Решение № 145 от 17.10.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 334/2025 г.

Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. С Решение № 249 от 17.07.2025 г. по ЧНД № 1471/2025 г. Пловдивският окръжен съд е признал по реда на чл.32 от ЗПИИРКОРНФС, Решение № BHRO/924130288417/24 от 26.10.2024г., постановено от несъдебен /полицейски/ орган на Република А. – Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, влязло в сила от 06.02.2025г., с което на българския гражданин А. К. О., ЕГН: ••••••••••, роден на 25.04.1982г., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „К.“ № •• за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата му е наложена финансова санкция в размер на 355 евро с левова равностойност 361, 82 лева по курса на БНБ към деня на постановяване на решението и е изпратил решението на ТД на НАП – П. за изпълнение. Недоволен от решението е останал адв. Х. К. – служебен защитник на А. О., който го е обжалвал с искане да бъде отменено. На първо място намира, че същото е незаконосъобразно, защото О. е бил нередовно призован, въпреки което е даден ход на делото, като е нарушено правото му на защита. Действително според чл.16, ал.2, не е задължително явяването на лицето, но това касае случаите, когато е редовно призовано. На второ място, не е изпълнено императивното изискване в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, а именно да се провери, дали лицето притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Р. България. Видно от постъпилата по делото информация лицето пребивава трайно в чужбина и се прибира в България веднъж на 4 – 5 години. Не се оспорва, че лицето е български гражданин и има постоянен адрес на територията на Р. България, но същевременно живее трайно в чужбина. Затова се иска отмяната на решението на окръжния съд и да не бъде признато за изпълнение решението за налагане на финансова санкция, издадено въз основа на решение на полицейски орган от Р. А.. За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пловдив, но не е взето отношение. Засегнатото лице А. О. не се явява, нередовно призован. Изискани са справки от НБДН за постоянния му адрес по местоживеене и ОД на МВР – П. за задгранични пътувания, като от докладната записка на РД „Охрана“ е видно, че същият не е открит на последния му известен адрес по местоживеене в гр. П., тъй като е отишъл да работа в Г.. За него се явява като служебен защитник – адв. К. от АК – Пловдив, който иска по изложените съображения в жалбата да се отмени решението на окръжния съд като незаконосъобразно и необосновано. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди решението на окръжния съд. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съдържащо всички реквизити, съгласно Приложение №2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено с надлежен превод на български език. То е издадено от компетентен несъдебен /полицейски/ орган на държава – членка на Европейския съюз – Република А., а именно от Bezirkshauptmannschaft Linz-Land Bonnen & Transacties Transactiemod и е влязло в сила от 06.02.2025г. От решението е видно, че финансовата санкция в размер на 185 евро /180 евро глоба и 5 евро разноски/ е наложена спрямо българския гражданин А. К. О. за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като на 25.08.2024г. в 00: 54 часа в Asten, на км. 159, 807 от АМ А1 като собственик на МПС е превишил разрешената скорост с 45 км/ч., защото при ограничение на скоростта от 100 км/ч. се е движил със 145 км/ч. Горепосоченото нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява административно нарушение, което съгласно правото на издалата решението за налагането на финансова санкция държава, се санкционира от §30 от австрийския Правилник за движение по пътищата и Закон за опазване на въздуха от вредни емисии. В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за административно нарушение по правилата за движение по пътищата, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция. Налице са формалните предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е представено като заверен препис и е преведено надлежно на български език, като отговаря на образеца по приложенията към закона. Безспорно, компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението е Пловдивският окръжен съд, тъй като засегнатото лице има обичайно пребиваване, в гр. П., ул. „К.“ № ••, съобразно чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. По делото е установено, че лицето не е редовно призовавано на адреса, посочен в удостоверението, тъй като не е открито, но същият не е променян, като О. ежегодно се прибира и заминава /последно излязъл от РБ на 24.08.2024г./, т.е. след извършване на деянието продължава да има трайна връзка от личен характер с това място по местоживеене. В тази връзка е изискана от НБД „Население“ допълнителна информация за актуалния му адрес по местоживеене и сектор „БДС“ при ОД на МВР – П. за задгранични пътувания. Така се достига до заключението за неговото обичайно местопребиваване на територията на Р. България и че се касае именно за същото лице. Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на парична глоба е постановено в административно-наказателно производство в държава-членка на ЕС и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство. Налице са и условията на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, като в удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, т.е. не се изисква двойна наказуемост. А съгласно ал.3 от същия текст, както вече се упомена, засегнатото лице има местоживеене на територията на Р. България. Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Удостоверението съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на съдържанието на решението. Представеното за признаване и изпълнение решение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице А. О. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова санкция. Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл, съгласно австрийското и българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение. Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция е над фиксирания праг от 70 евро. Проверени са условията по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС, като е установено, че производството по издаване на решението е било писмено, посочено е, че в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено лично на 22.01.2025г. за правото и срока за обжалване на решението, като не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Няма представени доказателства за пълното или частично изпълнение на санкцията, съгласно чл.33 от ЗПИИРКОРНФС. Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро, съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил вярно нейния размер като равностойност в български лева по фиксирания курс на БНБ към деня на постановяване на решението от 361, 82 лева. Неправилно, обаче в диспозитива на решението на окръжния съд е посочено, че дължимата сума за заплащане е в размер на 355 евро, вместо действително посочената в решението на молещата държава от 185 евро, съобразно нейната вярна левова равностойност, като последното изисква изменението на съдебния акт единствено в тази му част. Съгласно чл.42 от ЗПИИРКОРНФС, така определената сума следва да остане в приход за бюджета на Република България, като изпълняваща решението държава, като е приложена разпоредбата на чл.22, ал.1 от същия закон с уведомяване на ТД на НАП – П. Съобразено е от съда и предвиденото в чл.24 от ЗПИИРКОРНФС, задължение за уведомяване на компетентния орган от издаващата държава за признаване и приключване изпълнението на решението. Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се измени решението на окръжния съд единствено в частта за размера на посочената финансова санкция в евро. Ето защо съдът и