Решение № 260000 от 29.4.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 517/2016 г.

Апелативен съд29.04.2026 г.докладчик НИКОЛИНА ПЕТРОВА ДАМЯНОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/16.05.2016г., постановено по т. д. № 215/2015 г. по описа на Добрички окръжен съд. ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД- гр. София, ЕИК 000694949, да заплати на ОБЩИНА КАВАРНА, БУЛСТАТ 000852697, представлявана от Кмета Елена Балтаджиева, сумата 2160 евро (две хиляди сто и шестдесет евро), представляваща съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 4028/24.06.2016г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД- гр. София, ЕИК 000694949, подадена чрез адв. П.Ц. от САК, срещу решение № 63 от 16.05.2016г., постановено по т. д. № 215/2015 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от въззивника осъдителни искове срещу ОБЩИНА КАВАРНА, за осъждане на ответника да заплати сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на договор, сключен между страните с конклудентни действия на ответната община от 28.01.2010г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, и евентуален иск за присъждане на същата сума от 30 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в незаконосъобразни плащания, извършени в нарушение на задълженията на ответника като трето задължено лице по ЗОЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателно погасяване на задължението. Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че между страните по спора не са възникнали ненаименовани договорни отношения във връзка с действието на чл. 17 от ЗОЗ, както и че Община Каварна не е поела задължение да заплаща заложените вземания по сметката на „Крам Комплекс Груп“ АД, посочена от банката. Според въззивника, искането на банката и съгласието на общината да преведе сумите по конкретно посочената банкова сметка •••емане на оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД. На следващо място, се твърди неправилност на извода, че правното положение на органите на общината, произтичащи от Закона за местното самоуправление и местната администрация изключват възможността една община да сключи валиден договор с конклудентни действия, тъй като в случая задължението е непарично и няма отражение върху бюджета на общината. Излагат се съображения относно разграничението на разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ, като последният текст от закона се сочи като основание за възникване на правоотношение между кредитора, длъжника и заложният кредитор още при връчване на съобщението вписване на особен залог върху вземане. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и уважаване на предпочитания иск, или на евентуалния иск, с присъждане на сторените в производството съдебно- деловодни разноски за две инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Каварна, в който са изложени подробни съображения и доводи за неоснователност на жалбата. Споделят се като правилни и законосъобразни всички правни изводи на първата инстанция, обективирани в обжалваното решение, като се препраща към съображенията и доводите, посочени от пълномощника на общината в отговора на исковата молба. Твърди се, че ищецът категорично не е доказал самостоятелно облигационно отношение между него и ответника по исковете, възникнало чрез конклудентни действия. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението, като претендира съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция. Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. С протоколно определение от 25.10.2016г. настоящото въззивно производство е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до окончателно приключване на производството по т. д. № 24/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, по което се е провело производството по несъстоятелност на „Крам Комплекс Груп“ АД. Преюдициалното съдебно производство е приключило с постановяване на решение № 260007/19.12.2025г. по т. д. № 24/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, което е влязло в законна сила на 30.12.2025г. Настоящото въззивно производство е възобновено с определение № 260000/04.02.2026г. В насроченото след възобновяване на производството открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата община поддържа становището си, изразено с отговора на въззивната жалба. С молба вх. № 260024/31.03.2026г., подадена преди датата на заседанието, пълномощник на въззивника заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея оплаквания за неправилност на решението. За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното: Добричкият окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД- гр. София, с която е предявен осъдителен иск срещу ОБЩИНА КАВАРНА, за присъждане на сумата 30 000 лв. – частичен иск, претендирана като обезщетение за неизпълнение на сключен между страните ненаименован едностранен договор, с конклудентни действия, чрез приемане на предложение, обективирано в уведомление изх. № 001015/26.01.2010г., в частта относно плащане на вземането, предмет на особен залог, по сметка с титуляр „Крам Комплекс Груп“ АД, с № BG08UBBS80021006212930. Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно погасяване на задължението. Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД. В исковата молба се твърди, че с решение № 200/16.12.2013г. по т. д. н. № 24/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, е открито производство по несъстоятелност на „Крам Комплекс Груп“ АД, което дружество е длъжник по сключен между него и „ОББ“ АД договор за кредитна линия от 14.01.2010г., с общ размер на приетите от синдика вземания на банката за сумата 19 273 378.21 лв. Излага се, че в резултат на неизпълнение на задължението на общината, поето с конклудентни действия, по силата на съобщението по чл. 17 ЗОЗ, да извършва плащания към „Крам Комплекс Груп“ АД само по посочена от банката сметка на длъжника в „ОББ“ АД е причинена вреда, която е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, тъй като в производството по несъстоятелност тези вземания се очаква да бъдат удовлетворени само частично, респ. ако общината беше превеждала дължимите суми по договора от 10.12.2008г. за изграждане на канализация на гр. Каварна, сключен с „Крам Комплекс Груп“ АД, по посочената в съобщението по чл. 17 ЗОЗ банкова сметка, ••• значителна степен чрез уговорения между страните по договор за кредитна линия от 14.10.2010г. директен дебит за погасяване на задълженията на това дружество в качеството му на кредитополучател. Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за същата сума от 30 000 лв.- частичен иск, който да бъде разгледан при преценката на предпочитания иск, основан на договорна отговорност за неизпълнение, за недопустим или неоснователен. Твърди се, че Община Каварна следва да отговаря за вреди от деликт, в хипотезата на гаранционна, безвиновна отговорност, тъй като юридическото лице е организирало изпълнението на поети задължения чрез свои служители, а вредата е нанесена от виновните действията на законния й представител- Кмета на Община Каварна, и/или чрез поведението на физически лица от администрацията на общината, натоварени с изпълнението на задълженията за плащане по договора от 10.12.2008г. за изграждане на канализация към главен колектор VI и канализационна мрежа към главен колектор VI на гр. Каварна. Сочи се, че плащаният са били извършени в нарушение на изпратеното от „ОББ“ АД съобщение по чл. 17 от ЗОЗ, по друга сметка, без съгласието от заложния кредитор. Ответната Община Каварна оспорва исковете изцяло по основание. Според страната, твърденията на ищеца, на които основава претендираните права, не почиват на никакви обективни факти, същите не кореспондират с обстоятелствата по спора и не намират опора в посочената законова хипотеза за поемане на задължения чрез конклудентни действия. Развити са подробни съображения за липса на елементи от фактически състав, който теоретично би могъл да съставлява основание за възникване на ненаименован договор за поемане на задължение от една от страните, без насрещна престация, сключен с конклудентни действия. Сочи се, че получаване на съобщението по чл. 17 ЗОЗ, изходящо от служител на „ОББ“ АД, което има само уведомителна функция, не създава никакви ангажименти и няма правни последици за общината, последната е продължила да изпълнява стриктно и точно задълженията си по договора с „Крам Комплекс Груп“ АД, по същия ред и начин, както до момента на връчването на съобщението; фактурирани са редовно и са превеждани в срок дължимите суми по посочената в самия договор между изпълнителя и възложителя банкова сметка. •••ите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Исковете са правилно квалифицирани съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, формиращи съответните фактически основания, и отправените до съда искания. Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата. Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство допустими и относими доказателства. Установено е по безспорен начин, че между „ОББ“ АД и „Крам комплекс груп“ ЕАД е сключен договор от 14.01.2010г., по силата на който банката е отпуснала на посоченото търговско дружество кредитна линия до размер на сумата 12 500 000 лв. Съгласно договора, погасяването на ползуваните средства е предвидено да става с текущи постъпления от общините Каварна, Руен, Казанлък и Търговище, във връзка с изпълнение на техни проекти. По проекта с Община Каварна, финансиран по линия на Европейския съюз (оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013г. и ИПСА) е предвидена сума за усвояване в размер на 2 600 000лв. за кредитна линия от 14.01.2010г. в срок до 12 месеца от датата на сключване на договора. На същата дата- 14.01.2010г. между страните по кредитното правоотношение е сключен и договор за особен залог върху вземанията на кредитополучателя, произтичащи от договор от 10.12.2008 г. за изграждането на канализация на Община Каварна, за обезпечаване изпълнението на договора на стойност. Договорът за залог е вписан в ЦРОЗ на 22.01.2010 г. На 26.01.2010г. е изпратено съобщение по чл. 17 ЗОЗ с изх. № 001015/26.01.2010г. от „ОББ“ АД до Община Каварна, с което адресатът е уведомен за учредения особен залог, като обезпечение на отпуснат кредит на „Крам комплекс груп“ ЕАД от 12 500 000 лв. В съобщението е посочено, че „плащането ще се извършва по сметка на „Крам комплекс груп“ ЕАД в ОББ АД с номер: BG08UBBS80021006212930“. Съобщението е постъпило в Община Каварна на 28.01.2010 г. С писмо изх. № 21088 от 23.02.2012 г. „Крам комплекс груп“ ЕАД е уведомило Община Каварна, че дължимите от нея плащания следва да се извършват по банкова сметка № BG37RZBB 91551094179000 в „Райфайзенбанк“ ЕАД. С писмо изх. № 220/19.10.2012 г. кредиторът „ОББ“ЕАД е уведомил заложния длъжник „Крам комплекс груп“ ЕАД и длъжника по заложените вземания- Община Каварна, че пристъпва към изпълнение срещу заложеното имущество, което обстоятелство е вписано в ЦРОЗ с рег. № 2012101800061. Въз основа на служебна проверка на вписванията в ТР, воден от АВп, по партидата на „Крам комплекс груп“ АД с ЕИК 200440635, както и от приложени към исковата молба писмени доказателства, (съставляващи от лист 62 до лист 81 от първоинстанционното дело), се установява, че с решение от 16.12.2013г., постановено по т. д. № 24/2013 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Крам Комплекс Груп“ ЕАД, поради неплатежоспособност с начална дата- 01.05.2012г. Съгласно Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, одобрен от съда по несъстоятелността без изменения, размерът на приетите вземания на „ОББ“ АД, произтичащи от Договор за овърдрафт и кредитна линия, възлиза на сумата 19 272 378 лв., обезпечени с „особен залог“, с ред на удовлетворяване по т.1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. След извършване на частични плащания на приетите вземания от суми, постъпили от осребряване масата на несъстоятелността, въз основа на три одобрени от съда частични сметки, непогасеният остатък от приетите вземания на кредитора „ОББ“ АД възлиза на сумата 18 692 878.21 лв. Въззивният състав не намира основание да направи други, различни изводи от ОС- Добрич, въз основа на извършена самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК на даденото заключение по назначената съдебно– счетоводна експертиза. Същата е изпълнена от вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и квалификация, а предложените изводи от експерта са ясно и непротиворечиво обосновани. От заключението се установява, че в периода от 20.12.2008 г. до 20.05.2009 г. Община Каварна е превеждала на „Крам Комплекс Груп“ ЕАД дължимите суми по сключения между тях Договор от 10.12.2008г. за изграждане на канализация към главен колектор VI и канализационна мрежа към главен колектор VI на гр. Каварна, по сметка: BG 86 UBBS 8002 1054 2980 15, по посочената в чл. 41 от договора банкова сметка, ••• на сумата 715 443.24 лв. След постъпване на писмо вх. № РД-01-3111/03.06.2009 г., с което „ОББ“ АД уведомява Община Каварна за сключен между банката и „Крам Комплекс Груп“ ЕАД предходен договор за особен залог от 24.04.2009г., обезпечаващ друг отпуснат кредит в размер на 6 500 000 лв., плащанията са извършвани по сметка на „Крам Комплекс Груп“ ЕАД: BG45UBBS80021083419220, като за периода от 28.09.2009г.до 07.12.2009г. общият размер на плащанията е 1 181 432 лв. За периода от 05.08.2010г. до 18.10.2010 г. плащанията са извършвани отново по сметка BG 86 UBBS 8002 1054 2980 15, посочена в чл. 41 от сключения договор между Община Каварна и „Крам Комплекс Груп“ ЕАД, като са били преведени 1 117 497.80 лв. В периода от 08.11.2010г. до 23.02.2011г., чието начало е около девет месеца след получаване на съобщението с вх. № ФС-10-69/28.01.2010г., плащанията са осъществени по сметката, посочена в съобщението: BG•• •••• •••• •••• •••• ••, като е преведена сумата 3 060 733.60 лв. След получаване на уведомителното писмо от „Крам комплекс груп“ ЕАД, за периода 27.02.2012-16.03.2012 г. Община Каварна е превела по негова сметка BG37RZBB 91551094179000 в „Райфазенбанк“ АД сумата от 2 859 697.20 лв. Общо по договора между „Крам Комплекс Груп“ ЕАД и Община Каварна е изплатена сумата 7 037 927.30 лв., като последното плащане от Община Каварна е извършено на 16.03.2012г. по сметката в „Райфазенбанк“ АД. На 16.10.2012г. е вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по договор за особен залог от заложният кредитор „ОББ“ АД, по подадено заявление по чл. 32 от ЗОЗ. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка по релевантните факти и обстоятелства съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по предпочитания иск: Сключването на договор с конклудентни действия, наричани още действия, отразяващи воля, е признат начин за възникване на облигационна връзка в българското гражданско право. Този начин на възникване на правоотношения е приложим само са неформалните сделки, където не е необходима изрична писмена или устна форма, а волята на страните се изразява чрез поведение, което недвусмислено показва желанието им да бъдат обвързани. Това е поведение, от което с категоричност може да се съди за наличието на воля за сключване на сделка. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор при условията, предложени в офертата на насрещната страна, което обичайно иска да изпълни или да продаде нещо срещу възнаграждение. Възникването на нова облигационна връзка с конклудентни действия от страна на общините е правно недопустимо в преобладаващия брой случаи поради императивни изисквания за писмена форма и специфични процедури. Теоретичната възможност все пак е налице, но е силно ограничена от строгите законови изисквания за писмена форма и специални процедури при поемане на задължения съгласно разпоредбите на ЗМСМА и Закона за общинския дълг. Кметът е органът, който представлява общината, и той не може да обвърже общината с договор само чрез фактически действия, без да е спазена законовата процедура и форма за съответната сделка. Възможните изключения са свързани с хипотези, които са далеч от процесния казус- при договори за обществени услуги при общи условия като напр. градски транспорт; при приемане на изпълнение на съконтрахенти на общината с конклудентни действия по валидно сключени договори. Предложеният от ищеца фактически състав за възникване на ненаименован едностранен договор между страните за поемане на задължение от страна на общината без насрещна престация, което задължение е за изпълнение по посочен начин на плащане, по конкретна банкова сметка •••, не може да бъде вместен в приложима според действащото законодателство правна рамка, дори и при абстрахиране от разпоредбите на специалните закони, приложими за ответната община. По силата на връченото съобщение по чл. 17 от ЗОЗ ищецът не придобива право да изисква от длъжника по заложеното вземане да изпълнява негови нареждания за начин на изпълнение или да иска неговото съгласие за промяна на начина на изпълнение. До получаване на уведомлението по чл. 34, т. 2 ЗОЗ заложният длъжник плаща валидно на залогодателя, по посочения от последния начин, като това изпълнение има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор. Т. е. при входирането на съобщението по чл. 17 от ЗОЗ заложният кредитор не е имал право да иска от Общината да изпълнява нарежданията му относно начина на плащане на заложените вземания, до момента на пристъпване към изпълнение на 16.10.2012г. На следващо място, съобщението по чл. 17 от ЗОЗ с вх. № ФС-10-69/28.01.2010г. в частта относно посочването на банкова сметка •••, не съставлява изявление, което да удовлетворява като съдържание изискванията на предложение, годно за приемане с конклудентни действия от страна, към която е отправено, респ. изявлението не показва недвусмислено желанието на офериращия да предложи на насрещната страна сключване на едностранна неформална сделка при достатъчна конкретизация на предмета на правоотношението. Същественото по повод съдържанието на коментираното изявление в съобщението по чл. 17 ЗОЗ е, че с него ищецът, който според него се явява оферираща страна, не предлага изпълнение, което да може да бъде прието с конклудентни действия от адресата на предложението, а за едностранно задължаване на заложния длъжник за действия, за каквото не е получил правомощия по силата на връченото съобщение по чл. 17 от ЗОЗ. За периода от 28.01.2010г., когато е връчвано съобщението по чл. 17 от ЗОЗ, с обективирано допълнително изявление, че „плащането ще се извършва по сметка на „Крам комплекс груп“ ЕАД в ОББ АД с номер: BG08UBBS80021006212930“, до преди датата 05.08.2010г. Община Каварна е продължила да извършва плащания на дължимите суми по банковата сметка на заложния длъжник с номер: BG 86 UBBS 8002 1054 2980 15, посочена в чл. 41 от сключения между общината и „Крам Комплекс Груп“ ЕАД договор от 10.12.2008г. за изграждане на канализация към главен колектор VI и канализационна мрежа към главен колектор VI на гр. Каварна. Плащания по сметка с номер: BG08UBBS80021006212930“, посочена в съобщението по чл. 17 от ЗОД са осъществени само за период от около два месеца- от 05.08.2010г. до 18.10.2010г., като първото от тях е осъществено седем месеца след връчване на съобщението по чл. 17 от ЗОЗ и е преустановено незабавно след получаването на уведомително писмо от „Крам комплекс груп“ ЕАД до общината, с посочване на друга банкова сметка. •••, през целия период на изпълнение на парични задължения, възникнали въз основа на договора за обществена поръчка, от сключването му до момента на последното плащане на 16.03.2012г., общината е действала правомерно съобразно указанията на изпълнителя по договора за обществена поръчка относно начина на изпълнение на задълженията за плащане, респ. относно банкова сметка, •••а на легитимирания да приеме плащането изпълнител по договора за обществена поръчка- „Крам комплекс груп“ ЕАД. Въз основа на посоченото, настоящият съдебен състав прави правния извод, че не се установява фактическия състав на чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД за възникване на задължение на ответника към ищеца за обезщетяване на вреди от неизпълнен договор, тъй като страните не са обвързани от соченото в исковата молба неформално едностранно правоотношение за поемане на задължения от страна на Община Каварна. Предявеният иск, основан на договорна отговорност за неизпълнение, следва да се отхвърли като неоснователен. При извод за неоснователност на предпочитания от ищеца иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД, е налице вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и от въззивния съд, при съобразяване на оплакванията в жалбата и становището по отговора. Фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията. Специалния състав на чл. 49 ЗЗД предвижда гаранционна, безвиновна отговорност на възложител за вреди от деликт, при която преките причинители на вредата са осъществили противоправни деяния при или по повод изпълнението на възложена от него работа. В случая, ищецът твърди, че Община Каварна следва да носи отговорност за вреди, тъй като е организирала изпълнението на поети задължения чрез свои служители, а вредата е нанесена от виновните действията на законния й представител- Кмета на Община Каварна, и/или чрез поведението на физически лица от администрацията на общината, натоварени с изпълнението на задълженията за плащане по договора от 10.12.2008г. за изграждане на канализация към главен колектор VI и канализационна мрежа към главен колектор VI на гр. Каварна. Сочи се, че плащанията по друга сметка, различна от посочената в съобщение по чл. 17 от ЗОЗ, са противоправни деяния, тъй като са били извършени в нарушение на указанията в съобщението, без съгласието от заложния кредитор. Заложното право върху вземане по ЗОЗ възниква по силата на договор между заложния кредитор и залогодателя, който подлежи на вписване в публичния ЦРОЗ по партидата на залогодателя. В редакцията на ЗОЗ, приложима до 30.12.2016 г., респ. за процесния казус, вписването има оповестително действие (чл. 30, ал. 1 ) и осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на третите лица. Вписването прави залога и останалите подлежащи на вписване обстоятелства противопоставими на третите лица (чл. 12, ал. 1 и ал.2). При особен залог върху вземания за да породи действие спрямо заложния длъжник, който не е страна по договора, залогът следва да му бъде съобщен, като съобщението има законово определено съдържание и може да бъде направено както от залогодателя, така и от заложния кредитор (чл. 17, ал.1 и ал. 2 ). След получаване на съобщението за вписания особен залог заложният длъжник следва да съобщава на залогодателя и заложния кредитор ако трети лица искат да насочат принудително изпълнение върху заложеното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ, в приложимата за казуса редакция преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г., залогодателят събира заложеното вземане и неговите плодове до получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1. Заложният длъжник плаща валидно на залогодателя до получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, като плащането има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор. Правото на разпореждане със заложеното вземане преминава в патримониума на заложния кредитор след вписване на пристъпване към изпълнение в публичния ЦРОЗ. След получаването на уведомление по чл. 34 от ЗОЗ за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря, а не по сметка, посочена от заложния кредитор. По тези съображения, съдът намира, че не се установява противоправно поведение на Кмета на Община Каварна, и/или на физически лица от администрацията на общината, натоварени с изпълнението на задълженията за плащане по договора от 10.12.2008г. за изграждане на канализация към главен колектор VI и канализационна мрежа към главен колектор VI на гр. Каварна, тъй като плащанията са извършени в съответствие с приложимите норми, на правоимащо лице. Следователно, евентуалният осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и предвид направеното своевременно искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски, въззивната банка следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата община сумата 2 160 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ за въззивна инстанция. Воден от горното, ВнАпС, ТО, III – ти състав

Цитирани разпоредби

30