РЕШЕНИЕ

№ 1083

гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети окТ.ври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530102371 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение, с правно основание чл.215 от КТ за командировъчни средства, с правно основание чл.262 от КТ възнаграждение за положен извънреден труд, с правно основание чл.200 от КТ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

Ищецът Л. Н. Ц. твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника по Трудов договор №52/21.09.2020г., по силата на който работи на длъжността „Шофьор товарен авТ.обил (международни превози)“. Заявява, че за периода от 01.02.2022г. до 08.02.2022г. по нареждане на работодателя си превозвал стоки в Германия, за което му била издадена Командировъчна заповед №24/05.01.2022г. На 08.02.2022г. в Германия, гр.Малш /D-76316 Malsch/, ул.“Даймлер- щрасе“ /Daimlerstrasse/ № 20, през време и във връзка с извършваната работа, ищецът претърпял следната трудова злополука: при извършване на товарни работи на камион Мерцедес Атего, собственост на работодателя, при затваряне на покривната щора посредством приспособление, при издърпването на въжето, свързващо двете ключалки на щората, въжето се къса, ищецът губи равновесие и пада по очи на ръцете си, в резултат на което получил многофрагментна фрактура на главата на лъчевата кост на двете ръце. Поради злополуката е настанен по спешност в Клиника по ортопедия и травматология Мителбаден Ращат-Форбах, Германия за период на лечение от 08.02.2022г. до 18.02.2022г. Съгласно издадената от Клиниката окончателна епикриза, поради наличие на многофрагментна дислоцирана фрактура на главата на лъчевата кост, съпроводена с оток в граничните меки тъкани, по спешност е извършена операция на лявата ръка, като е нагласена ортеза на лакътя. На дясната ръка са установени прясна многофрагментна фрактура на главата на лъчевата кост, както и прясна фрактура с отчупвания процесус короноидеус улне. Направени са две операции, като при втората е поставена ортеза на лакътя. Изрично е посочено, че не е предвидено отстраняване на поставените винтове и плочки. Процесът бил свързан с интензивни болки, поради което е увеличена дозата обезболяващи, а имплантите са за цял живот.

Заявява, че на 14.02.2022г. работодателят подал Декларация за трудова злополука с вх.№16 от 14.02.2022г. и след извършване на надлежна проверка, с Разпореждане №16 от 25.02.2022г. на ТП на НОИ - гр.Стара Загора злополуката е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО На 18.02.2022г. ищецът е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология в Германия и се връща в България. От тогава до настоящият момент ищецът е в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност.

Ищецът твърди, че в резултат на трудовата злополука е претърпял две операции и на двете ръце, като понастоящем, за да възстанови поне елементарни движения, посещава през ден рехабилитационни курсове. Вече повече от 3 месеца изпитва постоянни болки и страдания, които налагат постоянна обезболяваща терапия. Значителни са и неудобствата поради факта, че в резултат от злополуката и двете му ръце са с травми, гипсирани и с ортези. Трайно поставените в тях пластини и винтове предизвикват допълнителни болки, тежест и дискомфорт, още повече, че това трайно състояние за в бъдеще е до края на живота му. С оглед професията на ищеца - шофьор на тежкотоварен камион, извършващ международни превози /т.е. - продължителни курсове/, травмите, настъпили в резултат на трудовата злополука безспорно ще доведат не само до намалена трудоспособност при ищеца, но и до невъзможност да упражнява професията си. Посоченото обстоятелство обуславя правния му интерес да претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата.

В същото време ищецът сочи, че от датата на злополуката и до настоящият момент е в отпуск по болест, в резултат на което получава обезщетение по болест, по-ниско от трудовото му възнаграждение. Паралелно с това - налице са значителни разходи за медикаменти, процедури и лекарства, което съвкупно съставляват претърпени от ищеца имуществени вреди. Предвид изложеното претендира обезщетение и за имуществени вреди, явяващи се разликата между получаваното от него ТВ и обезщетението по болест за периода 19.02.2022г. до 18.06.2022г. в размер на 400лв. месечно или общо 1600лв. Допълнително, през целият период от настъпването на трудовата злополука до настоящия момент ищеца прави ежеседмични разходи за лекарства и терапия, които възлизат на около 50лв седмично или до настоящия момент - общо в размер на 800лв., направил е и 12лв. разходи за официално снемане на данните от дигитална карта на водач и архивирането им на електронен носител от оторизирана фирма „Венци“ЕООД. Всичко това съставляват вреди в резултат на описаната по-горе трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудово правоотношение и съгласно чл.200 от КТ подлежат на репариране от работодателя.

Освен това ищецът твърди, че към настоящият момент работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение, дължимо за периода 01.02.2022г. до 18.02.2022г., което е в размер на 400лв. Неизплатени са и допълнително дължими суми за командировка съгласно раздел I чл.1 т.2 от трудов договор №52/21.09.2020г. На база Заповед за командировка, за периодът 25.10.2021г. до 09.02.2022г. ищецът е извършил транспортни курсове в държави от Европейския съюз, които са индивидуализирани в приложената разпечатка от дигитална карта на водача, подробно описани в исковата молба общо 375 часа в страни от ЕС за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. Съгласно цитираната по-горе клауза от договора - работодателят дължи изплащане на допълнително възнаграждение в размер на 10 евро на час или в случая – 3750 евро или в левова равностойност 7334.36лв /при курс на БНБ на еврото - 1.95583/, което възнаграждение до настоящия момент сочи, че не му е изплатено. Заявява, че с оглед представената официална справка от дигиталната карта е безспорно, че за посоченият период е полагал извънреден труд, който не е заплатен.

Сочи, че съгласно раздел I, чл.1, т.2 от Трудов договор №52/21.09.2020г. - работното време на ищеца е 8 часа дневно. Съгласно приложената справка за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. ищецът е положил извънреден труд общо 132 часа, като на положения, но незаплатен извънреден труд на основание чл.150 от КТ, изчислен съгласно чл. 262 от КТ е общо 132 часа х 6, 5 лв./час = 858лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:

• 400 лв., на основание чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2022г. до 18.02.2022г.;

• 7334, 36лв., представляващи левовата равностойност на 3750 евро - допълнително възнаграждение съгласно раздел I чл.1 т.2 от трудов договор №52/21.09.2020г. за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г.;

• 20 000лв., на основание чл.200 от КТ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, станала на 08.02.2022г.;

• 2412 лв., имуществени вреди, явяващи се разлика в полученото обезщетение и дължимото трудово възнаграждение за периода 18.02.2022г. до 18.06.2022г. и разходи за лечение;

• 858 лв., на основание чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ - извънреден труд за периода 25.10.2021 г. до 08.02.2022г. /132часа/; ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕЛГРУП“ ООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но неокнователни, поради което ги оспорва по основание и размер.

Ответникът сочи, че по твърдение на ищеца Л. Н. Ц. същия е в трудово правоотношение с ответното дружество „ЕЛГРУП“ ООД на база трудов договор и длъжностна характеристика, но към датата на подаване на настоящия отговор на исковата молба, е изтекъл срокът на издадените в полза на ищеца болнични листове с повече от 20 дни и същият не се явява на работа и не се сочи каквато и да е причина за това. По този повод на Ц. е изпратено уведомление от 01.09.2022г. с искане за даване на обяснения по реда на чл.193 от Кодекса на труда. Уведомлението е връчено на 09.09.2022г., но до настоящия момент няма отговор.

Ответникът оспорва описания от ищеца механизъм на нараняване, поради следното:

Ищецът Л. Н. Ц., като водач на товарен камион Мерцедес Атего е преминал допълнително обучение за работа с механизмите на щората на камиона, за което е съставен протокол на 14.01.2022г. Това обучение се е наложило след назначаването му на работа, поради обстоятелството, че управителят на ответното дружество забелязал, че ищеца неправилно борави с тези механизми и създава предпоставки за увреждането на камиона и стоката. Съгласно протокола, при правилно боравене с механизмите и въженцето на щората, което служи само за заключване, не може да има скъсване на същото, респективно получаване на каквото и да било телесно увреждане. При използване на механизмите на щората на камиона, правилното местоположение на боравещия е само вътре в товарната част на камиона, поради което няма възможност за загуба на равновесие и падане. Съгласно длъжностната характеристика - раздел III, т.8 - работникът отговаря за правилната експлоатация на повереното му МПС. Курсът, за който е командирован ищеца през месец февруари 2022г. не е първият му курс като водач на точно този авТ.обил и той е притежавал от по-рано необходимия опит за правилната експлоатация на механизмите на товарни камиони, тъй като е професионален шофьор.

Ответникът сочи, че е налице е несъответствие между описанието на механизма на нараняването, посочен в исковата молба, където се говори за едно въже и не се посочва височина на падане и описаното в медицинската окончателна експертиза, където в част „анамнеза“ /т.е. по данни на пострадалия/ пише, че „въжетата се скъсват и той пада на двете си длани от височина 1, 5 м“. Заявява, че ищецът Л. Ц. тежи над 130 кг и ако беше паднал от височина 1, 5 м щеше да има значително по-големи увреждания от фрактурите на двете ръце.

След полученото увреждане, ищецът Л. Ц. се е обадил на управителя на ответното дружество -.... и първоначално е казал, че го болят китките на ръцете и не може да шофира, поради което е командирован друг шофьор, а Ц. е искал да се върне с автобус до България. По-късно казал, че май му е счупена лявата ръка и ще остане в болница. Съгласно медицинската окончателна епикриза, операцията на лявата ръка е направена на 09.02.2022г., т.е. на следващия ден след инцидента. Увреждането на дясната ръка е установено по-късно и операцията е направена чак на 16.02.2022г., поради което за ответника не е ясно въобще има ли връзка със събитието от 08.02.2022г. не е ясно.

Всички тези обстоятелства според ответника обосновават извода, че описаният в исковата молба механизъм на нараняване е неясен и неправдоподобен, а описаните вреди може да са получени и по друг начин. Особено съмнение будело обстоятелство, че според представената разпечатка от карта на водача от деня на увреждането - 08.02.2022г. до следващия ден - 09.02.2022г. в 13, 51 ч., същият е изминал 74 км /това е разликата между показанията на километража 886 320 км — 886 246 км за тези два дни/, а би трябвало да е опериран същия ден. Ето защо, го оспорва изцяло и счита, че ищецът е възможно да се е наранил при други обстоятелства, които може и да нямат връзка с осъществяване на трудовата му дейност.

Оспорва твърденията в исковата молба по претенциите за неплащане на различни суми, свързани с трудовата дейност на ищеца. По отношение на иска за сумата 400 лв., представляващо дължимо и неизплатено възнаграждение в периода 01.02.2022г. - 18.02.2022г. заявява, че е неоснователен, тъй като на 12.01.2022г. ищецът е получил служебен аванс в размер на 600 евро, за което е подписал разходен касов ордер. Сумата е изплатена в брой, защото при пътуване в чужбина се налагат и плащания в брой, тъй като не навсякъде приемат карти за електронни разплащания.

Оспорва като неоснователни и исковете за сумата 7334, 36 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение, съгласно раздел I, чл.1, т.2 от трудов договор № 52/21.09.2020г. и за сумата от 858 лв. за извънреден труд за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г., като заявява, че на 01.07.2021г. ищецът е получил заплати и служебен аванс в размер на 5 500 евро, за което е подписал разходен касов ордер. Сумата 5 500 евро е платена в брой на ищеца по негово изрично настояване, поради негови лични причини, с уговорка да бъде приспадната от последващите му трудови възнаграждения. Освен това, на 24.09.2021г. ищецът е получил друг служебен аванс в размер на 600 евро + 100 лв., за което също е подписал разходен касов ордер.

Отделно от това, твърдените часове на кормуване в исковата молба не отговарят на данните от тахографа за движение на авТ.обила. Според тахографа, за претендирания период камионът е бил в движение под 205 часа, а не твърдените 507 часа /375 ч. работа в страни от ЕС и 132 ч извънреден труд/. Счита, че ищецът неправилно тълкува представената от него разпечатка от карта на водача, като сочи, че съгласно същата, за периода 25.10.2021г. - 08.02.2022г., той е изминал 19399 км пробег /разлика между 886 246 км показание на километража на 08.02.2022г. и 866 847 км показание на километража на 25.10.2021г./ Тези 19 399 км, ако са изминати за 507 часа, както се твърди, това означава, че камионът се е движил със средна скорост около 38 км/ч, което е абсурдно за движение на товарен авТ.обил, който пътува основно по магистрали и първокласни пътища в чужбина. Много по- логично е тези 19 399 км да са изминати за 205 часа, както сочи тахографа, със средна скорост около 95 км/ч.

Оспорва иска за 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи, че съгласно трайно установената практика /решение № 79 от 27.02.2012г. по гр.д. № 673/2011г. на ВКС IVг.о., решение № 114 от 19.07.2019г. по гр.д. № 2413/2018г. на ВКС IIIг.о./, изясняването на поведението на пострадалия е от съществено значение за определяне на неговия принос за настъпване на злополуката, като това важи особено за случаите на груба небрежност. От изложеното в отговора е видно, че описаният механизъм на нараняване е неправдоподобен, но в случай, че все пак бъде доказан от ищеца счита, че е налице такава груба небрежност, при което неговия собствен принос за злополуката е 95 %.

Оспорва иска за сумата 2 412 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като счита същия за неоснователен. Заявява, че за невъзможността да полага труд и съответно да получава трудово възнаграждение, ищецът е получавал дължимото му се обезщетение по чл.40 от Кодекса за социално осигуряване. Счита за неоснователно да се претендира разликата между определеното обезщетение и трудовото възнаграждение, защото няма престиране на труд от страна на работника. Правният смисъл на обезщетението за временна нетрудоспособност е да замести липсата на трудов доход, когато едно лице не може да се полага труд и то в предвидените от закона случаи.

Заявява, че съгласно представеното с исковата молба извлечение от банковата сметка на ищеца, за периода 01.08.2021г. - 11.02.2022г. ищецът е получил от ответника по банковата си сметка общата сума от 9 380 лв., представляваща служебни аванси, заплати и командировъчни. Допълнително, за периода 29.03.2022г.-31.03.2022г. е получил сумата 261 лв. като обезщетение за временна нетрудоспособност от работодателя си.

Претенциите на ищеца за различните вземания, с изключение на претенцията за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., възлизат на общо 11 004, 36 лв. Относно претенцията за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. счита, че е неоснователна, тъй като ищецът не е изправна страна по трудовия си договор и длъжностна характеристика, защото не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения да осъществява правилна експлоатация на повереното му МПС - раздел III от длъжностната му характеристика. В случай, че въпреки това тази претенция бъде доказана по основание, твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51 от ЗЗД и чл.201 от КТ, като същият е действал при условията на груба небрежност и неговият принос за настъпване на увреждането е 95 %.

Същевременно, за периода от 01.07.2021г. до 31.03.2022г. в брой с разходни касови ордери и по банков път, ответникът му е заплатил сумата 22 844 лв. / 5500 евро=10 757 лв. + 600 евро= 1173 лв. + 100 лв. + 600 евро= 1173 лв. + 9 380 лв. + 261 лв./, като за целта на настоящото изложение плащанията в евро са превалутирани в лева, според официалния фиксиран курс на БНБ. По този начин има значително надплащане от страна на ответното дружество, и в случай, че ищецът докаже всички свои претенции по основание и размер моли, на основание чл.103 и сл. от ЗЗД и чл.298, ал.4 от ГПК, да бъде извършено прихващане между установената от съда сума като задължения на ответника към ищеца със съответната установена сума за извършени плащания от ответника в полза на ищеца до размера на по-малката от двете.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представения трудов договор №52/21.09.2020г., че ищецът Л. Ц. е в трудово правоотношение с ответника „ЕЛГРУП“ ООД Ст.Загора, като по силата на сключения между страните трудов договор е приел да изпълнява в Българи и чужбина длъжността „шофьор товарен авТ.обил (международни превози) при условията на осем часа работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева и с допълнително възнаграждение при командироване в страни от ЕС 10 евро на час. Не е спорно, че към настоящия момент трудовото правоотношение между страните не е прекратено.

По отношение на иска за неизплатено трудово възнаграждение, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/. Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено между страните, ведно със законната лихва. Трудовото възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за м.02.2022г. /01.02.2022г. до 08.02.2022г./ за 5 работни дни е в размер на 175, 00 лв. и нетна сума за получаване с включени първите 3 работни дни болнични за работодател в размер на 200, 14 лв./126, 20 лв. нетна сума + 73, 94 лв. първите три дни за сметка на работодател/; съгласно представено от ответника „Потвърждение за плащане" от 29.03.2022г., издадено от ПроКредит Банк ЕАД с наредител „ЕЛГРУП“ ООД и получател Л. Н. Ц. при „Първа инвестиционна банка“ АД за сума в размер на 200, 14 лв. с вписано основание заплата и болничен м.02.2022г., дължимото трудово възнаграждение е изплатено на 29.03.2022г. /преди завеждане на иска/.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2022г. се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл.215 КТ съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. Командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за извършване на командироването в чужбина е определен в чл.5 – чл.35 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл.5 от Наредбата командироването се извършва с писмена заповед с определено съдържание.

В настоящия случай ищецът твърди, не се оспорва от работодателят и се установява от представената Командировъчна заповед №24/05.01.2022г., че за периода 12.01.2022г. до 12.02.2022г. ищецът е бил командирован в чужбина от работодателя си. Не е спорно между страните, макар и по делото да не е представена командировъчна заповед, че в процесния период преди посочения по-горе, а именно считано от 25.10.2021г. също е бил командирован от работодателя си в чужбина. Съгласно сключения между страните трудов договор при командироване на работника в страни от ЕС са дължими командировъчни в размер на 10 евро на час.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза се установява, че съгласно приложената по делото справка от данните на тахографа на товарен авТ.обил с peг. № СТ 0522 РА, изготвена от Лирик- Папалюгови и Сие СД, с идентификационен номер на регистрираното лице BG 106, са нанесени часовете, в които водача Л. Н. Ц. е управлявал в съответните дни за периода от 25.10.2021г. до 08.02.2022г., като общо часовете на кормуване на водача на авТ.обил Мерцедес Атего за периода от 25.10.2021г. до 08.02.2022г. е 209 часа и 29 минути.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза се установява, че на база Заповед за командировка, за периодът 25.10.2021г. до 09.02.2022г. ищецът е извършил транспортни курсове в държави от Европейския съюз, които са индивидуализирани в приложената разпечатка от дигитална карта на водача и са общо 375 часа; размерът на дължимите на ищеца суми за допълнително възнаграждение /командировъчни разходи - 10 евро на час/ за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. на база справката от тахографа за извършени курсове в Европа е в случая 3 750 евро или в левова равностойност 7 334.36лв /при курс на БНБ на еврото - 1.95583 лв./, като вещото лице сочи, че изчисленията са извършени единствено по представеното извлечение/разпечатка на данните от тахографа, представени от ищеца и от РДАА гр.Стара Загора; има разминаване между часовете на кормуване отразени в приложената разпечатка от дигиталната карта на водача и заключението на съдебно-техническата експертиза, като там са отразени общо 209 часа и 29 минути кормуване.

Съгласно чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина дължимите командировъчни са в размер на 35 евро на ден, а съгласно трудовия договор – 10 евро на час.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е дало заключение след анализ за извършените от работодателя в полза на ищеца плащания, че общо изплатени суми в брой и по банков път на ищеца по трудовото му правоотношение с ответното дружество като заплати, служебни аванси, командировъчни пари, обезщетения за периода от 01.07.2021 г. до настоящия момент, е сума в размер на 25 086, 05 лв., която надхвърля установените от вещото лице дължими за този период суми за трудово възнаграждение и командировъчни, поради което съдът приема, че предявения иск за сумата от 7334, 36 лева, представляваща левовата равностойност на 3750 евро - допълнително възнаграждение съгласно раздел I чл.1 т.2 от трудов договор №52/21.09.2020г. за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл.262 от КТ за възнаграждение за извънреден труд, съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер по чл.262 КТ. Съобразно установеното в чл.262 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата разпоредба. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор /чл.262 ал.2 КТ/.

В разпоредбата на чл.143 КТ е дадено легално определение на понятието "извънреден труд", а именно: извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно изискванията на чл.149 КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 КТ. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, а в тежест на работодател е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв действително е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебни експертизи.

Както беше посочено по-горе заключението на съдебно-техническа експертиза установява, че съгласно приложената по делото справка от данните на тахографа на товарен авТ.обил с peг. № СТ 0522 РА, изготвена от Лирик-Папалюгови и Сие СД, с идентификационен номер на регистрираното лице BG 106, часовете, в които водача Л. Н. Ц. е управлявал в съответните дни за периода от 25.10.2021г. до 08.02.2022г. е 209 часа и 29 минути.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза общо брой часове извънреден труд за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. съгласно разпечатката от дигиталната карта на водача ( прил. №9 от ИМ) е 132 часа, или стойността на положения, но незаплатен извънреден труд така възлиза на 871, 20 лв.( 132 часа х 6.60 лв./час) Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза обаче ищеца няма заработени часове извънреден труд; за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. общо часове на кормуване на водача на авТ.обила са 209 часа и 29 минути; заработката за периода от 25.10.2021г. до 08.02.2022г. при осем часов работен ден е общо от 584 часа, или извода е, че ищецът не е заработил и нормалните работни часове за месеците. При преценка за отработените от ищеца часове съдът кредитира изложеното в заключението на съдебно- техническата експертиза, тъй като данните от тахографа на камиона, управляван от ищеца са извлечени от фирма „Лирик Папалюгови и Сие“ СД гр.Петрич, лицензирана да извършва монтаж и проверка на аналогови тахографи, съгласно удостоверение №BG106/2021 на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно съдебно-техническата експертиза технически правилният метод за установяване на часовете на кормуване на водача на авТ.обил Мерцедес Атего е като от паметта на тахографа се установи дневното време за управление - това е общата продължителност на времето на управление между края на една дневна и началото на следващата дневна почивка или между дневна и седмична почивка. С оглед на това съдът приема установеното от съдебно-техническата експертиза, че водача Л. Н. Ц. е управлявал в съответните дни за периода от 25.10.2021г. до 08.02.2022г. - 209 часа и 29 минути, което при съвкупна преценка със заключението на съдебно-икономическата експертиза обосновават извод, че през процесния период от 25.10.2021г. до 08.02.2022г. ищецът не е полагал извънреден труд. Предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл.200 КТ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, съдът намира за установено следното:

От представената по делото декларация за трудова злополука вх.№16/14.02.2022г. на НОИ, е видно, че на 08.02.2022г. в 11, 00ч., в работно време, в Германия, при затваряне щората на камиона, която се прибира посредством приспособление, което трябва да се закачи на определено място(метална конструкция на щората), водачът е опъвал въжето, с което се отключва щората, загубил е равновесие и пада на ръце, при което е увредил лява и дясна ръка.

Видно от представеното по делото разпореждане №16/25.02.2022г. на НОИ – ТП София, декларираната злополука вх.№16/14.02.2022г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. В разпореждането е посочено също, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа – извършване на товарни работи на камион Мерцедес Атего; при затваряне на покривната щора, пострадалия е издърпал щората като е използвал въженцето, което свързва двете ключалки на щората; същото се е скъсало, Л. Ц. е загубил равновесие и е паднал по очи на ръцете си; получил е многофрагментна фрактура на главата на лъчевата кост на двете ръце. Няма данни това разпореждане да е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ - органът, компетентен да се произнесе съгласно чл.117 ал.3 от КСО по допустимостта и основателността на жалби против разпореждането.

За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с полученото от ищеца на 08.02.2022г. травматично увреждане е представена медицинска документация, назначени са и са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертиза.

От първоначалното заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено след анализ на медицинската документация, се установява, че в резултат на трудовата злополука, станала на 08.02.2022г. ищецът е получил следните травматични увреждания:

Многофрагментна вътреставна разместена фрактура на главата на лявата лъчева кост и счупване на коронния израстък на лявата лакътна кост; Многофрагментна неразместена фрактура на главата на дясната лъчева кост и счупване на коронния израстък на дясната лакътна кост. Вещото лице сочи, че симпТ.атика на описаните по-горе травми се изразява в силни болки и трайно затруднение на движенията на двете ръце. Процесът на лечение включва специализирана лекарска оперативна намеса, последващи физиотерапевтични процедури и болкоуспокояващи медикаменти. Възстановителния процес трае около 5 месеца. В заключение вещо лице сочи, че след приключване на възстановителния процес са възможни остатъчни явления от болки и дискомфорт, които биха затруднили упражняване професията шофьор на товарен авТ.обил. При ищеца, видно от епикризата, не се предвижда отстраняване на металните импланти. Едно такова отстраняване може да причини усложнения. Самото наличие на такива импланти в костите обикновено е съпроводено е дискомфорт. В конкретния случай не се очаква пълно възстановяване на физическото и здравословно състояние на ищеца до ниво преди увреждането.

По искане на ответника и с оглед заявено от същия по реда на чл.200 ал.3 ГПК оспорване, е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице специалист ортопед. Вещото лице излага подробно констатациите съгласно Епикризата от КОТ в гр.Мителбаден Ращат-Форбах/Република Германия/, предприетите действия по лечението, медицински интервенции, препоръките и изписаните терапии.

Анализирайки информацията, която се дава от Епикриза вещото лице сочи, че се добива представа, че главичката на лявата лъчева кост е фрактурирана многофрагментно с нарушаване целостта и на ставната повърхност, чрез която се съчленява с раменната кост /не е описано ставното разместване на фрагментите един спрямо друг/. Короноидния израстък на лакътната кост е пропукан, което на рентгенографията е отчетено ”със съмнение”, а е видяно на някои от срезовете на КАТ/скенер/ на левия лакът. От това следва, че дори и да е пропукан в някоя си част, короноидния израстък не е отделен от масата на лакътната кост. В този случай /също и според германските ортопеди/ короноидният израстък не е нужно да се фиксира с метално остеосинтезно средство. За него е достатъчна имобилизация /шина/за около 2 седмици. По отношение на вътреставното счупване на проксималния край /главичката/ на лявата лъчева кост абсолютно класен метод и лечебно решение е функционалния подход. Това означава поставяне на имобилизираща шина на левия лакът за период около 15 дни и последващо бавно раздвижване. При определяне на този срок се има в предвид, че пострадалият е около 45 годишен, но като се има в предвид, че същия страда и от придружаващо заболяване - захарен диабет тип 2, то този период може да се увеличи с около 10 дни. Имобилизацията действително трябва да бъде при свит лакът в градус, при който е най-малък натиска върху лъчевата главичка. Имобилизацията/обездвижването/на лакътя е нужно за периода на острата болка, периода на регрес на травматичния оток, периода на създаване на фиброзния „калус”на фрактурите т.е. за около 2 седмици. Този калус е съединителнотъканен и прихваща фрагментчетата едно към друго и не позволява разпръскването на фрактурата. След този имобилизационен период шините се снемат и се започва бавно, несилово раздвижване на лакътя. Успоредно с това ранно раздвижване се подобрява и кръвооросяването на зоната и двигателните структури и се увеличава доставката на минерали, метали, витамини за вкалцяването на фиброзния калус. При това ранно раздвижване се спомага и оформянето на гладкостта на ставната повърхност на лъчевата тлавичка. Ако е избран този функционален тип на лечение, то движенията бавно, но сигурно се увеличават по амплитуда и около 35-45-я следтравмен ден може да се включи физиотерапия и активна рехабилитация, които ще доведат до още по-бързо възстановяване.

По мнение на вещото лице по отношение лечението на травмата на главичката на лъчевата кост на дясната ръка, която е диагностицирана като недислоцирана, то при нея още повече, оперативното лечение е излишно. Дори трябва да се отчете, че то води до много по- големи рискове от вторично, интраоперативно разместване на фрактурата. Дори при внимателното обследване на епикризата се установява, че в травматичния момент и в последващите часове и дни десния лакът не е с блокирани ротационни движения. Още на първите диагностични рентгенови снимки рентгенологът от болницата в Мителбаден Ращат-Форбах е разчел /видял, установил/, че се касае за недислоцирана фрактура/пукнатина/ на главата на дясната лъчева кост. Изхождайки от това, за тази пукнатина е още по-голяма сила важат принципите, описани за избора на лечение на левия лакът.

Вещото лице сочи, че съгласно медицинската документация от лечението на ищеца Л. Ц. /Епикриза/, приложена към съдебната, става ясно, че същия е претърпял оперативно лечение на левия лакет на 09.02.2022г., а след 7 дни на десния лакет на 16.02.2022г. В същия документ няма обяснение защо е процедирано така. Погледнато в клиничен план, дехоспитализацията на Л. Ц. е само 2 дни /под 48 часа/след втората операция. Принцип в оперативната ортопедия и травматология е първата следоперативна превръзка да се прави около 2 дни след интервенцията. Тогава визуалното обследване на оперативната рана/разрез/дава най-рано реална представа за развоя на лечението: Дали раната засъхва, дали кърви, дали започва възпалителен процес на областта, дали секретира, дали се отделя мирис и т.н. От това експертизата може да направи извода, че втората операция е някак неглижирана, не е гледано сериозно на нея. Или пък при десния/втория/лакет не е имало никакъв травматичен оток. Отокът е предпоставка за възпаление.

Вещото лице разяснява, че такъв тип операции, с такава локализация се извършват под Регионална анестезия или Аксиларна-блок анестезия, които обезчувствяват само съответната ръка от мишницата надолу до върха на пръстите. Средностатистически продължителността на такава операция е между 45 и 60 минути. Следоперативната болка е силна през първите 1-2 дни и тя се купира с аналгетици. От всичко това следва, че не е противолечебно извършването на операциите в конкретния случай в един ден/последователно/, ако така или иначе е решено да се оперират и двете фрактури.

Вещото лице дава заключение, че средностатистическия период на възстановяване при такива травми, лекувани по оперативен начин е около 3-4 месеца, което значи до възстановяване на обема на движения и функционалността в двете лакетни стави. Като се има предвид, че пострадалият в конкретния случай е на 45 години, с придружаващо заболяване - Диабет тип 2 и че се касае за двустранна травма - на двата лакътя, то възстановяването е нормално да се удължи с още 1 месец /т.е. става 4-5 месеца/. При правилно проведено лечение, с добре подбран план, срокове и начини на въздействие, би трябвало за посочения по-горе срок да се постигне пълно възстановяване на движенията в двете лакетни стави, достигане на нормалната мощ и сила на двете ръце, а от това следва, че е възможно и след такива травми да се упражнява професията „шофьор”.

Вещото лице сочи, че при клиничен преглед, съчетан с антропометрия /измерване на физическите показатели на отделни органи - дължина, ъгъл на възможно свИ.е, обиколка на част от крайник за мускулна хипо- или хипертрофия, ъгъл на въртеливо движение, сила и т.н./ може съвсем точно да се установи до каква степен е възстановена определена двигателна единица - става. Ищецът е отказал да бъде прегледан и да се установи степента на възстановяване към настоящия момент, поради липса на средства, което затруднява абсолютно точното определяне на сегашното състояние на двете му лакътни стави и тяхната функционалност.

Вещото лице разяснява също, че съпътстващо заболяване захарен диабет тип 2 оказва влияние на зарастването на меките тъкани, то няма отношение към костното срастване. В този смисъл това заболяване би забавило относително кратко възстановяването на меките тъкани, но не и срастването на фрактурата, а оттам би удължило възстановяването.

По делото са представени болнични листове: Болничен лист №Е20220209504 от 08.02.2022г до 18.02.2022г - за 11 дни, издаден на 08.04.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД/за минало време/; Болничен лист №Е20220209505 от 19.02.2022г до 20.03.2022г - за 30 дни, издаден на 08.02.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД/за минало време/; Болничен лист №Е20220209506 от 21.03.2022г до 19.04.2022г - за 30 дни, издаден на 08.04.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД/за минало време/; Медицински протокол на ЛКК №167, издаден на 29.04.2022г. за периода 20.04.2022г. до 19.05.2022г.; Болничен лист №Е20220209578 от 20.05.2022г до 18.06.2022г - за 30 дни, издаден на 20.05.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД; Медицински протокол на ЛКК №195/20.05.2022г.; Болничен лист №Е20220209633 от 19.06.2022г до 18.07.2022г - за 30 дни, издаден на 24.06.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД; Болничен лист №Е20220209667 от 19.07.2022г до 17.08.2022г - за 30 дни, издаден на 22.07.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД; Болничен лист №Е20222651535 от 18.08.2022г до 16.10.2022г - за 60 дни, издаден на 21.09.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД; Експертно решение №0541/20.09.22г. на ТЕЛК при УМБАЛ – Плевен, с което се разрешава врем.неработоспособност за 2 месеца за рехабилитация; Експертно решение №0650/15.11.22г. на ТЕЛК при УМБАЛ – Плевен, с което се разрешава врем.неработоспособност за 2 месеца за рехабилитация; Болничен лист №Е20222651620 от 17.10.2022г до 15.12.2022г - за 60 дни, издаден на 16.11.22г от ЛКК - МЦ Бел Медик ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудовата злополука се характеризира със следното: травматично увреждане на здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда неговите нормални функции; функционална връзка на увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез формулата “през време и във връзка или по повод на извършваната работа”; специфичен резултат от травматичното увреждане – временна неработоспособност, трайна неработоспособност /инвалидност/ или смърт; причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.

В тежест на ищеца е да установи главно и пълно наличието на трудова злополука.

Надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл.200 ал.1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съдът намира, че в случая е налице установена по надлежния ред трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че са налице цитираните по-горе предпоставки на чл.200 КТ – налице е увреждане; увреждането е причинено по време на работа; увреждането е довело до временна неработоспособност; налице е и причинна връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя.

Ответникът е направил възражение по чл.201 ал.2 от КТ. Във връзка с това възражение са изслушани обясненията на страните, събрани са гласни доказателства и поставени са въпроси към съдебно-техническата експертиза.

По делото са представени извлечения от книги за първоначален и периодичен инструктаж /както и книгите в оригинал за констатация/, в които фигурира подпис на ищеца за проведен инструктаж.

Представен е протокол за допълнително обучение, извършено на 12.01.2022г., съставен на 14.01.2022г. и подписан от П.Полихронов /управител на „ЕЛГРУП“ ООД Ст.Загора/, И.И. /шофьор/ и А.А. /магазинер в „ЕЛГРУП“ ООД Ст.Загора/, съгласно който на 12.01.2022г. на ищеца Л. Ц. е проведено допълнително обучение как да борави с механизмите на щората на камион Мерцедес Атего.

В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК ищецът Л. Ц. относно инцидента заявява, че на 08.02.2022 г. бил в гр. Страсбург, оттам диспечера му подал товар, който трябва да докара от Германия. Ставало въпрос за огромна машина, която трябвало да се товари през покрива на камиона, с кран. Ищецът отворил щората на камиона, натоварили машината, обезопасили я с помощта на още двама души. След това другите двама слезли, а той тръгнал да затваря покривната щората, дърпайки я с една кука - приспособление, дадено му от работодателя. Тръгнал да дърпа щората, захващайки за метални профили, които има, стигнал до края на камиона, в задната част едната ключалка се заключила, но другата не можела, тъй като имало някакво посукване на конструкцията. След това дръпнал въжето и се върнал до средата на камиона да направи втори опит да я затворя. При втория опит захванал това метално въже / пломбажно въже/ и стигайки в края на камиона, за да се затворят ключалките, от лявата страна, където не искала да се заключва ключалката, се скъсала някаква ламаринена планка. При скъсването на планката, тъй като той не очаквал това действие, паднал назад, ударил си главата в борда, продължил да се търкаля и паднал от борда с ръцете надолу. Относно щората заявява, че по-рано не се движела добре, била ръждясала, но преди тръгването я смазали, за да могат да вървят ролките. Имало проблем с ключалката при всяко затваряне и не можела да се затваря. Имало посукване на конструкцията в задната част на камиона.Ищецът заявява, че при падането бил в началото на борда, към каросерията на камиона; въжето се скъсало и той паднал назад, направил кълбо и паднал от борда.

В обясненията си по реда на чл.176 ГП управителя на ответното дружество заявява, че точно преди ищецът да замине, с И. /дългогодишен шофьор/ разговаряли, че щората на камиона не върви добре, напръскали ролките и решили да направят обучение на Л. как да закопчава правилно щората, защото той не можел. Разбрали, че ищецът не се справя със затварянето на щората, тъй като за целта опъвал въже, което е само и единствено за заключване на ключалките, но не и за затваряне. Относно въжето разяснява, че то е пломбажно, тънко въже, а има специални места, които да опънеш или да натиснеш, за да събереш тази щора.

Свидетелят И. И. заявява, че работил в „ЕЛГРУП“ на длъжност шофьор и изпълнявал курсове по заместване. Заявява също, че инструктажът се извършвал от управителя на фирмата, а той провеждал инструктаж за камионите. На всеки шофьор показвал как се работи с щората на камиона. Уточнява, че работил повече от 10 години в чуждестранни фирми и знае за проблемите. Свидетелят сочи, че показал на ищеца как трябва да се дръпне въженцето, че трябва да се дръпне съвсем леко, за да се махнат щифтовете отстрани, след което с инструмента, който бил направен – кука се хващала горната метална рейка, за да може брезента отгоре на камиона да се свие за товарене или разтоварване. Разяснява, че отварянето и затварянето на щората на камиона става с метална кука, при което действие шофьорът трябва да е вътре в каросерията. Свидетелят сочи, че при разясненията към ищеца как се борави с щората при товарене и разтоварване присъствали управителя на дружеството и една жена.

А. А. /магазинер в „ЕЛГРУП“ ООД в периода месец декември 2021г. до месец април 2022г./ свидетелства, че не познава шофьорите, но с Л. се запознала точно тогава, когато трябвало да пътува. В този ден почти нямали клиенти в магазина и видяла през прозореца, че Полихрон и И. още от сутринта започнали да оглеждат камиона за път. Шофьорът дошъл около обяд и около един час му провеждали инструктаж. Тя гледала отначало през прозореца, но после излязла да пуши навън при тях и чула И. да обяснява на шофьора как се работи с щората на камиона, как се отваря и затваря и къде трябва да стои шофьора по време на тези манипулации. След обясненията И. направил пред Л. демонстрация и след това го накарал и той да го направи. Отначало Л. имал някакви затруднения, но после се справил.

Свидетелите И. и А. заявяват, че подписали протокол за този инструктаж.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, когато покривната щора е отворена, щифтовете от заключващия механизъм в двата й края са извадени; технически правилно е при затваряне на покривната щора да не се работи с въженцето, тъй като при издърпването му се изваждат щифтовете от заключващия механизъм. Издърпването на сТ.аненото въженце е действие, което е във връзка с отключване на заключващия механизъм, а това се налага при отваряне на покривната щора. Ако при затваряне на покривната щора са спазени техническите правила - боравещия с приспособлението да бъде в товарния отсег, да застане с гръб към кабината и да избутва металната конструкция на щората към заключващите механизми, разположени в задната горна част на каросерията, не съществува възможност да се скъсат елементи от закрепването на сТ.аненото въженце /тъй като изобщо няма да се работи с него/. Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съобразно установената съдебна практика, обобщена в Решение №45 от 8.04.2021г. на ВКС по гр.д. №1580/2020г., III г.о., ГК, при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, напр. решение №21 от 12.03.2018г. по гр.д. №1459/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №125 от 04.05.2016г. по гр.д. №4417/2015г. на ВКС, ІV г. о., решение №60 от 05.03.2014г. на ВКС по гр.д. №5074/2013г., IV г. о. и решение №291 от 11.07.2012г. на ВКС по гр.д. №951/2011 г., IV г.о. и др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Следва да се подчертае, че по възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена "груба небрежност"за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение №348 от 11.10.2011г. по гр.д. №387/2010г., ВКС, ІV г.о. решение №291/2012г. по гр.д. №951/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение №159 от 15.01.2018г. по гр.д. №251/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.

За да се прецени дали е налице груба небрежност следва да се установи механизмът на злополуката и поведението на работника при настъпването й, за да може точно да се посочи конкретното поведение на работника, в което се изразява неговата груба небрежност или обикновена небрежност, което разграничение е от значение, тъй като когато проявената небрежност е обикновена, а не груба, не се прилага намаляването на отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 КТ. Доказването на тези обстоятелства и на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл.201, ал.2 КТ /Решение №114 от 19.07.2019г. на ВКС по гр.д. №2413/2018г., III г. о., ГК/ Данни за механизма на злополуката се съдържат единствено в обясненията на ищеца Ц., съгласно които ищецът след натоварване и обезопасяване на товара започнал да затваря покривната щората, дърпайки я с кука; дърпал щората, захващайки за метални профили, които има, стигнал до края на камиона, в задната част едната ключалка се заключила, но другата не, тъй като имало някакво посукване на конструкцията. След това дръпнал въжето и се върнал до средата на камиона да направи втори опит да я затворя. При втория опит захванал металното въже и стигайки в края на камиона, за да се затворят ключалките, от лявата страна, където не искала да се заключва ключалката, се скъсала ламаринена планка. При скъсването на планката, тъй като той не очаквал това действие, паднал назад, ударил си главата в борда, продължил да се търкаля и паднал от борда с ръцете надолу. При падането местоположението на ищеца било в началото на борда, към каросерията. Други доказателства по делото във връзка с механизма на настъпване на злополуката не са събрани.

Ответника ангажира гласни доказателства относно принципа на работа с щората на камиона при отваряне и затваряне, както и относно обстоятелството, че на ищеца е разяснено как да работи с щората, направена му е демонстрация и самия той в присъствието на управителя и други лица е извършил тренировъчно нужните действия. Назначената съдебно-техническа експертиза също разяснява механизма на работа с покривната щора. Ангажираните от ответника доказателства не опровергават механизма на злополуката. При съвкупната им преценка, ведно с обясненията на ищеца може да се направи извод, че ищецът Ц. не е спазил стриктно изискванията за работа с щората на камиона при затварянето й, но съдът намира, че поведението му може да се квалифицира единствено като обикновена небрежност. Не се установи поведението на ищеца да е свързано с липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Не се установи неполагане от страна на ищеца на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със такава дейност при подобни условия. Не се установи ищецът да е бил наясно, че предприетите от него конкретни действия при затваряне на покривната щора на камиона могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това да са предприети.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства и разясненията, дадени в цитираната практика на ВКС, съдът приема, че в настоящия случай не се доказа от ответника да е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ.

От показанията на св.И. се установява, че след злополуката ищецът изпитвал болки, не можел да спи нощем, не можел да се справя с ежедневието.Ползвал социален патронаж за храна, посещавал рехабилитационни процедури, нагревки. Минали месеци преди да започне да прави нещо с ръцете си. Свидетелят сочи, че ищецът живее сам и нямало кой да му помага. Съдът възприема показанията на свидетеля относно посочените обстоятелства, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с назначените експертизи и представените писмени доказателства.

При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът се съобрази с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства, възможност да продължи трудовата си кариера и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е причинено телесно увреждане, което несъмнено е свързано с физическо страдание; увреждането е на двете ръце; проведено е оперативно лечение; физиотерапевтични процедури; възстановителния период с оглед възрастта, съпътстващото заболяване Диабет тип 2 и обстоятелството, че се касае за двустранна травма - на двата лакътя, е съгласно заключенията и на двете експертизи около 5 месеца, но ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност повече от десет месеца; затруднено е осъществяването на елементарни ежедневни дейности; нарушен е нормалния ритъм на живот на ищеца. По мнение на вещото лице специалист ортопед при правилно проведено лечение, с добре подбран план, срокове и начини на въздействие, би трябвало за около пет месеца да се постигне пълно възстановяване на движенията в двете лакетни стави, достигане на нормалната мощ и сила на двете ръце, от което следва, че е възможно и след такива травми да се упражнява професията „шофьор”. Поради обстоятелството, че ищецът не се е отзовал за преглед от вещото лице и установяване степента на възстановяване, липсват обективни данни за точното определяне на сегашното състояние на двете му лакътни стави и тяхната функционалност. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 10 000 лв. Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба съобразно заявеното в същата искане на ищеца.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че иска за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в горепосочения размер, в който следва да бъде уважен. В останала част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата в полученото обезщетение и дължимото трудово възнаграждение за периода 18.02.2022г. до 18.06.2022г. и разходи за лечение, съдът намира за установено следното:

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно представената РПВ, брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на настъпване на злополуката е 704, 20 лв., а нетното възнаграждение е 546, 45 лв. за един месец; след извършена справка в ТП на НОИ е констатирано, че за м.03.2022 г./първия пълен месец след настъпване на злополуката/ изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност /болнични/ за един месец е в размер на 643, 43 лв. т.е. разликата е отрицателно число (- 96, 98 лв./546, 45 лв. – 643, 43 лв./); съгласно справка на ТП на НОИ за целия претендиран период 08.02.2022г. до 18.06.2022г. изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност са в общ размер на 2 590, 96 лв.; за периода 08.02.2022г. до 18.06.2022г. ищеца би получил нетно трудово възнаграждение в размер на 2 496, 03 лв.; разлика между получаваното от ищеца ТВ и обезщетение за временна нетрудоспособност /болнични/ за целия претендиран период 08.02.2022г. до 18.06.2022г. е отрицателно число (- 94, 93 лв./2 496, 03 лв. - 2 590, 96 лв./).

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение, но не ангажира никакви доказателства за тях.

Предвид гореизложеното съдът намира, че иска за имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По делото не е спорно и се установява от представената застрахователна полица №0700-200-2021-00297, че между ответника „ЕЛГРУП“ ООД и ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД е сключен застрахователен договор по застраховка „Обща гражданска отговорност“, с валидност 10.05.2021г. до 09.05.2022г. със застрахователно покритие чл.429 ал.1 КЗ (С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение) и Общите условия по застраховката (По реда на ОУ ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД срещу заплащане на застрахователна премия, застрахова отговорността на посоченото в застрахователната полица юридическо или физическо лице-търговец по смисъла на ТЗ за причинени от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица, при или по повод осъществяване на стопанската му дейност, вписана в застрахователния договор, в рамките на територията на валидност на полицата.) В Общите условия по застраховка „Обща гражданска отговорност“ чл.4 ал.1 т.28 „Изключени рискове“ е предвидено, че застрахователят не покрива отговорност, произтичаща от телесно увреждане, вкл. смърт, заболяване или загуба на работоспособност на работници и служители на застрахования на трудов договор (отговорност на работодателя).

Имуществената отговорност на работодателя при увреждане живота и здравето на работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл.200 КТ, който регламентира предпоставките за възникване отговорността на работодателя, като му възлага отговорността да възмезди изцяло настъпилите вреди в резултат на трудова злополука. При сключен от работодателя, в полза на работниците му, застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“ (какъвто не е настоящия случай), с настъпването на трудова злополука за работниците се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя. Възможността за паралелното осъществяване на тези права следва от чл.200 ал.4 КТ, съгласно който от дължимото от работодателя обезщетение, трябва да се приспаднат всички суми, получени по сключените договори за застраховане на работниците. Задължението на работодателя да обезщети работника за вреди в резултат на трудова злополука е законово регламентирано задължение на работодателя. Репарирайки претърпените от работника вреди, работодателят изпълнява свое собствено, а не чуждо задължение.

На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК (2000 лв. адвокатско възнаграждение), съразмерно с уважената част от исковете в размер на 645, 07 лв. адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК (500лв. допълнителна съдебно-медицинска експертиза, 600лв. автотехническа експертиза и 470лв. съдебно- счетоводна експертиза), съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1063, 62лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 400 лв. държавна такса.

Водим от горните мотиви, съдът