Решение № 1212 от 24.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9520/2023 г.

Предявени са от ищеца Х. В. Х. срещу ответника „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 465, ал.1 от КЗ (съобразно допуснатото изменение на предявените искове в проведеното на 29.01.2026 г. открито съдебно заседание), за заплащане на сума в общ размер от 49 997.41 лв., представляваща сбор от погасените суми от ищцата по Договор за потребителски кредит №92861/22.06.2020 г. в размер на сумата от 18 733.72 лв. и по Договор за потребителски кредит №71461/04.04.2018 г. в размер на сумата от 31 263.69 лв. Претендира сторените по делото разноски. Ищцата твърди, че е наследник по закон на К.А. Х., починал на 23.11.2022 г. Сочи, че наследодателят й е сключил два договора за кредит с „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – Договор за потребителски кредит № 92861/22.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № 71461/04.04.2018 г. За обезпечаване на изпълнението по договорите за кредит бил сключен договор за застраховка „Живот‘‘, полица № 22001000001 с ответника „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД, в полза на кредитора - „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по смисъла на чл. 382 от КЗ. Излага твърдения, че К.А. Х. е починал внезапно на работното си място, като няколко часа по-късно д-р К.Г. съставил съобщение за смърт № 335/23.11.2022 г., в което като причина за смъртта е посочено - ,,внезапна сърдечна смърт”, а като други важни състояния, способстващи за настъпването на смърт било посочено ,,хипертонична сърдечна болест”. Сочи, че тези констатации не отговарят на истината и оспорва съобщението за смърт досежно вписаната в него причина за смъртта. Твърди, че след като уведомила устно „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за смъртта на застрахованото лице, кредиторът е изпратил до ответното застрахователно дружество заявление за изплащане на застрахователни суми. За да покрият задълженията по кредитите със сумите по застраховката, наследниците на К.А. Х. завели щета № 001/22/3380 и щета № 001/22/3383 пред ответника, с оглед заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката и същевременно възстановяване на вече платената от наследниците сума. С уведомление с изх. № 2-101-4102-9476/09.12.2022 г. наследниците били уведомени, че ответното дружество отказва да изплати застрахователно обезщетение на основание чл. 108, ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като наследодателят К.А. Х. не е отбелязал наличието на заболявания – хипертонична болест на сърцето, диагностицирана през 2017 г., при попълване на съгласието за сключване на застрахователна полица (на 20.03.2018 г. и на 20.06.2020 г.). Навежда доводи, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, е изцяло незаконосъобразен, тъй като не са налице условията на чл. 363, ал.4 от КЗ и отговорността на застрахователя следва да се ангажира, въпреки че застрахованото лице е декларирало, че е клинично здраво. Излага твърдения, че не се установява причинно-следствена връзка между установеното заболяване при К.А. Х. – „хипертония”, и настъпилата смърт на лицето. Сочи, че здравословното му състояние е било нормално, без пристъпи на високо кръвно налягане и че той редовно посещавал лекар за неговото проследяване. Ищцата твърди, че наследодателят й К.А. Х. не е бил запознат с Общите условия на застрахователния договор, както и че те съдържат неравноправни и недействителни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 145 от ЗЗП. Ответникът „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Излага твърдения, че е налице причинно-следствена връзка между заболяването – „хипертонична сърдечна болест”, и настъпилата смърт на К.А. Х.. Навежда доводи, че е налице изрично изключен риск, съгласно приложимите Общи условия към застраховка „Живот" в т. 11.1.16, както и неизпълнение на задължението, вменено на застрахованото лице по силата на т.9.1.1.2 за предоставяне на информация относно здравословното му състояние. Твърди, че е налице хипотезата на чл.363, ал.4 от КЗ. Претендира разноски. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: По делото е безспорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че между кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и кредитополучателя К.А. Х. са сключени Договор за потребителски кредит № 92861/22.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № 71461/04.04.2018 г. Безспорно е, че по повод сключване на горепосочените договори за кредит кредитополучателят К.А. Х. е включен в групова застраховка "Живот", като по застраховката ползващо се лице е кредиторът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а застрахован - кредитополучателят К.А. Х.. Сключен е застрахователен договор по Групова застраховка "Живот" между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД . Установява се от представените по делото писмени доказателства, че кредитополучателят К.А. Х. е починал на 23.11.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон ищцата Х. В. Х. (съпруга), и К. К. Х. (дъщеря) и А. К. Х. (син). Към датата на сключване на застрахователния договор, а и към датата на смъртта му кредитополучателят К.А. Х. е бил под 70 години, като според застрахователния договор покрит риск съставлява "смърт в резултат на злополука или заболяване". Безспорно е, че в предвидените съгласно застрахователния договор срокове наследник на починалото лице е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като са приложени всички необходими документи. От представеното по делото писмо с изх.№2-101-4102-9476/09.12.2022 г. н а „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД се установява, че ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по заведените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД щети с № 001/22/3380 и № 001/22/3383, тъй като при попълване на съгласие за включване в застрахователна полица от 20.03.2018 г. и 20.06.2020 г., К.А. Х. не е отбелязал наличие на заболявания, а от представените документи при предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение е било установено, че лицето е имало заболяване – хипертонична болест на сърцето, диагностицирана през 2017 г. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза (СМЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че под внезапна сърдечна смърт се разбира: “….естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острите симптоми….“. Основните механизми (начин на настъпване) на внезапна сърдечна смърт са ритъмно-проводни нарушения: камерна тахикардия, камерно мъждене и екстремна брадикардия. Освен хипертоничната болест („хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" други по често срещащи се причини за внезапна сърдечна смърт са: коронарната болест на сърцето, кардиомиопатии (идиопатична дилатативна, хипертрофична, аритмогенна дисплазия на дясна камера и др.), миокардити, каналопатии (генетични заболявания с аритмии) и др. Артериалната хипертония и коронаросклерозата са фонови заболявания, които водят до внезапна смърт. Най сигурният начин за установяване на причина за смърт е извършването на оглед и аутопсия на човешкото тяло. Това е и включително в случаите когато се касае за „внезапна сърдечна смърт“. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза (ССчЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че по Договор за кредит №71461/04.04.2018 г. (реф. № 273RLPA1809400011) към 23.11.2022 г. (датата на смъртта на кредитополучателя), непогасената сума по кредита, съгласно погасителен план е 30 119.14 лв. редовна главница и 1 144.55 лв. възнаградителна лихва. След 23.11.2022 г. по кредита са отчетени погасявания от ищцата Х. В. Х. в общ размер на 31 263.69 лв., от които 30 119.14 - главница и 1 144.25 лв. възнаградителна лихва. По Договор за кредит №92861/22.06.2020 г. (реф.№ 271RLPA201770001) към 23.11.2022 г. (датата на смъртта на кредитополучателя), непогасената сума по кредита, съгласно погасителен план е 18 407.57 лв. редовна главница и 326.15 лв. възнаградителна лихва. След 23.11.2022 г. по кредита са отчетени погасявания от ищцата Х. В. Х. в общ размер на 18 733.72 лв., от конто 18 407.57 лв. главница и 326.15 лв. възнаградителна лихва. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Относно иска по чл.456, ал.1 КЗ Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Искът с правно основание чл. 456, ал. 1 от КЗ предпоставя твърдение в исковата молба за плащане от трето лице на задължението към кредитора (банката) при наличие на правен интерес. Под термина плащане на "законно основание" следва да се има предвид изпълнение на задължението (свое или чуждо), което освобождава длъжника, осъществено при наличие на правен интерес. По делото е безспорно, че ищцата Х. В. Х. е наследник по закон на починалия длъжник К.А. Х. по договорите за кредит, поради което има правен интерес от предявяване на иска. Основателно е възражението релевирано в исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата съдържаща изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания предхождащи сключването на застрахователния договор. Както е прието в Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/20 г на ВКС, I ТО, законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2 предл. 1 КЗ . Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахования дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования. Според ВКС преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл. 362 КЗ, а не на отрицателна информация към застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако.. ". Дори и в този случай, обаче, следва да е налице конкретика и съответната клауза да е формулирана ясно и разбираемо. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е всяка клауза в договор с потребител, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Въпросната клауза – чл. 11.1.16 от ОУ на практика позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна. На следващо място, дори да не бъде приета за нищожна клаузата на чл. 11.1.16 от ОУ, то по делото не се установи наличието на основанието за отказ, на което се е позовал ответника застраховател. По делото не се установи кредитополучателят да е имал поставена диагноза преди началото на застраховката. Съдът намира за недоказано и твърдението на ответника за наличие на причинно-следствена връзка между хронично заболяване, съществувало преди датата на застраховането - артериална хипертония и съответно непровеждането на лечение според ответника и настъпилата смърт на кредитополучателя К.А. Х.. По делото се установява (видно от представения по делото съгласие – декларация – лист 57 – 58 от делото), че кредитополучателят К.А. Х. е премълчал обстоятелство, което му е било известно и за което изрично му е бил поставен въпрос. На въпроса „Имате ли в момента или имали ли сте в миналото проблеми с Вашето здравословно състояние?” кредитополучателят е отговорил отрицателно. Ищцата Х. В. Х. не е оспорила обстоятелството, а и в исковата молба е признала изрично същото, че на К.А. Х. е била поставена диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност”. Застрахованият не е обявил известно нему обстоятелство („хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност”), което безспорно е от значение за застрахователя по застраховка "Живот", като за това изрично му е поставен в писмен вид въпрос; налице е изключен риск, разписан в договора, именно във връзка с тези обстоятелства. От друга страна, ответникът/застраховател, който се позовава на изключен риск, следва да докаже по несъмнен начин, че именно това заболяване „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност” или усложнения от него се намира в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на кредитополучателя. Кредитополучателят е починал на работното си място, видно от съобщението за смърт №335/23.11.2022 г. Лекарят, установил смъртта, е отразил в поле "причини за смъртта", както следва: "внезапна сърдечна смърт". В случая решаващо значение има следващото поле, което е "Други важни състояния, способстващи за настъпване на смърт, които не са свързани с болестта или патологичното състояние, довели до нея", в което е отбелязано „хипертонична сърдечна болест”. При анализ на представените по делото писмени доказателства, относно здравословното състояние на кредитополучателя, не може да се направи несъмнен извод, че неговата смърт е настъпила именно вследствие на „хипертонична сърдечна болест”, от която е страдал. Според приетата СМЕ и обясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, при липса на извършена аутопсия не може да бъде установена точната причина за смъртта на застрахованото лице. Вещото лице изрично е посочило, че диагнозата „внезапна сърдечна смърт“ е описание на механизма на настъпване на смъртта, до която могат да доведат множество различни причини. Артериалната хипертония е фоново заболяване, което би могло да доведе до настъпване на смъртта, но трябва да има специфично усложнение, поради което в конкретния случай не може да се твърди със сигурност наличието на причинно-следствена връзка. Този извод вещото лице прави поради липсата на конкретизирана причина за настъпилата смърт в представените документи, липсата на протокол за проведена аутопсия и липсата на документи за извършени прегледи на починалия, придружени с резултати от проведени изследвания, както и информация за приемани от него медикаменти. Според вещото лице, в случая е налице „внезапна сърдечна смърт”, при внезапно влошаване състоянието на пациент, който дотогава е бил в стабилно състояние. С категоричност може да се заключи само, че причината е съдова, но е невъзможно да се определи точната причина. При тези данни, становището на ответното дружество, относно артериалната хипертония като причина за смъртта противоречи на изразеното от експерта виждане, който е изследвал и обсъдил детайлно приетата по делото медицинска документация и е посочил други, при това само възможни кауза мортис, а именно: коронарната болест на сърцето, кардиомиопатии (идиопатична, дилатативна, хипертрофична, аритмогенна дисплазия на дясна камера и др.), миокардити, каналопатии (генетични заболявания с аритмии) и др. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ответникът не е доказал смъртта на кредитополучателя да е настъпила вследствие на заболяванията, за които той е затаил съществена информация. Следователно в приложение на правилата за разпределение на доказателствена тежест, съдът приема, че обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 465, ал.1 от КЗ са основателни и доказани за пълния предявен размер. Относно разноските по производството При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца своевременно поисканите разноски за производството в размер на 7 984.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, внесени държавна такса и депозит за вещо лице. Така мотивиран, съдът