Решение № 951 от 16.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 508/2026 г.

С решение от 10.10.2025г по гр.д. № 513/2022 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд са отхвърлени предявените по реда на чл.153 ЗОНПИ от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество искове против В. В. А. и Е. Н. Г., както следва с пр. основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата от В. В. А. сумата в размер на 3 800 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг.••••••••; сумата в размер на 2 300 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мултипла“ с peг. № ••••••••; сумата в размер на 11 100 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р1“ с peг. № ••••••••; сумата в размер на 4 900 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „БМВ“, модел „325 ЦИ“ с peг. № ••••••••; сумата в общ размер на 205.50 лв., представляваща налична сума по сметка № ••••••••, открита в „Райфайзен банк България“ ЕАД. С правно основание чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от Е. Н. Г. мотоциклет, марка „Хонда“, модел „КФ 03“ с рег. № •••••••• с пазарна стойност на мотоциклета към настоящия в размер на 2 000 лв, и в тежест на КОНПИ са присъдени деловодни разноски. С определение от 18.12.2025 г. е отхвърлена молбата на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 10.10.2025г в частта за разноските, в която комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 6 399,32лв и в частта за разноските в полза на ответниците в размер на 3088лв и 1500лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез ст. инспектор З. с оплаквания за неправилност. Основните съображения са против решаващите мотиви на съда, че към края на проверявания период, имуществото на проверяваните лица се е увеличило със стойност от 33 248,95 лв., което не може да обоснове превишение, доколкото е под изискуемите се 150 000 лв - следователно не е налице значително несъответствие по см. на nap. 1 т.З от ДР на ЗОНПИ. Изтъква се, че основният извод на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които по несъмнен начин се установява наличието на всички предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, включително наличието на значително несъответствие. В тази връзка се сочи съдебно- икономическата експертиза, чието заключение установява несъответствие между нетния доход и имуществото на ответника в размер на 332 797,30 лв. - стойност, значително надхвърляща законоустановения праг от 150 000 лв. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал поясненията, дадени с ТР №4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, че „...само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период, може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито.“ В този смисъл се посочва, че първоинстанционният съд търси минимална стойност на наличното имущество на ответниците в края на изследвания период, като такова изискване не съществува нито в специалния закон, нито в цитираното тълкувателно решение. Пояснява се, че законът не поставя изискване за минимална стойност на имуществото, като предпоставка за отнемане на незаконно придобитото имущество, напротив в nap. 1, т. 3 от ДР на специалния закон е регламентирано понятието „значително несъответствие“, което е разлика между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. В тази насока се изтъкват допълнителни подробни съображения и се цитира съдебна практика. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете. В срок е постъпил отговор от въззиваемия- ответник В. В. А. чрез пълномощник адв. З., с който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Посочва се, че в мотивите на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е изрично посочено, че стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период, и само когато несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Изтъква се, че между притежаваното от него имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период няма незаконни доходи, нито е налице превишение, при което имуществото да се е увеличило в края на проверявания период 12.07.2009 г. 12.09.2019 г., напротив налице е намаляване на имуществото в края на проверявания период и следователно липсва първата предпоставка, на която се основават исковете. Изтъкват се възражения против доводите на Комисията, че в имуществото е включена сумата от 145 528,64 лв. като внесени средства по банкови сметки, които не формират наличността по сметка, която би следвало да представлява имущество, съгласно дефинициите на ЗПКОНПИ. Разликата между размера на средствата при входящите и изходящите операции формира наличност по сметка, а за проверявания период сумата на средствата от изходящи операции по банковите сметки е по-голяма. За внесените по разплащателните сметки средства Комисията не е взела предвид изтеглените преди това средства, като мотива на Комисията: „за внесените суми не се установиха законни източници на средства за придобиването им, поради което те са незаконно придобито имущество “ е незаконосъобразен. Посочената сума от 145 528,64 лв., като внесени средства по банкови сметки, е получена като сбор от сумите, посочени като внесени средства по сметки при икономическия анализ за отделните години. Но като се сумират всички посочени от Комисията внесени суми при детайлното разглеждане на сметките се получава по-малка сума. Относно преобразуването на парични средства по банкови сметки, те са получени и връщани суми от и на трети лица или една и съща сума е ползвана за закупуване и разпореждане с МПС. Банковите извлечения са достатъчно доказателство за предоставяне и връщане на сумите, което се доказа и от свидетелските показания. Относно пътуванията в чужбина, твърдените за разходвани средства са посочени без основание от комисията, тъй като ответникът е живял и работил в Италия и когато има пътуване и престой в Италия, той не е разходвал средства за хотели, тъй като живял при свой приятел в Рим - П. М., който е депозирал показания пред съда по този въпрос. Изтъква се в обобщение, че изводите на Кюстендилски окръжен съд, довели до постановяване на обжалвания съдебен акт, са изведени и обосновани от събраната по делото фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при установена законност на източните на доходи и на липса на предпоставките на §1, т.З от ДР на ЗОНПИ. В срока за отговор въззиваемата –ответница Е. Н. Г. не е взела становище. Постъпила в срок е частна въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против определение от 18.12.2025г по същото дело, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба само от насрещната страна В. В. А. чрез пълномощник адв.З., с който се иска потвърждаване на обжалваното определение. При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били са искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ. В постъпилото мотивирано искане се претендира да се отнеме от В. В. А. и Е. Н. Г. (съжителстващи на съпружески начала) подробно описано имущество. Производството от Комисията е образувано с решение № 2634/25.05.2022г на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ въз основа на уведомление от ОП Кюстендил за извършени престъпления от лицето В. А., привлечен като обвиняем по чл.276, ал.6 НК и чл.354а, ал.1, изр. първо, пр.4 НК и извършена проверка, обхващаща периода 12.07.2009г- 12.07.2019г. с твърденията, че е налице несъответствие в размер на 335 408,69лв, което се явявало значително по смисъла на & 1, т.3 от ДР ЗОНПИ . В писмените си отговори и двамата ответници оспорват исковете. Първият от тях В. А. е направил възражения, че по време на проверката са доказани законни източници на доходи и не е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период в сравнение с началото му. Твърди се неправилен анализ на комисията за значително несъответствие между имущество и нетен доход, защото не са взети предвид банковите извлечения относно сумите на изходящите операции, и че в края на проверявания период не е разполагал с претендираните за отнемане суми. В писмения отговор ответницата Е. Г. е направила сходни по същество възражения против изводите на комисията, че е налице значително несъответствие в размер на 159 982,91 лева за проверявания период, че не се сочат, съответно ангажират доказателства за съпричастност при придобиването на имуществото, и че несъответствието трябва да се изчисли поотделно за всеки от тях, а не в общ размер. С определение от 13.12.2023г първоинстанционният съд частично е прекратил производството, поради оттегляне на исковете за част от имуществото. От фактическа страна пред първата инстанция е изяснено /и не се спори пред въззивната/, че ответниците са съжителствали на съпружески начала на един и същи адрес в гр.•••, от което имат родено през 2013г малолетно дете С. А. /том I, стр. 102 и сл./. Ответницата Е. Г. има и друго ненавършило пълнолетие дете А., родено през 2009г, което живее със семейството на същия адрес в гр.•••. Не е спорно и се установява, че проверката на Комисията е инициирана на 12.07.2019 г. /т.I, стр. 63/ след постъпило от ОП Кюстендил уведомление по чл. 25 от ЗОНПИ (т.I, стр. 63) за образувана проверка по чл. 107, ал.2 от ЗПКОНТИ /сега ЗОНПИ/ срещу ответника В. А.. Последният е привлечен с постановление от 20.06.2019 г. /т.I, стр. 59/ като обвиняем за престъпления по чл.278, ал.6 от НК /за притежание на три броя старинни монети без надлежно разрешително по ЗКНВП/ и за престъпление по чл. 354, ал.1, изр. първо, пр.4 НК / за притежание на наркотично вещество кокаин 6,06 грама със съдържание на активно вещество 74,67% на стойност 1333,20лв без надлежно разрешително по ЗКНВП. С присъда от 21.09.2020 г. по НОХД № 171/2020 г. ответникът В. А. е признат за невиновен за престъплението по чл. 278, ал.6, пр.1 от НК и оправдан по него с налагане на административно наказание за нарушение по чл. 107 от ЗКН вр. с чл. 10 и 11 от Наредба № Н-З от 03.12.2009 г. вр. чл. 228 от ЗКН. Със същата присъда е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.1 от НК, преквалифицирано с решение от 10.06.2021 г. по ВНОХД № 367/2021 г. на САС по чл. 354а, ал.3 от НК и потвърдено по новата правна квалификация – държание на наркотично вещество. От писмените доказателства става ясно, че в периода 2000-2008г ответникът е живял в Италия, след това пребивавал в Италия и България, а от 2010г имал фактическо съжителство с втората ответница. Пред първата инстанция е изяснено въз основа на писмените доказателства, че ответникът В. А. е придобил в собственост /нот. акт за покупко- продажба №113, т. т.I, рег. № 1319, нот. дело №104 от 08.04.2008 г. на нотариус Д. Г./ чрез покупко-продажба срещу цена от 4 320лв втори жилищен етаж от сграда с № 68789.15.332 по кадастралната карта на гр. ••• със ЗП 87 кв.м, ведно с прилежащата към етажа ½ ид.ч. от имота, в който е построена сградата с площ 232 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в имота сграда - гараж с № 68789.15.332.2 със ЗП 30 кв.м., придобит през 2008г преди проверката. От справките КАТ- ПП и НАП се установяват придобивания на МПС в рамките на релевантния период и разпоредителни сделки с тях, притежавани от ответниците дружествени дялове в дружествата „А. 0105“ЕООД и „В.ио 2011“ЕООД, а от МВР ГД „ГП“ информация за преминаване през ГКПП на страната. В информационната система на НОИ /т. Iа, стр.253/ няма данни за изплащани парични обезщетения по ДОО, за безработица и пенсии по отношение на ответника В. А., такива са изплатени на Е. Г. за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете, също за безработица. По делото е събраната банкова информация /т. Iа, стр.326- т.II- 525 / относно банковите сметки на ответниците и движението по тях /теглени и внасяни суми/ през проверявания период. С покана изх. № 5983/27.06.2022 г. /т.II, стр. 581/ ответникът В. А. е уведомен за възможността в 14-дневен срок да предостави писмена декларация за обстоятелствата, отнасящи се за проверявания период, в който срок е бил процесуално активен и предоставил изисканата информация. Пред първата инстанция е приета автотехническа експертиза, с която са определени средните пазарни стойности на превозните средства, както следва: мотоциклет, марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“ към датата на отчуждаването- 27.04.2010 г. е 6 502 лв.; на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „106“, към датата на придобиване- 20.06.2014 г. е 1 240.30 лв.; на лек автомобил марка „Ровър“, модел „214 СИ“ към датата на отчуждаване- 21.04.2017г. е 1 275.75 лв.; на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Р6Л“ към датата на придобиване- 20.05.2010 г. е 7 289 лв.; на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, към датата на придобиване- 28.10.2013 г. е 7 886 лв., , а към датата на депозиране на исковата молба- 12.09.2022 г. е 1501.50 лв.; на лек автомобил, марка „Ситроен Ксара“, модел „Пикасо 2,0 ХДИ“ към датата на придобиване- 09.01.2015 г. е 3733 лв.; на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Сикстийн“, към датата на придобиване- 22.05.2017 г. е 1 442 лв., а към датата на отчуждаване- 05.04.2019 г. е 1 150 лв.; на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ към датата на придобиване- 29.01.2015 г. е 1732.50 лв.; на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мултипла“ към датата на придобиване- 11.05.2018 г. е 3 420.45 лв„ а към датата на предявяване на исковата молба- 12.09.2022 г. е 2 660.35 лв.; на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р1“ към датата на придобиване- 02.01.2019 г. е 11 264 лв., а към датата на исковата молба- 12.09.2022 г. е 6 43 7 лв.; на лек автомобил марка м.„БМВ“, модел „325 ЦИ“ към датата на придобиване- 05.07.2019 г. е 8080 лв., а към датата на предявяване на исковата молба- 12.09.2022 г. е 7324 лв.; на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ към датата на придобиване- 08.07.2011 г. е 4882 50 лв а към датата на отчуждаване- 14.10.2013 г. е 4252.50 лв.; на лек автомобил,’марка „Мерцедес“, модел „А 200 ЦДИ“ към датата на придобиване- 19.12.2013 г. е 8750.50 лв., а към датата на отчуждаване- 24.10.2016 г. е 6237 лв.; на мотоциклет, марка „Хонда“, модел „КФ 03“, към датата на придобиване-03.08.2015 г. е 1 3 89 лв., а към датата на подаване на исковата молба- 12.09.2022 г. е 572 лв. В допълнително заключение в.л. оценител инж. К. след детайлно запознаване с техническите характеристики на лек автомобил м.„БМВ“, модел „325 ЦИ“ е коригирал средната му пазарна цена: към датата на придобиване- 05.07.2019 г. 5 656 лв., а към датата на предявяване на исковата молба на 12.09.2022г. - 5 127 лв. Пред първата инстанция е приета икономическа експертиза на в.л. В., в която са изчислени приходите на ответниците за периода от 12.07.2009г. - 12.07.2019г., с конкретизиране на размер на обичайните и извънредни разходи по вид и стойност за исковия период по години, както и размер на нетните им доходи. Според констатациите на икономическата експертиза налични в патримониума на ответниците към края на проверявания период са 2 лв. дялове от капитала на „В.ио 2011 “ЕООД, наличност по банкова сметка •••••••• в Райфайзенбанк с титуляр В. А. в евро- 105.10 евро /205.56 лв./; мотоциклет „ Ямаха“, м.“ИЗФ“ Р1 /отчужден след края на проверката/; автомобил м. „Рено“ м. „Клио“ отчужден на 16.05.2022 г., автомобил „Фиат“ м. „Мултипла“ /отчужден след края на проверката/, автомобил БМВ, м. „325 ЦИ“, отчужден на 06.04.2022 г. и мотоциклет „Хонда“. Пред първата инстанция във връзка с възраженията на ответниците са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. В показанията на св.С. /без родство с ответниците/ се посочва, че в периода 2016-2017г ответникът А. е работил в Италия и в този период свидетелят го посещавал. По негова сметка в Райфайзенбанк лично свидетелят превеждал суми от по 1000, по 500лв, общо около 5000-6000лв, за да му купува по-евтини неща от там. Свидетелят посочва, че ответникът А. е пребивавал в Италия от 2000г, работил в строителството, на автомивка, през 2017г бил при него около три месеца и той му помогнал да си намери работа. В този смисъл са показанията на св. Х.- съпруга на първия свидетел С., според която в този период 2017г също превеждала пари по сметката на ответника А., предназначени за мъжа й, защото нямал достатъчно средства. Сходни обстоятелства посочват свидетелите О. и К., първият превеждал по сметката на ответника в Райфайзенбанк суми 900евра и преди пет-шест години 700лв, които били за лични негови разходи, а вторият, че преди десет години му превел 1500евра, за да му купи от Италия лаптоп и телефон. Св. П. М. пък посочва, че познава и двамата ответници от преди десет години, с В. А. заедно съжителствали в Италия, той отсядал в дома му и работел като градинар, понякога му помагал в неговата работа /свързана с ремонти/, а когато идвал за кратко също бил при него, защото били приятели и не е имало случай, в който да отсяда на хотел. Пред въззивната инстанция в изпълнение на указанията за уточняване престъпните дейности, от които твърди, че произхожда имуществото, Комисията е въвела допълнителни доводи, че престъплението по чл.354а, ал.1 НК въз основа на което е образувана проверката, преквалифицирано от САС по чл.354а, ал.3 НК, е деяние, което по своя вид и характер е насочено към реализиране на незаконни доходи – държанието на високорисково наркотично вещество е с висока степен на обществена опасност, утежнено от обстоятелството, че наркопрестъпността е сериозен криминогенен фактор, от естество да генерира приходи от престъпен произход, и е включено в обхвата на чл.108 ал.1 ЗОНПИ. Представени със становището са доказателства за други осъждания по чл.343б ал.1 и чл.343г НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта. При така изяснената фактическа обстановка се приема следното: В производството по гражданска конфискация приложение намират нормите на ЕКПЧ (чл. 1 на Протокол № 1), свързани със защитата на собствеността, както и решения на Европейския съд по правата на човека, съдържащи основни разяснения относно ограничаването на правото на собственост (напр. решението по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, Т. и други срещу България, жалба № 50705/11 и пр.). Категорично Европейският съд в своите актове очертава рамката на гражданската конфискация, като подчертава, че от съществено значение е националните съдилища, разглеждащи исканията за отнемане, да установят престъпленията или административните нарушения, от които се твърди, че произхожда имуществото, чието отнемане се иска, и връзката между тези нарушения и въпросното имущество. В този смисъл от значение са всички обстоятелства, които дават обща характеристика на престъпната дейност, от която се твърди, че са реализирани незаконни доходи. Проверката по ЗОНПИ започва само при наличие на обвинение за някое от изчерпателно изброените в закона престъпления /чл. 108 ал. 1 от ЗОНПИ/. В контекста на престъпленията с наркотици, чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗОНПИ включва деянията по чл. 354а, ал. 1, 2 и 4 от Наказателния кодекс (НК) – производство, държане с цел разпространение, както и квалифицирани състави /чл. 108 ал. 1 т. 25 от ЗОНПИ/. В настоящия казус се разглежда хипотезата, при която производство по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) е образувано въз основа на първоначално обвинение за държане на наркотици с цел разпространение (чл. 354а, ал. 1 от Наказателния кодекс), но впоследствие деянието е преквалифицирано с окончателно съдебно решение в държане за лична употреба (чл. 354а, ал. 3 от НК). От значение за допустимостта на производството е, че съставът на чл. 354а, ал. 3 от НК, който се отнася до държание на наркотици (без цел разпространение, за лична употреба), е бил включен в обсега на предикатните престъпления по ЗОНПИ (чл. 108 ал. 1 т. 25 от ЗОНПИ; чл. 354а ал. 3 от НК) в действащата редакцията ДВ бр.2018 към образуване на проверката (изключен от обхвата на чл.108 ал.1 т.25 с изм. ДВ бр.18/07.2025г.), но също и че производство по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) е образувано въз основа на първоначално обвинение за държане на наркотици с цел разпространение (чл. 354а, ал. 1 от НК), впоследствие преквалифицирано с окончателно съдебно решение в държане за лична употреба (чл. 354а, ал. 3 от НК). Въпреки че окончателната присъда е за престъпление извън обхвата на ЗОНПИ, съдебната практика в сходни случаи, приема, че производството за отнемане остава процесуално допустимо, ако първоначалното обвинение е било за предикатно престъпление (в случая по чл. 354а, ал. 1 от НК), което следва от принципа за независимост на гражданското производство по ЗОНПИ от изхода на наказателното дело, закрепен в чл. 153, ал. 5 и 6 от ЗОНПИ.] Действително съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава въпреки от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Независимо от това в хипотезата, при която производство по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) е образувано въз основа на първоначално обвинение за държане на наркотици с цел разпространение (чл. 354а, ал. 1 от Наказателния кодекс), но впоследствие деянието е преквалифицирано с окончателно съдебно решение в държане за лична употреба (чл. 354а, ал. 3 от НК) следва да се държи сметка за пропорционалност и изискване за причинна връзка дали отнемането на имущество трябва да отговаря на принципа на пропорционалност, заложен в чл. 17 от Конституцията, чл. 4 от ЗОНПИ и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. [Чл. 17 от Конституция; Чл. 4 ал. 2 от ЗОНПИ. Практиката на ВКС и ЕСПЧ е категорична, че механичното установяване на „значително несъответствие“ в доходите не е достатъчно за отнемане. В ключови /вече цитирани решения като „Т. и други срещу България“ и „Й. и други срещу България“/, ЕСПЧ постановява, че за да бъде намесата в правото на собственост пропорционална, националните съдилища трябва да установят и обосноват причинно-следствена връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност, послужила като повод за проверката, и имуществото, чието отнемане се иска. [Решение по дело 50705/11;11340 на ЕСПЧ; Решение по дело 265/17;26473 на ЕСПЧ; Решение по дело 57002/11;61872 на ЕСПЧ] Отнемането на активи само въз основа на презумпцията, че са незаконни поради липса на доказан законен доход, без да се посочи конкретното противоправно поведение, от което произтичат, представлява нарушение на Конвенцията. [Решение по дело 265/17;26473 на ЕСПЧ] и липсата на установен законен източник не замества това предположение, а само облекчава доказването. [Тълкувателно решение по дело 7/2013 на ВКС]. От фактите по делото става ясно, че ответникът В. А. е осъден за престъпление по чл. 354а ал.3 НК за това, че на 19.06.2019г е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 6,06гр със съдържание на активно действащ компонент 74,67% на стойност 1 333,20лв. Когато престъплението по своята същност не генерира доходи (какъвто често е случаят с държането на наркотици за лична употреба, което е свързано с разход) трябва да е налице връзка между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност на лицето – пряко, така и косвено, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й. В случая комисията не е обосновала твърдението си за наличие на такава връзка, а от събраните доказателства не може да се направи основателно предположение, че лицето се е облагодетелствало именно от конкретната престъпна дейност /доколкото държането на наркотично вещество на общо тегло 6,06гр не сочи на възможност за набавяне на средства от престъпна дейност през проверявания период предвид вида на престъплението /държане на наркотично вещество/, липсват и доказателства, обосноваващи предположението, че имуществото, придобито от ответника, е със средства от тази престъпна дейност. Престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК (държане за лична употреба) по своята същност е консумативно – то е свързано с разходи, а не с генериране на приходи, поради това е логически невъзможно да се направи обосновано предположение, че от такова деяние са придобити средства за закупуване на значително имущество. Общата цена на наркотичното вещество /1 333,20лв /, липсата на доказателства за извършени други престъпления, свързани с финансова облага на ответника, както и събраните доказателства, свързани с начина на придобиване на процесното имущество, не дават основание да се приеме, че в придобиването му са вложени средства от престъпна дейност. Действително в исковата молба е изтъкнато като основание /макар и да не се поддържа изрично в становището-уточнение от 20.04.2026г./, че спрямо В. А. е образувано наказателно производство за престъпление 278 ал.6 предл. първо НК за държание на археологични обекти –2 бр. монети неидентифицирани и нерегистрирани по ЗКН, на стойност 5 и 150лв, за което е оправдан с налагане на административно наказание за нарушение по чл. 107 от ЗКН вр. с чл. 10 и 11 от Наредба № Н-З от 03.12.2009 г. вр. чл. 228 от ЗКН. На първо място престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, което криминализира държането на неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти, не фигурира в обсега на чл. 108 ЗОНПИ), понастоящем инкорпориран в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и не може да служи като самостоятелно правно основание за започване на проверка и последващ иск за отнемане на имущество. При наличие на оправдателна присъда административното нарушение по ЗКН като самостоятелно основание за започване на проверка въз основа на установено административно нарушение следва да отговаря [Чл. 109 ал. 1 от ЗОНПИ] на предвидени кумулативно изисквания - нарушението да е от естество да създава облага и стойността на тази облага да е над 50 000 лв. към момента на придобиването . В разглеждания случай е наложено административно наказание за нарушение на чл. 107 от ЗКН във връзка с чл. 10 и 11 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. [Чл. 107 ал. 1 от ЗКН/. Това нарушение се изразява в неизпълнение на процедурното задължение за идентификация и регистрация на притежаваните археологически обекти, което е от формален характер и само по себе си бездействието да се регистрират две монети не е дейност, която генерира имотна облага /генериране на приходи или икономическа изгода/ – в този смисъл първо от конкретното нарушение не произтича имотна облага, и второ и да има такава, тя не е на стойност над 50 000 лв., напротив материалната им стойност е незначителна /150лв и 5лв/ в този смисъл са и мотивите на наказателния съд/. И на края, от служебните справки на съда също се установява, че ответникът В. А. има и други осъждания, които следват по време проверявания период по чл.343б ал.1 вр. чл.343г НК –управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, също и ответницата Е. Г. по чл.343б ал.3НК, но те не са от естество да генерират приходи. В обобщение на изложеното до тук следва, че не е доказана престъпна дейност, от която да произхожда имуществото и това е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, без да се налага обсъждането на останалите предпоставки. Правилни в случая са доводите в жалбата на ищеца, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ЗОНПИ, като е отъждествил притежаваното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“, без да изчисли нетния доход на ответниците за проверявания период. Трайна по въпроса е практиката на ВКС, че за да се прецени дали несъответствието е значително (над 150 000 лв.), е необходимо да се вземе предвид нетният доход, който включва доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с обичайни и извънредни разходи. Ако нетният доход е отрицателен, към него следва да се прибави наличното имущество, за да се определи общото несъответствие. Посоченото обаче не би могло да промени резултата по същество дори и да се преизчислят доходи/разходи съобразно горните разяснения, защото липсва първият от елементите на фактическия състав на гражданската конфискация по ЗОНПИ, което е достатъчно основание искът следва да се отхвърли, а решението - потвърди (по подобен казус - определение № 3570 от 08.07.2025 г. по к. гр. д. № 1936/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). По отношение на частната жалба на КОНПИ против определение от 18.12.2025г, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно е възложена в негова тежест държавна такса, тъй като съгласно пар. 5 ал.1 ПЗР ЗПК е освободен в производствата по отнемане на незаконно придобито имущество, развивайки подробни съображения, че нормата на чл.157 ал.2 ЗОНПИ е специална спрямо общите правила на ГПК и ДОПК, в каквато насока цитира и съдебна практика. Поддържа се неправилност на обжалваното определение и в частта, в която частният жалбоподател КОНПИ не дължи разноски на ответниците, тъй като те с поведението си са станали повод за завеждане на делото, евентуално че възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерно и следва да се намали при условията на чл.78 ал.5 ГПК. Във връзка с първия спорен въпрос относно възложената в тежест на КОНПИ държавна такса, настоящият състав приема, че следва да приложи разрешението, дадено в практиката на ВКС -определение № 4090 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 3426/2024 г., Г. К., ІV г. о.,определение № 5079 от 07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4020/2024 г., Г. К., ІV г. о.,определение № 50257/07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на IV-то гр. отд. и др. В същите се приема, че Комисията, тъй като не защитава публична собственост дължи на общо основание държавна такса, когато искът е отхвърлен. Сочената от жалбоподателя практика от 2012 г., 2015 г., 2018 г. и пр., е изоставена поради новите разрешения, възприети от ВКС, с посочените по-горе актове. Във връзка с тезата, че се касае до публично вземане, защитимо с исковете на Комисията, и освободено от задължението за внасяне на такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК, следва да се посочи следното становище на върховните съдии: „Комисията е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер. Отнетото имущество не става публична държавна собственост. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно също така, само по себе си положителното решение по чл. 157, ал. 1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) да попадаше в приложното поле на чл. 84, т. 1 от ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от изричната норма в самия специален закон - цитираната по-горе разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото.“ Ето защо частната жалба в тази си част е неоснователна. По отношение на втория спорен въпрос дали се дължат разноски на ответниците, ищецът – частен жалбоподател на първо място посочва, че такива не им се следват, защото с поведението си са дали основание за завеждането на иска. Тези са изцяло неоснователни, по следните съображения: Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима към производството по искове за отнемане на имущество в полза на държавата, доколкото образуването му не е обусловено от поведение на ответника, нито представлява последица от неизпълнение на негово гражданско правно задължение. Това производство се инициира единствено по по преценка на Комисията след провеждане на регламентирана проверка и при наличие на предпоставки, които тя приема за установени. Следователно, завеждането на делото е в правомощие на Комисията и зависи изцяло от преценката на държавния орган, а не от процесуално или материалноправно поведение на ответника, за да му се прехвърли тежестта за разноски. Не се установяват и предпоставките на чл.156 ал.6 ЗОНПК, на която се позовава ищецът- частен жалбоподател, която е санкционна по характер и намира приложение при наличие на всички елементи от предвидения фактически състав. Ответниците са представили изисканите от тях писмени документи с декларациите по чл.136 и чл.137 ЗПКОНПИ, което фактически се признава и от Комисията, а обстоятелството, че допълнително в хода на процеса по тяхно искане са приобщени доказателства, е обусловено от защитната им позиция, която логично се изгражда след запознаване с изложените в исковата молба фактическите и правни основания на иска. И на края, не са налице предпоставки за уважаване на поддържаното и в жалбата възражение на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Напълно в тази връзка се възприемат изводите на първоинстанционният съд. Вярно е, че определените с Наредба № 1/09.01.2004г минимални размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ съда характер /решение от 25.01.2024г по дело С- 438/22 на СЕС/, но това не пречи да служат като ориентир при определяне на възнагражденията с оглед обема и реално извършените действия по правна защита. Първоинстанционният съд е съобразил критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв и отчел, че дела по ЗОНПИ по принцип, а и в конкретния случай, се отличават с фактическа и правна сложност, и че производството е продължило в продължителен период, през който са извършвани множество процесуални действия. Поради това договореният размер на възнагражденията е справедлив и напълно адекватен за конкретната адвокатска работа, от което следва, че изводите на двете инстанции съвпадат и обжалваното определение ще се потвърди. Предвид изхода на спора право на разноски пред въззивна инстанция ще имат само въззиваемите ответници, но те не са претендирали такива.