Решение № 3724 от 3.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 521/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Д. Г. Ц., чрез пълномощника – адв. М., срещу Заповед № 60/15.04.2024г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 106, ал.1, т.2, вр. чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение като директор на Дирекция „Социални дейности“ в община Пазарджик, с ранг 1-ви младши, назначена със заповед № 203/07.05.2020г., считано от 15.04.2024г., поради съкращаване на длъжността, и на основание чл. 106, ал.4 и ал.2 от ЗДСл е разпоредено на държавния служител да се изплатят обезщетения за неспазен срок на предизвестието от страна на органа по назначаването и за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане оспорената Заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована, претендират се разноски, на основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – кмета на община Пазарджик, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Жал. Ц. притежава диплома за висше образование - бакалавър по специалност „Предучилищна педагогика“, с професионална квалификация „Детски учител“, издадена от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Педагогически факултет; диплома за висше образование - магистър по специалност „Психология“, професионална квалификация „Психолог“, издадена от Великотърновски университет „Св.Св. К. и М.“, Философски факултет и свидетелство за професионална квалификация по Приложна психология и психотерапия, издадено от МУ-Пловдив. Съгласно ЕР № 2089 от зас. 126/08.07.2021г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД жалб. Ц. е с 50% трайно намалена работоспособност, със срок – 3 години до 01.07.2024г., с водеща диагноза гонартрозис синистра, алопластика гени синистра, ИНЗТ, СТФ, КДС / полиневропатия диабетика /, автоимунен тиреоидит на Хашимото.

На 04.01.2016г. между жалб. Ц. и община Пазарджик, представлявана от кмета бил сключен трудов договор №2, чрез който била назначена на длъжността директор БМ „Общински социални дейности и услуги“.

На 13.06.2019г. Национален алианс за социална отговорност присъдил на жалб. Ц. юбилейна награда за цялостен принос в развитието на националните партньорства, социалните политики и услуги в България, бил й връчен и индивидуален приз от зам.министъра на труда и социалната политика за особени лични заслуги за развитието на социалната система.

За периода 17.02-20.02.2017г. и 20-23.10.2021г. жалб. Ц. била на лечение в Кардиологичните отделения на МБАЛ-Пазарджик АД и УниХоспитал – гр. Панагюрище.

Със заповед № 203/07.05.2020г., на основание чл.9, вр.чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗДСл жалб. Ц. била назначена на длъжността директор на дирекция „Социални дейности“ към община Пазарджик – държавен служител с ранг 1-ви младши.

Съгласно длъжностната характеристика на директор на дирекция „СД“ основната цел на длъжността е да ръководи и участва при разработването и реализирането на конкретни цели, мероприятия, задачи, ангажименти и задължения на Община Пазарджик свързани със социални дейности, социални услуги, здравеопазване и заетост. Области на дейност - Ръководи и контролира социалните услуги и дейността на прилежащите институции в община Пазарджик, както и пенсионерските клубове, съсловни организации, съюзи фондации, сдружения развиващи социални дейности, проекти и програми със социална насоченост. Преки задължения: да познава законовите и подзаконовите нормативни актова в областта на финансирането, осигуряването, безработицата, заетостта на труда и за работа с хора с увреждания; да познава и прилага и други законови и подзаконови нормативни актове, пряко свързани с работата му.

Съгласно Устройствения правилник на общинска администрация на община Пазарджик, утвърден със заповед № 1888/25.09.2020г. на кмета на общината, т.35 – Д“СД“ осъществява следните функции:

В областта на социалните дейности:

В областта на здравеопазването:

-Анализира демографските процеси и здравното състояние на населението в общината и потребностите от здравна помощ оценява състоянието и използването на ресурсите в здравеопазването -Контролира целесъобразното изразходване на бюджетните средства, заемането на щатни бройки и реализирането на икономии в здравеопазването;

-Организира, координира и контролира детското и училищно здравеопазване и работата на персонала, назначен в тази сфера;

-Подготвя предложения за създаване, преобразуване и закриване на общински детски ясли и общински детски кухни;

-Подготвя предложения за създаване, преобразуване и закриване на общински детски ясли и общински детски кухни.

В областта на спорта:

• Разработва и изпълнява програми и дейности за развитие и насърчаване на физическото възпитание и спорта;

-Координира изграждането, поддържането и модернизацията на общинските спортни обекти и съоръжения;

-Осъществява връзка със спортните клубове и организации на територията на общината за подпомагане на тяхната дейност;

• Организира местни, регионални, национални и международни спортни прояви.

Със заповед № 131/25.01.2022г. кмета на община Пазарджик, на основание чл. 315 от Кодекса на труда и чл.9а от ЗДСл, вр. чл. 1 и чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-1/02.02.2012г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност определил в общинската администрация 8 бр. работни места за трудоустроени лица /НКПД-8411-4%/, една от които – 1 щатна бройка директор на дирекция СД.

Със заповед № 2389/06.12.2023г. кмета на община Пазарджик възложил на жалб. Ц. да:

Организира и ръководи дейността по механизма „Лична помощ“ по ЗЛП;

Провежда разяснително-информационна дейност за предоставянето на личната помощ;

Сключва, изменя и прекратява трудовите договори с асистентите и договорите с потребителите на личната помощ по ЗЛП;

Определя и назначава екипа за управление на механизма на ЗЛП и в тази връзка сключва трудови и граждански договори, допълнителни споразумения и анекси;

Осигурява условия за повишаване на квалификацията на служителите и персонала;

Поддържа индивидуално досие на всеки ползвател на лична помощ;

Предоставя отчет на кмета на общината за предоставената лична помощ, изготвен въз основа на отчетите на асистентите на личната помощ;

Поддържа актуален списък на кандидатите за асистенти и професионалния им опит;

Може да провежда обучение на асистентите и ползвателите на лична помощ по ред, определен с наредбата по чл.17 от ЗЛП;

Поддържа регистър на жалбите и сигналите по предоставянето на личната помощ;

Посредничи за уреждане на споровете между ползвателя на ЛП и неговия асистент;

Осъществява и други дейности, свързани с предоставянето на ЛП;

Ежегодно изготвя отчет за броя на ползвателите на ЛП по възраст, местоживеене и брой ползвани часове и размера на средствата за заплащане на ЛП и в срок до 31 януари го предоставя на изп.директор на АСП Изготвя анализи оценка на постигнатите цели при предоставяне на дейностите ЛП, въз основа отчетите на доставчиците.

С решение №6/14.12.2023г., взето по протокол №2 ОбС-Пазарджик, в състава на комисията по чл.6 от Правилника за финансово подпомагане на изследвания и процедури, свързани с безплодие на семейства и лица, живеещи на семейни начала, с репродуктивни проблеми била включена жалб. Ц., като директор на дирекция „Социални дейности“ /Д“СД“/.

Със заповед № 389/26.02.2024г. ответника на основание чл.20а от ЗЗДет и чл.6, чл.7 и чл.8 от ППЗЗДет определил състав на комисия по Закрила на детето, с която жалб. Ц. била определена за председател.

С решение № 34/29.02.2024г., взето с протокол №3 Общински съвет – Пазарджик, на основание чл. 21, ал.1, т.2, вр.ал.2 от ЗМСМА приел структурата на общинската администрация, по т. I.3 – зам.кмет по „Социални дейности и здравеопазване“, т.15 – Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“.

Със заповед № 603/02.04.2024г. ответника, на основание чл. 44, ал.2, вр.ал.1, т.17 от ЗМСМА и решение № 34/29.02.2024г., взето с протокол №3 на Общински съвет – Пазарджик утвърдил устройствения правилник /УП/ на общинска администрация на община Пазарджик и отменил досега действащия такъв.

Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от УП зам.кметовете подпомагат кмета при осъществяване на неговите правомощия, като зам.кмета на „Социални дейности и здравеопазване“ организира, координира и контролира работата на общинската администрация в областта на социалните дейности и здравеопазване. Съгласно чл.28, ал.1 от УП специализираната администрация е организирана в следните дирекции – т.5 дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ /Д“СДЗ“/, която в съответствие с т.33 не включва отдели.

Според чл.40 от УП, Д“СДЗ“ осъществява следните функции:

• Контролира целесъобразното изразходване на бюджетните средства, заемането на щатните бройки и реализирането на политики в общественото здравеопазване;

• Организира, координирана и контролира детското и училищно здравеопазване и работата на персонала, назначен в тази сфера;

• Координира и контролира дейността на самостоятелните детски ясли и детска кухня на територията на община Пазарджик;

• При необходимост оказва съдействие на СБАЛПФЗ – д-р Н. П. – Пазарджик ЕООД, във връзка с реализацията на актуалните Национални програми в областта на здравеопазването;

• Организира и контролира провеждането на задължителните профилактични прегледи за служителите на общинска администрация, общинските предприятия и второстепенните разпоредители, съгласно Наредба №3/28.02.1987г. и профилактичните програми за деца и възрастни;

• Сътрудничи и подпомага службата по трудова медицина при изпълнение на функциите и задачите им.

2. В областта на социалните дейности:

• Организира цялостната дейност по разкриването и управлението на социалните услуги на местно ниво, съгласно действащата нормативна база;

• Организира и контролира дейностите по предоставяне на социални услуги в общността и на специализираните институции към община Пазарджик;

• Оказва методическа и експертна помощ на директорите и управителите на социални услуги в общността и на специализирани институции за социални услуги към община Пазарджик;

• Подготвя мотивирани предложения за оптимизиране на социални услуги и дейности на територията на общината;

• Подготвя конкурсна документация за избор на доставчици на социални услуги, при съобразяване с действащата нормативна база;

• Администрира процеса по предоставяне на механизъм „Лична помощ на територията на община Пазарджик, съгласно Закона за личната помощ;

• Осъществява дейности за социално включване на граждани в неравностойно положение;

• Координира съвместната дейност на общината с благотворителни и други организации в областта на социалните дейности;

• Подготовка н реализация на проекти и програми в социалната сфера и сферата на заетостта;

• Подготовка и реализация на национални и регионални програми за насърчаване на заетостта и обучението и в сферата на интегрирани здравни и социални услуги;

• Участва в Комисия за детето в изпълнение на чл.20а от ЗЗДет, което е обединяващо и координиращо звено на политиките за всички деца на територията на общината, формира и осигурява осъществяването на местната политика по закрила на детето;

• Подготовка и реализация на стратегии и проекти в областта на развитие на социалните услуги и закрилата на децата;

• Участие в мултидисциплинарните екипи по изпълнението на „Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция;

• Участие в Междуведомствени комисии на общинско, областно и държавно ниво за оценка и изработване на методики, нормативни актове за социални услуги за деца и лица с увреждания, за програми по трудова заетост;

• Координира дейността на Местната комисия за борба с трафик на хора.

Видно от приложената длъжностна характеристика на длъжността зам.кмет на община, зам.кмета подпомага кмета при осъществяване на неговите правомощия, в областта на социални дейности, социални услуги, здравеопазване и заетост, съобразно функциите на ресора, утвърдени в УП на Община Пазарджик, в областта на дейност – организира, координира и контролира работата на общинската администрация в областта на социалните дейности и здравеопазване, със следните преки задължения:

Съгласно посоченото в длъжностната характеристика на зам.кмет възлагането на работа на длъжността зам.кмет на община по „Социални дейности и здравеопазване” се осъществява от кмета на общината. Заемащият длъжността планира самостоятелно работата си, като я степенува по приоритети. Зам. кмет на община по „Социални дейности и здравеопазване“ на общинска администрация насочва и координира дейността на дирекцията, за която отговаря и упражнява контрол за изпълнението на задачите, поставени пред тях. Зам.кмета носи отговорност за законосъобразността на извършваната дейност и взети решения, законосъобразността и верността на документите, които подготвя, разгласяване на данни и факти, станали известни по повод изпълнение на служебните задължения. Взема самостоятелни решения във връзка с ръководство, координация и контрол на изпълнение на задачите, както и по повод административното ръководство на дирекцията, за която отговаря. Подпомага дейността на Кмета на общината, предлагайки му варианти за решения.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ основната цел на длъжността е да подпомага зам.-кмета при организирането, ръководството, контролирането и взема участие при разработването и реализирането на конкретни цели, мероприятия, задачи, ангажименти и задължения на Община Пазарджик свързани със социални дейности, социални услуги, здравеопазване и заетост; подпомага ръководството на община Пазарджик при изпълнението на дейностите, свързани с осъществяването на социалните услуги и дейността на прилежащите институции в Община Пазарджик, както и пенсионерските клубове, съсловни организации, съюзи фондации, сдружения развиващи социални дейности, проекти и програми със социална насоченост. Преките задължения са:

В длъжностната характеристика на директор на Д“СДЗ“ са посочени изискванията за заемане на длъжността - Образование - висше; Образователно-квалификационна степен – Магистър; Професионална област - Счетоводство и одит; Допълнителна квалификация - добра компютърна грамотност и умения за работа в екип, адаптивност и психическа нагласа за работа с лица настанени в заведения за социални услуги.

Със заповеди № 637/02.04.2024г. и № 09/07.05.2024г. кмета на община Пазарджик утвърдил ново длъжностно разписание в община Пазарджик, в сила от 01.04.2024г., съответно 01.05.2024г. вкл. и на Д“СДЗ“ – директор на дирекция – 1, общо за дирекцията – 9.

На 22.04.2024г. чрез ЧСИ на жалб. Ц. било връчено предизвестие, с което на основание чл. 106, ал.1 от ЗДСл кмета на община Пазарджик я известил, че след изтичането на едномесечен срок от получаването му, служебното правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността, както и оспорената в настоящото производство Заповед.

Към 01.08.2023г. и 01.03.2024г. видно от поименното разписание на длъжностите жалб. Ц. заемала длъжността директор на дирекция „СД“, общ брой служители – 9.

Със заповед № 09/07.05.2024г. кмета на община Пазарджик утвърдил ново длъжностно разписание в община Пазарджик, което влиза в сила на 01.05.2024г. вкл. и на Д“СДЗ“ – директор на дирекция – 1, общо за дирекцията – 9, видно с поименно разписание на длъжностите.

Със заповед № 1054/22.05.2024г. кмета на община Пазарджик възложил на зам.кмет на Д“СДЗ“ да:

Със заповед № 1114/29.05.2024г.ответника възложил на зам.кмета на Д“СДЗ“ да ръководи изпълнението на проект № BG05SFPR002-2.001-0122 „Грижа в дома в община Пазарджик“, по процедура „Грижа в дома“ за възрастни хора и лица с увреждания” с финансовата подкрепа по Оперативна програма за „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския социален фонд, до неговото приключване, със следните отговорности: Планира, организира и управлява дейностите заложени в проекта, ресурсите и процесите свързани с неговото реализация, назначава екипа по проекта; Запознава участниците с целите на проекта, дефинира задълженията и отговорностите на всеки от членовете на Екипа по проекта, разяснява вътрешните процедури; Осъществява цялостното изпълнение на проекта и отговаря за неговото успешно приключване; Ръководи и контролира работата на екипа, разпределя задачите и отговорностите между членовете на екипа през всички етапи на изпълнение на проекта. Участва в организирането на всички събития. Одобрява и подписва всички официални документи, включително договори и доклади, във връзка с изпълнение на дейностите по проект „Грижа в дома“; Следи за редовното и своевременно попълване на отчетните формуляри; Поддържа връзките с обществеността, одобрява публикуването на информация и отговаря за публичността относно развитието и резултатите от дейностите по проекта. Със същата заповед кмета на община Пазарджик наредил да бъде извършена промяна в Екипа за управление на проект „Грижа в дома в община Пазарджик“, като за ръководител бъде назначен зам.кмета на СДЗ, на основание чл.111 от КТ.

Със Заповед № 900/02.05.2024г. на кмета на Община Пазарджик бил обявен конкурс за заемане на 1 щатна бройка на длъжността директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ и било извършено класиране, съгласно представения списък.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – гр. Пазарджик обосновава следните правни изводи:

При така установените факти, съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.121, ал.1 от ЗДСл, депозирана в преклузивния 14-дневен срок, от процесуално легитимирано с правен интерес лице. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, който регламентира че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт. Съгласно цитираната разпоредба служебното правоотношение се прекратява с акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Тъй като това е специална законова разпоредба, регламентираща формата за валидност на акта за прекратяване на служебно правоотношение, доколкото тя се отклонява от общата разпоредба на чл.59 АПК за формата на индивидуалния административен акт, по правилото на чл.2, ал.1 in fine АПК има надделяващ приоритет и я дерогира. Обжалваната в настоящото производство Заповед е издадена в предписаната от чл. 108, ал.1 от ЗДСл писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.1 т.2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността, което не предполага излагането на нарочни мотиви, не е свързано с определено поведение на служителя, а се касае до редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност, като последната не подлежи на съдебен контрол.

С Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, ECLI: EU: C: 2017: 198, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, СЕС приема, че „…Член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. В случай, че запитващата юрисдикция констатира, че принципът на равно третиране не е спазен, от това би следвало, че чл. 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Съюза изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане…“.

Жалб. Ц. е лице с увреждане, поради обстоятелството, че боледува от заболяване, предвидено в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, установено по съответния нормативно предвиден ред - ЕР № 2089 от зас.126 от 08.07.2021г. на ТЕЛК, констатиращо захарна болест: водеща диагноза гонартрозис синистра, алопластика гени синистра, ИНЗТ / инсулинонезависим захарен диабет /, СТФ, КДС / полиневропатия диабетика /, автоимунен тиреоидит на Хашимото, като е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Данни за наличното заболяване захарен диабет са налични и в представените по делото епикризи. Също така със заповед № 131/25.01.2022г. кмета на община Пазарджик, на основание чл. 315 от Кодекса на труда и чл.9а от ЗДСл, вр. чл. 1 и чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-1/02.02.2012г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност е определил в общинската администрация 8 бр. работни места за трудоустроени лица /НКПД-8411-4%/, една от които – 1 щатна бройка директор на дирекция СД.

Жалбоподателят е заемал длъжност в администрация по служебно правоотношение и е държавен служител по смисъла на ЗДСл. Заболяването му е сред изброените в чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. и би ползвал особената закрила на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, ако работеше по трудово правоотношение. Видно от представеното ЕР на ТЕЛК жалбоподателят страда от заболяване, включено в приложното поле на Наредбата, като писмено разрешение от съответната инспекция по охрана на труда не е изисквано. Закрилата по чл. 333 от КТ има за цел да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, същата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението и го поставя в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен орган.

В решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г., СЕС тълкува чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с чл. 5, § 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена с решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26.11.2009 г. и постановява, че тълкуваната разпоредба от Директива 2000/78/ЕО допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предмета на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство (т. 1 от решението). В т. 2 е посочено, че в хипотезата, при която член 7, § 2 от Директива 2000/78/ЕО, в светлината на Конвенцията на ООН и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Съюза изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. По силата на чл. 633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съобразявайки направеното тълкуване и дадените в решението на СЕС указания по поставените преюдициални въпроси настоящият състав приема, че различията в правната уредба, регламентиращи закрила при уволнение само за лица с увреждания, посочени в цитираната наредба, работещи по трудово правоотношение, поставят жалбоподателят, който е засегнат от същото увреждане, но е държавен служител, в по - неблагоприятно положение. Възприетото разграничение в правния режим създава предпоставка за различно третиране на държавните служители, страдащи от определено увреждане в сравнение с лицата, засегнати от същото, работещи в същата администрацията на аналогични позиции, но по трудово правоотношение. Това е в противоречие с целта на защитата, и е подход, който не съответства на принципа за равно третиране по отношение на заетостта и упражняването на занятие, възприет в чл. 1 от Директива 2000/78/ЕО. Изложеното налага извода, изразен от СЕС, който при тълкуването на чл. 7 от Директивата, както и на чл. 5, § 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания приема, че задължението да се спази правото на ЕС от България като държава членка изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане / Решение № 6558/17.05.2018 г.. по адм. д. № 12550/2017 г., VІІ отд. на ВАС, Решение № 13700/08.11.2018 г. по адм. д. № 8499/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 4151/30.03.2018 г. по адм. д. № 494/2015 г., V отд. на ВАС и др.).

При съобразяване с насоките, дадени в решение на СЕС - Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, настоящият съдебен състав намира, че механизмите за защита на лицата с увреждания следва да функционират спрямо всички тези лица по еднакъв начин, а наличието на разлика в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел. Видът на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме като такава обективна причина или законно преследвана цел. В случая ако жалб. Ц. бе заемала длъжност по трудово правоотношение би ползвала защитата по чл. 333 от КТ.

Отделно от това с императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. С нормата на чл. 21 от закона, е въведено изискване работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 ЗДСл без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Тези национални разпоредби, тълкувани с насоките, дадени в решението на СЕС, налагат процесуалните гаранции за защита на лицата с увреждания от незаконно уволнение да се разпростират спрямо всички субекти по еднакъв начин, а разликата в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел. В тази връзка са и мотивите на Конституционния съд в Решение № 14 от 10.11.1992 г. по конст. дело № 14/1992 г. по въпросите относно прокламирания в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България принцип на равенство на гражданите пред закона. В решението е посочено, че ограниченията на правата и предоставянето на привилегии на определени социални групи е допустимо, но във всички случаи се касае за обществено необходими ограничения на правата или предоставяне на привилегии на определени групи граждани при запазване на приоритета на принципа на равенство на всички граждани пред закона. Прието е, че допускането на привилегии на основание на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, увреждания, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, е нарушение на принципа на равенство на гражданите пред закона. В контекста на тълкуването, дадено от СЕС, нормите на националното и общностното право, както и становището на КС, в случая за разрешаване на спорния въпрос превес следва да се даде на уязвимото състояние на лицето. В тази връзка специалната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ следва да му се предостави, не с оглед характера и вида на правоотношението, а предвид здравословното му състояние.

Въз основа на изложеното съдът намира, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. От данните по делото е видно, че предварително разрешение от Инспекцията по труда не е поискано, въпреки диагностицираното заболяване на служителя, което е включено в Наредба № 5/1987 г. Оспореният административен акт е в противоречие с изискванията за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр и Директива 2000/78/ЕО. Неспазването на приложимата процедура по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и Наредба № 5/1987 г., свързана със задължението на работодателя да предприеме необходимите действия преди да прекрати правоотношението със служителя, имащ съответното увреждане, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, което налага извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед.

Горепосоченото е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, но за изчерпателност на изложението е нужно да се посочи, че при съпоставянето на длъжностната характеристика на жалбоподателката и новата длъжностна характеристика основната цел на двете е еднаква и е свързана с участие, организиране и контрол на социалните дейности и здравеопазването на територията на Общината. Областите на дейност са еднакви, като към дейността, възложена на зам.кмета само е добавено като наименование „и здравеопазване“. Целите на длъжността, областите на дейност и преките задължения са сходни по съпоставяните длъжностни характеристики – на жалбоподателката и тази по проведения конкурс. Еднакви са изискванията за заемане на длъжността. Била е създадена Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, с проведен конкурс за заемането й.

В съответствие с разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой/щат/ в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. За да е налице “съкращаване на длъжността“, като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице следните две предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличието на качествено нова длъжност, които в настоящия случай не са налице. Следва да се отчете и обстоятелството, че около две седмици след издаване на оспорената Заповед е обявен конкурс за заемане на длъжността директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“. Установеното фактическо положение насочва към извод, че не е налице действително съкращаване, изразяващо се в пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността или в създаване на качествено нова длъжност със значително по степен и съвкупност функционално изменение. При упражняване на дискреционното правомощие да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й административният орган следва да се съобразява с принципа на съразмерност, установен в административния процес с чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК, което в случая не е сторено. В конкретната хипотеза не е налице действително съкращаване на длъжността на жалб. Ц. по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, по последващото длъжностно разписание не е налице реално съкращаване на длъжността, изразяващо се в нейното заличаване. По този начин е нарушен принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона добросъвестно и разумно, още повече, че смисълът на съкращението е да се оптимизира дейността, като функциите и задълженията се изпълняват от по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. Според настоящия съдебен състав служебното правоотношение е прекратено самоцелно, без реално извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране дейността на Община Пазарджик. В случая е съкратен квалифициран дългогодишен служител, който познава дейността на дирекцията и очевидно може да я ръководи. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК е още едно основание за отмяна на оспорената Заповед.

При този изход на спора се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, претендирано по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА, което следва да се определи в минимален размер от 1000 лева, съгласно чл. 8, ал.3 от НМРАВ, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по него е проведено едно съдебно заседание, и възложени в тежест на ответника.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът