Решение № 97 от 25.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 827/2025 г.

Въззивното производство е образувано по реда на Глава XXI от НПК, по протест на прокурор от Софийски градски съд срещу Присъда №61/08.05.2025г. 40 – ти състав, с която подсъдимия Д. А. С. с ЕГН:••••••••••, живущ в •••, българин, български гражданин, осъждан, със ••• образование, неженен, безработен, е бил признат за виновен и осъден за това, че на 23.06.2021г., в гр.София, хотел „Рочентро“ на пл. „Възраждане“ № 2, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Н. Н. Н., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му - да предаде парична сума от 50.00 /петдесет/ лева, като му казал „Времето на момичето е пари...Ако искаш да излезеш от тази стая, ще си платиш 50 лева!“, след което замахнал е юмрук към Н. и нанесъл удар в стената до него, в резултат на което Н. предал на С. две банкноти по 50 /петдесет/ лева номинал и с това причинил на Н. Н. Н. имотна вреда в размер на 100 /сто/ лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, а именно: 1. По НОХД № 9913/2020г. на СРС, 103 състав с одобрено споразумение, влязло в сила на 02.09.2020г., за престъпление по чл.198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца - поради което и на основание чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 ,б.“А“, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 36 от НК, е осъден и му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2/ДВЕ/ ГОДИНИ, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС му е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание и в негова тежест са присъдени разноските направени по досъдебното производство от СДВР – МВР в размер на 537.22 /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/лв. Със същата присъда, подсъдимия е бил оправдан по повдигнатото обвинение, за това деянието да е извършено при условията на чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК. С протеста се иска подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение по чл. 214, ал. 2, т.2 вр. ал.1 , вр. с чл. 213а, ал.3, т.7, вр. чл. 29, ал.1, б.“А“ от НК и да му бъде определено наказание по чл.54 НК. Постъпили са жалби от подсъдимия Д. С. и защитника му адв.С. Л. с бланкетен характер, с които се изразява недоволството им от постановената присъда, която считат за неправилна и незаконосъобразна, като се иска признаване на подсъдимия за невиновен. След връчване на мотивите на подсъдимия Д. С., същите не са били допълнени. В пледоарията си представителят на държавното обвинение моли да бъде уважен депозирания протест на СГП като основателен и законосъобразен. Счита, че са преодолени противоречията, констатирани относно факти и обстоятелства в показанията на свидетелите Н. и С.. Според прокурора не се установява различна фактическа обстановка, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия – адвокат Л., моли протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение и да бъде уважена въззивната жалба, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият С. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че възникналият спор има гражданскоправен характер, тъй като свидетелят Н. дължал заплащане на услугата, въпреки че се отказал от използването й. Затова застъпва становището, че не е настъпила имотна вреда за свидетеля Н.. В предоставеното право на лична защита и право на последна дума, подсъдимият С. се присъединява към становището на адв. Л. и моли да бъде оправдан. Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че са налице единствено основания по чл.338 НПК за намаляване размера на присъдените разноски по делото и потвърждаване присъдата в останалата част. По фактите: Въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд вярно е установил, че подсъдимият Д. А. С. е роден на •••г. в гр.София, българин, български гражданин, осъждан, със ••• образование, неженен, безработен, живущ в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 27, вх. В, ет. 1, ап. 38 и ЕГН: ••••••••••. Установено е, че свидетелите И. С., която към 23.06.2021г. била 17-годишна, и В. Т. предоставяли сексуални услуги срещу заплащане. Дейността им била организирана и подпомагана от подсъдимия Д. С., който публикувал обяви за дейността в интернет сайта www.alo.bg, където се посочени цените на „услугата“ (като стандартен секс за един час струвал 200лв), наемал хотелски стаи където момичетата предоставяли сексуалните „услуги“. Момичетата трябвало предварително да взимат определените в обявата суми от клиента и в последствие да я предадат на С.. Свидетелите С. и Т. се договорили с подсъдимия С. да му дават всички пари, които получавали от проституирането, като в замяна на това той им купувал дрехи, храна, и ги защитавал при необходимост. На 23.06.2021г. подсъдимият, заедно със свидетелите И. С. и В. Т. отишли в хотел „Рочентро“, намиращ се в гр. София, пл. „Възраждане“ № 2, където наели стая № 404, предоставена от свидетеля Д. Д., който изпълнявал трудовите си задължения като ••• в хотела. Стаята се състояла от антре с ширина около 1,2м и дължина 2,4 м, санитарно помещение вдясно от входната врата и основно помещение, в което имало спалня, гардероб, телевизор, мебел за багажи, хладилник, огледало и тоалетка. Подсъдимият приел предложената му стая, като се регистрирал с името „Д. С.“ и заплатил за една нощувка. Двете момичета не били регистрирани като гости на хотела. След това С., заедно със С. и Т. напуснали рецепцията на хотела. На същата дата свидетелят Н. Н. решил да възползва от предоставяните сексуални услуги, обявени в сайта www.alo.bg. Разгледал няколко обяви, след което позвънил на телефон, публикуван в обява със съдържание „красиво момиче търси забавления“. Разговарял със свидетелката И. С., с която се уговорил да се видят същия ден в хотел „Рочентро“, намиращ се в гр. София, пл. „Възраждане“ № 2. На уреченото място свидетелят Н. пристигнал с електрическа тротинетка. Той позвънил на същия телефон от обявата и се срещнал със С. пред входа на хотела. Заявила му, че е жадна и гладна и помолила свидетелят Н. да й купил сандвич, натурален сок, „Ред Бул“ и кутия цигари. След това двамата се върнали в хотел „Рочентро“ и се качили в стая № 404 на четвъртия етаж. Когато влезли в стаята, свидетелят Н. забелязал, че е затъмнено и че миришело на наркотични вещества. Той предложил да дръпне завесите, но тя се възпротивила, заявявайки че имала фоточувствителност. Междувременно С., незабелязано от Н., заключила входната врата с цел да не бъдат обезпокоявани от подсъдимия С.. Съгласно предварителната уговорка между двамата, свидетелят Н. предал сумата от 200лв. (1 бр. банкнота с номинал от 100лв. и 2 бр. банкноти с номинал от 50 лв.) на И. С., като тя ги оставила на нощното шкафче. Двамата започнали разговор, като Н. забелязал, че С. не била адекватна, говорела ту бързо, ту бавно, прескачала от тема в тема, не довършвала изразите си, смеела се безпричинно и ръцете й треперили. Свидетелят възприел разширените и зеници и заключил, че С. е употребила наркотични вещества. При отпиването от сока, закупен от свидетеля Н., С. се заляла, при което отишла в банята да се почисти. Като възприел в цялост поведението на С., свидетелят Н. решил да се откаже от услугата, тъй като преценил, че С. се намира под въздействие на наркотични вещества и си дал сметка, че може да се зарази с полово предавани болести, ако осъществи планирания и заплатен сексуален контакт. С. се забавила в банята, през което време свидетелят Н. като осмислил риска от предстоящите сексуалните отношения и взел решение да си тръгне. Почукал на вратата на банята за да уведоми С., че се отказва от „услугата“, че иска да си тръгне. С. излязла и започнала да разпитва, защо иска да си ходи и му се оплезила. Н. възприел, че езикът на С. е обложен, което още повече го мотивирало да се откаже от уговорената сексуална услуга й съобщил, че я преценява като неадекватна, че иска веднага да си тръгне, че не желае да продължава разговора си с нея. Същевременно заявил, че иска да получи обратно половината от дадената и сума от 200лв., заради изминалото време с нея. С. отказала с аргумента, че ще възникнат проблеми за нея, от приятеля и. Въпреки това, Н. взел половината от предоставената сума от 200лв., в случая двете банкноти от по 50 лв. (общо 100лв), които били оставените по-рано на нощното шкафче, като оставил банкнотата от 100лв. Тогава С. позвънила по телефона на някакъв номер и непосредствено след това, подсъдимият С. почукал на вратата на стаята (стая № 404 в хотел „Рочентро“). Свидетеля С. отворила вратата и се върнала върху леглото в стаята. С. влязъл ядосан, последвал я, като и крещял и ударял с ръка по стената, изритал намиращото близо до него нощно шкафче. С. се разплакала и паднала върху леглото. След това подсъдимият С. се обърнал към свидетеля Н., който стоял в антрето на стаята и наблюдавал поведението на двамата. Д. С. застанал пред него, като препречил пътя на Н. към вратата на стаята. Със същия агресивен тон запитал Н. какво не харесва на момичето, като Н. му отговорил, че се отказва от сексуалната услуга, тъй като езикът на свидетелката С. бил обложен и се страхувал от заразяване с венерическо заболяване. С. му заявил на Н. със същия тон, че „Времето на момичето е пари...Ако искаш да излезеш от тази стая, ще си платиш 50 лева!“ след което ударил стената отдясно на свидетеля Н., в близост до главата му. Свидетелят Н. се уплашил от цялостното поведение на С., от демонстрираната от него вербална и поведенческа агресия, поради което уплашен бръкнал в десния си джоб, и предал сгънатите 2 банкноти с номинал от 50лв., които си бил взел обратно от нощното шкафче, като мислел, че предава на С. само една от двете банкноти от 50лв. Подсъдимият ги взел и веднага излязъл от хотелската стая, като се насочил по стълбите. Свидетелят Н. поискал от С. да му възстанови 50лв., от дадените на С., но тя отказала. Тогава той също напуснал хотелската стая, но използвал аварийните стълби, защото се страхувал от нова среща с подсъдимия С.. Когато стигнал до рецепцията и се почувствал в безопасност, поради наличието на охранителни камери и други лица решил да се обади на тел. 112 за да потърси съдействието на полицията, като подробно разказал на оператора за случилото се в хотел „Рочентро“. Докато разговарял по телефона с оператора от тел. 112, свидетелят С., която слязла от стаята във фоайето, му дръпнала телефона, като му казала „дай да се разберем“. Наред с това, свидетелят С. също се обадила на спешния телефон с оплакване, че подаденият сигнал от свидетеля Н. е лъжа и че се е опитал да я изнасили. В разговора между двамата свидетели се намесила и В. Т., която по същото време се намирала във фоайето на хотела. Междувременно свидетелят Н. установил, че е дал на подсъдимия С. и двете банкноти от по 50 лв., тъй като били сгънати една в друга. Около 13:05ч. в хотела пристигнали полицаите Х. Е. и И. И., които били назначени за времето от 07:00ч. – 19:00ч. на 23.06.2021г. като АП 31. Там те установили свидетеля Н., който подал сигнала, свидетелките С. и Т., които били на едно от сепаретата във фоайето на хотела и рецепциониста на хотел „Рочентро“ - свидетеля Д.. На дивана, където седели двете свидетелки, полицаите намерили стъклена лула, по която имало следи от наркотични вещества, както и лична карта на свидетелката Л. Ц. Е. с № •••. Свидетелката С. обяснила, че лулата е нейна и по-рано през деня е пушила метамфетамин, а за личната карта на Е. казала, че я намерила в ж.к. „Надежда“, гр. София. Полицаите в хотела констатирали още, че свидетелката Т. е без лична карта. Двете били задържани за срок до 24 часа и отведени в 03 РУ – СДВР. Подсъдимият С. напуснал хотел „Рочентро“ веднага, след като взел парите от свидетеля Н.. През това време той изтрил обявите за предоставяне на сексуални услуги от свидетелките С. и Т.. След освобождаването на двете момичета, подсъдимият се свързал с тях по телефона и ги разпитал подробно какво са казали в полицията. Заплашил ги с насилие и пребиване ако съобщят, че е бил в хотела. В 03 РУ СДВР била образувана проверка по случая, като били снети обяснения от свидетелите С., Т., Н., бил извършен обиск на свидетелките С. и Т. и им били връчени протоколи за предупреждение. Въз основа на събраните данни, преписката била изпратена по компетентност на СРП с мнение за наличието на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. На 08.10.2021г. било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 214 от НК, което с постановление от 18.11.2022г. на СРП е изпратено по компетентност на СГП, тъй като наблюдаващият прокурор е намерил, че деянието, за което се води разследването представлява престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 3, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. След събиране на достатъчно данни за авторството на деянието, с постановление от 19.07.2024г., предявено на 11.09.2024г., подсъдимият Д. С. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 3, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. По доказателствата: СГС е провел съдебно следствие по общия ред, като при постановяване на присъдата си е съобразил, че доказателствената информация е установена с годни и неопорочени доказателства и доказателствени средства, съответно гласни, писмени доказателствени средства и със способи за изясняване на въпроси, чрез изготвени на ДП експертизи, както следва: доказателствени сведения са събрани с показанията на свидетеля Н. Н. Н., дадени на съдебното следствие (л. 69-72 от НОХД № 6528/2024г. на СГС) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (л.76-77 от ДП); на свидетелката И. И. С., дадени на съдебното следствие (л.91-94 от НОХД № 6528/2024г. на СГС) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК (л.254-255 от ДП) и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (л.246 от ДП), на свидетеля Д. А. Д. (л.94-гръб-96 от НОХД № 6528/2024г. на СГС) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л.78 от ДП); на свидетелката В. В. Т., дадени на съдебното следствие (л. 66-гърб – 68 от НОХД № 6528/2024г. на СГС) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281,, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (л. 80 и л. 185 от ДП), Л. Ц. Е., дадени в съдебното следствие (л. 68-гръб от НОХД № 6528/2024г. на СГС) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л.185 от ДП), на свидетеля Х. А. Е., дадени в съдебното следствие (л. 72гръб-73 от НОХД № 6528/2024г. на СГС) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 184 от ДП), заключението на ФХЕ Протокол № 403-Х/2022г. от 24.06.2022г. на вещото лице Р. А. (л.139-140 от ДП) и СТЕ Протокол № 451/10.12.2021г. на вещото лице С. С. (л. 90-92 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия Д. С. (л.147-151 от НОХД № 6528/2024г. на СГС), заповед за задържане на свидетелката И. С. от 23.06.2021г. (л. 22 от ДП), протокол за обиск на свидетелката И. С. от 23.06.2021г. (л. 23 от ДП), протокол за доброволно предаване от 23.06.2021г. (л. 26 от ДП), заповед за задържане на свидетелката В. Т. от 23.06.2021г. (л. 31 от ДП), протокол за обиск на свидетелката В. Т. от 23.06.2021г. (л. 33 от ДП), извлечение от регистъра за гости на хотел „Рочентро“ (л. 74-75 от ДП), протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 83 и л. 85 от ДП). За проверката на възприетите от първостепенния съд фактически изводи, САС взе предвид и събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници, а именно – показанията на свидетелите И. С. и Н. Н., както и проведената очна ставка между тях. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствения материал по делото, направил е логични и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, но извършеният в мотивите към атакуваната присъда доказателствен анализ не е подробен и задълбочен, което обаче, не засяга възможността да се установи действителната воля на съда към даден доказателствен източник, поради което не са налице основания за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. По делото не се спори, че свидетелите Н. Н. и И. С. са се видели за първи път на 23.06.2021г. в хотел „Рочентро“ с цел предоставяне на сексуални услуги от страна на С.. Срещата им се случила пред хотела, след което се качили в стая № 404. Установено е, че двамата свидетели не са осъществили интимен контакт, поради отказ на Н. да ползва търсената от него сексуална услуга. Не се спори, че подсъдимият С. влязъл в същата стаята, докато двамата свидетели се намирали вътре, с цел получаване на парите, предоставени от Н. при срещата. Доказано е, че след напускане на хотелската стая, свидетелят Н. подал сигнал на тел. 112 за това, че се чувствал ощетен със сумата от 100лв., която считал, че следва да получи обратно, поради неползването на „услугата“ от С. и поради предаването и противно на волята си, поради насочената агресивност в поведението на С., свързана единствено с това, че Н. взел обратно половината от платената сума на С.. След предаването на сумата от 100лв. С. прекратил всяка форма на агресия и напуснал стаята. Недоволен от това, че против волята си е предал сумата на С., мотивиран от поведението и думите му, възприети като реална заплаха за физическо насилие към него, пострадалият подал сигнал на тел. 112, едва когато се озовал на публично място, където се почувствал в относителна безопасност. Безспорно са били установени и факти, които не са пряко относими към повдигнатото обвинение на С., а именно, че след пристигането на полицейския патрул в хотела, служителите на МВР са установили на място свидетелите Н., С., Т. и Д., държането на стъклена лула със следи от наркотични вещества и чужда лична карта от свидетелката С., липсата на документ за самоличност при свидетелката Т. и задържането на двете момичета в 03 РУ – СДВР. Тези факти и обстоятелства се установяват от показанията на всички разпитани по делото свидетели, обясненията на подсъдимия и заключенията на приетите в съдебното следствие експертизи. Анализирани поотделно и тяхната съвкупност, те са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Конкретно, от показанията му се установява, че свидетелят Н. се свързал с И. С. по повод предлагани сексуални услуги, чрез публикувана обява в интернет. Посочил е, че в самата публикация е имало обявена цена, поради което същият е бил уведомен за стойността на услугата. Свидетелства, че е спазил уговорката с момичето да й плати предварително, както и че поради отказа си от услугата, той е решил да й остави половината от заплатената вече цена, а останалата част да си я върне обратно. Посочва, че е прибрал в джоба си сумата от 100лв. или 2 банкноти с номинал от по 50 лв. Категоричен е, че след това и преди да си тръгне, в стаята влезнал подсъдимия, чието поведение било агресивно и насочено първоначално към свидетелката С., а след това и към него. Посочва, че агресията била вербална и придружена с нанасянето на удари по стените на хотелската стая и намиращите в нея мебели, което обаче му въздействало и формирало реален страх у Н., който обосновано е предвиждал, че това поведение на С., може да се изрази и до употреба на физическо насилие спрямо него. Добросъвестно описва, без да преувеличава, че подсъдимият е нанесъл само един удар в стената, в близост до нивото на главата му, с което С. е демонстрирал, възможностите си за употреба на сила, ако не получи сумата, която е била договорена за неосъществената сексуална услуга. Съдът прие за добросъвестно изложеното от свидетеля, че поведението на С. го уплашило и предоставил против волята си, за да се защити от възможно физическо насилие, притежаваната от него банкнота от 50 лв., за която в последствие възприел, че била сгъната с друга такава, поради което предоставената против волята му парична сума била общо 100лв. Сведенията от Н., относно размера на предоставената сума на С. е описано от него противоречиво, но съставомерните белези в поведението на подсъдимия С. са изяснени еднообразно, последователно и непротиворечиво. От тях, ясно се установява наличието на подбрана и целенасочена форма на психическо въздействие върху Н., чрез агресивно поведение, ясно мотивирано и със заявена претенция, изцяло насочено към това, пострадалия Н. да се подчини и предаде против волята му, цялата предварително договорена сума за сексуалната услуга, заради която провел срещата със С.. Този резултат изцяло удовлетворил С., което личи от поведението му след като Н. му предал против волята си, сумата от 100лв. и претърпял имуществена вреда в такъв размер. Относими към тези факти доказателствена информация се установява, освен от показанията на Н. Н., така също и в показанията на С. и обясненията на Д. С.. Съдът не прие за основателни заявените защитни доводи, че в поведението на С. не се установява да е заявена агресията към пострадалия, за да му бъде предадена сумата от 100лв., поради това, че от цялостното му поведение, времето и начина на появяването му, ясно мотивираната и демонстрирана агресия, насочена включително върху С.а и в последствие срещу Н., формира извод за целенасочено поведение на С., за осъществяване на психическа принуда върху Н. с единствена цел, за да претърпи имуществена вреда, от която да се облагодетелства С., с което съдът намери, че проявената агресивност е конкретна и персонифицирана от подсъдимия, изяснени са целите и, а момента на преустановяването и, изяснява и преследвания резултат - фактическото предаване на паричните средства на подсъдимия С.. Разпитите на останалите свидетели – Д. Д. (••• в хотел „Рочентро“), Л. Е., В. Т. и Х. Е. касаят предхождащи или последващи инкриминираното деяние факти и обстоятелства, поради което и доколкото не допринасят за изясняване на съставомерните факти по предмета на делото, настоящият състав, не установява необходимост да бъдат обсъждани. Въззивната инстанция прие показанията на свидетеля Н. Н. за съществени, при изясняване фактите и тяхното действително съдържание, за контекста на изразената агресия в комуникацията и поведението на С. към Н., които са довели до страхов мотив от физическо насилие върху него и са изпълнили целите за външно мотивирано въздействие върху волята му, да предаде на С. на сумата от 100лв., с която Н. претендира да е пострадал. Настоящият съдебен състав възприе фактите и мотивите за поведението на пострадалия, като възникнали именно в резултат на поведението на подсъдимия, поради което макар, че свидетеля Н., като пострадал е пряко заинтересован от изхода на делото намери, че сведенията за които съобщава са добросъвестно изложени, включително с корекцията, за размера на предоставената сума, съобщена пред въззивният състав. За преценка на тяхната добросъвестност, настоящият състав съобрази и доказателствената информация, събрана с останалите доказателствени източници. САС се довери изцяло на данните от показанията на свидетеля Н., изложени на 14.01.2026г. във въззивното съдебно следствие, като не прие единствено опита му да оправдае, причините за невярно съобщената сума, предоставена на С., да е в резултат на уплах от това, че някой от присъстващите в съдебната зала е снимал с телефон. За останалите факти, съдът прие, че свидетелят Н. добросъвестно е изложил възприетото, за начина на получаване на информация, чрез която се запознал със С. и уговорката с нея за предоставяне на сексуални услуги, приетата от него цена, която била обявена в сайта, за да осъществи сексуален контакт с нея. Настоящият състав, прие за достоверно и това, че е решил да се откаже от сексуалния си контакт със С. в хода на срещата си с нея, като заявените от него причини, в случая не са от значение за предмета на делото. Добросъвестно са изложени и сведенията, описващи агресивното поведение на подсъдимия, изяснени са в тяхната последователност, а доколкото не се твърди от пострадалия, подсъдимият да е изразил пряко вербална претенция за конкретна сума, съдът възприе показанията на свидетеля Н. в тази част за добросъвестно изложени. Въпреки изминалия период от време между отделните разпити, свидетелят Н., не си противоречи при излагане на фактите за поведението на подсъдимия спрямо свидетелката С., за блъскането по стените и мебелите в стаята и за удара в стената, непосредствено до главата му. Не се установяват вътрешни противоречия и за мястото на което се намирал подсъдимия, който с тялото си препречвал възможността Н. да напусне стаята през входната врата, когато ударил с юмрук в стената до главата му, с което подсъдимият допълнил основанията за възникването на напълно основателния страх, заявен от пострадалия за риск от физическо насилие срещу него. От показанията му става ясно, че свидетелят ясно е разбрал, че целта на подсъдимия е да вземе пари, тъй като му е казал, че „Времето на момичето е пари“. Така добросъвестно описаното от свидетеля агресивното поведение на подсъдимия, се установява като ясно артикулирано и съдържало единственото послание отправено към него, че ако не удовлетвори претенциите на подсъдимия и не отстрани причината за това поведение, рискът да бъде упражнено физическо насилие срещу него е действителен. В логическа връзка и последователност от описаното, пострадалият се подчинил против волята си и предал на подсъдимия намиращата се у него сума, като в уплахата си не забелязал, че вместо 50 лв., му дава 100лв. За правдивостта на изложените факти в тяхната последователност, допринася и вътрешната логика на поведението му, за напускането на хотелската стая и придвижването му до рецепцията на хотела, използвайки аварийните стълби, за последвалото незабавно позвъняване на спешния телефон 112 от фоайето/рецепцията на хотела, където се почувствал сигурен, че може да сигнализира за извършеното спрямо него престъпление. Тези последователни и безспорно установени данни за поведението му, съдържат правдив и логичен израз проявен с поведението му и не е в противоречие с неговото оплакване за осъществена принуда, на която се подчинил против волята си, за да се разпореди в полза на агресивен и непознат за него човек, с цялата сума която имал в себе си. Ето защо, САС намира, че заявените факти и обстоятелства около развитието на спора в хотелската стая между свидетеля Н. и подсъдимия С. в предходно проведените разпити на Н., допълват с необходимата конкретика показанията му, дадени на 14.01.2026г. В последния му разпит от настоящият състав, свидетелят Н. признава, че е искал да се възползва от сексуални услуги, предлагани чрез обява в интернет, което обстоятелство се потвърждава от свидетелката С., която не отрича, че е проституирала към датата на инкриминираното деяние, като показанията на двамата са единни, по отношение на това, че и предоставил предварително сумата от 100лв. в размер на една банкнота с номинал от 100лв. и сумата от още 100 лв., чрез 2 банкноти с номинал от по 50 лв., или общо 200лв., които С. оставила на нощното шкафче. След като решил да си тръгва Н. преценил, че следва да прибере обратно половината от сумата и взел обратно двете банкноти от по 50лв. Изясняването на поведението на С., относно удара в стената и мястото на което е нанесен, въззивната инстанция се довери на показанията на пострадалия. От показанията на свидетеля Д. се установява, че гардеробът се е намирал вдясно, но не в коридора, а в чертите на стаята. Отчитайки местонахождението на подсъдимия С. и свидетеля Н., описано в антрето на хотелската стая, то и удара с дясната ръка от С. очевидно е бил нанесен в стената в антрето. В случая от съществено значение е близостта на удара до жизнено важен орган на пострадалия, какъвто безспорно е главата му. Този елемент от поведението на подсъдимия отключва подчинението на пострадалия, към претенциите на подсъдимия, които макар и не заявени директно, са били ясно изразени, чрез причините за проявената агресия и потвърдени от преустановяването и, както и незабавното му напускане на стаята, след получаването на сумата от 100 лв. от пострадалия. В показанията си свидетелят Н. обяснява, че непосредствена близост на удара в стената с главата му е възбудило основателен страх за живота и здравето му, което го мотивирало да се разпореди със сумата от 100лв., против волята му. В подкрепа на изводите за причините, поради които се подчинил и предоставил против волята си сумата от 100лв.- на подсъдимия са сведенията от свидетеля, че решил да ползва аварийното стълбище за да слезе във фоайето на хотела, поради страха си от това да се срещне отново с подсъдимия в асансьора, както и това, че подал сигнал на спешния телефон 112 от фоайето/рецепцията на хотела, където имало и други хора. Първостепенният съд е обсъдил показанията на свидетелката И. С. и правилно е намерил, че са относими към предмета на доказване, тъй като свидетелят е била пряк очевидец на случилото се между подсъдимия и свидетеля Н. в хотелската стая. Вярна е констатацията на СГС, че не е накърнена свидетелската годност на И. С.. Преценката на пострадалия, че вероятно същата е била употребила наркотични вещества не може да бъде споделена, поради това, че при описанието на поведението и в достатъчна степен се разкриват данни, за нейните възможности към съответния момент, да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да възприема факти и обстоятелства от значение за предмета на делото, още повече, че това може да се изведе включително от служебните действия на полицейските служители, отзовали се на обаждането на тел.112. Наличието на противоречия в нейните показания и тези на Н. съдът прие, че са поради личните отношения на свидетеля С. със С.. Настоящата съдебна инстанция приема, че чрез тях е проявена лична пристрастност и нежелание да участва в събирането на обвинителни доказателства срещу С., които биха допринесли към възможността подсъдимият да носи наказателна отговорност. От съвкупния анализ на показанията на свидетелката С., дадени пред настоящия въззивен съдебен състав и на досъдебното производство се установява, че поведението на подсъдимия С. след влизането му в хотелската стая е било преднамерено агресивно, първоначално проявено към нея, а в последствие и към Н.. Във въззивното съдебно следствие, С. съобщава, че първоначално подсъдимият започнал да й крещи, както и че й е посегнал, но не успял да я удари, тъй като се отдръпнала. Вербалната агресия е била насочена и спрямо свидетеля Н., но съдът не кредитира смекчената интерпретация на фактите в изложеното от нея, че двамата са разговаряли, като Д. С. само казал на „по-висок тон“ на Н., че трябва да предаде обратно взетия „остатък“ от парите, до размера на известната на С. договорка от 200лв. за предоставяне на сексуална услуга, доколкото Н. не е установено да е разговарял с него. Възприела е изреченото от подсъдимия, към Н. в смисъл, че „Времето било пари“. Заявеното от свидетелката пред САС, кореспондира и допълва изложеното по фактите в приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК (л.254-255 от ДП) и по реда на чл. 281, л.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л.246 от ДП). От тях е видно, че подсъдимият е претендирал възмездяване от Н. на изгубеното време на С. изричайки с агресивен тон към Н. упрека, че „Времето на момичето е пари“. Пряко е възприела и агресивното му поведение, демонстрирано като емоционална възбуда от подсъдимия, изразена с нанасяне на удари по стената и мебелите на стаята, като в разпита си пред разследващия полицай изразява своите възприятия, че по този начин подсъдимият С. всявал страх в присъстващите. Първоначално изложените показания съдържат в най – голяма степен правдивост, доколкото кореспондират с показанията на Н., като се забелязва постепенно смекчаване и неглижиране на агресивните елементи в поведението на подсъдимия, което съдът го отдава на опит да оневини подсъдимия в контекста на правилата наложени от подсъдимия в техните отношения. Доколкото сведенията и при разпита в хода на досъдебното производство са в по – голяма степен единни с показанията на Н., съдът прецени, че именно те, следва да бъдат кредитирани за изясняване на обективно случилото се. Това е основанието, поради което настоящият състав на САС не се довери на показанията на свидетелката, дадени на 14.01.2026г. във въззивното съдебно следствие в смисъл, че цялостното поведение на С. не съдържало проява на агресия към Н., че подсъдимият не е осъществил чрез него форма на психическа принуда към Н., който се разпоредил в резултат на това поведение на С. и против волята си със сумата от 100 лв. Съдът намери за недостоверни показанията и, че С. не е нанесъл удар на нивото на главата в стената зад Н., като част от демонстрацията на емоционална възбуда и агресия. На досъдебното производство тя е посочила, че е възприела конфликта между С. и Н., както и ударите, които подсъдимият нанасял по стените и мебелите в стаята, до предаването на търсената сума пари. Това, че свидетеля е имало възможност да възприеме стореното от С. се установява и от описанието на стаята от Н. и от показанията на свидетеля Д., който описва разположението на помещенията и мебелите в стаята. Обстоятелството, че стаята е имала антре (преддверие) с ширина 1,2м, в което подсъдимият стоял с гръб към входната врата и с лице към свидетеля Н., а С. се е намирала във вътрешността на стаята (на леглото), от където можело да се наблюдава поведението на Н. и С. в коридора пред входната врата. Не са налице достоверни доказателствени сведения за физически контакт между С. и Н., като в тази връзка първостепенният съд, правилно е отхвърлил като недоказани обвинителните твърдения по фактите, че подсъдимият С. е бутнал в областта на гърдите свидетеля Н.. Данни за нанасяни удари или бутане по тялото на потърпевшия не се съдържат дори в показанията на пострадалия, но това не означава, че не са осъществени действия насочени към психическо въздействие върху Н. да се разпореди с цялата установена сума от 200лв., независимо от възраженията му, че се отказал да получи сексуалната услуга. Такива обстоятелства не се сочат и от свидетелката С. при разпитите й в съдебната фаза на процеса, въпреки очевидните и намерения мотивирали последващите разпити, да оневини поведението на подсъдимия. Относно нанесената имуществена вреда на свидетеля Н., въззивната инстанция се довери на показанията на Н. и свидетеля С., дадени на досъдебното производство. От тях обосновано може да се приеме, че именно поради отправените заплахи от подсъдимият, същият е получил от свидетеля Н. пари. Размера на сумата не е от съществено значение, но доколкото банкнотите са били сгънати и пострадалия претендира за двете от по 50лв., съдът прие за достоверно да е предал и двете банкноти, подчинявайки се на агресивно заявените претенции на подсъдимия. Съдът отчете и ролята на подсъдимия при предоставянето на сексуални услуги от свидетелките С. и Т.. Очевидно е, че свидетелката С., защото имала договорка с подсъдимия да му предава цялата сума, предварително уточнена за предоставяните сексуални услуги, което се установява от съдържанието на показанията й пред СГС. В тази връзка, като достоверни САС приема заявеното от свидетелката във въззивното съдебно следствие, а именно, че свидетелят Н. й заплатил сумата от 200лв., която тя оставила на нощното шкафче, както и че след като решил да прекрати срещата си взел сумата от 100лв. обратно. Те напълно кореспондират с показанията на свидетеля Н., дадени на 14.01.2026г. Такова развитие на срещат между двамата свидетели притеснило свидетелката С., защото имала договорка с подсъдимия да му дава всички изкарани пари от проституцията (видно от показанията й пред СГС), поради което го информирала за случващото се в стаята по телефона. Възможността Д. С. да получи само част от сумата е причината същият да се появи незабавно след намерението на Н. да си тръгне, което е последвано от целенасочената агресивна демонстрация съчетана с удрянето по стените и мебелите в хотелската стая е в логична връзка с последиците и видимото поведение на С., да напусне стаята удовлетворен от получаването на цялата сума от 200лв., която очевидно му е предварително известна като предварително установена цена за предоставяне на сексуални услуги, независимо че не е присъствал на уговорката между С. и Н.. Въззивната инстанция не намира като логични и житейски обосновани показанията на свидетелката С., дадени на досъдебното производство относно причината за влизането на подсъдимия в хотелската стая по средата на т. нар. сеанс. С. е бил уведомен от С., че Н. (клиента) ще си тръгне по - рано, поради което като взел само 100лв., които се намирали на нощното шкафче, на него му станало ясно, че останалите пари с у пострадалия. Предвид това, нахлуването в стаята и агресивното поведение, заявявайки на свидетеля Н., че „времето на момичето е пари“ основателно е възприето като водещ мотив за установеното поведение на подсъдимия С., да получи цялата сума, включително с приложената форма на заплаха, която му била известна и предварително уговорена със С. да получава за сексуалната услуга. В хода на въззивното съдебно следствие и при проведената очна ставка не се установиха нови факти, доколкото свидетелите поддържаха своите по описаните по - горе обстоятелства. В случая е съществено, че С., след първоначалните сведения съобщени в разпита и по досъдебното производство, които съдът кредитира, променя част от твърденията си, за осъществен от С. удар в стената и за общата изразност и цели на агресивното поведение на С., което е въпреки несъответствието му с последователните в тази част твърдения на Н., поради което съдът не ги кредитира, като намира същите за недобросъвестно изложени, като повлияни от установените отношения между нея и С., като за тяхната промяна съдът прецени, че е с цел да оневини С. за стореното от него. Настоящият въззивен съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че обясненията на подсъдимия С. представляват изградена защитна теза за това, че на инкриминираната дата не е заплашвал и че не е искал пари от свидетеля Н.. Те се явяват изолирани и нелогични по следните съображения: Безспорно по делото се установи чрез показанията на свидетелите Н. и С., че последната е предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, като контактът с клиентите се осъществявал по телефон, публикуван в интернет обява. Свидетелката С. е категорична, че обявата е била публикувана от подсъдимия С., поради което същият е знаел и сумата за която се предоставя сексуалната услуга. Не е достоверно да е бил изненадан от присъствието на свидетеля Н. в хотелската стая, доколкото подсъдимият е бил наясно, че свидетелката С. по това време е с клиент и се надявал да се облагодетелства от обявената цена. САС не възприе, поради противоречащо на доказателствата по делото твърдението му изложени в негова защита, че е влязъл в хотелската стая, за да си вземе лични пари. На първо място, по делото е установено, че сумата от 200лв., която се намирала на нощното шкафче, представлявала заплатената предварително от свидетеля Н. сексуална услуга. Налице са и данни, че към момента на влизане на подсъдимия в хотелската стая, свидетелят Н. вече е прибрал половината от сумата – 100лв. (две банкноти от по 50 лв.) В тази насока са еднопосочни, както показанията на свидетелката С., така и тези на свидетеля Н. от 14.01.2026г. пред САС. В подкрепа на описаните по-горе приети факти и обстоятелства, съдът прецени и кредитира заключението на изготвената на досъдебното производство съдебнотехническа експертиза – Протокол № 451/10.12.2021г. на вещото лице С. С. за подаден от Н. сигнал за посегателството срещу него, чрез позвъняване на спешния телефон 112. Информирани чрез това обаждане, служители на МВР са посетили хотел „Рочентро“. Експертизата е отговорила коректно и пълно на поставените задачи и съдът възприе като обективни и пълни отговорите и, които кредитира изцяло. Кредитира изцяло и заключението на физико-химичната експертиза Протокол № 403- Х/2022 от 24.06.2022г., изготвена от вещото лице Р. А., но изводите от тази експертиза не допринася за изясняване на фактите по предмета на настоящото дело. Чрез заключенията на експертизата се установява, че по изследваното веществено доказателство – лула за пушене, са открити следи от наркотично вещество. Въззивната инстанция цени като годно писмено доказателство извлечението от регистър гости на хотел „Рочентро“, от който е видно, че на 23.06.2021г. именно подсъдимият е наел стая № 404 в хотела. В тази насока са и показанията на свидетеля Д. Д., който го е регистрирал като гост. Този факт не се отрича и от самия подсъдим, поради което не са налице пречки да не бъде кредитирано съдържанието на регистъра. Не се спори и по информацията установена с кредитираните от първостепенният съд писмените доказателствени средства – протоколите за обиск на свидетелките В. Т. и И. С.. Процесуално-следствените действия са извършени при съблюдаване на правилата на чл.164 от НПК. Извършените процесуално-следствени действия са в подкрепа на заявеното от Т. и С., че са били задържани при извършената проверка по сигнал на свидетеля Н. в хотел „Рочентро“. Като относими към предмета на доказване, настоящият въззивен съдебен състав цени като годни писмени доказателствени средства и протоколите от извършените разпознавания от свидетелите Н. и Д. Д.. Те са изготвени съобразно правилата на НПК и от съдържанието им е видно, че двамата са разпознали подсъдимия Д. С., а именно – свидетелят Д. го е посочил като лицето, наело стая № 404 в хотел „Рочентро“, а свидетеля Н. – като лицето, което чрез заплашителното си поведение е придобил инкриминираните парични средства, противно на волята на пострадалия. От правна страна: При така установените факти, въззивният съдебен състав намира, че подсъдимият Д. С. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Законодателят е регламентирал основните съставомерни признаци на престъплението изнудване в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от НК. От обективна страна, субектът на престъплението с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, трябва да е предприел активни действия да принуди друго лице, използвайки сила или заплашване, да извърши, пропусне или претърпи нещо против волята му, поради което на него или друго лице се причинява имотна вреда. В случая с изпълнителното деяние е осъществена „принуда“, която съдържа форма на престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята му, като деецът е използва заплашване, в резултат на което пострадалия се подчинил и предал инкриминираната сума. Фактите относими към обективната и субективна съставомерност на престъплението, за което е била ангажирана наказателната отговорност на подс.С. са били изяснени в пълнота. С атакувания съдебен акт, състава на СГС вярно е установил, че на 23.06.2021г., в гр. София, в хотел „Рочетро“ на пл. Възраждане № 2, подсъдимият Д. С. с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил Н. Н., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да му предаде сумата от 100 лв., като му казал „Времето на момичето е пари…Ако искаш да излезеш от тази стая, ще платиш 50лв.!“, след което замахнал с юмрук към Н. и нанесъл удар в стената до него, в резултат на което Н. му предал две банкноти с номинал от 50 лв. и по този начин му причинил имотна вреда от 100лв. От доказателствата по делото е видно, че при влизането в хотелската стая, където се намирали С. и пострадалия Н., подсъдимият е проявил съзнателно демонстрирана агресивност, изразяваща се в крясъци и блъскане по стените и мебелите в стаята, като в момента когато се обърнал в близост и в лице към Н. му препречил и възможността да напусне стаята. В последващата комуникация с него, подсъдимия пречил на Н. няма да излезе от стаята, като ясно артикулирал желанието си, да му бъде предоставена цялата сума, която е била обявена в интернет за сексуален контакт със С. в стаята. За да подсили раздразнението си и за да демонстрира, какво може да се случи с пострадалия ако не се подчини, ударил стената в страни от главата на пострадалия. Това поведение красноречиво описвало риска пред който е бил изправен Н., ако не му предостави остатъка от обявената сума за сексуалната „услуга“. Именно тази поредица от насочени действия и думи от подсъдимия ясно е съобщила на Н., какво следва да стори и се явява причината, която го принудила противно на волята си, да предаде държаните от него 100лв. на С.. Престъплението по чл. 214, ал. 1 от НК е резултатно, като в случая имотната вреда реално е настъпила в патримониума на пострадалото лице. Налице е материалното изискване, настъпилото увреждане да се намира в причинно-следствена връзка с упражнената принуда от страна на дееца. В настоящия казус престъпният резултат е налице, тъй като свидетелят Н. Н. се е разпоредил против волята си със сумата от 100лв. Настъпилото обедняване на последния безспорно се доказа, че е следствие от отправените заплахи от подсъдимия и нанасяните удари с цел сплашване в стената и мебелите в хотелската стая. Въззивната инстанция се солидаризира с извода на СГС, че е налице квалифициращия признак по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК, а именно – деянието да е извършено при условията на опасен рецидив. За да бъде определено едно престъпление като извършено в условията на опасен рецидив, деецът следва да е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК или е извършил престъплението, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както и да не е изтекъл по-дълъг срок от 5 години от изтърпяване на наказанието. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Д. С. е, че е бил осъден по одобрено споразумение, сключено по НОХД № 9913/2020г. по описа на СРС, в сила от 02.09.2020г., с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпления по чл. 198, ал. 1,вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, като за двете деяния на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 4 месеца, което да търпи при първоначален общ режим. Същите представляват тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а определеното общо наказание по чл. 23 от НК не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, нито е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК, тъй като изминалият период от време от постановяването на определението по НОХД № 9913/2020г. до извършването на настоящото престъпление – 23.06.2021г. е по-малък от една година. От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимото лице при форма на вината пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Осъзнавал е, че свидетелят Н. не желае да се разпореди с намираща се у него сума, че единственият начин да го принуди да я предаде, е чрез въздействие върху психиката му в конкретните условия, с което да го принуди да се подчини и да предаде сумата. Чрез набор от целенасочени действия, чрез привидно емоционално и агресивно поведение, съчетано с демонстрация на физическа сила при нанасяне на удари по стената и мебелите в стаята, включително в непосредствена близост до жизнено важен орган – главата на Н., подсъдимия е целял да го принуди да му предостави паричната сума, за която знаел, че С. и Н. се договорили. В случая след получаване на сумата, незабавно напуснал стаята, с което резултатно е осъществил и користната цел на принудата, съзнавайки че причинената имотна вреда е резултат от заявеното му поведение, че с нея причинява противно на волята на пострадалия имотна вреда, като пряко е целял настъпването на така престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане. Въззивната инстанция намира, че възражението на прокурора срещу присъдата, в частта, с която СГС е изменил квалификацията на деянието, за което подсъдимият С. е бил признат за виновен, е неоснователно. Действително е налице дублиране на престъпните състави по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК и чл. 214, ал. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК, като разликата между двете разпоредби е в санкционната им част, а именно – тежестта на кумулативно предвидените наказания глоба и конфискация до ½ от имуществото на дееца (която има акцесорен характер в санкцията по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК). Резонно прокурорът е отбелязал, че се касае за две разпоредби, чиито редакции са от 1995г., респ. 1997г., но не може да бъде споделено мнението, че разпоредбата на чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК, чиято редакция е от 1995г. (ДВ бр. 50), е изгубила своето правно значение и същата е мълчаливо отменена, поради следните съображения: При постановяване на присъдата, съдът е длъжен да съобрази освен фактите и обстоятелствата, очертаващи съставомерните признаци на престъпното деяние, да отмери санкция, съответна на обществената опасност на деянието и дееца, да приложи съответния закон, който съответства на установените факти и обвинението. В случая деянието е резултатно, поради което е приложима ( доколкото деянието представлява опасен рецидив), съответната материална норма на чл.214 НК и квалификация на извършеното престъпление, следва да е по реда на чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК. От теоретична страна, при колизия на правни норми следва да се приложи поблагоприятната за дееца, независимо дали става въпрос за различни редакции на една и съща разпоредба или на дублиращи се такива. Ето защо, въззивната инстанция намира, че правилно СГС е приел, че деянието, за което е признал подсъдимия С. за виновен, следва да бъде квалифицирано по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК, а не по чл. 214, ал. 2, т. 3, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК. Въззивната инстанция намира за неоснователно и възражението на защитата, че отношенията между подсъдимия и свидетеля Н. имат гражданскоправен характер. За да бъде валидно сключен един граждански договор, законът изисква той да не противоречи на закона или да го заобикалят, както и добрите нрави (по аргумент от противното от чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). От доказателствата по делото може да се заключи, че ролята на подсъдимия била посредническа при предлагането на сексуални услуги от свидетелските И. С. и В. Т.. Тази дейност сама по себе си е въздигната от законодателя в престъпление (чл. 155 от НК), поради което, защитните доводи за наличие на гражданско правна „сделка“ при нищожност (поради противоречие на добрите нрави) на престацията, не може поради противоречие със закона да бъде обявена за валидна правна сделка. Такава „услуга“ не подлежи и на деклариране по същите причини и за нея не може да се заплати данък. Защитната теза е несъстоятелна и от теоретична страна поради това, че свидетелят Н. е съзнавал, че е имал някакъв вид договаряне само със С., по която подсъдимия не е страна. По наказанието: За престъплението по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора част от имуществото на виновния. Въззивната инстанция счита, че отмерената санкция на подсъдимия Д. С. е законосъобразна и справедлива. СГС е обсъдил отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и се е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца, като основателно е индивидуализирал наказанието според правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. САС се солидаризира със становището на първата инстанция, че като изключително смекчаващо обстоятелство следва да се отчете ниската стойност на предмета на престъплението, а именно – сумата от 100лв. Същата се явява с 6,5 пъти по-ниска от размера на минималната работна заплата за страната за 2021г. (ПМС № 331/26.11.2020 г.). Ето защо, определянето на наказание в рамките на законово предвидения минимум, би се явило несъразмерно тежко. Наред с това, СГС е приел, че като отегчаващо вината обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия С., което е правилно, но само относно онази предходна съдимост, която не е включена в деянията и наказанията, които определят квалификацията на настоящото престъпление като извършено при условията на опасен рецидив. САС намира, че размерът от 2 години за наложеното наказанието лишаване от свобода е справедлив и съответен на целите на чл. 36, ал. 1 от НК. Времето изминало от предходното деяние, съдържа данни, че не е била постигната личната превенция с предходно налаганите наказания. Същевременно, като отчита казуално, съответните конкретни вредни последиците от извършеното престъпление по делото, настоящият състав се съгласи с определения размер от СГС при налагане на наказанието, а именно: под ½ от законово предвидения минимум. СГС законосъобразно е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, а именно – престъплението по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК е извършено умишлено и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложеното му наказание, което не е отложено на основание чл. 66 от НК. САС се солидаризира със становището на първостепенния съд, че на основание чл.55 ал.3 НПК, не е необходимо да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500лв. (равняващо се на 255,65 евро), наред с наказанието лишаване от свобода. От една страна, подсъдимият е безработен и не разполага с лични доходи, а от друга – предвиденият размер на глобата от законодателя не би оказал необходимия превъзпитателен и поправителен ефект спрямо С.. Поради същите причини въззивната инстанция намира за правилна преценката на СГС да не наложи и акцесорното наказание „конфискация до ½ от имуществото на виновния“. С оглед изхода на делото, първостепенният съд законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия сторените съдебни разноски на досъдебното производство в размер на 537.22лв. (липсват съдебни разноски, направени в хода на съдебното следствие). САС обаче счита, че са налице основания за намаляването на присъдения размер на разноските, поради неотносимост на част от тях към разходите по съдопроизводството касателно обвинението, за което е бил осъден С.. Според настоящата инстанция подсъдимият не следва да дължи заплащането на съдебни разноски за изготвянето на заключенията на ФХЕ – Протокол № 403-Х/2022г. от 24.06.2022г., тъй като тя не касае обвинението на подсъдимия С.. По делото са изготвени още Съдебно-психиатрична експертиза и Технико-документна експертиза – Протокол № 63/10.02.2023г., които не са били приобщени в производството по реда на чл. 282 от НПК, поради което сторените разходи за изготвянето им също не са дължими от подсъдимото лице. Ето защо, виновното лице следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР, само останалите разноски, а именно: сумата от 45,65 евро (88,50 лв.) за изготвянето на съдебнотехническата експертиза – Протокол № 451/10.12.2021г. Присъдените разноски в размер над сумата от 45,65 евро (88,50 лв.), а именно тези от 448,72 лв., като разлика до сумата от 537.22лв. за която е бил осъден, следва да останат за сметка на държавата. Поради изложените съображения, Апелативен съд - София