Решение № 531 от 14.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2208/2026 г.

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Производството по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение (СГС – НО), 11- ти въззивен състав е образувано по Въззивна жалба с входящ № 406290/11.12.2025 г. на Софийски районен съд (СРС), подадена от подсъдимия А. М. А. чрез защитника му адвокат Н.И. при Адвокатска колегия – София (САК), срещу Присъда, постановена на 04.12.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 9-ти състав. С обжалваната Присъда съдът е признал подсъдимия А. М. А. (А.М.А.), роден на •••••••• г. в Саудитска Арабия, сомА.ец, със сомА.йско гражданство, чужденец с хуманитарен статут, неженен, безработен, осъждан, с адрес за призоваване в гр. София, ж. к. „••••••••, ап. 70, с Карта за хуманитарен статут № ••••••••, издадена на 23.07.2024 г. от Министерството на вътрешните работи (МВР), с ЕГН ••••••••••, за виновен за това, че на 21.01.2025 г., около 01:20 ч., в гр. София, по ул. „••••••••, с посока на движение от ул. „Булина Ливада“ към ул. „Професор Вайганд“, управлявал моторно превозно средство (МПС) - марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с регистрационен номер ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.64 на хиляда, установено по надлежния ред – чрез техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“, с фабричен номер ARBA 0071 проба № 152, установени съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, (обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изменена и допълнена бр. 81 от 02.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г. в сила от 1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г.). - чл. 6, ал. 10: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анА.затор и/или даване на проби за изследване“ – като деянието е било извършено, след като бил осъден с влязла в сила Присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД № 20211110211756/2021 г. по описа на РС-София, в сила от 14.12.2021 г., както и с Определение, постановено по НОХД № 20231110210368 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 135-ти състав, с което било одобрено Споразумение № 957 от 24.08.2023 г., с което му било наложено наказание за престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК - престъпление от общ характер по състава на чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК (действащ благоприятен материален закон към датата на деянието - 21.01.2025 г.) го е осъдил, както следва: 1) на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години , което да бъде изтърпяно ефективно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) при „първоначален строг“ режим. 2) на наказание „парична глоба“ в размер на 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, която да бъде заплатена в полза на Държавата. 3) и на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК (действащ благоприятен материален закон към датата на деянието - 21.01.2025 г.) - на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 5 (пет) години, доколкото субективно право да управлява моторно превозно средство е съществувало като признато съгласно Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 763654970 с Държава на издаване Ирак. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК съдът в обжалваната Присъда е постановил отнемане в полза на Държавата на инкриминираното моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер •••••••• и прилежащият към него автомобилен ключ, лична собственост на подсъдимия А. М. А. (А.М.А.), съгласно Заявление за регистрация № 013633958/08.12.2023 г. на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – Отдел „Пътна полиция“, намиращи се на съхранение на служебен паркинг при 03 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (03 РУ – СДВР). В цитираната Присъда съдът постановил предаването на Националната агенция за приходите в случай, че постановената Присъда влезе в сила, на отнетото моторно превозно средство - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер •••••••• и прилежащият към него автомобилен ключ за извършване на действия по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), след влизането в сила на постановената Присъда. С обжалваната Присъда съдът е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, от наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А. М. А. (А.М.А.) е бил лишен от свобода за срок от 24 (двадесет и четири) часа на основание Заповед на полицейски служител за задържане на лице от 21.01.2025 г. (лист 20 от досъдебното производство) и времето, през което е бил фактически задържан по реда на НПК за срок до 72 (седемдесет и два) часа за довеждането му до съдебен орган, както и с взета спрямо същия мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“. В цитираната Присъда съдът констатирал неприложимост на разпоредбата на чл. 59, ал .4 от НК от срока на наложеното на подсъдимия А. М. А. (А.М.А.) наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, тъй като неговото Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 763654970 с Държава на издаване Ирак било отнето от по-ранен момент по административен ред с влязла в сила Заповед № 21-4332- 003444/22.05.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и доколкото към датата на настоящото извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК посоченото Свидетелство за управление на моторно превозно средство не е било върнато на лицето, респективно същото не е било изземвано по административен ред на 21.01.2025 г. С обжалваната Присъда съдът е осъдил подсъдимия А. М. А. (А.М.А.) да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 346.14 BGN (триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляващите в сторените в досъдебното производство разноски, ведно със сумата от 5.00 BGN (пет лева) в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. Съдът е осъдил подсъдимия А. М. А. (А.М.А.) да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в полза на СРС и по сметка на ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата от 150.00 BGN (сто и петдесет лева), представляваща общият размер на сторените в съдебното производство разноски за изслушаната експертиза, ведно със сумата от 5.00 BGN (пет лева) в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. В Жалбата, поставила началото на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, защитникът на подсъдимия А. М. А. – адвокат Н.И. посочва, че неговият подзащитен не бил доволен от постановената Присъда, поради което обжалва същата в законоустановения срок, като моли въззивният съд да я отмени и на основание чл. 336 от НПК да оправдае подзащитния му или на основание чл. 337 от НПК да измени първоинстанционната Присъда, като поддържа основанията за нарушение материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва, че не било доказано по безспорен начин деянието, както от обективна, така и от субективна страна. Първоинстанционният съд възприемал фактическата обстановка изцяло от Обвинителния акт, като били нА.це само косвени доказателства за това, като намира, че това било съществено нарушение на процесуалните правила. Според адвокат Н.И. за субективната страна на деянието също нямало безспорни доказателства, тъй като за това престъпление законодателят предвидил само пряк умисъл, като по отношение на подзащитния му липсвА. доказателства за това в кориците на делото. Моли въззивният съд, след като се увери в истинността на изложеното от него, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени първоинстанционната Присъда и да оправдае подзащитния му или алтернативно, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, да измени Присъдата и да намА. наложеното на същия наказание. В Допълнително изложение с входящ № 19408/22.01.2026 г. на СРС, депозирано от адвокат Л. П. Н. при САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия А. М. А. съгласно Пълномощно от 13.01.2026 г., същият посочва, че първоинстанционната Присъда била незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда доводи, че първоинстанционният съдебен състав не е провел пълно и всестранно изследване и не били анА.зирани правилно и обективно оценени всички събрани по делото доказателства. Сочи, че имало съществени противоречия дА. подзащитният му бил извършил престъплението, като една осъдителна присъда следвало да се постанови при несъмнена доказаност на вина. Адвокат Л. Н. намира, че Присъдата основно се обосновавала с показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите С.Ц. и С.В., като първоинстанционният съдебен състав бил изложил пространни теоретични разсъждения и такива защо кредитира техните показания. Защитникът на подсъдимия счита, че мотивите в тази част били необосновани и не кореспондирА. със събраната доказателствена съвкупност. Навежда доводи, че разпитани в хода на съдебното следствие и двамата свидетели нямА. никакви спомени въпреки краткия срок от тяхната проверка до разпита пред СРС. Свидетелите не разпознавА. подсъдимия като лице, което са проверявА., като дори след прочитането на показанията им, дадени на досъдебното производство, отново нямА. никакъв спомен. Посочва, че показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство, били кредитирани от първоинстанционния съд въпреки това и въпреки факта, че те били идентични и били копирани едно от друго, същите били изключително кратки и повърхностни, като не бил направен никакъв опит за установяване на съществени обстоятелства, имащи значение за делото. Не било установено какво разстояние изминал автомобилът, управляван от подсъдимия, въпреки че в мотивите си при определяне на наказанието първоинстанционният съдебен състав приел, че същият е изминал значително разстояние. Адвокат Л. Н. посочва, че блок 136, където се твърдяло, че бил спрян неговият подзащитен бил съседен на блок 139, където той живеел. Посочва, че по делото не било установено кога и къде полицейските служители възприели движещия се автомобил и как точно са го спрели, като свидетелите не били разпитани защо подсъдимият отказал да подпише абсолютно всички съставени документи във връзка с проверката. Твърди, че от първоинстанционния съд не било установено дА. полицейските служители са имА. бодикамери и работили ли са те, както и дА. е имало ли камера в автомобила и записвала ли е тя проверката. Сочи, че не ставало ясно как е бил спрян полицейският автомобил. Адвокат Л. Н. навежда доводи, че твърденията на полицейските служители са били възприети от страна на първоинстанционния съд безкритично в частта, че подсъдимият разбирал български език говоримо, но не е било установено дА. го разбира и писмено, както и не било установено защо не са изпълнили законовите изисквания да присъства преводач от майчин език на подсъдимия при съставянето на необходимите документи след като се започвало явно досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. Защитникът на подсъдимия счита, че с действията си полицейските служители са извършили сериозни правонарушения, проверката била тенденциозна и целяща да обвини подсъдимия, а не да установи всички факти и обстоятелства по делото. В Допълнителните изложения към Въззивната жалба защитникът на подсъдимия А. М. А. навежда доводи, че обстоятелството, че подзащитният му владеел говоримо български език не отменяло задължението да му бъде осигурен преводач, като по делото не било установено, че подсъдимият работил като преводач, като посочва, че от Декларацията за разясняване на правата на подсъдимия на лист 11 от досъдебното производство било отбелязано, че правата не му били разяснени поради липса на преводач. Твърди, че именно поради неразбиране на езика от страна на подсъдимия, същият отказал да подпише всички съставени документи, като подсъдимият А. М. А. твърдял, че не е управлявал лекия автомобил и че моторното превозно средство не е било в движение, когато пристигнА. полицейските служители. На последно място, адвокат Л. Н. намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия била установена в нарушение на Наредба № 1. Навежда доводи, че първоинстанционният съдебен състав необосновано и в нарушение на основни принципи, заложени в чл. 13 от НПК и чл. 14 от НПК кредитирал показанията на полицейските служители, писмени документи, съставени в нарушение на закона и в нарушение на чл. 303 от НПК постановил осъдителна Присъда. Посочва, че наложеното на подзащитния му наказание било несправедливо и изключително тежко, приближаващо се към абсолютния максимум, предвиден в санкцията на нормата. Навежда доводи, че съдът е приел, че няма смекчаващи вината обстоятелства, въпреки че подзащитният му имал безукорно поведение при предишното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, работел, когато е имал възможност и имал безукорно процесуално поведение. От друга страна, според адвокат Л. Н. били приети като отегчаващи вината обстоятелства предишното осъждане на подзащитния му А. М. А., имащи значение за квА.фикацията на деянието и по-тежката наказуемост на същото, дългото разстояние, изминато с лекия автомобил, въпреки че това обстоятелство не било доказано по никакъв начин, злоупотребата на алкохол от страна на подсъдимия, въпреки че такава злоупотреба не била установена и опасността за живота на други граждани, въпреки че такава опасност не била нА.це. Воден от гореизложеното, адвокат Л. Н. моли въззивният съд да отмени атакуваната Присъда и да върне делото на друг състав на съда за ново разглеждане, като моли ако въззивният съд реши, че не били допуснати процесуални нарушения - да оправдае подзащитния му, а ако реши да потвърди Присъдата, да намА. наложеното на подсъдимия наказание. В заключение защитникът на подсъдимия моли въззивният съд да бъде допуснато съдебно следствие, тъй като подзащитният му – подсъдимият А. М. А. желаел да дава обяснения и да изложи обстоятелства, имащи значение за делото. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с горепосочената Въззивна жалба и Допълнителното изложение към същата, с материА.те, приложени към делото и като извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното изясняване на делото не е необходим разпит на подсъдимото лице А. М. А., като в Определение № 1807, постановено на 13.05.2026 г. по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав не е съобразил искането на подсъдимия да дава обяснения по делото, посочено в Допълнителното изложение към Въззивната жалба и да бъде проведено въззивно съдебно следствие. Настоящият съдебен е преценил, че за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбата на чл. 313 и тази на чл. 314 от НПК и за правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, съобразно която по дела за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание във въззивното производство е задължително и предвид обстоятелството, че повдигнатото срещу подсъдимото лице А. М. А. обвинение е за престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като не е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, а с наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години, присъствието на подсъдимия А. М. А. в съдебното заседание пред въззивната инстанция не е задължително. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А. М. А. – адвокат Л. Н. се отказа от искането си за допускане на въззивно съдебно следствие и даване на обяснения от страна на неговия подзащитен. В хода на съдебните прения моли въззивният съд да уважи Жалбата и да отмени Присъдата на СРС и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на съда, като счита, че били допуснати съществени процесуални нарушения, които накърнявА. правата на неговия подзащитен, като посочва, че в Допълнителното изложение към Въззивната жалба изложил в какво се изразявА. процесуалните нарушения, които накърнявА. правата на подсъдимия. Твърди, че през цялото време на неговия подзащитен не бил назначен преводач, който да му превежда, като му били назначавани преводачи от арабски, от румънски език, който неговият подзащитен не владеел, като счита, че по този начин било нарушено правото му на защита, тъй като подзащитният му въобще не разбирал какво се случвало в залата, какво му се разяснявало от съдията като права, и най-вече, че при негово съгласие за прочитане показанията на полицейските служители от досъдебното производство, същите можели да се използват при постановяване на Присъдата. С оглед изложените обстоятелства, защитникът на подсъдимия моли въззивният съд да върне делото на СРС за ново разглеждане. Адвокат Л. Н. моли въззивният съд, в случай че не приеме, че по делото били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да намА. наложеното наказание, което било определено към максимума в санкционната част. Навежда доводи, че в мотивите към Присъдата били посочени отегчаващи вината обстоятелства, каквито изобщо не били нА.чни по делото или са били взети при квА.фикацията на деянието, като липсвА. обстоятелства, които да са нА.це. Адвокат Л. Н., моли в случай че въззивната инстанция реши да върне делото за ново разглеждане, съдът да преразгледа мярката за неотклонение, взета по отношение на неговия подзащитен, която била оспорена в цялост. Посочва се, че подсъдимият А. М. А. бил трайно свързан с Република България, имал приятелка и считал, че не съществувала никаква реална опасност подсъдимият да се укрие или да избяга. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият А. М. А., при упражняване на правото си на лична защита, посочва, че би искал делото му да се преразгледа, като твърди, че нямало да се укрие или да избяга. Навежда довод, че имал деца, за които трябвало да се грижи, като посочва, че точно това казал на Полицията, а именно: че когато дошъл в България, го е направил, за да работи и за да се грижи и да издържа децата си, като животът им зависел от това той да работи и да ги издържа. Твърди, че прекарал година и седем месеца, молейки се за преводач от английски език, като вместо това получил преводач на румънски език. Подсъдимият А. М. А. посочва, че иска да може да ходи на работа, докато чака Решението на въззивния съд, защото не бил извършил това, в което бил обвинен. Твърди, че имал постоянен адрес и винаги можел да бъде намерен. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият А. М. А. моли въззивният съд да „преразгледа“ делото му, като посочва, че желае писмен превод на Решението на съда. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) моли въззивният съд да остави без уважение Въззивната жалба и Допълнителното изложение към нея, като потвърди първоинстанционната Присъда като правилна и законосъобразна. Намира, че не били нА.це основания за изменение на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия А. М. А., доколкото изминА.ят срок не бил прекомерен и същият бил в рамките на наказанието „лишаване от свобода“ , постановено от първоинстанционния съд. Посочва, че с оглед изпълнението на Присъдата било необходимо подсъдимото лице да бъде оставено под стража поради опасност да се укрие и да извърши ново престъпление. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, доводите, изложени във Въззивната жалба и Допълнителното изложение към Въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание пред въззивната инстанция и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната Присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 314 от НПК, намира следното: Въззивна жалба с входящ № 406290/11.12.2025 г. на СРС, подадена от подсъдимия А. М. А. чрез защитника му адвокат Н.И., поставила началото на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване – Присъда, постановена на 04.12.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС - НО, 9-ти състав и от легитимирано лице, като същата отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид твърдението на защитника на подсъдимия – адвокат Л. Н., направено в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, че в хода на първоинстанционното производство от страна на първоинстанционния съд било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до ограничаване на процесуалните права на неговия подзащитен – подсъдимия А. М. А., които били основание за отмяна на първоинстанционната Присъда и връщане на делото на друг съдебен състав на СРС, изразяващи се в липса на превод на разбираем за него език, въззивната инстанция ще разгледа първо този въпрос, доколкото при констатиране на подобно процесуално нарушение, проверката по същество на първоинстанционната Присъда би се обезсмислила. Производството по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав било образувано по внесен от Софийска районна прокуратура (СРП) срещу А. М. А. Обвинителен акт по досъдебно производство № 227 ЗМК 148/2025 г. по описа на 03 РУ - СДВР и прокурорска преписка № 2484/2025 г. по описа на СРП (лист 2 – 5 от съдебното производство) по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. С Разпореждане, постановено на 25.05.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав (лист 6 – 7 от съдебното производство ) първоинстанционният съдебен състав насрочил делото за разпоредително заседание за 01.07.2025 г. от 11:00 ч., като за посочената дата и час съдът призовал преводачът В.Г.П. за осъществяване на устен превод в съдебно заседание от арабски език на български език и обратно. В посоченото Разпореждане било указано още, че преводачът В.Г.П. следва да се уведоми за датата и часа на насроченото разпоредително заседание, като същият следва, по възможност, да извърши спешен и бърз писмен превод на Обвинителния акт и на Разпореждането на съда за насрочването на делото за открито съдебно заседание от български на арабски език, като съдията-докладчик в цитираното Разпореждане посочил, че съдът щял да заплати съответните разноски за превода в поискания размер и указал, че ако преводачът В.Г.П. бил в невъзможност да извърши превода на книжата, този превод да се възложи на преводаческа агенция и да се призове съответен преводач, като било посочено изрично, че при постъпването на преведените книжа, същите следвало да се изпратят на подсъдимия А. М. А. за надлежно връчване чрез Началника на съответното Районно управление при СДВР. В Раздел I V от Разпореждане, постановено на 25.05.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав било указано препис от Обвинителния акт, ведно с копие от Разпореждането и Призовка (с придружаващите ги преводи на румънски език) да бъдат връчени на основание чл. 247в, ал. 1 от НПК на подсъдимия А. М. А., на когото да бъде указано, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В изпълнение на указанията, обективирани в цитираното Разпореждане, от страна на търговско дружество с наименование „ТРАНСЛЕЙШЪН СЪРВИСИЗ ПЛЮС“ ЕООД бил получен превод на книжата по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СГС – НО, 9-ти състав, заведен под входящ № 21384/16.06.2025 г. на СРС (лист 19 – 29 от съдебното производство). На 01.07.2025 г. било проверено открито съдебно заседание в първоинстанционното производство (видно от Протокол от 01.07.2025 г. – лист 36 – 37 от съдебното производство), на което подсъдимият А. М. А. се явил лично, като било констатирано, че на същия били надлежно връчени съдебни книжа и придружаващите ги преводи на арабски език. В посоченото съдебно заседание подсъдимият А. М. А., чрез преводача от български на арабски език и обратно В.Г.П., заявил, че живее на адрес в гр. София, ж. к. „••••••••, ап. 70, както и че е съгласен с казаното му от неговия упълномощен защитник – адвокат Н.И., който молил съда делото да бъде отложено за друга дата, за да бъде извършена преценка дА. същото следва да бъде разгледано по общия ред или със споразумение. В посоченото съдебно заседание, проведено на 01.07.2025 г. подсъдимият А. М. А. не е посочвал, че не владее арабски език или че желае превод документите по делото на друг език. С Определение, постановено на 01.07.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СГС – НО, 9-ти състав съдът насрочил делото за разглеждане в открито разпоредително заседание за 02.09.2025 г. от 10:00 ч. В открито съдебно заседание, проведено на 02.09.2025 г. (видно от Протокол от 02.09.2025 г. – лист 42 – 44 от съдебното производство), съдът назначил като преводач в наказателното производство Н. К. А., който следвало да извършва превод от арабски на български език и от български на арабски език, като подсъдимият А. М. А., чрез преводача, дал съгласие да бъде представляван от упълномощения си защитник - адвокат Н.И., като заявил, че е получил препис от Обвинителния акт и от Разпореждането на съда преди повече от седем дни, не възразявал да бъде даден ход на делото и посочил, че можел да организира своето право на защита, поради което съдът дал ход на делото. След даване ход на делото в производството по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 11-ти въззивен състав самоличността на подсъдимото лице била снета чрез преводача Н. К. А., като отново чрез преводача съдът разяснил на подсъдимия А. М. А. правата му в наказателното производство, при което последният заявил, че разбирал правата си и нямал искания за отвод. При разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК от страна на защитника на подсъдимото лице – адвокат Н.И. било изразено становище, че не били нА.це основания за привличане на допълнителни участници от предвидените такива съгласно посочения нормативен текст, сред които е и преводач, като това изявление на защитника на подсъдимото лице А. М. А. било подкрепено от самия подсъдим, който чрез преводача Н. К. А., посочил, че се придържа към изложеното от страна на защитника си. В посоченото съдебно заседание, проведено на 02.09.2025 г. подсъдимият А. М. А. не е посочвал, че не владее арабски език или че желае превод на друг език. С Определение, постановено на 02.09.2025 г. съдът е насрочил производството по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав за разглеждане в открито съдебно заседание от 14.10.2025 г. от 14:30 ч. В открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2025 г. (видно от Протокол от 14.10.2025 г. – лист 66 – 71 от съдебното производство) подсъдимият А. М. А., чрез преводача Н. К. А., посочил, че нямал въпроси относно правата си и че правата му са му били ясни. Отново чрез преводача Н. К. А. подсъдимият посочил, че нямал искания за отвод, нямал такива по реда на съдебното следствие и не правил възражение в хода на съдебното следствие да бъде променен редът на разпита, като първо бъде разпитано вещото лице по делото. След докладване на делото с прочитане на Обвинителния акт, подсъдимият чрез преводача, посочил, че разбира характера и същността на повдигнатото обвинение, че нямало нищо неясно в конструкцията на обвинението и заявил, че към момента не желаел да се възползва от правото си да дава обяснения по същото. В хода на производството по делото съдът констатирал, че докато течал наказателният процес от началото, по време на извършването на процесуално-следствените действия до приключването им в цялост и до завършване на делото с финален съдебен акт, преводачът Н. К. А. осъществявал надлежен превод на извършените процесуални действия по отношение на подсъдимия А. М. А.. В хода на съдебното заседание, проведено на 14.10.2025 г., съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК, разяснил на подсъдимото лице чрез преводача, че в случай че подсъдимият А. М. А. даде предварително съгласие за цялостно прочитане на показанията на свидетеля С.М.Ц. на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, прочетените по този ред показания ще се ползват и могат да се ползват при постановяване на Присъдата, като подсъдимият А. М. А., чрез преводача Н. К. А., дал съгласие за прочитане в цялост на свидетелските показания на свидетеля С.М.Ц., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 21.01.2025 г., като подсъдимият чрез преводача посочил, че няма въпроси към свидетеля. В хода на същото съдебно заседание, съдът на основание чл. 281, ал. 7 от НПК разяснил на подсъдимото лице чрез преводача, че в случай че подсъдимият А. М. А. даде предварително съгласие за цялостно прочитане на показанията на свидетеля С.А.В. на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, прочетените по този ред показания ще се ползват и могат да се ползват при постановяване на Присъдата, като подсъдимият А. М. А., чрез преводача Н. К. А., дал съгласие за прочитане в цялост на свидетелските показания на свидетеля С.А.В., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 21.01.2025 г., като подсъдимият чрез преводача посочил, че няма въпроси към свидетеля. И в това съдебно заседание, проведено на 14.10.2025 г. подсъдимият А. М. А. не е посочвал, че не владее арабски език или че желае превод на друг език. С Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав съдът отложил делото за съдебни прения на страните за 13.11.2025 г. от 09:00 ч., когато поради неявяване на защитника на подсъдимия А. М. А. – адвокат Н.И. на насроченото за 13.11.2025 г. открито съдебно заседание (видно от Протокол от 13.11.2026 г. – лист 82 – 84 от съдебното производство), ход на делото не бил даден и същото било отложено за 04.12.2025 г. от 13:00 ч. В съдебното заседание, проведено на 13.11.2025 г. подсъдимият бил уведомен, че може да сезира съда лично, както и чрез преводача, в случай че пожелае, като поиска преводи на арабски език на всеки един документ по делото във връзка с гарантирането на правото му на защита. И в това съдебно заседание, проведено на 13.11.2025 г. подсъдимият А. М. А. не е посочвал, че не владее арабски език или че желае превод на друг език. В открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на 04.12.2025 г. (видно от Протокол от 04.12.2025 г. – лист 165 – 167 от съдебното производство), съдът задължил преводача Н. К. А. да извършва съответния превод на съдебното заседание от български на арабски език и обратното, като констатирал, че същото било изпълнявано надлежно до края на съдебното заседание, като подсъдимият А. М. А., чрез преводача Н. К. А., посочил, че нямал въпроси относно правата си в наказателното производство и не правил възражение за отводи. Подсъдимият чрез преводача Н. К. А. посочил, че не желаел да се възползва от правото си да дава обяснения по делото и нямал доказателствени искания, като при упражняване правото си на лична защита, същият чрез преводача посочил, че поддържал всичко казано от своя защитник и моли съдът да отсъди добро решение съгласно заявеното от него. При упражняване правото си на последна дума подсъдимият А. М. А., чрез преводача, посочил, че не е шофирал съответния автомобил, като твърдял, че бил седял на мястото до шофьора, като моли съда за справедливост, като заявява, че бил невинен. И в посоченото открито съдебно заседание по делото, проведено на 04.12.2025 г., подсъдимият А. М. А. не е посочвал, че не владее арабски език или че желае превод от друг език. С оглед на гореизложените обстоятелства според настоящия съдебен състав се налага заключението, че възражението, изложено от страна на защитника на подсъдимото лице в производството пред въззивната инстанция, че на подсъдимия А. М. А. не е бил осигурен превод на разбираем за него език, с което били нарушени неговите процесуални права в първоинстанционното наказателно производство не намира опора в материА.те по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав. Подсъдимият А. М. А. лично, а и чрез своя упълномощен защитник – адвокат Н.И. е разполагал многократно с възможност да заяви пред първоинстанционния съд, че не разбира арабски език от и на който език му било превеждано в хода на първоинстанционното производство, но видно от протоколите от проведените съдебни заседания, той не е правил подобно изявление, поради което настоящата инстанция приема, че подобно нарушение не е било допуснато. Въззивният съд прави посочения извод при съобразяване с разпоредбата на чл. 131 от НПК, съобразно която протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който тези действия са извършени, и за събраните доказателства. Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания в производството по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав, същите са съставени при условията и по реда на чл. 311 от НПК, като по делото не се установява от страна на подсъдимия А. М. А. или от неговия защитник – адвокат Н.И. да са постъпвА. искания по смисъла на чл. 312, ал. 1 от НПК за допълнение в протоколите относно направени от тях изявления за необходимост от превод на друг език, различен от арабски език. С оглед на изложеното според настоящия съдебен състав от страна на първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с ограничаване правата на подсъдимото лице във връзка с неосигуряване на превод от и на език, който същият владее, поради което не са нА.це основания за отмяна на първоинстанционната Присъда и връщане на делото на друг състав на СРС на това основание. Според настоящия съдебен състав, горепосоченият извод се подкрепя и от производството по чл. 270 от НПК, образувано по Молба с входящ № 54484/19.02.2025 г. на СРС, подадена от адвокат Л. Н., в качеството му на защитник на подсъдимия А. М. А. (лист 189 от досъдебното производство) като в открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2026 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав (видно от Протокол от 10.03.2026 г. – лист 205 – 208 от съдебното производство) на подсъдимия А. М. А. отново чрез преводача Н. К. А. и в присъствието на адвокат Л. Н. са били разяснени правата в производството, като същият посочил, че няма въпроси относно правата си на този етап от производството, като според него той бил в съдебната зала като грешно обвиняемо лице и разчитал на своя адвокат, като изразил становище, че поддържа Молбата за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека и заявил, че няма доказателствени искания. В съдебното заседание в производството по чл. 270 от НПК подсъдимият А. М. А., чрез преводача Н. К. А., изложил обширни съображения поради каква причина следва определената му мярка за неотклонение да бъде изменена от „задържане под стража“ в по-лека и упражнил правото си на последна дума при условията и по реда на чл. 297, ал. 1 от НПК. И в посоченото съдебно заседание подсъдимият А. М. А. отново не е правил изявление, че не разбира арабски език или че иска да му бъде осигурен превод от друг език. В подкрепа на извода, че А. М. А. разбирал арабски език и не било необходимо да му бъде назначаван преводач от друг език било обстоятелството, че в документ, озаглавен „Отговор на въпроси по разпореждане № 6693 от 25.05.2025 г. на Софийски районен съд, НО, 9-и наказателен състав“ с входящ № 206121/12.05.2025 г. на СРС (лист 17 от съдебното производство), подаден от адвокат Н.К., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. М. А., назначен в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, в т. 5 било посочено, че не били нА.це основанията за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Това становище било потвърдено в последствие от страна на упълномощения защитник на подсъдимото лице – адвокат Н.И. в разпоредителното заседание по делото. По отношение на възражението, че на подсъдимото лице А. М. А. бил осигуряван превод от румънски език, който той не разбирал, след запознаване с материА.те по делото, настоящият съдебен състав намира посоченото възражение за неоснователно по следните съображения. Осигуряване на превод на румънски език на подсъдимия А. М. А. било разпоредено само и единствено в Раздел I V от Разпореждане, постановено на 25.05.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав, като било указано препис от Обвинителния акт, ведно с копие от Разпореждането и Призовка (с придружаващите ги преводи на румънски език) да бъдат връчени на основание чл. 247в, ал. 1 от НПК на подсъдимия А. М. А., на когото бъде указано, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията и по реда на чл. 269 от НПК. Видно от материА.те по делото обаче с Писмо от търговско дружество с наименование „ТРАНСЛЕЙШЪН СЪРВИСИЗ ПЛЮС“ ЕООД с входящ № 210384/16.06.2025 г. на СРС (лист 19 – 29 от първоинстанционното производство) по делото били приложени документи в превод на арабски език, а не на румънски език. Според настоящия съдебен състав посочването на румънски език в цитираното Разпореждане се дължи на допусната от страна на съдиятадокладчик техническа грешка, която се потвърждава и от друга такава грешка, допусната в същото Разпореждане, а именно: на гърба на втория лист на Разпореждането (лист 7 от съдебното производство) било посочено, че делото следва да бъде разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Посочената грешка била констатирана от страна на съдиятадокладчик, който с Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2025 г. в производството по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав освободил съдебните заседатели А.К. и Е.И.. При анА.з на съдържанието на Протоколите от проведените в производството пред първата инстанция съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият А. М. А. е правил адекватни изявления на поставените му от съда въпроси, поради което не намира опора в материА.те по делото възражението на неговия защитник, че е било ограничено правото на защита на подсъдимото лице в първоинстанционното производство. В допълнение следва да се има предвид следното: в Постановление за привличане на обвиняем, постановено на 21.01.2025 г. от старши разследващ полицай Р.Х. при 03 РУ – СДВР при условията и по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК (лист 36 от досъдебното производство) било посочено, че същото било преведено на обвиняемия А. М. А. устно на разбираем за него език, за което има собственоръчно отбелязване и подпис, положен от страна на старши разследващ полицай, защитника, обвиняемия и преводача. В Протокол за разпит на обвиняем от 21.01.2025 г. за разпита на А. М. А. в това процесуално качество (лист 37 от досъдебното производство) същият посочил, че владее писмено и говоримо арабски език, като разпитът се провеждал в присъствието на преводач Х.Х.Т., който превеждал на разбираем език на обвиняемия, а именно: от български на арабски език и обратно. Според отразеното в посочения Протокол, запознат с правото, предвидено в разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от НПК обвиняемият А. М. А. заявил, че отказва писмен превод на Постановлението за привличане като обвиняем, както и на актовете на Съда и на Прокуратурата, като посочвал, че е запознат с правата си съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 от НПК и заявил, че отказва устен превод на актовете по чл. 55 от НПК, като посочил, че не желае изготвеното Постановление за привличане на обвиняем от 21.01.2025 г. и евентуално изготвен Обвинителен акт да бъдат преведени на разбираем за него език. Отделно от посоченото в своя разпит в процесуалното качество на обвиняем, обвиняемият А. М. А. се е отказал от правото си на писмен превод, което било отразено в Протокол на основание чл. 395в, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 395а от НПК (лист 38 от досъдебното производство), подписан от него от разследващия полицай по делото, преводача Х.Х.Т., служебният защитник – адвокат Н.К. и обвиняемия А. М. А.. След приключване на разследването по досъдебното производство, на 01.04.2025 г. при условията и по реда на чл. 227 – 229 от НПК било извършено предявяване на материА.те по разследването по досъдебно производство № 227 ЗМК 148/2025 г. по описа на 03 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 2484/2025 г. по описа на СРП, което било извършено лично на обвиняемия А. М. А., в присъствието на служебния му защитник - адвокат Н.К. и преводача Х.Х.Т., за което бил съставен Протокол за предявяване на разследване от 01.04.2025 г. (лист 94 от досъдебното производство). По време на предявяване на разследването по досъдебното производство, А. М. А. отново посочил, че е запознат с правото му съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 от НПК, като заявил, че се отказва от устен превод на актовете по чл. 55 от НПК, като не желаел изготвеното Постановление за привличане на обвиняем от 21.01.2025 г. и изготвения Обвинителен акт да бъдат преведени на разбираем за него език, като допълнил, че нямал искания, бележки и възражения. С оглед на гореизложеното, според настоящия съдебен състав правото на защита на подсъдимия А. М. А. не било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство, като от страна на първоинстанционния съдебен състав били спазени всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на Обвинителния акт и на Разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато служебно му била осигурена в лицето на служебно назначения защитник – адвокат Н.К., участвал в производството по делото от назначаването му в досъдебната фаза на наказателния процес до упълномощаване от страна на подсъдимия на адвокат Н.И. и встъпването му като защитник в съдебната фаза на производството, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен. Предвид изявлението на подсъдимия А. М. А., обективирано в Протокол за разпит на свидетел от 21.01.2025 г., че същият владеел писмено и говоримо арабски език, и липсата на изявления в противен смисъл в хода на първоинстанционното производство по делото за първоинстанционния съдебен състав не съществувало основание за съмнение, че именно този език се владеел от страна на подсъдимото лице. За да постанови обжалваната Присъда, СРС провел съдебно следствие по общия ред, а именно: по реда на Глава Двадесета „Съдебно заседание“ от НПК. Приобщил при условията и по реда на чл. 283 от НПК - чрез прочитане, събраните на досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес писмени доказателства и писмени доказателствени средства. При постановяване на Присъдата, първоинстанционният съд обсъдил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществено доказателства и заключения на способите на доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – свидетелските показания на свидетеля С.М.Ц. от 14.10.2025 г. (лист 68 - 69 от съдебното производство) и тези, дадени в хода на досъдебното производство на 21.01.2025 г., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 21.01.2025 г. (лист 17 от досъдебното производство), прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК; свидетелските показания на свидетеля С.А.В. от 14.10.2025 г. (лист 70 – 71 от съдебното производство) и тези, дадени в хода на досъдебното производство на 21.01.2025 г., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 21.01.2025 г. (лист 18 от досъдебното производство), прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК; способи за доказване – Съдебно-оценителна експертиза, изготвена на 24.01.2025 г. от вещо лице С.З.С. (лист 42 – 43 от досъдебното производство ), както и приобщените писмени доказателства, а именно – Заповед за задържане на лице, издадена на 21.01.2025 г. от С.М.Ц. на длъжност „КО“ при 03 РУ – СДВР и с регистрационен № 227зз-83/21.01.2025 г. на МВР (лист 6 – 7 от досъдебното производство); Протокол за обиск на лице от 21.01.2025 г., съставен от С.А.В. за обиск на подсъдимия А. М. А. (лист 8 – 9 от досъдебното производство ); Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2025 г. (лист 12 – 13 от досъдебното производство); Протокол за претърсване и изземване от 21.01.2025 г. (лист 14 – 15 от досъдебното производство ), одобрен с Определение, постановено на 23.01.2025 г. от съдия С.С. при СРС – НО, 13-ти състав (лист 26 от досъдебното производство); ксерокопие на Акт за установяване на административно нарушение серия G A Акт № 849927, издаден на 21.01.2025 г. от С.А.В., в качеството му на старши полицай при 03 РУ – СДВР (лист 19 от досъдебното производство); оригинал на Акт за установяване на административно нарушение серия G A Акт № 849927, издаден на 21.01.2025 г. от С.А.В., в качеството му на старши полицай при 03 РУ – СДВР (лист 51 от досъдебното производство); Декларация от 21.01.2025 г. от д-р Я.Й. (лист 21 от досъдебното производство); Електронна справка за съдимост с регистрационен № 250121005000031688, издадена на 21.01.2025 г. от ЦАИС „СЪДЕБЕН СТАТУС“ по отношение на миналата съдимост на А. М. А. (лист 22 – 24 от досъдебното производство ); Справка от Регистър на лица с неприключени наказателни производства по отношение на А. М. А. (лист 29 от досъдебното производство); Справка за нарушител/водач по отношение на А. М. А. (лист 52 – 53 от досъдебното производство ); Резултати от тест Drager Alcotest 7510 с номер на пробата 152 от 21.01.2025 г. (лист 54 от досъдебното производство); оригинал на Талон за изследване № 311154, издаден на 21.01.2025 г. от С.А.В., в качеството му на старши полицай при 03 РУ – СДВР (лист 55 от досъдебното производство); оригинал на Заповед № 227з- 69/21.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, съставена от С.М.Ц., в качеството му на „старши полицай“ при 03 РУ – СДВР (лист 56 от досъдебното производство); оригинал на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен на 21.01.2025 г. от д-р Я.Й., в качеството му на лекар в СО (лист 57 от досъдебното производство); Протокол № 1313, съставен на 13.11.2023 г. по наказателно общ характер дело № 12720/2023 г. по описа на СРС – НО, 106-ти състав (лист 58 – 62 от досъдебното производство ); Протокол за преминА. последваща проверка анА.затори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анА.затори на алкохол в дъха и радар скоростомери с регистрационен № 3286р59266/11.11.2024 г. на Лаборатория за проверка на С И (лист 63 от досъдебното производство); копие на Наказателно постановление № 23-4332-011446, издадено на 16.06.2023 г. от Г.В. Б., в качеството й на Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (лист 64 от досъдебното производство); копие на Докладна записка № 3382р- 28410/18.07.2023 г. на 07 РУ – СДВР (лист 65 от досъдебното производство); оригинал на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-000468 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съставена на 24.01.2025 г. от Р.Б.Н., в качеството му на полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (лист 66 от досъдебното производство); оригинал на Докладна записка относно допусната техническа грешка при съставяне на акт по ЗДвП с регистрационен № 227р-2847/30.01.2025 г. на 03 РУ - СДВР, съставена от старши полицай С.А.В. (лист 67 от досъдебното производство); Справка относно правото на собственост по отношение на моторно превозно средство с регистрационен •••••••• (лист 68 от досъдебното производство); Писмо с изходящ № БНБ – 18156/04.02.2025 г. на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, ведно с информация от Регистъра на банковите сметки и сейфовете по отношение на А. М. А. (лист 71 – 72 от досъдебното производство ); Писмо с регистрационен № 11-02-334/03.02.2025 г. на Агенцията по вписванията (лист 74 – 75 от досъдебното производство); Писмо с регистрационен № 1046-40- 417#1/05.02.2025 г. на Дирекция „Осигуряване на краткосрочни плащания“ при Национален осигурителен институт (лист 77 – 79 от досъдебното производство); Писмо с регистрационен № 4332р-7948/30.01.2025 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (лист 82 – 83 от досъдебното производство ); Писмо с изходящ № 11-09-1728/03.06.2025 г. на Дирекция „Електронно правосъдие“ при Министерството на правосъдието (МП) и входящ № 196970/05.06.2025 г. на СРС (лист 14 – 15 от съдебното производство); Писмо с изходящ № 11-09- 2944/29.09.2025 г. на Дирекция „Информационни системи, дигитА.зация и електронни регистри“ към МП и с входящ № 317920/30.09.2025 г. на СРС и приложената към него Справка за съдимост с регистрационен № 250926005000415899/26.03.2026 г. на МП и Бюлетини за съдимост по отношение на А. М. А. (лист 56 – 64 от съдебното производство); документите, приложени към Писмо с изходящ регистрационен № 11-09- 3392/07.11.2025 г. на Дирекция „Информационни системи, дигитА.зация и електронни регистри“ при МП и с входящ № 367919/10.11.2025 г. на СРС (лист 75 – 81 от съдебното производство); копие от Протокол № 2916, съставен на 13.06.2024 г. по наказателно частно дело № 3155/2024 г. по описа на СГС – НО, 9-ти състав (лист 97 – 99 от съдебното производство); Писмо с изходящ № 13-00-1826/#2/24.11.2025 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП и с входящ № 384832/24.11.2025 г. на СРС (лист 100 – 101 от съдебното производство); Справка за нарушител/водач по отношение на А. М. А. (лист 106 – 107 от съдебното производство ); документите, приложени към Писмо с регистрационен № 13040/28.11.2025 г. на Затвора – гр. София към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП и с входящ № 397593/04.12.2025 г. на СРС (лист 109 – 117 от съдебното производство ) и документите, приложени към Писмо с регистрационен № 513000- 87854/02.12.2025 г. на СДВР и с входящ № 396776/03.12.2025 г. на СРС (лист 119 – 159 от досъдебното производство). Пред въззивната инстанция в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 2208/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд формира изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на съдебното следствие в първоинстанционното производство по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Настоящият съдебен състав не установи възможност, въз основа на нА.чните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно съставомерните за престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК факти и установената по делото фактическа обстановка, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното: Подсъдимият А. М. А., с ЕГН ••••••••, роден на •••••••• г. в Саудитска Арабия, сомА.ец, сомА.йски гражданин, с Карта за хуманитарен статут № ••••••••, издадена на 23.07.2024 г. от МВР, неженен, осъждан, безработен, с адрес в гр. София, Област София, Община „Столична“, ж. к. „••••••••, ап. 70. Въз основа на Споразумение № 208/14.10.2021 г., одобрено с Определение, постановено на 14.10.2021 г. по наказателно общ характер дело № 11756/2021 г. по описа на СРС – НО, 135-ти състав, влязло в сила на 14.10.2021 г., подсъдимият А. М. А. бил признат за виновен и осъден за извършено от него на 22.05.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Въз основа на Споразумение № 957/24.08.2023 г., одобрено с Определение, постановено на 24.08.2023 г. по наказателно общ характер дело № 10368/2023 г. по описа на СРС – НО, 135-ти състав, влязло в сила на 24.08.2023 г., подсъдимият А. М. А. бил признат за виновен и осъден за извършено от него на 08.06.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНС следвало да се изтърпи при първоначален общ режим. На 21.01.2025 г. свидетелите С.М.Ц., в качеството на полицай в сектор „ОП“ при 03 РУ – СДВР и С.А.В., в качеството на старши полицай в сектор „ОП“ при 03 РУ – СДВР били назначени съвместно на работа като ППГ – 363 за времето от 19:00 ч. на 20.01.2025 г. до 07:00 ч. на 21.01.2025 г. Около 01:20 ч. при обход на маршрута на ул. •••••••• в ж. к. „Западен парк“, в посока на движение от ул. „Булина ливада“ към ул. „Професор Вайганд“, свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. възприели и спрели за проверка лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер ••••••••. При спиране на моторното превозно средство, свидетелите установили в същото само водача – подсъдимия А. М. А. без други лица на пътническото място или отзад в лекия автомобил. Свидетелите установили подсъдимия като самоличност по Карта на чужденец с хуманитарен статут № ••••••••, издадена на 23.07.2024 г. на МВР като А. М. А., с ЕГН ••••••••••, роден в Саудитска Арабия. При проверка на неговата самоличност, подсъдимият казал на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В., че работи като преводач и говори свободно български език, на който език същите осъществявА. комуникацията помежду си в хода на проверката. По време на извършената от страна на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. проверка, подсъдимият А. М. А. не представил Свидетелство за управление на моторно превозно средство и лъхал на алкохол, за което последният обяснил на свидетелите, че преди да се качи в моторното превозно средство изпил няколко бири. По време на проверката, извършена от страна на свидетелите, било установено, че моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия А. М. А. било негова собственост. Свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. обяснили на подсъдимия А. М. А., че предвид обстоятелството, че същият лъхал на алкохол, следвало да бъде тестван за употреба на алкохол, като подсъдимият разбрал обясненията на полицейските служители и се съгласил да бъде тестван с техническо средство, за което била извършена проба с Drager Alcotest 7510 с фабричен номер ARBA – 0071 , проба № 152, която била извършена на 21.01.2025 г. в 1:24 ч. В резултат на извършената проверка бил установен положителен резултат 1.64 промила алкохол в издишания от водача въздух. При установяване на посочените резултати, свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. уведомили за случая оперативната дежурна част на 03 РУ – СДВР и на място изчакА. дежурната огледна група при Районното управление, като моторното превозно средство - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер •••••••• било иззето и репатрирано до 03 РУ – СДВР. За установеното нарушение на ЗДвП свидетелят С.А.В. съставил срещу подсъдимия А. М. А. Акт за установяване на административно нарушение с регистрационен серия G A № 849927 от 21.01.2025 г., в който била описана фактическата обстановка на извършената проверка. Свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. уведомили подсъдимия А. М. А., че по отношение на него е започнало производство по налагане на принудителна административна мярка, за което от страна на свидетеля С.М.Ц. било направено съответното отбелязване в Акта за установяване на административно нарушение, а свидетелят С.М.Ц. подписал същия, в качеството на свидетел на неговото съставянето, докато подсъдимият А. М. А. отказал да подпише същия. От страна на свидетеля С.М.Ц. на 21.01.2025 г. била издадена Заповед за задържане на лице с регистрационен № 227зз-83/21.01.2025 г. на МВР, по силата на която подсъдимият А. М. А. бил задържан при условията и по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за срок до 24 часа, считано от 01:25 ч. на 21.01.2025 г., която Заповед подсъдимият отново не подписал. На 21.01.2025 г. от свидетеля С.А.В. бил издаден Талон за медицинско изследване № 311154 и седем боя стикери за изследването на подсъдимия А. М. А. в УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. АННА“ – СОФИЯ АД, който бил връчен на подсъдимия в 2:50 часа на 21.01.2025 г. Свидетелите С.А.В. и С.М.Ц. придружили подсъдимия А. М. А. до УМБАЛ „СВ. АННА“ – СОФИЯ АД, където за времето от 3:00 ч. и 3:25 ч. на 21.01.2025 г. пред медицинско лице – д-р Я.Й. подсъдимият А. М. А. отказал да даде проби от кръв за изследване и да попълни документите си сам, за което от д-р Я.Й. била изготвена и подписана Декларация от 21.01.2025 г., като свидетел на съставянето на същата се подписА. д-р И.Л. и свидетеля С.А.В.. За отказа на подсъдимия А. М. А. да даде проба за кръв и алкохол било направено съответно отбелязване на Талон за изследване № 311154, издаден на 21.01.2025 г. от свидетеля С.А.В., който бил подписан от Х.А.Е., в качеството му на служител при УМБАЛ „СВ. АННА“ – СОФИЯ АД. След отказа на подсъдимия А. М. А. да бъде изследван в УМБАЛ „СВ. АННА“ – СОФИЯ АД, същият бил отведен от свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. в 03 РУ – СДВР за оформяне на необходимите документи по задържането му по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, където подсъдимият бил обискиран, за което на 21.01.2025 г. от свидетеля С.А.В. бил съставен Протокол за обиск. Със Заповед № 227з – 69/21.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от свидетеля С.М.Ц. по отношение на подсъдимия А. М. А. била наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“ лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“, с държавен контролен номер •••••••• за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП Свидетелството за регистрацията на моторното превозно средство - част I I № 013633958, както и табели с регистрационен номер •••••••• са били отнети. Посочената Заповед отново не била подписана от страна на подсъдимия, като било направено отбелязване върху същата, че бил уведомен по реда на чл. 18а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25- 4332-00468, издадена на 24.01.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от Р.Б.Н., в качеството му на полицейски инспектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на подсъдимия А. М. А. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца, като същата отново не е била подписана от страна на подсъдимия. Според заключението на приетата по делото Съдебно-оценителна експертиза, изготвена на 24.01.2025 г. от вещо лице С.З.С. пазарната стойност на инкриминирания лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“, с държавен контролен номер •••••••• към датата на инкриминираното деяние - 21.01.2025 г. възлизала на сума в размер на 2 700.00 BGN (две хиляди и седемстотин лева). Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анА.з на събраните по делото доказателствени материА., като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В., приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използваните способи на доказване – експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, в съвкупност със заключенията на приетата съдебно-оценителна експертиза и посочените погоре писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на основата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са нА.це основания за съществена промяна на установената от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред въззивната инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата по отношение на съставомерните факти е правилно установена, на основата на вярна и точна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Тъй като въззивната инстанция се солидаризира с доказателствения анА.з, извършен от страна на първата съдебна инстанция в мотивите към Присъдата, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в детайли и в настоящото изложение, като с оглед на това е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анА.з, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анА.зира само тези, които се оспорват от страните, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата и/или протеста срещу първоинстанционната Присъда. Действително, въззивната инстанция констатира, че свидетелските показания на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В., дадени в хода на досъдебното производство на 21.01.2025 г. и приобщени чрез прочитането им при условията и по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК са почти идентични като съдържание, но не намира, че това обстоятелство представлява основание да ги дискредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност по делото. Идентичният или сходен текст на свидетелските показания на свидетелите, обективиран в съставените Протоколи за разпит на свидетел от 21.01.2025 г., сам по себе си не прави разпита на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. процесуално негоден. Настоящата съдебна инстанция намира, че сходството в съдържанието на Протоколите за разпит на посочените свидетели се дължи на обстоятелството, че същите са били на едно и също място, в едно и също качество, по едно и също време и са възприели едни и същи факти и обстоятелства. Действително посочената идентичност на съдържанието може да постави под въпрос начина, по който органите на разследването съставят Протоколите за разпит в подобни случаи, но не налага автоматично изключване на свидетелските показания, ако свидетелите са били разпитани пред съда, отговорили са на поставените им въпроси и са потвърдили лично възприетото от тях, какъвто е настоящият случай. По време на разпита им в съдебната фаза на наказателния процес свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. не са дА. информативни свидетелски показания относно възприятията си по време на извършване на процесната проверка, но след прочитане на свидетелските им показания, дадени в досъдебната фаза на наказателния процес при условията и по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК същите са потвърдили обстоятелствата, изложени от тях по време на разпита им в досъдебната фаза на наказателния процес, проведен на 21.01.2025 г., когато спомените им за инкриминираното деяние са били най-свежи и не са избледнели на база повтарящата се и идентична по своето същество проверовъчна дейност в качеството им на полицейски служители. Достоверността на свидетелските показания на тези свидетели е проверена, както чрез техния непосредствен разпит и въпросите, поставени от страна на съда и съпоставка на тези свидетелски показания с другите доказателства по делото. В хода на съдебното следствие на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. били предявени Акт за установяване на административно нарушение серия № GA 849927, съставен на 21.01.2025 г. от С.А.В., подписан като свидетел на актосъставянето от страна на свидетеля С.М.Ц., Заповед за задържане на лице, съставена на 21.01.2025 г. от свидетеля С.М.Ц. с регистрационен № 227зз-83/21.01.2025 г. на МВР и Талон за изследване № 311154, съставен на 21.01.2025 г. от свидетеля С.А.В. като същите са потвърдили, че именно те са съставили посочените документи и са подписА. същите. С оглед на изложеното, според настоящата съдебна инстанция буквалното съвпадение в текстовете на Протоколите за разпит е порочна практика на органите на разследването, но изискването на защитата на подсъдимия А. М. А. тези източници на доказателства да бъдат обявени за процесуално невА.дни именно поради твърдяно порочно оформяне противоречи на изискването на НПК за установяване на обективната истина. Отделно от това, както бе посочено по-горе двамата свидетели са били разпитани в хода на първоинстанционното производство при участието на подсъдимия, с преводач, както и на неговия защитник, като защитата е разполагала с възможност да конфронтира свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. и да провери дА. текстът, отразен в Протоколите за разпит е формален или същият е отговарял на техни реални възприятия. С оглед на гореизложеното, според настоящия съдебен състав правилно първоинстанционният съд в мотивите към Присъдата е кредитирал изцяло показанията на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. и също като първоинстанционния съд намира същите за пълни, логични, конкретни, последователни и добросъвестни, както кореспондиращи помежду си в съвкупност и така и на писмените доказателства по делото. Настоящият съдебен състав е съгласен с разбирането на първата инстанция, че липсата на спомени у свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. за престъплението, предмет на разглеждане в производството по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 9 състав не повлияват на тяхната добросъвестност, смисъл и значение, нито на доказателствената им стойност, като тази липса на спомени се дължи на естествения процес на забравяне, както и на многобройността на аналогични случаи в работата на свидетелите, в качеството им на полицейски служители. Въззивната инстанция не може да се съгласи със заключението, изложено в мотивите към Присъдата, че подсъдимият А. М. А. „е имал притеснения и опасения, ако бъде установен, че е управлявал МПС, след употребата на алкохол, и с оглед на това, че е имал обременено съдебно минало за такъв вид престъпления, при което е можело да бъде наказан (това е нормална човешка реакция, още повече, ако възникне риск да влезе отново за пореден път в затвора).“, независимо, че намира подобно заключение за житейски логично. От страна на свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. в техните свидетелски показания пред първата инстанция, както и в тези прочетени при условията и по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, дадени в хода на досъдебното производство няма изложени подобни обстоятелства. Такива не са изложени и от страна на самия подсъдим А. М. А., доколкото същият се е възползвал от правото си, предвидено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК, да не дава обяснения в хода на досъдебното производство, което е обективирано по надлежния процесуален ред в Протокол за разпит на обвиняем от 21.01.2025 г. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с изложеното в мотивите към първоинстанционната Присъда, че „писмените доказателства по делото се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти“. В наказателния процес документите се възприемат като писмени доказателствени средства, като Наказателно-процесуалния кодекс не им придава обвързваща материална доказателствена сила в смисъл, че съдът е длъжен да приема за истинни удостоверените в тях факти без да извършва съответна проверка при съпоставянето им заедно с останА.я събран по делото доказателствен материал по делото. Основание за този извод е установеното в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК, съобразно която „доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила“. В допълнение, разпоредбата на чл. 107, ал. 7 от НПК, поставя изискване всички събрани доказателства да бъдат внимателно проверени. Въпреки това разбиране, изложеното от страна на първоинстанционния съдебен състав, въззивната инстанция се солидаризира със заключението му, че в конкретния случай кредитираните от страна на съда доказателства и доказателствени средства, обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството по делото, като същите са пълни, последователни, мотивирани и изчерпателни. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав взе предвид обстоятелството, че независимо, че в съдържанието на Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2025 г., съставен от разследващ полицай С.М. при 03 РУ – СДВР (лист 12 – 13 от досъдебното производство) е посочено, че при огледа били направени „необходимият брой фотоснимки“, Албум за същите не се установява сред материА.те по досъдебното производство. Липсата на такъв Албум обаче не прави посочения Протокол негодно доказателствено средство за отразените в същия обстоятелства, доколкото са спазени процесуалните изисквания за извършване на това действие по разследването, поради което същият не следва да бъде изключван от доказателствената съвкупност. Настоящата съдебна инстанция констатира, че при постановяване на Определение, постановено на 23.01.2025 г. от страна на съдия С.С., в качеството му на председател на СРС – НО, 13-ти състав (лист 26 от досъдебното производство) от страна на съдията-докладчик не е бил посочен номерът на делото, по което било проведено производството по чл. 161, ал. 2 от НПК, с което е одобрен Протокол за претърсване и изземване от 21.01.2025 г. (лист 14 – 15 от досъдебното производство ), в който Протокол било отразено извършено на същата дата в периода от 2:25 ч. до 2:40 ч. в гр. София, ж. к. „Западен парк“ до бл. 136 претърсване на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер ••••••••. Този недостатък на цитираното Определение не влече като правна последица негодност на одобрения с него Протокол за претърсване и изземване, доколкото от останА.те му реквизити и от съдържанието му се установява проследимост на одобрените извършените действия по разследване и иззетите въз основа на тях веществени доказателства. Въззивната съдебна инстанция кредитира и останА.те писмени доказателствени средства и писмени доказателства напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от страна на първоинстанционния съд при изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, и споделя направения в мотивите към Присъдата анА.з на нА.чните доказателствени материА.. Въззивният съд намира, че за установяването на фактическата обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства. Събраните в хода на първоинстанционното наказателно производство писмени и гласни доказателствени средства и заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза очертават една логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, извършено на 21.01.2025 г., неговите механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на подсъдимия А. М. А.. С оглед на гореизложеното и въз основа на така направения анА.з на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, се налага заключението, че първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на Върховния касационен съд на Република България по отношение на съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано е подвел същото под състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните време и място от подсъдимото лице А. М. А. осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление. Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК са обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспорта. От обективна страна подсъдимият А. М. А. е осъществил инкриминираното деяние като на 21.01.2025 г. около 01:20 ч. в гр. София, по ул. •••••••• с посока на движение от ул. „Булина ливада“ към ул. „Професор Вайганд“ управлявал на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 1.64 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510, с фабричен номер ARBA 0071, проба № 152, установени при условията и по реда на съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, като съгласно чл. 6, ал. 10 от цитираната Наредба: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване на концентрация на алкохол в кръвта или на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ на изследване с доказателствен анА.затор и/или даване на проби за изследване“, като деянието било извършено от подсъдимия А. М. А. след като бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК въз основа на Споразумение № 208/14.10.2021 г., одобрено с Определение, постановено на 14.10.2021 г. по наказателно общ характер дело № 11756/2021 г. по описа на СРС – НО, 135-ти състав, влязло в сила на 14.10.2021 г. за извършено от него на 22.05.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и въз основа на Споразумение № 957/24.08.2023 г., одобрено с Определение, постановено на 24.08.2023 г. по наказателно общ характер дело № 10368/2023 г. по описа на СРС – НО, 135-ти състав, влязло в сила на 24.08.2023 г. за извършено от него на 08.06.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Според настоящия съдебен състав разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и не се установяват нарушения на същата при определяне на размера на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия А. М. А., като в този смисъл възраженията на неговия защитник се явяват неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна, подсъдимият А. М. А. е извършил престъплението при форма и вид на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предложение първо от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни последици и пряко е целял настъпването на този резултат. Подсъдимият А. М. А. е съзнавал, че управлява моторно превозно средство след употребата на алкохол над допустимите законови предели, като пряко е целял това свое поведение. Воден от гореизложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени изводи за съставомерността, както от обективна, така и от субективна страна, на вмененото на подсъдимия А. М. А. инкриминирано деяние по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. За пълнота, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че неправилно, при очертаване цифровата правна квА.фикация на деянието, осъществено от страна на подсъдимия А. М. А. на 21.01.2025 г., първоинстанционният съд е направил привръзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК. Действително, деянието е осъществено от подсъдимото лице при действието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК в редакцията към „Държавен вестник“, бр. 74 от 26.09.2015 г., съгласно която предвиденото наказание за престъплението по този законов текст е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. След датата на извършване на деянието, е последвал нов наказателен закон (с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателния закон (ЗИДНК), обнародван в „Държавен вестник“ бр. 61 от 29.07.2025 г.), съгласно който за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Изложеното изменение в наказателното законодателство обуславя квА.фицирането и санкционирането на деянието, осъществено от подсъдимия А. М. А. по закона, действащ преди влизане в сила на ЗИДНК, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 61 от 29.07.2025 г. или така нареченото „преживяване във времето“ на отменения наказателен закон. Предвид обстоятелството, че последващият деянието наказателен закон не се явява поблагоприятен за дееца от закона, който е бил в сила към момента на извършване на деянието, не са нА.це предпоставките за приложение на института по чл. 2, ал. 2 от НК, който урежда обратното действие на поблагоприятния наказателния закон. Следва да се има предвид обаче, че изложеното относно неприложимостта на чл. 2, ал. 2 от НК в настоящия случай не се отразява върху законосъобразността и правилността на проверявания от настоящата съдебна инстанция първоинстанционен съдебен акт по същество. При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуА.зирал наказанието на подсъдимия А. М. А., като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието, както изобщо на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, така и на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с изложеното в мотивите към първоинстанционната Присъда, че подсъдимият А. М. А. не е бил награждаван в местата за лишаване от свобода за постигнати положителни резултати по ЗИНЗС, доколкото спрямо него се е изпълнявала наказателна репресия, каквото заключение първоинстанционният съд направил при анА.за на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. Този извод на първоинстанционния съд се намира в противоречие със съдържанието на Протокол № 2916 от 13.06.2024 г. по наказателно частно дело № 3155/2024 г. по описа на СГС – НО, 9-ти състав (лист 96 – 98 от съдебното производство), съставен в производството по условно предсрочно освобождаване на А. М. А.. Според посочения Протокол от страна на прокурор ЗОРНИЦА Н. при СГП в хода на съдебните прения в производството по делото е посочено, че подсъдимият А. М. А. работил, бил награждаван и не е бил наказван, което обстоятелство, било мотив прокурорът да изрази положително становище по отношение на условното предсрочно освобождаване на А. М. А., а съдът с Определение, постановено на 13.06.2024 г. по наказателно частно дело № 3155/2024 г. по описа на СГС – НО, 9-ти състав постановил условно предсрочно освобождаване на А. М. А. от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по наказателно общ характер дело № 12720/2023 г. по описа на СРС – НО, 135-ти състав. С посоченото Определение първоинстанционният съд е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяваната част от наказанието „лишаване от свобода“, изчислен към датата на влизане на Определението на съда в сила. Със същото Определение съдът е постановил по време на целия изпитателен срок по отношение на лишения от свобода А. М. А. да бъде приложена и изпълнявана задължителна пробационна мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично“. Видно от съдържанието на Писмо с регистрационен № 13-00- 1826#2/24.11.2025 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП подсъдимият А. М. А. бил освободен от Затвора в гр. София на 21.06.2024 г. с остатък от наложеното наказание в размер на 2 (два) месеца и 4 (четири) дни, като по време на изпълнение на наказанието не били констатирани извършени от него нарушения и не били изготвяни констативни протоколи. Според настоящия съдебен състав посочените обстоятелства обосновават заключението, че у подсъдимия А. М. А. се съдържа потенциал за поправяне и съобразяване на поведението му със законите на Република България. От друга страна обаче доброто поведение в Затвора само по себе си не задължава съда да смекчи наказателно правото положение на осъденото лице, тъй като условното предсрочно освобождаване няма характер на смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство. Според настоящия съдебен състав, условното предсрочно освобождаване може да бъде използвано като аргумент за настъпило поправяне и напреднала ресоциА.зация на подсъдимото лице, ако се подкрепя от конкретни данни за поведението на дееца, но настоящия случай не е такъв. Правилно в мотивите си към Присъдата първоинстанционният съд е взел предвид близката датата на извършване на престъплението, предмет на производството - 21.01.2025 г. и окончателното изтърпяване на наказанието за предходното му осъждане - 25.08.2024 г. и ги е оценил като е посочил, че рискът от извършване на престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК за подсъдимия А. М. А. е изключително висок. В този смисъл възраженията на адвокат Л. Н. в Допълнителното изложение към Въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид условното предсрочно освобождаване като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство се явяват неоснователни. Във връзка със соченото от страна на защитника на подсъдимия – адвокат Л. Н. „безукорно процесуално поведение“ на подсъдимия в хода на наказателното производство в контекста на интерпретирането му като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство настоящият съдебен състав намира следното: видно от материА.те по наказателно общ характер дело № 7213/2025 г. по описа на СРС – НО, 6-тис състав подсъдимият А. М. А. се е явявал редовно на всички насрочени и проведени съдебни заседания, като не е ставал причина за отлагане на делото и е имал изрядно процесуално поведение. Изрядно процесуално поведение на подсъдимия А. М. А. се установява и в досъдебната фаза на наказателния процес по досъдебно производство № 227 ЗМК 148/2025 г. по описа на 03 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 2484/2025 г. по описа на СРП. Според настоящия съдебен състав обаче посоченото изрядно процесуално поведение на подсъдимия, се явява дължимо такова, като същото е скрепено и с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „гаранция в пари“ с Постановление за привличане на обвиняем, постановено на 21.01.2025 г. Изрядното процесуално поведение на лицето в хода на наказателното производство има отношение към изпълняваните мерки за неотклонение, но не и при определяне на размера на наказанието, доколкото, видно от материА.те по делото, подсъдимият не е надхвърлил дължимото процесуално поведение и не е съдействал за разкриване на престъплението, предмет на делото и на обективната истина по случая. С оглед на посочените съображения настоящият съдебен състав не цени процесуалното поведение на подсъдимото лице в хода на производството по делото като самостоятелно смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия А. М. А. обстоятелство. Според настоящият съдебен състав правилно първоинстанционният съд е отчел стойността на алкохолната концентрация над законоустановения в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК размер от 0.5 на хиляда до установената такава от 1.64 на хиляда като надхвърляща повече от два пъти законовите минимуми като отегчаващо наказателната отговорност на подсъдимия А. М. А. обстоятелство, доколкото посочената концентрация повишава обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Правилно като отегчаващи обстоятелства от страна на първоинстанционния съд са съобразени нарушенията от страна на подсъдимия А. М. А. на правилата на ЗДвП, които имат разнороден характер и го характеризират като лице с трайна склонност да извършва нарушения на правилата за движение по пътищата. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно от страна на първоинстанционния съдебен състав като отегчаващо наказателната отговорност на подсъдимия А. М. А. обстоятелство е определено изминатото от него „продължително разстояние“, доколкото за изминатото на 21.01.2025 г. от страна на подсъдимото лице разстояние от привеждане на моторното превозно средство в движение до момента на неговото спиране от свидетелите С.М.Ц. и С.А.В. за извършване на проверка по делото няма никакви събрани доказателства. Свидетелите не са възприели какво разстояние е изминал А. М. А. с моторното превозно средство и не са депозирА. свидетелски показания относно това обстоятелство, като по делото не е приобщена и скица на мястото, където е извършено престъплението, предмет на разглеждане, за да може да се направят съответните изчисления и, съответно на тях, заключение, че на инкриминираната дата в гр. София подсъдимият А. М. А. е изминал „продължително разстояние“, като в този смисъл възраженията на защитника на подсъдимия – адвокат Л. Н., изложени в Допълнителното изложение към Въззивната жалба се явяват основателни. С оглед на изложеното, по отношение на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че наказанието, определено от страна на първоинстанционния съдебен състав в размер на 4 (четири) години лишаване от свобода, което се приближава до максимума, определен за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК от пет години лишаване от свобода се явява несправедливо и несъразмерно тежко. При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, освен посочените отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, настоящият съдебен състав съобрази, че наказание лишаване от свобода в общ размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца, определено като наказание лишаване от свобода в размер на 1 (една) година, определено съобразно Споразумение, одобрено с Определение, постановено на 13.11.2023 г. по наказателно общ характер дело № 12720/2023 г. по описа на СРС – НО, 106-ти състав и приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение наказание от 6 (шест) месеца лишаване от свобода по наказателно общ характер дело № 11756/2021 г. по описа на СРС – НО, 135-ти състав не са били достатъчни за превъзпитание и създаване у подсъдимия А. М. А. на съзнание за необходимостта от спазване на установения в Република България правов ред, поради което не определя наказанието в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК. С оглед на гореизложените обстоятелства, според настоящия съдебен състав справедлив размер на наказанието лишаване от свобода по отношение на А. М. А. се явява наказание, определено към средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, а именно: 3 (три) години лишаване от свобода. Посоченият срок, според настоящия съдебен състав, се явява достатъчен да обслужи целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК и би способствал за превъзпитание на подсъдимия, доколкото, видно от материА.те по делото, в изолирана среда същият е податлив на възпитателно и поправително въздействие. Доколкото подсъдимият А. М. А. е осъден за извършване на умишлено престъпление, като не са изтекли пет години от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено при условията и по реда на чл. 66 от НК, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил, че на основание чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНС по отношение на него следва да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Правилно и законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК, настоящият съдебен състав е приспаднал от размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А. М. А. е бил задържан при условията и по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по силата на Заповед за задържане на лице, съставена на 21.01.2025 г. от С.М.Ц. и с регистрационен № 227зз83/21.01.2025 г. на МВР. Първоинстанционният съд правилно е наложил на подсъдимия А. М. А. кумулативно определеното в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК наказание „глоба“, съобразявайки нейния размер с редакцията на нормативния текст преди измененията на чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 61 от 29.07.2025 г., съобразно който наказанието глоба следва да бъде в размер от 500.00 BGN (петстотин лева) до 1 500.00 BGN (хиляда и петстотин лева). Според настоящия съдебен състав обаче първоинстанционният съд неправилно е определил размера на наложената глоба, като е индивидуА.зирал същата в размер на 1 250.00 BGN (хиляда двеста и петдесет лева), като в мотивите към Присъдата не са изложени никакви съображения за определяне на посочения размер. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на наложената глоба не е съобразен с обстоятелството, че видно от Справка с регистрационен № 11-02- 334/03.02.2025 г. на Агенцията по вписванията (лист 74 – 75 от досъдебното производство) подсъдимият А. М. А. не участва в управлението и собствеността на търговски дружества, не е регистриран като едноличен търговец или съдружник, като не била установена партида с вписвания, отбелязвания и зА.чаване на същия в Кадастъра и имотния регистър, от което се налага заключението, че същият не притежава недвижими имоти, а видно от Писмо с регистрационен № 1046-40-417#1/05.02.2 0 2 5 г. на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при Национален осигурителен институт (лист 77 – 78 от досъдебното производство ) след 25.11.2024 г. по отношение на подсъдимия А. М. А. няма данни за регистриран трудов договор, а същият при снемане на неговата самоличност е посочил, че не работи. Действително, видно от Писмо с изходящ № БНБ – 18156/04.02.2025 г. на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА и приложената към същото Справка за банкови платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице по отношение на подсъдимия А. М. А. към 30.01.2025 г. се установява, че подсъдимият е титуляр на две банкови сметки, но доколкото към материА.те по настоящото производство няма данни за нА.чностите по тези банкови сметки не може да бъде направено обосновано заключение относно действителното материално положение на подсъдимия. С оглед на изложените обстоятелства и предвид изразеното от страна на подсъдимия в производството пред въззивната инстанция, че следва да се грижи за своите деца в СомА.я, за да бъде съответно наказанието „глоба“ на имущественото състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия, размерът на глобата следва да бъде намален от 1 250.00 BGN (хиляда двеста и петдесет лева) на 1 000.00 BGN (хиляда лева). Този размер според настоящата съдебна инстанция се явява адекватен както за индивидуално въздействие върху подсъдимия, така и за превантивно въздействие върху обществото и е от естество да способства за постигане на целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК. Правилно и на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК първоинстанционният съд е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство, като е определил посоченото наказание в размерите, предвидени в разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Според настоящия съдебен състав така определеният размер на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ е законосъобразно определен и в най-пълна степен би способствал за постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Според настоящата съдебна инстанция правилно от страна на първоинстанционния съдебен състав са изтъкнати аргументи за констатирана неприложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НПК, поради което не намира основание да ги преповтаря. Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд правилно, законосъобразно и обосновано е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК като е отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и е собственост на подсъдимия А. М. А., а именно лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ГОЛФ“ с държавен контролен номер •••••••• и прилежащият към него автомобилен ключ. Настоящият съдебен състав споделя изложените от страна на първоинстанционния съд аргументи относно принципа на пропорционалността, в смисъл, че пропорционалността не важи за гражданските последици от деянието, предвидени в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НПК, като взе предвид обстоятелството, че Конституционният съд на Република България се е произнесъл положително относно конституционносъобразността на този нормативен текст с Решение № 8, постановено на 17.07.2025 г. по конституционно дело № 15/2024 г. по описа на Конституционния съд на Република България, което обстоятелство правилно е изтъкнато от страна на първата съдебна инстанция в мотивите към Присъдата. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че въз основа на преюдициално запитване на Районен съд – Велики Преслав било образувано преюдициално дел С – 655/24 г. по описа на Съда на Европейския съюз, по което същият следва да се произнесе относно съответствието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с европейското законодателство. Според настоящия съдебен състав обаче висящото преюдициално запитване относно отнемането на моторното превозно средство на основание чл. 343б, ал. 5 от НК не прави националната правна уредба автоматично неясна, неприложима, не създава процесуална забрана делото да продължи, като не обосновава и извод, че разпоредбата противоречи на правото на Европейския съюз. Според Правото на Европейския съюз неяснота няма, ако адресатът на правната норма може да предвиди последиците чрез текста и съдебното тълкуване, като практиката на Съда на Европейския съюз приема, че принципът на законоустановеност изисква законът ясно да определя нарушенията и санкциите, като това изискване е изпълнено, когато от текста на разпоредбата, и при нужда, чрез съдебното й тълкуване правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. В този смисъл разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, която регламентира отнемането на моторното превозно средство в качеството му на средство на престъплението не е неясна последица за дееца, само защото е поставен въпрос пред Съда на Европейския съюз. От закона и от съдебната практика се налага заключението, че подсъдимият А. М. А. може да предвиди, че при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол моторното превозно средство може да бъде отнето, ако е негова собственост или да се присъди неговата равностойност, в случай че същото не е негова собственост. Посочените обстоятелства обосновават извода за липса на необходимост от отправяне от страна на настоящата съдебна инстанция на преюдициално запитване до СЕС по въпросите, свързани с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК. С оглед изхода на производството по делото, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3, изречение първо от НПК, е осъдил подсъдимия А. М. А. да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски, но неправилно е определил техния размер, основавайки се само на посоченото в Справката по делото, представляваща приложение към внесения Обвинителен акт. В посочената Справка в т. 2 е посочена сума в общ размер на 346.14 BGN (триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) като разноски, направени по досъдебното производство, като първоинстанционният съд не е съобразил какво точно включва тази сума. При преглед на материА.те по досъдебно производство № 227 ЗМК 148/2025 г. по описа на 03 РУ - СДВР и прокурорска преписка № 2484/2025 г. по описа на СРП се установява, че в хода на разследването по досъдебното производство са направени следните разноски, а именно: сума в размер на 226.14 BGN (двеста двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки), определени с Постановление за определяне на възнаграждение на вещо лице, постановено на 24.01.2025 г. (лист 44 от досъдебното производство) за съдебно-оценителна експертиза, изготвена на 24.01.2025 г. от вещо лице С.З.С. (лист 42 – 43 от досъдебното производство ), за което е представена Справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н – 1 от 2023 г. за вписването, квА.фикацията и възнагражденията на вещите лица, подписана от С.З.С. на 24.01.2025 г.; сума в размер на 60.00 BGN (шестдесет лева), определени с Постановление за определяне на възнаграждението на преводач на основание Наредба № Н - 1–от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена от Министерството на правосъдието, постановено на 22.01.2025 г. от старши разследващ полицай Р.Х. при 03 РУ – СДВР (лист 46 – 47 от досъдебното производство ), за което била представена Справка декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н – 1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи от Х.Х.Т., подписана на 21.01.2025 г. (лист 48 – 49 от досъдебното производство ); сума в размер на 60.00 BGN (шестдесет лева), определени с Постановление за определяне на възнаграждението на преводач на основание Наредба № Н - 1–от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена от Министерството на правосъдието, постановено на 01.04.2025 г. от старши разследващ полицай Р.Х. при 03 РУ – СДВР (лист 91 от досъдебното производство), за което била представена Справка декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н – 1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи от Х.Х.Т., подписана на 01.04.2025 г. (лист 48 – 49 от досъдебното производство ). Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в досъдебното производство са за сметка на съответния орган, поради което в тежест на подсъдимото лице А. М. А. на основание чл. 189, ал. 3, изречение първо във връзка с чл. 189, ал. 2 от НПК следва да бъде възложена само сума в размер на 226.14 BGN (двеста двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща разноски за вещо лице за назначената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, а сума в размер на 120.00 BGN (сто и двадесет лева), представляваща разноски за преводач следва на основание чл. 189, ал. 2 от НК да остане за сметка на СДВР. Съдът правилно и законосъобразно, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, е постановил осъждане на подсъдимия А. М. А. да заплати по банкова сметка на СРС разноски в размер на 5.00 BGN (пет лева) с еврова равностойност в размер на 2.56 EUR (две евро и петдесет и шест евроцента) за служебно издаване един брой изпълнителен лист. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира нА.чието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде изменена, в посочения по-горе смисъл. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 във връзка чл. 337, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК, СЪДЪТ