Решение № 1102 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 46/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Административното дело е образувано по Жалба вх. № 372/04.02.2026г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 02-110-6500/1653#2/02.12.2025г. по регистъра на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], подадена от И. И. Т. – земеделски производител с Булстат: 178551778 с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника адв. Й. Ц. Й. от АК [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 6, офис 18, против Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1653 от 12.06.2025г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място]. В жалбата се сочи, че с писмото е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя заявление за интервенциите под формата на обвързани с производството подпомагане за млечни крави (МлК) и са наложени неудържани административни санкции за бъдещ период в размер на 10 176,06 лева. По изложени от оспорващия аргументи, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, се иска неговата отмяна, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият - ЗП И. И. Т. се представлява от адв. Й. Й. от АК [населено място], който поддържа жалбата, както и допълнението към нея и излага доводи по същество. Прави и искане за присъждане на разноските по делото съобразно приложен списък. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) - [населено място], редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Л. Х., която оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 евро и релевира възражение за прекомерност по отношение на заявеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Оспорващият И. И. Т. e регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер (УРН) 564524 и на 19.07.2023 г. е подал Заявление за подпомагане с УИН 11/260723/67051 за кампания 2023 (л. 23 и сл.) по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, сред които е и процесната интервенция – Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК). В Таблица за животните за кандидатстване по интервенции за подпомагане, обвързани с производство 2023 земеделският производител е декларирал за Животновъден обект № 2068810090 (5780-0608) по интеревнция МлК 31 бр. животни, за които кандидатства през текущата година (л. 30). Към заявлението за подпомагане е прикачено и Становище № 13/29.08.2023 г. на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Ловеч (л. 48-49). На 25.10.2024 г. Т. подал заявление до Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) (л. 92), в което посочил, че липсват данни от БАБХ към ДФЗ за регистрация на обекта, в който се отглеждат млечни крави и не е отразен в системата за контрол и мониторинг на суровото мляко, с оглед на което отправил молба за предприемане на необходимите мерки за отстраняване на проблема. От Изпълнителния директор на БАБХ до И. Т. било изпратено писмо с изх. № ЗЖ-1303/06.11.2024 г. (л. 93-94), с което същият е уведомен, че съгласно данните в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС, Животновъден обект с № 5780-0608 е регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) с Удостоверение № 1176/03.07.2020 г. до момента без прекъсване. Посочено е също, че при проверка в представения до ДФЗ списък е установено, че животновъден обект с № 5780-0608, находящ се в обл. Ловеч, общ. Луковит, [населено място], се намира на позиция 1956 от списъка и обектът е в контрол и мониторинг на сурово краве мляко. На 12.06.2025 г. е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни, по реда на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, за кампания 2023 с изх. № 02-110-6500/1653 от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 14-18). С него И. И. Т. е уведомен за размера на оторизираните и изплатени суми за финансово подпомагане по заявените интервенции за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни, съгласно чл. 7, т. 1 - 10 и чл. 48, т. 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, в подаденото от Т. заявление за подпомагане с УИН: 11/260723/67051, за кампания 2023. В УП е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.), след извършване на задължителни административни и/или проверки на място на данните в подаденото от Т. заявление за подпомагане, в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В резултат на извършените административни проверки и/или проверки на място (ПнМ), ДФ „Земеделие“ - РА определя размер на финансово подпомагане за кампания 2023 по подаденото от Т. заявление за интервенциите под формата на обвързани с производството директни плащания за животни съгласно чл. 7, ал. 1 - 10 и за преходна национална помощ за животни съгласно чл. 48, т. 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции от същата наредба, както следва: интервенция: МлК, искана сума: 10 176,06 лв., намаления: 10 176,06 лв., редукции: 0, оторизирана сума: 0 (Таблица 1 – л. 14-гръб). В пояснение под таблицата се сочи, че в колона 3 „Намаления“ се отчитат: намаления на подпомагането след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; намаления на подпомагането поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 10.03.2023 г.; намаление на финансовото подпомагане, в случаите когато не са спазени сроковете за подаване на заявление съгласно чл. 82 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Според съдържанието на УП, заповедите със ставките за кампания 2023 са налични на електронната страница на ДФЗ – РА, като е посочен и линк. В УП е отразено също, че по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на животни са наложени неудържани административни санкции за бъдещ период съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗПЗП, както следва: МлК - 10 176,06 лева. Неделима част от УП са и приложенията за заявените интервенции, за които са налични специфични изисквания за подпомагане, съдържащи подробна информация при установено неспазване, както следва: Приложение № 3: Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК). Според Таблица 3.1. от Приложение № 3, броят животни (крави) в стопанството при кандидатстване с предназначение за мляко е 31 броя. На ред 2 Активен фермер е отбелязан отговор „Да“. На ред 3 е посочено, че не е констатирано изкуствено разделяне на стопанството, а на ред 4 е отразено, че стопанството на кандидата за подпомагане е допустимо при подаване на заявлението. На редове 5 и 6 - брой заявени животни преди и след проверка за допустимост на стопанството е посочено 31 броя. Според записаното на ред 10, установеният брой животни (крави с предназначение за мляко) съгласно изискванията на чл. 8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е 0. На редове - 11 Брой животни с несъответствия и 12 Административно санкциониран брой животни е посочено 31 бр. На редове 14 Сума на животните с несъответствие, 15 Сума на административно санкционирания брой животни, 16 Наложена административна санкция за бъдещ период съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗПЗП и 35 Обща сема на намаленията – 10 176,06 лева. В Таблица 3.3. са изброени с посочване на съответната ушна марка животните, по отношение на които са извършени административни проверки в регистрите на БАБХ, като в колона 7 от таблицата е отразено, че животните не се отглеждат в животновъден обект в системата на контрол и мониторинг на суровото мляко (СКМСМ). Обжалваното уведомителното писмо е връчено на оспорващия по електронен път на 17.11.2025 г., видно от известие за доставяне/връчване, приложено на л. 19 от делото. Жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 28.11.2025 г. (л. 74 и л. 12-13). По делото е представено и Писмо с изх. № Ю-318/29.05.2026 г. на Изпълнителния директор на БАБХ (вх. № 1778/29.05.2026 г. в АдмС Ловеч) – л. 114, от което се установява, че Животновъден обект с № 5780-0608 е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД, като ферма за отглеждане на говеда. Обектът е регистриран с Удостоверение № 1176 от 03.07.2020 г. до момента. При проверка в системата е установено, че към обекта им отразени проби от сурово краве мляко, като за периода 01.10.2022 г. - 30.09.2023 г. пробите са два броя от официален контрол. Във връзка с установеното от проверката относно животновъден обект с peг. № 5780-0608 в отгвора на БАБХ е отразено, че се счита за регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД и е бил в система на контрол и мониторинг на сурово краве мляко за 2022/2023 година. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При проверка по редовността и допустимостта на оспорването, с оглед наличните данни за връчване на акта на 17.11.2025 г. (л. 19), подаване на жалбата до съда на 28.11.2025 г. (л. 74, л. 12-13), съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание, подписана и е подадена пред местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата срещу уведомителното писмо е процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, намира жалбата за основателна поради следните съображения: Според изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя. Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. От представеното решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. (л. 4-5) се установява, че издателят на процесното уведомително писмо - И. И. е избрана за Изпълнителен директор на ДФЗ. Предвид изложеното, обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Уведомителното писмо е издадено в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, съдържа текстова и таблична част, подписано е от издателя си. Съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която изисква административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. властническото волеизявление на административния орган да бъде мотивирано. Видно от процесното уведомително писмо и приложенията към него (Приложение 3, Таблица 3.3., колона 7), отказът от подпомагане е обоснован с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., като в поясненията след таблицата изрично е посочено какво е значението/съдържанието на колона 7 от административния акт (л. 18-гръб), а именно, че са извършени административни проверки във връзка с изискването на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., животните да се отглеждат в животновъдни обекти, които са в системата на контрол и мониторинг на сурово мляко. Видно от приложимата нормативна уредба, последното е едно от кумулативните условия, на земеделския производител да бъде предоставено финансово подпомагане, което в случая органът е приел, че не е изпълнено. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., право на подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 10 и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба (в приложимата към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо – 12.06.2025 г.), заявените за подпомагане животни по интервенцията по ал. 1 трябва да: 1. са на възраст от 22 месеца до 10 години; 2. са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; 3. са въведени в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 4. са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВмД; 5. имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВмД; 6. се отглеждат в животновъдни обекти, които са в система на контрол и мониторинг на суровото мляко; 7. се отглеждат в животновъдни обекти, регистрирани по реда на ЗВмД. Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в административния акт липсват мотиви, не са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В Приложение № 3 от Уведомителното писмо: „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК)“, стр. 8-9 от УП, в Таблица 3.3, колона 7 „Животното се отглежда в ЖО в СКМСМ“ е посочена думата „Не“ (л. 17-гръб – л. 18). На стр. 10 от УП (л. 18-гръб), Съдържание на Таблица 3.3. изрично е описано съдържанието на колона 7, като са дадени разяснения, че се касае за извършени административни проверки във връзка с изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., а именно животните да се отглеждат в животновъдни обекти, които са в системата на контрол и мониторинг на сурово мляко. Така посоченото в приложението на уведомителното писмо напълно покрива нормативните изискванията за мотивираност и посочване на фактически и правни основания в административния акт. В случая е ясен размерът и характерът на отказаното финансово подпомагане, по коя интервенция, в резултат на какви административни проверки и какви са констатациите от тях, респ. как същите се отнасят към изискванията за допустимост и в случая кое органът е приел, че не е изпълнено. Макар разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. да е отменена с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции – обн. ДВ бр. 79 от 2025 г., в сила от 26.09.2025 г., доколкото към момента на извършване на административната проверка, осъществяването на преценка за допустимостта на финансовото подпомагане (кампания 2023 г.) и издаването на обжалваното УП – 12.06.2025 г., цитираната разпоредба е била действащо право и не е била отменена. Предвид изложеното съдът счита, че не е налице основание за отмяна с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди да издаде акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Неспазването на това изискване води до извод, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК административният орган има задължение да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на конкретния случай. Настоящият състав намира, че от страна на ответния административен орган е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на заложената в чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция – преди изм. с ДВ бр. 79 от 2025 г., в сила от 26.09.2025 г.) процедура, според която когато бъдат установени несъответствия между декларираните данни в заявлението за подпомагане, свързани с условията за подпомагане по заявените интервенции, и данните, установени чрез административни проверки или от системата за мониторинг, кандидатът за подпомагане получава информация чрез съобщение в СЕУ за несъответствията, установени до 30 септември на годината на кандидатстване, в срок до 3 работни дни от тяхното установяване. В тези случаи на кандидата за подпомагане се осигурява възможност за корекция или оттегляне на заявлението в срок до 10 октомври на годината на кандидатстване в частта, засегната от несъответствията. На кандидата се предоставя възможност за изразяване на несъгласие чрез СЕУ, в 14-дневен срок от получаване на съобщението. В случая, в хода на проведеното административно производство не са ангажирани доказатества от оспорващия, че животните, заявени за подпомагане, се отглеждат в животновъдни обекти, които са в системата на контрол и мониторинг на сурово мляко, но във връзка с тези констатации липсват данни какви възможности са били предоставени на кандидата от страна на административния орган за отстраняване на несъответствията. Това опорочава проведената процедура, респ. рефлектира и върху крайния административен акт. В настоящият случай, от събраните по делото писмени доказателства – Писмо с изх. № ЗЖ-1303/06.11.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ (л. 93-94) и Писмо с изх. № Ю-318/29.05.2026 г. на Изпълнителния директор на БАБХ (л. 114) се установи, че животновъдният обект на ЗП И. Т. с рег. № 5780-0608, находящ се в [населено място], е в Системата на контрол и мониторинг на сурово краве мляко (СКМСК) както за 2022/2023 г. (л. 114-гръб), така и за 2024 г. (л. 94). С оглед изложеното, некоректното отразяване на това обстоятелство в информационните системи на БАБХ по време на извършената от административния орган проверка не би могло да бъде поставено в тежест на жалбоподателя. Отделно от горното, липсват и данни в административната преписка кога и как са били извършени съответните административни проверки. Нарушаването на процесуалните правила, свързани с установяване на фактите от значение за случая винаги е съществено, тъй като са от значение и за точното прилагане на материалноправните норми. По тези съображения съдът приема, че от страна на административния орган са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат до различни фактически и правни изводи. Тези нарушения съдът квалифицира като съществени и налат извод за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Оспореното уведомително писмо се явява незаконосъобразно и по критерия по чл. 146, т. 4 от АПК - несъответствие с материалния закон. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода за неправилно приложение на относимите материалноправни норми спрямо установените фактически обстоятелства по отношение на извършените с УП намаления по МлК. Видно от съдържанието на Таблица 3.1. и Таблица 3.3. от Приложение № 3 към УП, земеделският производител притежава необходимия брой крави – 31 бр. (повече от 10 бр.), активен фермер е, стопанството му е допустимо за подпомагане, отглежданите от ЗП крави имат поставени ушни марки, допустими са при заявяване на интервенцията, спазен е срокът на задържане (22.07.2023 г. – 09.10.2023 г.), животните имат паспорти, намират се в животновъден обект по чл. 137 от ЗВД, с предназначение за мляко са и се отглеждат в животновъден обект в системата на контрол и мониторинг на сурово краве мляко (л. 16-18). Предвид изложеното, извършеното намаление с обжалваното УП за сумата от 10 176,06 лв. по интервенция МлК се явява незаконосъобрзано, доколкото са налице предпоставките, визирани в материалноправаната разпоредба на чл. 8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година. В конкретният случай целта на закона, която е подпомагане на земеделски производители, извършващи земеделска дейност, при наличието на кумулативно посочени в закона условия, не е изпълнена с оспореното УП, тъй като са били налице законовите изисквания за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2023 по интервенция МлК, в който смисъл е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган и в установената форма, но са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3-5 от АПК, което налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Оспореното уведомително писмо не представлява отказ за издаване на акт или документ, в която хипотеза е възможно определянето на срок (арг. чл. 174 от АПК). В случая съдът не задължава органа да издаде административен акт, а му връща преписката за ново произнасяне, като задължението на органа за това произтича от закона, а не от съдебния акт. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски, които в случая възлизат на 5,11 евро, равностойни на 10,00 лева – държавна такса (л. 73-гръб) и 1 036,26 евро, равностойни на 2 026,75 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 86-гръб, л. 95-96, л. 124-129). Съдът счита, че следва ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения акт, да бъде осъдено да заплати на оспорващия, направените от него разноски в общ размер на 1 041,37 евро, равностойни на 2 036,74 лева. Относно своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Несъмнено делото е с определен материален интерес, тъй като с обжалвания административен акт ответникът е отказал заявена за подпомагане сума. Материалният интерес по делото, предвид размера на извършените с УП намаления възлиза на 10 176,06 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), при интерес от 10 000,00 лв. до 25 000,00 лв. възнаграждението е 1 300,00 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000,00 лв. Изчислено по този начин възнаграждението за адвокатска работа възлиза на 1 315,85 лева. Видно от представените фактури на л. 126-127 от делото, Адвокатско дружество „К., Ц., В.“, към което се числи упълномощеният от жалбоподателя адвокат, е регистрирано по ЗДДС. С оглед на това, приложние намира и разпоредбата на § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), според която за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. С оглед на това, сумата на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение без ДДС е в размер на 863,55 евро, равностойни на 1 688,96 лева. При тези изчисления, излиза, че договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е с 373,11 лв. повече от предвидения в Наредбата минимум. Предвид Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) въпреки задължителния ѝ характер, който ѝ придава националната правна уредба. В конкретният случай, предвид § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът съобрази, че по делото са проведени общо три открити съдебни заседания, упълномощеният от жалбоподателя адвокат е взел активно участие, наред с ангажиране на писмени доказателства, като както в жалбата и допълнението към нея, така и в хода по същество от страна на упълномощения адвокат са изложени подробни аргументи. Отделно, настоящото производството се развива въз основа на специални закони и различни относими нормативни актове, като предметът на делото е строго специфичен. Не на последно място, релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, е бланкетно и не съдържа същински доводи, които да бъдат обсъдени от съда. Предвид това, съдът счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 036,26 евро, равностойни на 2 026,75 лева, не е прекомерно. По отношение на искането на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител – адв. Й. за присъждане на разноски в размер на 62,90 евро, представляващи пътни разходи, настоящата инстанция намира, че разноски по делото за пътни разходи не следва да се присъждат предвид нормата на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно, разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната ѝ правна защита. Пътните разходи не представляват такива разноски. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл. 78 от ГПК. Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски. С оглед на това, искането за просъждане на пътни разноски следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а именно – Решение № 1355/09.02.2026 г. по адм. д. № 5275/2025 г. по описа на ВАС, II о.; Определение № 8580 от 14.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2022 г., I о.; Определение № 11845 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2020 г., V о.; Определение № 10463 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2016 г., VII о. и др. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Според §5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид това съдебно-деловодните разноски следва да се посочат в решението в евро, като се посочи и стойността в лева. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети състав