверявания период, през 2018г., на брата на ответника С., поради което подлежи на отнемане.

Претендира се и отнемането на недвижим имот, находящ се в гр. Н., общ. Н., обл. Б., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.503.84.1.2, с адрес по кадастрални схема: гр. Н., п.к. *, ж.к. „Ч. М.“ № * , ет.О (нула), ап. 2, с предназначение: Жилище- апартамент, с площ от 58,04 кв.м, прилежащи части: 6,77 кв.м. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 51500.503.84.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 51500.503.84, в който е построена сградата, част от която е обектът, закупен от И. Г. С. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том 9, регистрационен № 9320, дело № 1280/2017 г. на Нотариус М. Б. , peг. № 110 на НК, с район на действие PC-Н.. За този имот се твърди, че е бил придобит от И. С., в режим на СИО, със средства с незаконен произход, впоследствие продаден на Г. и С. Д.и, поради което се иска да бъде обявена сделката -покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том III, peг. № 2923, дело № 377/22.07.2020 г. за недействителна по отношение на държавата, на основание чл.154, ал.2 вр. чл.143 ЗОНПИ, след което да бъде отнет от Х. Т. С. и И. Г. С.. При условията на евентуалност се претендира неговата равностойност.

Посоченото имущество е налично в края на проверявания период в патримониума на ответниците, с изключение на недвижимия имот в гр.Несебър, с който ответниците са се разпоредили през 2020г. в полза на трети лица- ответниците Д.и и имота, представляващ магазин, продаден на брата на отв.Х. в проверявания период.

Ответницата Д. е направила възражения относно оценката на недвижимия имот в Н. и редовността на сделката. Ответницата нито е знаела, нито е предполагала, че имотът е незаконно придобит от продавачите. Не ги е познавала до преди огледа на апартамента. Следва да се посочи, че самата Комисия е изследвала подробно, дали съществува роднинска или друга близка връзка между продавачите и купувачите по сделката, видно от материалите към преписката по решението на КОНПИ, като не е установила такава, въпреки това твърди обратното в исковата молба, но няма ангажирани доказателства в тази връзка. Ответницата Д. е обяснила, че се е обадила на посочения на табелата, поставена на имота за продажба, телефон, уговорили са се с И. С. за оглед и така са се запознали- при огледа. Вещото лице по оценъчната експертиза пък сочи, че почти напълно е сигурен, че една от обявите, които е изследвал във връзка с експертизата, касае именно процесния имот. Няма доказателства, подкрепящи твърдението на ищеца за съществуващи между С.и и Д.и каквато и да било предварителна връзкароднинска, приятелска, опосредена чрез близки или др.подобна, за да се обоснове ищцовата теза, че договорът е сключен с цел прикриване на незаконния произход на имуществото или недействителни права, свързани с него. Според заключението на вещото лице по съдебно- оценъчната

експертиза, стойността на имота към датата на придобиване е била 32 000 лв., но към всеки един от изследваните моменти е посочило, че пазарната стойност на имота е 65 000 лв./32 000 евро/ и съдът няма основание да приеме, че не е така, още повече, че се позовава изцяло на съдебно оценъчната експертиза относно стойностите на всички имоти. Предвид изложеното по отношение на имота в гр.Несебър, съдът намира, че сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том III, peг. № 2923, дело № 377/22.07.2020 г, с което И. Г. С. и Х. Т. С. са продали на Г. С. Д. процесния имот в гр.Несебър не е недействителна.

Не е спорно, че ответниците нямат вписани или заличени фирми.

Не се спори по обема на имуществените права, налични в края на проверявания период.

Спорни са въпросите относно общите размери на доказаните доходи и приходи от законен източник, наличието на несъответствие, изводите за формиране на несъответствие и наличието на престъпна дейност, от която са кумулирани средства за придобиване на имущество.

Ищецът носи тежестта на доказване на всички факти и обстоятелства, които в съвкупност изпълват изискването за доказване на иска по основание и размер. В съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, чрез пълно и главно доказване, ищецът е следвало да докаже за целия период на проверката всички доходи, приходи и източници на финансиране по §1т.2 ДР на ЗОНПИ; обичайните и извънредни разходи с посочването им по размер и основание; имуществото, индивидуализирано и оценено към момента на придобиване и притежавано в края на проверявания период.

За да е придобито незаконно наличното в края на изследвания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150 000 лв. сумата на нетния доход за целия период, формирана от възмездно отчужденото имущество, притежавано в началото на изследвания период, доходи през същия период и други приходи след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на неговото придобиване.

Процесуално задължение на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен източник, че е разполагал със средства от законен източник, невключени в анализа, че е имал налични средства в началото на изследвания период, че конкретното имущество е закупено със средства от законен източник и всички други обстоятелства, имащи отражение върху формиране на размера на несъответствието, респ. обосноваността на предположението по чл.107, ал.2 ЗОНПИ.

Представеният с исковата молба анализ на Комисията сочи за значително несъответствие. Извършеният икономически анализ на целия проверяван период е довел КОНПИ до извода, че доходите, приходите и източниците на финансиране са общо в размер на 64 622, 63 лв., описани поотделно. Обичайните и извънредните разходи са в размер на общо 133 617,36 лв. Притежаваното имущество е оценено на общо 419 704,77 лв. Като е взела предвид отрицателния нетен доход в размер от 17 935,12 лв. и оценката на притежаваното имущество, комисията е установила значително несъответствие в размер на 488 699,50 лв., т.е. над 150 000 лв. съобразно чл.107 ал.2 от ЗОНПИ, вр.§ 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ.

След направени отказ от претенции и изменения на исковете, като е взела предвид съдебно-икономическата експертиза по делото, Комисията твърди, че за целия период: доходите, приходите или източниците на финансиране са в размер на 70 932, 63 лв.; обичайните и извънредни разходи са в размер на 409 527, 13 лв.; недостига на парични средства е в размер на 338 604, 50 лв.; наличното имущество към края на проверявания период е 159 203, 34 лв., а установеното несъответствие е в размер на 497 807, 84 лв.

В хода на производството, с помощта на вещи лица, са установени действителните пазарни цени на недвижимите имоти, МПС и иззетите по наказателното дело златни бижута, за които се твърди, че са придобити в проверявания период. Назначени са били съдебно- автотехническа експертиза, съдебно- химическа и съдебно- икономически експертизи.

Първоинстанционният съд е взел предвид, че през проверявания период ответниците са реализирали доходи от трудова дейност, от обезщетения /социални помощи/, от продажба на МПС и недвижими имоти, и финансирането чрез сделки с физически лица. Съгласно заключението на вещото лице по СИЕ, общият размер на доходите за целия проверяван период възлиза на 70 922, 63 лв., не е спорен и съдът няма основание да не приеме тази стойност за обективна и вярна. По делото са разпитани свидетели в подкрепа на тезата на ответника Х. С., че е получавал поС.но средства от роднини и приятели. Всички свидетели заявяват, че сумите, дадени в заем не са им върнати, но всички са сигурни,че ще им бъдат върнати, а някои обясняват, че падежа на връщане още не е настъпил. Съдът не е приел като доказателства по делото договори за заем, подписани от отв.С. и свидетелите, поради преклузия. Настоящият съд споделя изводите на първоинстанционния, че е слабо вероятно изложените показания да са достоверни, предвид установените по делото данни за множество и многократни преводи на парични суми от трети лица в полза на С., вкл. и получаването на стотици пратки чрез куриерски фирми с неизвестно съдържание . Съдът не е дал вяра и на опита да се докаже финансово подпомагане на отв. С. чрез декларации за парични преводи от Англия. Не е установено достоверна дата на тези частни документи по смисъла на чл.181 ГПК, поради което БОС не ги е ценил като достоверни доказателства, което настоящата инстанция споделя.

Същевременно, финансовата помощ от роднини или близки не може да бъде изключена, дори по житейски съображения, но едва ли в посочените размери от по 10 000- 20 000 лв. и евро, при това не само невърнати, но и непотърсени от тях и до днес.

Според СИЕ, обичайните и извънредни разходи са в размер на 133 617, 36 лв., като са отчетени периодите, в които семейството на Х. е било четиричленно и, когато е било тричленно. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че за периода 01.12.2011г.-14.02.2014г. семейството се е състояло от 5 члена, тъй като С. са придобили по силата на договор за издръжка и гледане от С. Ц. недвижим имот- апартамент №4 с площ от 77, 05 кв.м. в гр.Г. О.. По силата на този договор от датата на сключването му до смъртта на прехвърлителя те са се задължили да полагат грижи и дават издръжка на прехвърлителя. Според установената съдебна практика това означава ежедневни непрекъснати грижи за него, свързани с храна, хигиена, битови условия, грижи при болест или други нужди като към член от семейството. Пред окръжния съд са били разпитани свидетели, показанията на които са непротиворечиви по отношение на полаганите от ответниците ежедневни грижи за прехвърлителя, живял с тях до смъртта си в едно домакинство и няма доказателства, опровергаващи тези данни. Въпреки това, ищецът е счел, че не е необходимо да включва грижите на още един човек в разходната част, което не е породило спор между страните по този въпрос.

Не е спорно и, че извънредните разходи за пътувания са в размер на 8527, 38 лв.

Според заключението на вещото лице по СИЕ, общо приходите на ответниците, отразяващи трудови доходи и обезщетения, доходи от начални салда и лихви, доходи от продажба на активи, доходи от преводи от др. лица и доходи от кредити, възлизат на общо 70 922, 63 лв.- табл.1 от СИЕ. Обичайните и извънредни разходи са в размер на общо 133 617, 36 лв. С оглед на това, че разходите надвишават приходите с 62 694, 73 лв., т.е нетния доход е отрицателна величина и за целите на закона, следва да се приеме, че нетния доход е 0, така както е прието в актуалната съдебна практика- Решение на ВКС по гр.д.№5134/2021г., според което е неправилно недостигът на средства, формиращи нетен доход да се квалифицира като „отрицателен нетен доход“. Съгласно легалната дефиниция, установена с §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи и източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Това означава, че нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите /т.нар.“брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. По изложените съображения, въззивният съд приема в конкретния случай за доказан нулев нетен доход.

Наличното имущество в края на проверявания период, по цени на придобиване, съгл. САТЕ, СТЕ и относно бижутата- съгл. СХЕ, е следното: 1. ½ (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № * находящ се в гр. Л., ул. „П. Х." № *, ет. *, ведно с прилежащото избено помещение № * и 1,92% идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2. 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. Л., ул. „П. К.” № *, вх. *, ет. *, с прилежащото избено помещение № * и 3,24% идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 3. Лек автомобил, марка „Ауди“, модел А 3, с peг. №*; 4. Лек автомобил, марка Фолксваген, модел Туран 1.9 ТДИ, с peг. № *; 5. Сума в размер на 240 лв., представляваща парични средства, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България; 6. 18 бр. златни бижута, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България) ; 7. Сума в общ размер на 19 000 лв., представляваща парични средства намерени и иззети на 27.06.2019 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-3M6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България). С включените в него стойности на н едвижимите имоти:- магазин № * за промишлени стоки със самостоятелен вход от изток, със застроена площ от 23,23 кв.м., разположен в югоизточната част на партерен етаж от комбинирана сграда за обществено обслужване, находяща се в гр. Г. О., ул. „Я. Б.“ № *, заедно с придаващите се към него склад и санитарен възел в сутеренния етаж, със застроена площ от 16,72 кв.м., ведно с 4,975% идеални части от общите части на сградата и от терена, собственост на Г. С. и стойността на недвижимия имот- жилище- апартамент №*, с площ от 58,04 кв.м, прилежащи части: 6,77 кв.м. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 51500.503.84.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 51500.503.84, находящ се в гр. Н., ж.к. „Ч. М.“ № * , ет.*, то е на обща стойност 149 603, 34 лв.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъдат установени материалните предпоставки, с които законът изпълва фактическия състав на гражданската конфискация- проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду изброените в чл.108 от закона, останалите ответници да са от кръга на лицата, за които законът допуска да бъдат проверявани и срещу тях да се насочва иск за отнемане на имущество, да е налично имущество на значителна стойност, придобито през проверявания 10- годишен период, да е налице значително несъответствие /над 150 000 лв. по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ/ и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник. Ако въз основа на събраните по делото доказателства не се установи значително превишение, т.е. значително несъответствие, не се доказва наличието на една от законоустановените материални предпоставки за възникване на правото на държавата. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание за отнемането му. Едва след установяване на несъответствието по смисъла на §1, т.3 ДР на Закона, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не (ТР №4/2021г., ОСГК, решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на Четвърто г. о; решение № 50007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г. о; решение № 140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г. о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на Четвърто г. о; решение № 140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г. о; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на Четвърто г. о; решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на Четвърто г. о на ВКС и др.).

Имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи, и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Според т. 2 от ТР№4/2023г., не подлежи на отнемане в полза на държавата и паричната равностойност на получени суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, т. е. липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане.

По смисъла на легалната дефиниция за „значително несъответствие“, превишаването с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход означава „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОНПИ. При съпоставяне на двете величини нетен доход и имущество, в конкретния случай е доказано несъответствие под законоустановения размер от 150 000 лв. Следователно не е налице първата необходима предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място, във връзка с оплакванията на Комисията във въззивната жалба относно липсата на необходимост от установяване на връзка между престъпната дейност/още по-малко- на конкретна престъпна дейност/ на проверяваното лице и претендираното за отнемане имущество следва да се посочи, че ЕКПЧ е ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992г./ДВ, бр.66/1992г./ и е в сила за Република България от 07.09.1992г., при което и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария тя е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според чл.1 от Протокол №1 на Конвенцията, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, като никой не може да бъде лишен от нея, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на общностното право. В практика на ЕСПЧ се приема, че чл.1 от Протокол №1 изисква всяка намеса да е разумно пропорционална на легитимната цел, която трябва да бъде реализирана, като се постигне справедлив баланс между нуждите на обществения интерес и изскванията за защита на основните права на индивида, който няма да бъде постигнат, ако засегнатите лица понесат прекомерна тежест. За да се гарантира пропорционална на лигитимните цели намеса, е необходимо националните съдилища да предоставят някои подробности по отношение на престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, което следва да бъде отнето, и обосновано показват, че това имущество би могло да бъде получено от престъпно поведение /Решение от 13.07.2021г. по дело „Тодоров и др. срещу България във връзка със ЗОПДИППД от 2005г./отм.//, съотв. относно наказателните или административните нарушени, за които се твърди, че са били извършени и да са показали по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и процесното имущество. В такава насока е и актуалната съдебна практика на ВКС- Решение №695/21.11.2024г по гр.д.№3635/23; Решение №50098/18.01.2024г. по гр.д.1074/22г.; Решение №679/ 14.11.2024г. по гр.д. №3889/23г.

В конкретния случай, проверката от КОНПИ е започнала след уведомление от Специализираната прокуратура, в което е посочено, че спрямо ответника Х. Т. С. е било образувано досъдебно производство- пр.пр.№ 948/2020г. по описа на Специализирана прокуратура на РБългария, като е бил привлечен в качеството му на обвиняем, а ответницата И. С. като съучастник за престъпления по чл.252 ал.1 от НК, извършени от 3 или повече лица - престъпление по чл.321 ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК. С влязла в сила на 09.05.2024 г. Присъда № 40001/ 23.04.2024г. по НОХД № 661/2021г. по описа на СГС – СНС подсъдимите, вкл. Х. С. и И. С., са били признати за невиновни в извършването на всички престъпления, за които са им били повдигнати обвинения. Твърдяната за извършена от ответника дейност, след решението на СЕС по дело С- 427/22г. и Тълкувателно решение №1/15.03.2024г. по т.д. №1/2020г., не осъществява състава на престъплението по чл.252 НК. Няма ангажирани други доказателства, установяващи връзка между някаква престъпна дейност и продобитото имущество, включително във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Не може да се направи извод за извършвана от ответника престъпна дейност, от която той е генерирал значителни парични средства или п р и ход и , вложени в придобитото имущество. При липсата на установена връзка между престъпна дейност и имуществото, придобито от проверяваното лице, ответник в съдебната фаза на производството, намесата в мирното упражняване на притежанията от страна на ответниците-физически лица при предявен иск от КОНПИ за отнемане на тези имущества, не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, така и в решение № 695 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 3635 по описа за 2023 г. на ВКС, ГК, Трето ГО. Правото на собственост е гарантирано както от КРБ и националното законодателство, така и от ЕКЗПЧОС и то не може да бъде отнемано извън стриктно уредените хипотези и съгласно утвърдените от ЕСПЧ стандарти за съответствие с легитимна цел и пропорционалност /така и в решение № 283 от 28.05.2025 г. по к. гр. д. № 2758/2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО/. В този смисъл, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и препраща към мотивите му на основание чл.272 ГПК.

Предвид изложеното, решението на Бургаския окръжен съд следва да се потвърди.

По частната жалба :

С Определение № 260021/07.10.2025 г., постановено по делото, е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е осъдена да заплати на адвокат М. възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Възразява се по основанието за присъждане на разноски с твърдението, че преценката за предоставяне на безплатна правна помощ касае близки на адв. М. лица. Комисията счита, че не следва да носи отговорност за решението на пълномощника да осъществява безплатно процесуално представителство. Сочи образуването на ТД №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, което следва да даде отговор на въпроса относно задължението на съда да преценя наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1 ЗА и др.

В отговор на частната жалба, адв. М. възразява с аргументи от самата законовата разпоредба.

Настоящият съд намира първоинстанционното определение за правилно. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. По делото е представен такъв сключен договор с ответника Х. С. за договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, т. 3 Закона за адвокатурата- материално затруднени лица, поради което на адв.М. следва да се заплати възнаграждение. При определяне на размера му, първоинстанционният съд е съобразил всички обективни обстоятелства, съобразени с реално извършената адвокатска работа, обосноваващи размер от 9500 лв.

Съобразно изхода на спора, на ответниците се дължат направените от тях в настоящото производство разноски, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Представени са договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл.36 вр. чл.38, ал.1, т.3 Закона за адвокатурата между адв. Р. М. и ответниците Х. С., И. С., Т. Т., Г. Т.. В случаите на оказана безплатна правна защита, адвокатът има право на възнаграждение. При определянето му следва да се съобрази извършената от адвоката в настоящото производство работа и всички обективни обстоятелства от значение за случая. Във въззивното производство е подаден отговор от адв.М. на въззивната жалба, както и отговор на частната жалба от името на четиримата й доверители; тя се е явила в единственото открито съдебно заседание и в указания срок е депозирала писмена защита. С оглед приложението на решението на СЕС по дело С- 438/22г., съдът не е обвързан от предвидените в Наредбата за адвокатската работа възнаграждения, макар да служи за ориентир, а прецени обоснованост и справедливост на размера съобразно обективните данни, между които фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, броя на представляваните и нееднаквото правно положение за всички, условията на поетата правна защита и съдействие, доказателствения материал, процесуалната активност и др. В този смисъл, като взе предвид реално извършената по делото работа във въззивната инстанция и активната позиция, и участие на адвоката, съдът счита, че възнаграждение в размер на 4000 евро е обосновано и справедливо.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд