Решение № 69 от 23.4.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 78/2026 г.

Настоящото производство e образувано след обезсилването на решение № 155/21.10.24г., постановено по в. гр. д. № 205/24г. на ВАпС, извършено с решение № 96/11.02.26г. по гр. д. № 266/25г. на ВКС, ІІ г. о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав, съобразно изложеното в мотивите от ВКС. В последните е посочено, че въззивният съд следва да даде указания на ищеца да посочи каква част от сумата за всеки отделен автомобил претендира в рамките на заявената частична претенция като посочи частичния размер на иска поотделно за всеки автомобил, така че да конкретизира цената на всеки един от множеството предявени частични искове.

Съобразно дадените от ВКС указания, с определение № 119/20.02.26г. настоящото производство и това по исковото производство е оставено без движение и на ищеца Й. С. Й. е дадена възможност да отстрани нередовностите на исковата молба.

С молба вх. № 1422/24.02.26г. ищецът чрез процесуалния си представител адв. К. М. е направил уточнения, посочвайки частично предявените претенции за обезщетение на имуществените вреди за всеки от посочените в исковата молба 15 автомобила, в рамките на предявената сума от 26 000 лв. (13 293.59 евро), като част от общия размер на вредите от 75 260 лв.

С писмено становище от 16.03.26г. ответникът е посочил, че направеното от ищеца уточнение на частично предявените искове е недоказано и не отговаря на събраните по делото доказателства. Освен това е посочено, че са и неправилно формирани по като пропорционален размер вписаните суми в графата „частично предявен иск в лева и евро“, като в тази връзка е отправено искане да се допусне експертиза, която да посочи дали правилно са формирани частично предявените искове за всяко едно от процесните МПС. С отговор от 19.03.26г. ищецът е посочил, че възраженията на ответника срещу начина на формиране на частичните искове, са правно неотносими, тъй като ищецът определя предмета и размера на иска, като има право да предяви частичен иск за част от вземането си. Счита, че претенцията е ясно индивидуализирана по вид, основание и размер за всяко МПС. Поради това и е неоснователно искането за назначаване на поисканата от ответника съдебна експертиза.

Въззивното производство е образувано по жалба на община Цар К., обл. Разград, насочена против решение № 46/07.03.24г. по гр. д. № 343/22г. на ОС-Разград, с което въззивникът е осъден да заплати на Й. С. Й. сумата 26 000 лева, предявена като частичен иск от обща сума в размер на 75 260 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на наводнение в негов имот в гр. Цар К., ул. „П. Х.“, № 2, настъпило на 02.09.2022г., довело до повреждане на 15 броя леки автомобили, които са подробно индивидуализирани в съдебния акт, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2022г. до окончателното й заплащане; общината е осъдена да заплати на Й. С. Й. сторените разноски в производството в размер на 4 502 лева, а в полза на Окръжен съд Разград сумата 260 лв. разноски. В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Необоснован се счита изводът на съда относно това, че 15-те автомобила на ищеца са били реставрирани, че не са били използвани по пътищата, отворени за обществено ползване, че същите са технически изправни и са били в добро състояние, както и че същите са били повредени поради бездействието на община Цар К., изразяващо се в неподдържането на дерето, минаващо в близост до имотите на ищеца. В тази връзка се сочи, че показанията на разпитания като свидетел брат на ищеца не следва да се кредитират, тъй като същите не са подкрепени от останалия доказателствен материал и са вътрешно противоречиви и непълни, както и предвид наличието на хипотезата на чл. 172 от ГПК. Не е следвало да се кредитират и показанията на свидетеля Пл. Й., които не са били непосредствени. Отделно от това в мотивите на решението не е ясно изразено дали са били ценени показанията на свидетеля П. К. изцяло или частично, както и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Изцяло недоказани са останали обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, относно това, че автомобилите били ретро и колекционерски, както и че са били реставрирани изцяло с негови средства и труд. В тази връзка е направен анализ на събраните писмени доказателства, както и се акцентира на пропуска на съда да задължи ищеца да представи договорите за закупуване на процесните автомобили. Липсва произнасяне по възраженията и оспорванията на заключенията на приетите по делото съдебно-оценителна и съдебнотехническа експертизи – че пазарната оценка е извършена само чрез използване на информация от сайтове; че липсва произнасяне относно техническото състояние на автомобилите преди 02.09.22г.; че снимковият материал касае само 6 от тях; че липсва възможност да се оцени труда и материалите, необходими за привеждането им в състояние, годно за изложение като ретро автомобили. Поддържа се, че своевременно са били мотивирани оспорванията на заключението на СТЕ като непълно, неясно и неточно, тъй като същото не се базира на писмени доказателства и извършени пълни измервания на цялото съоръжение, както и поради това, че е изготвено от некомпетентно лице. Поради всичко това се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон и фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД. Поддържа се, че на 02.09.22г. е било налице форсмажорно обстоятелство – проливен дъжд, бедствие, което е непредвидимо и за последиците от което ответникът не носи отговорност. Недоказани са били и вредите и размера им от ищеца. Отправеното искане е да се отмени решението изцяло и да се отхвърлят предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Направени са и доказателствени искания, обосновани с наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК: да се задължи ищеца да представи всички договори за покупко-продажба на процесните 15 бр. МПС, с оглед установяване на тяхното техническо състояние при закупуването им, т.е. преди 02.09.22г.; да се назначи тройна съдебнотехническа хидроложка експертиза, вещите лица по която след запознаване с материалите по делото и оглед на място, да отговарят на подробно формулирани въпроси.

В указания срок е подаден отговор на въззивната жалба от Й. Й. чрез адв. К. М., с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят фактическите и правни доводи на решаващия съд и неговите изводи се считат за обосновани и съответстващи на процесуалните правила и материалния закон, по подробно изложени съображения. Направен е самостоятелен анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, както и на заключенията на назначените от съда експертизи, за да се поддържа, че именно поради бездействието на администрацията на ответника не са били предприети съответните действия за поддържане и почистване на хидротехническото съоръжение (дере), което преминава в съседство с имотите на ищеца, вследствие на което е била ограничена неговата пропускателна способност и от това е последвал неизбежен разлив на водите, които са довели до унищожаване на автомобилите. Поради това се оспорва тезата на въззивника, че е налице извънредно по своя характер и непреодолимо събитие. Доказателствените искания се считат за недопустими и неоснователни и следва да се оставят без уважение, тъй като проведената СТЕ е пълна, обоснована и професионално изготвена.

Настоящото производство има за предмет и подадената от община Цар К., обл. Разград частна жалба, насочена против определение № 187/09.04.24г., постановено по първоинстанционното дело, с което общината е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Разград сумата в размер на 381 лева, представляваща дължимо на вещото лице Пл. П. възнаграждение за изготвената допълнителна задача към СТЕ, на осн. чл. 77 от ГПК. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна по подробно изложени съображения.

Доказателствените искания на въззивника са оставени без уважение с определение № 124/26.02.26г. от настоящия съд.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил допълнително уточнение, че предявеният частичен иск за описаното МПС в т. 15 от молбата му с вх. № 1422/24.02.26г., следва да се счита за предявен за сумата от 1 343.79 лв., вместо посочената в молбата сума от 1 343.84 лв.

Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното от фактическа и правна страна:

В подадената на 21.12.22г. искова молба ищецът е навел твърденията, че е собственик на два съседни поземлени имота в гр. Цар К., с административни адреси на улица „П. Х.“, № 1 и № 2 и съответно с кадастрални идентификатори № 77308.502.92 и № 77308.502.134 по КК на града. Ищецът живее в имота на ул. „П. Х.“, № 2, а в този на № 1 съхранявал закупуваните и реставрирани от него през последните няколко години леки автомобили, произведени от времето на социализма, основно руско производство. Двата имота се намират в непосредствена близост и по протежението на дере, явяващо се десен приток на р. Хлебаровска и влизащо частично в имот с идентификатор № 77308.502.471 по КК на града, като дерето е успоредно на ул. „Хаджи Димитър“, с която граничат имотите на ищеца. Посочено е било, че на 06.08.2007г. след интензивни валежи и последвала 2-метрова приливна вълна в гр. Цар К., са загинали осем човека, над 50 къщи са били разрушени, а стотици други – частично повредени. Тогава общината извършила палеативни и козметични ремонти на инфраструктурата на града, на р. Хлебаровска, на деретата и водните обекти, които стопанисва. При изследване на причините за посоченото наводнение, през 2008г. ОбС при община Цар К. е отчел, че част от тях са недостатъчната проводимост на речните русла, коригирани участъци и съоръжения, обраствания и наноси в речните русла и коригирани участъци, недоизграждане на съоръженията до проектните параметри, организационни слабости по управлението и стопанисването им. Ищецът е посочил, че при наводнението през 2007г. посочените два негови поземлени имота са били залети и той изгубил имущество и над 10 автомобила, но заради огромната човешка трагедия, не е потърсил обезщетение на вредите си. Очаквал, че органите на общината ще предприемат необходимите мерки след

наводнението от 2007г. Това обаче не се случило по отношение на съседното на имотите му дере, въпреки подадените от ищеца молби, сигнали и жалби, тъй като същото не било почистено от наноси и растителност, не е било оформено и издълбано, съгласно действащите хидротехнически стандарти, за да поеме по-голямо количество вода, събрана от нивите над града. Така на 02.09.22г., поради падналия дъжд и образувалия се водосбор в нивите над града, цялата вода се изсипала в ниското, преминавайки и по неподдържаното и затлачено дере край неговите имоти. И двата му двора били залети от огромно количество вода, тонове кал, наноси, растителни и строителни отпадъци, влачени от пороя. Твърди, че в имота му на ул. „П. Х.“, № 1 са били гарирани 15 напълно реставрирани и в движение ретро автомобили. В резултат на наводнението те били напълно наводнени, а след отдръпването на водата ищецът установил, че всички те са и напълно повредени и негодни за ползване. Поради това на 04.11.22г. ищецът подал сигнал до Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/ за извършване на проверка на р. Хлебаровска и посоченото дере до имотите му. На 09.11.22г. бил съставен констативен протокол № 5-ИД-57, в който било отразено, че дерето е със силно намалена проводимост поради натрупани наноси, с предпоставка при обилни валежи да предизвика разливи и заливане на имоти, граничещи с него. Били дадени редица предписания на кмета на общината, включително и за почистването на дерето. Отделно от това на електронната страница на РИОСВ-Русе е била публикувана информация за проведена на 29.11.22г. междуведомствена комисия на осн. чл. 140, ал. 4, т. 1 от ЗВ, с цел извършване на оглед на р. Хлебаровска, поречие р. Русенски Лом, в регулацията на гр. Цар К. и р. Малки Лом в регулацията на с. Костанденец, общ. Разград. След извършен оглед комисията е решила, че е нужно почистване на речните корита от дървесна и храстова растителност. Счита се, че кметът и служителите на община Цар К. не са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл. 11, ал. 1 от ЗМСМА (да управляват общинските имоти, каквото е процесното дере, в интерес на населението и с грижата на добрия стопанин), от чл. 137 и сл. от ЗВ (да осъществяват мерките по оперативната и постоянна защита от вредното въздействие на водите, част от които представляват и изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения), от чл. 138, ал. 5 ЗВ (възлагащ компетентност за осъществяване на мерките по постоянната защита на кмета и общинската администрация), от чл. 139 ЗВ (да осигуряват поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири и хидротехнически и защитни съоръжения), с което не са осигурили необходимите предпоставки за предотвратяване на наводнението от 02.09.22г. и от това са произлезли имуществените вреди за ищеца, изразяващи се в погиването на собствените му 15 автомобили, които са индивидуализирани подробно с марка, модел, цвят, регистрационен №, № на рама и на двигател. Допълнил е, че е възложил на специалист да извърши оглед на посочените автомобили и да определи стойността на необходимите ремонтни работи за тяхното възстановяване. В доклада си от 01.11.22г. инж. П. К. е посочил, че автомобилите са трайно увредени от наводнението и не са годни за експлоатация, а стойността на разходите за възстановяването им е равна на тяхната пазарна стойност преди увреждането им, която възлиза на следните стойности: за т. а. с рег. № •••••••• – 5 980 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 3 790 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а . с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 3 910 лв.; за л. а. с рег. № Р6120РХ – 5 320 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 5 320 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 3 890 лв.; за л. а. с рег. № •••••••• – 3 890 лв. и за л. а. с рег. № •••••••• – 3 890 лв., или обща стойност от 75 260 лв. Отправеното до съда искане е било да се осъди ответната община Цар К. да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., предявена частично от общата сума от 75 260 лв., като обезщетение на причинените му имуществени вреди от наводнението, изразяващи се в стойността на погиналите вещи към момента на инцидента 02.09.22г., ведно със законната лихва от 02.09.22г. до окончателното изплащане на сумите.

В първото по делото съдебно заседание на 26.04.23г. ищецът е допълнил, че от 1993г. управлява руски автомобили и е в течение на техните цени и търсене на пазара. Понеже в последните години е налице някаква носталгия, а е бил отворен и ретро музей в гр. Варна, започнало по-голямо търсене на тези автомобили и цените им се повишили тройно. Тъй като ищецът е разбирал от тях, започнал да ги закупува и реставрира с инвестиционна цел. Същите са с прекратена регистрация към момента, тъй като не им е заплатил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а не по технически причини. Обяснява още, че автомобилите му освен липсата на застраховка „Гражданска отговорност“, не са минавали и през технически преглед, защото 20 автомобила няма защо да бъдат управлявани по пътищата. Със същите ищецът посещавал само изложения, форуми за ретро-автомобили, като за целта ги транспортирал с платформа, за да ги предпази от допълнителни увреди, включително и на оригиналната им боя. Посочва, че автомобилите му не са регистрирани като исторически. Освен това посочените в исковата молба стойности са само за автомобилите като моторни превозни средства, а не и като реставрирани ретро-автомобили, тъй като тогава стойностите биха били по-високи. Допълва, че при закупуването на автомобилите, в КАТ е била извършена проверка на техническото им състояние и ако е имало и наймалката неизправност, регистрацията им на новия собственик не би могла да се осъществи. Счита, че това е косвено доказателство за техническата изправност на автомобилите.

В депозираната пред настоящия съд уточняваща молба, ищецът е посочил, че претендира следните частични обезщетения за всеки от автомобилите, а именно:

• за т. а. с рег. № •••••••• – общ размер на вредата 5 980 лв., от тях частично предявен размер от 2 065.93 лв., а в евро – 1 056.29 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 3 790 лв., от тях частично предявен размер от 1 309.29 лв., а в евро – 669.43 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № Н6773АР – 5 610 лв.; от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв.; от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 610 лв., от тях частично предявен размер от 1 938.10 лв., а в евро – 990.93 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 3 910 лв.; от тях частично предявен размер от 1 350.81 лв., а в евро – 690.66 евро;

• за л. а. с рег. № Р6120РХ – 5 320 лв.; от тях частично предявен размер от 1 837.90 лв., а в евро – 939.70 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 5 320 лв.; от тях частично предявен размер от 1 837.90 лв., а в евро – 939.70 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 3 890 лв.; от тях частично предявен размер от 1 343.84 лв., а в евро – 687.09 евро;

• за л. а. с рег. № •••••••• – 3 890 лв. от тях частично предявен размер от 1 343.84 лв., а в евро – 687.09 евро;

• и за л. а. с рег. № •••••••• – 3 890 лв. от тях частично предявен размер от 1 343.79 лв., а в евро – 687.07 евро;

В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни в тяхната цялост. От една страна са били оспорени фактическите твърдения на ищеца - че описаните МПС са се намирали в негов имот в деня на наводнението на 02.09.22г.; че същите са били увредени от това наводнение, вкл. и че същите са били в изправно техническо състояние и реставрирани. От друга страна е било релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за когото се твърди, че не е положил необходимата грижа спрямо имота си, за да го обезопаси в достатъчна степен, имайки предвид, че същият се намира в близост до дере на река, както и е извършил строителство в имотите, което не отговаря на нормативните изисквания. Поддържа се още, че наводнението се характеризира с непредвидимостта и непредотвратимостта си, има извънреден характер и е стихийно бедствие. Наред с горното се отрича да е била налице причинно-следствена връзка между бездействия на служителите на ответната община и настъпилото на 02.09.22г. наводнение. В тази връзка се сочи, че дори и по делото да се установи посоченото дере да не е било почистено, то това не е била единствената причина за наводнението, респективно за увреждане на вещи на ищеца. Излага, че друг наличен фактор, който е повлиял в случая, е събирането на водите от нивите, находящи се над града, които са чужда собственост. Оспорен е и размера на посочените от ищеца вреди.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд от 08.11.23г. процесуалният представител на ответника е заявил, че от момента на проектирането на това дере, действия по неговата реконструкция не са били предприемани от общината – същото единствено е било изчиствано от обрасли клони и наноси. Счита се, че наводнението от 02.09.22г. е било причинено от обилния дъжд и от това, че са били изсечени лозята в горната част на дерето, което е довело до голяма приливна вълна.

С оглед на така наведените твърдения по фактите и отправените до съда искания, ведно с направените допълнително уточнения, следва да се приеме, че са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване частични искове за заплащане на обезщетения в уточнените пред настоящата инстанция размери, като части от общите размери на вредите, съизмерими със стойността на всяко едно от погиналите МПС, собственост на ищеца, които следва да се квалифицират като искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд

доказателства се установяват следните факти:

Видно от представените два нотариални акта (НА № 6209.05.1997г. на нотариус при РС-Разград и НА№ 79/11.05.04г. на нотариус рег. № 378 на НК) и скици на поземлени имоти с посочените в исковата молба идентификатори по КККР на гр. Цар К., че ищецът е собственик на двата поземлени имота, находящи се на административни адреси ул. „П. Х.“, № 2 (където се намира жилищната сграда на ищеца) и на № 1 (където се намира стопанска постройка – навес с оградни стени). Видно от копията на свидетелствата за регистрация, издадени от КАТ-Разград, че всички описани по-горе автомобили са собственост на ищеца. Посочените свидетелства касаят процесните автомобили и са били издадени за периода от 21.05.19г. до 29.07.22г. От писмо от 01.03.23г., ведно с приложената справка, изпратени от началника на сектор ПП при ОД на МВР-Разград, е видно, че 14 от процесните МПС (с изключение на л. а. с рег. № ••••••••) са с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗдвП – при уведомление от Гаранционен фонд, тъй като са без застраховка „Гражданска отговорност“. За т. а. автомобил с рег. № •••••••• ищецът е представил удостоверение за техническа изправност при преминат технически преглед на 02.06.22г. и подлежащ следващ технически преглед на 02.06.23г. Освен това същият е представил и копия на приходни квитанции за заплатени от него пътен данък в полза на община Цар К. за множество МПС, което е станало след подаване на исковата молба в съда – през м. 02.23г.

Видно от протокол № 10 от заседание на ОбС-Цар К., проведено на 17.12.2008г., че са били анализирани причините за предходното наводнение в града през 2007г., при което са загинали 8 човека и са били набелязани конкретни мерки за подобряване на съоръженията за защита от наводнения, които да бъдат реализирани в изброени три етапа. Част от посочените в протокола комплексни причини са недостатъчната проводимост на речните русла, коригирани участъци и съоръжения, обраствания и наноси в същите, недоизграждане на съоръженията до проектните параметри, организационни слабости по управлението и стопанисването. Същите са били установени въз основа на експертиза от специалисти от УАСГ (л. 36-30 от делото на ОС- Разград).

Видно от писмо от 06.03.23гг., изпратено от НИМХ, Филиал Варна, Хидрометеорологична обсерватория Разград, че на 02.09.2022г. в гр. Цар К. за времето от 15:30 часа до 17:40 часа е валял силен дъжд, съответно слаб до умерен такъв с прекъсвания от 21:10 часа до полунощ, като общото количество дъжд е 40 л./кв.м. (л. 109).

Със заповед № ОМП-019/05.09.22г. на областен управител на област Разград (л. 252) е било разпоредено на назначената с предходна заповед от 07.04.22г. междуведомствена комисия, наред с други дейности, да извърши оглед на р. Хлебаровска в участъци извън и в рамките на гр. Цар К., което е във връзка с критичната ситуация, причинена от обилните валежи на 02.09.22г. В съставения от комисията протокол № 1/19.09.22г. е отбелязано, че по предоставени данни от общината, след падналите обилни дъждове за периода 02-03.09.22г., е било извършено частично почистване на коритото на р. Хлебаровска, в района на моста на ул. „Кирил и Методий“. При огледа от комисията е установено, че речното корито в регулацията на гр. Цар К., е силно обрасло с многогодишна храстовидна растителност. Мостовете, разположени в регулацията на населеното място, са със силно намален просвет и при обилни валежи не могат да осигурят необходимата проводимост на р. Хлебаровска. В тази връзка е било дадено предписание на кмета на община Цар К. да извърши почистване на реката от натрупани наноси при устоите на мостове, разположени в населеното място, в срок до 30.11.22г. (л. 253-255).

От дадената справка от Басейнова дирекция „Дунавски район“ при МОСВ, ведно с приложените документи (л. 182-219) се установява какви проверки са били извършвани от този държавен орган в рамките на неговата компетентност: на 15.06.16г. е била извършена проверка във връзка със състоянието и проводимостта на речните легла и дерета. При извършената проверка на р. Хлебаровска, преминаваща през урбанизираната територия на гр. Цар К. (дължина от 2 500 м.), е било установено, че реката е с установена проводимост, обрасла с блатна и водолюбива растителност и с единични храсти на места. В участък от моста на ул. „Кирил и Методий“ е имало образувани наносни отложения предимно от тиня, както и наличието на камъни, които отклоняват водното течение и при високи водни стоежи намаляват проводимостта му. В участъка от ул. „Ал. Стамболийски“ до края на регулацията на населеното място, същият е бил обрасъл с единични дървета и храсти. Били са дадени съответни предписания на кмета на общината. На 22.11.16г. е била извършена проверка за изпълнение на дадените предписания и е било констатирано, че е била премахната тинята и наличието на камъни, отклоняващи водното течение под моста на ул. „Кирил и Методий“. Премахнати били и единичните дървета и храсти по целия участък. Нова проверка е била извършена от Басейнова дирекция „Дунавски район“ на 20.05.20г. и е било констатирано, че в участъка под мост на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ до пасарелката е имало отложения от кал и тиня, които значително намаляват проводимостта при високи водни стоежи. Установено било и частично/единично обрастване с дървесина и храстовидна растителност, предимно папур. Нямало е строителни и битови отпадъци. При проверката за изпълнение на дадените предписания, извършена на 28.08.20г., било установено, че е била премахната дървесната и храстовидна растителност, но не са били премахнати наносните отложения от кал и тиня в района на градския център. Обяснението от кмета било за липсата на средства за това.

От получено писмо на 13.09.22г. от община Цар К. в БДДР-Плевен, се установявало наличието на нарушена проводимост на речните легла на реките в регулацията на гр. Цар К.. Извършени били спешни аварийновъзстановителни работи по премахване на натрупани наноси и осигуряване на проводимостта на моста на ул. „Кирил и Методий“. Отразен е и подаденият на 04.11.22г. сигнал от настоящия ищец в тази дирекция, който е сигнализирал за дере-водосбор в града, на 10 метра преди вливане в р. Хлебаровска, че същата е запушена и затлачена в обхвата на съществуващия мост в централната част на града. На 09.11.22г. е била извършена съвместна проверка с представители на общината и г-н Й., за което е бил съставен Констативен протокол № 5-ИД- 57 от същата дата. В протокола е било установено, че през града преминава речното легло на р. Хлебаровска, приток на р. Бели Лом, като е бил направен оглед на участък с дължина от около 1 800м. Установено било, че участъкът на реката, преминаващ през града, е обрасъл с многогодишна храстовидна растителност; че речното легло е с превишение между кота „дъно“ и кота „откос“ от 2 до 4 м., има осигурена проводимост при ниски и средни водни нива на реката, но при високи се получават разливи извън речното легло. Извършен е бил и оглед на дере, посочено от г-н Й. Й., явяващо се десен приток на р. Хлебаровска, с посочени координати на огледания участък и с дължина от около 1 000 м., започващ от точката на вливането в реката, нагоре по дерето. В протокола е отбелязано, че дерето е със силно намалена проводимост поради натрупани наноси, с предпоставка при обилни валежи да предизвика разливи и заливане на имоти, граничещи с дерето. Поради това са били дадени предписания на кмета на община Цар К. за почистване на посочения участък на реката, да се премахне натрупания натлак под моста на ул. „Кирил и Методий“, да се почисти и да се премахне натрупания нанос на описаното дере, на осн. чл. 140, ал. 4 ЗВ (копие от протокола е приложен на л. 33-35 и на л. 198-200). В изпълнение на предписанията са били издадени съответна заповед от кмета на общината от 10.11.22г., с която е била назначена междуведомствена комисия с участието на представители на общината и на различните регионални поделения на специализираните държавни органи, както и на строителен инженер по хидромелиоративно строителство. В съставения от тази комисия Констативен протокол № 3/29.11.22г. е отбелязано същото като в протокола № 5-ИД-57 от 09.11.22г. на БДДР - че дерето, явяващо се десен приток на р. Хлебаровска, е със силно намалена проводимост, обрасло с многогодишна дървесна и храстовидна растителност, и натрупани земни маси, което е предпоставка при обилни валежи да предизвика разливи и заливане на имоти, граничещи с него. Допълнено е, че при извършения обход е установено разрушаване на подпорна стена, намираща се на пресичането на улиците „Таньо войвода“ и „Хаджи Димитър“ (л. 207-209).

От изпратените от РИОСВ-Русе документи се установява, че от този държавен орган са били извършени 2 проверки на р. Хлебаровска за периода от 2007г. до момента, отразени в протоколи от 13.04.17г. и 13.04.18г., както и са участвали в описаната по-горе междуведомствена комисия, създадена от кмета на община Цар К. със заповедта му от 10.11.22г. В първия от посочените протоколи представителите на инспекцията не са установили замърсявания с битови отпадъци на речното легло на р. Хлебаровска, преминаваща през града. И при проверката на 13.04.18г. не са установени замърсени с битови отпадъци площи на прилежащата територия и коритото на р. Хлебаровска в района на града (л. 164-169).

От показанията на разпитания като свидетел брат на ищеца, които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 ГПК, се установява, че последният купува и колекционира автомобили с марката „Лада“, които е държал в имота си на ул. „П. Х.“, № 2, в който има навес. Не всички автомобили били под навеса и поради това над тях е била сложена мрежа против градушка. Извън навеса няма покритие на терена – той бил затревен. Оградата на този имот е на около 3-4 метра от сухото дере. По време на обилния дъжд свидетелят е отишъл да види какво се случва в имотите на брат му и установил, че по посоченото дере е идвала много вода. Установил, че мостът при сградата на общината е преливал отвсякъде, което го принудило да изчака часове, докато се изтече водата, за да отиде до имота на брат си. Видял, че всичко там било в кал, колите били нахвърляни навсякъде, набутани, а една от колите на брат му била отнесена от водите на улицата навън, а оттам – на центъра. Имало и заклещени коли. Нивото на водата в двора достигало около 1.5 метра. Къщите по протежението на дерето били наводнени. Свидетелят сочи, че и през 2007г. имотите са били наводнени, тъй като при всеки сериозен дъжд това дере прелива. Излага, че не е виждал това дере да бъде поддържано и неговата дълбочина е около 50 см. Допълва, че брат му е ходел на изложения с реставрираните си коли, като ги е товарил и транспортирал върху платформи. След наводнението колите били в ужасно състояние – мигачите не работят, съединителите са залепнали, всичко е в кал, въпреки, че ищецът се опитва да ги измие.

Вторият разпитан свидетел е брат на съседа на ищеца и също живее в гр. Цар К.. Знае, че ищецът се занимава с коли – събира „Лади“ и с тях ходи на ретро-изложения, като ги транспортира с платформа. Има около 15-20 такива автомобила, които държи в двора си. Мястото е с трева, а има и навес, като оградата е от мрежа. До имота има сухо дере. Спомня си за наводнението през есента на 2022г. – станало като предходното през 2007г., когато реката излязла от коритото си. След като посетил брат си, свидетелят отишъл да види и какво става с ищеца. Колите му били пълни с вода и кал, като някои от колите били залети до тавана. Нивото на водата в двора на брат му и в двора на ищеца достигало 1.5 метра. Къщата на брат му не била наводнена, тъй като се намирала на по-високата част от двора. Изминала около една седмица, докато се отводни двора.

Разпитан като свидетел по делото е и П. К., на когото ищецът е възложил да даде експертно становище извън рамките на настоящия процес, оформено като Доклад за определяне на пазарна стойност на движимо имущество, изготвен на 01.11.22г. (л. 45-61). Документът няма да бъде анализиран, тъй като представлява заключение на експерт, който не е бил назначен от съда. Видно от представения на л. 62 от делото сертификат, че свидетелят К. има оценителска правоспособност за оценка на машини и съоръжения, удостоверена от Камарата на независимите оценители в България на 17.11.14г. Свидетелят сочи пред съда, че ищецът се свързал с него и поискал да му направи оценка. На 27.09.22г. свидетелят направил оглед на автомобилите в двора на ищеца в гр. Цар К.. Сочи, че дворът бил опустошен и личало, че наводнението е било голямо. Оценил 15-те процесни автомобила, но на място имало и други, които обаче можели да се почистят. Тези, които били оценени не можели да бъдат почистени, защото в двигателите им имало кал. Автомобилите не се водят „ретро“, тъй като не са в идеално състояние, но същите са били преди това технически изправни, за да могат да осъществяват транспортната си функция безопасно. Свидетелят сочи, че описаните от него увреди по автомобилите на ищеца са идентични.

За установяване на причините за наводнението пред първоинстанционния съд е приобщено заключението на първоначалната и допълнителната СТЕ, допълнително обосновано и чрез констатациите от извършения от съда с участието на страните и експерта оглед на място. Изводите са онагледени със снимков и картен материал, последният представляващ част от кадастрален и регулационен план на града, одобрени съответно през 1986г. и 1992г., едромащабна топографска карта и част от действащата КККР на града. За обсъждане на заключението настоящият състав на съда ще използва приложената н л. 348 карта. На последната процесното дере е очертано с червени линии, като посоката на движение на водата е от дясно на ляво, тъй като това е и наклона на терена. Имотите на ищеца са означени с номерацията по КП на картата на л. 348, но са дадени с номерата по КККР в картата на л. 347 (т. ІІІ,1.2). В двата имота има и отразени сгради, като тази с идентификатор 77308.502.92.2 представлява изградения навес. Върху картата на л. 348 вещото лице е означило три профила със сини кръгове (отразени с черен цвят и на другите карти от допълнителното заключение). Експертът сочи, че дерето и цялото инфраструктурно съоръжение се нанасят изцяло на територията на ПИ с идентификатор № 77308.502.471 по КККР на града и същият е означен като публична общинска собственост в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – „за второстепенна улица“ и площ от общо 27 770 кв.м. (показан в картата в т. ІІІ.1 от допълнителното заключение). Пояснява още, че вместо дере в литературата се използва думата „овраг“, за да се означи природно образувание за оттичане на водите. Когато върху оврага се въздейства от човека, за да бъде същият оформен съобразно определени технически изисквания, тогава това образувание се превръща в съоръжение. Процесното дере е станало елемент на хидротехническата инфраструктура по см. на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗУТ - хидромелиоративен преносно-отвеждащ провод (открит канал), изграден за предпазване от вредното въздействие на водите. Неговата хидроложка функция е да осигурява достатъчна проводимост на леглото с цел минимизиране на вредното въздействие на водите при преминаване на висока вълна, с определена обезпеченост на максималните оразмерителни водни количества при условията на пълна обезпеченост, след почистването и коригирането на профилите. От хидравличните функции трябва да е предвидено преминаването на високи вълни с по-голяма обезпеченост – 100%, 50%, 20%, 10% или повторяемост веднъж на 20 години, съгласно „Норми за проектиране на хидромелиоративни системи“ и „Норми за корекция на реки“. Като съоръжение процесното дере е нанесено върху картния материал, но само от реката до моста на ул. „Кирил и Методий“ и пресечката й с ул. „Климент Охридски“, и малко след моста, е било отразено като копано, за да се оформи профил на канала.

Вещото лице е направило измервания на място и по картен материал, като установило, че от заустването на дерето в р. Хлебаровска до пасарелката (пешеходен надлез над дерето), означена с Профил 2 на картата, локализиран срещу ул. „П. Х.“ (последната е между двата имота на ищеца), съоръжението представлява отводнителен канал, макар и със смаляващ се напречен профил, поради намаляването на височината. Светлото сечение на дерето при моста на кръстовището на улиците „Хаджи Димитър“ и „Климент Охридски“ (означен като Профил 1 на картата, отразен и на картата в т. ІІІ.1.1 от допълнителното заключение) е 18 кв. м. На картата на л. 348 вещото лице е отбелязало, че от посочения мост и до имот с № 203 (на разстояние от 50-60 м. нагоре по течението) съоръжението е изградено коректно – изкопано и коригирано като профил. Но оттам нагоре започва да се смалява, като при пасарелката е почти на „0“ с теренната линия (обяснения в съдебно заседание от 08.11.23г.). След пасарелката профил няма – дерето е обрасло с треволяци, храсти. Освен това е установено, че процесните имоти на ищеца са разположени по-ниско спрямо пасарелката и с денивелация от -0.85м., което при намерените размери за ширина и височина на дерето при Профил 2, експертът е изчислил, че сечението му там е само 3 кв.м. Разстоянието от Профил 1 до заустването на дерето в р. Хлебаровска е 416.3 м.; разстоянието от Профил 1 (моста) до Профил 2 (пасарелката) е 242 м.; разстоянието от Профил 2 до Профил 3 е 88 м, като на последното място измереният профил на дерето е по-голям - от 6.3 кв.м. От пасарелката до края на ул. „Хаджи Димитър“ разстоянието е 310 м. Там се събират две основни дерета и това място се явява най-ниската част на „Водосборна област“, която има площ от общо 5 489.244 дка, измерена по карта (мястото на заустването на двата оврага е онагледено на картата в т. ІІІ.1.3 от допълнителното заключение).

Въз основа на данните на НИМХ за количествата валежи на 02.09.22г. в гр. Цар К., посочената по-горе площ на водосбора, установеното количество вода общо на литър в секунда и посочен скоростен коефициент на протичане, вещото лице е изчислило, че проточното количество вода през дерето е било общо 41.7 куб. м./с. Съобразно размерите на профила на моста на кръстовището на улиците „Хаджи Димитър“ и „Климент Охридски“ (Профил 1) и при изцяло почистен от наноси и други препятствия, вещото лице е посочило, че обемът на възможните отточни водни количества през него е 45 куб. м./с. Пропускателната способност през установения профил на дерето от само 3 кв.м., преди пасарелката, по посока на движението на водата, сочи на такава от 7.5 куб. м./с. Именно поради тази ограничена пропускателна способност според вещото лице е следвал неизбежен разлив на водата. Поради по-ниското разположение на имотите на ищеца пък е следвало да има удълбаване на леглото на дерето и изграждане на дига поне на десния му бряг, както и подходящо приемно съоръжение в началото на цялото съоръжение (картата в т. ІІІ.1.3 на л. 347).

Поради това изводът на експерта е, че процесното дере (овраг) в тази му част не отговаря на нормите за корекция на реки/дерета, за да изпълнява ефективно функцията на хидромелиоративен преносно-отвеждащ провод, предвид ограничената му пропускателна способност. Последната, наред с липсата на осъществени дейности по почистване на натрупаните наноси, са причините за последвалия разлив на водите и наводнението на имотите на ищеца.

В съдебно заседание на 20.09.23г. вещото лице е допълнило, че поголемият обем на профила на дерето на около 80 метра преди пасарелката (понагоре срещу течението) не решава проблема. В картния материал през 1986г. е било отбелязано какво заустване, водохващане трябва да бъде направено за улицата, за да може всичката вода да влезе в дерето. Допълва, че извън града и над дерето е имало насаждения от лозя, а понастоящем това са ниви и това способства за по-бързия отток на водата. Счита, че трябва да се направи заскаляване на дъното, а от изнесената при оформянето на леглото на дерето пръст с оглед неговото удълбочаване, да се изгради дига откъм ниската част, където са имотите на ищеца. Така ще се препятства излизането на водата от коритото и разливането й в най-ниската част при пасарелката, тъй като понадолу по течението на водата и преди моста, е налице оформен профил, който намалява разлива. Счита, че при наличието на достатъчно изходни данни може да се направи съответното проектиране и изпълнение на корекцията на това съоръжение, но изглежда проблемът е липсата на финансиране.

В допълнителното заключение вещото лице е онагледило със снимков материал коментираните по-горе мостово съоръжение, пасарелката, нивото на терена при същата, както и нивото на водата по измерените видими следи върху постройката (гаража) на ищеца – от 0.72 см. до 0.85 см. В съдебно заседание (протокола на л. 358) вещото лице обяснява, че очертаните хоризонтални линии на топографската карта на л. 348 обозначават денивелация от 1 м. между две линии. Поради това и отразените в съседните поземлени имоти къщи не са били наводнени, защото се намират на около 5 метра по-високо на терена, но самите дворове са били наводнени. И тъй като имотите на ищеца са на около 80 см. по-ниско от нивото на терена (това са най-ниските имоти), те са уязвими. Вещото лице сочи, че пасарелката не може да е причина за наводнението.

При извършения оглед на 17.01.24г. на терена на място, процесуалните действия от който са закрепени в протокол № 28/29.01.24г., вещото лице е посочило, че дълбочината на дерето в началото му (края на урбанизираната територия) не е достатъчна, тъй като трябва да бъде равна на тази на моста, който е след пасарелката

За установяване на вида на уврежданията по процесните автомобили съответно стойността им към 02.09.22г., по делото е изслушано заключението на съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице сочи, че описаните 15 автомобила не представляват „историческо превозно средство“ по см. на Наредба № І-45/2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. За два от автомобилите вещото лице сочи, че не отговарят на основното изискване за минимална възраст от 30 години, за да бъдат регистрирани като „исторически“, но останалите 13 са били на повече от 30 години. Това обаче е могло да стане след издаване на идентификационна карта от съответните българска и международна автомобилна федерации. Определена е и средната пазарна стойност на всеки един от процесните автомобили към 02.09.22г.: за т. а. с рег. № •••••••• – 6 610 лв.; за л.а. с рег. № •••••••• – 4 600 лв.; за леките автомобили с рег. № ••••••••, рег. № ••••••••, рег. № ••••••••, рег. № ••••••••, рег. № ••••••••, рег. № •••••••• и с рег. № •••••••• – от по 4 900 лв.; за л.а. с рег. № •••••••• – 4 185 лв.; за л.а. с рег. № Р6120РХ и за л.а. с рег. № •••••••• – от по 5 120 лв.; за л.а. с рег. № •••••••• и за л.а. с рег. № •••••••• – от по 5 360 лв. и за л. а. с рег. № •••••••• – 5 100 лв., или общо 77 355 лв. Такава е и стойността на разходите за отстраняването на щетите по автомобилите от наводнението. Посочените пазарни стойности на автомобилите към датата на събитието е определена при съобразяване, че същите са регистрирани като лични МПС, а не като исторически превозни средства, тъй като в последния случай (ако даден автомобил е бил регистриран като „историческо превозно средство“), тогава пазарната му оценка би била по-висока. Освен това определените пазарни стойности не се променят от обстоятелството, че автомобилите не са били преминали годишен технически преглед за 2022г.

В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че към заключението си е представило снимки, онагледяващи състоянието на увреден автомобил и на възстановен такъв. Някои са частично възстановени, като за целта са били разглобени, махната им е била тапицерията, седалки, оборудване и се извършва почистване. Други от процесните автомобили обаче не са били отваряни изобщо. Един от автомобилите (на снимка 5) е бил напълно възстановен. Експертът посочва, че при огледа е намерил част от автомобилите под навеса, други били в двора, а трети на улицата пред имота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По настоящото дело се установи, че ответната община е собственик на ПИ с идентификатор № 77308.502.471 по КККР на града, с начин на трайно ползване – „за второстепенна улица“ и площ от общо 27 770 кв.м. Тази улица е с наименование „Хаджи Димитър“. В него изцяло попада и природно образувание за оттичане на водите (овраг), започвайки от края на урбанизираната територия (най-високата му част) и продължаващо до заустването му в р. Хлебаровска (явяващо се неин десен приток). Това образувание в долната си част – преди и след моста, изграден на кръстовището на улиците „Хаджи Димитър“ и „Климент Охридски“, е било оформено с определен профил, необходим за оттичането на водите. Поради това същото представлява съоръжение, което е елемент на хидротехническата инфраструктура по см. на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗУТ - хидромелиоративен преносно-отвеждащ провод (открит канал), изграден за предпазване от вредното въздействие на водите. Неговата хидроложка функция е да осигурява достатъчна проводимост на леглото с цел минимизиране на вредното въздействие на водите при преминаване на висока вълна, с определена обезпеченост на максималните оразмерителни водни количества при условията на пълна обезпеченост, след почистването и коригирането на профилите. От хидравличните функции трябва да е предвидено преминаването на високи вълни с по-голяма обезпеченост – 100%, 50%, 20%, 10% или повторяемост веднъж на 20 години, съгласно „Норми за проектиране на хидромелиоративни системи“ и „Норми за корекция на реки“.

Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗОбС задължава общините да управляват имотите – общинска собственост в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съобразно нормата на чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗВ, защитата от вредното въздействие на водите включва защитата от наводнения. Тази защита е определена в чл. 138, ал. 1 ЗВ като оперативна и постоянна. Последната пък включва дейностите, възложени на изпълнителя на задължението за извършване на обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите и включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения – чл. 138, ал. 4, т. 1 ЗВ. Съобразно нормата на чл. 138, ал. 5 ЗВ, постоянната защита по ал. 4 се извършва в границите на населените места – от компетентните органи по чл. 140, ал. 4 ЗВ, а това са кметовете на общините.

По делото се установи, че в гр. Цар К. на 02.09.22г. е имало природно наводнение (временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода по см. на § 1, т. 87 от ДР на ЗВ), причинено от дъждовни валежи (по смисъла на чл. 137, ал. 2, т. 1 ЗВ). При това наводнение е бил покрит с вода (с височина на водата от 0.72м-0.85 м) поземления имот на ищеца с идентификатор № 77308.502.92 по КККР на града, в който са били гарирани описаните 15 негови автомобила.

Настоящият състав на съда изцяло кредитира заключението на СТЕ (основно, допълнително и обяснения, дадени пред съда), изготвено от експерт в областта на водното строителство, според което основните причини за това наводнение в имота на ищеца на посочената дата, са две: от една страна това е липсата на изградено подходящо приемно съоръжение в началото на това съоръжение (дере/овраг), наред с липсата на оформен подходящ негов профил– като дълбочина, ширина и изграждането на диги, съгласно действащите норми за проектиране на хидромелиоративни системи и за корекция на реки. От друга страна, това е непочистването на съоръжението от треви, храсти и дървета. В тази връзка вещото лице сочи, че оформянето на този канал с подходящ профил е извършено само преди и след моста изграден на кръстовището на улиците „Хаджи Димитър“ и „Климент Охридски“, но оттам нагоре профилът започва да се смалява, като при пасарелката е почти на „0“ с теренната линия, а след пасарелката профил няма. Освен това вещото лице е установило при огледа, че дерето е обрасло с треволяци, храсти. Констатирано е, че процесните имоти на ищеца са разположени по-ниско спрямо пасарелката и с денивелация от -0.85м., което при намерените размери за ширина и височина на дерето при Профил 2, експертът е изчислил, че сечението му там е само 3 кв.м. Именно поради тази ограничена пропускателна способност е последвал неизбежен разлив на водата.

Относно факта, че съоръжението не е било почистено, са констатациите на комисията, назначена от областния управител, оформени в протокол № 1/19.09.22г. (около 2 седмици след наводнението на 02.09.22г.) - че речното корито в регулацията на гр. Цар К. е силно обрасло с многогодишна храстовидна растителност; мостовете, разположени в регулацията на населеното място, са със силно намален просвет и при обилни валежи не могат да осигурят необходимата проводимост на р. Хлебаровска. Такива са и констатациите в Констативен протокол № 5-ИД-57/09.11.22г. за извършената проверка от главен експерт при Басейнова дирекция „Дунавски район“ - че участъкът на реката, преминаващ през града, е обрасъл с многогодишна храстовидна растителност; че речното легло е с превишение между кота „дъно“ и кота „откос“ от 2 до 4 м., има осигурена проводимост при ниски и средни водни нива на реката, но при високи се получават разливи извън речното легло; че процесното дере е със силно намалена проводимост поради натрупани наноси, с предпоставка при обилни валежи да предизвика разливи и заливане на имоти, граничещи с дерето. Именно поради това са били дадени предписания на кмета на община Цар К. да се почисти и да се премахне натрупания нанос на описаното дере, на осн. чл. 140, ал. 4 ЗВ

Идентични са и констатациите в съставения от на междуведомствената комисия, назначена от кмета на Община Цар К. протокол № 3/29.11.22г. - че дерето, явяващо се десен приток на р. Хлебаровска, е със силно намалена проводимост, обрасло с многогодишна дървесна и храстовидна растителност, и натрупани земни маси, което е предпоставка при обилни валежи да предизвика разливи и заливане на имоти, граничещи с него.

Така установените чрез експертното заключение и писмените доказателства факти се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели – че дерето никога не е било почиствано и че наводнението е обхванало поземлените имоти на ищеца и на неговите съседи, при височина на водното ниво от около 1 м.

Горното налага извода, че именно поради неизпълнението на задълженията от длъжностни лица при ответната община, вменени им с цитираните норми от общия ЗОС и специалния ЗВ, падналите валежи от дъжд на 02.09.22г. над гр. Цар К., са причинили наводнението, при което са били наводнени имотите на ищеца, в който са били гарирани процесните 15 негови автомобили. Нито интензивността, нито количеството на валежите са причина за наводнението, тъй като при предприети действия по изграждане на съоръжението съобразно техническите правила и норми и при неговото поддържане, не би се стигнало до наводнението. Не е налице случайно събитие от извънреден характер, което да е причинило вредите, за да се направи извод за липсата на причинна връзка с противоправното бездействие на служителите на ответника. Напротив, единствено последното е причината за настъпилото наводнение в имотите на ищеца. Не са в причинна връзка с наводнението и находящите се извън населеното място ниви (предишни лозови насаждения), тъй като дори и поради липсата на трайни насаждения да е увеличен обема на водата, който се оттича през процесното съоръжение, то при правилното оформяне и поддържане на последното, не би се стигнало до наводнението. И на последно място – липсват действия или бездействия на ищеца, които да свързани с настъпването на вредите му. В тази връзка по делото не се установи, нито вида и разположението на неговата постройка (навес), нито това, че е гарирал автомобилите си в собствения си поземлен имот, да са допринесли за настъпването на вредите.

Именно в резултат на това наводнение са били изцяло унищожени процесните 15 автомобила на ищеца, което се установи от свидетелските показания и от експертното становище по настоящото дело за оценка на тяхната пазарна стойност към момента на събитието, равна на стойността за тяхното възстановяване. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Е. Й. и Пл. Й., тъй като те са резултат на непосредствените им впечатления, взаимно се допълват, а се подкрепиха и от експертните заключения на двете експертизи. Чрез същите се установи, че ищецът е закупувал и възстановявал автомобили от определена марка, произведени в бившия Съветски съюз, с които участвал по изложения на стари автомобили (приложения по делото от ищеца снимков материал от такива участия не е оспорен от ответника). Автомобилите са били транспортирани до съответните изложения чрез платформи – от една страна, за да не се уврежда техния външен вид, а от друга страна, защото ищецът не е в състояние да поддържа валидни задължителни застраховки и преминаване на технически прегледи, за да може да ги управлява по пътищата. Чрез показанията на свидетеля К. пък се установи, че същият е направил оглед на автомобилите на 27.09.22г. и е установил пълния обем на тяхното увреждане.

Чрез заключението на съдебно-оценителната експертиза се установи и какви са били пазарните стойности на всеки един от унищожените автомобили, които са равни на необходимите стойности за тяхното възстановяване.

Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че всеки един от обективно кумулативно предявените частични искове е основателен в предявените му размери и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено чрез прецизиране на диспозитива, съобразно направеното пред настоящата инстанция уточнение на размерите на частичните претенциите.

По частната жалба.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е съобразил, че е пропуснал да задължи съответната страна да внесе депозит в размер на 381 лева за изготвената допълнителна задача към СТЕ и с оглед изхода на делото е приел, че ответната община е останала задължена за посочените разноски. Поради това е приел, че е налице хипотезата на чл. 77 ГПК и е осъдил ответника да заплати по сметка на съда посочената сума. Настоящият съд намира за неоснователно оплакването, че определението е незаконосъобразно, тъй като било постановено след решението по делото, с което са били присъдени разноските по делото, и никоя от страните или съда не бил поискал изменение или допълнение на решението в частта му за разноските. Хипотезата на чл. 77 ГПК не предполага искане от страните за присъждане на разноски (това е хипотезата на чл. 248 ГПК), а наличието на задължение на страна за заплащане на такси и разноски по делото в полза на съда. Освен това постановяването на определението по чл. 77 ГПК може да стане във всеки един момент и не е обвързано с преклузивен срок. Настоящият състав на съда намира още, че определеният размер на възнаграждението на вещото лице за изготвяне на допълнителната СТЕ, не е несъответен на обема и качеството на извършената работа, описани в представената от него справка-декларация (л. 355 ). В допълнителното заключение е инкорпориран картен материал и е изготвена повторна онагледяваща карта, както и са представени снимков материал; вещото лице е направило и разходи за пътуване и участие в откритото съдебно заседание. Ето защо и оплакване на жалбоподателя в тази насока също е неоснователно. И на последно място, съдът правилно е разпределил тежестта за заплащане на разноски за възнаграждението на вещото лице, имайки предвид изхода по делото, което съответства и на нормата на чл. 76, изр. 2 ГПК и при наличието на хипотезата на чл. 77 ГПК. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Предвид обстоятелството, че цената на всеки един от предявените частични искове е под 5 000 лв., решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това и по арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване и определението на настоящия съд, с което се потвърждава определението на първоинстанционния съд по чл. 77 ГПК.

По разноските.

На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат К. М., осъществил безплатно правно съдействие и защита на въззиваемия при двукратното разглеждане на делото във въззивната инстанция, а на основание чл. 294, ал. 2 ГПК - и пред касационната инстанция, следва да му се присъди адвокатско възнаграждение. При съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА (делото е с фактическа и правна сложност, адвокатът е изготвил подробен отговор на въззивната жалба, който поддържа обосновано пред съда, защитавания материален интерес), както и на посочените размери в Наредба № 1 на ВАдв.С за възнагражденията за адвокатска работа (последната не е задължителна, но представлява ориентир за пазарната оценка на квалифицирания труд на адвоката), съдът намира, че следва да присъди адвокатски възнаграждения на адв. М. за всяко разглеждане на делото пред въззивната инстанция, както и пред касационната инстанция, в размери от по 1 395.83 евро (равностойност на 2 730 лв.). В тази връзка настоящият състав на съда споделя съдебната практика, която приема, че в нормата на чл. 38, ал. 1 ЗА не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Поради това и възражението на въззивника за липсата на доказателства за материалното затруднение на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение, е неоснователно.

Воден от горното,