Решение № 194 от 5.9.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 466/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 260403/19.08.2022 г. на П. Т. М. ЕГН •••••••••• от с. •••, общ. Мездра, подадена чрез адв. М. С. от АК - Враца, срещу Решение № 260038/04.08.2022 г., постановено по гр.дело № 1290/2020 г. по описа на РС - Мездра, с което предявените от него при условията на обективно кумулативно съединяване искове против "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от А. В. М. - управител, за заплащане на сумата от 1 100, 00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. - 14 дни в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното и изплащане, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено както при нарушения на материалния и процесуалния закон, така и в противоречие с доказателствата по делото, по съображения, изложени в жалбата. Поради това моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи исковата му претенция. Не сочи и не представя нови доказателства. Не претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, ЕИК •••, чрез юрк. К. З., е постъпил отговор, в който подробно се обосновава подробно становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира присъждането на разноски пред настоящата инстанция. При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта -в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца. Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното: РС-Мездра е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от П. Т. М. ЕГН •••••••••• от с.•••, общ.Мездра, против "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, ЕИК ••• обективно съединени искове с правно основание чл.242, ал.1 от КТ във вр. чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1 100, 00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. - 14 дни в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното и изплащане, са отхвърлени като неоснователни и недоказани., ведно със законната лихва за забава до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани. В исковата молба се твърди, че ищецът имал сключен трудов договор от 02.03.2020 г. с ответника, по който трудов договор е работел до края на месец октомври 2020 г. Уговореното месечно трудово възнаграждение било 610 лв. месечно. Твърди, че за положения труд е получавал и допълнително възнаграждение, тъй като се е случвало да работи и извън работно време и в събота и неделя, при което трудовото му възнаграждение достигало до около 1400 - 1600 лв. на месец за различни месеци. В края на месец октомври 2020 г. ищецът подал заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение. Със Заповед № 142/02.11.2020 г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 02.11.2020 г. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 14 дни. Горното не се оспорва от страните, а и същото е видно от представения трудов договор № 73/02.03.2020 г. на лист трети от делото и Заповед № 142/02.11.2020 г. на лист шести от делото. Твърди се още в исковата молба, че на ищеца е изплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. в размер на 600 лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не е изплатено. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните са възникнали трудови правоотношения по силата на сключен трудов договор, който е прекратен със Заповед №142/02.11.2020 г. Твърди, че на ищеца са изплатени дължимите се трудови възнаграждения и обезщетения. върди, че допълнителните трудови възнаграждения са заплащани предходни месеци по преценка на прекия ръководител за постигнати резултати, и това са допълнителни заплащания към основно уговорено трудово възнаграждение. Ответникът излага доводи, че съгласно така сключения трудов договор между страните е посочен размерът на основното месечно трудово възнаграждение от 610 лв. Съгласно т.4.3. от договора трудовото възнаграждение се изплаща един път месечно, до 30-то число на месеца, в който е положен труда. Сочи се, че в изпълнение на клаузите на договора дължимото трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври 2020 г. е заплатено в предвидения срок - на 30.11.2020 г. Сочи, че размерът на трудовото възнаграждение на работниците в дирекция строителство в процесния трудов договор се формира на базата на посоченото в трудовия договор основно месечно възнаграждение. Сочи още, че по преценка на прекия ръководител на Дирекцията се начислява допълнително трудово възнаграждение за добре свършена работа и постигнати високи работни резултати. В тази връзка поради възникнали обстоятелства, налагащи усилена работа и извършване на голям обем от строителни дейности по посочения по-горе обект в по-кратки срокове от предвиденото, се е налагало работниците да бъдат натоварени на максимум и да изпълнят множество дейности, като работят усилено тежък физически труд. Поради тази причина ръководителят на ищеца е преценил, че работникът е изпълнявал стриктно трудовите си задължения, постигнал е високи резултати, за което е бил поощрен с допълнително заплащане към основната работна заплата за месеците преди октомври 2020 г., поради което получаваното от ищеца трудово възнаграждение за предхождащите месец октомври 2020 г. месеци е било в по-голям размер от предвиденото основно трудово възнаграждение. През месец октомври 2020 г. работата е забавила своя ход, поради метеорологичните условия, поради епидемиологичната обстановка в страната и не се е налагало да се работи на високи обороти и натоварване, поради което и на ищеца не е начислено допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати вследствие на възложена работа, характеризираща се с по-голяма трудност и интензитет на изпълнение, както за предходните месеци. По делото са събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза. По делото са разпитани свидетелите К., М. и П.. Установено е от показанията на свидетелите И. К. и Н. М., че през месец октомври 2020 г. същите са имали пълен работен месец, а работата не е била по-малко от предходните месеци, ищецът е бил на работа и е изпълнявал задълженията си. Установено е още, че и двамата свидетели са получили за месец октомври по-малко възнаграждение отколкото за предходните месеци, но не са споделяли с останалите работници размера на възнаграждението си и не знаят на какво се дължи това, че са получили по-малко трудово възнаграждение за месец октомври 2020 г. в сравнение с предходните месеци. Установено е от показанията на свидетеля П., че е работел във фирма, която е участвала съвместно в строителството с фирмата на ответника. През месец октомври 2020 г. не е имало извънреден труд, не е работено събота и неделя, но в предходните месеци е имало допълнително трудово възнаграждение на работниците под формата на бонус за добре свършена работа. През месец октомври са работили нормално, не е било натоварено, имало е дни, в които не са работили, тъй като климата е бил тежък. Установено е от назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, че дължимото се трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври 2020 г. е в размер на 610 лв., която сума е отразена в разплащателната ведомост за месец октомври 2020 г. През същия месец е начислено и допълнително трудово възнаграждение в размер на 164 лв. и след приспадане на задължителните удръжки е останала чиста сума за получаване в размер на 600.61 лв. Тази сума е постъпила по банковата сметка на ищеца на 30.11.2020 г. Размерът на начисленото по ведомост на ищеца през месец ноември 2020 г. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е 492, 55.00 лв., като чистата сума за получаване е 443, 29 лв., която сума е преведена по банковата сметка на ищеца на 23.12.2020 г., но други суми, начислени по ведомост и неполучени от ищеца, няма. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото не е оспорено от страните и е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. При така изложената фактическа обстановка РС-Мездра е приел, че предявените искове с правно основание чл.242, ал.1 КТ във вр. чл.224 ал.1 КТ са неоснователни, доколкото не е установено по делото да са начислявани допълнителни трудови възнаграждения за исковия период, посочени в разпоредбата на чл.7 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обезщетението по чл 224 ал.1 КТ също е изплатено на ищеца. Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че обжалваното решение е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Относно изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ, трудът на работника е възмезден и работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение, а разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ указва задължението на работодателя да заплаща в срок на работника/служителя уговореното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за заплащане на пълния размер на дължимото му се трудово възнаграждение. Липсата на парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл.245, ал.2 КТ, неизплатената част от трудовото възнаграждение се дължи ведно със законната лихва. От приетото по делото експертно заключение се установи, че на основание уговореното от страните в сключения между тях трудов договор месечното трудовото възнаграждение, което се дължи на въззивника, е 610 лв., която сума е отразена и в разплащателната ведомост за месец октомври 2020 г., като е начислено на въззивника и ДТВ в размер на 164 лв., но след приспадане на задължителните удръжки за данъци и осигурителни вноски, чистата сума за получаване е 600.61 лв. Тази парична сума е постъпила и по банковата сметка на въззивника на 30.11.2020 г. Размерът на начисленото по ведомост на ищеца през месец ноември 2020 г. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е 492, 55.00 лв., като чистата сума за получаване е 443, 29 лв., която сума е преведена по банковата сметка на ищеца на 23.12.2020 г., но не е установено наличието на други суми, начислени по ведомост и неполучени от ищеца. Не е установено още и полагането на извънреден труд по смисъла на чл.150 от КТ, доколкото това не е било и предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивника, че положеният от него труд е извънреден, позовавайки се на липсата на присъствена форма у работодателя и, че това не е основание за незаплащането на възнаграждение по чл.150 от КТ, доколкото това представлява именно изменение на основанието на иска. Съгласно чл.214, ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът изменя иска си по основание тогава, когато се позовава на нов юридически факт, от който произтича претендираното от него материално право. Новият факт може да бъде въведен наред с първоначалния или ищецът да се позове на новия юридически факт вместо заявения с исковата молба, но добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на основанието на иска. Изменението на основанието на иска е допустимо само в производството пред първата инстанция и то при първоначалното разглеждане на делото, поради което е недопустимо произнасяне на въззивния съд по него в настоящето производство. Предвид изложеното и като констатира, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал нарушения при прилагането на материалния закон и процесуалните правила, въззивният съдебен състав намира, че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски пред настоящата инстанция, в размер на 600 лв. Така мотивиран, Врачанският окръжен съд