Решение № 1593 от 17.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8982/2023 г.
Софийски градски съд17.03.2025 г.докладчик Йоана Милчева Генжова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение №8985/30.05.2023г., постановено по гр.д. №35910/2022г. по описа на СРС, 64 състав. ОСЪЖДА А. С. С. да заплати на Кооперация „Национална потребителна кооперация на слепите в България“ разноски за въззивното производство в размер на 100 лева. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ищеца А. С. С., чрез пълномощника адв. М. А., срещу решение №8985/30.05.2023г., постановено по гр.д. №35910/2022г. по описа на СРС, 64 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу Кооперация „Национална потребителна кооперация на слепите в България“ искове по чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от ЗЗД за сумата от 12000 лева – неизплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателно плащане, както и за сумата от 642 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2021г. – 03.07.2022г., като ищецът и е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 100 лева. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че ищецът не е длъжен да посочва правилното и точно правно основание на иска, като същото се извеждало от съда въз основа на посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства. С доклада първоинстанционният съд не посочил и не поискал от ищеца да направи уточнение на иска и не му дал указания, че не сочи доказателства в подкрепа на иска. Несъстоятелно било твърдението, че решението на УС на кооперацията, с което едностранно се изменя размера на трудовото възнаграждение на ищеца следвало евентуално да бъде обжалвано по реда на чл.58 от ЗК, защото този орган не бил страна по правоотношението и в правомощията му не се включвало определяне на възнагражденията по трудови или граждански договори в кооперацията. Такова правомощие имало само общото събрание или общото събрание на пълномощниците. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Кооперация „Национална потребителна кооперация на слепите в България“, чрез пълномощника юрисконсулт Богдан Богданов, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая между страните не е налице трудово правоотношение, а такова по сключен договор за възлагане на управление. В определение №389/21.06.2019г. по т.д. №2928/2018г. на ВКС, II ТО, се посочва, че относно характера на договора за възлагане на управление, сключен с търговец (каквото качество имат и кооперациите – чл.1 ал.2, т.2 ТЗ), е налице константна съдебна практика на ВКС, формирана по чл.290 ГПК, в насока, че същият представлява граждански договор (мандат) – така: решение №241/16.10.2017 г. по гр.д. №322/17 на ВКС, IV ГО, решение №306/25.06.2015 г. по гр.д. № 1387/2011г на IV ГО на ВКС, решение №223/05.10.2017 г. по гр.д. № 4063/16 на IV ГО на ВКС и други. В цитираните решения изрично е посочено, че този характер на договора за възлагане на управление не зависи от това какво е наименованието му и как е оформен счетоводно и че спорът за заплащане на възнаграждения по него е граждански, а не трудов и следователно за него не са приложими разпоредбите на КТ. Поради това неприложима в отношенията между страните е въведената по арг. от чл.118, ал.1 и ал.3 от КТ забрана за едностранно намаляване на възнаграждението от работодателя, на която се позовава ищецът. На следващо място неоснователно е поддържаното с въззивната жалба възражение, че определянето на възнаграждението по трудови или граждански договори с кооперацията не било правомощие на управителния съвет, а на общото събрание. Когато не е предвидено друго в устава на съответната кооперация, за правомощията на нейните органи важат нормите на ЗК. Общото събрание на кооперацията е основният неин орган, което има изключителна компетентност да решава въпросите по чл. 15, ал. 4 от ЗК. Размерът на възнаграждението на председателя на контролния съвет на кооперацията не е въпрос, включен от законодателя в кръга на тези, явяващи се изключително в правомощията на ОС. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗК е възможно ОС да реши и този въпрос, както е възможно да отмени решение на УС за определяне на този размер ( чл. 15, ал. 4, т. 14 от ЗК). Такова правомощие на ОС може да е предвидено и в устава на кооперацията. Ако обаче нито уставът, нито решение на ОС определя в изключителна компетентност на ОС на кооперацията да определя размерът на възнаграждението на председателя на контролния съвет, то това може да стори управителният съвет на същата (УС). Това следва от общата законова разпоредба по чл. 21, ал. 1 от ЗК, натоварваща УС да изпълнява решенията на ОС и да направлява дейността на кооперацията. Като колективен изпълнителен орган на кооперацията УС има отговорността да взема решения за всички действия, свързани с управление на делата на юридическото лице, които не са в изключителна компетентност на ОС, включително въпросът за размера на възнаграждението на председателя на контролния съвет на кооперацията. (в този смисъл решение №826/13.12.2010г., постановено по гр.д.№ 1273/ 2010 г. на ВКС, IV ГО). В случая е налице решение на управителния съвет на кооперацията по протокол №61/14.01.2022г., с което възнаграждението на ищеца е намалено на една средна работна заплата в кооперацията, считано от 01.12.2021г. Редът за защита срещу това решение на управителния съвет е по чл.58 и сл. от ЗК, като в случая не са налице данни такова производство да е било проведено. Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав