Решение № 3396 от 10.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9677/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 16.06.2023 год., постановено по гр.дело №25617/2022 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, „П.н.и.“ ЕООД е осъдено да заплати на етажните собственици на сграда „П.П.“ в режим на етажна собственост, находяща се в к.к.“Слънчев ден“, к.к.“Св. Контантин и Елена“, гр.Варна, по главни искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС сумата от 13 251.76 лв., представляваща незаплатена част от дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019 год. до 01.05.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 457.65 лв. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „П.н.и.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че СРС бил тълкувал неправилно волята на страните при извършеното преобразуване на „Б.П.Б. АД“ чрез отделяне на едноличното търговско дружество „П.н.и.“ ЕООД. Ответникът не бил пасивно материално легитимиран по спора, тъй като универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД било „Юробанк България“ АД. Тълкувайки неправилно клаузата на чл.11.3.1 от Плана за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество, СРС бил достигнал до очевидно неправилния извод, че се касае за задължения към етажна собственост, възникнали по повод прехвърлените на новоучреденото дружество недвижими имоти и произтичащи пряко от закона – чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, които ясно били разпределени на „П.н.и." ЕООД с клаузата на чл.11.3.1. от Плана за преобразуване, респ. че процесиите задължения били преминали към новоучреденото дружество, но доколкото били изискуеми още преди датата на вписване на преобразуването /по аргумент от чл. 38, ал. 1 ЗУЕС/, на основание чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ и чл.11.6. от Плана за преобразуване за тях отговаряли солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. СРС не бил съобразил, че още в преамбюла на Плана за преобразуване изрично било посочено, че подробностите за имуществото, правата и задълженията, които са предмет на отделяне се представят в самия План за преобразуване и в приложенията към него. В Чл. 11 от Плана за преобразуване се съдържало конкретно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на „Б.П.Б.“ АД, които преминавали към новоучреденото дружество. Тези права и задължения били конкретно посочени в приложенията към Плана за преобразуване – Приложение № 11.1.2 „Недвижими Имоти"; Приложение № 11.1.5 „Дъщерни Дружества", Приложение № 11.1.6 „Материални Активи", Приложение № 11.2.1 „Служители", Приложение № 11.2.2 „Търговски Договори", Приложение № 11.3.1. „Други Вземания и Задължения" и Приложение № 11.4.1 „Спорове". В Приложение № 11.3.1. „Други Вземания и Задължения" към Плана за преобразуване подробно и конкретно били описани вземанията и задълженията, които преминавали от имуществото на „Б.П.Б.“ АД към „П.н.и.“ ЕООД, както следва: „Получени аванси от клиенти", „Получени депозити за наеми", „Справка с вземания, свързани с имоти към 31.12.2018 год.", „Неплатени предоставени услуги", в които са изброени разходи за охрана, поддръжка на недвижими имоти, комунални услуги – ел. енергия, комунални услуги – ТЕЦ, комунални услуги – вода, задължения за възложени оценки, „Получени аванси от клиенти", „Получени депозити за наеми", „Справка с вземания, свързани с имоти към 31.12.2018 год.", където били описани наеми, ел.енергия, продажби, вода, данъци и такси. Следователно Планът за преобразуване изрично конкретизирал правата и задълженията, които преминавали в отделеното дружество „П.н.и.“ ЕООД, като в задълженията липсвали каквито и да е такива към етажни собственици за поддръжка и управление на общи части и за Фонд Ремонт и обновяване, включително, но не само и изискуеми задължения за вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ към процесната етежна собственост. А и посоченото в клаузата на чл.11.3.1 от Плана за преобразуване, че с прехвърлянето на недвижимити имоти се прехвърлят всички неуредени вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърляните имоти, съдържайки примерно, а не изчерпателно изброяване, обуславяло нищожността й. Именно, защото обемът на прехвърлените с отделянето недвижими имоти бил толкова голям /приблизително 2 000 имота/, волята на страните в Плана за преобразуване била да визират тези неуредени вземания и висящи задължения в клаузата на чл. 11.3.1 от плана като вид и основание за тяхното възникване, както били посочени получени депозити по договори за наем и предварителни договори, начислени данъци и задължения по сключени договори за продажби на имоти, но изчерпателното и конкретно посочване на тези вземания, задължения и договори е в приложенията към Плана за преобразуване. В клаузата на чл.11.3.1 от плана за преобразуване не бил използван изразът „и други", за да се обхванат някакви вземания и задължения, свързани с имотите, които страните били имали предвид, но не ги били посочили. Волята на участващите в преобразуването дружества да конкретизират изрично правата и задълженията, които преминавали от „Б.П.Б.“ АД към „П.н.и.“ ЕООД се потвърждавала и от доклада на Съвета на директорите на „Б.П.Б.“ АД по чл. 262н ТЗ, обективиран в Протокол № 05 от 27.03.2019 год. /приложен към делото/ и от подписания на 03.05.2019 год. между „Б.П.Б.“ АД и „П.н.и.“ ЕООД протокол, в който страните изрично уреждали отношенията си относно настъпили промени в имуществото, предмет на прехвърляне към „П.н.и.“ ЕООД в периода от 27.03.2019 год. до 02.05.2019 год. /приложен по делото/, където липсвали каквито и да е задължения към етажни собствености. Между прехвърлените имоти на „П.н.и.“ ЕООД имало множество обекти в режим на етажна собственост и нямало съмнение, че ако волята на „Б.П.Б.“ АД била да се прехвърлят и задължения към тези етажни собствености, тези задължения щели да бъдат изрично и конкретно посочени в Плана за преобразуване. Това имало и своята логика и основание в закона. Безспорно било, че „Б.П.Б.“ АД била собственик на обектите в етажната собственост до 01.05.2019 год. Решението на етажната собственост за определяне на паричните вноски за Фонд Ремонт и обновяване било от 06.08.2018 год., като от този момент до 02.05.2019 год. собственик на обектите в сградата в режим на етажна собственост била банката, поради което и именно за последната било възникнало задължението да заплати дължимите за този период вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“. Неправилен бил извода на СРС, че процесиите задължения били изискуеми още преди датата на вписване на преобразуването по аргумент на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС. В решението на Общото събрание на етажните собственици от 06.08.2018 год. – т. 6, било посочено, че същото следва да се изпълни във възможно най-кратък срок, без да е фиксирана крайна дата. Обстоятелството, че етажната собственост била предоставила на отделните собственици възможност да изпълняват задълженията си за вноски за фонд „Ремонт и обновяване" в допълнителен период от време извън предвидено в закона, било видно и от доказателство, изхождащо от самите ищци и обективирано в електронно писмо от 02.04.2021 год. на председателя на етажната собственост, в което освен че се съдържала покана за заплащане на сума към фонд „Ремонт и обновяване", било определен и срок за това – 15.04.2021 год. Следователно срокът за изпълнение на решението бил определен до 15.04.2021 год., след което етажните собственици изпадали в забава. Дори и този срок се оказало, че не е последен и краен. Следователно изискуемостта на вземанията по претенцията на ищците била настъпила след преобразуването на „Б.П.Б.“ АД, а не преди това, респ., че такива задължения не били съществували за банката към момента на съставянето на Плана за преобразуване и съответно било съществувало правно основание за формиране на воля банката да включи в плана тези задължения като висящо. Това безспорно се подкрепяло и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което било видно, че банката не била осчетоводила задължения към процесната етажна собственост и съответно нямало осчетоводени задължения на „П.н.и.“ ЕООД към етажната собственост по силата на Плана за преобразуване. Неправилен бил и извода на първоинстанционния съд за наличието на солидарна отговорност между „Б.П.Б.“ АД /с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД/ и „П.н.и.“ ЕООД за тези задължения. В тази връзка следвало да се има предвид Решение № 78 от 10.07.2017 год. на ВКС по т.дело № 843/2016 год., І т. о., ТК. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда „П.П.“ в режим на етажна собственост, находяща се в к.к.“Слънчев ден“, к.к.“Св. Контантин и Елена“, гр.Варна, считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд бил основал изводите си на разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ, според която за задълженията на преобразуваното дружество, възникнали до датата на преобразуването /чрез разделяне и отделяне/, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността обаче за всяко дружество била до размера на получените от него права, освен отговорността на дружеството, на което задължението била разпределено с плана за преобразуване. Солидарната отговорност била предвидена само за задълженията, възникнали до преобразуването на дружеството. Отговорността за такова вземане нямало да е солидарна между участниците в преобразуването, а оставала в тежест на отделилото се дружеството-правоприемник, доколкото след отделянето, правата и задълженията по изпълнението на това задължение били преминали в патримониума на отделеното дружество. Съгласно чл. 262з ТЗ, договорът за преобразуване имал действие от момента на сключването му за всяко от преобразуващите се и приемащите дружества. Видно било от публикувания по партидата на „Б.П.Б.” АД /заличен търговец/ в търговския регистър План за преобразуване, подписан на 11.02.2019 год., че в чл. 11.3.1 и сл. била заложена волята на страните по плана – по силата на отделянето банката ще прехвърли на новоучреденото дружество всички неуредени вземания и висящи задължения възникнали по повод прехвърляните „...материални активи...”, каквито по своята същност била правата на собственост върху недвижими имоти, в настоящия случай – самостоятелни обекти от сграда в режим на етажна собственост. Недвусмислено и ясно било вменено задължението на частния правоприемник „П.н.и.“ ЕООД да поеме задълженията по отношение на правата на собственост върху недвижими имущество, преминаващи в неговия патримониум. По въпроса към кой момент било възникнало задължението за заплащане на дължимата на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС сумата от 13 251.76 лв. правилно СРС бил приел, че задължението било възникнало преди преобразуването. Претендират и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата /евентуален ответник в исковото производство/ „Юробанк България“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че на 21.02.2019 г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията бил обявен планът за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ. Чл. 11 от плана за преобразуване съдържал описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на „Б.П.Б.“АД, които преминавали към новоучреденото дружество „П.н.и.“ ЕООД. Съгласно т. 11.1.1, в резултат на отделянето към новоучреденото дружество били прехвърлени недвижимите имоти, описани в Приложение 11.1.2. към плана. Всички апартаменти, посочени в исковата молба, находящи се в сграда „П.П.“, к.к. „Св. Константин и Елена“, гр. Варна, били изброени в това Приложение 11.1.2. и собствеността върху тях била преминала от „Б.П.Б.“ АД върху отделеното дружество „П.н.и.“ ЕООД с вписването на преобразуването в Търговския регистър на 02.05.2019 год., съгласно чл. 263и, ал. 5 ТЗ. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че задължението към етажната собственост на сграда „П.П.“ за внасяне на годишна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ на общите части на сградата за 2019 год. било включено в задълженията на преобразуващото се дружество „Б.П.Б.“ АД, които съгласно Плана за преобразуване преминавали върху новоучреденото такова „П.н.и.“ ЕООД, по силата на чл. 11.3.1. от Плана за преобразуване. В чл. 11.3.1. от Плана за преобразуване се съдържало изброяване на задължения, което видно от използвания израз „включително, но не само“, било примерно, а не изчерпателно. Процесните задължения представлявали „висящо задължение, възникнало по повод прехвърляните ОНС“ по смисъла на чл. 11.3.1. от Плана за преобразуване. По своята същност това било задължение за необходими разноски, което следва собствеността на апартаментите /арг. чл. 41 ЗС/. Създаването на Фонд „Ремонт и обновяване“ било задължение по закон /съгласно чл. 50 ЗУЕС/, а размерът на вноската, определена от общото събрание, обвързвала всички собственици. Следователно това задължение не се нуждае от изрично посочване в Плана за преобразуване. Изричното посочване на недвижимите имоти, намиращи се в обект в режим на етажна собственост, които се прехвърляли на новоучреденото дружество, било напълно достатъчно, а задължението за заплащане на необходимите разноски за поддръжка и обновяване на общите части следвало правото на собственост на тези обекти по силата на закона. Моментът на настъпване на изискуемостта на задълженията, свързани с отделените имоти, бил без значение с оглед действителната воля, изразена от преобразуващото се дружество в плана за преобразуване. Тя касаела абсолютно всички задължения, свързани с процесните апартаменти, без оглед на момента на изискуемостта им, да преминат в патримониума на новообразуваното дружество, освен тези, които по естеството си не можело да бъдат прехвърлени – данъци, имуществени санкции и др. подобни. Дори и в този случай новооучреденото дружество следвало да компенсира преобразуващото се дружество за плащането им – виж чл. 11.3.2. от Плана за преобразуване. Нещо повече, процесиите апартаменти били част от „изключваните активи“, както били дефинирани в договора за покупко-продажба на акции, сключен на 6.11.2018 год. между „Пиреос Банк С.А.“, регистрирано в Република Гърция, мажоритарен акционер на „Б.П.Б.“ АД, като продавач, и „Юробанк България“ АД, като купувач. В буква „С“ от преамбюла на Плана за преобразуване било посочено, че едно от условията за прехвърляне на акциите било отделянето от „Б.П.Б.“ АД на определени дружества и активи, наричани „изключваните дружества“ и „изключваните активи“. В буква „D“ от Преамбюла било посочено, че „изключваните активи“ обхващат всички обекти на недвижима собственост, придобити от „Б.П.Б.“ АД чрез принудително изпълнение върху предоставени от длъжници обезпечения до датата на приключване по договора за покупко-продажба на акции. Видно било от представените по делото справки от Службата по вписванията, че процесиите апартаменти, без изключение, били придобити от „Б.П.Б.“ АД през 2017 год. чрез постановление за възлагане по изпълнително дело с длъжник „П.П. Варна“ ЕООД. Следователно нямало никакво съмнение във волята, изразена от Съвета на директорите на „Б.П.Б.“ АД в Плана за преобразуване, те да бъдат отделени от имуществото на банката. А нямало как правото на собственост да бъде отделено от имуществото на банката, без с него да бъдат отделени и присъщите му по силата на ЗС разноски. В тази връзка следвало да се имат предвид Решение № 18 от 02.03.2017 год. на ВКС по гр.дело № 2870/2016 год., ІІІ г. о., ГК и Решение № 81 от 09.07.2012 год. на ВКС по т. дело № 940/2011 год., І т. о., ТК. Неотносими към предмета на спора били доводите на жалбоподателя, че срокът за изпълнение на процесните задължения бил определен на 15.04.2021 год., т.е. нямало как те да са предмет на Плана за преобразуване. ЗУЕС въвеждал специално правило за изпълнението на решенията на общото събрание на етажната собственост, което дерогирало приложението на ЗЗД. Чл. 38, ал. 1 ЗУЕС предвиждал, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Изискуемостта на задължението не настъпвала с изтичането на срока, посочен в поканата, а настъпвал с изтичането на срока по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, освен ако в самото решение не било посочено друго. Но дори и изискуемостта на вземането действително да настъпвало след покана, то тогава на още по-голямо основание единствен длъжник по него било „П.н.и.“ ЕООД. Възражението за нищожност на клаузата на чл. 11.3.1 от Плана за преобразуване било неоснователно, тъй като нямало противоречие със закона поради липса на точно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминавали към всяко новоучредено дружество. Преценката дали било удовлетворено това изискване на закона следвало да се направи спрямо цялостното съдържание на Плана за преобразуване, ведно с неговите приложения, а не спрямо съдържанието на една клауза. Клаузата на чл.11.3.1 била действителна и нейното съдържание било ясно. А дори и да се приемело, че не е достатъчно ясна, тълкуването й във връзка с другите клаузи, давало достатъчно сигурност каква е била волята на преобразуващото се дружество. Освен това възражението на нищожност правило било счетено от СРС за процесуално недопустимо – твърденият порок следвало да бъде релевиран чрез установителен иск за недействителност на преобразуването по чл. 263о, ал. 1, т. 2 ТЗ в предвидения в чл. 263о, ал. 3 от ТЗ преклузивен срок – най-късно до датата на преобразуването. На следващо място сочи, че нямало правни основания да се приеме, че задължението към етажната собственост за заплащане на годишна вноска за 2019 год. за Фонд „Ремонт и обновяване“ в едната си част било дължимо от „П.н.и.“ ЕООД, а в друга част – от друг правен субект. Претендираните с исковата молба 13 251.76 лв. били част от едно задължение в размер 39 755.27 лв. Жалбоподателят бил заплатило само част от него в размер 26 503.51 лв., с възражението, че останалата част от 13 251.76 лв. била дължима за период, когато той не бил собственик на имотите. Самото задължение обаче било определено за цялата година, а не месечно; ставало изискуемо наведнъж в целия си размер. Граматическото тълкуване на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС сочело, че вноската на всеки собственик е една, независимо колко обекта в етажната собственост има този собственик. Вноските били толкова, колкото били собствениците, а не колкото били обектите. В патримониума на „Б.П.Б.“ АД към момента на отделянето имало задължение за една вноска към Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 39 755.27 лв., определена за цялата 2019 год. С плана за преобразуване задължението за тази вноска било прехвърлено в цялост към „П.н.и.“ ЕООД. Това не зависело от волята на „П.н.и.“ ЕООД, а зависело изцяло от волята на преобразуващото се дружество, което било решило какви активи и пасиви да му прехвърли. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното: Предявени е за разглеждане искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС срещу „С.П.“ ЕООД /с предишно наименование „П.н.и.“ ЕООД/ – предпочитан ответник и срещу „Юробанк България“ АД – евентуален ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: В разглеждания случай е безспорно по делото, че на 06.08.2018 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което е било взето решение за създаването на фонд „Ремонт и обновяване“ и за определянето на парични вноски за 2019 год. – по 84.87 евро за кв. м. от притежаваните от всеки етажен собственик идеални части от общите части на сградата. Несъмнено е също така, че процесните апартаменти са били придобити от „Б.П.Б.“ АД /вече заличен търговец/, като с вписването на 02.05.2019 год. на преобразуването на дружеството чрез отделяне по чл. 263г, ал. 1 ТЗ е възникнало новоучреденото дружество „П.н.и.“ ЕООД, върху което съответно е преминало и правото на собственост върху процесните апартаменти – виж чл. 263и, ал. 1 и 4 ТЗ и чл. 11.1.2 от Плана за преобразуване и приложението към него /„Недвижимите имоти“/. Дължимите парични вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за тези имоти за периода от 01.01.2019 год. до 01.05.2019 год. възлизат на 13 251.76 лв. Единственият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали главният ответник е пасивно материално легитимиран по спора, респ. дали по силата на преобразуването чрез отделяне върху новоучреденото дружество са преминали и задълженията за заплащането на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. На първо място настоящият съдебен състав намира, че възражението за недействителност на клаузата на чл.11.3.1 от Плана за преобразуване не подлежи на разглеждане, тъй като такова може да бъде релевирано най-късно до датата на преобразуването, съгласно нормата на чл. 263о, ал. 3 ТЗ, както обосновано е приел и СРС. На следващо място следва да се посочи, че законът определя, че обект на правоприемство при преобразуване на търговските дружества е имуществото на преобразуващото се дружество. При отделяне правоприемството е частно и настъпва по силата на закона, със завършване на фактическия състав на преобразуването, т.е. с вписването му в търговския регистър. При този вид преобразуване, имуществото на преобразуващото се дружество се разпределя между него и новоучредените/приемащите дружества, но за разлика от разделянето при отделяне обект на правоприемство е само част от имуществото на преобразуващото се дружество. За разлика от вливането и сливането, при които правоприемството по дефиниция е общо и правоприемникът е един, поради което не се изисква правата и задълженията да се описват и разпределят, при разделянето и отделянето това е задължително, тъй като трябва да се посочи имуществото, което преминава към поне едно дружество-правоприемник /в хипотеза на отделяне/. Разпоредбите на чл. 263и, ал. 3 и чл. 263л, ал. 2 ТЗ са относими само към разделянето и не се прилагат при преобразуване чрез отделяне. При такава хипотеза се приема, че неразпределеното имущество остава за преобразуващото се дружество /виж Решение № 81 от 09.07.2012 год. на ВКС по т.дело № 940/2011 год., І т. о., ТК/. В разглеждания случай, както вече бе посочено, правото на собственост по отношение на процесните недвижими имоти е било разпределено с Плана за преобразуване на „П.н.и.“ ЕООД. В т. 11.3.1 от Плана е предвидено, че по силата на отделянето „Б.П.Б.“ АД ще прехвърли на новоучреденото дружество „П.н.и.“ ЕООД/ всички неуредени вземания и висящо задължения, възникнали по повод прехвърлените обекти на недвижима собственост /ОНС/, дялове в дъщерни дружества и материални активи, прехвърляни договори и спорове, като в чл. 11.3.1.1 – 11.3.1.6 се съдържа конкретно изброяване. Планът за преобразуване, съдържащ волеизявления, които пораждат, погасяват и преобразуват права, трябва да се тълкува съобразно правилата, съдържащи се в чл. 20 ЗЗД, което означава, че следва да бъде извлечена действителната воля на съставителите, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се тълкува в смисъла, които произтича от плана за преобразуване, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Въз основа на осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на процесния План за преобразуване, в т.ч. на т. 11.3.1, настоящият съдебен състав приема, че вещните права върху процесните недвижими имоти са били прехвърлени ведно с породените облигационни права и задължения, свързани с тези имоти, който извод на първо място следва от употребения в обсъжданата клауза израз в този насока, на второ място – от граматическото и логическото й тълкуване – в същата се съдържа неизчерпателно изброяване на неуредени вземания и висящи задължения, предвид използваното словосъчетание „включително, но не само: “ и на трето място – от смисъла на преобразуването – новоучреденото дружество да поеме управлението на имотите с необходимите за целта разходи и ползи от тях /виж и Решение № 18 от 02.03.2017 год. на ВКС по гр.дело № 2870/2016 год., ІІІ г. о., ГК, на което се позовава евентуалният ответник/. Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски. В ЗУЕС е предвидено, че във всяка сграда в режим на етажна собственост се създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от: 1/ ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и 2/ други източници – чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. Следователно за собствениците на самостоятелните обекти в процесната сграда са възникнали ежемесечни задължения за заплащане на вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ – чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС. Въззивният съд приема, че вноските за периода от 01.01.2019 год. до 01.05.2019 год. представляват висящи задължения по смисъла на т. 11.3.1, като същите са били разпределени на жалбоподателя /предпочитания ответник/, което съответно обуславя и пасивната му материална легитимация по спора и основателността на релевираните претенции, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно. По отношение на разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищците действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 592.66 лв. Предвид изложените съображения, съдът