Решение № 235 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 723/2026 г.

наказателно дело № 20262120200723 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на "Е." ЕООД с ЕИК ••••• със законен представител С.С.Б., чрез процесуалния представител адв.В. Ч. против Наказателно постановление № 02-2501003 от 05.02.2026 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1,ал.2 КТ и на основание чл.416,ал.5 КТ във вр.чл.414,ал.3 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1300, 00 евро. Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че проверяващите не са установили коректно и законосъобразно действителната фактическа обстановка. Твърди се,че Д.Й. не е полагала труд регулярно и с установено работно време съгласно изискванията на чл. 66 КТ и чл.124 КТ, а е присъствала в козметичния център на основание сключен с дружеството договор за обучение от 29.09.2025г., предвид което не е извършено от обективна стрА. вмененото на дружеството нарушение. Акцентира се още и върху претенция за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се и,че обясненията на законния представител на дружеството жалбоподател,а също и попълнената справка декларация по чл.402,ал.1,т.3 КТ от Недка Петрова са написани „под диктовката на проверяващите“. В заключение е формулирано искане НП да бъде прието за „неправомерно и анулирано“. В открито съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща законен или процесуален представител. В писмено становище настоява за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Наказващият орган се представлява от юрк.Н., която изразява становище за безспорна установеност на фактическата обстановка и несъмнена доказаност на нарушението, в който контекст настоява за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Представя и подробна писмена защита. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по ЗАНН, като видно от известието за доставяне (л. 11) НП е връчено на жалбоподателя на 06.02.2026 г., а жалбата е депозирА. чрез АНО на 19.02.2026 г. /л.9/ Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. РазгледА. по същество жалбата е частично основателна. Съдът след като прецени доказателствата по делото самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, следвайки процесуалните изисквания, предназначени да осигурят постигане на истинно фактическо установяване и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: От фактическите констатации в обстоятелствената част на АУАН се установява следното: При извършена проверка от контролни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“Бургас на 30.09.2025 г. около 13: 30 часа в обект: салон за красота „Е.К. (А.К.), находящ се в •••••, стопанисван от „Е.“ ЕООД, ЕИК •••••, контролните органи констатирали, че лицето Д.С.Й., ЕГН ••••••••••, предоставя работна сила, извършвайки дейност свързА. с обслужването на клиенти (записва часове, консултира, демонстрира, рекламира и предлага козметика на клиентите) Пред проверяващия екип Й. декларирала писмено, че се обучава за длъжност: терапевт, с работното време по 2-3 часа на ден, без сключен трудов или граждански договор, с уговорено трудово възнаграждение 1077 лв. за периода на обучение, от 29.09.2025 г. В хода на извършената проверка били представени писмени обяснения и документи, сред които договор за обучение от 29.09.2025г. между Д.С.Й., ЕГН •••••••••• и „Е.“ ЕООД, ЕИК •••••, декларация от Д.С.Й. по чл. 313 от НК, съгласно която на 29.09.2025г., 30.09.2025г. и 01.10.2025г. лицето е присъствало в обекта с цел участие обучение/запознаване с работния процес. Видно от представено удостоверение с № 2023-84 от 27.09.2023г. издадено по договор за сътрудничество с Център за професионално обучение /ЦПО/ „Д.А." към "И." ЕООД, „Е.К. (А.К.), находящ се в •••• е материално-техническа база за обучение по професия/ специалност: „козметик". За целите на задълбоченото и всестранно доказателствено установяване контролните органи изискали от ЦПО „Д.А." към "И." ЕООД информация,като съгласно получената писмена справка било установено,че Д.С.Й., ЕГН •••••••••• не е записА. в курс към центъра и не участва в обучение. Видно от отговор с вх. № 25153423/07.11.2025г. на Агенция по заетостта /Бюро по труда гр. Бургас за Д.С.Й., ЕГН •••••••••• липсва информация в базата данни, относно регистрацията й като безработно, учащо или заето лице. В пределите на доказване била приобщена и справка в средата за междурегистров обмен Regіх по ЕГН на лицето, от която не се установили данни за регистриран трудов договор между Д.С.Й., ЕГН •••••••••• и „Е." ЕООД, ЕИК ••••• към 30.09.2025 г. – датата, на която това лице е установено да предоставя работна сила. До приключване на проверката от стрА. на „Е." ЕООД не е проявена инициатива за сключване трудово правоотношение с Д.С.Й., ЕГН •••••••••• (включително не е представен писмен трудов договор) към датата на установяване на лицето на работа на място в обекта - 30.09.2025 г. Предвид това контролното длъжностно лице формирало извода, че към 30.09.2025 г. в 13:30 часа в горепосочения обект, „Е." ЕООД, ЕИК •••••, в качеството си на работодател по смисъла на 51, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.С.Й., ЕГН ••••••••••. От правна стрА. е обоснован изводът,че описаното неправомерно поведение се субсумира по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Въз основа на АУАН на 10.01.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което в логическа и хронологическа последователност била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган в мотивите си пространно е разгледал аргументите на жалбоподателя, изложени във възражението, като ги е приел за неоснователни. Наказващият орган по идентичен начин е индивидуализирал материалноправната квалификация на нарушението на чл.62,ал.1 КТ вр.чл.1,ал.2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 1300 евро. Сред подлежащите на комплексна оценка писмени доказателства по делото, съдът цени писмените обяснения на Д.Й., в които същата е заявила /л.76/,че е постигнала устна договореност с управителя на „Е.“ЕООД за тримесечно обучение, във вр. с което и заявлението й за обучение ще бъде регистрирано в Бюро по труда-Бургас. Посочила е,че по информация на управителя след сключване договор за обучение с Бюро по труда-Бургас, Й. била убедена,че ще получава възнаграждение в размер на МРЗ /1077лв./, като за периода на обучението ще бъде ангажирА. по 2-3 часа дневно. Съдът оценява като изчерпателни, логични и съгласувани с писмената доказателствена база показанията на актосъставителя А. К. Г.. Предвид информативността на изложението на св.А. Г., чийто преки възприятия са потвърдени от собствения й визуален опит за дейността на обекта „Е.“ЕООД и от проведения разговор с Д.Й., съдът ги оценява като достоверен източник на информация. Св.Г., очерта пред съда, в сихнрон с попълненото обяснение на Д.Й.,че последната е заявила по време на проверката,че от управителя у нея е формирА. представата, че се обучава по европейска програма за срок от 3 месеца по сключен договор с Бюро по труда-Бургас и след изтичане обучителния период с нея ще бъде сключен трудов договор. Според опосредствано придобитата информация от актосъставителя, Д.Й. заявила,че с нея не е сключен договор с Бюро по труда поради здравословно нейно неразположение и изчаквала насочващо писмо. Свидетелката Г. открои,че съгласно изискан график за работното време на датата на проверката, освен рецепционистката, в козметичния център не са работили назначени по трудов договор служители, а клиентите в обекта били обслужвани от т.н. „обучаващи се лица“ без сключен трудов договор,сред които Д.Й.. Няма база, за заключение, че свидетелят А. Г. трансформира спомена си за проверката на процесната дата 30.09.25 г. и че го представя с друго съдържание. Този извод на съда произтича не само предвид пълното хармонично единство и логично равновесие на фактологията в показанията й с писмените доказателства,но и поради длъжностната дистанция и незаинтересовА. нейна свидетелска нагласа.Показанията на актосъставителя са рационални, същевременно са детайлни и последователни откъм конкретна информация, предвид което съдът намира,че те обслужват целта на процесуалното изследване, свързА. с установяването на съществените, релевантни фкти, гарантиращи истината за извършеното нарушение и неговия автор. Тази показания формират логично единство с наличната на л.25 от делото лично попълнена от Д.Й. декларация,според която същата се обучава в „Е.“ЕООД за терапевт, с времева рамка по 2-3 часа на ден и уговорено трудово възнаграждение за периода на обучение 1077лв. след подписване договор с Бюрото по труда. В случая са налични преки гласни и писмени доказателства в обем и със съдържание, изграждащи логична последователност от факти, която изключва всяка възможност за случайното им комбиниране към различни изключващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя дебютни версии, в т.ч. и за наличие на сключен граждански договор за обучение. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на А.литично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. разпоредбата на чл.416,ал.5 КТ, предвиждаща,че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите и с оглед оперативната компетентност,заложена в Заповед №3-0864/17.10.2022г. АУАН е съставен от оправомощено за това лице съгласно чл.21,ал.1 и чл.23,ал.1,т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,както и съгл. приложената дължностна характеристика на длъжността главен инспектор. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.В съдържателен план според съда стриктно са спазени задължителните формални критерии относно реквизитите на НП в съответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.1-т.5 от ЗАНН , а при съставянето на АУАН са намерили отражение съдържателните изисквания,указани в разпоредбата на чл. 42, т.1- т.4 от ЗАНН от гледище на дължимо фактическо описание на нарушението . Вмененото на жалбоподателя нарушение е очертано достатъчно изчерпателно, ясно и точно и съдържа необходимата фактическа детайлизация, която е задълбочена до степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице процесуални пороци, обосноваващи на формално основание отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е осигурено спазване на административно-производствените правила. В настоящия случай отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирА. в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ , съгл. която норма "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая съдът приема за безспорен изводът,че към 30.09.2025 г. именно жалбоподателят „Е.“ ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ , в стопанисвания обект: салон за красота „Е.К. (А.К.), находящ се в •••••. Това обстоятелство съдът намира за изяснено чрез свободна оценка на доказателствата,в т.ч. еднопосочната писмена доказателствена съвкупност- справка – декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 , чл.402,ал.2 от Кодекса на труда, от Д.Й., в която последната собственоръчно и самостоятелно е декларирала, че предоставя работна сила за работодателя "Е." ЕООД в посочения обект –салон за красота, макар и под форма на обучение за длъжност "терапевт", с работно време от около 2-3 часа дневно и с уговорено трудово възнаграждение 1077 лв. месечно за периода на обучението във вр.с очаквано сключване на договор с Агенция по заетостта, без наличие на изрично сключен писмен трудов договор. Това обстоятелство напълно се потвърждава и в подробно А.лизираните показания на актосъставителя А. Г.. Възраженията във въззивната жалба , според които не е установено Д.Й. да престира работна сила регулярно, с определено работно време и възнаграждение с постоянен характер, обвързани с тезата за сключен договор за обучение с Д.Й. от 29.09.2025г., съдът приема за несподелими.Тези възражения освен отражение на прагматичния интерес на защитната версия на жалбоподателя не намират опора при съпостаква с целокупната писмена доказателствена база. Съгласно разпоредбата на чл.18,ал.2,т.1 Закон за заетостта, търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи: т.1 безработни. Видно от находящата се на л.32 справка от Агенция по заетостта за лицето Д.С.Й. отсъстват в информационната база фактически данни да е било регистрирано като безработно, учащо или заето лице, в т.ч. в периода на фактически полагания труд /демонстрация, рекламиране и предлагане козметика на клиенти/ в козметичния център. Според нормативния регламент на чл.19,ал.2,т.1 Закон за заетостта безработните лица могат да ползват правата по чл.17,ал.1, т.1-т.6 ЗЗ, а именно включване в обучение, но при условие,че е изпълнено изискването за регистриране по реда на чл.18,ал.2,т.1 ЗЗ в групата на безработни лица, което условие към 30.09.2025 г. по отношение Д.Й. не е било изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл.30а,ал.1,т.7 ЗЗ за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за: 7. обучение на възрастни, а според чл.30б,ал.1,т.1 ЗЗ средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявА. от нейния изпълнителен директор или оправомощено от него длъжностно лице, и:т.1 безработното лице. В случая от събрА.та писмена доказателствена съвкупност се установи по категоричен и безспорен начин, че между Агенция по заетостта и Д.С.Й. не е бил сключен договор за обучение на възрастен в изпълнение на програми и мерки за насърчаване на заетостта. Ето защо Агенция по заетостта чрез Дирекция "Бюро по труда", Бургас, не е имала качеството на възложител, респ. не се е съгласила в предвидената в закона форма – с писмен договор да предостави на работодателя „Е.“ЕООД средства от държавния бюджет, по програми и мерки за насърчаване заетостта за всяко разкрито място за обучение, на което е насочено от възложителя безработно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, т.3 от Закон за заетостта обучението на възрастни включва:3. обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности. А съгласно чл.22,ал. 4 ЗЗ обучението за придобиване на ключови компетентности се осъществява от физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В съответствие с това, видно и от представеното Удостоверение №2023-84/27.09.2023г., издадено от ЦПО „Д.А.“ към „И.“ЕООД на „А.К.” е призната материално-техническа база за обучение по професиите от направление 815 Фризьорски и козметични услуги. Не е изпълнено обаче изискването на чл.30б,ал.1,т.1 ЗЗ вр.чл.58,ал.1,т.3 ЗЗ да бъде сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявА. от нейния изпълнителен директор или оправомощено от него длъжностно лице, и безработното лице, персонифицирано в случая от Д.С.Й.. Договорът за професионално обучение на безработно лице е предоставяне на услуги по чл. 17, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 30а, ал. 1, т. 7 ЗНЗ - включване в обучение на възрастни, т. е. страните сключват договора, за да бъде включен обучаемият като търсещо работа лице, в обучение на възрастни като част от програмите и мерките за насърчаване на заетостта. В съчетание с неизпълнението на това задължително условие, установената фактология от разпита на актосъставителя,че на 30.05.2025 г. при физическата проверка клиентите на козметичния салон са били обслужвани единствено от обучаващи се лица /т.е. от тези лица е била предоставяна реално работна сила/, сред които Д.Й., обосновава извод за доказаност на нарушението, квалифицирано по чл.62,ал.1 КТ, вр.чл.1,ал.2 КТ. Според нормата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ , отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно приложения санкционен състав на чл. 414, ал. 3 от КТ , работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая преките възприятия на актосъставителя от 30.09.2025 г., относно факта на полаган труд от лицето Д.Й., многообразието от фактически дейности /записва часове, консултира,демонстрира, рекламира, предлага козметика на клиенти/ не са единствения аргумент на съда, поставен в основата на извод за реализирано административно нарушение чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ . Изцяло в подкрепа на този извод е и попълнената справка-декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.402,ал. 2 от КТ от лицето Д.С.Й.. Посочената справка-декларация е аргументативно средство , което спомага за пълно и главно доказване факта, че Й. е престирала труд, считано от 29.09.2025 г., макар и под формата на декларирано от нея„обучение за терапевт“ , с определено работно място, трудови функции и работно време 2-3 часа дневно, уговорка с работодателя за бъдещо сключване на договор с Агенция по заетостта и получаване на трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., без да е сключен писмен трудов договор. В декларацията работникът сам е посочил длъжността, за която се обучава, „терапевт“, престирайки еквивалентна по обем и съдържание на тази длъжност работна сила, в работно време, и уговорка да получава трудово възнаграждение, което очертава основните елементи на съществуващо трудово правоотношение с дружеството "Е. " ЕООД още към 29.09.2025г., чиято регулация не е била закрепена в изискуемата писмена форма по арг. на чл.62,ал.1 КТ. Изявленията на работника в попълнената декларация, че не е сключен очаквания договор с Агенция по заетостта, се потвърждават изцяло от приложената по делото справка от Агенция по заетостта /л.32/ и писмен отговор от ЦПО „Д.А.“ към „И.“ЕООД, съгласно който Д.Й. не е записА. в курс към този център и от центъра не разполагат с документи, удостоверяващи нейно участие в обучение. В разглеждания случай не може да се обсъжда възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". В разпоредбата на чл. 415в от КТ, която норма се явява специална по отношение на общата норма на чл. 28 от ЗАНН, са предвидени, кои случаи са "маловажни" по смисъла на КТ. Административното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ съобразно действащата правна уредба към датата на извършването му, е изключено от преценката за маловажност по изрично разпореждане на закона, формулирано в – алинея 2 на чл. 415в от КТ в редакция (ДВ, бр. 7 от 2012 г.) и влязла в сила след постановяването на тълк. решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на Върховния административен съд. Към датата на постановяването на тълкувателното решение правната уредба по КТ не е предвиждала изрично изключване на определени нарушения от преценката за маловажност. Поради това постулираните разяснения в ТР № 3/10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на Върховния административен съд за обмислима в обсега на правомощия на въззивния съд праквалификация на нарушението на чл.414,ал.3 КТ в маловажно по см. на чл.415в,ал.1 КТ са загубили своето действие, с оглед актуалната правна уредба по въпроса за маловажността на нарушенията по КТ, посочени по чл. 415в КТ в приложимата редакция. В чл. 415в, ал. 2 КТ - относима като действаща разпоредба към датата на извършване на нарушението, е предвидено изрично, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Доколкото приложението на ал. 1, на чл. 415в КТ е изключено по силата на изрична разпоредба на закона - на чл. 415в, ал. 2 КТ, тъй като се касае за нарушение по чл. 62, ал. 1 от същия кодекс, в разглеждания случай, привилегированият състав на чл.415в,ал.1 КТ е изцяло неприложим поради непреодолимостта на забрА.та за третирането му като маловажно съгл.ограничителното правило на чл.415в,ал.2 КТ. Изцяло в този контекст е и генерирА.та устойчива практика на касационната инстанция, намерила израз последователно в Решение № 1911 от 27.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2171/2024 г. Решение № 9479 от 22.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1998/2024 г. Решение № 825 от 2.08.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 988/2023 г. и др,./ Не на последно място, нормата на чл.415в,ал.1 КТ е и оригинерно неприложима поради липсата на приведени писмени доказателства за отстраняване нарушението веднага след установяването му, за да се обсъжда реално, а не абстрактно възможността да не са произтекли вредни последици за служителя в лицето на Д.Й.. Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ , която предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Освен че размерът на приложимата имуществена санкция следва да се съобрази с определените от закона рамки – от 1 500 лв. до 15 000 лв., е необходимо наказващият орган да изложи собствена оценъчна аргументация, отразяваща пътя на формираното убеждение относимо към факторите на чл. 27 от ЗАНН, - тежестта на нарушението, другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Тежестта на самото административно нарушение не е качествено обмислена в аспекта на нейното проявление чрез излагане на конкретни съдържателни мотиви относими към казуса. Във връзка с отмерване на наказанието не са подложени на задълбочен и обективен коментар пълните данни , при които е извършено нарушението,като значението на продължения характер на нарушението и липса на позитивни действия за отстраняването му не следва да се абсолютизира и да бъде обвързано с прекомерна „свръхзначимост“ ,без обосновка и изрично изследване наличието или липсата на допълнително настъпили вредни последици. Изложеното в мотивната част на НП „При преценка за размера на санкцията следва да се отчете вида и характера на нарушението“ представлява шаблонна фразеология, но не и аргумент, приндалежащ към индивидуалния оценъчен подход, към който насочва разпоредбата на чл.27,ал.1, и ал.2 ЗАНН. На свой ред съждението,че санкция в размер 1300 евро се явява адекватна и справедлива, е логически невалидно. Действително, обектът, върху който нарушението на чл.62,ал.1, вр.чл.1,ал.2 КТ оказва негативно въздействие и степента на това въздействие, са отчетени от законодателя с относително високия диапазон на предвидената имуществена санкция за работодател в чл.414,ал.3 КТ.Обектът на посегателство е разнороден. От една стрА. той се свързва с възможността за ефективно упражняване на контролните функции на съотв. длъжностни лица за спазване на трудовото и осигурително законодателство чрез изрично и задължително писмено оформяне на трудовите правоотношения с наети работници/служители и своевременното предоставяне, още с момента на възникването им на информация за тяхното съществено съдържание чрез регистрирането им в НАП. А от друга стрА. обектът се свързва с обществените отношения, отнасящи се до охраняване правото на труд и особената закрила на справедливите условия на труд, в т.ч. чрез писмено оформяне и обявяване на възникнали трудови правоотношения по съответния ред, като елемент от дължимата организационна отчетност и механизми за превенция на злоупотребата с трудови и социални права на работниците и служителите. Съдът намира и че с наказание към минимума,предвиден в чл.414,ал.3 КТ, а именно имуществена санкция в размер на 1500 лв. /766.94 евро/ , не би се стигнало до необосновано неглижиране гаранциите за административно-наказателноправна защита на основните трудови и осигурителни права на работници и служители. Практическото проявление на наказанието, в т.ч. административното наказание не може и не следва да бъде инертно определяно в стойности, надвишаващи законовия минимум при липса на съществуващи повишаващи обществената опасност на деянието и дееца обстоятелства. Ето защо и в специфичния контекст на разглежданото нарушение, административно наказание в размер над минимума на предвидената в чл.414,ал.3 КТ имуществена санкция съставлява акт на механичното налагане на ненужно тежко административно наказание. Подобен подход е не само в колизия с общата и специална превантивни цели на чл.12 ЗАНН, но и обуславя риск от превръщане административното наказание в произволна мярка за възмездие. Изискването, установено с чл. 27, ал. 1 и ал.2 НК е наказанието да е съответно на тежестта на извършеното нарушение. Чрез тази разпоредба законът е установил практически мащаб за справедливост, с който съдът е длъжен да се съобрази.Именно с цел отстраняване на дисбалансираното по размер налагане на административно наказание, настоящият състав прие,че наложената имуществена санкция следва да се редуцира до минимума от 1500 лв. съгл. чл.414,ал.3 КТ, или 766,94 евро. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената санкция,чрез нейното редуциране до законоустановения минимум,а в остА.лата му част като правилно и законосъобразно – да се потвърди. Предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски, съдът с оглед изхода на делото, съобразно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ определи размер на юрисконсултското възнаграждение 130 лв. /66,47 евро/. Тази сума следва да бъде платена по сметка на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция "Инспекция по труда" Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК . Така мотивиран, настоящият състав на БРС