Решение № 167 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 342/2025 г.

и (2), а именно представляват цифрово изображение на саморъчния подпис на управителя/друго лице, което представлява доставчика и потребителя. На основание сключения договор за възлагане, приложимите към него Общи условия и направената заявка от страна на потребителя, дружеството „Амарант България" ООД е сключило от името и за сметка на Д. Д. Д., като застрахован и застраховащ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №BG/07/124000091043 от 02.01.2024 год. със застрахователя ЗД“ЕВРОИНС"АД. Представителната власт на застрахователния брокер да сключи от името и за сметка на потребителя застрахователен договор със застрахователя произтича от т.16 и т.17 от ОУПУЗПРМП. Застрахователният договор е сключен в съответствие с чл.332, ал.1, т.1 от КЗ в електронна форма под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Уговорено е дължимата по полицата застрахователна премия да бъде платена на 4 вноски, първата на стойност 133,09 лева/68,05 евро, а останалите три на стойност 117,11 лева/59,88 евро с падежи както следва : 06.01.2024 год.; 06.04.2024 год.; 06.07.2024 год. и 06.10.2024 год. Плащането на вноските се извършва по заявка на потребителя в полза на застрахователния посредник, който от своя страна отчита и превежда платените суми на застрахователя. Правният спор в настоящия случай касае възстановяването/връщането на неплатената в срок, въпреки направената от страна на ответника заявка за плащане, първа по полицата вноска с падеж 06.01.2024 год. и плащането на същата с лични средства от довереното й дружество в полза на застрахователя. I. ИСК ПО ЧЛ.285 ОТ ЗЗД Със сключения договор за възлагане и приложимите към него Общи условия, по-конкретно ОУПУЗПРМП, обвързващи ползвателя Д. Д. Д., счита, че ответникът е възложил на ищцовото дружество, както сключването на застрахователен договор от името и за сметка на застрахования/застраховащия, като за това действие е налице пряко упълномощаване, така и този договор инкорпорира в себе си възлагане на поръчка за следене и заплащане на падежа или по-рано на дължимите от застрахования/застраховащия премии по застрахователната полица директно на застрахователя. По отношение на дължимите вноски по полицата, счита, че застрахователният брокер действа от свое име, но за сметка на застрахования/застраховащия по смисъла на чл.280 от ЗЗД. Плащането на премии е правно действие, което е скрепено с правни последици, а именно изразяващи се в погасяване на задължение и продължаване валидността на застраховката, като в противен случай, видно от застрахователната полица : „Неплащането на поредна дължима вноска води до прекратяване на застрахователния договор на 15-ия ден от договорената падежна дата на неплатената вноска". Позовава се на т.41 и т.43 от ОУПУЗПРМП, от които е видно, че потребителят/ползвателят на финансови услуги от разстояние чрез застрахователен посредник, се задължава да заплаща дължимите вноски по полицата, тогава, когато е избрал разсрочено плащане, в съответствие със застрахователния договор и схемата на плащане в него. В т.45 е посочено, че по вече сключени застрахователни договори Амарант България предоставя услугата заплащане на вноска по застрахователна полица през мобилното приложение „Амарант", като изпълнението на тази услуга предполага потребителят да избере вноска за плащане, да отговори на въпросите относно вноската и да избере един от методите за нейното плащане, описани в т.42 от същите Общи условия. Разписаните в т.42 методи за плащане на вноски са следните : 1.В Мобилното приложение с карта; 2.С наложен платеж или 3.Чрез абониране за директен дебит. На основание т.42 потребителят/ползвателят се съгласява и възлага на застрахователния посредник да заплаща директно дължимите от него вноски на застрахователя, като застрахованият следва да осигурява необходимите за това средства на посредника. Всички методи за плащане имат за адресат застрахователния посредник „Амарант България"ООД. Счита, че всяка заявка за плащане на вноска по полицата, представлява сама по себе си възлагане на поръчка за извършване на конкретно правно действие, изразяващо се в плащане на дължимата вноска от името на застрахователния посредник, но за сметка на застрахования/застраховащия. В настоящия случай, както е посочва по-горе, заявената за сключване застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в полица №BG/07/ 124000091043 от 02.01.2024 год. е с избран метод на плащане от страна на застрахования - разсрочено плащане с наложен платеж. Пояснява, че по отношение на първата дължима вноска с падеж 06.01.2024 год., ползвателят Д. Д. Д. е направил заявка за плащане с наложен платеж, като за плащането й довереното й дружество е изпратило пратка чрез Еконт с товарителница №1050769078030. Така изпратената пратка обаче не е потърсена от ответника в максималния срок, определен от куриерската фирма и на 25.01.2024 год. пратката е върната обратно на подателя. За доказване на посочените обстоятелства, прилага към исковата молба съответните писмени доказателствени средства. Въпреки опитите на „Амарант България"ООД да получи навреме сумата, необходима за заплащане на дължимата вноска, Д. Д. Д. не е указал необходимото съдействие и не е предоставил сумата на посредника. Съгласно чл.285 от ЗЗД : „Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката". С оглед добросъвестното изпълнение на възложеното му правно действие, по силата на извършената заявка за плащане на първа вноска по полицата, на 02.01.2024 год. ищцовото дружество е заплатило директно на застрахователя сумата в размер на 133,09 лева/68,05 евро, представляваща общата дължима сума за първа №1, включваща главница, данък 2% върху вноска и вноски за ГФ и ОФ и Такса стикер. И към настоящият момент тази сума не е възстановена на довереното й дружество от страна на ответника, което представлява недобросъвестно изпълнение на задълженията на последния и на основание чл.285 от ЗЗД сумата като сторени разноски и необходими средства за изпълнение на поръчката подлежи на възстановяване. Посочва, че поведението на Д. Д. Д., обуславящо извода, че той се ползва и желае да продължи да се ползва от сключения в негова полза застрахователен договор и извършеното плащане на вноска №1, се състои в това, че е налице издаден стикер №119927636, валиден до 06.04.2024 год. Следователно, в настоящият случай, от последиците на платената първа вноска по полицата се ползва именно затрахования/застраховащия, тя е дължима от него, но е платена от посредника и за последния представлява имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, разход, довел до намаляване имуществото на ищеца, който следва да се обезщети. II. ИСК ПО ЧЛ.59 ОТ ЗЗД В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявения главен иск за възстановяване на платената сума на договорно основание, моли ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума в размер на 133,09 лева/68,05 евро на извъндоговорно основание, като същата представлява форма на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.59 от ЗЗД : „Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“.. Пояснява, че фактическият състав на иска по чл.59 от ЗЗД, представляващ средство за възстановяване на неоснователно извършено имуществено разместване, включва следните елементи, които, за да бъде искът основателен, трябва да са налице в условията на кумулативност : 1.Наличие на обедняване - чрез увеличаване на пасива, намаляване на актива или пропускане на сигурно увеличаване на актива; 2. Наличие на обогатяване - чрез увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 3.Липса на основание за обедняването и обогатяването - под липса на основание следва да се разбира липса на възникнало по силата на закона или на договор правоотношение, което да поражда за едната страна задължение да извърши определена престация, а за другата правото да получи тази престация. Наличието на валидно възникнало правоотношение с такова съдържание оправдава и обосновава имущественото разместване; 4.Наличие на връзка между обедняването и обогатяването - особен вид връзка, която съгласно практиката на ВКС не е причинна, а такава, при която обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт (в този смисъл също ППВС №1/28.05.1979 г.) и 5.Липса на друг иск за възстановяване на първоначалното положение и защита на твърдяното от ищеца право - в този смисъл, искът по чл.59 от ЗЗД има характер на субсидиарен и ще намери приложение в случая, ако се отрече възможността за възстановяване/обезщетяване на процесната сума на договорно основание. В основата на този иск стои принципът за недопускане на неоснователно обогатяване в гражданските отношения. Визираният принцип допуска и оправдава само онова имуществено разместване, което е скрепено с правно основание, като запазването на неоправданото имуществено разместване е в противоречие с принципите за справедливост, еквивалентност и добросъвестност. В случая, обедняването на довереното й дружество „Амарант България"ООД се изразява в намаляване на актива, доколкото от патримониума на дружеството е излязла сумата в размер на 133,09 лева/68,05 евро и същата е преведена в полза на застрахователя ЗД“ЕВРОИНС"АД по сключената от името и за сметка на Д. Д. Д. застраховка с полица №BG/07/124000091043. Плащането на сумата представлява по същността си плащане на чужд дълг, като със същата ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. За възстановяване на платения чужд дълг в хипотезата на чл.73 от ЗЗД, платецът разполага с регресен иск, който в случая е именно искът по чл.59 от ЗЗД. Правото на регресен иск произтича от обстоятелството, че в случая, безспорно плащането на вноска №1 не е извършено с дарствено намерение, а с оглед погасяването в срок на дължимите от ответника суми по застрахователната полица. Обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи, които той би направил, ако дължимата вноска №1 не бе заплатена от ищеца. Посочва, че в съдебната практика се приема, че необходимостта от извършване на разходи от посочения вид може да е нормативно или договорно обусловено. Както по силата на сключения застрахователен договор /аргумент от чл.490, ал.1 във връзка с чл.367, ал.1 от КЗ/, така и по силата на сключения договор за възлагане от 29.11.2023 год. между ищеца и ответника и приложимите Общи условия към този договор, застрахованият/застраховащият Д. Д. Д. е длъжен да заплаща в срок дължимите от него вноски за покриване на застрахователната премия. Задължението за плащане и поемането на финансовата тежест за тези вноски пада върху ответника, доколкото договорът за застраховка е сключен чрез застрахователния посредник, но при сключването му последният е действал от името и за сметка на застрахования по силата на изрично упълномощаване и възлагане на пряка представителна власт. В този смисъл, при прякото представителство, правата и задълженията от сключените чрез упълномощеното лице договори, преминават директно в патримониума на представлявания, като той става титуляр на правата и длъжник по задълженията. Плащането на вноска №1 е следвало да се извърши от ответника, но с извършването му от ищцовото дружество на практика Д. Д. Д. е спестил разходите, които по принцип би направил и е следвало да направи. Твърди, че сходен случай, който е разгледан вРешение №341 от 18.09.2017 год. по в.гр.дело №464/2017 год. на Окръжен съд - Пазарджик - предмет на делото по това решение е връщане на платените от трето по договор за кредит лице вноски, с които кредитополучателят се е обогатил като е спестил разходи за сметка на обедняването на платеца по смисъла на чл.59 ЗЗД. В решението е прието следното от фактическа и правна страна : „Установено е по делото, че за периода 01.05.2014 год.-30.06.2016 год. погасяването на месечните вноски не е извършвано от ответниците по иска, а от ищеца Л. С. А.“. „При положение, че за процесния период от време погасявенето на месечните вноски по договора за банков кредит е извършвано от ищеца по делото, това означава, че ответниците са се обогатили неоснователно, без правно основание, за сметка на обедняването на ищеца. Обогатяването на ответниците е под формата на"спестяване на разходи", които ответниците обичайно биха направили, като длъжници по договора за банков кредит. Обедняването на ищеца под формата на реална загуба на имущество. Обогатяването на ответниците е без правно основание. Установено е по делото, че между ищеца и ответниците не съществува облигационно правоотношение, по силата на което да е извършено престирането на паричните суми. Съществува причинна връзка между обогатяването и обедняването, тъй като произтичат от един и същи факт - погасяването на месечните вноски по кредита на ответниците.'' „В случаите, когато едно трето лице изпълнява чуждо задължение за него съществуват два правни способа да си върне обратно платеното вместо длъжника. Първият правен способ е регресния (обратния) иск на третото лице против длъжника. Този иск намира правното си основание в текста на чл.73 от ЗЗД“. „Възможно е длъжникът да е изпълнил чуждото задължение без въобще да има правен интерес от изпълнението. В този случай третото лице има право на обратен иск против длъжника. Това е иска за неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие“.; Връзката между обедняването и обогатяването произтича от един общ юридически факт, който в случая е извършеното плащане на сумата от 133,09 лева/68,05 евро за погасяване на дължимата по застраховката вноска №1 с уговорен падеж 06.01.2024 год., което едновременно е довело до намаляване на актива на ищеца и до спестяване на разходи за ответника. Липса на основание за извършеното плащане ще е налице, ако се приеме, че то не е обусловено от договорно правоотношение по възлагане на правно действие по смисъла на чл.285 от ЗЗД, а именно изразяващо се в заплащане на дължимата по полицата вноска №1 от името на застрахователния посредник, но за сметка на застрахования. С оглед гореизложеното и след като се увери в основателността на твърденията й, моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.285 от ЗЗД, Д. Д. Д., с ЕГН-•••••••••• да заплати на „АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ"ООД, с ЕИК : ••• сумата в размер на 133,09 лева/ 68,05 евро, представляваща сторени от довереника разноски под формата на необходими средства за изпълнение на възложената поръчка, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, моли да постанови решение, с което на основание чл.59 във връзка с чл.73 от ЗЗД, да осъди Д. Д. Д., с ЕГН-•••••••••• да заплати на „АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ"ООД, с ЕИК : ••• сумата в размер на 133,09 лева/68,05 евро, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск. Моли да им бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото производство, включително за възнаграждение за един адвокат. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответника Д. Д. Д., чрез назначената за негов особен представител адв. Ж., в който последната, от името на доверителя си не признава предявените искове. Счита, че са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че по делото няма доказателства за активната легитимация на фирмата ищец и актуален управител. Няма доказателства – удостоверение за регистрацията на ищцовата фирма като застрахователен брокер съгласно чл.30, ал.1, т.2 от Закона за комисията за финансов надзор. Сочи, че е представено незаверено копие от договор за възлагането. Липсват доказателства преди подписване на договора информиран ли е ползвателя с условията за сключването му, както и с Общите условия за изпълнение му, като е спазил сроковете за възражение, отказ, както и че е получил съгласието на ползвателя-подал заявка за сключване на договора – съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР. Заявява, че по делото е представено доказателство, че пратката по Еконт не е получена в срок, но няма доказателства съгласно чл.3.2 от договора ищцовата страна да е уведомявала ползвателя за падежи и неизпълнение дейностите по договора. Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но сезира съда с молба, в която чрез пълномощника си адв.Ю. Г. моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника съобразно формулирания петитум на предявения иск. Моли делото да се гледа в отсъствие на техен представител, като заявява от името на доверителя си, че поддържа исковата молба с подробно изложените в нея факти и обстоятелства и произтичащите от тях правни последици. Изразява становище, в случай, че съдът даде ход на делото по същество, като моли за уважаване на исковата претенция, с присъждане и на съдебно-деловодните разноски, за които прилага списък с разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът, призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, се представлява от особения представител адв.Ж., която подържа отговора на исковата молба и заявява, че до момента няма никакви контакти с ответника. В допълнение изтъква, че застрахователния договор е електронен документ, който се подписва с квалифициран електронен подпис. В обстоятелствената част на исковата молба счита, че е налице различие, тъй като в един момент се твърди, че е с обикновен подпис, а впоследствие с квалифициран, съгласно чл.332, ал.3 от КЗ, но там изрично е посочено, че при договор за застраховка „Гражданска отговорност“, брокерът е длъжен в срок от 3 дни от подписване на договора, да го представи на ползвателя на хартиен носител със саморъчен подпис, което дава възможност на възложителя да вземе становище/възражение по него или да потвърди, като го върне на последника. Едва тогава договорът се счита за сключен, поради което адв.Ж. счита, че този договор не е сключен. В този смисъл моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както основния, така и предявеният в условията на евентуалност, по същите съображения. Първоинстанционният съд като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на особения представител на ответника, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :