РЕШЕНИЕ

№ 330

гр. Плевен, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430105843 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д-р Георги Странски“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „•••“ №••• представлявано от •••, против Г. В. Т., ЕГН ••••••••••, от гр.Плевен, ул. „•••“ №•••.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация с изх. №10594/21.10.2015г., на основание чл. 234 от КТ и Наредба №1/22.01.2015г. на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Твърди се, че по силата на чл. 7 от договора, при прекратяване на трудовия договор по инициатива на служителя, преди изтичане на петгодишния срок, служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 5 месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора. Твърди се, че процесният договор е прекратен едностранно, с писмено предизвестие от страна на ответника, преди изтичане на уговореният 5- годишен срок. Сочи се, че е подадено заявление Вх. №1959/28.02.204г., и е издадена Заповед №59/28.02.2024г.

Ищецът излага доводи, че неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок, създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на служителя, които счита, че следва да му бъдат обезщетение.

Твърди се, че ответникът дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една брутна заплата за периода 01.03.2024г.-29.03.2024г. в размер на 1712, 08лв.

Твърди се, че ответникът дължи и сумата в размер на 2568, 12лв. съгласно чл.7 на Договор, сключен на основание чл.234 от КТ, съставляваща обезщетение от 1, 5 от брутното трудово възнаграждение, изчислено към датата на прекратяване на договора.

Твърди се, че по съгласие на ответника, в м. март 2024г, са удържани 1788, 15лв. по ведомост №59/28.02.2024г. Посочва се, че обезщетението по чл.7 от Договор, сключен на основание чл.234 от КТ, е с остатък след удръжка 2586, 12лв. - 1788, 15лв. = 779, 97лв.

Ищецът сочи, че е акредитирано лечебно заведение за провеждане на обучение по различни специалности. Твърди се, че въз основа на проведеното обучение, ответникът е придобил специалност „•••“.

Твърди се, че с Договора е уговорен петгодишен срок, след завършване на специализацията, в който ответникът да работи при ищеца- като работодател. Твърди се, че от страна на ответника е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора.

Ищецът претендира да бъде реализирана отговорността на обучаемия за неизпълнение на задължението му за работа при работодателя за договорения 5-годишен срок. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовия договор, специализацията на ответника е приключила и той е отказал да изпълни поетото задължение по Договора, сключен на основание чл. 234 КТ, да продължи да работи при същия работодател не по-малко от 5 години след завършването на специализацията. Твърди, че по този начин ответникът уврежда интересите на работодателя, който претендира, че в случая е изправната страна по договора за повишаване на квалификацията, счита, че за него е налице правният интерес на лечебното заведение от предявения осъдителен иск.

Отправено е искане, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Г. В. Т., ЕГН ••••••••••, да заплати на „УМБАЛ-Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД сумата от ОБЩО 2492, 05лв., включваща сумата от 1712, 08лв., съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие на основание на осн. чл.220, ал.1 във вр.чл.357, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна работна заплата за периода от 01.03.2024г. до 29.03.2024г. вкл. във връзка с прекратено от служителя трудово правоотношение, както и сумата 779, 97лв. съгласно чл.7 на Договор, сключен на основание чл.234 от КТ, съставляваща остатък от обезщетение от 1, 5 брутни работни заплати, изчислено към датата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендират се деловодни разноски. Направени са доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв. Д. С. от САК.

Не се оспорва факта на сключване на процесния Договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация. Твърди се, че клаузата по чл. 6 от Договора противоречи на чл. 48, ал.1 от Конституцията на РБ. Твърди се, че уговореното обезщетение в чл. 7 на договора по същността си представлява неустойка, и като такава в уговорения си размер е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, а също е и несъразмерна с вредите, претърпени от ищеца.

Твърди се също, че ищецът не е направил никакви разходи за специализацията на ответника. Твърди се, че по време на обучението ответникът е полагал възмезден труд при ищеца и реално обучение не е провеждано, като се сочи, че не са представени и доказателства от ищеца за провеждането на такова обучение.

Изложени са доводи, че обучението за повишаването на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Твърди се, че случаят обаче не е такъв, тъй като през целия срок на договора Г. Т. не е прекъсвала работния си процес и е работила при ищеца. Твърди се, че ищецът не е направил никакви допълнителни разходи за обучението й, които да могат да бъдат удостоверени и доказани. Поради това ответникът счита, че клаузата в чл. 6 от договора е нищожна. Посочва, че същата е уговорена и в противоречие с разпоредбите на чл. 243, ал. 3, т. 2, където е посочено, че задължението на служителя за работа при работодателя не може да бъде за повече от 5 години, докато в процесния случай уговореният срок е за не по-малко от 5 години.

В условията на евентуалност твърди, че разходите за обучение, ако се докаже, че такива са сторени, не съответстват на уговорената неустойка в размер на 5 брутни заплати.

Счита също така, че от представения договор не става ясно и какъв е срокът на уговорената специализация, нито моментът, в който същата приключва и кой е началният момент, от който започва да тече уговореният срок за работа при ищеца. Сочи, че не са представени и такива доказателства в същия смисъл. С оглед на факта, че договорът с ищеца е сключен през 2015г., се твърди, че ответникът Т. е полагала труд при работодателя си след приключване на специализацията си и в случай, че Съдът намери искът за основателен, то следва сумата, която се дължи да бъде пропорционално намалена за срока, в който служителката е полагала труд.

Ответникът оспорва претенцията по чл. 220, ал. 1 от КТ като неснователна и недоказана. Излага становище, че след извършеното удържане на сума, претенцията на ищеца е изцяло удовлетворена и се явява неоснователна.

Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва по аргумент за неоснователност на главните искове.

Не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Т. Г. от АК-Плевен. Исковата претенция се поддържа по изложените в исковата молба съображения. Моли да бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

С молба ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от заверено копие на Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация с изх.

№10594/21.10.2015г., че е сключен на 26.10.2015г. между ищеца „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д-р Георги Странски“ ЕАД, от една страна, и Г. В. Т., ЕГН ••••••••••, от друга страна, последната в качество на „••• •••“.

Съгласно чл. 1 от договора, работодателят разрешава на служителя специализация /повишаване на квалификация или преквалификация/ по специалността „•••“, с база на обучение УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен.

Съгласно чл. 2 от договора, специализацията /обучението/ е без откъсване от работа по основен трудов договор.

Съгласно чл. 3 от договора, за срока на специализацията/обучението, работодателят разрешава на служителя да ползва платен и неплатен отпуск на осн. чл. 155, 156, 160, 171 и 169 от КТ.

Съгласно чл. 4 от договора, по време на специализацията/обучението служителят се задължава да съобразява учебната си заетост със задълженията си по основен трудов договор.

Съгласно чл. 5 от договора, последният влиза в сила от датата на сключването и е в сила за срока на специализацията/обучението/.

Съгласно чл. 6 от договора, на осн. чл. 234, ал.3, т.1 КТ служителят се задължава да работи при работодателя не по-малко от 5 години след завършване на образованието или придобиване на специалност.

Съгласно чл. 7 от договора, при прекратяване на трудовия договор по инициатива на служителя, преди изтичане на петгодишния срок, служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 5 месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора.

Установява се от заверено копие на Заповед №59/28.02.2024г., издадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д-р Георги Странски“ ЕАД, че на осн. чл. 326, ал.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ••• Г. В. Т., считано от 01.03.2024г., а като причина е посочено: прекратяване на трудовия договор от служителя с предизвестие.

Установява се от приложеното заверено копие на Допълнително споразумение №753/20.12.2023г. към Трудов договор №238/08.10.2015г. / на л. 52 от делото/, че е налице валиден трудов договор.

Установява се от приложеното заверено копие на свидетелство за призната специалност, издадено от Медицински университет-Плевен / на л. 51 от делото/, че ••• Г. В. Т. е придобила права на „••• •••“, считано от 25.07.2020г.

Установява се от копие на декларация на л. 11 от делото, че ответникът се е съгласила да й бъде удържана сума по ведомост.

Не е оспорено от ответника обстоятелството, че ответникът е акредитирано лечебно заведение за провеждане на обучение по различни специалности, вкл. и специалност „•••“.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която Съдът кредитира като обосновано и изготвено от вещо лице с необходимата компетентност. От експертизата се установява, че обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ съгласно Трудов договор №238/08.10.2015г. е 1712, 08 лева за периода 01.03.2024г.-29.03.2024г. Дадено е заключение, че сумата е погасена изцяло, като ответникът е посочил своето съгласие за такава удръжка с начислението в платежната ведомост за м.02.2024г., като е останала сума за прихващане на другото обезщетение в размер на 76, 07 лв.. Вещото лице дава заключение, че от изчисленото обезщетение по договора за повишаване квалификацията от 26.10.2015г., дължимата сума е 2568, 12 лв., а след извършеното прихващане чрез удържане на сумата от 76, 07лв. остатък по фиш за м.02.2024г. остава неизплатено обезщетение по чл. 7 в размер на 2492, 05 лв. Вещото лице прави уточнения в открито съдебно заседание, като поддържа заключението.

Уредбата на професионалната квалификация по КТ е изградена върху договорния принцип, като в рамките на договорната свобода на страните е установена известна закрила на труда. С договора за повишаване на квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал.3, т.1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение. За разлика от договора за ученичество /чл.230 – 232 КТ/, не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания – дали обезщетението следва да съответства на неизпълнената част от договора или се дължи цялата сума за разходите за обучение. Този въпрос е предоставен на договорната свобода на съдоговорителите. Във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува, като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най – пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността (Решение №9/14.02.2012 г. по гр.д. №689/12 г., III г.о.; Определение №339/27.04.2020 г. на ВКС по гр.д. №3679/19 г. на ВКС, III г.о.; Решение №28/01.07.2011 г. по гр.д. №243/2010 г., IV г.о.; Решение №272/05.10.2011 г. по гр.д. №1637/2010 г. на ВКС, ГО; Решение №139/21.05.2019 г. по гр.д. №3109/2018 г., IV г.о.; , и др.).

Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Договорът има характер на трудов, но по отношение на въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците му, са приложими общите правила за договорите и изпълнението, респективно по отношение на отговорността за неизпълнението следва да се приложи гражданския закон.

Началният момент в случая е придобиването на специализация от страна на ответника, съгласно приложеното заверено копие на свидетелство за призната специалност „•••“, като в свидетелството е посочена дата 25.07.2020г.

Обучението за повишаването на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл.234, ал.2 КТ, а ал.3 дава възможност страните да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнението на първото условие или при незавършване на обучението (Решение 160/07.06.2011 г. по гр.д. №617/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №168/12.04.2010 г. по гр.д. №896/209 г. на ВКС, IV г.о.; и други).

Безспорно е, че разходите за обучение, направени от работодателя за обучение на работника по договора по чл. 235 вр. чл. 234 КТ представляват имуществени вреди и подлежат на връщане, но ако работникът е изпълнил задължението си да работи при работодателя и е работил за определен срок, то връщане се дължи само за неотработения срок, а дължимото се определя на база действително неизпълнение (Решение №272/05.10.2011 г. по гр.д. №1637/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение №9/14.02.2012 г. по гр.д. №689/2012 г. на ВКС, III г.о.).

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа на справедливост в гражданските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Договорът за повишаване на квалификация по чл. 234 КТ има характера на трудов, но по въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, са приложими общите правила на договорите, респективно – гражданският закон относно отговорността за неизпълнение. Съдебната практика е категорична, че във всички случаи е необходимо да се изследва действителната воля на страните. Категорична е обаче, че приложимите разпоредби относно действителността на клаузите от договора, са тези на КТ, а единствено относно неизпълнението приложение намират гражданските закони.

Според разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ, трудов договор, който противоречи на закона или го заобикаля, е недействителен.

Настоящият състав намира, че клаузата на чл.7 от договора е действителна. Предвидена е отговорност на работника/служителя, в случай, че договорът бъде прекратен по негова инициатива преди изтичане на петгодишен срок, да дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за пет месеца. Същата клауза не противоречи на закона и добрите нрави, нито заобикаля закона.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за пет месеца, при договор за пет години, като е отчетен периода от време, през който ответникът е работила при ищеца, което се явява законосъобразно и съразмерно с уговорката за пет години. Не е предвидена клауза за връщане на цялата сума за пет години, в който случай действително би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и до основателност на възражението за нищожност на неустойката, предвид високия й размер.

Сред основните права на гражданите е предвидено и право на труд, на свободен избор на професия или дейност, и на възнаграждение, което съответства на извършената от работника работа. Работодателят няма право да налага забрана на работниците или служителите си да прекратяват едностранно трудовото правоотношение, след като такава възможност е предвидена и по КТ. Нещо повече – страните са се договорили, че при предсрочно прекратяване на договора, обучаемият следва да обезщети работодателя си за причинените му имуществени вреди, като възстанови разходите, направени за повишаване на квалификацията. Тази санкция за работника обезпечава изпълнението на задължението му, като същевременно обезщетява работодателя. В случая не е налице кумулиране на компенсаторна неустойка – възстановяване на разноските, и мораторна.

В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че с цитирания договор се нарушавала разпоредбата на чл. 48 от Конституцията, охраняваща основни права като право на труд, избор на професия и място на работа и т.н.

Действително претърпените имуществени вреди съответстват на действително изразходваните от работодателя средства за обучение на служителя, срещу които не получава очакваната насрещна компенсация от облаги при положен труд с придобита вече квалификация. По тези съображения доводите за недействителност на неустойката са основателни.

От цитираното съдържание на договора следва, че се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 5 месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора. Относно разходите за обучението, поради липса на конкретизация, следва да се изходи от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Както бе посочено, работата при този работодател за срока на договора цели освен друго и да компенсира разходите за обучение. Поради това в сходни случаи дадените от законодателя разрешения са за възстановяване на разходите по обучението в размер, съответен на неизпълнението. Добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване изискват компенсацията да обхваща действително претърпените вреди, а те в случая се съизмеряват с неизпълнената част от договора / В този смисъл Решение №272/05.10.2011г. по гр.д. №1637/2010г. на ВКС/. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че работодателят е разчитал, че ще може да се ползва от повишената квалификация на служителя за определен период от време, а в случая преждевременното напускане на служителя води до загуби за работодателя, които следва да бъдат справедливо възмездени.

Във връзка с гореизложеното, възраженията на ответника по отношение на клаузата на чл. 7 – че представлява нищожна клауза за неустойка и че същата е несъразмерна с вредите, са неоснователни.

Неоснователни са възраженията на ответника, че през цялото време е работила по трудов договор, доколкото в чл. 2 на Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация е предвидено, че специализацията /обучението/ е без откъсване от работа по основен трудов договор.

Съдът приема за неоснователни възраженията на ответника за липсва на реквизити на договора, доколкото същият е с необходимото съдържание и ясно разписани клаузи.

Следва да бъде отбелязано също така, че по съгласие на ответника /заверено копие на декларация на л. 11 от делото/, вече са й били удържани суми във връзка с процесния договор.

Съдът намира за неотносима практиката, цитирана от ответника- Решение №4363/06.04.2010г. на ВАС по адм. дело №14296/2009г., доколкото в цитирания случай се е касаело за анекс без достоверна дата, било е проведено успешно оспорване на този документ, каквото оспорване липсва в настоящия случай.

Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към правния спор.

По гореизложените съображения Съдът намира, че исковата претенция се явява основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът Г. Т. дължи на ищеца „УМБАЛ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД репариране на направените от него деловодни разноски в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение, 99, 68 лв. държавна такса, 450 лв. за депозит за вещо лице.

По изложените съображения Районен съд-Плевен