Решение № 57 от 14.5.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 61/2025 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 74/22.11.2024г., постановена по НОХД № 604/24 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. М. Р. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 63 ал. 2 т. 2 от НК, за което с приложение на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно в поправителен дом. Съдът зачел периода на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл.1 от НК, убийството да е извършено по хулигански подбуди. С присъдата били уважени частично предявените от В. К. С. и Г. М. М. граждански искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от 07.08.2023 г., за суми от по 60 000, като предявените искове били отхвърлени до пълния им размер от по 100 000 лева като неоснователни. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимия направените разноски ведно със заплащането на дължимата държавна такса по уважените граждански искове.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора, жалби от повереник на гражданските ищци – адв. А. Д., и от защитник на подсъдимия – адв. П. Д.. Прокурорът моли за отмяна на присъдата в оправдателната й част и осъждане на подсъдимия по първоначалното обвинение, и изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание към средния размер, което да бъде изтърпяно в поправителен дом, представя и допълнително изложение. Повереникът, адв. Ат. Д., намира, че са налице основания за постановяване на осъждане по първоначалното обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 63 ал. 2 т. 1 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода в размер на средния, алтернативно по чл. 115 от НК за увеличаване на наказанието, както и за уважаване на гражданските искови в предявените размери. От своя страна, във въззивната жалба и допълнението към нея, защитникът счита протеста за неоснователен по отношение обвинението за извършване на деянието по хулигански подбуди, и иска постановената присъда да бъде изменена, като се приемат многобройни смекчаващи обстоятелства по чл. 55 от НК, наказанието бъде намалено и се приложи институтът на чл. 66 от НК.

В хода на съдебното заседание пред Апелативен съд – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна не поддържа протеста. Счита, че подсъдимият е извършил деянието по личен мотив – натрупан гняв от предходни инциденти и отправената псувня, и подкрепя аргументите на първоинстанционния съд да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение. Коментира приетите в съдебната практика разяснения, че хулигански подбуди биха били налице когато убийството е било съпроводено или предшествано от хулигански действия, които да са подтикнали дееца да го извърши, или пък то да е по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност, когато липсва личен мотив, а основният доминиращ мотив на дееца е чрез това убийство да докаже неуважение към обществото, да демонстрира незачитане на установените национални ценности, каквито доказателства по конкретното дело няма. Представителят на апелативна прокуратура счита, че наказанието е правилно определено, при отчитане на обстоятелствата от значение за индивидуализацията му. По отношение на въззивните жалби прокурорът намира, че жалбата на подсъдимия за намаляване на наказанието или приложение на разпоредбата на чл.66 от НК е неоснователна, а тази на повереника е допустима и основателна само по отношение на гражданско- осъдителната част на присъдата. Подчертава, че пострадалите са конституирани само като гр. ищци, тъй като в производство водено срещу непълнолетно лице частен обвинител не се допуска по чл.392, ал.4 от НПК, поради което жалбата на повереника им, в частта с която се иска промяна в квалификацията и наказанието, е недопустима. Прокурорът сочи, че актът на въззивния съд следва да бъде съобразен с навършеното от подсъдимия пълнолетие.

Повереникът на гражданските ищци моли жалбата да бъде уважена в гражданско-осъдителната част, като счита, че така предявените граждански искове са съобразени не само със становището на пострадалите, но и с практиката на съдилищата. Моли за изменение на присъдата с уважаване на гражданските искове в цялост. Счита жалбата на защитника за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна в частта на наложеното наказание.

Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба срещу присъдата. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи за оправдаване на подсъдимия по квалификацията деянието да е извършено по хулигански подбуди. По отношение на гражданските искове намира, че решението на първоинстанционния съд е подробно мотивирано с отчитане предишните отношения между пострадалия и неговите родители, и понесените от тях болки и страдания, поради което е справедливо в определения размер с отхвърляне на разликата до 100 000 лв. Моли въззивния съд да измени присъдата в наказателната й част, като постанови три години лишаване от свобода с максимален изпитателен срок. Подчертава, че подсъдимият е току-що навършил пълнолетие юноша, неукрепнал психически, и следва да бъде оставен да завърши образованието си, да продължи да живее и работи при родителите си. Намира, че една такава присъда ще бъде справедлива, ще изпълни целите на наказанието и ще бъде защитен обществения интерес, като се постигне баланс между специалната и генералната превенция, особено при отчитане на данните за пострадалия като алкохолик, непрекъснато предизвикващ конфликти и побоища със съселяните си.

Подсъдимият М. в личната си защита съжалява за случилото се. В последната си дума иска да продължи да учи и да е при родителите си.

В проведеното по делото от ВОС разпоредително заседание на 14.06.2024г. прокурорът установил и съдът приел, че е налице очевидна техническа грешка в обвинителния акт в посочената разпоредба на редукцията по чл. 63, ал.1 т.2 от НК, доколкото правилната, с оглед навършената от подсъдимия 16 годишна възраст към датата на деянието, е по чл. 63 ал. 2 т. 1 от НК. Постановил допуснатата фактическа грешка да бъде отстранена по реда на чл.248а от НПК, и предоставил на прокурора възможност в 7 дневен срок да коригира заключителната част в цифровата квалификация, досежно редукцията на престъплението по чл. 116, ал.1, т.11, предл.1, вр. чл.115 от НК. Прокурорът внесъл обвинителен акт с отстранената неточност на 17.06.2024г., приложен по НОХД 604/2024г. на л. 51 и следв.

Първоинстанционното производство протекло по общия ред и при спазване на особените правила по гл. XXX от НПК, в две съдебни заседания при закрити врати на 30.07. и 22.11.2024г., в хода на които съдът изслушал свидетелите, вещите лица, подсъдимия, прочел писмените доказателства, предявил веществените, като след съдебните прения и последната дума на подс. М., постановил разглежданата присъда.

В хода на въззивното производство като писмени доказателства бяха приобщени актуални към съдебното заседание справка за характеристични данни от РУ Провадия при ОД на МВР-Варна, и социален доклад от АСП за семейната и социална среда на пълнолетния М. Р. М.. Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на възраженията на страните, счита следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

Към лятото на 2023г. в домовете на своите родители в с. Белоградец, общ. Провадия, обл. Варна, живеели подс. М. Р. М. (роден на 14.01.2007г.), и пострадалият Г. В. С. (роден на 21.03.1992г.). Подсъдимият учел в професионална гимназия „Проф. Асен Златаров" в гр. Нови пазар, обл. Шумен, специалност „Технология на стъкларското производство".

Пострадалият работел във фирма „Хидрострой“, имал семейство с две деца, бил известен в селото като човек, който често злоупотребява с алкохол и в пияно състояние влиза в конфликти и сбивания със своите съселяни.

На 16.07.2023г. в с. Белоградец дошли на гости живеещите в Белгия непълнолетни М.А.М.М., В.А.М.М. и пълнолетната С.Р.А., дъщери на Н.С.А., на която пострадалият Г. С. бил племенник. Трите момичета не говорели български език, а от турския език знаели предимно цинични думи и изрази. Между тях и местните момчета и момичета, вкл. сестрите свид. Ф.И.Ч. и Б.И.Ч., възникнали конфликтни ситуации.

На 07.08.2023г. свид. Ф.Ч. и Б.Ч. били в центъра на с. Белоградец. Покрай свид. Ф.Ч., братовчед й Б.Б. и приятелката й А.Д.С., минали трите момичета - С.А., В. и М.. С оглед предходните взаимоотношения между тях, отново възникнал конфликт и сбиване. Докато траел конфликтът, майка им Н.А. се обадила по телефона на С., за да попита защо се бавят, и тя й разказала за случващото се. Малко след това, на място дошли техният баща и техният вуйчо Г. С. - видимо пиян и агресивен. С. посегнал да удари свид. Ф.Ч. с юмрук, тя се дръпнала и той я одраскал гърлото, а тя паднала на земята. Намесили се други хора, свид. Ф.Ч. и нейните приятели тръгнали към магазина, който бил наблизо, за да потърсят помощ. Пред магазина обаче отново ги пресрещнали Г. С., С., В. и М., както и тяхната майка, като ги обвинили, че били откраднали диоптричните очила на В.. Г. С. отново направил опит да удари Ф., но му попречили. Около свид. Ф.Ч. се събрали и други хора от селото. Започнали негодувания срещу Г. С., поради което негови роднини го прибрали с кола до дома му.

Случващото се било възприето от много от жители на с. Белоградец и те започнали да се обаждат по телефоните си и да споделят за инцидента. Собственикът на магазина свид. Б.Д., намиращ се в центъра на селото, получил обаждане от дъщеря си, че я бият, поради което отишъл на мястото на конфликта и в 22, 10 часа на 07.08.2023г. се обадил на тел.112, за да извика полиция. Дежурните полицейски служители от РУ- Провадия – свид. Р. и И., пристигнали в селото около 22, 45 часа. При пристигането си те започнали да разпитват и снемат обяснения от намиращите се в центъра жители относно случилото се, за да изяснят ситуацията.

По това време, стигайки до площада на с. Белоградец, подс. М. разбрал от присъстващите какво се е случило и какво бил направил Г. С. на приятелката му от детство свид. Ф.Ч.. Възприел недоволството на събралите се негови съселяни срещу Г. С. и чул хората да обсъждат и други негови постъпки, включително и че преди дни С. ударил и баща му - свид. Р. Р.. Голяма част от събралите се искали да се предприемат действия срещу Г. С.. В тази връзка решили да го потърсят, но никой не знаел къде е отишъл след конфликта. Жителите на селото позвънили и на кмета на с. Белоградец свид. А.Б.Х.. Разбирайки за случилото се, кметът отишъл на място, провел разговор по телефона с бащата на С. – свид. В. С., който казал, че не знае къде е синът му. Свид. Х. направил няколко обиколки с колата си да търси С. и в 23, 42 часа с оглед растящото напрежение също се обадил на тел. 112, за да повика полиция, за да се предотврати саморазправа между хората, провел разговор с дежурния на РПУ Провадия.

Подс. М. видял полицейските служители, но въпреки това решил сам да потърси Г. С. и обявил на момчетата наоколо „Той сега ще види“. В изпълнение на взетото решение подс. М. с велосипеда си тръгнал към дома на Г. С.. След него, притеснени да не се стигне до сериозен конфликт, с велосипедите си тръгнали и неговите приятели свидетелите Е.Ю.Е. (15г.) и И.И.К. (16г.). По пътя свид. К. бил спрян от неустановени лица, които го попитали защо има полиция, той обяснил и настигнал приятелите си.

На улицата срещу дома му момчетата заварили Г. С., който бил гол до кръста, седял на един диван, като на земята до него имало стъклена бутилка. До Г. С., подпряна на дивана, била поставена метална водопроводна тръба с дължина 134 см, сечение 3, 5 см. и тегло 3, 2 кг. При пристигането си подс. М. спрял велосипеда си на улицата и застанал пред Г. С.. В близост до него застанали неговите приятели свид. Е. и К.. С. попитал подс. М. тях ли са ги пратили да го намерят. Момчетата отговорили, че са дошли да го видят. Свид. Е. огледал какво има в стъклената бутилка и разбрал, че е доматен сок, след което минал назад към своя велосипед. Подс. М. видял тръбата и попитал С. за какво му е, на което С. казал да си стои там. Подс. М. го запитал защо е ударил баща му и до кога ще продължават тези проблеми, при което пострадалият напсувал баща му. Ядосан, подсъдимият взел тръбата, на което Г. С. не реагирал. Държейки тръбата с дясната си ръка, подсъдимият нанесъл един внезапен и силен удар от горе на долу и от дясно на ляво по теменната част на главата на Г. С.. Пострадалият се отпуснал надясно и назад, и не помръднал повече. Свид. Е. и К. се развикали, но въпреки това подс. М. нанесъл още два последователни удара в горната част на тялото на пострадалия. Свид. К. отишъл до подсъдимия, издърпал тръбата от ръцете му и я захвърлил на земята, като тримата тръгнали обратно към центъра на селото с велосипедите си. Свид. К. попитал подсъдимия защо е направил така и че е неправилно, предложил да кажат на някого, да отидат при полицаите, но подсъдимият казал, че Г. е добре и ще се оправи. На свид. Е. подсъдимият спокойно заявил, че не му пука, щял да се прибере и да удари 50гр. водка и да си легне.

Стигайки до хората на центъра, трите момчета се разпръснали. Майката на свид. Ф.Ч. - свид. Б.К.А., видяла свид. Е. Е. и го чула да казва в разговор с други хора по отношение на Г. С.: „Ние го оправихме“. Тя го попитала какво са оправили, но не получила отговор. Тъй като разбрали от полицейските служители, че е добре да отидат в болницата за освидетелстване на свид. Ф.Ч., майката и двете сестри били откарани до гр. Варна.

Подс. М. отишъл при баща си свид. Р. и свид. Ю. и им казал, че е ударил Г. С.. Обикаляйки селото, кметът свид. Х. спрял до беседката, където били подсъдимият и баща му, подс. М. се качил в колата му, за да търсят Г. С.. Подсъдимият казал на свид. Х., че е ударил Г., малко по-късно свид. Х. се сетил, и че скоро между бащата подсъдимия и С. е имало конфликт, спрял колата, казвайки на подсъдимия да слезе. Подс. М. слязъл и се върнал при баща си, след което заедно се прибрали в дома си. По пътя подсъдимият разказал на баща си как е ударил С.. По-късно вечерта свид. К. потърсил подсъдимия, тъй като се притеснявал какво се е случило с пострадалия. В чата им към 00.22ч. на 08.08.2023г. подс. М. казал, че не са го намерили, тялото му било студено и не дишал, „може ли да почине или“, предложил на свидетеля да звънне на кмета. Свид. К. звъннал на подсъдимия, но той не му вдигнал. Свидетелят му сила да не се базика, а подс. М. му казал, че си прави майтап.

През това време, след като снели обясненията от намиращите в центъра на селото жители относно случилото се, полицейските служители - свидетелите Р. и И., заедно с кмета на селото, отишли до дома на Г. С.. Разговаряли с майка му, която казала, че не знае къде е. При обход на района, свид. Р. намерил пострадалия мъртъв на дивана на улицата пред дома му, за което в 00.01ч. на 08.08.2023г. докладвал на дежурния в РУ Провадия.

Пристигналият лекар от Спешна помощ – свид. С., само констатирал смъртта на Г. С.. Извършен бил оглед на местопроизшествие, при който била намерена и иззета металната тръба и други веществени доказателства и доказателствени средства.

С протоколи за доброволно предаване като веществени доказателства по делото били приобщени записи от видеокамери пред дома на пострадалия, мобилния телефон на подсъдимия, дрехите на пострадалия.

В хода на разследването били назначени множество експертизи, заключенията на които били приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие:

• За изясняване на травматичните увреждания и причината за смъртта на пострадалия били изготвени тройна и допълнителна тройна съдебно- медицински експертизи. При огледа и аутопсията на трупа на Г. С., на 31 години, били установени:

Открита черепно-мозъчна травма - лентовидна разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, подлежаща фрактура на черепния покрив с разклонение в посока наляво и към черепната основа, кръвоизливи в костните синуси, над и под мозъчните обвивки паралелно на фрактурите, контузия по основата на лявото голямомозъчно полукълбо;

Гръдно-коремна травма - две ивичести кръвонасядания по кожата на гърдите и горната част на корема, едното от които продължава и към дясната мишница, ограничен кръвоизлив в горния отдел на коремната кухина, кръвонасядане по коремницата и стената на напречния отдел на дебелото черво, две повърхностни разкъсвания по капсулата на черния дроб;

Тежка степен алкохолно опиване в стадий на излъчване - наличие на алкохол в кръвта 2, 77%о и в урината 3, 55 %о;

Травматични увреждания с давност - разкъсно-контузна рана в областта на дясната скула, охлузвания по гърба, десния горен и двата долни крайника.

Причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма, обусловила остри нарушения в мозъчните функция и кръвообращение, последвани от компресия на мозъчния ствол и намиращите се в него центрове на дишане и сърдечна дейност. Всички описани увреждания по тялото са получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети. Нараняванията, характеризиращи двете травми (черепно-мозъчна и гръдно-коремна) са резултат на осъществени удари с предмет, притежаващ издължена цилиндрична форма, с напречен размер на контактната повърхност 2, 5-3, 0см. Според вещите лица се разграничават три отделни травматични въздействия с такъв предмет - един в областта на главата и два по протежение на гърдите и горната част на корема. Направлението и локализацията на кръвонасядането по дясната мишница кореспондира с едно от уврежданията по гърдите и вероятно е получено едновременно с него, поради което може да се предположи и значителна дължина на предмета, не по-малка от 38-40 см, а най-вероятно значително по- дълга, за да има възможност за замах.

Фрактурата по черепните кости и разкъсванията по черния дроб свидетелстват за използването на значителна сила при нанасянето на ударите по главата и гърдите и /или изразена тежест на предмета.

По локализацията на нараняванията вещите лица преценяват, че ударите са нанесени бързо един след друг без съществена промяна в позицията на пострадалия. Ударът по главата е с посока от горе надолу и от дясно наляво, а на гърдите и корема отпред назад. И при трите механични въздействия нападателят би следвало да е пред пострадалия.

Описаните и интерпретирани черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми са в пряка причинна връзка със смъртния изход.

Концентрацията на алкохол в кръвта и урината на Г. С. е със стойности към горната граница за тежка степен алкохолно опиване, която се характеризира със значително потисната мозъчна дейност, груби нарушения в координацията на движенията и вниманието, редица функционални нарушения. Състоянието на трупните изменения към времето на аутопсията съответства на смърт от първо денонощие.

Предвид направените изчисления на база термометрията, извършена непосредствено след огледа и трикратно в секционна зала, смъртта на С. следва да е настъпила в интервала 23.00-0.30ч на 07/08.08.2023г.

Допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза била насочена към изясняване механизма на нанасяне на ударите. Морфологичната характеристика на външните наранявания, характеризираща двете травми (черепно-мозъчна и гръдно-коремна) показва осъществени удари с предмет притежаващ издължена цилиндрична форма, с напречен размер на контактната повърхност 2, 5-3, 0см и дължина не по-малка от 30-40см. Тези параметри се установяват при представената като веществено доказателство метална тръба - дължина 134 см. и сечение 3, 5см. Разграничават се три отделни травматични въздействия с такъв предмет - едно в областта на главата и две по протежение на гърдите, горната част на корема и частично по дясната мишница. Касае се за бързо нанесени един след друг удари, при относително статично положение на пострадалия, без признаци за придвижване и съществена промяна в позицията на тялото след получаване на травмите. Описаните от свидетелите обстоятелства на инцидента, съпоставени с локализацията и направлението на установените наранявания и параметрите на металната тръба дават основание да се приеме, че при удара в областта на главата Г. В. С. е бил в седнало положение на дивана, с изправени торс и глава. Посоката на този удар е от горе надолу и леко от дясно наляво и следва да е получен със замах от нападател в изправено положение и в позиция лице в лице с пострадалия. При същата позиция на пострадалия са получени и уврежданията по предната част на тялото. Посоката на замаха при тях е отпред назад, от горе надолу и от дясно наляво. Близкото разположение и успоредният ход на характерните кръвонасядания в областта на гърдите, корема и раменницата също показват статично положение на торса, а прекъсванията по хода им потвърждават седящия стоеж, при който в местата на образуваните кожни гънки не се получават наранявания от контактната повърхност на предмета.

За силата на осъществените удари и евентуално физичните характеристики на предмета (плътност, маса, структура) може да се съди най- вече по подлежащите увреждания и степента на засегнатите структури в телесните кухини. Фрактурата по черепните кости и разкъсванията по черния дроб свидетелстват за използването на значителна сила при нанасянето на ударите, както по главата, така и по торса. При конкретните обстоятелства и вид на травмите, силата на нанесените удари се допълва от тежестта на предмета (3200гр) и възможността за осъществяване на замах с него. Вещите лица са онагледили местата и направлението на нараняванията.

При изслушването им пред първоинстанционния съд вещите лица са потвърдили заключенията си и са дали отговор на поставените от съда и страните въпроси.

• Съгласно резултата от СХЕ № Х-125/23г. е установено наличие на алкохол в кръвта 2, 77%0 и в урината 3, 55%0 на С.. Отчетени са негативни резултати за наркотични вещества и лекарствени групи, изследвани в лабораторията.

• ДНК експертиза установява, че по тръбата е намерена кръв на лице от мъжки пол, на починалия Г. В. С.. Не е установен клетъчен материал от други лица, поради недостатъчно количество.

• Назначената дактилоскопна експертиза, която установява, че по тръбата не са намерени дактилоскопни следи.

• По отношение на непълнолетния подсъдим М. М. била назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, видно от заключението по която, той не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието на 07.08.2023 год. не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието", не страда от умствено недоразвитие и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Непълнолетието би могло да се има предвид като „смекчаващо вината обстоятелство". Според вещите лица подс. М. е в състояние правилно да възприема факти и обстоятелства, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. По време на инкриминираното деяние той не е бил в състояние на юридическото понятие „силно раздразнение", отговарящо на съдебнопсихиатричното понятие „физиологичен или патологичен афект".

Към момента на извършване на деянието М. е бил в стенична реакция на страх, но не и физиологичен афект. В хода на изслушването пред първоинстанционния съд психологът е обърнал внимание, че с оглед възрастта си подсъдимият е по-импулсивен, по-трудно контролира емоциите и действията си, така че всичко това в съвкупност е обосновила една стенична реакция на страх и той е отговорил импулсивно. Виждайки тръбата, в неговото съзнание изниква и споменът от това, че той е удрял баща му. Според обясненията на подсъдимия, Г. тръгнал да се приближава към него и е нормално подс. М. да се страхува, да се защитава. Ако бъде прието, че не е имало нападение от пострадалия, страхът у подсъдимия идва от това, че може да бъде нападнат, с оглед минали спомени, които асоциира с това лице. Разяснено е, че това е била една стресова ситуация, ситуация на фрустрация, в която неговото поведение е много различно от ежедневна ситуация. Вещите лица сочат, че са се запознали подробно с цялото дело и с фотоматериалите към него, като приемат, че е едно и също пострадалият да се е надигнал и да се е създало впечатление, че тръгва към подсъдимия. Пострадалият е бил в такова състояние, че би било трудно да скочи. Категорични са, че няма данни за афект, физиологичен или патологичен, а за страх, провокиран от цялата ситуация.

• По отношение на подс. М. била назначена съдебно-медицинска експертиза, като при освидетелстването вещото лице не установило следи от наранявания, причинени в последното денонощие.

• При изследване на записи от камерите, поставени пред дома на пострадалия, видео-техническата експертиза не е установила относими към момента на деянието кадри.

• При изследване на телефонния апарат „Айфон“ на М., съдебно техническата експертиза е установила кореспонденция със свид. К. относно случилото се. Видно от паметта на телефона на М., в същата е открит видеофайл от района на местопроизшествието към момента на действията на бърза помощ и полицията. Този файл не съдържа обозначаване на дата и час.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и по същество потвърждава приетата от първоинстанционния съд. При анализа на доказателствата по делото, съставът на въззивния съд обсъди всяко поотделно и в съотношение спрямо останалите, и прецени, че показанията на свидетелите от с.з., както и приобщените показания от ДП, депозирани от свид. К., А., обясненията на подсъдимия в преобладаващата им част – с изключение на твърдението, че пострадалият посегнал да вземе металната тръба, заключенията на съдебно-медицинските, съдебно- психиатричната и психологична, съдебно-химическа, ДНК, дактилоскопна, видео-технически експертизи, писмените доказателствени средства – протоколи за оглед, писмените, вкл. протоколи за доброволно предаване, и веществените доказателства, са взаимодопълващи се и изграждат непротиворечива съвкупност от факти и обстоятелства, значими за предмета на доказване.

Мотивите на разглежданата присъда съдържат анализ на доказателствата по делото, който структурно е изложен след извода за осъществяване на деянието по чл. 115 от НК от подсъдимия. Формулирани са подробни, прецизни и логични съображения по оценката на гласните доказателствени средства и тяхната съпоставка с веществените доказателства и експертните заключения, които не следва да бъдат преповтаряни. ВКС на РБ многократно е имал поводи да отбележи в редица свои решения, например Решение № 181 по н.д. № 486/20212г., Първо н.о. на ВКС; Решение по н.д. №1062/2018г. на Трето н.о. на ВКС; Решение № 138 от 26.03.2025г. по н.д. 407/2024г., Трето н.о. и др., че когато въззивният съд не достига до различни изводи, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. В допълнение, при проверката на доказателствата по делото съставът установи следното:

Безспорно е, че инцидентът между местните и гостуващите момичета, събрал множество хора на центъра в селото, е предизвикал негодувание срещу намесата на Г. С. в защита на своите родственици от сестрите Ч.. Действията му срещу свид. Ф.Ч. са следвали ударите и скубането на косата й от самите гостуващи момичета. Свидетелката описва обективно, че С. е искал да я удари, но тя се дръпнала и той само я одраскал. Други конкретни удари, закани, обиди, отправени от С. вечерта на 07.08.2023г. - свид. Ф. и Б.Ч. не посочват. Свид. Д. описва, че Г. С. е участвал в сбиването, бил там 10-15 минути, роднините му го качили на кола и го откарали. За всички било видно, че Г. С. е употребил алкохол, и известно, че в такова състояние проявява агресия. Този етап от хронологията на събитията е завършил преди идването на полицейските служители към 22.45ч., но видно е, че нито отвеждането на С., нито действията на място на свид. И. и Р. са могли да потушат създаденото напрежение. Около час по-късно свид. Х. е разговарял с дежурния на РПУ Провадия и е изразил опасения за възможна саморазправа между хората.

На следващо място, безспорно е, че подс. М. не е присъствал на място, когато са се били момичетата и когато Г. е посегнал към свид. Ф.Ч., не е разговарял с нея и сестра й – свид. Б.Ч.. В показанията си пред съда свид. Ф. Ч. сочи: „М. сигурно е разбрал какво се е случило с нас, защото той беше на барчето, а там имаше много хора и всички коментираха за станалото. За това мисля, че той е разбрал. Аз лично на него не съм му казала нищо. Директно на полицията разказвахме. Докато говорехме с полицията не съм го забелязала, защото имаше много хора, не съм видяла дали е бил там.“. Пристигането на подс. М. е последващо инцидента, момичетата не са говорили с него, не са му се оплаквали, не са го молили да направи каквото и да е спрямо Г.. Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния съд за ключовото значение на показанията на свид. К. и Е. при изясняване на развоя на ситуацията, довела до случилото се пред дома на пострадалия, за обвързаността им със заключенията на двете съдебно-медицински експертизи относно естеството и механизма на нанасяне на травматичните увреждания, причините за смъртта на пострадалия. Поради младежката възраст на двамата свидетели, емоциите, преживени лично от тях към момента на извършване на действията на подс. М. спрямо пострадалия и след оттеглянето им от местопроизшествието, и в хода на започналото разследване, в показанията им пред съда са били проявени известни непълноти. Съдът е изследвал противоречията и липсата на спомени у свид. К., приемайки като по-точни показанията му от ДП. Не са били приобщени показанията на свид. Е. от ДП, поради което независимо от съществуващите различия в определени фактически детайли в казаното от него пред съда и това, съобщено в хода разследването, съставът цени като доказателствен източник само показанията, отразени в протокола на съдебното заседание от 30.07.2024г. В разказите на двамата свидетели не се установява пристрастност, нелогичност, необективност при пресъздаване на впечатленията им.

При излагане на фактическата обстановка в настоящото решение, въззивният съд възприе тезата, че подсъдимият е чул разкази на присъстващи на центъра какво се е случило, какво направил Г. С. на приятелката му от детство свид. Ф.Ч., но и обсъждането как преди дни С. ударил и баща му - свид. Р. Р.. Голяма част от събралите се искали да се предприемат действия срещу Г. С., но никой не знаел къде е отишъл след конфликта. Независимо от присъствието на полицейските служители, подсъдимият решил сам да потърси Г. С.. Въззивният съд прие, че подс. М. обявил на момчетата наоколо „Той сега ще види“, в съответствие с показанията на свид. К., депозирани в ДП на 08.08.2023г. в 08.40ч. По-късно през този първи ден на разследването свид. К., в разпита пред съдия в 14.30ч., пресъздава репликата по друг начин: „ся ще видите какво ще стане.“. И в двете фрази съществува неопределеност, но в първата - „Той сега ще види“, намерението на подс. М. е насочено към пострадалия, в съответствие и с реално предприетите от подсъдимия действия. Втората - „ся ще видите какво ще стане“, би могла да бъде насочена към адресатите, намиращи се на мястото, където подсъдимият е разбрал какво е направил пострадалия и му е било припомнено, че Г. С. скоро е ударил и баща му, но логиката и смисълът на тази реплика изисква след като, евентуално, е раздал „правосъдие“ спрямо Г. С., подсъдимият да се е върнал и да е обяснил какво е направил на същите хора. Като възпроизведена от свид. К. по-близко във времето до осъществените събития, съдът прие първата формулировка на свид. К. при изясняване на фактическата обстановка и подбудите на подсъдимия, конкретно насочени към пострадалия. В изпълнение на взетото решение да намери Г. С. подс. М. поел с велосипеда си, следван от притеснените си приятели. Свид. Е. и К., познавали добре подсъдимия и особеността му бързо да се ядосва, и решили, че ако го придружат няма да не се стигне до по-сериозен конфликт.

Съвкупността от показанията на свид. К., Е., заключенията на СМЕ, протокола за оглед и фотоалбума към него, веществените доказателства, вкл. описаната метална тръба, изяснява естеството, динамиката, насочеността на действията на подсъдимия преди, по време и след нанасяне на ударите спрямо пострадалия. Налице се няколко момента, които изискват анализ, като проведеният от първоинстанционния съд е частично оспорван от прокурора от окръжна прокуратура.

В протеста се укорява оценъчната дейност на съда по отношение на този инициален момент, в който, съгласно показанията на двете момчета свидетели очевидци, подсъдимият не е искал обяснения от пострадалия за стореното от него на рождения му ден през януари, не е обсъждал удара спрямо свид. Ф.Ч., не е имал основание да търси сметка и за удара спрямо баща му, който самият свид. Р. определя като маловажно събитие. Според прокурора, ситуацията се развила много бързо, подсъдимият следвало да очаква от пострадалия именно псувни и конфликт, като целта му била да осъществи публично отправената си закана срещу Г. С.. Съобразяването на доказателствата по делото обосновава извод, че разговорът с пострадалия при срещата му с момчетата, е започнал спокойно. Огледани на светлината на телефоните са били намиращите се наблизо до пострадалия стъклен буркан/бутилка, тръбата до дивана, попитано е било защо са там. В хода на разговора подс. М. питал С. защо е ударил баща му и до кога ще продължават тези проблеми. С оглед на изложеното, неоснователно в протеста се счита, че целта на отиването до дома на пострадалия е била директна саморазправа с цел осъществяване на заканата на подсъдимия. Подсъдимият не е носил никакво средство, с което да нападне Г. С.. Не следва да се пропуска, че е тръгнал сам с велосипеда си, а неговите приятели са го последвали поради своята загриженост за него. Съпоставката на ръст, килограми, физическа форма между подсъдимия (16г., ръст 173см, по лична карта 160см, тегло по негови данни 83кг) и пострадалия (31г., ръст 160 см, тегло 77, 200кг) не гарантира сигурен успех на подс. М. при бой с голи ръце с пострадалия.

Когато след известно закъснение, свид. К. е настигнал приятелите си, е възприел пострадалият да псува на турски, а подс. М. да държи тръба в ръката си. За псувнята или псувните, изречени от пострадалия, са налице известни разминавания – дали са били предшествани от заядливи коментари на пострадалия, че свид. Р. пие вкъщи, дали са били насочени към бащата, майката или към двамата родители на подсъдимия, дали е имало и насрещна псувня от подс. М. към пострадалия. Не толкова точното съдържание е от значение за последвалата импулсивна реакция на подсъдимия, а самият факт на отправена словесно обида. За този хронологичен момент, всички доказателствени средства, включително обясненията на подсъдимия, еднопосочно и взаимнодопълващо се сочат, че спокойният тон на разговора е ескалирал в отправяне на обиди от пострадалия. И според СППЕ, в този момент подсъдимият е реагирал импулсивно, свързвайки тръбата със спомените си за предишно насилие от страна на пострадалия към негови близки. Макар, че в разговора с пострадалия не е станало дума за рождения ден на подс. М. през м. 01.2023г., нито за конкретното посегателство спрямо свид. Ф. Ч., чрез констатациите на СППЕ е установено, че дълго акумулираните у подс. М. емоции от негативния спектър, са сред мотивите, повлияли на постъпката му, заедно със страха и реакцията на нецензурните думи към него.

За обстоятелството, че подсъдимият взел тръбата, без от страна на пострадалия да е имало движение към нея, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид. Е., К., обективните находки по тялото на пострадалия – като травматични увреждания и механизъм на причиняване с конкретно изследваното веществено доказателство метална тръба. Тялото на пострадалия не е променило позата си на спокоен седеж, каквото би се случило дори при насочване на ръката му към тръбата. Свидетелите не описват каквото и да е движение от пострадалия, следите от удари са намерени по тялото на пострадалия в съответствие с позата при седеж. В състоянието на високата степен на алкохолно опиване, в което е бил пострадалият, да предприеме бързи и точни движения не е било очаквано, а и не съответства на реалните попадения на ударите в тялото му. Твърдейки, че е взел тръбата, тъй като пострадалият бил посегнал към нея, подсъдимият упражнява правото си на защита. В тази част обясненията на подсъдимия не са последователни и единни в хода на производството. В разпитите от ДП от 08.08. и 28.09.2023г. подсъдимият твърди, че е издърпал тръбата от ръката на пострадалия, като в първия си разпит дори нелогично сочи, че когато видял пострадалият да държи тръбата, се почувствал застрашен, слязъл от колелото и сам отишъл да я издърпа. Доколкото тези обяснения не са били приобщени в хода на съдебното следствие, коментарът на въззивния съд е проява само на прецизност при служебната проверка. Бащата на подсъдимия, свид. Р., разказвайки как на връщане към дома им синът му споделил подробности за случилото се, посочва: „М. каза, че от страх, защото си е помислил, че Г. ще вземе тръбата и затова я е взел.“. Източникът на страх е разяснен от вещите лица по СППЕ в с.з.: „Ако приемем, че не е имало нападение от пострадалия, страхът идва от това, че може да бъде нападнат.“. Правилно, при формиране на фактическите си изводи първоинстанционният съд не се е позовал на обясненията на подсъдимия в частта, в която той пресъздава посягане от пострадалия към металната тръба. Пострадалият не е имал физическо действие, с което да е заплашил или предизвикал подсъдимия, напротив той си е седял на дивана, не е реагирал както при вземането на тръбата от подсъдимия, така и при използването й от подсъдимия. Бързата и точна реакция е била от страна на подс. М., който ориентирайки се в обстановката, е избрал металната тръба като подходящо средство да се справи окончателно с пострадалия. Пред него, близо до пострадалия, е имало и други възможни средства – дълга дъска, стъклена бутилка, но подсъдимият е съобразил, че тръбата гарантира по-тежки удари от по-голямо разстояние между него и С.. Гласните доказателствени средства за нанесени два удара от подсъдимия спрямо пострадалия се противопоставят на уточненото от данните при огледа на трупа, снимковия материал, двете заключения на СМЕ. Категорично е, че на пострадалия са били нанесени три удара със значителна сила, последователно и в серия, в кратко време един след друг. Силата на нанесените удари се е допълвала от тежестта на оръжието от 3, 2кг и възможността за осъществяване на замах с него След първия удар е била причинена тежката черепно-мозъчна травма, дала начало на генезиса на смъртта, която е била бърза и необратима. Вторият и третият удар са били нанесени в едно и също направление, при сходна сила, при незначително разминаване на траекторията, и са довели до гръдно-коремната травма, също стояща в причинна връзка с настъпилата смърт. Както с оглед показанията на очевидците свидетели, така и от медицинските находки, се установява, че ударите са засегнали лесно разграничими области – главата, и гърдите и корема на пострадалия. Обстоятелството, че свидетелите не посочват точния брой удари, според състава, е в резултат от съвпадението на посоката, силата и бързината, с която са нанесени последните два удара. Тази фактическа разлика не намалява надеждността на останалите, депозирани от очевидците свидетелски показания. Предвид изненадващия за момчетата развой, тъмнината, позата на пострадалия и подсъдимия, както и реакцията им да се развикат на подсъдимия – какво прави и да спре, обективно свид. Е. и К. не са могли да разграничат третия самостоятелен удар по пострадалия.

Благодарение на адекватната намеса на свид. К., подс. М. преустановил нанасянето на удари по тялото на пострадалия.

В съзнанието на подсъдимия намерението да покаже на пострадалия какво му се следва и окончателно да се разправи с него, било реализирано с нанесените удари. Отпускането на главата и тялото на Г. С. било възприето и от тримата, свидетелите описват припадане и непомръдване повече. Свидетелите били притеснени, свид. К. попитал подсъдимия защо е направил така и че е неправилно, предложил да кажат на някого, да отидат при полицаите. Подсъдимият бил спокоен и казал, че Г. е добре и ще се оправи, а на свид. Е. заявил, че не му пука, щял да се прибере и да удари 50гр. водка и да си легне. В неприобщените показания на свид. Е. от ДП е посочено, че подсъдимият казал, че пострадалият бил „на място“ и няма смисъл да се търси помощ, после се смял и казал “да идем да кажем, че съм го арестувал, а те само да го приберат“. В среднощния чат със свид. К. посочил, че пострадалият не дишал и тялото му било студено, а после написал, че си прави майтап. С оглед на изложеното, може да бъде прието, че след възприемане на резултата от ударите си по Г. С., подсъдимият е съзнавал, че той е в изключително тежко състояние и умира. Омаловажавайки действията си, когато се завърнал при баща си и свид. Ю., подс. М. им казал, че е ударил Г., казал го и когато се качил в колата на кмета, независимо, че свид. Х. не е обърнал внимание и в показанията си пред съда не си спомня за това. Едва на път към дома им подс. М. споделил на баща си свид. Р., че е използвал тръба. По отношение на съхранения в паметта на телефона му клип от района на местопроизшествието, без дата и час, подсъдимият отрича да го е заснел, факт, който не се опровергава от съдебно-техническата експертиза, тъй като не е установено дали клипът е бил заснет от подс. М. или просто споделен с него чрез социални мрежи или мобилни приложения.

С оглед на изложените съображения по фактическите положения, анализа на доказателствата и след обсъждане на възраженията на страните, съставът на въззивния съд счете, че предметът на доказване по делото е изяснен и категорично позволява формирането на изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА.

С присъдата подсъдимият М. Р. М. е признат за виновен в това, че на 07.08.2023 г. в с. Белоградец, обл. Варна, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г. В. С.. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление, наказуемо по чл.115 вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК, оправдавайки го по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 11 предл. 1 вр. чл. 63 ал. 2 от НК.

Правната страна на деянието, формата на вината и съответно приложимият материален закон, се основават върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства, индивидуализиращи извършеното - от предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните отношения, характера и интензитета на съставомерната дейност, насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното средство, до последиците от него.

Проверката на въззивния състав установи, че доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа, обосновават несъмнено квалификацията на извършеното от подс. М., приета от първоинстанционния съд. В мотивите към първоинстанционната присъда се съдържат изключително подробни съображения по всеки от съставомерните признаци, разгледана е спецификата на отговорността на непълнолетния деец.

Безспорно е между страните, че изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия - подсъдимият е нанесъл от близко разстояние на пострадалия три силни удара с метална тръба с дължина 134 см, сечение 3, 5см и тегло 3, 2 кг. Ударите са били нанесени със значителна сила и замах, в жизненоважни области – главата и гръдния кош и коремната кухина на пострадалия, където са били причинени тежки увреждания, несъвместими с живота. Вследствие на тежката черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма е настъпила бърза и неизбежна смърт.

Деянието е извършено при пряк умисъл, изводим от обективните действия на подсъдимия, в отсъствие на обективни психологически и психиатрични пречки да възприема смисъла и последиците от действията си, и при пълноценни възможности да ги ръководи. Навършилият 16г. подсъдим се е ориентирал бързо в криминогенната ситуация на местопрестъплението, сдобил се е и е използвал металната тръба като годно да причини тежки увреждания оръжие. Ударил е главата на пострадалия със значителна сила, строшавайки черепа му. За желанието му да убие Г. С. сочат и последвалите два удара с тръбата в областта на гърдите и корема, независимо от виковете на приятелите му, в израз на стабилно формираната у него субективна цел, в преследването на която е била и волята му - да го остави „на място“, и съответно предприетите действия.

В мотивите към първоинстанционната присъда са разгледани твърденията, че пострадалият е посегнал към тръбата първи, че е отправените цинични изрази са имали дълбоко обидно съдържание, крайно раздразнило подс. М.. Проверката от фактическа страна и анализа на събраните доказателства, изложени в настоящото решение, изключват основателност на съображенията подсъдимият да е бил в състояние на правнозначим афект или в условия на неизбежна отбрана. Доказателствата по делото са интерпретирани обективно от назначената по делото и изслушана пред съда СППЕ, съгласно заключението на която не се установява нито един от стадиите на физиологичния афект, още по-малко може да се обсъжда патологичен афект. Обидните изрази са били възприети от подсъдимия и са довели до импулсивна реакция, но не са засегнали способностите му да разбира и оценява собствените си действия. Нападение от страна на пострадалия срещу подс. М. не е било осъществено. Само собственият му страх от възможно нападение е участвал при изграждането на мотивите на подсъдимия за пристъпване към решителни действия по отнемане живота на пострадалия. Инкриминираните действия са били предприети от подсъдимия без да е бил застрашен обективно от когото и каквото и да е, в израз на агресия и нападение, а не на защита от негова страна. С оглед на изложеното, въззивната инстанция подкрепи изводите на ВОС, че не са налице основания за преосмисляне на деянието на подсъдимия по чл. 118 и чл. 119 от НК.

По отношение становището в протеста и въззивната жалба на повереника на родителите на пострадалия, че неправилно първоинстанционният съд е признал подс. М. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл.1 от НК за това убийството да е извършено по хулигански подбуди, придружено с искане за осъждане по това обвинение, съставът счете следното:

Протестът на прокурора от първоинстанционната прокуратура е съобразен с приетото в обстоятелствената част на обвинителния акт и повдигнатото с акта обвинение, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Макар и неподдържан от представителят на въззивната прокуратура, протестът е допустим и възражението срещу присъдата следва да бъде обсъдено от настоящия състав.

Въззивната жалба, изготвена от ангажирания за обжалване на присъдата нов процесуален представител – повереник, на родителите на пострадалия, е недопустима в частта, насочена срещу наказателно-осъдителната част на присъдата. В. С. и Г. М. са конституирани в наказателното производство с определението от РЗ на ВОС само в качеството на граждански ищци с оглед изричната законова забрана по чл. 392 ал. 4 от НПК. С оглед на изложеното, жалбата по отношение на отегчаване на правната квалификация на деянието и увеличаване на наказанието на подсъдимия, изготвена от адв. Д., не следва да бъде разгледана.

Първоинстанционният съд не е намерил доказателства, сочещи на активно поведение от страна на подсъдимия, предхождащо или съпътстващо деянието и изразяващо явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушаване на обществения ред и пренебрегване на установените правила и норми, при което самият мотив за извършване на деянието да е хулигански. ВОС приел, че се касае за трупани у подс. М. негативни емоции, породени от действия на пострадалия спрямо близки нему хора и желанието му да получи обяснения, да потърси сметка за това от С.. Изречената цинична обида е подтикнала М. да реагира импулсивно - да вземе металната тръба и да му нанесе ударите с нея. На тази основа първоинстанционният съд е посочил, че в случая мотивът не е хулигански, а личен, породен от нанесени на него и близките му предходни обиди и насилие от пострадалия. Съдът е посочил и, че според психологическото изследване на СППЕ два са мотивите, които са повлияли на постъпката на подсъдимия - от една страна това е бил опит за себезащита поради страха и нецензурните думи към него, а от друга - дълго акумулираните емоции от негативния спектър, на които е отреагирал импулсивно.

За да приеме, че деянието е извършено по хулигански подбуди, прокурорът от ВОП оспорва наличието на личен мотив у подсъдимия да убие Г. С., подчертава заканата „Сега ще види той“ и призива към момчетата да го последват в издирването на С.. По отношение на заканата, прокурорът сочи, че изразява намерението на подсъдимия да се сбие с пострадалия и решителност да се постигне резултат, видим за общността и негативен за пострадалия. Отивайки при пострадалия, подсъдимият нямал за цел да говори с него, а да изпълни публично отправената закана. Прокурорът счита, че натрупаните негативни емоции нямат тежестта да обусловят мотивация за убийство.

Посочените аргументи имат фактически характер и бяха разгледани от въззивния съд при анализа на доказателствата. От правна страна е достатъчно да се посочи, че никой от присъстващите не е ангажирал подсъдимия да търси Г. С. и не е очаквал подобна саморазправа. Сам прокурорът в протеста си свързва „заканата“ – „Сега ще види той“, с намерение подсъдимият да се сбие с пострадалия, а не да го убие. Това, че тази или сходна реплика е била изказана на глас, не изразява готовност на подсъдимия да отнеме живота на пострадалия, само за да изрази неуважение към обществото. Подсъдимият не е призовавал момчетата към саморазправа, а към издирване на пострадалия, който не е бил откриваем за хората в селото – не си е вдигал телефона, родителите му не са знаели къде е. Подс. М. е тръгнал сам, с колело, без нищо в ръцете си, с цел да потърси сметка на пострадалия за трайното му насилническо поведение. Ситуацията пред дома на пострадалия не е била планирана, действията на подсъдимия са били спонтанни, използваното от него средство – метална тръба, е било намерено на място. Действително, отнемането на човешкия живот е станало на улицата – принципно представляващо публично място, но загубила този белег в тъмната част на денонощието, зад голямо паркирано превозно средство, където пострадалият се бил разположил необезпокояван от хората, които го търсели. В тази импровизирана зона за почивка, прикрит от тъмнината и превозното средство, пострадалият е бил сам, употребявал алкохол и сок, в очакване някой от негодуващите срещу него да го потърси. На следващо място, за подсъдимия не е имало значение кой и колко хора наблюдават, и дали и кога ще узнаят за действията му, не демонстрация и публичност на насилието е била водеща в съзнанието му. Подбудите му да вземе тръбата и да отнеме живота на пострадалия са били изцяло лични, формирани от натрупани негативни емоции, страх и импулсивна реакция на нецензурните думи към него. Подсъдимият не е целял да демонстрира несъобразяване с обществените порядки, а да се справи с пострадалия.

Деянието, осъществено от подсъдимия, действително е израз на незачитане на обществения ред и правила, на неуважение към личността и пренебрегване на правото на живот на пострадалия, каквито последици постига всяко умишлено умъртвяване, съставомерно по текстовете на НК. Връстниците на подсъдимия са били сериозно емоционално повлияни от проявената от подсъдимия агресия, жестокост и безцеремонност към живота на пострадалия, обстоятелство, завишаващо обществената опасност на извършеното. Но, за да бъде налице по-тежко квалифициращият признак по чл. 116 ал. 1 т. 1 предл. 1 от НК, съгласно критериите на съдебната практика, хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратно, прието в Решение 641/19.08.1991г. по н.д.№ 287/91г на ВКС, I н.о, споделено в Решение № 714 /4.IX.1991 г. по н. д. № 455/91 г., на ВКС, I н. о. Относимо към изясняване на разграничението при изследване на подбудите е и Решение № 68/ 11.04.2017 г. по н. д. № 230/2017 г., III н. о. Наличието на личен мотив не изключва априори възможността деянието да е извършено и по хулигански подбуди, съгласно, например Решение № 65/ 8.03.2010 г. по н. д. № 718/2009 г., на ВКС, I н. о.; Решение № 441/7.11.2011 г. по н. д. № 2198/2011 г., на ВКС, I н. о; Решение № 575/ 4.01.2012 г. по н. д. № 2428/2011 г., на ВКС, II н. о., както и задължителните указания в т.3, раздел I на ППВС№2/1974г., но в конкретния казус, с оглед спецификата на предприетото от подсъдимия, подобни фактически обстоятелства не са налице. Проверката на въззивния състав установи, че по делото не са налице действия на подсъдимия, предхождащи, съпътстващи или последващи деянието, осъществени при мотивация за целенасочено демонстриране на незачитане на обществени правила, безсмислено хаотично насилие, упоритост на явното неуважение, търсене на публичност, огласяване на постигнатия резултат, и т.н., възприети от съдебната практика характеристики на признака „хулигански подбуди“.

По изложените съображения въззивната инстанция намери искането от прокурора при ВОП да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116 ал.1 т.11 предл. 1 вр. чл. 63 ал. 2 т. 1 от НК, за неоснователно.

Съставът не установи други възражения от правна страна, по които да дължи допълнително обсъждане.

ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАКАЗАНИЕТО.

Самостоятелно искане пред настоящата инстанция в протеста е насочено към изменение на присъдата, като се увеличи наказанието, наложено на подсъдимия. Във въззивната жалба на защитата и в пледоарията на защитника пред настоящия състав се иска изменение на присъдата в наказателната й част, като се постанови наказание три години лишаване от свобода с максимален изпитателен срок. В последната си дума подсъдимият моли да продължи да учи и да е при родителите си.

След признаването на подс. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 63 ал. 2 т. 2 от НК, първоинстанционният съд определил наказанието му при съобразяване на санкциите, които законът позволява да се налагат на непълнолетните по чл. 62 от НК. Отново прилагайки принципа на законоустановеност, определил, че наказанието лишаване от свобода може да бъде отмерено от две до осем години, тъй като към датата на извършване на престъплението подсъдимият е навършил 16 години. В посочените предели съдът не намерил основания за прилагане на чл. 55 от НК и провел индивидуализация по чл. 54 от НК, като счел, че за постигане целите по чл. 36 от НК следва да наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири години, над минималния и към средния размер.

Проверката на въззивната инстанция установи, че първоинстанционният съд е взел правилно решение, съответстващо на спецификите на конкретното деяние и личността на дееца. При изследване степента на обществена опасност на подс. М. и обстоятелствата от значение за обема на наказателната му отговорност, се подкрепя приетото обосновано от ВОС, че смекчават отговорността на подсъдимия чистото съдебно минало, учебна и трудова заетост, трайно положителните характеристични данни, изхождащи от АСП, ДПС, училищната и приятелска среда на подсъдимия. В съдебната практика последователно е застъпено, че самопризнанията могат да имат значение на смекчаващо обстоятелство, но в конкретното наказателно производство не са налице пълни, а частични признания от страна на подс. М., които не се отчитат в негова вреда, но следва и да влияят в процеса на индивидуализацията на наказанието.

От друга страна, първоинстанционният съд е приел, че деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като представлява най-тежкото посегателство над най-ценното човешко благо-живота. Като отегчаващи обстоятелства са били преценени проявеното безразличие към стореното от него, сякаш нищо не е станало. Анализът на въззивната инстанция установи наличието на неотчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно – деянието е било предприето в хода на протичаща полицейска акция по повод протеклия конфликт, част от която е било и установяването на Г. С., и съзнавайки това, подсъдимият е предприел собствените си действия, ескалирали до отнемане на живота на същото лице; извършеното от подсъдимия дълбоко е въздействало на връстниците му свид. К. и Е., присъствали и възприели непосредствено убийството на пострадалия, оставило е трайни следи в съзнанието им, категорично завишаващо моралната укоримост на престъплението, съответно и обема на наказателната отговорност, която деецът следва да понесе.

Безспорно е за съдебния състав, че ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и смекчаващите обстоятелства имат относително по-голяма тежест от съществуващите отегчаващи, обосноваващо определяне на наказанието в размер под средния. В протеста не са изложени конкретни съображения, според които прокурорът да счита, че наказанието следва да бъде увеличено. Дори и установените от въззивния съд допълнителни отегчаващи обстоятелства не налагат упражняване на санкционно въздействие спрямо подсъдимия и обществото в по-голяма степен.

Не е налице съвкупност от многобройни и или изключителни смекчаващи обстоятелства, при отчитане на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното, съответно и неоснователно се явява становището за приложимост на нормата на чл. 55 от НК с определяне на наказанието лишаване от свобода под минималния размер по чл. 63 ал. 2 т. 2 от НК от две години. Поради което и искането по въззивната жалба на защитника в този смисъл се явява неоснователно.

Подновено пред настоящата инстанция, искането за прилагане на института на условното отлагане на наказанието, е ведно с молба за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода до размер от три години. Според въззивната жалба, ВОС е допуснал противоречие при обосноваване на ефективното наказание, като от една страна е приел данните за личността на подс. М. и редица смекчаващи обстоятелства – че учи, работи, има много добри характеристични данни, а от друга, отказал да отложи наказанието, защото подсъдимият трябвало да се превъзпита и подготви за общественополезен труд. В пренията защитникът подчертава, че генералната превенция би била изпълнена и чрез условно наказание, предвид негативните данни за пострадалия.

Проверката установи, че първоинстанционният съд е дал отговор на искането на защитата за налагане на условно наказание, отхвърляйки го на обективно основание, поради определения размер от четири години на наказанието лишаване от свобода – над допустимия по чл. 66 ал. 1 от НК.

В мотивите към присъдата е разгледана нормата на чл. 60 от НК, която полага специална цел при определяне на наказанието на непълнолетните – преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Независимо от вида на наказанието: лишаване от свобода, пробация, обществено порицание, лишаване от право, при определянето му по принципите на законоустановеност и индивидуализация, съдът следва да се води от целта по чл. 60 от НК.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд не е допуснал противоречие в мотивите си по прилагане на материалния закон и определяне на наказанието. Изследвани са степента на обществена опасност на деянието и дееца, обозначени са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценени са причините, подбудите и всички относими към индивидуализацията на наказанието елементи и е определено наказание лишаване от свобода в размер от четири години, надвишаващ прага по чл. 66 ал. 1 от НК – от три години.

Въззивният съд не установи допълнителни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, напротив – констатира неотчетени отегчаващи, съобразно които искането за намаляване на наказанието се явява необосновано. От позицията на дължимата грижа за превъзпитаване на подсъдимия и подготовката му не само за общественополезен труд, но и за правилното му функциониране като цялостна личност в съвременното общество, съставът счете, че изолацията на подс. М. в периода на изтърпяване на наказанието е необходима. Установените сред личностните му качества – импулсивност, агресия, безразличие и насмешка към висшата ценност на живота, разкриват риск от бъдещи проявления, който следва да бъде предмет на специализирана дейност по поправяне и превъзпитаване в условията на място за лишаване от свобода. Ресурсът на родителите, приятелите, учебната среда на подсъдимия не е достатъчен да гарантира на обществото настъпването на категорични положителни промени в ценностните модели, съзнанието, навиците и начина на живот на подсъдимия. Всяко по- снизходително, като размер и начин на изтърпяване, наказание би провокирало у подсъдимия чувство на безнаказаност, и не би постигнало предупредително-превъзпитателен ефект спрямо обществото.

Баланс в целите по чл. 36 от НК, с предимството на целта по чл. 60 от НК, не може да бъде установен чрез примитивно противопоставяне на много добрия юноша подсъдим и конфликтния, често приемащ алкохол, пострадал. Подобен подход опорочава правилото по чл. 35 ал. 3 от НК наказанието да бъде съответно на престъплението и не би довел до законова справедливост. За конкретно извършеното от подс. М., при установената висока степен на обществена опасност на деянието с отнемането на живота на също покриващия критериите за младеж – 31 годишен пострадал, при съобразяване на индивидуализиращите личността на дееца и деянието характеристики, определеното от първоинстанционния съд наказание се явява справедливо.

С оглед на изложените съображения въззивната инстанция прецени исканията по протеста на прокурора при първоинстанционната прокуратура и въззивната жалба на защитника за изменение на наложеното наказание като неоснователни.

В хода на съдебното производство, до образуване на ВНОХД № 61/2025г. на ВАпС, на 14.01.2025г. подс. М. е навършил 18г., пълнолетие. В този смисъл, постановеното с разглежданата присъда изтърпяване на наложеното наказание в поправителен дом е загубило своето основание. Неприложими по отношение на подс. М. се явяват правилата на гл. ХIV от ЗИНЗС, вкл. и чл. 194 от ЗИНЗС, тъй като към настоящия момент подс. М. не е в условията на поправителен дом, а спрямо него е взета мярка за неотклонение надзор на родителите. Поради изложеното и настъпилият правнозначим факт на пълнолетието на подсъдимия, присъдата следва да бъде изменена, като на основание чл. 317 вр. чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК въззивната инстанция определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С оглед размера на определеното наказание от четири години и на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС първоначалният режим на наказанието следва да бъде общ.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ.

Въззивната жалба на повереника на гражданските ищци съдържа искане за увеличаване на присъденото обезщетение до предявените размери от по 100 000лв. от всеки от гражданските ищци, родители на пострадалия – В. К. С. и Г. М. М.. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни частично и ги е уважил до размер съответно в размери по 60 000лв. Подсъдимият е извършил деликта, когато е бил на 16 години. С навършването на пълнолетие той самостоятелно носи задължението за фактическо изплащане на присъдените обезщетения.

В мотивите към присъдата са изложени съобразени със закона и трайната съдебна практика изводи по отношение на правното основание на гражданските искове по чл. 45 от ЗЗД и за определяне на размера им по справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отчетени са били доказателствата по делото относно степента на близост с пострадалия, интензивността на засягане на емоционалната сфера, претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на сина им. Установено от показанията на свид. Е.М., В. С., Г. М. и С.О., е, че в семейството са били създадени добри отношения, общо домакинство, съвместно поемане на трудови и житейски задължения. Пострадалият бил опора за родителите, загубена безвъзвратно с внезапната му смърт. Мъката на двамата родители придружава актуалните финансови ограничения и грижите за децата на пострадалия, които със съгласието на своята майка са останали да живеят при тях в с. Белоградец.

За да приеме, че исковете са неоснователни в пълния им предявен размер, съдът е констатирал, че са налице свидетелски показания, които сочат, че пострадалият е тормозел своите родители и те били вдигнали ръце от него. Въпреки това съдът коментирал, че като техен син, когато е бил трезвен е показвал своето уважение, трудил се е и им помагал.

Въззивният състав прецени, че според критериите по чл. 52 ЗЗД надлежно интерпретирани в задължителната (ППВС № 4/23.12.1968 г.) и подпомагаща практика на върховните съдилища, размерът на обезщетението следва да съобрази обема и тежестта на причинените болки и страдания, начина на понасянето им, настъпилите промени в живота на ищците, ценността и дълбочината на прекъснатите от деянието на подсъдимия житейски връзки. Прилагайки посоченото изследване, претендирането на пълно уважаване на исковете се явява неоснователно.

Приобщени са по делото и показанията на свид. А. Х. и Б. Д., съгласно които, в хода на издирването на Г. С., бащата и граждански ищец е заявил, че се е отказал от сина си, че го е отписал. Макар свид. В. С. да отрича тези свои думи, по делото са събрани убедителни доказателства, че честата употреба на алкохол е изградила у пострадалия редица негативни качества, включително агресия, склонност към насилие, дори към деца, създала е у съселяните му сериозно недоволство. Видно е, че родителите не са могли да повлияят на своя син, обективно разкриващо степента на установената между тях близост, емоционална и духовна връзка.

На следващо място, решението на съпругата на пострадалия да го напусне е било взето приживе, а изразеното от нея съгласие в дома на родителите му да се отглеждат двете им деца е актуално и към момента. Грижите към децата не могат да бъдат определени като причинени на ищците преки вреди от деянието на подсъдимия.

С оглед на изложеното, определените от първоинстанционния съд обезщетения за причинените от деянието на подсъдимия неимуществени вреди на гражданските ищци се явяват справедливи. Присъдата следва да бъде потвърдена и в частта, с която е присъдена дължимата законна лихва, считано от деня на увреждането, а именно 07.08.2023 г. По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателно и гражданско-осъдителната части, и на основание чл. 334 т. 3 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд