Решение № 45 от 28.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 526/2025 г.

Производството е по реда на Глава XX-Въззивно обжалване.

Образувано е въз основа на постъпила в САС въззивна жалба с вх.№72143 от 12.06.2025г., от регистратурата на СГС, подадена от въззивника-ответник в първоинстанционното производство, а именно „Корпоративна Търговска Банка“ АД-в несъстоятелност /“КТБ“ АД(н.)/ ЕИК 831184677, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Д. И., срещу Решение Рег. № 649 от 12.05.2025г., постановено по т. д. № 1527 от 2022г., по описа на СГС, ТО, VI-3 с-в, в частта, с която се признава за установо по предявения от „Аркус“ АД, ЕИК 129007079 срещу /“КТБ“ АД(н.)/ ЕИК 831184677 иск с пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл .2 от ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл.103 ЗЗД за установяване на нищожност на изявлението за прихващане с изх. №646 от 11.04.2022г., с което синдикът на „Корпоративна Търговска банка“(н.) прихваща вземането на ищеца „Аркус“ АД в размер на 298 850,22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на /“КТБ“ АД(н.)/, със задължение на „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски долара, че същото е нищожно поради заобикаляне на закона-чл.99 и сл.от ЗБН.

В останалата му отхвърлителна част, касателно предявения от ищеца-въззиваем установителен иск за нищожност на извършеното изявление за прихващане с правно осн. чл.124, ал.1, ГПК, вр. с чл.44 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД , първоинстанционното решение не е обжалвано от страните, поради което същото е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната част. Излагат се аргументи за недопустимост на уважения иск с пр. осн. чл.124 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 254/06.02.2024г. по ч. т. д.№1351/2023г. на ВКС. Сочи се, че изложените от съда съображения в мотивите на обжалваното решение, че правният интерес на ищеца от предвяване на установителен иск по общия ред за прогласяване на нищожност на процесното изявление за прихващане произтича от невъзможността на кредитора-ищец да удовлетвори вземането си по законоустановения ред в производството по несъстоятелност, поради отказ на синдика да изпълни частичната сметка за разпределение, не съответстват на фактическите обстоятелства по делото. Излагат се доводи за неправилност на фактическите изводи на съда за наличие на неизпълнение на частичната сметка за разпределение от страна на органа по несъстоятелността, тъй като в ЗБН липсва законова забрана изпълнението на приетите за безспорни и включените в сметките за разпределение вземания на кредиторите да се извършват чрез способи за изпълнение, различни от плащане, какъвто е изявлението за прихващане. Поддържа се, че частичната сметка за разпределение, в която е включено процесното вземане на ищеца-въззиваем е изпълнена след одобрение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и след разрешение от ФГВБ на осн. чл.39, ал.1, т.7 от ЗБН, вземанията на кредиторите, които имат и насрещни задължения към банката, се считат за прихванати.По подробно изложени съображения се навеждат оплаквания за неоснователност на предявения при условие на евентуалност иск с пр. осн. чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН., тъй като не са изпълнени елементите от фактичаския му състав, а именно: не е налице недействителност на прихващането, тъй като същото било извършено по установения от ЗБН ред и по специално правилото, визирано в разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН, според което освен за частта, която всеки кредитор би получил при разпределение на осребреното имущество, прихващането не е недействително.На трето място изпълнението на задължението на банката не било възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като неговото основание е изготвената и приета частична сметка за разпределенеие.Излагат се доводи за липса на правен интерес от предявения иск по чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, тъй като посредством същия не се цели защита нито срещу действия и сделки с преферентен ефект, нито защита срещу действия и сделки, имащи увреждащ масата на несъстоятелността характер., тъй като евентуалното изплащане на вземането на на кредитора „Аркус“ АД би довело до увреждане на същата, както и на останалите кредитори на обявената в несъстоятелност банка. В случай, че съдът прецени за настъпило вътрешнопроцесуалното условие, необходимо за раглеждането на иска по чл.22,ал.1, т.1 от ЗБН, както и на останалите приети от съда за допустими, предявени в условие на евентуалност искове, възразява се срещу допустимостта на същите, евентуално се оспорва тяхната основателност. Моли се за обезсилване на постановеното решение в обжалваната част поради недопустимост, евентуално за неговата отмяна като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и за постановяване на решение по същество, с което да бъде прекратено производството по всички останали предявени в условие на евентуалност искове поради недопустимост на същите, евентуално да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство „Аркус“ АД ЕИК;129007079, чрез процесуалния представител адв. Е. Л.-Т. от САК, с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения за неоснователност и недоказаност на изложените в нея доводи. Решението в обжалваната част се счита за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с практиката на ВКС, относима към въпроса за допустимостта на предявените искове, обективирана в актове, постановени в производства между същите страни.Моли се съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт в обжалваната частпотвърден като правилен и законосъобразен.

Исковото производство по т. д. № 1527 от 2022г., по описа на СГС, ТО, VI-3 с-в. СГС, по което е постановено обжалваното решение № 649 от 12.05 2025г., е образувано възоснова на искова молба с вх. №53031 от 22.08.2022г., както и допълнителна искова молба вх. № 71741 от 01.11.2022г., по описа на СГС, подадена от ищеца „АРКУС“ АД против А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КТБ“ АД- в несъстоятелност, както и срещу КТБ АД/н./ ЕИК:831Ч184677, с които са предявени следните искове при условията на обективно и субективно пасивно съединяване, а именно както следва:

1. Иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл .1 от ЗЗД срещу КТБ

АД/н./ и срещу синдиците с искане да се приеме за установено по отношение на всички ответници, че изявлението за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022г. по регистъра на КТБ АД/н./ е нищожно поради противоречие на закона

2. Иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл .2 от ЗЗД срещу КТБ

АД/н./ и срещу синдиците с искане да се приеме за установено по отношение на всички ответници, че изявлението за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022г. по регистъра на КТБ АД/н./ е нищожно поради заобикаляне на закона

В условията на евентуалност са предявени следните искове:

3. Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.22, ал.1, т. 1 и т.3 от ЗБН,

евентуално;

4. Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.22, ал.2, т. 1 от ЗБН, с което

да бъде прогласено изявлението за прихващане за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, евентуално

5. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл. 103 и чл.104 от ЗЗД, с което да бъде

установено със сила на пресъдено нещо, че прихващането е неоснователно, поради

което не е годно да породи правни последици (поради липса на предпоставката

„насрещност“ на вземанията и на предпоставката „съществуване на активно вземане).

по отношение на следните суми:

Сумата от 298 850.22 лева, включена под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение на наличните суми, обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021г.

Сумата от 869 690 щатски долара, в тяхната левова равностойност към 06.04.2022г.-

1 557 232.13 лева.

За да постанови първоинстанционното решение, предмет на въззивно обжалване, при липса на спор между страните относно представените по делото писмени доказателства и вписаните в Търговския регистър и обявени актове, първоинстанционният съд е приел за установени като безспорни в производството следните правно-релевантни факти:

С Решение № 664 от 22.04.2015г., постановео по т.д. №7549/2014г. по описа на СГС,

ТО,IV-ти състав по отношение на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД/н./ е

открито произвидство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността и банката е обявена в несъстоятелност.С Решение № 1443 от 03.07.2015г. на САС по т. д.

№2216/2015г. горното решение е отменено в частта, с която е определена началната

дата на неплатежоспособността, като за такава е приета датата 20.06.2014г.

Ищецът „Аркус“ АД притежава качеството кредитор на „КОРПОРАТИВНА

ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД/в несъстоятелност/, с вземания, включени в списък на приетите от синдика вземания, произтичащи от валидно сключен договор за банков

влог с главница, в размер на 5 851 455.56 лева/ пет милиона осемстотин петдесет и една хиляди четиристотин петдесет и пет лева/ с поредност на удовлетворяване по чл.94, т. 4 ЗБН, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима за периода след

22.04.2014г. до окончателното погасяване на задължението, с поредност на удовлетворяване по чл.94, т.9 ЗБН.

Вземането е включено в списъка с приетите вземания в производството по несъстоятелност на банката, обявен в търговския регистър на 21 август 2015г., под № 741- за главницата и № 7588- за законната лихва.

Страните не спорят относно факта, че „Аркус“ АД не е подало възражение срещу списъка на приетите вземания, поради което вземанията му са включени в Списъка по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН на приетите от синдика на „КТБ“ АД/в н./ вземания, по които

не са постъпили възражения, и който списък е одобрен с Решение № 992 от 25.05.2016г. по т. д № 7549/2014г., по описа на СГС, Търговско отделение , VI-22

състав. И обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.05.2016г.

Съгласно списъка с приети вземания „Аркус“ АД е включено в четвърта частична

сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите на „КТБ“ АД/в н./, с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН под № 415, като със сметката му е разпределена

сумата в размер на 298 850.22 лева/двеста деветдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет лева и двадесет и две стотинки/,

Сметката за разпределение е обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021г., като кредиторът

„Аркус“ АД не е подало възражение срещу нея.

Сметката за разпределение е одобрена без изменение с Решение № 26/12.03.2021г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, което е обявено в ТРРЮЛНЦ.

Страните не спорят, че до кредитора-ищец в първоинстанционното производство е

отправено и получено от същия писмено изявление за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022г, от страна на синдиците на „КТБ“ АД/в н./,в качеството им на законни

представители на банката,. с насрещно задължение на кредитора- ищеца към банката,

произтичащо от Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с Реф № 36/033, с размер на ангажимента от 1 568 400.00 щатски долара и претендиран от банката

размер на задълженията от 869 690.00USD/ с левова равностойност от 1 557 232.13

лева. Прихванати са вземанията на „КТБ“ АД/в н./, към „Аркус“ АД по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с Реф № 36/033 в размер на левова равностойност

от 1 557232.13 лева срещу насрещното задължение на банката към кредитора по Четвърта частична сметка за разпределение, определено в размер на 298 850.22 лева.

С протоколно определение № 1654 от 16.05.2023г., Софийски градски съд е отменил определението от 24.04.2023г. за даване ход на устните състезания и е върнал исковата молба на осн. чл.130 от ГПК поради недопустимост на следните предявени от ищеца искове срещу синдиците на КТБ АД /Н/ и срещу КТБ АД /Н/: с пр. осн. чл.124 ГПК. вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и предл.2 ЗЗД, както и тези с правно осн. чл.124 ГПК, вр. с чл.44 от ГПК, чл.103 и чл.104 ЗЗД., като е прекратил производството по т. д. №1527/2022г.

С Определение № 3888 от 05.12.2022г., СГС е върнал исковата молба в частта по предявените от ищеца „АРКУС“ АД срещу Синдиците на „КТБ“ АД/в н /и срещу „КТБ“ АД/в н / в условие на евентуалност искове с правно основание чл.22, ал.1, т. 3 и чл.22, ал.2 от ЗБН/Закона за банковата несъстоятелност/

С Определение № 577 от 27.09.2023г.,постановено по ч. т. д. № 610 по описа за 2023г., Апелативен съд- гр. София, 12-ти граждански състав е отменено определение № 1654 от 16.05.2023г., и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените от фазата на остраняване на нередовностите на исковата молба.

С Определение №741 от 21.02.2024г., постановено по т. д.№1527 по описа на СГС за 2022г. в производство по чл.247, ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Определене № 3888 от 05.12.2022г., постановено по т. д. №1527/2022г. по описа на СГС, ТО, 3-ти с-в., с която съдът прекратява на осн. чл.130, изр. 1 от ГПК като недопустим и предявеният иск с пр. осн. чл.22, ал.1, т. 1 от ЗБН/Закона за банковата несъстоятелност/., като СГС прекратява производството по делото и в тази част.

По реда на инстанционния контрол определението е обжалвано с частна жалба от „Аркус“ АД пред Апелативен съд-София, като същото отменено с Определение № 246 от 19.04.2024г., постановено по в. ч. т. д. № 264 по описа на САС за 2024г., а делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. В мотивите си относно допустимостта на иска по чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, съдът се позовава на възприетите правни съображения в Определение №254 от 06.02.2024г. по ч.т. д. 1351/2023г. по описа на ВКС, I ТО. , постановеното по реда на чл.290 от ГПК, с което Върховен касационен съд се е произнесъл по допуснатия до касационно обжалване правен въпрос „Допустимо ли е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение, да търси защита по съдебен ред чрез исковете по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, съответно чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН, при твърдения за отказ от страна на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с вземане на банката срещу кредитора?“, като е приел, че при наведени твърдения в исковата молба, че с действията от страна на синдиците на КТБ АД /Н/ по извършено прихващане на включеното в сметката за разпределение кредиторово вземане с насрещно негово задължение към банката, съставляват нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност,то за кредитора-ищец е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, но не и на този по чл.22, ал.2, т.1 от ЗБН, тъй целта на втория иск е преодоляване на действията на длъжника, насочени към преферентен ефект на извършеното от банката след началната дата на неплатежоспособността изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнение, а твърдяното от ищеца увреждащо действие на синдиците на „КТБ“ АД не съставлява предоставяне на преферентен ефект на един кредитор спрямо друг, поради което този иск не би могъл да предостави търсената и целена от ищеца защита.

С Определение № 759 от 22.02.2024г., постановено по т. д.№1527 по описа на СГС за 2022г. СГС след изпълнение на указанията по отстраняване на нередовностите на исковата молба, свързани с уточняване на предявените искови претенции, съдът намира, че е редовно сезиран с допустими отрицателни установителни искове с пр. осн. чл.124 от ГПК , вр. с чл.26, ал.1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, както и с предявения специален иск по чл.22, ал.1, т. 1 от ЗБН като ищецът обосновава правния си интерес с накърняване в резултат от отправеното му изявление за прихващане от страна на законните представители на банката на правото му да получи реално плащане по разпределената му с влязла в сила сметка за разпределение сума след извършена процедура по осребряване на имуществото на длъжника в производството по банкова несъстоятелност.

С горепосоченото определение СГС връща исковата молба и прекратява производството на осн чл.130 от ГПК исковете с пр. осн. чл.124. ГПЛ, вр. с чл.44, вр. с чл.103 и 104 от ЗЗД, предявени от ищеца „АРКУС“ АД срещу синдиците на банката, и срещу КТБ АД/н/. за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на извършеното изявление за прихващане поради липса на материално-правни предпоставки за извършването му/ „насрещност“ и ликвидност на активното вземане/, като недопустими, при изложени мотиви, че ищецът въпреки предоставената му възможност не е обосновал правен интерес от предявяване на тези отрицателни установителни искове, тъй като същият не отрича съществуването на активното вземане, с което е прихванато насрещното му вземане.

С Определение № 246 от 19.04.2024г., постановено по в. ч. т. д. № 264 по описа на САС за 2024г., потвърдено с Определение № 777 от 12.03. 2025г., постановено по к. ч.т.д. №2263 по описа за 2024г. на ВКС, е потвърдено Определението на първоинстанционния съд № 759 от 22.02.2024г. в частта му, с която е върната исковата молба по предявените от „АРКУС“ АД срещу синдиците на КТБ АД/н., искове с пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл. 103 и чл.104 от ЗЗД, като по същия иск, предявен срещу КТБ АД/н., потвърдителното определение на АС-София е отменено с горепосоченото определение от ВКС, и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното съдебно решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му част, с която е уважен предявеният като втори главен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, прецени твърденията и правните доводите на страните във връзка с допустимостта и основателността на същото, като съобрази изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на решението, тези за недопустимост и неоснователност на останалите предявени евентуално искове, в случай че бъдат разгледани, както и доводите за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, посочени в отговора на въззивната жалба, приема установено следното от фактическа и правна правна страна:

Обжалваното решение на СГС е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск, същото е допустимо в обжалваната част. Депозираната пред САС въззивна жалба е неоснователна, по следните съображения:

С постановеното съдебно решение Рег № 649 от 12.05. 2025г. по т.д.№ 1527 по описа на СГС за 2022г., ТО VI-3 състав, СГС, в изпълнение на правомощията си по чл.235, ал.2 вр. с чл.12 от ГПК, е отхвърлил първия главен иск по чл.124 ГПК, вр. с 26, ал.1, т.1 от ЗЗД к а т о неоснователен при мотиви, че процесното прихващане, така както същото е индивидуализирано от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, не попада в приложното поле на чл. 59, ал.1 и ал.2 от ЗБН, с които разпоредби са императивно уредени правоимащите да отправят изявление за прихващане лица, пасивно-процесуално лигитимираната страна по закон, до която същото може да бъде отправено, реда и условията за осъществяването му. В тази част постановеният първоинстанционен съдебен акт не е обжалван от страните, поради което същият е влязъл в сила и не е предмет на въззивна проверка от настоящата инстанция.

Предмет на въззивна проверка от настоящия съдебен състав съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания е допустимостта и правилността на постановеното от долустоящия съд съдебното решение в частта му, с която е приет за допустим и уважен като основателен искът по чл.124 ГПК, вр. с 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, във вр. с чл.44 от ЗЗД, вр. с чл.103 и чл.104 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесната извънсъдебна компенсация поради заобикаляне на закона, в частност уредения в ЗБН ред за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания, като в изложените съображения по същество, СГС в решаващия състав приема за установено от фактическа страна, че с отправеното изявление за прихващане от страна на синдиците на банката, се цели, ищецъткредитор в производството по несъстоятелност да не получи разпределената му парична сума по влязлата в сила сметка за разпределение. Предвид, че страните не спорят по приетите за устанените от съда в резултат от събраните по делото писмени доказателства обстоятелства, настоящият състав кредитира напълно изложените съображения в мотивите на първата инстанция, които обективират изводите на съда касателно правно-релевантни за спора факти, поради което препраща към същите по реда на чл.272 от ГПК. В мотивите на обжалваното решение относно допустимостта на предявения по общия ред и уважен отрицателен установителен иск съдът излага съображения, че въпреки наведените твърдения в исковата молба да попадат в предметния обхват на специалния иск по чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, предявен от ищеца в условие на евентуалност и приет за допустим след проведен инстанционен контрол с влязлото в сила Определение № 246 от 19.04.2024г., постановено по в.ч. т. д. 264, по описа на САС за 2024г.,потвърдено с окончателното Определение № 777 от 12.03. 2025г на ВКС, за ищеца не е изключен правният интерес да търси и по общия ред защита на нарушеното му субективно материално право да получи изпълнение чрез плащане на разпределената му по законоустановения ред в производството по несъстоятелност сума., след като същото не е доброволно осъществено от синдиците, в качеството им на органи по несъстоятелността. Ищецът не обосновава правен интерес от наличието на преферентен ефект на останалите кредитори на несъстоятелността, а от невъзможността да удовлетвори вземането си по съответния ред като защитата на накърненото му притезателно право е насочена към в установяване недействителността/невалидността/ на противопоставеното му изявление за прихващане, като допустим от закона способ за изпълнение на задължението на банката. Този цялостен правен извод на първоинстанционния съд е правилен.

Според приетите за установени факти по делото, по които страните не спорят, процесното изявление за прихващане с изх. № 646/11.04.2022г. е отправено от страна на синдиците на „КТБ“ /н./ след дата на откриване на производството по несъстоятелност- 03.07.2015г. Касае се за извънсъдебно изявление за прихващане, което съгласно чл.44, врл. С чл.103 от ЗЗД има характер на едностранна правна сделка, чиито правни последици се изразяват в погасяване задълженията на кредитора, приети за безспорни с влязлата в сила сметка за разпределение, за установяване нищожността на което, отрицателен установителен иск по общия ред на чл.26, ал.1 ЗЗД, е всякога допустим поради наличие на защитим правен интерес. Настоящият състав на САС, при съобразяване на задължителната съдебна практика по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК вр. с чл.26, ал.1, предл. първо и второ и трето от ЗЗД, във вр. с чл.44, във вр.с чл.103 и чл.104 от ЗЗД, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и задължително за съдилищата Решение № 99 от 10.07.2024г. по т. д. № 2648/2022г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. , намира уважения от първоинстанционния съд иск по предл. второ на чл.26, ал.1 от ЗЗД за допустим и основателен. В горецитираното решение, съдът е приел, че след като ищецът като кредитор с признато вземане в производството по несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, не е получил очакваното плащане поради извършено от страна на лицата, осъществяващи функцията синдик, изявление за прихващане, той има защитим правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че това изявление не е породило присъщите му правни последици, респективно не е погасило вземането му. Преценката дали твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение касае основателността на предявените искове.Въпросът за интереса от предявяване на отрицателен установителен иск с цел установяване нищожността на обвързващ договор е доизяснен в ТР №1/7.03.2019 г. по тълк. д. №1/2018 г. на ОСТК, ВКС. В него е изведено, че всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим. За наличие на неяснота, създаваща несигурност в правното положение на ищеца, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно той, като титуляр на материално право, да е направил „разумна субективна преценка“.

Неоснователен е доводът на въззивния жалбоподател за наличие на законосъобразно изпълнение на влязлата в сила частична сметка за разпределение чрез прихващане вземанията на кредиторите, които имат и задължения към „КТБ“ АД /н./, предвид полученото разрешение от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките/ ФГВБ/ по чл.39, ал.1, т.7 от ЗБН. Даденото одобрение от страна на фонда на изявлението за прихващане, с което се компенсира вземането на ищеца „Аркус“ АД в размер на 298 850,22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на /“КТБ“ АД(н.)/, със задължение на „Аркус“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски долара, е факт без правно значение за валидността на същото, тъй като прихващането не е предвиден от императивните норми, регламентирани в разпоредбите на Глава VII от ЗБН способ за изпълнение на задължение на банката. Разрешението, дадено от фонда в качеството му на контролен орган по реда на чл.39, ал.1, т.7 от ЗБН е законоустановен елемент от фактическия състав на действието или сделката, но не би могло да ги санира ако то те са нищожни, независимо от основанието за нищожност-общо или специално. Настоящият състав се солидаризира изцяло с извода на СГС,че компенсационното изявление е извършено от органа по несъстоятелността, единствено с цел да бъде заобиколен редът за изпълнение на частичната сметката за разпределение на осребреното имущество в производството по банкова несъстоятелност, който специалният закон регламентира, поради което препраща към мотивите на първоинстанционния акт по реда на чл.272 от ГПК. ЗБН урежда императивно начина /способа/ за изпълнение на задълженията на банката към нейните кредитори, а именно чрез осребряване наличното в масата на несъстоятелността имущество, посредством изготвяне на частична сметка за разпределение, при настъпване на условието, визирано в чл. 95, ал.3 от ЗБН и плащане на кредиторите, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията на вземанията им, приети за безспорни със влизане в сила на същата.Предвид императивния характер на уредбата, то същата не може да се тълкува разширително, което обосновава извод, че синдикът в качеството му на орган по несъстоятелността не разполага с правомощие по закон да прави преценка по целесъобразност, касателно начина на изпълнение на задълженията на банката към кредиторите й, приети за безспорни в производството и включени в сметка за разпределение, която подлежи на изпълнение. Прихващането, извършено било от страна на синдика, в качеството му на орган на несъстоятелността, било от страна на десезираните органи, отправено към кредитор с прието вземане, не е изричо уреден в закона способ за изпълнение и въпреки липса на изрична законова забрана за изпълнение чрез различни от плащането способи, поради императивния характер на уредбата не може да се приеме че прихващането е допустим способ за изпълнение, което обосновава безпротиворечивия извод за основателност, съответветно уважаване на главната исковата претенция за нищожност на процесното изявление за прихващане по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД.

Предвид този изход на спора, приетите за допустими в производството и предявени в условие на евентуалност отрицателни установителни искове с пр. осн. чл.22, ал.1, т.1 от ЗБН, както и чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.44, вр. с чл.103 и чл.104 ЗЗД за неоснователност на изявлението за прихващане поради липса на настъпил погасителен ефект/ поради липса на процесуалните предпоставки насрещност и ликвидност на активното вземане/ предявен срещу „КТБ“ /н./, не следва да бъдат разглеждани поради ненастъпило

вътрешнопроцесуално условие за тяхното разглеждане. Гореизложените съображения налагат безпротиворечивия извод, че постановеният първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден като валиден, допустим и правилен.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна в производството „АРКУС“ АД. С постъпилия в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, депозиран от процесуалния представител адв. Л., е отправено искане за присъждане на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 11 400 лева, като своевременно са представени доказателства, вкл. Списък по чл.80 ГПК, от които се установява по безспорен начин тяхното извършване и реално заплащане.

В проведеното пред настоящата инстанция о.с.з. на 29.09.2025г. от страна на процесуалния представител на въззивния жалбоподател "КТБ" АД /н./ адв. И. е отправено възражение за прекомерност на претендирания размер за адвокатско възнаграждение от страна на „АРКУС“ АД, което предвид факта че направено в преклузивния срок, се явява допустимо и следва да бъде обсъдено.Настоящият съдебен състав намира, че същото основателно по следните съображения:

По въпроса за прилагането от съда на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, в която в нея се препраща към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1/09.01.2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/2018 февруари 2025 г., има постановена практика на ВКС, в която е направено позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/2022 по преюдициално запитване, отправено Софийски районен съд, и предвид задължителния характер на направеното с него тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС, е прието, че е налице несъответствие на Наредба №1/2004 г., установяваща минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и на въведения в чл. 78, ал. 5 ГПК праг, до който съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение, препращащ към нормите на тази наредба, с правото на ЕС, тъй като нарушава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, което е основание те да не се прилагат от съда. С оглед на това е счетено, че при извършване на преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от установените с тази наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат единствено като ориентир при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на страната, загубила спора, като това трябва да се направи не само с оглед цената на иска, но и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на извършената от адвоката дейност /Определение №1036/01.04.2025 по дело №296/2025/. Според мотивите към т. 3 ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, вкл. усилията на защитата при упражняването на процесуалните права.

Основателен е доводът на процесуалния представител на въззиваемата страна касателно наличието на правна сложност на настоящия правен спор, но това не е единставения критерий, който съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на адвокатско възнаграждение във въззивното производство.Този критерий би имал по-голяма тежест при преценката за определяне на размера на дължимите разноски пред първата инстанция, пред която развилото се производство действително се е отличило със сериозна фактическа и правна сложност, видно от множеството събрани по делото доказателства, усложненията във връзка с развитието на производството, проведения инстанционен контрол във връзка с допустимостта на предявените искове. При съобразяване вида и характера на извършените процесуални действия пред въззивната инстанция, настоящият състав счита, че същите се изразяват само и единствено в депозиране на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание, в което са изложени кратки съображения по съществото на спора. Съобразно извършената преценка на реално положените усилия от страна на адвоката, броя и вида на извършените действия, съдът достигна до безпротиворечивия и обоснован извод за основателност на направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което същото следва да бъде уважено. Претендираният размер за адвокатско възнаграждение от 5,828.7 евро, равняващ се на 11 400 лв. с включено ДДС следва да бъде намален до размера на сумата от 3,323.4 евро, равняваща се в левова равностойност на 6500 лв./шест хиляди и петстотин лева/ с включено ДДС. Съдът намира, че това е справедливият размер, който следва да бъде присъден на въззиваемата страна "АРКУС" АД като цена на адвокатската услуга, изразяваща се в предоставеното процесуално представителство и защита във въззивното производство по настоящия правен спор, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 5,828.7 евро искането е неоснователно поради прекомерност.

КТБ" АД /н./ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд- гр. София сумата от 3,056 евро /равняваща се на 5.977 лв./, представляваща дължима държавна такса.

Така мотивиран от гореизложените съображения, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: