Присъда № 5 от 22.1.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1518/2024 г.

Мотиви към присъда по НОХД № 1518 по описа за 2024г. на ШРС

На 26.08.2024г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен обвинителен акт по ПД №109/2024г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Н. Ф. Н. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Шумен, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл. 131, ал. 1, т. 7 пр. 2 и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130,ал.1 от НК;

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Н. Ф. Н. с ЕГН •••••••••• на 19.02.2021г. в гр. Шумен, в условията на повторност и по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на С. И. С. от гр. Шумен, изразяваща се в кръвонасядане до окосмената част на главата слепоочно вдясно, болезнен оток на меки тъкани на дясната буза, най-изразен върху тялото на долната челюст вдясно, кръвонасядане на лявата буза - пред левия външен слухов проход с изразен болезнен оток на меките тъкани на бузата, петнист хематом и оток на всички пръсти на ръката, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става, хематом на ляво бедро, довели до болка и страдание и неразместена фрактура на дясна лъчева кост, довела до трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по - голям от един месец, средно за 1 ½ - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и И че на 19.02.2021г. в гр. Шумен, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Ж. С. И. от гр. Шумен, изразяваща се в оток на меките тъкани на носа, кръвотечение от носа след инцидента, хематом на носната преграда в дясно с флуктуация и със стеснение на десния носен преход, кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа „травматични очила", оток пред рамото на долната челюст вляво, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става и гърба на ходилото на левия крак, охлузни рани , охлузвания , подкожни и поднокътни хематоми по пръстите на двете ръце, оток по предно-вътрешната повърхност на горна трета на бедрата и кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак, довели до причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като средният срок за възстановяване от конкретно установените травматични увреждания е около две седмици- престъпление по по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130,ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание двамата пострадали- С. И. С. и Ж. С. И. са конституирани в качеството на частни обвинители, представлявани по делото от адв. Ив.Й. при ШАК. Правата по чл. 76 и сл. от НПК са разяснени на пострадалите.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда да наложи на подсъдимия за деянието по чл. 131, ал. 1, т. 7 пр. 2 и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК наказание от 3 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи ефективно. За деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130,ал.1 от НК предлага да бъде наложено наказание 1 година „лишаване от свобода „, като на осн. чл. 23 от НК да бъде определено едно общ наказание до размера на по –тежкото наказание , а именно 3 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи ефективно при „строг“ режим.

Доколкото деянието по настоящото дело е извършено в срока на условна присъда по НОХД 1355/2017г. по описа на ШРС, смята, че наказанието по това осъждане следва да бъде приведено на осн. чл. 68, ал.1 от НК.

На осн. чл. 57, ал.1, т. 2 б.В от ЗИНЗС предлага режимът на изтърпяване на наказанията да бъде “строг“.

Представителят на частните обвинители, адв. Й. заявява, че поддържа казаното от прокурора относно наказанието.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен по нито едно от двете обвинения.

В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия – адв. Пл.П. при ШАК, пледира за оправдателна присъда. Заявява, че липсва квалифициращият признак по т. 12 на чл. 131, ал.1 от НК хулигански подбуди. Твърди наличие на личен мотив. Заявява, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, защото е бил нападнат от пострадалите.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. Ф. Н. с ЕГН •••••••••• и пострадалите Ж. С. И. и С. И. С. не се познавали.

Пострадалия Ж. С. И. е син на пострадалия С. И. С..

През м. февруари 2021г. в България е обявена епидемична обстановка, във връзка с което било въведено задължение за всички лица, намиращи се в закрити обществени места /в т.ч., търговски обекти/ да имат поставена защитна маска за лице.

На 19.02.2021г. около обяд, двамата пострадали Ж. С. И. и С. И. С. се движили в гр. Шумен /всеки управлявал автомобил/, с лек автомобил „Мерцедес" и лек автомобил „Мицубиши Паджеро", в посока към автосервиз, намиращ се зад градския басейн в края на гр. Шумен.

Около 12.30 часа двамата пострадали спрели автомобилите в близост до хранителен магазин, находящ се на ул."Шуменска комуна" №21, като МПС- тата били спрени обратно на посоката на движение.

Постр. С. С. помолил сина си да отиде до магазина и да му купи цигари, а той останал да чака в л. а. „Мицубиши Паджеро" със запален двигател, тъй като колата имала проблем с двигателя.

Свид. Ж. С. И. отишъл до магазина, отворил вратата, но се сетил, че няма поставена маска на лицето и я затворил, за да си постави маска на лицето.

След поставянето на маската отново отворил влязъл в магазина.

Вътре имало клиент /подс. Н. Н./, който бил обслужван от продавачконсултанта свид.К. Л. К.. Свид. К. Л. К. помолила постр.Ж. С. И. да изчака отвън докато обслужи клиента.

Постр. Ж. С. И. излязъл пред входа на магазина.

След известно време, от магазина излязъл клиентът–подс.Н. Н. и минал покрай свид. Ж. С. И., който влязъл в магазина.

Подс. Н., с поставена раница на гърба, се отдалечил на 1-2 метра от входа на търговския обект и останал на тротоара.

След няколко минути, около 12.36 часа, постр. Ж. С. И. излязъл от магазина и се отправил по тротоара, в посока към автомобила на баща му.

Подс. Н., стоящ в близост до входа на магазина, отишъл до постр. Ж. С. И. и му казал :" Много ли ме псува, докато ме чакаш". Постр. Ж. С. И. останал изненадан от въпроса, тъй като не познавал подсъдимия и едва след зададения въпрос осъзнал, че това е мъжът, който се намирал преди него в хранителния магазин.

Постр. Ж. С. И. спрял за кратко до подсъдимия и му отговорил, че не е псувал никого, след което тръгнал към колата на баща си.

Подс. Н. тръгнал редом с пострадалия, като се е движил откъм вътрешната част на тротоара, а свид. Ж. С. И. откъм външната страна - в близост до пътното платно на улицата.

Вървейки по тротоара, пострадалият отново обяснил на подсъдимия, вървящ до него, че не е псувал никого, а е изчакал, за да се освободи магазина, за да влезе и да купи цигари и да си тръгва.

Пострадалия С. С., намиращ се в спрения автомобил л.а „Мицубиши Паджеро", с работещ двигател видял, че синът му разговаря с някой. Подсъдимия и пострадалият Ж. С. И. вече били стигнали до МПС на пострадалия С. С., при което С. С. извикал към сина си: „Не се занимавай, да тръгваме, си да отиваме по пътя.“

При тези реплики подс. Н. се обърнал към пострадалия С. С. с думите:" Какво искаш, чичка", свалил раницата от гърба си и много бързо започнал да нанася удари на постр. Ж. С. И.. Нанасял много бързи удари с юмрук в областта на гърдите и в областта на лицето. Нападението било мигновено и нападнатият Ж. С. И. не успял първоначално да се предпази и да реагира. Пострадалият Ж. С. И. изпитал силна болка и потекла кръв от носа му, лицето му било окървавено.

Свидетелят С. С., като видял случващото се, веднага излязъл от автомобила, за да защити сина си. Първоначално се опитал да раздели постр. Ж. С. И. и подсъдимия, заставайки между двамата, но не успял, тъй като подс. Н., физически много по-силен, започнал да нанася удари с юмруци в областта на главата и тялото, както и ритници по тялото на свид. С. С..

В резултат на ударите, които му били нанесени от подсъдимия, постр. С. С. падал на земята и отново се изправял. При един от ударите, нанесени от подсъдимия, пострадалият С. С. залитнал и паднал на дясната си страна, подпирайки се с дланта на дясната си ръка на земята, в резултат на което настъпило травматично увреждане - неразместена фрактура на дясна лъчева кост, довела до трайно затруднение в движението на десния горен крайник.

Свид. С. С. обхванал с две ръце подс. Н. Н., за да ограничи възможността му да движи ръцете си и да нанася удари. До него синът му – постр. Ж. С. И., също се опитвал да попречи на подсъдимия да нанася удари, държейки го от едната страна.

Двамата пострадали притиснали подсъдимия до стената на сградата, като подсъдимият успял да се измъкне събличайки връхната си дреха /изхлузвайки се от нея/, след което се отдръпнал от пострадалите.

Свид. С. С. веднага подал сигнал на тел. 112 за случилото се, като заявил „ ………един ни нападна тука …на пътя ..пиян ли е дрогиран ли е ….и двамата сме в кръв целите “.

През това време подс. Н. Н. се обадил на свои познати - свидетеля М. В. И. и казал:" М. ела, че стана проблем".

Преди да пристигнат полицейските служители, на място спрял лек автомобил „ Сеат Леон" с peг. номер РР 7959 ВК, от който слезли свидетелите А. В. М. и М. В. И., който попитал подс. Н. какво се е случило.

След разговор с подсъдимия, свид. М. И. безпричинно проявил агресия към двамата пострадали, поради което те се преместили от другата страна на улицата, на срещуположния тротоар, за да изчакат полиция.

След няколко минути подс. Н. Н. и свидетелите А. М. и свид.М. И. се насочили към лекия автомобил „Сеат Леон" с peг. номер РР 7959ВК и потеглили с него, напускайки местото на инцидента.

Двамата пострадали изчакали пристигането на полиция, след което отишли в спешно отделение при МБАЛ Шумен.

В приложеното СМУ № 20 издадено от МБАЛ „Св.Иван Рилски „ АД гр. Разград /2021г. по ДП/ том 1 стр. 42 / на пострадалия С. С. са описани следните травматични увреждания - синкавочервено кръвонасядане на диаметър 3-3,5см върху слепоочната линия на окосмяване на главата от дясна страна ; изразен оток, спонтанна и палпаторна болка на меки тъкани на бузата, най-много върху тялото на долната челюст ; синкавочервено кръвонасядане пред вътрешния слухов проход от лявата страна, изразен оток на меки тъкани на бузата , спонтанна и палпаторна болка;

Палпаторна болка в долния сегмент на врата – видимо-б.о; в долната половина на предната повърхност на лява раменна става - синкавочервено кръвонасядане с диаметър 3,5 -4 см.; на дясната ръка –долната четвърт на предмишницата, гърба на дланта и дланта е наложена ортеза, видимата , извън имобилизацията, вътрешна половина на лицевата повърхност на предмишницата е заета от петнист моравосин хематом ,какъвто се наблюдава и по видимата част на дланната ос на палеца; изразен оток на всички пръсти на тази ръка ; палпаторна болка и лек на меки тъкани на възглавничката на палеца на лява ръка ; палпаторна болак в областта на двете тазибедрени стави - видимо б.о.; във вътрешната половина на горната трета на лицевата повърхност на ляво бедро – петнист моравосин хематом 10/8см.

В заключението е посочено , че при прегледа на С. С. на 48г от гр. Шумен и от представената медицинска документация се установило – счупване на дясна лъчева кост/ ренгенологично / с петнист хематом и оток на всички пръсти на ръката ; хематом на ляво бедро ; кръвонасядания по лицето и предна повърхност на лява раменна става . Описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин както съобщава освидетелствания .

Счупването на дясна лъчева кост обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец , а останалите увреждания – болка и страдание.

От заключението на изготвената по делото и приета в с.з. съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №90 /2021г., / л.64, том 1 от ДП №382/2021г/ на пострадалия С. С. се установява, че е получил следните травматични увреждания: СЪЧЕТАНА ТРАВМА – ГЛАВА , КРАЙНИЦИ

Контузия на главата : кръвонасядане до окосмената част на главата, слепоочно вдясно, болезнен оток на меки тъкани на дясната буза, най-изразен върху тялото на долната челюст вдясно, кръвонасядане на лявата буза - пред левия външен слухов проход с изразен болезнен оток на меките тъкани на бузата, петнист хематом и оток на всички пръсти на ръката, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става, хематом на ляво бедро, довели до болка и страдание .

Контузия на крайниците : неразместена фрактура в долния край на дясна лъчева кост.Петнист хематом и отток на всички пръсти на ръката , кръвонасядане по предна повърхност на лява раменна става ; хематом на ляво бедро.

Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или натиск.

По отношение фрактурата на лъчева кост, в СМЕ е посочено, че обикновено това счупване се получава при падане от ръст върху плоскост и посрещане на удара на падащото тяло с насрещна длан / с длан сгъната към гърба на китката, но не по-малко от 40 градуса/.Установените травматични увреждания могат да бъдат получени по начин съобщен от пострадалия , а морфологичните им особености към момента на освидетелстването позволяват да бъдат получени в соченото от него време.

На пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по - голям от един месец, средно за 1 1/2 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

В приложеното СМУ № 19 издадено от МБАЛ „Св.Иван Рилски „ АД гр. Разград /2021г. по ДП/ том 1 стр. 46 / на пострадалия Ж. С. И. са описани следните травматични увреждания –Върху крилата на носа и ноздрените ходове е наложена превръзка , фиксирана със санпластова лента. В непокритите части се наблюдава изразен оток на меките тъкани на носа, клепачите на двете очи по –изразено в дясно са кръвонаседнати със синкавочервеникав цвят, спонтанна и палпаторна болка пред рамото на долна челюст от лявата страна с оток на това място , по предна повърхност на лява раменна става – обловато червеникаво и със синкав оттенък кръвонасядане на диаметър 3,5 см., по долновъншния ръб на нокетната плочка на палеца на лява ръка – дълбоко под нивото на околната кожа охлузване на диаметър 0,5 см, покрито с кафеникава коричка и поднокътен хематом по цялата ширина в долната трета на плочката ; по върховите части на пръстите на същата ръка : средния- подкожно хематомче с диамътер 0,4 см. и за безименния- рана с „минус“ тъкан и червеникаво дъно със същата площ; по лицевата повърхност на средна фаланга на малкия пръст – дълбоко ,под нивото на околната кожа охлузване със зачервени надигнати ръбчета на диаметър 0,6см; по върховите части на пръсти на дясната ръка – среден – дълбоко рана с „минус“ тъкан на диаметър 0,5 см и червеникаво кафенеещо дъно ; частично отчупване на свободния нокътен ръб откъм безименния пръст с подлежащо хематомче на това място ; за безименния пръст - подкожен хематом с неправилен диаметър около 0,5 см; при предновътрешните повърхности на горна трета на бедрата – спонтанна палпаторна болка , както и лек оток; синкаво кръвонасядане върху гърба на ходилото на левия крак с площ 6,5/4 см ; болка при пипане.

В заключението е отразено , че при прегледа на Ж. С. И. и от представената медицинска документация се установило кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа „травматични очила", кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става и гърба на ходилото на левия крак, рани с „минус“ тъкан , охлузвания , подкожни и поднокетни хематоми по пръстите на двата ръце , оток на меките тъкани на носа , пред рамото на долна челюст от лявата страна и предновътрешна повърхност на горна трета на бедрата, кръвотечение от носа след инцидента .

Описаните увреждания са причинени от твърди тъпи и тъпоръбести предмети, могат да бъдат получени по време и начин които съобщава освидетелстваният и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на назначената по делото, изготвена и приета в с.з. съдебно - медицинска експертиза №82/2025г. на пострадалия Ж. С. И. се установява, че е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА, КРАЙНИЦИ:

Контузия на главата: Контузия на носа: оток на меките тъкани на носа; кръвотечение от носа след инцидента. Хематом на носната преграда в дясно с флуктуация и със стеснение на десния носен проход. Кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа "травматични очила";

Контузия на крайниците: Травматичен оток пред рамото на долната челюст в ляво; кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става; кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак; Охлузни рани, охлузвания, подкожни и поднокътни хематоми по пръстите на двете ръце; Травматичен оток по предно-вътрешната повърхност на бедрата в горната им трета. Кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак.

На пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Относно механизма на причиняването експерта сочи : Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар / натиск и триене (за охлузванията).Доколкото удари, нанесени с невъоръжена ръка или крак, имат характеристики на причинени от твърди тъпи предмети, приема че същите могат да бъдат получени по начина съобщен от пострадалия.

Експертът е посочил също, че от приложената по делото епикриза ИЗ № 2727/21 от МБАЛ Шумен - УНГ отделение, на 05.03.2021г., с обща интубационна анестезия, с разрез на лигавицата на носната преграда, вдясно е бил отворен, евакуиран и дрениран хематомът на носната преграда, затрудняващ свободното дишане. Поставен е ръкавичен дрен и е наложена тампонада. Кървенето било умерено. Проведено било щателно кръвоспиране.

От заключението назначената и изготвена по делото и приета в с.з. съдебно - медицинска експертиза №81 /2025г. на подсъдимия Н. Ф. Н., с ЕГН •••••••••• се установява, че е получил кръвонасядане и оток в лявата челно-слепоочна област с кръгловате охлузване в центъра. Една кожна драскотина в същата област. Седем линейни охлузвания / драскотини/ по гърба под лявата лопатка. На пострадалия е причинена болка и страдание.

Експертът е посочил, че установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари и триене/ за охлузването /.Установените кожни драскотини са причинени от тангенциално /допирателно/ действие спрямо повърхността на кожата на твърди предмети, притежаващи остър връх/ върхове ,в т.ч. и от действието на нокти .

От заключението на назначената и изготвена Комплексна психологопсихиатрична експертиза на подсъдимия Н. Ф. Н. с ЕГН ••••••••••, подържано от двете вещи лица, се установява, че Осв. Н. Ф. Н. не страда от психично заболяване и не фигурира в регистрите на психиатрично лечебно заведение;

Според данните от самия подекспертен и свидетелите преди обсъждания инцидент, осв. не е имал преживявания или конфликти, които са променили настроението му и обичайния емоционален фон и биха били неблагоприятен афективен терен, улесняващ реактивността му. До момента на случилото се осв. е извършвал обичайни за него дейности от ежедневното му функциониране, в това число и пазаруване в кварталния магазин. /,.Денят ми беше съвсем нормален, оставих жена ми вкъщи, отивах да тренирам...", ”... преди случката не съм бил ядосан..."/. ……… / "...като се прибрах, излязохме с жена ми и детето в градската градина... и ежедневието му е продължило в обичайния ритъм Като провокиращи поведението на осв. фактори, без да се пренебрегват особеностите на личността, могат да се обсъждат възприети като обидни фрази, но същите нямат необичайна интензивност, не са свързани със заплаха или насилие, за да изведат осв. от нормалното му психично състояние.

В допълнение, психологичното изследване регистрира следните особености на личността - егоцентризъм, действеност, упоритост в преследване на лични цели, настойчивост, импулсивност, при създаване на негативни преживявания - спотаена враждебност без външни изяви; подчертана свръхчувствителност към собствената позиция и ощетяване; склонност към себеотносни интерпретации с повишена мнителност за поведението на другите; в емоционален план се отчита недостатъчна пластичност, плитък диапазон на емоционалните преживявания, като те основно остават обвързани с неговите желания и интереси, при задоволителен емоционален резонанс към околните, особености, улесняващи осв. в склонността му към свръхмерни реакции.

Декларираните от осв.Н. преживявания не са доминирали изцяло психиката му и личностовите механизми за контрол са били налице. Осв. описва адекватно поведение, свързано със съобразяването на обстановката, описание на подреден спомен за случилото се, търсене на подкрепа и последващо напускане на ситуацията, действия, съответни на развитието на събитията и при преценка на последиците от тях.

Поведението на осв. в конкретната ситуация е било последователно и подредено. Липсват критерии за обсъждане на психопатологични основания в осъществения акт. Към момента на извършването на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертното изследване и предоставените за целите на експертизата свидетелски показания не съдържат описания на психичното състояние на дееца към този момент - поведение, емоции, вегетативна симптоматика, преживяване по време конфликта и след приключването му, даващи основание за обсъждане на физиологичния афект /силно раздразнение/

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в с.з. пострадали –Ж. С. И., С. И. С., вкл. и показанията на свид. С. И. С., прочетени на основание чл. 281,ал.1 т.2 и пр. 2 вр. чл. 4 от НПК/стр. 57 от том 1 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен и показанията на С. И. С., прочетени на основание чл. 281,ал.1 т.2 и пр. 2 вр. чл. 4 от НПК/стр. 72 от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен; от показанията на свид. И. И. ; от показанията на свид. Д.С.а; от показанията на свид.Кр.К..

В подкрепа на установената фактическа обстановка са и заключенията на съдебно - медицинските експертизи, комплексна съдебно- психолого - психиатрична експертиза, Протокол № 240 на комплексна видеотехническа експертиза/ стр. 1-63 от том 2 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен, Протокол № 145 на видеотехническа експертиза/ стр. 139-152 / от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен, Протокол № 221 на видеотехническа експертиза/ стр. 119-135 / от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен, от протоколи за извършен следствен експеримент- стр. 91 102,108 от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен, от СД дискове съдържащи

видеофайлове със записи от 19.02.2021г. от видеокамера, монтирана на фасада на жилищен дом, находящ се в гр. Шумен ул.“Шуменска комуна № 21 и № 15 , от СД с 2 файла с електронни картони и 1 фал с аудиозаписи с имена от РЦ 112 –Варна, събраните по делото писмени доказателства, както и от събраните в ДП доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

По делото са разпитани и свид. Б. А. А., свид. М. В. И., свид. А. В М., свид.Б. Б. Х..

От събраните гласни доказателствата по делото се оформят две групи доказателства.

Първата група гласни доказателства са показанията на пострадалите Ж. С. И., С. И. С., свид. И. И.; свид. Д.С.а, които съдът кредитира.

Втората група гласни доказателства са обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Б. А. А., свид. М. В. И., свид. А. В М., свид.Б. Б. Х. и свид. Н. Ст.А., за които съдът намира, че са вътрешно противоречиви, както и в противоречие с останалите доказателства и доказателствени средства приобщени по делото. Част от показанията на свидетелите от втората група са в противоречие и с обясненията на подсъдимия Н. Ф. Н..

Показанията на свид. А. Д. М. дадени в с.з., не съдържат информация, относима към казуса.

Описаната и приета от съда фактическа обстановка, според съда, се установява и изяснява по категоричен начин от показанията на пострадалите Ж. С. И. и С. И. С., вкл. и показанията на свид. С. И. С., приобщени на основание чл. 281,ал.1 т.2 и пр. 2 вр. чл. 4 от НПК/стр. 57 от том 1 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен и показанията на С. И. С., приобщени на основание чл. 281,ал.1 т.2 и пр. 2 вр. чл. 4 от НПК/стр. 72 от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен. Фактическата обстановка се подкрепя и от показанията на свид. И. И. и на свид. Д.С.а.

Съдът ги приема за безспорни, убедителни, логични, непротиворечиви и установяващи по несъмнен начин, участието на подсъдимия при причиняване на телесна повреда на пострадалия Ж. С. И. и причиняване на телесна повреда пострадалия С. И. С., както и механизма и начина на извършване на посегателството при което са причинени телесни повреди на двамата.

Показанията на пострадалите се подкрепят от заключенията на съдебномедицинска експертиза по писмени данни Протокол №90 /2021г., / л.64 ,том 1 от ДП №382/2021г/ на пострадалия С. С.; СМУ № 19 /2021г. по ДП/ том 1стр. 46 / на пострадалия Ж. С.;

Съдебно - медицинска експертиза №82/2025г. на пострадалия Ж. С.;

Протокол № 240 от комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, с приложен фотоалбум / стр. 1-63/ том 2 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ - Шумен,

Протокол № 145 на видео-техническа експертиза/ стр. 139-152 / от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ - Шумен,

Протокол № 221 на видео-техническа експертиза/ стр. 119-135 / от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ - Шумен;

от Протоколи за извършен следствен експеримент- стр. 91, 102,108 от том 3 на ДП № 382/2021 по описа на РУ - Шумен;

от СД дискове, съдържащи видеофайлове със записи от 19.02.2021г. от видеокамера, монтирана на фасада на жилищен дом, находящ се в гр. Шумен ул.“Шуменска комуна № 21 и № 15;

от СД с 2 файла с електронни картони и 1 файл с аудиозаписи с имена от РЦ 112 –Варна.

Съдът намира, че в показанията на пострадалите свидетели няма съмнение, несигурност или неубеденост, относно случилите се събития, това което са преживели и съответно на участието на подсъдимия и на двамата пострадали в тези събития.

Съдът кредитира показанията на свид. К. Л. К. относно събитията, на които е била свидетел и за които има спомен, дадени в заседание, проведено на 19.11.2024г., в което свидетелката посочва: “…..Всичко си беше нормално ……Нямаше спор конфликт с друг клиент….“.

Кредитират се изцяло показанията на свид. И. И. и на свид. Д.С.а, които свидетелстват относно състоянието на всеки от пострадалите след инцидента и споделеното от пострадалите също след инцидента. Заявеното от тези свидетели се подкрепя от данните отразени в СМУ за всеки от пострадалите, както и от заключенията на изготвени СМЕ на пострадалите .

Настоящата инстанция приема, че събитията са се развили по начина и в последователност, описана по–горе във фактическа обстановка, като категорично не споделя заявеното от защитата, че подсъдимият е бил нападнат от някой двамата пострадали и действията му са в отговор и за защита от нападение .

В подкрепа на този извод на съда е и видеозаписа на част / началото / от случилите се събития и конкретно наблюдаваното поведение и действия на подсъдимия /записани от охранителна камера на 19.02.2021г./, след излизането му от магазина – остава на място без причина, очевидно, за да изчака излизането на пострадалия Ж. С. И.. При излизането на Ж. С. И. започва да му иска обяснение, вървейки с него по тротоара.

При приближаване на подсъдимия и постр. Ж. С. И. до колата на пострадалия С.С. и след вербалната реплика на постр. С.С., насочена към сина му:„Не се занимавай, да тръгваме, да си отиваме по пътя .“, подсъдимият реагира : „Какво искаш, чичка“ и започва да нанася удари със светкавична бързина на постр. Ж. С. И..

След като пострадалият С.С. излиза от МПС и се намесва с цел да преустанови ударите, нанасяни от подсъдимия над сина му, подсъдимият започва да нанася удари и на пострадалия С.С., в резултат на което пострадалият С. пада /повече от един път на земята/ и при едно от тези падания получава травма- неразместена фрактура на дясна лъчева кост, довела до трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по - голям от един месец.

Обстоятелството, че пострадалите не нападат подсъдимия, а се опитват да преустановят активните му действия по нанасяне на удари, се установява и от приобщения по делото видеозапис, записал края на инцидента / СД дискове, съдържащи видеофайлове със записи от 19.02.2021г. от видеокамера, монтирана на фасада на жилищен дом, находящ се в гр. Шумен ул.“Шуменска комуна„. /

На записа се вижда, че постр. С.С. е обхванал с две ръце тялото на подсъдимия, не нанася удари, а се опитва да го държи / снимков материал стр. 27-37 от комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза с приложен фотоалбум / стр. 1-63/ том 2 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ Шумен/. На записа се вижда и кървавото лице на пострадалия Ж. С. И.. Подсъдимият се изхлузва от якето си, след което конфликтът е преустановен.

Видни са и позициите на тялото и действията на пострадалите, след преустановяването на физическия сблъсък – бащата С.С. е с протегнати напред ръце, с отворени длани, а постр.- Ж. С. И. е протегнал ръка с отворена длан срещу подсъдимия –предпазвайки се.

По отношение на обясненията на подс. Н. Ф. Н. в с.з., които са насочени към оневиняване чрез излагане на твърдения, че всъщност е бил нападнат от двамата пострадали и поведението му е било защитно, съдът намира, че те изцяло противоречат на установените в хода на съдебното следствие относими към предмета на доказване, обстоятелства.

Съдът отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава обяснения по обвинението каквито желае. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 НК), "обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са негово основно средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал" (в т.см. р. № 685/11.12.2003 г. по н.д.№ 537/03 г. І н.о.). Съобразявайки приобщения по делото доказателствен материал съдът прие, че обясненията на подс. представляват защитна версия, която обаче не се подкрепя от показанията на пострадалите свидетели по делото и не кореспондира с другите доказателства. Обясненията му са също неубедителни и недостоверни, включително и съпоставени с поведението на подсъдимия, поради което ги изключи от доказателствения материал като негодни да бъдат ценени.

Тезата на подсъдимия се подкрепя от показанията на свидетелите Б. А. А., свид. М. В. И., свид. А. В. М., свид.Б. Б. Х. и свид. Н. Ст.А. .

Съдът не кредитира показанията на свидетелите М. В. И., свид. А. В. М., поради обстоятелството, че те не са присъствали на инцидента, пресъздават информация, получена от подсъдимия.

Двамата свидетели са извикани по телефона от подсъдимия, веднага след инцидента, като остава неясна причината за това - дали да му помогнат или за нещо друго. В тази връзка, според съда, нелогично и безсмислено звучи твърдението, заявено от подсъдимия, че той се обадил на свид. М. В. И., защото си помислил, че пострадалият С.С. се обадил за помощ на свои хора.

Не се кредитират показанията и на свид.Б. А. А., защото са в противоречие със случилите се събития, установени от записа на охранителната камера, тези показания са в противоречие и с конкретния времеви период, в който са се случили.

В съдебно заседание, проведено на 19.11.2024г. този свидетел посочва :“……... към 13,30 часа излязох от вкъщи……..видях Н. излиза от магазина .С него излезе и другото момче Ж.. Заедно излязоха от магазина …………………..Аз съм на паркинга …………..спрях стоях и гледах……….Всеки крещеше -и Н. крещеше и Ж. крещеше- и по-възрастния господин крещеше…………….Като излезе С. тримата се сдърпаха………………….Мисля, че Ж. нанесе първо удар на Н.…………….“

Кадрите от приложения запис от 19.02.2021г. опровергават твърденията на този свидетел, включително и времето, в което сочи, че е наблюдавал събитията. За установяване истинността на твърденията на свид.Б. А. А., че е наблюдавал случилото се, в хода на проведеното разследване е извършен следствен експеримент и е изготвен албум и съответно назначена

видеотехническа експертиза Протокол № 221 на видео-техническа експертиза/ стр. 119-135 / от том 3 на ДП№ 382/2021 по описа на РУ – Шумен, в която е посочено, че при изследване на видеофайловете не са установени признаци за намеса / манипулация върху записаната информация, таймкода вкопиран в изображението не се прекъсва. В заключението на експертизата на /стр. 122/ е отразено, че на видеозаписа от 19.02.2021г. няма заснето лице, което да стои на левия тротоар и да пресича платното за движение, както е показано в албума, при проведения следствен експеримент на 28.08.2023г. /виж сн.9,10 и сн.11-14/.

Снимка № 9 от албума, посочена като място №3, а именно мястото, на което св.Б. А.А. твърди, че е наблюдавал конфликта между тримата мъже, не съвпада със заснетите кадри от камерата, съдържаща се в двата оптични носителя, а и при пряката видимост на конфликта вероятно е възпрепятствана от наличието на товарен автомобил Пежо с рег. №Н 4506ВМ на записа от 19.02.2021г./ сн. 42,43и сн. 11-41,44/.

Снимки №10 и № 11, посочени като място №4, а именно мястото на конфликта между тримата мъже, според свид. Б. А.А., не съвпада със заснетите кадри от камерата от 19.02.2021г. посоченото място не попада в обхвата на камерата от 28.08.2023г./ виж.сн.46,46-48и сн. 11-41/.

Ето защо съдът намира, че твърденията на свид. Б. А. А. не отговарят на действителността и не следва да бъдат кредитирани.

Показанията на свид. Б..Б. Х. съдът не кредитира, като намира, че са противоречиви и не кореспондират с кадрите от записа на 19.02.2021г. Освен това съдът намира, че доколкото този свидетел е приятел на подсъдимия, показанията му са мотивирани от желание да помогне на подсъдимия.

В съдебно заседание, проведено на 19.11.2024г., този свидетел посочва :“…………….... Видях Н. говореше с едно младо момче пред магазина…………Един човек по-нагоре се разкрещя от един черен джип…..Те тръгнаха нагоре……….Слезе този човек от джипа и се нахвърлиха отгоре му …………………….“

Твърденията на свид. Б.. Б.Х. са в противоречие и с обясненията на самия подсъдим, включително поради обстоятелството, че изложеното от него за мястото, от което е наблюдавал конфликта и не кореспондира със записа на 19.02.2021г. Основателното съмнение в достоверността на тези показания се налага и от обстоятелството, че свидетелят е разпитан за първи път около 2 години след инцидента и е дал толкова „конкретни“ покзания .

Показанията на свид. Н. Ст.А. също не се кредитират от съда, тъй като твърденията му относно мястото, от което е наблюдавал инцидента, са несигурни, посочва две места, на които е бил, не си спомня. В същото време твърденията му се опровергават от записа на 19.02.201г.

За проверка на истинността на твърдения му е извършен следствен експеримент и е изготвен албум. В протокола на следствения експеримент /стр. 110/в т.3 е посочено следното : в хода на извършване на действието свид. Н. А. изрази съмнение, че може да е наблюдавал сбиването и падането на тримата мъже и посочи тротоара на ъгъла на блока, намиращ се на ул.“Иван Рилски“№13.

Освен горното, заявеното в показанията на този свидетел за наблюдаваните от него действията на подсъдимия при излизането му от магазина, са в съществено противоречие и се разминават с действителността, което се установява от записаните кадри от охранителната камера.

Свид. Н. Ст.А. в с.з., проведено на 19.11.2024г., посочва :“…………… Видях Н. да излиза от магазина с една торбичка с покупки, може би. Там има отстрани като едно парапетче. Остави си торбичката там, пипаше нещо в торбичката …..“

На записа обаче, подобни действия няма. На записа се вижда, че подсъдимият излиза от магазина с поставена раница на гръб, маха маската от лицето си, изважда мобилен телефон от джоба си и застава с гръб към стената, очевидно изчаквайки нещо или някой.

В съдебно заседание свид. Н. Ст.А. също заяви, че не се сеща на кое място е бил докато наблюдава инцидента.

Поради всичко гореизложено, съдът не кредитира показанията на свидетелите - свид.Б. А. А., Б..Б. Х. и Н. Ст.А. , твърдящи, че са очевидци на инцидента.

При това положение, доколкото липсват преки свидетели - очевидци на инцидента, съдът извежда изводите си, анализирайки косвените доказателства и доказателствени средства по делото, като приема, че те, в своята цялост и последователност, водят до категоричен и несъмнен извод относно авторството и механизма на осъществяване на деянието от подсъдимото лице .

Настоящата инстанция съобрази, че въпреки, че нормата на чл. 104 от НПК не разграничава доказателствата на преки и косвени, подобна класификация е доктринерна, като косвените доказателства могат да служат за установяване на факти от предмета на доказване, като се изисква извършване на съвкупна преценка и съпоставяне с други доказателства. Следва да се отбележи трайното разбирането в съдебната практика, че косвените доказателства могат да обусловят осъдителна присъда само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. В този смисъл обвинение, основано само на косвени доказателства, би било доказано по несъмнен и категоричен начин, съобразно нормата на чл. 301, ал.2 от НПК, само тогава, когато косвените доказателства са свързани с основния факт и обсъдени във връзка с всички останали доказателства, съставляват едно хармонично цяло и дават основание да се направят обосновани изводи относно основния факт за разкриване на обективната истина относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъпното посегателство/ В този смисъл Решение № 34 /06.02.1985г. по н.д. № 8885г. , II н.о./ .

Изложената фактическа обстановка се потвърждава също и от заявеното от свид. Д.С.а относно проведен разговор със свид. М. И..

Свидетелката посочва :“……….Възрастният мъж ми каза : Виждам, че си разумна жена. Елате да се разберем .Ще си платим. Ние сме фондова фирма. Н. ни е работник и ценен кадър.“ Да не го съдим . Бил техен работник ………Аз бях толкова ужасена и викам:“Вие как може да имате такива работници, да пребиват хората без причина ?.Той ми каза :“Ами той малко не го слуша главата. Ние ще си платим, каквото трябва, само кажете. Такава беше репликата на по-възрастния господин………..“Госпожо, нали знаете, във всяко стадо има и мърша“…….. И ми даде една визитка. Каза да помисля и ако има нещо да му се обадя. Предложи ми пари, но не ми каза сума. Ще ми даде пари, за да не завеждам дело, защото аз му казах, че ще заведем дело……………..“.

Показанията й се подкрепят както от казаното от постр. С.С., така и от посоченото от самия свид. М. И. в с.з., който потвърди, че е ходил до болницата със собственика /„С. Топузаков – собственик на фирмата“/ стр.80 от делото/, но отрича да се срещал и разговарял с пострадалия и майка му.

Твърдението от свид.М. И. за причината за отиването до болницата: „за да разберем дали Н. е там“ /на стр. 81 от делото/ съдът намира, че е несъстоятелно и нелогично и е в съществено противоречие със заявеното от самия подс. Н. Ф. Н., доколкото същия в обясненията си, на стр. 297 от делото казва :“…………….В магазина отидох преди тренировката.Те ме закараха на тренировка. ………….След цялата тази работа отидох на тренировка ………………..“

Фактическата обстановка се изяснява и потвърждава и от приложената Докладна записка № 1729р/24.02.2021г., приложена по ДП том I, както и от първоначалните сведения на пострадалите от 19.02.2021г.

Съдът не споделя тезата на защитника за това, че действията на подсъдимия са правомерни по критериите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Съобразно чл. 12 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Според ал.2 от същата норма на НК, превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.

Съобразно отразеното в т.6 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС- Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото. То трябва още по-широко да се използва, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдейства за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава у тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност.

Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица. Когато обаче нападението се извършва от невменяеми или малолетни, които той познава, трябва при възможност да избегне увреждането.

Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата,

значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашава нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.

Според т.7 от Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. на Пленум на ВС, в чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана. Погрешно е разбирането, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата на нападение. Това в повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението.

В конкретната ситуация, предвид анализа на доказателствата, съдът намира, че категорично не са налице доказателства, че подсъдимият е бил нападнат от пострадалите. Не са налице доказателства, че поведението на подсъдимия представлява по своята същност действия, предприети в негова защита или такива не съответстващи на характера и опасността на нападението. В случая няма осъществено нападение над подсъдимия, той е нападател в тази ситуация. Не е налице неизбежна отбрана от страна на подсъдимия или превишаване пределите на неизбежна отбрана, каквото внушение прави защитата.

Налице са обаче доказателства за това, че нападението е предприето и извършено именно от подсъдимия над пострадалия Ж. С. И. - чрез нанасяне на няколко удара с юмрук в лицето и тялото. Предприетото поведение след това от бащата С. С. и пострадалия Ж. С. И., са действия с цел защита и отблъскване на нападението от подсъдимия.

Безспорно, в хода на инцидента е, че подсъдимият също е получил наранявания- кръвонасядане и оток в лявата челно-слепоочна област с кръгловато охлузване в центъра, една кожна драскотина в същата област, седем линейни охлузвания / драскотини/ по гърба под лявата лопатка, което се установява от заключението на назначената в хода на делото съдебно - медицинска експертиза №81/2025г. на подсъдимия Н. Ф. Н..

Действията на подсъдимия не са правомерни и не са извършени при условията на чл.12 от НК.

Горния извод се налага и от простото съпоставяне на получените травматични увреждания на всеки един от пострадалите с тези на подсъдимия:

Пострадалият Ж. С. И. е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА,

КРАЙНИЦИ: Контузия на главата: Контузия на носа: оток на меките тъкани на носа; кръвотечение от носа след инцидента. Хематом на носната преграда в дясно с флуктуация и със стеснение на десния носен проход. Кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа "травматични очила"; Контузия на крайниците: Травматичен оток пред рамото на долната челюст в ляво; кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става; кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак; Охлузни рани, охлузвания, подкожни и поднокътни хематоми по пръстите на двете ръце; Травматичен оток по предно-вътрешната повърхност на бедрата в горната им трета. Кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак.

Пострадалият С. С. е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА – ГЛАВА,

КРАЙНИЦИ Контузия на главата: кръвонасядане до окосмената част на главата, слепоочно вдясно, болезнен оток на меки тъкани на дясната буза, найизразен върху тялото на долната челюст вдясно, кръвонасядане на лявата буза - пред левия външен слухов проход с изразен болезнен оток на меките тъкани на бузата, петнист хематом и оток на всички пръсти на ръката, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става, хематом на ляво бедро, довели до болка и страдание .

Контузия на крайниците : неразместена фрактура в долния край на дясна лъчева кост.Петнист хематом и отток на всички пръсти на ръката , кръвонасядане по предна повърхност на лява раменна става ; хематом на ляво бедро.На пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по - голям от един месец, средно за 1 1/2 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

В тази връзка, съобразявайки множеството наранявания на пострадалите, съдът намира, заявеното в обясненията на подсъдимия, че е “ ръкомахал с ръце и с отворени длани“, за нелогично и несъстоятелно.

Показателни и от съществено значение относно преценката за конкретното поведение на подсъдимия в инцидента е посоченото от пострадалия С.С. в с.з. на 19.11.2024г.:

„ ….Н. беше или дрогиран или пиян, не знам какъв беше, но това не беше нормално поведение. Той беше като обезумял .Не знам боксьор ли е какъв е……………. ……Н. започна да му нанася удари по главата с юмруци като боксьор .Главата му стана като боксова круша.С две ръце –лява ,дясна…………………….“.

Съдът, съобразявайки събраните доказателства по делото, намира, че подсъдимият е осъществил деяние по чл. 131, ал.1, т.4 пр.3 , т.7 пр.2 , т.12, пр.1 от НК вр. чл. 129, ал.2 от НК вр. чл. 28, ал.1 от НК вр.чл. 130, ал.1 от НК, а именно: на 19.02.2021г. в гр. Шумен, по хулигански подбуди е причинил телесна повреда на повече от едно лице , а именно: лека телесна повреда на Ж. С. И. от гр. Шумен, изразяваща се в оток на меките тъкани на носа, кръвотечение от носа след инцидента, хематом на носната преграда в дясно с флуктуация и със стеснение на десния носен преход, кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа „травматични очила", оток пред рамото на долната челюст вляво, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става и гърба на ходилото на левия крак, охлузни рани, охлузвания, подкожни и поднокътни хематоми по пръстите на двете ръце, оток по предновътрешната повърхност на горна трета на бедрата и кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак, довели до причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;и средна телесна повреда на С. И. С. от гр. Шумен, изразяваща се в кръвонасядане до окосмената част на главата слепоочно вдясно, болезнен оток на меки тъкани на дясната буза, най-изразен върху тялото на долната челюст вдясно, кръвонасядане на лявата буза - пред левия външен слухов проход с изразен болезнен оток на меките тъкани на бузата, петнист хематом и оток на всички пръсти на ръката, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става, хематом на ляво бедро, довели до болка и страдание и неразместена фрактура на дясна лъчева кост, довела до трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по-голям от един месец, извършено в условията на повторност.

Съдът намира, че подсъдимият не е извършил две отделни деяния – такива, каквито са описани в обвинителния акт.

В тази насока съдът съобрази съдебната практика./ Решение № 419 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2096/2011 г., I н. о., НК/, според която, когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК , което изключва приложението на правилата за съвкупността.

Според отразеното в Решение № 279 от 19.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1065/2018 г., II н. о., НК телесната повреда на повече от едно лице е самостоятелно престъпление, а не механичен сбор от две отделни престъпления, които би трябвало, според особеното мнение на съдията от въззивния съдебен състав, да се преследват по различен процесуален ред. Квалифициращият елемент от обективна страна е причиняването на телесни повреди на повече от едно лице едновременно или с отделни деяния, решението за които е взето предварително, по време на първото деяние или непосредствено след него. При това положение, ако на пострадалите са причинени различни по степен на увреждане телесни повреди, извършеното следва да се квалифицира като едно престъпление с оглед на по-тежкия резултат Вж. А. С., Наказателно право, Особена част, Сиела, 2003 г., стр. 97- 98, както и решение № 247 от 28.11.2017 г. по нд № 880/2017 г. на първо н. о на ВКС а също и цитираните във въззивния съдебен акт решение № 419 от 26.10.2011 г. по н. д. № 2096/2011 г., първо н. о. на ВКС, решение № 329 от 03.07.2012 г. по д. № 982/2012 г. и др.. Обект на престъпно посегателство е здравето на по-широк кръг лица, поради което то е престъпление с множество пострадали. Тези обстоятелства определят степента на неговата обществена опасност и предпоставят нормативно определената му суверенност в системата на телесните повреди, изключваща приложението на правилата на идеалната и реалната съвкупност.“

Поради изложеното, съдът осъди подсъдимия за едно престъпление, а именно по чл. 131, ал.1, т.4 пр.3 , т.7 пр.2 , т.12, пр.1 от НК, вр. чл. 129, ал.2 от НК, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр.чл. 130, ал.1 от НК и намери основание да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение, че е извършил две деяния по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 12, пр.1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т.12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.

Анализът на събраните по делото доказателства води до несъмнен извод относно авторството и умисъла за осъществяване от страна на подсъдимия на престъплението по чл. 131, ал.1,т.4 от НК относно телесните повреди на повече от едно лице на двамата пострадали, което обосновава квалифициращия признак по т. 4 от НК.

Поради обстоятелството, че на пострадалия С. С. е причинена средна телесна повреда, цялото деяние по чл. 131 от НК придобива характер на престъпление, което следва да се разглежда по общ ред. В този смисъл е и константната съдебна практика Р№637/27.02.2013г на I н.о. на ВКС; Р №73/02.07.2013г III н.о. на ВКС ; Р№ 419/26.10.2011 на I н.о. на ВКС; Р№ 125 /01.04.2009г на Iн.о. на ВКС .

При констатираните различни по вид и характер телесни повреди /средна и лека/ на пострадалите, са налице правните очертания на престъплението, с оглед на най-тежкия обективно настъпил резултат.

При преценка на умисъла по отношение причинените телесни повреди от подсъдимия на двамата пострадали, съдът приема, че е налице внезапно възникнал евентуален умисъл.

Поведението на подсъдимия, описано в приетата от съда фактическа обстановка, включително и соченото от всеки от двамата пострадали касателно действията на подсъдимия, изразяващи се в нанасяне на много бързи удари с юмрук на пострадалия Ж. С. И. в областта на лицето и гърдите /нападение, възприето от пострадалите като мигновено, т.е. много бързо, а

обстоятелствата в ситуацията не са давали индиция за такава агресивна реакция от страна на подсъдимия/, обосновава с нужната категоричност изводите на настоящата инстанция относно авторството и субективната страна.

При тези действия на дееца, ( нанасяне на силни юмручни удари по главата и тялото първоначално на пострадалия Ж. С. И., впоследствие на пострадалия С. С.), макар и пряко да не е желал и да не е преследвал причиняване на сериозни физически увреждания, щом като е въздействал върху телата на пострадалите по подобен начин, то същият не може да не е допускал настъпването и на по-тежък вредоносен резултат вследствие на действията си. Това обстоятелство се отнася в значителна степен за нанесените от подсъдимия удари и ритници по отношение най-вече на втория пострадал- С. С.. Именно в резултат на един от тези удари, нанесени от подсъдимия, пострадалият С. С. залитнал и паднал на дясната си страна, подпирайки се с дланта на дясната си ръка, в резултат на което настъпило травматично увреждане - неразместена фрактура на дясна лъчева кост, довела до трайно затруднение в движението на десния горен крайник.

При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението много често зависи от редица фактически подробности /възраст и физически данни на дееца, сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции и т.н./, а и същото поставя в действие процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Описаната съзнателна дейност, реализирана от пълнолетно лице с нормално психо-физическо развитие, налага извод за интелектуални и волеви параметри на евентуален умисъл./В този смисъл Решение № 329 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 982/2012 г., III н. о., НК/

• от обективна страна подсъдимият, посредством действията си чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на глава и тяло на всеки от пострадалите, е причинил телесни повреди на всеки един от тях, т.е. резултатът е засягане на организма на всеки от двамата пострадали.

При тези действия първият пострадал Ж. С. И. е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА, КРАЙНИЦИ: Контузия на главата: Контузия на носа: оток на меките тъкани на носа; кръвотечение от носа след инцидента. Хематом на носната преграда в дясно с флуктуация и със стеснение на десния носен проход. Кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа "травматични очила"; Контузия на крайниците: Травматичен оток пред рамото на долната челюст в ляво; кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става; кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак; Охлузни рани, охлузвания, подкожни и поднокътни хематоми по пръстите на двете ръце; Травматичен оток по предно-вътрешната повърхност на бедрата в горната им трета. Кръвонасядане по гърба на ходилото на левия крак.

Вторият пострадал С. С. е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА – ГЛАВА, КРАЙНИЦИ Контузия на главата: кръвонасядане до окосмената част на главата, слепоочно вдясно, болезнен оток на меки тъкани на дясната буза, найизразен върху тялото на долната челюст вдясно, кръвонасядане на лявата буза - пред левия външен слухов проход с изразен болезнен оток на меките тъкани на бузата, петнист хематом и оток на всички пръсти на ръката, кръвонасядане по предната повърхност на лява раменна става, хематом на ляво бедро, довели до болка и страдание .

Контузия на крайниците : неразместена фрактура в долния край на дясна лъчева кост.Петнист хематом и отток на всички пръсти на ръката , кръвонасядане по предна повърхност на лява раменна става ; хематом на ляво бедро.На пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по - голям от един месец, средно за 1 1/2 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

• обект на престъплението по чл. 131, ал.1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Налице е квалификацията на т.7 от нормата на чл.131, ал.1 от НК - повторност по отношение средната телесна повреда, доколкото деецът е извършил деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда, за друго такова престъпление/ НОХД №1355/2017г. по описа на ШРС./

Налице е квалификацията на т.12 НК на чл. 131 от НК:

Настоящата инстанция приема безспорно, че в случая е налице квалифициращият признак на т. 12 от чл. 131,ал.1 от НК хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения –вражда, завист и т.н. липса на личен повод и личен мотив за извършване на деянието, както и липсата на някакви видими поводи, създадени от пострадалия. В случая е безспорно за съда, че пострадалите и подсъдимият не са имали някакви лични отношения. Не се установява да е съществувал какъвто и да било предходен личен конфликт между страните. Те не са се познавали .

В тази връзка не се споделя заявеното от защитата в пледоарията за наличие на личен мотив.

Липсват доказателства за наличие на личен мотив в поведението на подсъдимия.

При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди, съгласно съдебната практика, липсва личен мотив /Р.№156/1995 г по н.д. № 562/94г I н.о.;Р№ 546/10.02.2009г по н.д. 562/2008г. IIIн.о.ВКС/, тъй като мотивът на дееца е с поведението си да изрази и демонстрира явно неуважение към обществото и неговите норми. Такава демонстрация от страна на подсъдимия, според съда, е налице безспорно в конкретната ситуация.

Дори хипотетично да се приеме наличие на някакъв личен мотив /за което липсват доказателства/, то правният извод, че подбудите, с които е действал подсъдимият, са именно хулигански по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12 от НК, се подкрепя с аргумента, че този вид мотиви не са несъвместими с "чисто личните". Съдебната практика сочи, че тяхното съчетаване е възможно /ППВС№2/1974г,т.3; Решение №65/08.03.10г на ВКС по н.д. №718/2009г, I н.о./.Също така, съгласно Решение № 47от 22.04.2013г на ВКС по н.д. № 2349/2012г на Iн.о., причиняването на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Агресивното поведение на подсъдимия, демонстрацията на това поведение на улицата, съдът приема като желание да покаже груба сила и превъзходство, което в крайна сметка очертава едно противопоставяне на установените обществени порядки и морал и се явява проява на ниска степен на лично съзнание досежно нормите на поведение в обществото и изразява хулигански мотив на извършеното от подсъдимия.

Характерът на извършените от подсъдимия действия - нанасяне на удари с юмрук, с бързината, силата, интензитета и агресивността си, също безспорно сочат на едно незачитащо нормалния ред поведение /само защото на подсъдимия му се е сторило, че пострадалият е казал нещо по негов адрес/ и в този смисъл са проява именно на хулигански по своя характер подбуди.

Инкорпорираните чрез посочените по - горе доказателствени източници, фактически данни по делото, проверени при съотнасяне с писмената медицинска документация и мнението на вещите лица, в изготвените и изслушани в хода на наказателното дело съдебни експертизи, установяват медикобиологичните параметри на телесните увреждания на всеки от пострадалите и възможния механизъм за причиняването им.

• субект на престъплението по чл. 131 от НК – подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице. Видно от Комплексна психолого - психиатрична експертиза, на подсъдимия, същият не страда от психично заболяване и не фигурира в регистрите на психиатрично лечебно заведение; Не е имал преживявания или конфликти, които са променили настроението му и обичайния емоционален фон и биха били неблагоприятен афективен терен, улесняващ реактивността му. До момента на случилото се осв. е извършвал обичайни за него дейности от ежедневното му функциониране, в това число и пазаруване в кварталния магазин. Като провокиращи поведението на осв. фактори, без да се пренебрегват особеностите на личността, могат да се обсъждат възприети като обидни фрази, но същите нямат необичайна интензивност, не са свързани със заплаха или насилие, за да изведат осв. от нормалното му психично състояние.

Същевременно психологичното изследване регистрира егоцентризъм, действеност, упоритост в преследване на лични цели, настойчивост, импулсивност, при създаване на негативни преживявания - спотаена враждебност без външни изяви; подчертана свръхчувствителност към собствената позиция и ощетяване; склонност към себеотносни интерпретации с повишена мнителност за поведението на другите; в емоционален план се отчита недостатъчна пластичност, плитък диапазон на емоционалните преживявания, като те основно остават обвързани с неговите желания и интереси, при задоволителен емоционален резонанс към околните,

особености, улесняващи осв. в склонността му към свръхмерни реакции.

Поведението на осв. в конкретната ситуация е било последователно и подредено. Липсват критерии за обсъждане на психопатологични основания в осъществения акт. Към момента на извършването на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертното изследване и предоставените за целите на експертизата свидетелски показания не съдържат описания на психичното състояние на дееца към този момент - поведение, емоции, вегетативна симптоматика, преживяване по време конфликта и след приключването му, даващи основание за обсъждане на физиологичния афект /силно раздразнение/.

• от субективна страна деянието е извършено при условията на евентуален умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е възможното настъпване на общественоопасните последици и е допускал настъпването им, доколкото добре е знаел, че неговите действия по отношение на пострадалите са от естеството да им причинят травми и е възможно такива да настъпят, с настъпването на които той се е съгласил, не е целял пряко причиняване на настъпилите различни телесни повреди на пострадалите, ето защо настоящата инстанция приема, че престъплението е извършено при евентуален умисъл.

Хулиганските подбуди, очертаващи обществено опасния характер на деянието, засягащо телесната неприкосновеност и нарушаващо утвърдените в обществото норми на поведение, безспорно присъстват в поведението на подсъдимия. Демонстрираното явно неуважение към обществото чрез употребата на сила и незачитане на човешката личност, демонстрация на проява на пренебрежение и незачитане на личността, са елемент на субективната страна на деянието. Подсъдимият не се смята обвързан към спазване на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото, според настоящата инстанция, са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство, като водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че поведението на подсъдимия се субсумира от правната норма на чл. 131, ал.1, т.4 пр3 , т.7 пр.2 , т.12 пр.1 от НК вр. чл. 129, ал.2 от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК вр.чл. 130, ал.1 от НК и с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер чл. 131, ал.1, т.4 пр3 , т.7 пр.2 , т.12 пр.1 от НК вр. чл. 129, ал.2 от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК вр.чл. 130, ал.1 от НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до пренебрежение към морала и незачитане на личността и телесната й неприкосновеност от страна на подсъдимите, демонстриране на явно неуважение към обществото и нормите за поведение на членовете му.

За престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 пр3 , т.7 пр.2 , т.12 пр.1 от НК вр. чл. 129, ал.2 от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК вр.чл. 130, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години .

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази степента на обществената опасност на конкретното деяние, която преценява като много висока, а степента на обществена опасност на подсъдимия преценява в случая като висока, съобразявайки също подбудите за извършване на престъплението.

В конкретната ситуация съдът приема, че е налице е изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство - продължителността на процеса, която е надхвърлила изискването за приключването му в "разумен срок" по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, според който всяко лице има право на гледане на неговото дело в разумен срок. Факторите, които определят дали едно наказателно производство е било съобразено с критерия "разумен срок" са сложността на делото, поведението на компетентните власти, поведението на обвиняемия и всички други обстоятелства във всеки конкретен случай. Началният момент, от който следва да се извърши преценката по критерия, въведен с чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ е датата, на която е започнало наказателното преследване в Р Полша - в случая 04 ноември 2002 г.

Поради горното съдът намира, че "разумният срок" по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ е погазен с продължилото повече над 4 години/ почти 5 г./ наказателно производство.

Поради нарушение на правилото по чл. 22 от НПК - за разглеждане на делото в "разумен срок", е налице изключително смекчаващо обстоятелство, с оглед на което и най - лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже за осъдения несъразмерно тежко. Гореизложеното обстоятелство мотивира съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието за престъплението бъде определено при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК .

Съдът намира, че адекватно наказание в конкретната ситуация при извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 пр3 , т.7 пр.2 , т.12 пр.1 от НК вр. чл. 129, ал.2 от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК вр.чл. 130, ал.1 от НК е наказание определено под минимално предвидения законов размер, а именно наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“ .

Същевременно в конкретната ситуация не може да бъде приложено условно осъждане, поради обстоятелството, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за приложението на чл.66 от НК. Подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено.

Съдът приема, че, за да бъдат постигнати целите на наказанието,

посочени в чл.36 от НК, в конкретния казус се налага ефективно изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, наказанието следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане, то, на осн. чл. 68, ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение наказанието по НОХД №1355/2017г. по описа на ШРС, а именно 3 години “лишаване от свобода”.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Н. Ф. Н. да

заплати в полза на държавата направените деловодни разноски / в общ размер от 2080,27 евро / 4068,66лв /от която сума, по сметка на ОДМВР Шумен следва да се внесе 597,09 евро / 1167,82лв/, а по сметка на ШРС да се внесат 1483,17 евро / 2900,84лв/.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: