Решение № 959 от 21.8.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 830/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 260013/20.01.2023 г., подадена от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, против Решение №260005 от 07.12.2022 г. по гр.д. №473/2017 г. по описа на РС-Царево.

С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, против „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД, ЕИК: 102921118 и К. П. Т., ЕГН ••••••••••, с които се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е единствен собственик на десет индивидуално определени имота, подробно описани в исковата молба, тъй като сделката /договор за отстъпено право на строеж/, сключена между ищеца „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123 и първия ответник „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД, обективирана в нот. акт № 135 от 24.06.2008 г., н.д. № 314/2008 г. на нотариус Димитър Чалъков е нищожна, поради липса на съгласие на собственика - основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 221, т. 11, от ТЗ, вр. чл. 8, ал. 1, чл. 12 и чл. 17, ал. 1, т. 6 от ПРУПДТДДУК. Имотите, по отношение на които е предявен иска, са както следва:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.10, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект М 1, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект за търговска дейност, брой на нивата 1, с площ по схема от 26 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.11, 10094.501.342.1.12 и 10094.501.342.1.9, под обекта: няма, над обекта: 10094.501.342.1.1 и 10094.501.342.1.2, ведно с прилежащите 5, 171 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена, сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Магазин № 1, на площ от 26.00 кв.м. на партерен етаж, състоящ се от търговска площ и санитарен възел при граници: североизток- външен зид, обменно бюро и поща, изток-поща, юг и югозапад-магазин № 2 и северозапад- външен зид, отгоре – ап. 1.1 и ап.1.2 от първи етаж, ведно с 5.171 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта намагазина ведно с общите части възлиза на 28.35 кв.м. 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, адрес на сградата: •••, обект М 2, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект за търговска дейност, брой на нивата 1, с площ по схема от 28 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.12 и 10094.501.342.1.10, под обекта: няма, над обекта: 10094.501.342.1.1 и 10094.501.342.1.2, ведно с прилежащите 5, 569 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Магазин № 2 на площ от 28.00 кв.м. на партерен етаж, състоящ се от търговска площ и санитарен възел при граници: североизток и север-магазин № 1, изток- поща, юг-поща. югоизток-поща и югозапад- външен зид и обши части и северозапад-външен зид, отгоре-ап. 1.1 и ап. 1.2 от първи етаж, ведно с 5.569 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на магазина ведно с общите части възлиза на 30.53 кв.м. 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект А 1.1, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 45 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.2, под обекта: 10094.501.342.1.11 и 10094.501.342.1.12, над обекта: 10094.501.342.1.4, ведно с прилежащите 9, 289 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Апартамент на площ от 45.00 кв.м. на първи етаж, състоящ се от дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел-баня, WC и една тераса, при граници североизток- външен зид и ап. 1.2, югоизток-ап.1.2, югозапад- външен зид и общи части и северозапад-външен зид, отдолу-магазин № 1 и магазин № 2 от партерен етаж, отгоре - ап. 2.1 от втори етаж, ведно с 9.289% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента ведно е общите части възлиза на 49.23 кв.м. 4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект А 1.2, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 55 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.1 и 10094.501.342.1.3, под обекта: 10094.501.342.1.11, 10094.501.342.1.12, 10094.501.342.1.9 и 10094.501.342.1.10, над обекта: 10094.501.342.1.5, ведно с прилежащите 11, 587 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Апартамент 1.2 на площ от 55.00 кв.м. на първи етаж, състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел-баня с тоалетна и две тераси, при граници север-външен зид, изток-външен зид. юг-външен зид и ап.1.3. югоизток - ап. 1.3, югозапад-общи части и ап.1.1 и северозападвъншен зид и ап. 1, отдолу- магазин № 1 и поща от партерен етаж, отгоре -ап.2.2 от втори етаж, ведно с 11.587% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 60.27 кв.м. 5. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, областБургаска, с адрес на сградата: •••, обект А 1.3, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 26 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.11, под обекта: 10094.501.342.1.1, над обекта: 10094.501.342.1.6, ведно с прилежащите 5, 754 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Апартамент- студио 1.3, на площ от 26.00 кв.м. на първи етаж, състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, санитарен възел-баня с тоалетна и една тераса, при граници: север-външен зид и aп. 1, 2, изток- външен зид, юг-външен зид, югозапад-външен зид и северозапад- външен зид, общи части и ап.1.2, отдолу-поща от партерен етаж, отгоре- ап.2.3 от втори етаж, ведно със 5.754 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента-студио ведно с общите части възлиза на 28.62 кв.м. 6. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект А 2.1, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 45 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.5, под обекта: 10094.501.342.1.1, над обекта: 10094.501.342.1.7 и 10094.501.342.1.8, ведно с прилежащите 9, 289 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Апартамент 2.1 с площ от 45.00 кв.м. на втория етаж, състоящ се от дневна- трапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел-баня и тоалетна и една тераса.при граници: североизтоквъншен зид и ап. 2.2, югоизток-ап.2.2, югозапад-външен зид и общи части и северозападвъншен зид, отдолу-ап.1.1 от първи етаж, отгоре- таванско складово помещение № 3.1 от под покривен етаж и покрив, ведно с 9.289 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 49.23 кв.м. 7. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.5, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект А 2.2, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 55 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.4 и 10094.501.342.1.6, под обекта: 10094.501.342.1.2, над обекта: 10094.501.342.1.7 и 10094.501.342.1.8, ведно с прилежащите 11, 587 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Апартамент 2.2, на площ от 55.00 кв.м. на втори етаж, състоящ се от дневнатрапезария с кухненски бокс, една спалня, санитарен възел-баня с тоалетна и две тераси, при граници: север-външен зид, изток- външен зид, юг-външен зид и ап. 2.3, югоизток-ап. 2.3. югозапад- общи части и ап. 2.1 и северозапад-външен зид и aп. 2.1, отдолу- ап.1.2 от първи етаж, отгоре таванско складово помещение № 3.2 от под покривен етаж и покрив, ведно с 11.587 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 60.27 кв.м. 8. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект А 2.3, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот сидентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 26 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.5, под обекта: 10094.501.342.1.3, над обекта: 10094.501.342.1.8, ведно с прилежащите 5, 754 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Апартамент- студио 2.3, на площ от 26.00 кв.м. на втори етаж, състоящ се от дневна- трапезария с кухненски бокс, санитарен възел-баня с тоалетна и една тераса, при граници: север- външен зид и ап. 2.2, изток-външен зид, юг-външен зид, югозапад- външен зид и северозапад- външен зид, общи части и ап.2.2, отдолу-ап.1.3 от първи етаж, отгоре- таванско складово помещение № 3.2, от под покривен етаж и покрив, ведно с 5.754 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на апартамента- студио ведно с общите части възлиза на 28.62 кв.м. 9. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.7, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект 3.1, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой на нивата 1, с площ по схема от 32 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.8, под обекта: 10094.501.342.1.5 и 10094.501.342.1.4, над обекта: няма, ведно с прилежащите 6, 365 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Таванско складово помещение № 3.1 на площ от 32.00 кв.м. на под покривен етаж, състоящо се от едно таванско складово помещение и една тераса, при граници: североизток-външен зид и таванско складово помещение № 3.2 изток таванско складово помещение №3.2, югоизтоктаванско складово помещение №3.2 югозапад-външен зид и общи части, северозападвъншен зид, отдолу-ап.2.1 от втори етаж отгоре-покрив, ведно с 6.365 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на таванското складово помещение ведно с общите части възлиза на 34.90 кв.м. 10. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10094.501.342.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургаска, с адрес на сградата: •••, обект 3.2, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата 1, с площ по схема от 78 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10094.501.342.1.7, под обекта: 10094.501.342.1.6 и 10094.501.342.1.5 и 10094.501.342.1.4, над обекта: няма, ведно с прилежащите 15, 514 % от идеалните части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, който самостоятелен обект съгласно документа за собственост представлява: Таванско складово помещение № 3.2, на площ от 78.00 кв.м. на под покривен етаж, състоящо се от едно таванско складово помещение, санитарен възел-баня с тоалетна и една тераса, при граници: север- външен зид, изток-външен зид, юг-външен зид, северозапад- външен зид и таванско складово помещение № 3.1, запад- таванско помещение № 3.1, отдолу- ап.2.2 и ап.2.3 от втори етаж, отгоре-покрив, ведно с 15.514% ид.ч от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на таванското складово помещение ведно с общите части възлиза на 85.06 кв.м. С решението „Български пощи“ ЕАД е осъдено да заплати на К. П. Т. направените по делото разноски в размер на 23335, 00 лв.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

С жалбата се твърди, че докладът на първоинстанционният съд е неточен и непълен.

Липсвало указание към страните кои са релевантните обстоятелства, от които всяка от тях черпи права, не била определена правилно правната квалификация на правата, претендирани от „Български пощи“ ЕАД, не е дадена правна квалификация на твърдяните от ответниците факти, съобрано дадените указания по отменителното решение на БОС.

Вследствие на това не били изяснени вследствие на това фактическите и правните рамки на спора. Една от най – видимите последици от тази поредица нарушения било това, че макар предмета на делото да е именно оспореното право на собственост – валидно придобИ.е на вещни права на строеж, поради липса на съгласие на собственика на земята, съдът е презюмирал мълчаливо, че такова е налице и е отхвърлил предявените искове срещу всички ответници. Неизясняването на делото от фактическа и правна страна, неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение по отношение на правилността на решението. В тази връзка се цитира практика.

Оспорен е мотивът на съда, че разрешение на едноличния собственик на капитала на дружеството е дадено от министъра на транспорта, съобразно чл.232а от ТЗ с протокол №ПД-283/12.11.2007 г., получено от ищеца на 14.11.2007 г., като последващият договор за учредяване на право на строеж в полза на ответното дружество /първия ответник/ е сключен изцяло съобразно така даденото разрешение. Посочено е, че с исковата молба са предявени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗС, вр. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, всеки с предмет различно спорно право върху самостоятелни обекти в сграда, придобити с разпоредителни сделки, обективирани в нот.акт. №135/2008, н.а. 27/2015 г. Посочено е, че в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че липсва ясно изразена воля на едноличния собственик на капитала в лицето на държавата – чрез Министерски съвет, респ. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който съгласно устава на дружеството и ПРУПДТДУК упражнявал правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, имайки впредвид и обстоятелството, че ищецът е със 100% държавна собственост в капитала и дружеството било включено в списък – приложение 1 на чл.28, ал.9 от ЗПСК, под №15.

Това обстоятелство се доказало от приетото като доказателство по делото писмено становище на нотариус Димитър Чалъков, с което моли за уточнение волята на едноличния собственик във връзка с изготвянето на договор за прехвърляне на вещни права на строеж в полза на „С.Г. Строй Инвестмънт“ ООД в процесния поземлен имот. Становището е изпратено до министъра на транспорта. Това е така, тъй като от разрешението не било ясно дали посоченото по – горе дружество се задължава да построи и предаде в определена степен на завършеност същите на „Български пощи“ ЕАД или изцяло учредяването на правата на строеж ще бъде възмездно, тоест срещу заплащане на определена продажна цена от страна на „С.Г. Строй Инвестмънт“ ООД в полза на „Български пощи“ ЕАД. Във връзка с това становище, директора на ТП „Български пощи Бургас“ е поискал до министъра на транспорта и главния изпълнителен директор на дружеството, уточнение на волята на министъра на транспорта за финализиране на сделката за сключване на договор за отстъпено право на строеж в УПИ VIII, кв.10 по плана на с. Варвара, община Царево, обл. Бургас. От съществено значение било, че въпреки запитванията на нотариуса за изясняване на волята на едноличния собственик на капитала, при фактическото изповядване на сделката за учредяване на право на строеж, нямало представено ново актуализирано разрешение на едноличния собственик, което водило до правния извод за изначална липса на съгласие от страна на собственика на поземления имот.

Сочи се, че съдът не е обсъдил и твърдението на ищеца за недействителност на договора за учредяване на право на строеж, сключен между ищеца и първия ответник, който нищожен договор, обуславящ недействителността на всички последващи действия на първия ответник, с които е прехвърлил на втория ответник вещни права. По тезисъображения се счита, че последващите разпоредителни сделки, обективирани в нот. акт. №27/15 г. и след нищожния договор за учредяване на право на строеж, са без вещнотранслативен ефект, и са недействителни по отношение на ищеца. Поради нищожността на този договор, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, ответникът К. Т. не е придобил права, които праводателят му не е притежавал, а именно не е придобил право на собственост върху недвижимите имоти, прехвърлени с договора за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума, обективиран в нот. Акт. №27, том 4, рег. №4480, н.д.534/2015 г на нот. Мария Василева, които имоти са подробно описани в исковата молба, както и във въззивната жалба.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и да постанови друго, с което да уважи предявените обективно и субективно съединени искове на ищцовото дружество, като признае за установено по отношение на първия ответник „С.Г. Строй Инвестмънт“ ООД, че договорът за учредяване на право на строеж, обективиран в нот. акт № 135 от 24.06.2008 г., н.д. № 314/2008 г. на нотариус Димитър Чалъков, на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради изначална липса на съгласие на собственика – държавата, както и да признае по отношение на ответниците, че „Български пощи“ ЕАД е единствен собственик на процесните имоти, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Не се правят доказателствени искания. Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. П. Т. с ЕГН ••••••••••, чрез адвокат И. Ц. от БАК.

Оспорва подадената от „Български пощи“ ЕАД въззивна жалба като неоснователна. Сочи, че тъй като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешение на материалния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимите правни норми, заявява, че поддържа направените искания, възражения и представените доказателства.

Излага доводи, че не са налице твърдяните от въззиваемия нарушения, описани във въззивната жалба. В доклада по делото е описан петитума на исковата молба, от него се извежда и правната квалификация на исковете, която е и възприета от съда в докалада, като в същия е дадена правна квалификация на предявените искове. По делото имало постъпила молба от ищцовото дружество, с която доклада не се оспорва по същество, като е поискано неговото допълване във връзка с направени твърдения с молба – уточнение.

Поддържа се, че по делото има достатъчно доказателства и становища на страните, от които може да се изясни както предмета на спора, така и неговата основателност и доказаност и няма смисъл повторението им.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от ищцовото дружество, като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски. Не са заявени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез процесуалния си представител адв. Стойкова, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемите не се явяват.

Съдът съобрази следното: Производството по делото е образувано, по постъпила искова молба от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, против „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД, ЕИК: 102921118 и К. П. Т., ЕГН ••••••••••, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищеца е единствен собственик на десет индивидуално определени имота, подробно описани в исковата молба и по – горе в настоящото изложение.

Ищецът твърди, че с нотариален акт № 135, том 2, рег. №1867, н.д. № 314/2008г. на нотариус Димитър Чалъков, вписан в регистъра на НК на РБългария под 492, с район на действие РС-Царево, е учредил в полза на първия ответник „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД правото на строеж, върху собствения си урегулиран поземлен имот № XIII в кв.15 по плана на с. Варвара, община Царево, обл. Бургас с площ от 340 кв.м. отреден за „Поща“ а съгласно действащата кадастрална карта на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас, урегулиран поземлен имот с идентификатор 10094.501.342, с площ от 341 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на ползване- за друг обществен обект. Сочи се, че приемателят ще построи със свои сили, средства, материали и труд и за негова сметка предвидената за изграждане в описаният по-горе поземлен имот масивна сграда, с апартаменти за сезонно обитаване и КОО, състояща се от партерен етаж, два жилищни и един подпокривен етаж с обща разгъната площ от 497, 50 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект от 26.09.2007 г. до степен на завършеност, като ищеца си запазва правото на строеж върху следния обект: „Пощенска станция„ състояща се от „Обменно бюро” на площ от 7, 00 кв.м. на партерен етаж, ведно с 1, 392 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и „Поща” на площ от 64, 00 кв.м. на партерен етаж, ведно с 12, 729 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на пощата, ведно с общите части възлиза на 69, 79 кв.м. Твърди се, че този договор за учредяване право на строеж е нищожен поради липса на съгласие на собственика по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ПРУПДТДДУК и са налице предпоставки за обявяване на неговата недействителност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Твърди се, че нищожността на договора за учредяване право на строеж обуславя обстоятелството, че с всички последващи действия на приемателя-строител „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД и по – конкретно Договор за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума, обективиран в нотариален акт №27, том 4, рег.№4480, н.д.534/2015 г. на нотариус Мария Василева рег.№370 на НК на Република България, с който първия ответник е прехвърлил на втория ответник К. Т., правото на собственост върху самостоятелни обекти в сграда, подробно описани в сочения НА, не са прехвърлени права, тъй като праводателят му „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД не е бил собственик на процесните самостоятелни обекти.

Съдът е указал на ищцовото дружество да отстрани констатираните от него нередовности с разпореждане от 20.12.2019 г. В тази връзка е и подадената молба – уточнение от ищцовото дружество от 15.01.2020 г., с която исковата молба е уточнена и са отстранени констатираните нередовности. В същата молба е уточнено, че предявеният иск е един и той е установителен за собственост на посочените в исковата молба самостоятелни обекти, а соченото основание по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за недействителност на договора за учредяване на право на строеж е наведено като възражение, а не като отделен, самостоятелен иск.

В законния срок по чл. 131 от ГПК „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД, ЕИК: 102921118, представя писмен отговор на исковата молба в който твърди, че искът е неоснователен и недоказан, и моли съдът да го отхвърли изцяло. Твърди, че необосновани и недоказани са твърденията на ищеца, за обявяване на недействителност на договор за учредяване на право на строеж.

С отговора на исковата молба, ответникът К. П. Т., ЕГН ••••••••••, твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Ответникът К. П. Т. твърди, че с нот. акт №27, том 4, рег. №4480, н.д.534/2015 г. на нотариус Мария Василева рег.№370 на НК на Република България, с район на действия – Районен съд - Царево, придобил в собственост имотите подробно описани в цитирания нотариален акт. Сочи, че не са налице твърдените от ищеца пороци.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на събраните по делото доказателства и във връзка с твърденията и възраженията на страните, фактическата обстановка е установена след извършен задълбочен и обстоен анализ, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите в обжалваното решение, като във връзка с възраженията на страните, поддържани във въззивната жалба по нея следва да се посочи, че по делото не е налице спор досежно фактите, като спорът е по отношение на правото, както и по – конкретно на правните последици от представените по делото правни актове.

По делото не е спорно, че с договор за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост, сключен с община Царево на 29.12.2005г., вписан на 13.01.2006г., „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД чийто собственик на капитала е Държавата – Република България, е придобило собствеността върху дворно място с площ от 352 кв.м, представляващо УПИ XIII в квартал 15 по плана на село Варвара, отреден за „поща“, който по действащата кадастралната карта и кадастралните регистри на село Варвара, община Царево, област Бургас, образува поземлен имот с идентификатор 10094.501.342. Върху този имот с нотариален акт № 135, том 2, рег. №1867, н.д. № 314/2008г. на нотариус Димитър Чалъков, вписан в регистъра на НК на РБългария под 492, с район на действие РС-Царево от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и след решение на съвета на директорите на това дружество от 11.09.2007г. за избор на инвеститор, в полза на „С.Г. СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, чрез пряко договаряне е сключен договор за учредяване право на строеж, срещу задължението за изграждане в имота на предвидената масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО, състояща се от партерен етаж, два жилищни и един подпокривен етаж с обща разгъната площ от 497, 50 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект от 26.09.2007 г. до степен на завършеност, като ищеца си запазва правото на строеж върху следния обект: „Пощенска станция„ състояща се от „Обменно бюро” на площ от 7, 00 кв.м. на партерен етаж, ведно с 1, 392 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и „Поща” на площ от 64, 00 кв.м. на партерен етаж, ведно с 12, 729 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на пощата, ведно с общите части възлиза на 69, 79 кв.м Няма спор също, че за сключване на договора за учредяване на право на строеж е било дадено разрешение, обективирано в представеното в нотариалното решение на министъра на транспорта по протокол № ПД-283/ 12.11.2007 г., който съгласно устава на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД упражнява правата на Държавата като едноличен собственик на капитала в търговското дружество.

Волята за сключване на договора е изразена ясно и изрично в мотивите на даденото разрешение същото е обвързано с приетите от СД на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД решения от 11.09.2007 г. и 19.10.2007 г. за избор на инвеститор и определяне на насрещната престация по договора за учредяване право на строеж, възпроизведена в т. 3 на решението – вместо заплащане на цената на правото на строеж, в полза на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД да се прехвърли право на собственост върху пощенска станция с площ от 71 кв. м. в степен на пълно завършване „до ключ“.

За изградената в имота сграда е издадено разрешение за строеж № 198 от община Ц.. На 21.04.2008г. е одобрено изменение на одобрения с разрешението за строеж инвестиционен проект. По заявление № 53-00-1298/16.10.2012 г. от община Царево на 21.01.2014 г., на основание чл. 181 ЗУТ е издадено удостоверение, съгласно което сградата е била завършен в груб строеж.

С нотариален акт №27, том 4, рег.№4480, н.д.534/2015 г. на нотариус Мария Василева рег.№370 на НК на Република България, с район на действие РС-Царево, на 03.09.2015 г. за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична, сума, длъжник по съществуващи облигационни отношения „С.Г. СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, е прехвърлило на кредитор по съществуващи облигационни правоотношения- К. П. Т. /втори ответник по делото/, правото на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в цитирания по-горе нотариален акт, при общата продажна цена на самостоятелните обекти, в размер на 37703, 80 лв. без ДДС, за погасяване частично на свое парично задължение, възникнало по силата на договор за заем в размер на 300, 000.00 лв., сключен на 23.06.2008 г. между К. П. Т. /заемодател/ и „С.Г. СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /заемополучател/, като задължението се погасява до размера на общата продажна цена в размер на 37703.80 лв. без ДДС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира от правна страна следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, против „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД, ЕИК: 102921118 и К. П. Т., ЕГН ••••••••••.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответниците, в настоящият случая фактите, които обуславят нищожността на договора за учредяване на право на строеж на „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД. Ответниците следва да докажат фактите, въз основа на които почиват техните възражения.

По направените възражения във въззивната жалба във връзка с доклада на съда и по – конкретно това, че докладът е непълен и неточен, като липсвало указание към страните кои са релевантните обстоятелства, от които всяка страна черпи права, не била определена правилно правната квалификация на правата, претендирани от ищцовото дружество, в резултат на което били останали неизяснени фактическите и правни рамки на спора. Въззивната инстанция ги намира за неоснователи.

Видно от постановеното по делото решение, съдът се е произнесъл по обективно съединени искове за собственост върху посочени в исковата молба недвижими имоти с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу двамата ответници. От значение е и обстоятелството, че с молба от 15.01.2020 г., ищцовото дружество е уточнило исковата си молба, като е посочило, че предявява положителни установителни искове за собственост срещу ответниците, в същото уточнение е формулиран и петитум на предявените искове. По повод на така направеното уточнение и след размяна на книжата и постъпване на отговор от ответниците, с определение от 17.03.2020 г. е изготвен доклад, с който е посочена правна квалификация на иска, делото е докладвано съобразно фактическите твърдения на страните. С протоколно определение от 07.11.2022 г. докладът на съда е допълнен с направеното от 15.01.2020 г. писмено уточнение.

С определение по чл.267 от ГПК от 01.06.2023 г. по настоящото възззивно дело, съдът е дал възможност на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, в случай че такива са пропуснали да извършат вследствие на непълнота на доклада на първоинстанционния съд, като пред въззивната инстанция не са направени доказателствени или други искания от нито една от страните.

В тази връзка следва да се посочи, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Действително регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. /В този смисъл и Тълкувателно решение 1 от 2013 г. по т.д. 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

По делото липсват други, различни факти, които страната да не е могла да въведе своевременно като основание на предявените права, липсват и други доказателства, разколебаващи установеността на фактите, при които е разрешен правния спор. По тези съображения, съдът намира, че следва да пристъпи към съпоставяне на приложимия закон и свързаните с него като последици юридически факти, съобразно възраженията в тази насока на жалбоподателя.

Съдът намира възраженията, с които се навеждат доводи за нищожност на сключения между ищцовото дружество и „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, против „С.Г. Строй Инвестмънт” ООД, ЕИК: 102921118, договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 135, том 2, рег. №1867, н.д. № 314/2008г. на нотариус Димитър Чалъков, вписан в регистъра на НК на РБългария под 492, с район на действие РС-Царево, поради липса на съгласие, за неоснователни.

Съгласие за сключване на процесния договор по нотариален акт № 135, том 2, рег.

№1867, н.д. № 314/2008г. на нотариус Димитър Чалъков, вписан в регистъра на НК на РБългария под 492, с район на действие РС-Царево, е изразено валидно от изпълнителният директор на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД. Твърдението в исковата молба е, че е изразено без да е дадено предварително разрешение по надлежния и предвиден от закона – чл. 28, ал. 9 ЗПСК, чл. 8, ал. 1, чл. 12, т. 12 и чл. 17 от Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, надлежно овластяван чрез Министерски съвет.

Към процесната сделка, е бил приложим Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, който е бил в сила, в периода от 2003 г. до 2020 г. Посоченият акт, е бил приет на основание § 13, ал. 3 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет с ПМС № 112/23.05.2003 г., обнародвано ДВ, бр. 51/ 03.06.2003 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Правилника, правата на държавата, в търговски дружества с държавно участие в капитала, се упражняват от Министерският съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност. В съответствие с тази норма, уставът на ищцовото дружество „Български пощи“ ЕАД в неговия чл.1, ал.3 предвижда, че правата и задълженията на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта. Разпоредбата на чл.12, т. 12 от ПРУПДТДДУК предвижда, че едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с държавно участие дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи; за наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година; за придобИ.е или разпореждане с дялове или акции - собственост на дружеството в други дружества; за сключване на договори за кредит; за съвместна дейност; за поемане на менителнични задължения; за обезпечаване на вземания - учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството; за даване обезпечения в полза на трети лица; за сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг. В чл.12, т.15 е предвидено, че едноличният собственик на капитала в еднолични акционерни дружества с държавно участие решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава на съответното дружество /в случая устава на ищцовото дружество „Български пощи“ ЕАД/. Видно от чл.9, т.13 от устава на „Български пощи“ ЕАД, едноличният собственик на капитала /чиито права съгласно чл.1, ал.3 от същия устав се упражняват от министъра на транспорта/ - дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, стойността на които надхвърля по – ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи към 31.12 на предходната година. Възможността за пряко договаряне е предвидена в нормата на чл.17 от ПРУПДТДДУК, приложима в редакцията съгласно изм. с ДВ, бр.51/ 03.06.2003г. Изискванията на чл.17, ал.1, т.6 от Правилника, на които се позовава въззивника, са предвидени с последващо изменение с ДВ, бр.103/ 2008г., в сила от 02.12.2008г., поради което произтичащите от тази редакция ограничения в компетентността не са приложими към процесния суперфициарен договор.

По тези съображения, съдът намира, че компетентен съобразно действащата към момента на сключване на процесния договор да даде разрешение е бил министъра на транспорта, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в едноличното акционерно дружество с държавно участие.

По отношение на доводите, че волята на министъра на транспорта не е била ясна, съдът намира, че с представеното и прието като доказателство по делото разрешението на Министъра на транспорта, дадено с Протокол № ПД-285 от 12.11.2007 г. изрично е посочено, че се разрешава на „Български пощи“ ЕАД като собственик на УПИ XIII в кв.15 по плана на с. Варвара, обл. Бургас, с площ от 340 кв.м., отреден за „поща“, при граници, описани подробно в акта, да учреди възмездно в полза на „С.Г. СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД право на строеж за изграждане на сграда с разгърната застроена площ от 497, 50 кв.м. Включени са и допълнителни условия, които видно от представените по делото доказателства са изпълнени. Така изрично и в процесният нотариален акт № 135, том 2, рег. №1867, н.д. № 314/2008г. на нотариус Димитър Чалъков, вписан в регистъра на НК на РБългария под 492, с район на действие РС-Царево, изрично е записано, че правото на строеж се учредява в полза на първия ответник съгласно Разрешение на едноличния собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД по протокол №ПД-283/12.11.2007 г. на основание чл.211, т.11 във вр. чл.232а от ТЗ, чл.8, ал.1 и чл.12 и чл.17 във вр. чл.9 от ПРУПДТДДУК, писмо с вх.№11-02-219/18.10.2007 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, решение на съвета на директорите на ищцовото дружество от 11.09.2007 г., както и на заседание от 19.10.2007 г. и писмо от 10.04.2008 г. на Министъра на транспорта. Видно е, че волята на представляващият едноличният собственик на капитала на дружеството е била възприета и именно въз основа на нея е сключен нотариалния акт, който обективира процесния договор за учредяване на право на строеж.

По тези съображения, съдът намира възраженията, направени във въззивната жалба за неоснователни.

Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, решението на Районен съд - Царево следва да бъде потвърдено.

По разноските: Предвид изхода по спора и с оглед разпоредбите на чл. 78, ал.2 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия К. П. Т. сторените от същия разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка по делото е представени списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия е, че възнаграждението е уговорено за всеки иск по отделно, като е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 9990 лв., като общо дължимото възнаграждение е редуцирано от страните по договора за правна защита и съдействие. По делото е направено от въззивното дружество възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая е налице обективно съединяване на десет иска за собственост, като след определяне на възнаграждение по всеки един от тях, определено съобразно правилата на чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е видно, че претендираното адвокатско възнаграждение, което е било заплатено съобразно договора за правна защита и съдействие, отговаря на минимално предвиденото в посочената наредба. По тези съображения, възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, а на въззиваемия Т. следва да бъдат присъдени сторените от същия разноски в размер на 9990 лв.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд