Решение № 444 от 25.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 196/2023 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „Летище София" ЕАД против решение № 260665/07.11.2022 г. по т.д.№227/2020г. на СГС в частта му, с която съдът е: -отхвърлил предявения от жалбоподателя против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, ЕИК 000697179, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, бул. „Брюксел” № 1 иск с правно основание чл.285 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 655 171, 86лв.( три милиона шестстотин петдесет и пет хиляди сто седемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), формирана като стойност от: сумата от 112 015, 18 щатски долара (183 578, 57лв.) представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение, попадащи в предмета на дейност на ответника; сумата от 19 326, 74лв. обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащенията на сумата от 112 015, 18 щ.д. за периода от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 1 006 888 щатски долара ( 1 868 771, 07лв.), представляващи заплатени от ищеца разходи/ обезщетение въз основа на присъдено от МАС в Арбитражно решение и Допълнително решение по арбитражно дело касателно шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка; сумата от 1 298 352, 84лв., представляваща извършени от ищеца разходи за съдебни разноски във връзка с постановеното и влязло в сила арбитражно решение и допълнително решение към него пред МАС и последвалото производство по екзекватура по т.д.№6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и лихви за периода на забава, както следва: сумата от 425 462, 11лв., равностойност на 229 304 щатски долара, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 006 888 щатски долара и сумата от 33 183, 03лв., представляващи равностойност на 17 884, 09щ.д. за лихва на признатите и платени от ответника сума и съдебни разноски и адвокатски хонорар общо в размер на 839 707, 790лв., заплатени от ищеца в арбитражното производство пред МАС и в производството по т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав; както и обезщетение за забавено плащане на сумата от 1 006 888 щатски долара (1 868 771, 07лв.), на сумата от 1 298 352, 84лв., за периода на забава от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба в СГС – 30.01.2020г. общо в размер на 304 469, 38лв. -отхвърлил предявения от жалбоподателя против посочения ответник, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за заплащане на сумата от 3 471 593, 29лв., представляващи сумарна величина от следните разходи, а именно: 1 006 888 щатски долара ( 1 868 771, 07лв.), за извършени от ищеца разноски за заплатени от ищеца разходи/ обезщетение въз основа на присъдено от МАС в Арбитражно решение и Допълнително решение по арбитражно дело касателно шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка; сумата от 1 298 352, 84лв., представляваща извършени от ищеца разходи за съдебни разноски във връзка с постановеното и влязло в сила арбитражно решение и допълнително решение към него пред МАС и последвалото производство по екзекватура по т.д.№6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и лихви за периода на забава, както следва: сумата от 425 462, 11лв., равностойност на 229 304 щатски долара, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 006 888 щатски долара и сумата от 33 183, 03лв., представляващи равностойност на 17 884, 09щ.д. за лихва на признатите и платени от ответника сума и съдебни разноски и адвокатски хонорар общо в размер на 839 707, 790лв., заплатени от ищеца в арбитражното производство пред МАС и в производството по т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав; както и обезщетение за забавено плащане на сумата от 1 006 888 щатски долара (1 868 771, 07лв.), на сумата от 1 298 352, 84лв., за периода на забава от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба в СГС – 30.01.2020г. общо в размер на 304 469, 38лв. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се да бъде постановено решение, с което обжалваното решение, в обжалваната му част, бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се направените по делото разноски. По делото е постъпил отговор от „Ръководство на въздушното движение”, ЕИК 000697179, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, бул. „Брюксел” № 1, с който се оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения.Иска се решението, в обжалваната му част, да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Делото е образувано и по въззивна жалба от „Летище София" ЕАД против решение № 260045/05.03.2024 г. по т.д.№227/2020г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, ЕИК 000697179 иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД представляващи обезщетение в размер на сумата от 112 015, 18 щатски долара (183 578, 57лв.) представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение, попадащи в предмета на дейност на ответника и са присъдени направените по делото разноски. По тази жалба по делото е постъпил отговор от „Ръководство на въздушното движение”, ЕИК 000697179, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, бул. „Брюксел” № 1, с който се оспорва същата по подробно изложените съображения.Иска се решението да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Летище София“ ЕАД против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, ЕИК 000697179, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, бул. „Брюксел” № 1, с която е предявен иск с правно основание чл.285 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 655 171, 86лв, формирана като стойност от: -сумата от 112 015, 18 щатски долара (183 578, 57лв.) представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение, попадащи в предмета на дейност на ответника; -сумата от 19 326, 74лв. обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащенията на сумата от 112 015, 18 щ.д. за периода от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба; -сумата от 1 006 888 щатски долара ( 1 868 771, 07лв.), представляващи заплатени от ищеца разходи/ обезщетение въз основа на присъдено от МАС в Арбитражно решение и Допълнително решение по арбитражно дело касателно шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/А. по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка; -сумата от 1 298 352, 84лв., представляваща извършени от ищеца разходи за съдебни разноски във връзка с постановеното и влязло в сила арбитражно решение и допълнително решение към него пред МАС и последвалото производство по екзекватура по т.д. №6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав и лихви за периода на забава, както следва: -сумата от 425 462, 11лв., равностойност на 229 304 щатски долара, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1 006 888 щатски долара и сумата от 33 183, 03лв., представляващи равностойност на 17 884, 09щ.д. за лихва на признатите и платени от ответника сума и съдебни разноски и адвокатски хонорар общо в размер на 839 707, 790лв., заплатени от ищеца в арбитражното производство пред МАС и в производството по т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав; -обезщетение за забавено плащане на сумата от 1 006 888 щатски долара (1 868 771, 07лв.), на сумата от 1 298 352, 84лв., за периода на забава от 18.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба в СГС – 30.01.2020г. общо в размер на 304 469, 38лв. От същия ищец против ответника е предявен като евентуален и иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за заплащане на посочените по-горе суми на посоченото основание. Отвътникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, правни изводи, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна следното: Съдът е разграничил претендираните вземания според това дали попадат в присъдените от МАС с арбитражното решение на изпълнителя по договора за СМР за летище София. Съдът е приел, че вземането за сумата от 112 015.19 щ.д. - представляващи платени от „Летище София“ ЕАД разходи за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за Управление на въздушното движение /УВД/, попадащи в предмета на дейност на ДП „РВД“ не попада в постановеното решение от МАС.Съдът е разгледал дейността на ДП „РВД“, така, както тя е регламентирана от чл. 53, ал. 2 от ЗГВ и е направил извод въз основа на заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза.В същата е направен извод, че причината за изместване на процесиите кабели е необходимостта от запазване и ненарушаване на работата на оперативните системи на съществуващата писта, по време на изграждане на новата писта и удължаване на съществуваща писта. Въз основа на протокола от 17.03.2003г., обективиращ проведена среща от представители на страните по делото, на Инженера на проектанта и на строителния инженер- проектант на същия, на която среща е обсъждан напредъка на проекта и въпросите за преместването на кабелите, е прието, че част от съществуващите кабели, положени на изток от съществуващия ТП4 към с.Кривина, са обслужвали системите на управление на въздушното движение на старата писта и са били активни и необходими за работата им. Съобразно заключението на ТЕ не е било възможно системите на УВД да работата по време на строителството на пътеката за рулиране „Н“, без да бъдат изместени процесиите кабели, защото трасето на същите е попадало под новопредвидения край на новата пътека за рулиране „Н“, както и под южния край на новопредвидената пътек за рулиране G.Поради това съдът е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изпълнението на възложените СМР по проекта за летище София и преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите за управление на въздушното движение (УВД), които са част от дейността на ответника, като това преместване е било необходимо и за продължаване на дейността на ответника. Това преместване е част от предмета на организационното споразумение и неговото осъществяване е пряко свързано с точното изпълнение на договора от страна на ищеца, така и със запазване интереса и правата на ответника по аргумент на нормата на чл.282 ЗЗД, за което е взел съгласието на доверителя.съдът е приел, че претендираната сума, представлява разход за ищеца, който действително е извършен и същата е заплатена от ищеца.Съдът е приел, че заплатената от ищеца на изпълнителя по договора за СМР сума от 112 015, 19 щ.д. се явява разход, направен от довереника във връзка с възложената му работа по организационното споразумение, която съгласно нормата на чл.282 ЗЗД, е била необходима и в съответствие със сключеното организационно споразумение, както и в изпълнение на договора за реконструкция, развитие и разширяване на летище София ЛОТ 2. Съдът е разгледал направеното възражение за погасяване по давност на посоченото вземане като е приел, че с допълнителното споразумение от 09.02.2005г. с което страните са внесли изменение и допълнение в сключеното между тях организационно споразумение и което се явява действащият към него момент регламент на облигационната връзка, изменението и допълнението засяга и въпроса за плащанията, които доверителят дължи на довереника. Съгласно чл.4 от споразумението, страните са приели, че след подписване на това допълнително споразумение на 09.02.2005г. дължимите плащания се извършват директно от доверителя към довереника срещу представени от последния фактури във валута и лева. съдът е приел, че по делото е установено, че е издадена фактура за тази сума и тази фактура е достигнала до ответника на 15.09.2005г. поради което и с оглед договореното в е чл.4, ал.7 от оргнизационното споразумение срокът, в който следва да се извърши плащане, който е 7 работни дни, което като дата е 26.09.2005г.С оглед на това, че исковата молба е подадена след изтичане на този срок - на 31.02.2020 година, съдът е приел, че претендираното вземане от 112 015.19 щ.д. е погасено по давност. По отношение на претендираните вземания, които попадат в решението на МАС. По отношение на вземането от 1 006 888.00 щ.д., представляващи извършени от „Летище София“ ЕАД разходи за присъденото от МАС в Арбитражно решение и Допълнителното решение към него шесто удължение на срока на строителството, свързан с иск на МАК/АДМАК по Договора за строителство на Лот Б2 за извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09 - дейности по провеждане на облитания или т.нар. летателна проверка.Въпросната сума е присъдена за 26 дни забава на ищеца, в резултат, на което изпълнителят на СМР по договора е претендирал обезщетение от възложителя, като АС е приел за установено, че е налице виновно бездействие на възложителя и настоящ ищец в резултат, на което изпълнителят е претърпял имуществени вреди. За да присъди претендираното от изпълнителя по договора за СМР обезщетение, АС е приел, че ищецът, като възложител по договора за изработка, не е изпълнил задължението си да окаже съдействие на изпълнителя. В производството ответникът е възразил тези заплатени от ищеца обезщетения, претендирани от него като вреди, настъпили в резултат на изпълнението на договора за СМР да са в пряка - причинно следствена връзка с поведениео на доверителя по организационното споразумение. Съдът е приел, че по делото не е налице спор относно това, че съгласно чл.64б ЗГВ Авиоотряд 28 е авиационният оператор, който осъществява полетите със специално предназначение и извършва облитане на радио и светотехнически средства, както и че системата Nfrmarc NM 3625 В FANFIS, която е собственост на ответника, с която се извършват летателните изпитвания на ILS/DME09 е монтирана и инсталирина в самолет Фалкон 2000, който се експлоатира от Авиоотряд 28.Съдът е приел, че от представените писма, изходящи от участниците в проекта за СМР се установява, че датата на летателната проверка е променяна по различни причини, както от изпълнителя МАК/АДМАК, така и по причини, възникнали от Инженера, което е довело да промяна на периодите, в които е следвало да се осъществи тази проверка – от месец май 2006г. на месец ноември 2006г. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за неоснователно подържаното от ищеца, че ответникът е причинил виновно забава в осъществяване на летателната проверка. В тежест на ищеца е да установи вреда - заплатените на изпълнителя обезщетения във връзка със забавата, който факт е установен в процеса, но в това производство следва да установи при пълно и главно доказване, че е налице виновно бездействие, от страна на доверителя, представляващо неизпълнение на поето задължение за действие, което не е осъществено от доверителя и че настъпилите вреди се явяват последица, която е породено от това бездействие, явяващо се необходима и достатъчна причина за настъпване на вредоносния резултат. Съдът е приел, че не е установено, че бездействието на ответника е необходимото условие за вредоносния за ищеца резултат.Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват множество фактори, които са довели до забавата и престоя на изпълнителя и които причини е следвало да бъдат наведени в арбитражното производство.Според съда след като АС е приел, че възложителят дължи обезщетение поради виновното си неизпълнение на договорни задължения, то в настоящия процес ищецът- възложител, следва да установи при пълно и главно доказване, че това неизпълнение е в резултат на виновно поведение на ответника. Според съда, дори и да се приеме, че ответникът е спомогнал за забавата, то претенцията за сумата от 1 006 888.00 щ.д. се явява недължима поради направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност. Във връзка с направеното възражение за погасяване по давност съдът е разгледал действието на арбитражното решение е значението на производството по екзекватура.Съдът е приел, че арбитражното решение влиза в сила с връчването му на страните по спора, то е окончателно, не подлежи на обжалване и подлежи на доброволно изпълнение. По отношение на производството за екзекватура съдът е приел, че в същото съдът не може да проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия правораздавателен орган.Чрез провеждане на производството по екзекватура се придава правна значимост на чуждестранното решение, чиято цел е да се даде правна важимост на чуждестранното решение, посредством решението на компетентния български съд, чиито решения по екзекватура са проява на националната юрисдикционна власт. Тази последица е производна от обстоятелството, че арбитражните решения се постановяват от органи, които са чужди на държавния суверенитет и чрез производството по екзекватура на постановеното решение на арбитражния орган се придава действие, което е подобно на действията на съдебното решение. Съдът е приел, че с влязлото в сила решение на 03.02.2017г. по делото за екзекватура - т.д.№ 6378/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав, решенията на МАС са придобили сила на пресъдено нещо на територията на РБ и са признати за изпълнително основание.Според съда силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища.След като решението обвързва страните в арбитражното производство и след като те са длъжни да се съобразяват с него, то вземането на ищеца в арбитражното производство са установени, изискуеми и следва да бъдат платени. Поради това съдът е приел, че изискуемостта на задълженията, като установени с арбитражното решение е подлежала на доброволно изпълнение от датата на връчване на решенията.Съдът е приел, че по делото е установено, че задълженията на ищеца към МАК/ АДМАК, са възникнали към 18.07.2012г. и петгодишната давност на вземането на ищеца към ответника е погасено по давност, поради това, че същата е изтекла преди подаване /на 30.01.2020г. / на искова молба в съда, а именно на 18.07.2017г., при датата на постъпване на исковата молба 30.01.2020г. По отношение на претендираните от ищеца вземания спрямо ответника, представляващи претърпени от него вреди, а именно заплатени разноски в арбитражното дело и в производството по екзекватура, а именно сумата от 1 298 352, 84 лв. Съдът е приел, че отговорността за разноски е производна от изхода на процеса, независимо дали е пред съд или друг правораздавателен орган, който страните по спора са приели за компетентен да разреши спора.При извод на съда за липса на основание за ангажиране отговорността на ответника за забавата и неоказаното от ищеца съдействие при изпълнение на договора за СМР на летището, то липсва основание за производните от него разходи по процеса пред АС и последвалото го производство по екзекватура, явяващи се акцесорни. (не биха съществували, тъй като са обусловени от претенцията в размер на 1 006 888.00 щ.д. Същият извод е направен и по отношение на претендираните разноски в производството по екзекватура и за акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД. Поради горното съдът е отхвърлил предявените искове по чл.285 ЗЗД, което е наложило същия да се произнесе по предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. За да отхвърли претенциите на това основание съдът е приел, че елементите от състава на претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД включват обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице и липса на основание за обогатяването, както и отсъствие на друга възможност да бъдат защитени правата на обеднелия.За да се намери връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да бъде установено по категоричен начин, че тези разходи е следвало да направи ответникът, въз основа на определени факти или група от факти, които са идентични с основанията, въз основа на които ищецът е направил разходите вместо ответника, поради което предявява претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД. В случая претендираните за извършени разходи от ищеца се формират от заплатеното от ищеца обезщетение на МАК/АДМАК, поради неоказано съдействие, а другата част от претендираната сума са заплатени от ищеца разноски в арбитражното производство и в производството по екзекватура.Съдът е приел, че тези разходи, с оглед характера им, не сочат на необходимост те да бъдат понесени от ответника, поради недоказаната нормативна или друга обусловеност тези разноски да са за сметка на имуществото на ответника, нито от негови специфични качества или потребности. С определение, инкорпорирано в решение №260665/07.11.2022 година, съдът е приел, че предявената от ищеца претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 112 015, 18 щатски долара, представляващи разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4/старо/ за ППРК Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение е недопустима, поради което е прекратил производството по същата.Прекратителното определение е потвърдено от въззивната инстанция с определение №217/24.03.2023г., постановено по в.т.д.№196/2023г. по описа на САС.По касационен ред определението на САС е било обжалвано пред ВКС, който с определение по ч.т.д.№1389/2023г. е отменил актът на въззивната инстанция и прекратителния акт на състава на СГС и е върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по този иск с решение. При това разглеждане на делото съдът е постановил обжалваното, в настоящето производство, с въззивна жалба от „Летище София" ЕАД решение № 260045/05.03.2024 г. по т.д.№227/2020г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, ЕИК 000697179 иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД представляващи обезщетение в размер на сумата от 112 015, 18 щатски долара (183 578, 57лв.) представляваща разходи на ищеца за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, предназначени да обслужват работата на системите на Управление на въздушното движение, попадащи в предмета на дейност на ответника и са присъдени направените по делото разноски. В това решение съдът е приел, че в основното решение по делото е приел, че процесното вземане от 112 015, 19 щатски долара е вземане, чийто титуляр е ищецът и то има за свой правопораждащ юридически факт организационното споразумение, поради което правното основание на това вземане е нормата на чл.285 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.Поради преценка на съда за основателност на направеното своевременно правопогасително възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника, съдът е приел, че осъдителната претенция на ищеца в тази и част е неоснователна, поради изтекла погасителна давност. Това е причината да постанови отхвърлителен диспозитив за тази сума.Наличието на друг път за защита, който ищецът е пропуснал да реализира, пък е дало основание на съда да приеме, че е налице забраната по чл.59, ал.2 ЗЗД, която е основа на правилото, че искът по чл.59 ЗЗД има субсидиарен характер. Т.е. тази форма на правна защита е възможна само и единствено, ако страната не разполага с друг път на защита и тази субсидиарност има за база принципът на справедливостта, който не допуска неоснователно обогатяване.Предвид липсата на установена последната предпоставка- липса на обеднелия с друг иск, с който да се защити, съдът е приел, че не е налице възникнало за ищеца субективно право, което да защити чрез иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, независимо от това, че е налице установено обогатяване на ответника чрез спестени му разходи, както е обедняване на ищеца, при установени общи за това състояние на двата правни субекта правопораждащи факти, наличие на договорна връзка, представляваща сключеното между страните организационно споразумение. След като е налице договорна обвързаност на страните, която стои в основата на възникналото право на ищеца да дири плащане на процесната сума, то това обстоятелство изключва правото, чиято защита дири ищеца в този процеса, представляващо вземане от 112 015, 19 щатски долара, да е породено от института на неоснователното обогатяване.Поради това съдът е отхвърлил предявения иск. Софийският апелативен съд счита, че атакуваните решения са валидни и допустими, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбите. По въззивна жалба от „Летище София" ЕАД против решение № 260665/07.11.2022 г. Съдът счита, че е неоснователно оплакването в подадената въззивната жалба по делото, че претендираната сума в размер на 112 015, 18 щатски долара, представляваща разходи на ищеца по делото за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина не е погасена по давност към момента на подаване на исковата молба, а именно на 31.01.2020 г. Както СГС правилно е установил в решението, падежът на това вземане е настъпил на 26.09.2005 г., а именно 7 работни дни след достигането на фактура № фактура № 0000071798/15.09.2005 г. до ДП РВД. По това обстоятелство „Летище София“ ЕАД не спори във въззивната си жалба. Именно от тази дата започва да тече 5-годишният срок на погасителната давност за това вземане, който срок е изтекъл на 26.09.2010 г., което е значително преди подаването на исковата молба на 31.01.2020 г. Във въззивната си жалба „Летище София41 ЕАД неоснователно твърди, че по силата на разменената писмената кореспонденция между ищеца и ответника от 2005 г. до 2018 г. погасителната давност по отношение на сумата в размер на 112 015, 18 щатски долара е била прекъсвана многократно, поради което към момента на подаване на исковата молба същата не е била изтекла. Съдът счита, че това становище е неоснователно и недоказано.Видно от обжалваното решение, съдът подробно е разгледал разменената след 2005 г. кореспонденция между страните в тази връзка. В нито едно от разменените писма между страните ДП РВД не е признало вземането за сумата от 112 015, 18 щатски долара, представляваща разходи на ищеца по делото за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина, каквото е изискването на закона, за да бъде прекъсната давността на вземането.В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че ДП РВД е отказвало да заплати въпросната сума, тъй като е считало, че същата сума не е дължима от него поради редица подробно изложени съображения.От въззивната жалба не става ясно на коя кореспонденция между страните се позовава ищецът по делото относно твърдението си за прекъсване на давността.За да е налице признаване на задължението това признаване следва да е пряко и недвусмислено.В случая такова признаване не се твърди от въззивника, а от друга страна същия не сочи конкретно волеизявление на ДП РВД, с което същото признава вземането си.С оглед на това съдът счита, че твърдението на „Летище София“ ЕАД, че след като давността относно вземането за сумата от 112 015, 18 щатски долара е започнала да тече на 26.09.2005 г., същата е била прекъсната чрез разменената кореспонденция между страните е неоснователно и недоказано. По отношение на възраженията в жалбата касаещи претенцията на ищеца по делото за заплащане на сумата в размер на 112 015, 18 щатски долара (183 578, 57 лв.), представляваща разходи на ищеца по делото за преместване на комуникационни кабели от ПТ 4 (старо) за ППРЦ Кривина съдът счита, че същите са неоснователни.Тези претендирани разходи за работи по преместване на комуникационни кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина не са били част от КСС-то към подписаното между страните Организационно споразумение, което е установено от заключението на вещите лица.Необходимостта от преместване на процесиите кабели е установена в процеса на изпълнение на обекта. Видно от заключението на назначената комплексна техническа експертиза, преместването на процесиите кабели се е наложило поради обстоятелството, че същите са били разположени в трасето на новопредвидената пътека за рулиране „Н“. Поради това при изкопните работи в процеса на строителството на новата пътека кабелите биха били прекъснати и премахнати, което би довело до спиране работата на системите по управление на въздушното движение. Тъй като тези системите за управление на въздушното движение обслужват именно въздушния и наземен трафик на летище София, то същото би било в крайно затруднени условия на работа по време на строителството. Това е потвърдено и от ищеца в исковата му молба, където са описани причините, довели до преместването на кабелите.Поради този технологична необходимост не е било възможно системите на РВД да работят по време на строителството на пътеката за рулиране „Н”, без да бъдат изместени процесиите кабели, защото трасето на същите е попадало под новопредвидения край на новата пътека за рулиране „Н“, както и под южния край на новопредвидената пътека за рулиране G.”. От констатациите в заключението на вещите лица може да се направи извод, че при изграждането на новата пътека за рулиране „Летище София“ ЕАД е щяло да засегне кабели, които захранват чужди системи за навигация (тези на ДП РВД), но които в крайна сметка обслужват именно летище София. Проблемът с комуникационните кабели е обсъждан на срещи между страните по настоящото дело като видно от т. 6 от Протокол от проведена среща на 17.12.2003 г. ДП РВД не се възпротивило на преместването, указало е кои кабели трябва да останат в експлоатация и специалистите на ответника са оказали пълно съдействие. Това съгласие не може да бъде възприето като възлагане на работата от страна на РВД или съгласие за поемане на разходите за това.От представените доказателства се установява, че за да не се възпрепятства изпълнението на проекта и за да може ДП РВД да продължи да експлоатира системите по управление на въздушното движение, с които обслужва летище София, същото е дало съгласието си да бъдат преместени експлоатираните от него кабели. Съгласието за преместването на кабелите е само и единствено, за да може да бъде изпълнен проекта. Изместване на кабелите е било необходимо на „Летище София“ ЕАД, за да може да изгради новата писта за рулиране, поради което разходите за преместване на комуникационните кабели следва бъдат за ищеца. Съдът счита, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице виновно бездействие от страна на ДП РВД, което представлява неизпълнение на поето с мандатното правоотношение задължение за действие във връзка с извършена забавена проверка на инструментална система за кацане 1LS/DME 09.С Арбитражното решение и Допълнителното решение към него „Летище София“ ЕАД е осъдено да заплати разходи за шесто удължение на срока на строителството във връзка с извършена забавена проверка на инструменталната система за кацане ILS/DME09.С оглед събраните по делото доказателства СГС правилно е постановил, че датата на летателната проверка е променяна многократно по различни причини, както от изпълнителя МАК/АДМАК, така и по причини, възникнали от Инженера, което е довело до промяна на периодите, в които е следвало да се осъществи тази проверка - от м. май 2006 г. на м. ноември 2006 г.С оглед събраните доказателства СГС правилно е приел, че причините за многократното отлагане на летателната проверка са различни, но във всички случаи са извън ДП РВД. Видно от разменената кореспонденция причините за отлагане са няколко - в първоначалната работна програма не са включени видове СМР, които е следвало да бъдат изпълнени, не е било ясно как ще се извърши преходът от съществуващата ПИК към новата ПИК, без да се прекъсва експлоатационната дейност на летището, поради което е одобрена ревизирана работна програма, според която новият период за извършване на полетно разписание е от 20.10.2006 г. до 27.10.2006 г. С няколко писма „Летище София“ ЕАД е уведило ДП РВД, че облитанего се отлага поради невъзможност да присъства представител на Инженера на обекта, което генерира нови закъснения. От представените писма се установява, че потвърждаването на готовност за извършване на летателната проверка е от 02.11.2006 г. видно от писмо на Изпълнителя МАК/АДМАК реф. № CKS/PJN/aa/L-5365-06 от 02.11.2006 г. до Инженера-т.е. едва тогава, при завършен цялостен етап на наземна проверка на ILS/DME09 е било възможно реално да се пристъпи към извършване и на летателната такава.Преди дата на получаване на писмо вх. № 80-6784 на 07.11.06г. РВД не е било уведомявано, че е налице техническа готовност за извършване на летателната проверка.От представените по делото доказателства не се установява РВД да е получавало писмо от 03.11.2006 г. от Инженера до „Летище София“ ЕАД на по-ранна дата от 07.11.2006 г.Видно от доказателствата по делото, след като на 07.11.2006 г. ДП РВД е уведомено че е налице техническа готовност за извършване на летателната проверка още същия ден с изх. № 80-02-3-3909/07.11.2006 г. е изпратена информация до ищеца за невъзможност за извършване на проверката предвид ангажираност за изпълнение на специални полети на самолет Фалкон 2000 LZ-OOI, както и съвместни учения на НАТО и българските ВВС в периода 08-09.11.2009 г. и уведомление, че тестовете ще се извършат в периода 13-15.11.2006 г. В съответствие с отговора на ДП РВД в посоченото писмо летателната проверка на инструменталната система за кацане 1LS/DME09 е извършена с положителен резултат на 14.11.2006 г., за което има протоколи от летателна проверка с номера №№ 59, 60 и 61/14.11.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 646 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), относима към процесния период, Авиоотряд 28 е авиационен оператор, който осъществява полетите със специално предназначение и извършва облитане на радио и светотехнически средства. Системата Normarc NM 3625В FANF1S, с която се извършват летателните изпитвания на ILS/DME09, която е собственост на ДП РВД е монтирана и инсталирана в самолет Фалкон 2000 LZ-OOI, който се експлоатира от Авиоотряд 28 като лаборатория за облитане на радио и светотехническите средства. Поради това за всяка процедура по облитане, освен да са налице подходящи метеорологични условия, следва и ДП РВД да извърши съответното синхринизиране с Авиоотряд 28.С оглед на това съдът счита, че оплакванията във въззивната жалба, свързани с това, че тъй като ДП РВД не било извършило облитането в периодите 06-07.11.2006 г. или 10.11.2006 г., то същото е било причинило виновно забава в осъществяване на летателната проверка са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че ДП РВД било длъжно да преодолее или избегне причините, поради които облитането не е било възможно да бъде извършено в периода 08- 09.11.2009 г. (ангажираността за изпълнение на специални полети на самолет Фалкон 2000 LZ-OOI, както и съвместни учения на НАТО и българските ВВС).По делото не е установено, че е във възможностите на ДП РВД да влияе върху графика за извършване на съвместни учения на НАТО и българските ВВС, както и няма контрол върху ангажираността на самолет Фалкон 2000 LZ-001 за изпълнение на специални полети от Авиоотряд 28. От друга страна по делото не е установено задължение на ДП РВД да оказва съдействие на „Летище София“ ЕАД във връзка с въвеждането на инструментална система за кацане ILS/DME 09 в експлоатация и в частност да извършва летателната проверка за тази система.Правоотношенията между страните по делото във връзка с организация на строителството, изграждането, доставката и монтажа на съораженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на Техническо осигуряване, прилежащо към проекта „Реконструкция и разширяване на летище София“ са уредени в подписаното между тях Организационно споразумение. С него ДП РВД не е поемало задължение да извърши летателната проверка на ILS/DME09. Единственото задължение, поемано от ДП РВД, което може да се отнесе по някакъв начин към тази претенция е разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 буква „б“ от организационното споразумение, където уговореният срок за отговор от страна на ДП РВД е до седем работни дни след получаването на документите по б. „а” от същия, който срок видно от доказателствата по делото е спазен. Съдът счита, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба по делото, че е неправилен изводът на първоинстанционният съд, че претенцията на ищеца в размер на 1 006 888 щатски долара е погасена по давност на 18.07.2012 г„ поради това, че денят на връчването на Допълнителното решение на МАС, а именно 18.07.2012 г. е датата, на която е настъпила изискуемостта по вземането.За да обоснове оплакването си в тази връзка въззивника излага съображения, че проведената екзекватура и постановените решения по нея водят до настъпване на нов падеж.Настоящия състав счита, че е правилен извода на съда, че датата на връчване на допълнителното решение е датата, която сочи настъпилата изискуемост на вземанията на МАК/АДМАК, включващи сумата от I 006 888 щатски долара като именно от тази дата започва да тече и погасителната давност за ищеца.След като решението обвързва страните в арбитражното производство и след като те са длъжни да се съобразяват с него то тези вземания на МАК/АДМАК към „Летище София“ ЕАД са установени и са изискуеми и следва да бъдат платени. Законосъобразно СГС е приел, че изискуемостта на задълженията, като установени с окончателните актове на арбитража е подлежала на доброволно изпълнение от датата на връчване на решенията, които имат окончателен характер. Ето защо именно от датата на връчване на допълнителното решение на ищеца - 18.07.2012 г. започва да тече и погасителната давност относно евентуалната му претенция за това вземане към ДП РВД.Фактът, че ищецът не е изпълнил доброволно задълженията си, установени с арбитражните решения, както и проведеното производство по екзекватура, което е приключило с признаване и допускане до изпълнение на арбитражните решения, не водят до извод за различен падеж, тъй като признаването няма субективен обхват, който засяга ДП РВД, а допускането до изпълнение касае принудителното изпълнение, но не и доброволното такова. С оглед на това неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е било необходимо да бъде проведено производство по екзекватура, за да бъде зачетена изпълнителната сила на постановените арбитражни решения на територията на Р България, защото в противен случай плащането е щяло да бъде без основание категорично не могат да бъдат споделени. С оглед на това е неоснователно и твърдението във въззивната жалба, че за „Летище София“ ЕАД влязлото в сила решение по екзекватурата на 03.02.1017 г. е основанието за извършване иа плащането по Арбитражното решение от 28.09.2011 г. и Допълнителното решение към него от 11.07.2012 г.Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че с предявяването на иска по чл. 51, ал. 3 от ЗМТА не започва да тече нова петгодишна давност по отношение на претенцията на „Летище София“ ЕАД към ДП РВД. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с това, че погасителната давност по отношение на претендираната сума е била прекъсвана многократно чрез разменената писмена кореспонденция между ищеца и ответника от 2018 г. Видно от представените по делото доказателства в разменената кореспонденция ДП РВД не е правило признаване на процесното вземане. Съдът счита, че е неоснователно оплакването в жалбата по отношение на акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД.Предвид неоснователността на посочените по-горе претенции, то и претенциите по чл. 86 от ЗЗД също са неоснователни поради акцесорният им характер. Неоснователни са оплакванията по отношение на отхвърлените предявени искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.Решението на СГС е законосъобразно, в тази му част, с оглед на това, че не е налице никаква връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.По делото не е установено, че претендираните разходи е следвало да направи ДП РВД, въз основа на факти или група от факти, които са идентични с основанията, въз основа на които „Летище София“ ЕАД е направило разходите вместо ДП РВД. Съдът е взел предвид характера на извършените разходи, а именно, че те се формират от заплатеното от ищеца обезщетение на МАК/АДМАК поради неоказано съдействие и заплатени от ищеца разноски в арбитражното производство и в производството по екзекватура и правилно е постановил, че с оглед характера им, тези разходи не сочат на необходимост те да бъдат понесени от ДП РВД. Това е така, тъй като в процеса не е установена нормативна или друга обусловеност тези разходи да са за сметка на имуществото на ответника, нито от негови специфични качества или потребности, независимо от специфичния характер на осъществяваната от него търговска дейност. Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е установил единство на фактическия състав, довело до обедняването на ищеца и обогатяване на ответника. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По въззивна жалба от „Летище София" ЕАД против решение № 260045/05.03.2024 г. Съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради следното: В настоящия случай искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е предявен като евентуален и е съединен с главен иск за същата сума, претендирана на договорно основание.Въз основа на събраните по делото доказателства СГС правилно и законосъобразно е приел, че процесното вземане от 112 015, 19 щатски долара е вземане, чийто титуляр е ищецът и то има за свой правопораждащ юридически факт организационното споразумение, поради което правното основание на това вземане е нормата на чл. 285 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Самият ищец по делото в исковата молба, а и във въззивната жалба, че правопораждащият юридически факт на вземането му от 112 015, 19 щатски долара, представляващи платени от „Летище София“ ЕАД разходи за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина е Организационно споразумение от 2002 г. Това е установено и в основното решение № 260665/07.11.2022 г. Първоинстанционният съд е разгледал предявеният на договорно основание главен иск и с решение № 260665/07.11.2022 г. е приел, че същият е неоснователен като погасен по давност.Правилен е извода на първоинстанционният съд, който се е позовал на т.10 изр. последно от ППВС № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което законът е предоставил правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД само на тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове.На основание чл. 59, ал. 2 от ЗЗД и във връзка със задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979 г„ когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл. 59, ал.1 от ЗЗД. В случая ищецът е разполагал с иска по чл. 285 ЗЗД, който е и предявил, поради което е недопустимо предявяването и на иска по чл. 59 ЗЗД за същото вземане. Поради това е правилен и законосъобразен изводът в обжалваното решение, че след като е налице договорна обвързаност на страните, която стои в основата на възникналото право на ищеца да търси плащане на процесната сума, то това обстоятелство изключва правото, чиято защита търси ищеца в този процес, представляващо вземане от 112 015, 19 щатски долара, да е породено от института на неоснователно обогатяване.Не се спори по делото, че направените разходи от ищеца са във връзка с изпълнение на Договор за строителство по проект „Реконструкция, развитие и разширение на летища София, лот Б2 - Нова пистова система и прилежащи работи“, сключен между МАК/АДМАК, в качеството на изпълнител и „Летище София” ЕАД, в качеството на възложител, а заплатената от ищеца на изпълнителя по договора сума от 112 015, 19 щ.д. се явява разход, направен от „Летище София” ЕАД във връзка с възложената му работа по организационното споразумение от 19.12.2002 г. По силата на същото ДП РВД, в качеството си на доверител възлага на „Летище София” ЕАД в качеството му на довереник-изпълнител, да изпълни поръчката, организацията, строителството, изграждането, доставката и монтажа на съоръженията, подготовката и въвеждането в експлоатация на техническото оборудване. В подадената въззивна жалба срещу процесното решение ищецът по делото прокарва твърдение, че правопораждащия юридически факт на вземането на „Летище София“ ЕАД е свързан е постановеното Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнителното решение към него от 11.07.2012 г„ постановени от Международния арбитражен съд при Международната търговска камара, Париж. Това било така, тъй като именно с тези решения се определяла окончателната стойност на обекта, те замествали Окончателния платежен сертификат на Инженера за строителството на обекта - ЛОТ 2, признавайки видове работи, количества, цени, допълнителни разходи и т.н. Във въззивната жалба ищецът сам твърди, че договорна обвързаност между „Летище София“ ЕАД и ДП РВД е имало въз основа на сключеното Организационно споразумение от 2002 г. и три броя допълнителни споразумения към него, но въз основа на нея и съответно на договорна обвързаност се уреждали отношенията между страните до 14.03.2008 г„ когато е издадено последното четвърто разрешение за ползване на обекта ЛОТ Б2. След тази дата отношенията между страните се уреждали от постановените Арбитражно решение от 28.09.2011 г. и Допълнителното решение към него от 11.07.2012 г., тъй като те уреждали финансовите отношения по повод окончателната стойност на обекта. Съдът счита, че това становище на жалбоподателя е неоснователно.Постановяването на двете арбитражни решения не може да промени правопораждащия факт на претендираното право. Ако един иск, които е предявен на договорно основание бъде уважен, то съдебното решение променя договорната връзка между страните, поради това, че решението по делото би било осъдително именно защото между страните съществува твърдяната от ищеца договорна обвързаност.От друга страна в арбитражно решение от 28.09.2011 г. и допълнителното решение от 11.07.2012 г. няма присъдени суми във връзка с работи по преместване на комуникационни кабели от ТП 4 (старо) за ППРЦ Кривина, за които дейности ищецът претендира заплащане на сума в размер на 112 015, 19 щатски долара. Единствените задължения на „Летище София“ ЕАД, имащи връзка с предмета на настоящото дело, които са присъдени от МАС са тези, свързани с шестото удължаване на срока за строителство, водещо до допълнителни разходи и което удължаване има връзка със забавените дейности по облитане (летателна проверка). Поради това изложеното от жалбоподателя във връзка с постановените арбитражни решения и проведеното производството по екзекватура няма отношение към претенцията на ищеца за заплащане на 112 015, 19 щатски долара, представляващи платени от „Летище София“ ЕАД разходи за работи по преместване на комуникационните кабели от ТП 4 (старо) за ПРЦ Кривина. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските От страна на процесуалния представител на въззиваемото държавно предприятие е направено искане за присъждане на направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Предвид решението по спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 във връзка с чл.273 от ГПК дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото предприятие направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 1 000лв. Водим от горното Софийският апелативен съд