Решение № 697 от 20.11.2023 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 856/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик срещу решение №45 от 14.07.2023г., постановено по АНД № 62/2023г., по описа на Районен съд - Пещера. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-2300014 от 27.23.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на И.С.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение по чл. 75а, ал. 2, във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се съображения. Моли се да бъде отменено и наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. Излага съображения в писмено становище, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Не се явява и не се представлява в с.з. Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна. За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд - Пазарджик е приел следното от фактическа страна: На 04.10.2022 г. служители на Дирекция „Инсперкция по труда“ - Пазарджик извършили проверк и за спазване на изискванията на трудовото законодателство в строителен обект „Вилни сгради“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“, яз. Батак, землището на гр. Батак, местност „Радецки“. В обекта на контрол проверяващите заварили четири лица да полагат труд – чужденеца Г.Ч. и българските граждани А.Е.К., Е.В.К.и Д.В.Л.. Последните трима извършвали окабеляване на сградата на строителния обект. Чуждият гражданин Г.Ч.бил до струпаните строителни материали и пренасял листове ламарина. Служителите на ДИТ предоставили на А.Е.К., Е.В.К.и Д.В.Л. да попълнят декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като след попълването им тримата си тръгнали. Поради факта, че Г.Ч.не е български гражданин и твърдял, че няма документ за самоличност, след подаден сигнал в обекта на контрол пристигнал от гр. Батак полицейски служител. Пред него Г.Ч.се легитимирал и заявил, че не е сам на обекта, а в къщата има и друг чужд гражданин. Проверяващите предоставили на Г.Ч.да попълни декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ на грузински език, която същият собственоръчно попълнил и предал на контролните органи. По време на проверката в обекта на контрол пристигнал жалбоподателят И.П., който заявил, че заварените на обекта лица С.Г.и Г.Ч.са негови гости, като първият е с украински документи, а вторият с грузински паспорт. На 07.10.2022г. служителите на Дирекция „Инсперкция по труда“ – Пазарджик извършили втора проверка в процесния строителен обект и заварили чужденците Г.Ч. и С.Г.да извършва т монтаж на профилирани метални листове на покрива на сградата в обекта. Ч ужден ците С.Г.и Г.Ч. попълни ли деклараци и по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на украински език, съответно на грузински език. В собственоръчно попълнена та и подписана декларация С.Г. посочил, че е роден на ••• г. и е украински гражданин, притежава паспорт № 7002638028, има разрешение за работа в България и работи при лицето И.П. в к.к. „Цигов чарк“ от 29.09.2022г., при работно време от 09: 00 часа до 16: 00 часа, почивен ден в седмицата – неделя, при месечно трудово възнаграждение от 1820 лв. На чуждия гражданин С.Г. била предоставена временна закрила на територията на Република България за периода от 11.04.2022 г. до 23.02.2023 г., за което му била издадена рагистрационна карта № 825048738 от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. По време на проверката на 07.10.2022г. жалбоподателят И.П. отново заявил, че установените да престират работна сила лице са му гости, но след това уточнил, че Г.Ч. е дошъл на гости на С.Г. и няма никакви отношения с Г. Ч.. При проверката на място жалбоподателят не представил нито трудов, нито граждански договор за лицето С. Г., а твърдял само, че той понякога му помага. На 11.10.2022г. жалбоподателят представил в Дирекция „Инсперкция по труда“ - Пазарджик граждански договор от 29.09.2022г., сключен със С. Г., извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на процесния обект и обяснителна записка за строеж: „Вилни сгради“, УПИ II-51, кв. 23, по плана на гр. Батак, ПИ № 023112. На 20.10.2022 г. при преглед на представената от жалбоподателя документация в Дирекция „Инсперкция по труда“ - Пазарджик и след направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ( ИС на ИАГИТ ) проверяващите установили, че лицето С.Г.предоставя работна сила за работодателя И.П. в обекта на контрол без еднократна регистрация в Агенция по заетостта. Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи приели, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, тъй като в качеството си на „местен работодател“ - физич е ско лице по смисъла на § 1, т. 11 от ЗТМТМ на 07.10.2022г. е приел на работа лицето С.Г. – гражданин на трета държава – Република Украйна да предоставя работна сила в обекта на контрол, без съответната регистрация в Агенция по заетостта. За констатираните обстоятелства бил състав ен АУАН № 13-230001 4 /05.01.2023 г., срещу който в срок е депозирано възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред Районен съд - Пещера наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ за извършено нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. Видно от известието за доставяне, процесното НП е било връчено на жалбоподателя на 29.03.2023г. Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд правилно е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но е допуснато нарушение на материалния закон. Правилно е прието, че липсват основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ - не е осъществен състава на вмененото административно нарушение, респ. деянието не е съставомерно. Поведението на жалбоподателя неправилно е квалифицирано както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, като нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. Безспорно е с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, че С.Г.като гражданин на трета държава, е бел ангажиран по трудово правоотношение и е предоставял работна сила за работодателя И.П. към датата на извършване на проверката - 07.10.2022г. В ЗТМТМ подробно са регламентирани хипотезите, при които се издава разрешение за работа, съответно при които се изисква регистрация в Агенцията по заетостта. Регламентирани са и случаите, в които не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави или регистрация в Агенцията по заетостта. В чл. 9, ал. 5 от ЗТМТМ е предвидено, че не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила, за срока на временната закрила, определен с акт на Министерския съвет. В случая гражданинът на трета държава С.Г.е имал предоставена временна закрила за периода 11.04.2022г. – 23.02.2023г., видно от приетата от районния съд като доказателство регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила. При наличието на такава закрила и в рамките на срока - не е необходима регистрация в Агенция по заетостта, не е необходимо разрешение за достъп до пазара на труда. Районният съд е обсъдил всички релевантни за спора въпроси, изложил е изключително подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице. По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът