Решение № 114 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1357/2025 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажната собственост на сграда с идентификатор № •••••.••.••.* с адрес гр.Н., местност К. № •••, к/с О.-*, представлявана от управителя М. П. С. срещу М. Д. И., гражданин на Д,, роден на ••.••.••••г. с ЛНЧ-•••••••••• и постоянен адрес в гр.Н., м.К., к/с О.-*, ет.*, ап.*, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника за заплащане на разходи по чл. 50 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС за бюджетните години 2024/2025г. и 2025/2026г., дължими по силата на влезли в сила решения на общи събрания на етажната собственост, проведени през 2024г. и 2025г.. Иска се от съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума от общо 1192лв., представляваща незаплатени такси поддръжка и управление и фонд «Ремонт» за 2024/2025г. от 596лв., платима в срок до 01.10.2024г. и 2025/2026г. от 596лв., платима в срок до 01.10.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Представят се писмени доказателства. Претендират се и съдебни разноски. В исковата молба се сочи, че ответника е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••.••.••.*.* по КККР на гр. Н., представляващ апартамент № *, ет.*, в к/с О.-*, находящ се в гр.Н., м.К.. Твърди се, че на 09.08.2024г. било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор •••••.••.••.*, к-с „О.“, на което е бил приет бюджет за 2024/2025г., който да се разпредели по равно между собствениците на самостоятелни обекти в сградата и по-конкретно по 500лв., а вноската за „Фонд ремонт и обновяване“ е определено да бъде по 10лв./кв.м. от идеалните части от общите части на сградата с определен краен срок за заплащане на годишната такса – 01.10.2024г.. На 02.08.2025г. е проведено ОСЕС, на което са определени същите размери на таксите за поддръжка и управление и ФРО за бюджетната 2025/2026г. с краен срок за заплащането им на 01.10.2025г. Тъй като ответника, в качеството си на етажен собственик не е заплатил дължимите от него такси за поддръжка и управление за бюджетната 2024/2025г. и 2025/2026г. в посочените срокове, Етажната собственост е отправила до него нотариална покана, с която го е поканила доброволно да погаси задълженията си. Исковата молба се предявява, тъй като ответникът не е извършил погашение и след като Нотариалната покана е му била връчена на ответника на 08.07.2025г.. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответника М. Д. И., чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв.В. С. от АК-Бургас е постъпил писмен отговор, с който предявените претенции се оспорват като неоснователни, тъй като при провеждане на общо събрание на собствениците не са били спазени императивните изисквания на ЗУЕС. По-конкретно твърди, че не са представени доказателства за спазване на реда по чл.13 и сл.ЗУЕС за провеждане на общо събрание на собствениците; не са представени доказателства за датата и часа на поставяне на поканата за провеждане на общото събрание, както и за дневния ред; не са представени доказателства за поставянето на протокола от проведеното общо събрание на видно място, съгласно чл.16, ал.7 ЗУЕС. Сторено е възражение за прихващане по чл.48, ал.6 ЗУЕС на сума в общ размер от 1912,79лв. –сторени от него разходи за извършване на необходим ремонт на общи части на сградата с дължими от него вноски по чл.50 от ЗУЕС, в случай, че по настоящото производство бъде уважена претенцията на ищеца по чл.38 от ЗУЕС. Представят се писмени доказателства. В проведеното о.с.з. процесуалният представител на ищцовата етажна собственост поддържа предявените искове и пледира за тяхното уважаване. Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове като неоснователни. В предоставения му срок по чл.101, ал.1 ГПК с определението на съда по чл.140 ГПК, заявява, че не поддържа стореното с отговора възражение за прихващане. Доколкото нередовностите по възражението за прихващане не са отстранени в предоставения на страната срок, то съдът приема, че е налице хипотезата на чл.101, ал.3 ГПК и същото се счита за неизвършено. Независимо от горното страната изрично е заявила, чрез упълномощения си процесуален представител, че това възражение не се поддържа. При горните констатации, произнасяне в разглежданата насока не се дължи по делото. Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е ответника е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••.••.••.*.* по КККР на гр. Н., представляващ описания по-горе апартамент № * на ет.*, който се намира в режим на етажна собственост; че с влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост от 09.08.2024г. и от 02.08.2025г. са определени разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС; размера на претенцията си, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си. По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 95 от 21.01.2026г. по делото, постановено по реда на чл.140 ГПК /л.66-68/. По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ••/18.11.••••г., том ХXIV, рег. № •••••, дело № ••••/••••г. по описа на нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие Районен съд - Н. /л.7-8/, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••••.••.••.*.5 по КККР гр. Н., представляващ апартамент № *, находящ се на ет.* в гр.Н., м.К.-•••, к/с „О.“, разположен в сграда с идентификатор № •••••.••.••.*, с площ от 62,20 кв.м., ведно с прилежащите: 9,60кв.м./ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и склад № 3 на площ от 7,24кв.м.. Видно от приложен протокол № 1 на 01.07.2023г. е проведено учредително ОСЕС на сграда с идентификатор •••••.••.••.* по КККР на гр.Н., м.К., к/с О.-*, на което са приети решения за площообразуването н сградата, избрани са управител, КС, приет е правилник за вътрешния ред, бюджет, определен е ред за разпределение на разходи, финансовата година и са взети множество други организационни решения. От материалите по делото безспорно се установява, че на 09.08.2024г. е проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор •••••.••.••.*, к-с „О.“, на което е бил приет бюджет за 2024/2025г., който да се разпредели по равно между собствениците на самостоятелни обекти в сградата и поконкретно по 500лв., а вноската за „Фонд ремонт и обновяване“ е определено да бъде по 10лв./кв.м. от идеалните части от общите части на сградата с определен краен срок за заплащане на годишната такса – 01.10.2024г.. На 02.08.2025г. е проведено ОСЕС, на което са определени същите размери на таксите за поддръжка и управление и ФРО за бюджетната 2025/2026г. с краен срок за заплащането им на 01.10.2025г.. По делото липсват доказателства някое от решенията, взети на горепосочените три проведени ОСЕС да е оспорено, респ.отменено по съдебен ред, поради което съдът приема, че същите са стабилизирани и подлежат на изпълнение. На ответника е връчена лично на 09.07.2025г., чрез нотариус с рег.№ 110 на НК с район на действие РС-Н., покана от управителя на ищцовата ЕС за доброволно изпълнение - заплащане в 14-дневен срок от връчването на поканата на дължима сума от 596лв., представляваща дължима такса поддръжка за 2024/2025г.. Обосновава се извод, че с приемането на бюджета на съответните общи събрания дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на ЗУЕС. На ответника, както и на всеки от останалите етажни собственици са начислени суми по правилата на чл.51 от ЗУЕС за финансовите 2024/2025г. и 2025/2026г. по равно (чрез разделяне на бюджета на броя на обектите), а вноската по за ФРО е определена по правилата на чл. 50 от ЗУЕС. Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите за 2024/2025г. - 01.10.2024г. и за 2025/2026г. - 01.10.2025г. Следователно задълженията са били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Наред с горното, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Налага се извод, че цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Според практиката на ВКС (Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/••••г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 4176 от 20.09.2024г. по ч.гр.д. № 2689 от 2024г. по описа на II гр.о. на ВКС), незаконосъобразност и нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (вкл. преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и то предявен в дадения срок, но не и преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани доводите на працесуалния представител на ответника за нарушения на правилата на ЗУЕС при свикване и провеждане на процесните събрания и взимане на решенията по тях, тъй като същите биха могли да се наведат в евентуално производство по чл. 40 от ЗУЕС, а както вече беше посочено по делото няма данни решенията от 2024г. и 2025г. да са отменени по надлежния ред. Предвид гореизложеното съдът намира, че за ответника, като собственик на обект в процесната етажна собственост е възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, за които както беше посочено, са приети по определяем начин съобразно взетите решения по т. 5 от дневния ред на общите събрания, проведени на 09.08.2024г. и 02.08.2025г. Задължението на ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) - 01.10.2024г. и 01.10.2025г. и не е било необходимо отделното връчване на покана. Доколкото с исковата молба се търси само законната лихва върху двете главици, считано от датата на подаване на същата пред съда, то следва произнасяне само в тази насока. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 153,38евро, от които 25,56евро/50лева/ - заплатена държавна такса, 127,82евро/250 лева/ за адв.възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът