Решение № 81 от 11.5.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 121/2026 г.

Производството по в.гр.д. № 121/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. М. М. и Т. К. М., подадена чрез адв. И. А., против решение №1343/12.12.2025 г., поправено с решение № 107/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1822/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - е развален на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П. М. с район на действие Варненски районен съд, с който Ц. Л. М. е прехвърлила на Д. М. М. 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент №4, находящ се в гр. Варна, ул. "•••••••• •••••••••" №••, вх. *, ет. *, състоящ се от кухня, хол, спалня, два килера, два коридора, сервиз и два балкона, с обща застроена площ от 58.54 кв.м., с идентификатор 10135.1506.772.1.20, заедно с 5/6 ид. ч. от принадлежащото избено помещение без номер и площ, както и 5/6 ид. ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място; - Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ц. Л. М., сумата от 104150 лева обезщетение за причинени имуществени вреди в размера на стойността на отчуждените идеални части предмет на разваления договор от 22.02.2010г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 21, том 1, рег. № 406, дело №18/2010г. по описа на нотариус П. М. с район на действие Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението; - Д. М. М. и Т. К. М. са осъдени да заплатят на адвокат Д. Ж. К. на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 14280,85 лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда дължимата по делото държавна такса в размер от общо 4767,95 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като с а молили за отмяната му с отхвърляне исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Неправилността на обжалваното решение въззивниците са поддържали с оплаквания за процесуални нарушения във връзка с анализа на събрания доказателствен материал, с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а оттам и като тяхно следствие - с погрешни правни изводи на съда. Изложили са, че съдът: разгледал въпроса за обема и съдържанието на задълженията на приобретателя по договора за гледане и издръжка без да отчете, че със споразумението от 2015г. страните изцяло са заменили задълженията с напълно ново такова, което представлявало обективна новация; неправилно приел, че декларираният от ищцата в споразумението от 24.01.2015г. отказ от бъдещи претенции бил недопустим, защото в случая ищцата се разпоредила не с бъдещи, а с възникнали от момента на подписването на договора за издръжка и гледане права на издръжка и гледане; евентуално, неправилно първоинстанционният съд разгледал въпроса за обема и съдържанието на задълженията на ответниците по договора за гледане и издръжка, без да отчете подмененото задължение с ново такова – отказът на ищцата да получава грижи и желанието й да получава конкретна сума от 200 лв., като съдът не извършил и релевантна за делото преценка относно изпълнението на това парично задължение и неотносимо към изправността на приобретателите разглеждал поканата за заплащане на допълнителни суми и отчел като тяхно задължение такова за осигуряване на жилище на ищцата; неправилно определил компенсаторното обезщетение по пазарна цена към развалянето, вместо в размер на сумата, от която приобретателите са се възползвали – получената по сделката от 2014 г. цена от 32 667 евро (за техните 5/6 ид.части), без да съобрази добросъвестността на приобретателите и липсата на твърдения за симулативност на цената. Заявили са възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ц. Л. М., чрез адв. К., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното. Адв. К. е претендирала за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за безплатно оказана адвокатска защита. Въззвивната жалба е в срок, подадена е от лица с правен интерес от обжалване на неизгодната за тях част от решението на окръжния съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен. Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част, с която е отхвърлен искът по чл. 88 ЗЗД за горницата над 104 150 лева обезщетение до претендираните 125 300 лв. Пред настоящата инстанция всяка от страните е поддържала съответно въззивната жалба или отговора и е претендирала присъждане на разноски, като адв. К. е направила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Адв. К. е претендирала за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за безплатно оказана правна защита на ищцата. Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, с оглед оплакванията в жалбата, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното: Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искове на Ц. Л. М. срещу Д. М. М. и Т. К. М.: - по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение, на сключения с нотариален акт № 21, том I, рег. № 406, дело №18/2010г. на нотариус П. М. с район на действие Варненски районен съд, договор от 22.02.2010г. с който ищцата Ц. Л. М. е прехвърлила на ответника Д. М. М. по време на брака му с ответницата Т. К. М. собствените с и 5/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор 10135.1506.772.1.20, представляващ апартамент №4, находящ се в гр. Варна, ул. "•••••••• •••••••••" №••, вх. *, ет. *, ведно с 5/6 ид. ч. от избено помещение, както и 5/6 ид.ч. от 3.02 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, срещу насрещно поето от приобретателя задължение за издръжката и гледането й; - по чл. 88, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 57, ал.2 ЗЗД за солидарното осъждане на Д. М. М. и Т. К. М. да заплатят на Ц. Л. М. сумата от 125 300 лв., представляваща равностойността на прехвърлената от Ц. М. идеална част от имота, предмет на разваления договор и продадена от приобретателите на 21.07.2014 г. на трето лице, ведно със законните лихви от исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищцата е поддържала, че след прехвърлянето на имота на ответниците през 2010 г. тя е живяла в него до момента, в който ответниците са го продали на трето лице през 2014 г. След това се преместила и заживяла в дома на ответниците в гр.А.. През месец януари 2015 г. отношенията на страните се влошили и тя се изнесла и заживяла на квартира (срещу наем от 275 лв.) в жилище на бившия й съпруг – баща на ответника. Едновременно с това, на 24.01.2015 г., подписала споразумение с ответниците, с което задължението за издръжка и гледане се трансформирало в парично – за ежемесечно заплащане на сумата от 200 лв. На 20.12.2022 г. жилището, в което живеела, било прехвърлено на ответника и от месец септември той започнал да й звъни с искане да го освободи. Отделно от това, поради инфлационните процеси, издръжката не й била достатъчна, но поисканото от ответниците увеличение й било отказано. Ответниците не плащали издръжка от м.ноември 2023 г. и до момента. С уточнителната молба от 07.10.2024 г. тя е пояснила, че за разваляне на договора се позовава на неизпълнението от ответниците на трансформираното задължение за издръжка от 200 лв. месечно и на отказът им то да бъде увеличено, като е посочила, че те нямат задължение да й осигурят жилище. Предвид, че прехвърленият имот бил продаден през 2014 г., след уважаване на иска за разваляне на договора е претендирала паричната му равностойност към датата на развалянето. Ответниците са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето им. Навели са възражения за липса на неизпълнено тяхно задължение по договора, предвид сключеното от страните споразумение от 24.01.2015 г., с което задължението за издръжка и гледане се трансформирало в парично за месечен размер от 200 лв. и предвид изрично заявената воля на прехвърлителката, че не желае да живее с приобретателите, не иска те да полагат грижи за нея, включително и при здравословни проблеми и не желае контакт с тях. Заявили са насрещно (на паричната претенция) възражение за прихващане със сумата от 22 900 лв., представляваща стойността на платените от тях и дължими им, след разваляне на договора, суми за издръжка на ищцата за периода от споразумението от 2015г. до месец октомври 2023г. Установена със събраните по делото доказателства е следната фактическа обстановка, по която между страните няма спор понастоящем: Ищцата и първия ответник са майка и син, а ответниците са съпрузи. На 22.02.2010г. с договор, сключен с нотариален акт № 21, дело № 18/2010г., Ц. Л. М. е прехвърлила на сина си Д. М., по време на брака му с Т. М. собствените си 5/6 идеални части от недвижим имот представляващ апартамент № 4 в гр. Варна, ул. „С. Вр.“ №•• с маза и общи части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поето насрещно задължение за издръжка и гледане, като останала да живее в жилището (така показанията на св. В. Ив. и св. Й. Д.). На 21.07.2014 г. ответниците и третия съсобственик продали процесното жилище на трето лице за сумата от 39 200 евро, като част от продажната цена е била платена директно на продавачите от отпуснат на купувачите жилищен кредит. В същия ден, с декларация с нотариална заверка на подписа, ищцата декларирала съгласието си с продажбата. От този момент, жената заживяла при ответниците в къщата им в гр.А. и отношенията между страните били много добри до началото на 2015 г., когато настъпил разрив между тях и Ц. М. се изнесла и заживяла под наем в жилище на бившия й съпруг в гр.Варна, ул. „Д. В.“. На 24.01.2015 г. страните подписали споразумение, че поетото през 2010 г. задължение за издръжка и гледане се трансформира в парично за сумата от 200 лв. месечно, платима по банков път до 26- то число на текущия месец. Изрично са посочили, че споразумението се сключва по искане на Ц. М. и заради несъгласието й за друг вид полагане на грижи, включително и да живее в дома на ответниците. Посочили са, че Ц. М. не желае да контактува с ответниците в бъдеще, както и те да се грижат за здравословното й състояние, включително и при влошаване, както и че няма да има финансови и морални претенции към тях. Няма спор, а и установено от доказателствата за извършени преводи по сметка и от заключението на вещото лице по икономическата експертиза е, че от този момент 24.01.2015г. до 26.10.2023г. ответникът М. е плащал ежемесечно сумата и е превел на ищцата М. по нейна банкова сметка общо 21 150 лева. След тази дата плащания от ответниците за издръжка на ищцата няма, включително в хода на цялото производство по настоящото дело (исковата молба е от 16.02.2024 г.). На 20.12.2022 г. ответникът Д. М. е придобил от баща си М. М. обитаваното от ищцата жилище в гр. Варна, ул. „Д. В.“ №••, ет.* и е настоявал тя да го освободи. След отказа й, спрял издръжката и завел иск по чл. 108 ЗС за собственост. Ищцата е освободила имота на 22.10.2025 г. в хода на настоящото производство, видно от извършения срещу нея въвод от съдебния изпълнител. Междувременно, с покана до ответника, връчена с телепоща от 25.01.2024 г., Ц. М. поискала от ответниците да й заплащат месечна издръжка от по 500 лв. месечно или 300 лв. месечно при условие, че бъде оставена да обитава имота при досегашния й наем от 275 лв. Съгласие в тази насока страните не са постигнали. По иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД: По споразумението от 24.01.2015 г. (при тълкуване на клаузите чл. 20 ЗЗД поотделно и във взаимовръзка и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, изхождайки от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му), е налице ясно изразена воля от страните за заменяне на първоначално поетото от приобритателя задължение за издръжка и гледане със задължение за плащане на парична сума в размер на 200 лв. месечно и при отпадане на задълженията за лични грижи, съвместно живеене, контакти, грижи при болест и други такива. Т.е. по волята на страните писмено са били преуредени задълженията на ответника. След като страните имат правото и свободата да договорят условията, при които сключват договор за прехвърляне на собственост срещу задължение и гледане, на тях не може да бъде отречено правото, след постигане на общо съгласие, да изменят част от вече постигнатата помежду им договореност. Това изменение е направено в необходимата писмена форма (доколкото се касае за изменение само на насрещното задължение на приобритателя по алеаторния договор, тъй като собствеността е била прехвърлена с нотариалния акт, за действителността на сключеното споразумение не е необходима нотариална форма). След като в хипотеза на неоказване на съдействие от кредитора, изпълнението на задължението за гледане на кредитора може да се трансформира в парично, на още по-голямо основание следва да се приеме, че когато прехвърлителят изрично е заявил в подписаното от него споразумение, че не желае за в бъдеще, по отношение на него да бъде изпълнявано задължението за грижа и вместо това иска заплащане на ежемесечна издръжка в конкретен размер, то по ясен и недвусмислен начин кредиторът е избрал пари вместо грижа. В случая не се касае до отказ от бъдещи права, а от възникнали такива по договора за издръжка и гледане, което е допустимо. Самата ищца в исковата си молба (вкл. и след уточненията) се е позовала на неизпълнение на задължението за издръжка по това споразумение, като е посочила, че ответникът е спрял да плаща издръжката от месец ноември 2023 г. При данните, че във връзка с предложението на ищцата за увеличение на издръжката, евентуално с възможност да остане да живее в жилището в гр.Варна, ул. „Д. В.“ №11 (собственост на ответника от 20.12.2022 г.), страните не са постигнали съгласие, то между тях остава в сила задължението по споразумението и това за заплащане от ответника на месечна издръжка на ищцата от 200 лв. Налице е виновно неизпълнение на задължението по договора за издръжка и гледане, преуредено със споразумението от 24.01.2015 г., поради което приложима е хипотезата на чл. 87, ал.3 ЗЗД и договорът следва да бъде развален. Неизпълнението е съществено, тъй като ответникът М. не е плащал издръжка от м. ноември 2023 г. и в хода на цялото производство по настоящото дело и възраженията му в тази връзка са неоснователни. Искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. По иска по чл. 88, ал.1 ЗЗД и по размера на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал.2 ЗЗД вр. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД: Развалянето на договора има обратно действие, но поради това, че прехвърленият от кредитора имот е бил продаден от ответниците през 2014 г. на трето добросъвестно лице (придобило правата преди вписване на исковата молба за развалянето - чл. 88, ал.2 ЗЗД) и то запазва правата си върху вещта, връщане на вещта в патримониума на ищцата не е осъществено. При това положение, приложение намират разпоредбите на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на дадено нещо на отпаднало основание и чл. 57, ал.2 ЗЗД, уреждащ компенсаторното обезщетение. Размерът на същото се определя по правилото на чл. 57, ал.2 ЗЗД, което гласи, че ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока, но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. В случая, ответниците са добросъвестни лица, тъй като са продали прехвърления им от ищцата имот (предмет на разваления вече договор за издръжка и гледане - 5/6 ид. части от апартамент с маза и общи части от сградата и от правото на строеж) още през 2014 г., т.е. преди да узнаят, че дължат връщането й. Затова за тях е приложима втората хипотеза на чл. 57, ал.2 ЗЗД и дължат връщане на онова, от което са се възползвали. По въпроса как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал ответникът по иска с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД и коя е релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД , е налице задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 38 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 498/2018 г., III г. о., ГК. Там е казано: „Паричната оценка на компенсаторното обезщетение трябва да е съответна на различните форми и начини, в които може да намери израз увеличаването на имуществото на получателя, както и на принципите за справедливост и недопустимост на лишеното от правно основание разместване на имуществени блага. В този смисъл, критерий за определянето на това, от което се е възползвал добросъвестният отчуждител по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД е обогатяването, изразяващо се в увеличаване актива на имуществото, намаляване на пасива или спестяване на разходи (например, когато вещта е отчуждена възмездно, е налице увеличаване на имуществото с получената срещу нея цена или друга престация; а ако вещта е изразходвана – спестяване на разходи). Поради това, не би могло да се приеме, че при дадено нещо на отпаднало основание и възмездното му отчуждаване от получател, който е добросъвестен, базата за остойностяване на заместващата престация (пари вместо вещ) трябва винаги да се съизмерва с пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването, без да се отчитат конкретните за случая обстоятелства, причините, поради които полученото е без основание, вида отчуждителна сделка, страните и предмета на разменените престации“. Казано е още, че когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, правилото е, че той дължи получената насрещна престация - вещ, пари или друго, или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен, а ако вещта е била отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, се дължи нейната стойност към същия момент. В същото решение е разглеждан и подобен казус, при който е прието, че при липса на твърдения за симулативност на цената на отчуждителната сделка и доказателства за такова, обезщетението се съизмерява с получената от добросъвестните ответници цена по отчуждителната сделка. В настоящия случай, имотът е бил продаден от ответниците (заедно с другия съсобственик) за обща цена от 39 200 евро, т.е. цената на 5/6 ид.части от имота (която е предмет на договора за издръжка и гледане) е 32 667 евро. Ищцата не е твърдяла, че цената в договора е била симулативна, като напротив, в съдебно заседание от 13.03.2025 г. процесуалният й представител - адв. К. е заявил, че не оспорва записаната в нотариалния акт цена като действителна продажна такава. Изразеното там становище е било само във връзка с искането за оценка на имота и е по отношение въпроса за съвпадане на продажната цена с евентуалната пазарната оценка на имота. При това положение и при конкретните данни, че имотът е бил купен от купувачите – трети лица и със средства от изтеглен от тях жилищен кредит, преведен на продавачите (измежду които и ответниците) от банката, няма основание да се счита, че получената от ответниците цена по сделката е различна от вписаната в договора. Затова и при положение на добросъвестност, те дължат онова от което са се възползвали, а то е получената цена за имота. Затова, компенсаторното обезщетение е в размер на сумата от 63 891,10 лв. (32 667 евро). В този смисъл са основателни оплакванията на въззивниците в жалбата им, тъй като окръжният съд е направил оценката както към неотносима дата - датата на исковата молба, така и по пазарни цени - приложил правилото на чл. 57, ал.2 ЗЗД както би било при недобросъвестност на ответниците или при твърдяна и доказана симулативност на цената на имота по сделката от 2014 г. След извършеното прихващане с установеното по делото задължение на ищцата към ответниците за заплащане на сумата от 21 150 лв., представляваща сбора на сумите за платена от ответниците на ищцата издръжка за периода от 2015 г. - 2023 г., то задължението на ответниците по чл. 88 ЗЗД се равнява на сумата от 42 741,10 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над тази сума 42 741,10 лв. той е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид изложеното, решението на окръжния съд като постановяващо отчасти различен резултат, следва да бъде потвърдено в частта по иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД и в частта по иска по чл. 88 ЗЗД до размер на 42 741,10 лв., ведно с лихвите от исковата молба, и отменено в частта на осъждането на ответниците за горницата над 42 741,10 лв. до 104 150 лв. и искът в тази част – отхвърлен. С оглед изхода от спора, отговорността за разноските се променя, като страните си дължат съразмерни с резултата части от тях. За първоинстанционното производство дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт за уважената част от исковете е в размер на сумата от 2 316,59 лв. и до този размер осъждането на ответниците следва да бъде потвърдено, а за горницата над 2 316,59 лв. до присъдените 4767,95 лв. то следва да бъде отменено. Решението следва да бъде отменено и в частта на осъждането на ответниците за адвокатско възнаграждение на адв. К. за горницата над сумата от 9 079,41 лв. до 14280,85 лв. съразмерно с резултата. Дължимите от ищцата в полза на ответниците съразмерни разноски за първоинстанционото производство са 2 705,60 лв., поради което и предвид присъдените с решението 1026,27 лв. в полза на ответниците следва да се присъди допълнително сумата от 858,63 евро (равна на 1679,33 лв.) за разноски за първоинстанционното производство. За въззивното производство, ответниците са претендирали разноски за държавни такси от 1680,47 евро и 0,66 евро и адвокатски хонорар от 7 240 евро по приложен списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира направеното от ищеца възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение от 7 240 евро за основателно, като предвид вида и предмета на делото по чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл.88 ЗЗД, материалния интерес от 164 335,67 лв. (60 185,67 лв. и 104 150 лв.) и сложността на извършената от адвоката работа във въззивното производство, състояща се единствено в подаване на въззивна жалба и участие в едно съдебно заседание и предвид предвидените в Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, които служат като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС), намира за справедлив размер на адвокатско възнаграждение сумата от 3 500 евро. С оглед резултата от въззивното производство, от този размер ищцата следва да заплати на ответниците сумата от 1309 евро. Ищцата дължи на ответниците и сумата от 628,50 евро – съразмерна част от разноските им за държавни такси. За въззивното производство, предвид че ищцата е защитавана безплатно от адв. К., на последната ответниците следва да заплатят сумата от 2 191 евро – съразмерна част от адвокатско възнаграждение (в пълен размер от 3 500 евро) на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,