Решение № 472 от 17.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 970/2023 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 831571574, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес: гр. София, бул. „Андрей Ляпчев“ №1, ет.4 против решение № 260227 от 13.06.2023 год. по т.дело № 1632/2018 год. но описа на СГС TO-VI-10 с-в, в частта с която дружеството е осъдено солидарно с Х. Ж. Х. да заплати на „Арконт-А“ООД, ЕИК 115207543 по иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.53 ЗЗД обезщетение за вреди в резултат на сключени 4 броя привидни договори от 30.08.2013г. в размер на сумата от 36 625, 90 лв. - представляващи заплатени от ищеца - „Арконт-А“ООД данъчни задължения на ДЗЗД Бетонинтелект-Арконт БУЛСТАТ 131383003, лихва в размер на 10571, 13 лв. към 29.01.2018г., лихва към 30.06.2018г. 540, 69 лв., сумата от 3 88, 21 лв. - дължим данък по ЗКПО по ГДД за 2014г„ лихви в размер на 164, 46 лв. към 29.01.2018г. лихва към 30.06.2018г. - 8, 41 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2018г. до окончателното заплащане, както и разноски по делото съобразно уважената част от исковете.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции. По делото е постъпил отговор от „АРКОНТ-А” ООД, ЕИК 115207543, седалище и адрес на управление обл. Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, ул. „Дондуков” № 1, с който се оспорва подадената жалба и се иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.В отговора са развити подробни съображения относно законосъобразността на решението. Претендират се направените по делото разноски. По делото е постъпила и въззивна жалба от Х. Ж. Х. против посоченото по-горе решение, с което жалбоподателя е осъден да заплати солидарно с другия ответник - „Бетонинтелект 94“ЕООД по иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД обезщетение за вреди в резултат на сключени 4 броя привидни договори от 30.08.2013г. в размер на сумата от 36 625, 90 лв. - представляващи заплатени от ищеца - „Арконт-А“ООД данъчни задължения на ДЗЗД Бетонинтелект-Арконт БУЛСТАТ 131383003, лихва в размер на 10571, 13 лв. към 29.01.2018г., лихва към 30.06.2018г. 540, 69 лв., сумата от 388, 21 лв. - дължим данък по ЗКПО по ГДД за 2014г., лихви в размер на 164, 46 лв. към 29.01.2018г. лихва към 30.06.2018г. - 8, 41 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2018г. до окончателното заплащане, както и съм осъден лично да заплатя обезщетение за вреди в размер на сумата от 5 147, 92 лева - главница - задължения по декларация, образец 6 за период 01.201 Зг. - 04.2015г., лихва за забава в размер на 2 180, 73 лв. до 29.01.2018г., сумата от 121, 66 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 29.01.2018г. - 30.06.2018г., заплатена по ИД № 180457614/2018 г. при ТД на НАП.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции. По посочената въззивна жалба е постъпил отговор от „АРКОНТ-А” ООД, ЕИК 115207543, седалище и адрес на управление обл. Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, ул. „Дондуков” № 1, с който се оспорва подадената жалба и се иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.В отговора са развити подробни съображения относно законосъобразността на решението. Претендират се направените по делото разноски. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Делото е образувано по искова молба от „Арконт-А“ООД против „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД, Х. Ж. Х. и Р. М. М..Подържа се, че двете дружества през 2005г.. учредили гражданско дружество по реда на ЗЗД с наименование „БЕТОНИНТЕЛЕКТ-АРКОНТ“.Гражданското дружество било учредено с цел изготвяне на проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда на бул. „Цариградско шосе”, с възложител Националната агенция за приходите. Излага, че новосъздаденото ДЗЗД изготвило идейния и техническия проекти ги предало на НАП, който ги приел и разплатил, с което съвместната дейност на двете дружества приключила.Подържа се, че след изпълнението на тази задача гражданското дружество не извършвало никаква стопанска дейност. След учредяването си гражданското дружество се управлявало и представлявало от управителя-ответника М., като с анекс № 2/ 02.2007 г. към договор за учредяване на консорциума страните се споразумели гражданското дружество да се управлява и представлява от ответника Х., което било обявено в регистър БУЛСТАТ по партида на дружеството на 22.01.2014 година.В началото на 2018 г., срещу ищеца било образувано изпълнително дело в ТД на НАП - гр. Пловдив № 180457614/2018 г. за принудително събиране на публични вземания в размер на 43414.26 лева (в т.ч. главница 30495.21 лв. и лихва 12919.05 лв. към 29.01.2018 година), като посочената сума е формирана през периода 2013 г. - месец април 2015 г. от начислени, но неизплатени задължения за данъчни и осигурителни цели от „БЕТОНИНТЕЛЕКТ-АРКОНТ“ ДЗЗД, както следва: ДДС за месец август 2013 г., корпоративен данък за 2014 г., осигурителни вноски - в т.ч. вноски за ДОО, за 30 и за УПФ за периода 2014г. - месец април 2015 г., данък върху доход на физически лица за периода 2014 г. - месец април 2015 г. - в т.ч. от трудови и от граждански договори и др. публични задължения. Подържа се, че публичните задължения са платени от ищеца към 30.06.2018 г., заедно с начислената към момента на погасяване на задълженията лихва, като общият размер на платеното възлиза на 44076, 19 лева /сумите от 30495, 21 лева главница и от 13580, 98 лева лихва/.Подържа се, чче и тримата ответници заедно или поотделно са сключвали сделки и са извършвали дейност за сметка на съдружниците в „БЕТОНИНТЕЛЕКТ-АРКОНТ“ ДЗЗД в периода 2013 г. - месец април 2015 г. без знание, съгласие, участие и упълномощаване от страна на ищеца или просто формално са съставяни счетоводни документи от името на „БЕТОНИНТЕЛЕКТ-АРКОНТ“ ДЗЗД. Излага, че наред с това, ответниците, неуведомявайки го за сключените за сметка на гражданското дружество през месец август 2013 г. сделки с трети лица, са преградили и пътя за реализиране вземането му като кредитор от тези трети лица, съобразно дела, с който участва в гражданското дружество, поради изтичане на 5- годишната погасителна давност към месец август 2018 година. Подържа се от ищеца, че поради неплащане на задължението за ДДС към държавата към настоящия момент и не са направили постъпки за събиране по какъвто и да е начин на задълженията по сключените сделки, ако последните не са фиктивни, ответниците са бездействали вредоносно за ищеца. Освен това, ако не с действията си, то всеки от ответниците е съпричастен към вредите със своето бездействие при предотвратяването им като гореописаните действия на ответниците, изразяващи се най-общо в недобросъвестно, неправомерно и вредоносно поведение /действие и/или бездействие/ и водене на дружествените работи за периода 2013 г. - месец април 2015 г. са довели до обедняването на ищеца със сумата от 44 076, 19 лева, която се претендира, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 31.07.2018 г. до окончателното събиране на вземането. При условията на евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване срещу съдружника „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД, с твърдения, че последното се е обогатило за сметка на ищеца, като не е изпълнило горепосочените парични задължения, включително и за разходи за наемане на лица по трудови и извънтрудови правоотношения. Според ищеца, предвид на това, че другите двама ответници са дали възможност на „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД да се обогати за сметка на гражданското дружество, респективно на ищеца, то същите следва да отговарят солидарно за сумите, с които се е обогатило „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД за сметка на ищеца. С отговора на исковата молба ответниците „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД Х. Х. оспорват предявените искове като неоснователни. В подадения отговор на исковата молба ответникът Р. М. излага доводи за неоснователност на предявените искове. Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. По въззивната жалба от „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД Подържа се в жалбата, че постановеното решение е недопустимо, поради това, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, както и свръх петитум.Исковата молба била нередовна, поради това, че предметът на делото не бил достатъчно изяснен, а исканията на ищеца многократно променяни и уточнявани, не били прецизирани нито исковата претенция като основание, нито размера на същата. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В исковата молба, по която е образувано делото и в последващите молби от 14.09.18г., 02.11.18г. и 11.12.18г. ищецът е посочил в какво се изразяват вредоносните действия и бездействия на всеки един от ответниците.Тези вредоносни действия са описани подробно в последната посочена молба и се изразяват в следното: 1.В периода 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. ответниците са сключвали сделки от името и за сметка на „БЕТОНИНТЕЛЕКТ - АРКОНТ" ДЗЗД без знанието, съгласието и участие на „Арконт-А" ООД и дори без намерение за извършване на съвместна дейност в ДЗЗД, както от страна на ищеца, така и от страна на ответниците, в резултат на което за ДЗЗД-то (и респ. за „Арконт-А" ООД) е възникнало задължение за заплащане на ДДС в размер на 24 959.00 лева за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., ведно с лихва за забава в размер на 11078.31 лева за периода от 17.09.2013 г. до 29.01.2018 г. 2.До НАП е подадена декларация по ЗДДС и ДДС-дневници по ЗДДС от името на ДЗЗД-то за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., в които са отразени несъществуващи сделки, които не са част от съвместна дейност на „Бетонинтелект 94" ЕООД и „Арконт-А" ООД. Освен това са подавани неверни данни към НАП под формата на декларации и други документи относно стопанските операции и относно субектите и предмета им, а също и относно осъществяването на дейност от „БЕТОНИНТЕЛЕКТ - АРКОНТ" ДЗЗД (предвид, че такава всъщност не е осъществявана вече повече от 10 години). 3.Никой от ответниците не е информирал ищцовото дружество, нито за горепосочените сделки, нито за подаваните до НАП данни, дневници и декларации, нито относно започването и развитието на ревизионно производство и издаваните в хода на същото документи и актове, в т.ч, вкп., но не само ревизионен доклад и ревизионен акт № Р- 2215-1404389-091- 01/16.09.2013 г. 4.Без знанието и съгласието на „Арконт-А" ООД в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. ответниците са сключвали сделки от името и за сметка на ДЗЗД, в резултат на което за „БЕТОНИНТЕЛЕКТ - АРКОНТ" ДЗЗД (и респ. за „Арконт-А" ООД) е възникнало задължение за заплащане на корпоративен данък в размер на 388.29 лева за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., ведно с лихва за забава в размер на 111.71 лева за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 г. 5.Без знанието и съгласието на „Арконт-А" ООД в периода 01.01.2014 г. - 30.04.2015 г. ответниците са наемали и лица по трудови и/или граждански правоотношения, като са сключили трудови и/или граждански договори, в резултат на което за ДЗЗД-то и респ. за „Арконт-А" ООД са възникнали задължения за заплащане на осигуровки и данък върху доходите на физическите лица (ФЛ), както следва: осигуровки в размер на 3960, 75 лв. и данъци за ФЛ в размер на 1187, 17 лева или в общ размер на 5147, 92 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1729, 03 лева за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 г. 6.Във вреда на „Арконт-А“ ООД ответниците умишлено не плащали данъци и осигуровки към държавата, за посочените периоди. 7.Ответниците, бездействайки, не предприели действия по съдебен или извънсъдебен ред за събиране на вземанията на ДЗЗД-то от контрагентите му по сключените сделки предмет на ревизинен акт № Р-2215-1404389-091- 01/16.09.2013 г. 8.Ответниците не обжалвали издадения от НАП ревизионен акт № Р-2215- 1404389- 091-01/31.10.2014 година. 9.Управителят Х. Ж. Х. не е вписал в регистър БУЛСТАТ своевременно настъпилите нови обстоятелства относно промяната в управлението на ДЗЗД-то с Анекс № 2 от 2007 г. към Договор за учредяване на консорциума. Съдът в настоящия му състав счита, че така посочената фактическа обстановка напълно изяснява от какви факти произтичат претенциите на ищеца към ответниците. Този извод е споделен и от съставът на ВКС по ч.т.д.№ 1161/19г. по което с определение №381/11.06.19г. е отменил определение №1033/22.03.19г. по ч.гр.д.№560/19г. на САС, с което е потвърдено определение №6647/18.12.18г. по т.д.№1632/18г. на СГС за връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци, изразяващи се в непълнота на изложението на обстоятелствата, на които се основава иска.С посоченото определение ВКС е приел, че фактическата обстановка, на която се основава иска е надлежно изложена в молбата на ищеца от 11.12.18г. като е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД е получил на 25.07.19г. преписи от исковата молба и от последващите молби на ищеца, цитирани по-горе, поради което е бил наясно с фактическите твърдения, на които се основават претенциите. По отношение на претенцията на жалбоподателя за липса на посочен размер на цената на иска съдът счита, че същата е неоснователна.В исковата молба и последващите молби, подадени от ищеца, е посочено, че в резултат на горепосочените действия и бездействия на ответниците са причинени вреди на „Арконт-А" ООД в общ размер на 44 076, 19 лева, формирани съгласно ревизионен акт № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г., издаден от НАП, а същи и на базата на декларации, подадени до НАП от името на „БЕТОНИНТЕЛЕКТ - АРКОНТ" ДЗЗД. Подържа се в жалбата, че по делото не е изяснен правния институт или правна конструкция, която да предпоставя търсената защита и предмета на иска. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В постановеното по делото определение от 15.11.19г. съдът е направил проектодоклад по делото като е квалифицирал спорното право по чл.49 от ЗЗД за ответното дружество и по чл.45 от ЗЗД за ответниците - физически лица и с оглед на това е разпределил доказателствената тежест.Допълнително в определение от 06.01.21г. съдът е квалифицирал евентуално предявения иск като такъв по чл.59 от ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест.В проведените по делото пред СГС съдебни заседания процесуален представител на настоящия жалбоподател не се е явявал.Отделно от това настоящия жалбоподател не е взел и отношение по доклада на съда в писмени молби по делото. Съдът счита, че в хода на делото и в постановеното по делото решение съдът е дал правилна правна квалификация на спора, а за жалбоподателя правната квалификация е останала неизяснена, поради неучастието на негов представител по делото. Подържа се в жалбата, че е налице произнасяне свръхпетитум в обжалваното решение, поради това, че съдът се произнесъл по отношение на обстоятелства, които не били част от предмета на иска, а и се включвали в обхвата на различни по вид производства, които не подлежат на проверка по гражданскоправен път чрез приложение на процедурите, предвидени в ГПК.Изследването на действителността на документи - договори и търговски отношения, документи от проведени ревизионни производства, приключили преди повече от пет години, без да е налице редовен иск и инициирано производство по предвидения за това ред и начин в ДОПК и АПК предпоставяло основание обжалваното решение да бъде обезсилено. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявените искове и е постановил съответния диспозитив по тях.Решението би било недопустимо, в случай, че съдът се е произнесъл по отношение на действителността на документи и за съществуването или несъществуването на факти без предявен иск по чл.124, ал.4 ГПК.В случая, в мотивите си съдът е взел отношение по валидността на представените по делото договори, което отношение е от значение за решаване на спора между страните, което е отразено в диспозитива на решението.Съдът е разгледал представените по делото договори, с оглед значението им за спора по настоящето дело.Обстоятелството, че в ревизионното данъчно производство данъчните органи са приели въпросните договори за действителни, по никакъв начин не обвързват съда при преценката на същите за целите на настоящия спор. Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради това, че в противоречие с разпоредбите на чл.156, ал.2 и ал.3 ГПК, както и чл.159, ал.1 и ал.2 ГПК са допуснати неизяснени достатъчно от ищеца искания за събиране на доказателства и допускане на съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи без представяне на оригинални документи, които да бъдат изследвани.В хода на първоинстанционното производство ищецът представил в оригинал нито един от договорите, които са били предмет на изследване от страна на определения от съда експерт - графолог, нито на останалите, които са били представяни на разпитаните свидетели по делото. Ангажирани са копия били с недобро качество, за чиято автентичност или истинност никой не е поел отговорност, респ. не са заверени за истинност, каквито са изискванията на разпоредбата на чл.183 ГПК. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Както беше посочено по-горе, настоящия жалбоподател не е взел участие в развитието на производството по делото и не се е противопоставил на условията, при които е назначена графическата експертиза.От друга страна обстоятелството, че изследваните документи са представени по делото като копия, не може да наведе на извод, че същите не могат да бъдат годен документ на графическо изследване на подписа в тях. Вещото лице, което е изготвило експертизата не е заявило, че обстоятелството, че са представени не в оригинален вид е пречка подписа върху документите да бъдат изследвани.Отделно от това в тази си част от жалбата не се съдържат каквито и да било твърдения, че извършването на експертизата чрез изследване на копия от документи е довело до някаква неяснота по делото. Подържа се, че в обжалваното решение неоснователно допусната съдебно- графологична експертиза е кредитирана изцяло от съда, която експертиза сочи, че договорите не са подписани от единия от ответниците Р. М., но не по делото е изследвано въпросът - чий са подписите, нито дали за валидността на тези договорни отношения - писмената форма е задължителна. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Въз основа на представените по делото четири договора от 30.08.13г. дружеството-жалбоподател е приспаднал т.нар. „данъчен кредит“.От значение за решаване на въпроса за наличието на причинена вреда на ищеца по делото е дали посочените договори са подписани от лицето, което към тази дата е представлявало гражданското дружество- Р. М. или не са подписани от него.След като от заключението на графическата експертиза се установява, че подписите не са изпълнени от същия е без значение за настоящия спор въпроса кое точно лице е положило подписа под договора от името на гражданското дружество Подържа се в жалбата, че разпитаните по делото свидетели са установили, че си спомнят за строителните обекти, в които са участвали в различно качество, знаят за съществуването на гражданското дружество, познават „Бетонинтелект 94"ЕООД, както и строителната фирма, която е реализирала изготвените проекти, респ. ползвала извадените количествени сметки по различни части, въпреки което съдът не е отчел периодът от време, който е изминал и обстоятелството, че поведението и възприятията на свидетелите е обичайно и доказва реалността на договорите. Нещо повече, в обжалваното решение се сочи, че се приема като безспорно съществуването на посочените строителни обекти и реалното им построяване. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Предмет на спора по настоящето дело е не реалното изграждане на въпросните обекти, за които се говори в показанията на разпитаните свидетели, а наличието на вреда причинена на гражданското дружество, респективно на ищеца по делото като съдружник, произтичаща от невнасянето на дължимите данъци и осигуровки по сключените граждански и трудови договори.Установено е по делото от разпита на свидетелите, че макар да са имали сключени договори с гражданското дружество, същите не са изпълнявали някаква дейност, която да им е възлагана от представител на същото. Дори нещо повече-свидетелите при разпита им са заявили, че не познават Р. М. и Х. Х., които към 2013-2014г. са представлявали гражданското дружество. От друга страна по делото е установено от заключението на счетоводната експертиза, че към момента на сключването на договорите -30.08.13г. гражданското дружество не е имало наети по трудов или граждански договор лица, които да изпълнят договорените дейности. Подържа се в жалбата, че по делото не било доказано, че ищецът се е интересувал от дейността на гражданското дружество и от ежемесечните разходи по административно обслужване.Не било установено дружеството-жалбоподател като партньор в гражданското дружество да е получило по-голяма печалба от общата дейност или да не е участвало в загубите, доколкото има такива. Съдът счита, че посочените от жалбоподателя обстоятелства са несъотносими към предмета на делото, поради което и не подлежат на доказване в процеса.Дали ищцовото дружество е проявявало интерес към работата на гражданското дружество, ако такава въобще е извършвана и дали е била реализирана печалба от гражданското дружество, са обстоятелства без значение относно наличието на претендираната от ищеца вреда. Подържа се, че от страна на ищеца по делото не било доказано същия да е предприел защита на своите интереси по надлежния ред с оглед приложението на института на погасителната давност. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.По делото е установено, че ищецът на 11.06.18г. е подал възражение до ТД на НАП-Пловдив с искане за погасяване на вземането му поради изтекла погасителна давност, но същото е прието за неоснователно с разпореждане на публичния изпълнител от 20.06.18г. Подържа се, че след като му е било отказано от публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив прекратяване на изпълнителното дело поради направено възражение за изтекла погасителна давност за периода 01.08.2013 — 31.08.2013г., ищецът не доказал да е предприел действия по защита срещу принудително изпълнение, каквато е предвидена в Глава 27 от ДОПК. Съдът счита, че становището е неоснователно.От факта, че ищецът като длъжник по изпълнителното дело не е обжалвал по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК акта на публичния изпълнител не може да се направи извод за съпричиняване на вредата от същия.Обжалването е въпрос на лична, субективна преценка на лицето, което има право да обжалва относно наличието на основания за обжалване. Подържа се, че при постановяване на решението в обжалваната му част съдът е допуснал нарушение на чл.92 от ЗЗД като е присъдил лихви за претендираните от ищеца периоди без да е възложена съдебно-счетоводна експертиза или да са ползвани специални знания за определянето им. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.На страница 38 от решението съдът е посочил, че лихвата за забава в размер на 2 180, 73лв. е изчислена на основание чл.162 от ГПК от съда с помощта на компютърна програма.От страна на ищеца не се оспорва този размер, поради което възражението е неоснователно. Предвид гореизложеното съдът счита, че решението в обжалваната му от „БЕТОН ИНТЕЛЕКТ 94“ ЕООД част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По въззивната жалба от Х. Ж. Х. Подържа се в жалбата, че исковата молба, по която е образувано делото е нередовна, тъй като не отговаря на императивната разпоредба на чл. 127, ал. 1, т.5 и ал.2 от ГПК.Въпреки няколкото допълнителни молби не ставало ясно в какво се основава искането на ищеца. Посочени са различни правни разпоредби като приложими или евентуално нарушени, не е ясно какви факти се цели да бъдат установени и какви доказателства се представят в тази връзка.Ищецът се е позовавал еедновременно и е предявил искове по чл.45 от ЗЗД, чл.49 ЗЗД, чл.53 ЗЗД, както и чл.59 от ЗЗД. В исковата молба, по която е образувано делото и в последващите молби от 14.09.18г., 02.11.18г. и 11.12.18г. ищецът е посочил в какво се изразяват вредоносните действия и бездействия на всеки един от ответниците.Тези вредоносни действия са описани подробно в последната посочена молба и се изразяват в посоченото подробно по-горе. Подробно е обоснована и претенцията за солидарна отговорност на тримата ответници. Подържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от данните в Търговския регистър считано от месец юли 2008 год. жалбоподателят Х. бил заличен като управител на „Бетонинтелект 94“ ЕООД. В тази връзка представеното от НАП копие на нотариално заверено пълномощно от 28.04.2017 год. не е породило правно действие, тъй като никой не би могъл да предостави права, които не притежава. Пред ревизиращите органи жалбоподателят не предоставял никакви документи. Липсва каквото и да било основание за ангажиране на отговорността му за сключване на договорите от 13.08.2013 год., тъй като към тази дата същият не е бил управител и представляващ нито „Бетонинтелект 94“ ЕООД, нито консорциума. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Законосъобразно в обжалваното решение съдът е приел, че управител на на „Бетонинтелект – 94“ ООД от февруари 2007г. е жалбоподателя Х., който е представлявал ДЗЗД „Бетонинтелект Арконт“ и в рамките на ревизионното производство, макар, че вече не е бил управител на „Бетонинтелект – 94“ ООД.С това си действие същият е допринесъл за настъпване на посочената вреда за ищеца - чрез извършване на действия от името на гражданското дружество, без да е надлежно упълномощен, и представяне пред НАП на привидни договори и фактури по тях, в резултат на което е възникнало данъчно задължение за ищеца.Жалбоподателят Х., като лице, представляващо ДЗЗД "Бетонинтелект - Арконт", носи отговорност за всички действия на ДЗЗД, изразяващи се в това, че при липса на действително осъществявана стопанска дейност от страна на гражданското дружество, е създадена привидност пред органите на НАП за извършвана такава дейност. За създаването на привидността е допринесло съставянето и използването на пълномощното подписано от Х., въз основа на което пълномощно ДЗЗД "Бетонинтелект - Арконт" е участвало в ревизионното производство. Установено е по делото, че представените договори от 30.08.2013 г. не са подписани от Р. М., посочен като представляващ ДЗЗД "Бетонинтелект - Арконт" в тези договори - в този смисъл е съдебно- графологичната експертиза изготвена по т.д. № 1632 / 18 г. по описа на СГС. Установено е, че страните по договорите от 30.08.2013 г. не са желаели да бъдат обвързани от последиците им, а така сключените писмени договори са съставени само и единствено за да се оправдае издаването на четири броя фактури от гражданското дружество, за да се обезпечи възможността за "Бетонинтелект 94" ООД да упражни правото си да приспадне данъчен кредит по ЗДДС в размер на 20 % от облагаемата основа.Извод за това следва да бъде направен от факта, че в договорите от 30.08.2013 г. не е посочен срок за изпълнение на договорните задължения на изпълнителя - ДЗЗД "Бетонинтелект - Арконт", съответно срок за плащане на аванса от възложителя. От друга страна към датата на подписването на договорите - 30.08.2013 г. ДЗЗД "Бетонинтелект - Арконт" няма открита банкова сметка, а такава е открита на 07.04.2014 г. след като започва данъчната проверка на "Бетонинтелект 94" ООД през месец октомври 2013г., и насрещната проверка на гражданското дружество ДЗЗД"Бетонинтелект - Арконт" на 07.04.2014 г. Самите фактури, издадени по сключените договори, са включени в дневника за покупки на „Бетонинтелект 94“ ООД за месец 08.2013 г., но плащанията по тях са осъществени на 07.04.2014 година, когато е упражнено и правото на приспадане на данъчен кредит. Това е аргумент за целта на сключените договори. По делото е установено и, че в ДЗЗД „Бетонинтелект - Арконт" в периода до 03.04.2014 година, т.е след започване на данъчната ревизия на „Бетонинтелект 94“ ООД не е имало назначени лица на трудов, граждански договор, които да могат да изпълнят договорите, т.е да предоставят услугата по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.Законосъобразен е извода на съда, че всички съставени и представени пред данъчните органи документи, изготвени с участието на "Бетонинтелект 94" ООД са съставени с цел да се създаде посочената привидност за осъществена дейност от консорциума, и съответно, да се осигури възникване на право за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за "Бетонинтелет 94” ООД за доставките по посочените 4 броя фактури.Правилно е прието от решаващия съд, че не е установено гражданското дружество да е извършвало реална стопанска дейност - да е предоставило услуги чрез свои служители, и да е получило възнаграждение, което се потвърждава от липса на наети работници/служители към момента на сключване на договорите. Подържа се, че решението е незаконосъобразно, поради това, че от събраните по делото доказателства ставало ясно, че ищцовото дружество не е проявявало никакъв интерес към дейността на гражданското дружество, нито е проявило каквато и да е инициатива за промяна на управлението и/или прекратяване на участието в съвместното дружество. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Именно от събраните по делото доказателства по делото е установено, че към датата на сключване на договорите гражданското дружество не е имало назначени работници и служители и не е имало банкова сметка, без каквито е немислимо да бъде осъществявана каквато и да било стопанска дейност.След като гражданското дружество не осъществява каквато и да било стопанска дейност, то няма и към какво да се проявява интерес от страна на ищцовото дружество. Подържа се, че с постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че платеното от ищеца по изпълнителното дело не е следвало да бъде плащано, без да обсъди разпределението на печалбите, загубите и разноските между съдружниците съобразно техния дял. Съдът счита, че становището е неоснователно.Необсъждането на посочените въпроси в решението се дължи не на пропуск на съда, а на факта, че след като гражданското дружество не е развивало стопанска дейност, извън разглежданите договори и сключените, поради тях граждански и трудови договори, то липсват съответно печалби и загуби. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е разгледал в какво се състой отговорността на жалбоподателя Х., които мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. Подържа се, че процесиите договори са реални и това е установено и в хода на ревизионните производства/проверки. Предметът на същите е свързан с предмета на дейност на гражданското дружество. Налице е извършено плащане по банков път, протоколи за приемане на изпълнените дейности, а изграждането на описаните в тях строителни обекти е доказано и същото е извършено точно през този период, през който същите са сключени. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Следва да се има предвид, че ревизионното производство по ДОПК е проведено с цел проверка спазването на изискванията на данъчното законодателство и на внесените и начислени данъци.Дали работата по договорите е била реално извършена, от кой е извършена и на какво основание е сторено това е извън интереса на данъчните органи. Законосъобразно, предвид спора по настоящето дело, съдът е разгледал въпроса относно сключените договори, наплащането на дължимите данъци, по които е причинило вреда на ищеца по делото. Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната от жалбоподателя Х. част. По отношение на разноските Предвид решението по спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2 500лв. Водим от горното Софийският апелативен съд