Решение № 53 от 28.4.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 218/2024 г.

С Присъда № 12/05.03.2024 г., постановена по НОХД № 62/2023 г. от Окръжен съд – Русе подсъдимият А. Д. П. е признат за виновен в това, че в периода 04- 06.02.2020 г. в гр. Русе в качеството си на длъжностно лице - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна, отдел „Ревизии“ поискал от Г. Я. Е. дар - парична сума в размер на 5 000 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, като не събере доказателства в хода на извършваната данъчна ревизия на „Теди 2013“ ЕООД - Русе, че Г. Я. Е. извършва търговска дейност от името на „Теди 2013“ ЕООД, без да е бил упълномощен за това от управителя на дружеството, с цел да не декларира данъчни задължения от извършваната от „Табун“ ЕООД - Русе с управител Г. Я. Е. търговска дейност, за което следвало да докладва на Началника на Отдел „Селекция“ при ТД на НАП - Варна, с оглед преценка за извършване на данъчна ревизия на дружеството „Табун“ ЕООД - Русе, съгласно т. V „Преки задължения“ от длъжностната си характеристика на „Главен инспектор по приходите“ в НАП - Варна да „регистрира индикации за установени данъчни и осигурителни измами“, както и рискове от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство“, както и съгласно т. V „Преки задължения“ от длъжностната си характеристика на „Главен инспектор по приходите“ в НАП - Варна да „направи предложение за спиране на ревизията, при установяване на наличието на съответните обстоятелства“ по чл. 34, ал. 2 ДОПК, когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор, като след приключване на наказателното производството материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 36 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. На подсъдимия П. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и наказания лишаване от право да заема държавна длъжност в данъчната администрация на Р.България за срок от една година и лишаване от право да упражнява професия свързана с осъществяване на данъчен, финансов и осигурителен контрол за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато при изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А. П. е бил задържан под стража, считано от 14.07.2020 година, както и подсъдимият А. П. е осъден да заплати направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия А. Д. П., чрез упълномощения му защитник адвокат В. К.. Наведено е оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, която е постановена при съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалното право, както и при явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се отмени присъда, като бъде върнато делото за ново разглеждане на първата инстанция. Алтернативно е иска отмяна на присъдата, като подсъдимият А. П. бъде оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Подадено е допълнително изложение към въззивната жалба от адвокат К., като защитник на подсъдимия А. П.. Изложени са подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Подадени са писмени бележки и съображения относно ревизионното производство на „Теди 2013“ ЕООД от А. П. чрез защитника му адвокат В. К.. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва подадената жалба и писмените бележки към нея. Счита, че са неоснователни и не могат да доведат до промяна в положението на подсъдимия както в посока на понасянето на наказателна отговорност, така и по отношение размера на наложеното наказание. Излага подробни съображения и предлага да се потвърди присъдата на ОС- Русе, а жалбата да се остави без уважение. Адвокат В. К. като защитник на подсъдимия А. П. поддържа жалбата и допълнително становище към нея. Счита, че обвинението е съставено при съществено процесуално противоречие и в противоречие с процесуалните правила, поради което пречело на адекватната защита на подсъдимия П.. На следващо място защитника намира, че не са доказани обстоятелствата, които се твърди в обвинението да са извършени като бездействие от П.. Излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли присъдата на Окръжния съд да бъде отменена и подсъдимия А. П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В правото си на последна дума подсъдимият А.ов Д. П. моли да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление. Въззивният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното: Подадената жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка се констатира, че първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт. Спазен е процесуалния ред при събирането и оценката на доказателствата, гарантиращ тяхната годност. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Въззивният състав, след като извърши и собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, възприема следната фактическа обстановка: Подсъдимият А. Д. П. е български гражданин. Същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна. Има завършено висше образование. Подсъдимият работи в НАП- Варна. Същият не е женен. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. С трудов договор № 2214/03.04.1995 г. подсъдимият А. П. бил назначен на длъжност „данъчен инспектор“ в ТДУ – Варна. Със Заповед № 569/18.05.2009 г. бил назначен на длъжност „Главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Варна, Дирекция „Контрол“, отдел „Контролна дейност“, сектор „Ревизии и проверки“. В този сектор били обособени два ревизиращи екипа, които били с по един ръководител на всеки от тях. Подсъдимият П. изпълнявал функциите на ръководител на единия от ревизиращите екипи и като такъв бил ръководител на ревизии на територията на цяла Североизточна България, включително и на територията на гр.Русе. В длъжностната характеристика на заеманата от подсъдимия длъжност „Главен инспектор по приходите“ влизало извършването на ревизии и проверки съгласно установените процедури и инструкции и съобразно данъчно -осигурителното законодателство. В изпълнение на тези основни функции подсъдимият имал задължения да регистрира индикации за установени данъчни и осигурителни измами, както и при риск от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство, да предприема действия за уведомяване на прокуратурата, когато в хода на ревизията бъдат установени данни за извършено престъпление и да направи предложение за спиране на ревизията при установяване на такива обстоятелства при условията на чл.34, ал.2 от ДОПК. Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производството материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство. В изпълнение на задълженията на подсъдимия П. следвало да взема самостоятелни решения относно доказателствата, които се събират в хода на ревизионното производство, при мотивирането на ревизионния акт и необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки. Длъжностна характеристика му била връчена лично на 05.10.2018 г. Ревизиите и проверките се възлагали от св. М. М. в качеството му на Началник сектор „Ревизии и проверки“, като било автоматизирано разпределението на планираните ревизии. За целта била ползвана Информационна система „Контрол“. Ревизиращият екип разполагал с възможност да инициира започването на ревизия на свързано лице. Това ставало с доклад до отдел „Селекция“, който разглеждал случая. При преценка, че следвало да се извърши ревизия или проверка, същата се разпределял чрез автоматизираната система на случаен принцип, според натовареността на екипите. Със Заповед № Р- 03001819006905-020-001/29.10.2019 г. на Началник Сектор М. М. била възложена на ревизиращ екип в състав от подсъдимия П. - ръководител и св. М. Р. - инспектор по приходите ревизия на „Теди 2013“ ЕООД гр.Русе с управител Е. Е. М.. Предметът на ревизията, включвала установяване задължения на дружеството по ЗКПО и ДДС. Впоследствие тази заповед била изменена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001819006905-020- 002/01.04.2020 г. Ревизираното дружество имало първоначална регистрация на 25.04.2012 г. със съдружници В. Т. В. и св. Т. К. К.. На 10.02.2014 г. било вписано прехвърляне на дружествените дялове от В. В. на св. К.. Дружеството било преобразувано в ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Т. К.. На 15.02.2017 г. в ТР било вписано прехвърляне на дружествените дялове от св. К. на Е. Е. М.. Последният към момента на възлагане на ревизията бил едноличен собственик на капитала и управител на „Теди 2013“ ЕООД. Адресът на ревизираното дружество по чл.8 от ДОПК бил в гр. Русе, бул. „Славянски“ № 15, а ЕКАФП било регистрирано и функционирало в търговски обект на ул. „Стоян Михайловски“ № 5 в гр.Русе. Там се намирал комплекс „Е.“, който бил в активите на Табун ЕООД с управител св.Г. Е.. Предходната регистрация по ЗДДС на „Теди 2013“ ЕООД гр.Русе била служебно прекратена на 04.07.2017 г., поради наличие на обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. През 2018 г. дружеството достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, но не подало заявление за такава регистрация. Имало издадени фактури за наем от „Табун“ ЕООД гр.Русе, по които „Теди 2013“ ЕООД гр. Русе било получател. По предварителна информация, събрана от отдел „Селекция“ в ТД на НАП – Варна, било установено, че от фискално устройство на ревизираното дружество, свързано с ТД на НАП – Варна се получавала информация за реализиран оборот, която не била обобщавана в месечни справки - декларации по ЗДДС, въпреки че били издавани данъчни фактури, по които получателите търговци упражнявали правото си на данъчен кредит. от ревизираното дружество не са били подавани данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г., както и справки - декларации по ЗДДС. Предварителните данни били отразени в изготвената от Отдел „Селекция“ Работна карта № С-03001819048127 /28.10.2019 г., която била на разположение на ревизиращия екип, чиито ръководител бил подсъдимия П.. В хода на ревизията била събрана информация, че едноличният собственик на капитала на „Теди 2013“ ЕООД гр.Русе и негов управител Е. Е. М. страдал от психично заболяване - мултиинфарктна деменция, лека степен на умствена изостаналост, вследствие на хронична алкохолна интоксикация, както и бил лекуван в психиатрично заведение. С решение на ТЕЛК му била определена 50% трайно намалена работоспособност. Имало данни, че Е. М. бил управител и едноличен собственик на капитала на множество други ЮЛ. По данни от информационния програмен масив на НАП в раздел „Фискални устройства с дистанционна връзка били установени реализирани обороти, представляващи облагаеми доставки от действащия ЕКАФП на „Теди 2013“ ЕООД, които за 2016 г. били в размер на 33 838.42 лв., за 2017 г. - 17700.97 лв. и за 2018 г. - 68 045.71 лв. Според данните от информационния масив на НАП „ИСК“, в дневниците за продажби на дружеството за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. били вписани доставки към други търговци. На 02.12.2019 г. подсъдимият П. и св.Р. пристигнали в гр.Русе за извършване на данъчната ревизия. Посетили адреса на управление на „Теди 2013“ ЕООД в гр.Русе, ул. „Славянски“ № 15, за да връчат заповедта за ревизията. На мястото установили, че там се помещавал магазин за дрехи втора употреба на друго юридическо лице, като нямало представител на „Теди 2013“ ЕООД или лице за контакти на този адрес. На 03.12.2019 г. подсъдимият и св.Р. посетили в гр.Русе, ул. „Стоян Михайловски“ № 5. На този адрес било регистрирано фискалното устройство на „Теди 2013“ ЕООД. Там бил разположен Комплекс „Е.“, състоящ се от автомивка, вулканизатор, кафе-бар и магазин. Подсъдимият П. влязъл в заведението, където се намирала една служителка. Първият я помолил да повика управителя. Служителката позвънила по телефон. В заведението влязъл св. Г. Е., който бил управител на „Табун“ ЕООД гр.Русе Двамата с подсъдимия се познавали, тъй като през 2014 г. П. участвал в ревизиращ екип, който извършил ревизия на това дружество. Подсъдимият обяснил на св. Е., че извършвал ревизия на „Теди 2013“ ЕООД и се интересувал къде се намира офиса му. Св. Е. представил на ревизиращия екип договори, с които били отдадени под наем търговски помещения в комплекса от „Табун“ ЕООД на „Теди 2013“ ЕООД, както и три трудови договора, сключени между последното дружество с три физически лица. През месец януари 2020 г. подсъдимият П. отново посетил комплекс „Е.“ в гр.Русе, където се срещнали със св. Е.. Първият казал на последния, че на адреса на комплекса имало действащо фискално устройство на „Теди 2013“ ЕООД, което отчитало продажби, но не били подавани данъчни декларации. Св. Е. отговорил, че няма нищо общо с това дружество. Представляваното от него „Табун“ ЕООД било отдало под наем на „Теди 2013“ ЕООД автомивката, вулканизатора, кафе -бара и магазина, които били част от Комплекс „Е.“. Подсъдимият заявил на свидетеля, че щял да докаже връзка между него и „Теди 2013“ ЕООД. Първият посочил, че имало нов чл.122 ДОПК, поради което можел да докаже връзката на Е. с „Теди 2013“ ЕООД, както и че той се бил облагодетелствал от това дружество, тъй като осъществявал търговската си дейност чрез него, за да не декларирал приходите си. Подсъдимият заявил, че може да изпрати Икономическа полиция и БОП, както и че ще събере данни, че Г. Е. бил свързан с „Теди 2013“ ЕООД. Преди да си тръгне подсъдимият П. му казал да си помисли какво ще правят. През периода от 04- 06.02.2020 г. подсъдимият П. и св. М. Р. били командировани в гр.Русе и други населени места в тази област за извършването на данъчни ревизии на няколко търговски дружества, сред които и „Теди 2013“ ЕООД. Двамата пристигнали в града и отново посетили Комплекс „Е.“, където се срещнали със св. Е.. Подсъдимият и св.Р. поискали да осъществят контакт с управителя на „Теди 2013“ ЕООД. Св. Е. им обяснил, че няма връзка с него. След това св. Е. и подсъдимия П. продължили да разговарят. На излизане от заведението последният се обърнал към първия и му заявил, че трябва да даде 10 000 лева, за да насочел ревизията на „Теди 2013“ ЕООД и актовете, които ще се съставели на това дружество към действителния му собственик, а не към него. Подсъдимият казал, че вече нямало да идва в гр.Русе, а щял да ходи до гр.Шумен по повод на друга ревизия. Първият предложил на св. Е. да го намери в гр.Шумен, където да му дадял сумата от 10 000 лв. Подсъдимият му казал да поддържа връзка със св.А. П., с когото и двамата се познавали. Св. П. бил счетоводител и обслужвал от години част от дружествата на Е., както и имал служебни контакти и много добри отношения с подсъдимия. След това двамата със св. Р. си тръгнали. Св. Е. споделил тази информация със свои познати, които го съветвали да уведоми органите на МВР за поискания му подкуп. На 26.02.2020 г. първият се явил в Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР- Русе и разказал за случилото се. Представил видеозаписи от камера за видеонаблюдение, инсталирана в Комплекс „Е.“, на които били заснети посещенията на подсъдимия П. там. Снети били писмени обяснения от св. Е. и била извършена предварителна полицейска проверка. На 26.02.2020 г. в Окръжна прокуратура -Русе било образувано досъдебното производство. Инициирана била и разрешена експлоатация на СРС, като били използвани наблюдение, проследяване, белязване и подслушване на мобилните телефони на подсъдимия П. и св. Е.. На 05.03.2020 г. св. Е. се обадил на подсъдимия П.. Последният попитал първия защо се криел, тъй като били имали уговорка. В отговор св. Е. обяснил, че не е успял да се срещне със св. П.. На 10.03.2020 г. по искане на ревизиращите служители били предоставени от „Табун“ ЕООД два договора за наем от 01.12.2014 г. и от 22.02.2017 г., въз основа на които били отдадени под наем на „Теди 2013“ ЕООД автомивка, вулканизатор, кафе- бара и магазин, които били част от Комплекс „Е.“. Постъпили писмени обяснения от св. Е., който посочил, че при първия договор управител на „Теди 2013“ЕООД била св.Т. К., а при втория бил управител Е. М.. На 11.03.2020 г. били проведени два телефонни разговора между подсъдимия А. П. на св. М. Р.. Двамата разговаряли за извършваната ревизия на „Теди 2013“ ЕООД. Във втория разговор подсъдимият и св. Р. продължили да обсъждат ревизия, като коментирали в какво качество св. Е. стоял по цял ден в комплекса, където работело друго дружество. Подсъдимият П. казал, че не го били хванали и документирали, че той лично работи там, но това не било проблем. Двамата със св. Р. решили да изискат допълнителна информация от счетоводителката на „Табун“ ЕООД. На 12.03.2020 г. подсъдимият П. се обадил на св. Г. Е., като го попитал дали се бил видял с когото трябва. Вторият отговорил отрицателно, като двамата разменили реплики дали подсъдимият няма да пътува към Русе. Последният отговорил отрицателно, но дал указания на св. Е. да контактува със св. П., да отидел до офиса му, за да се приключвали нещата. Подсъдимият казал, че за всичко над 3 000 лв. прокурорите чакали да ги уведомят. Св. Е. отново посочил, че дружеството не е негово, но подсъдимият му отговорил, че вече три пъти са ги изговорили нещата. П. настоял Г. Е. да се свържел със св. П. или лично да дойдел до Варна, защото вече трябвало да вървят към приключване. На 02.04.2020 г. св. Г. Е. отишъл в офиса на св. А. П. и му обяснил, че бил имал затруднения да събере цялата сума, която му поискал А. П.. Първият помолил втория да се обади на подсъдимия и да го помоли да намали сумата на половина. Св. П. провел разговор с подсъдимия П. и му предал молбата на св. Е.. На 03.04.2020 г. св. Г. Е. се обадил на подсъдимия П.. Първият казал на втория, че се бил срещнал със св. П., който трябвало да разговаря с него, но не разбрал какво е станало. П. отговорил, че нямало проблем за това, за което били говорили. Казал му: „Да ….както сме се разбрали. Действаме. Само намерете начин да влезете във Варна“. Св. Е. попитал как да се организирали нещата. Подсъдимият му отвърнал, че трябвало да поддържа връзка със св. П.. На 10.04.2020 г. св. А. П. разговарял със св. Г. Е.. Последният обяснил, че имал финансови затруднения и не можел да събере парите. На 21.05.2020 г. бил изготвен ревизионният доклад, в който било констатирано, че „Теди 2013“ ЕООД осъществявало търговска дейност и реализирало значителни приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., но не подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, не декларирало корпоративен данък за внасяне, както и не бил внесен такъв. В ревизионния доклад било посочено, че за ревизирания период от 01.02.2017 г. - 31.07.2017 г. „Теди 2013“ ЕООД не подавало справки-декларации по ЗДДС, но издавало фактури по облагаеми доставки, които не били отразени в дневниците му за продажби, но били отразени в дневниците за покупки на получателите търговци. На същата дата подсъдимият П. за пореден път се обадил на св. Е. и му казал, че вече се били ориентирали към приключване, но все още двамата не се били видели. Св. Е. попитал как да го направят. Подсъдимият П. настоявал, че трябвало да се чуе със св. П.. На 07.06.2020 г. подсъдимият П. отново се обадил на св. Г. Е.. В разговора последният казал, че се бил срещнал със св. П., но нищо не станало. Подсъдимият П. му напомнил, че му бил сложил чатала на врата, тъй като била постъпила информация, която не била в негова полза, за това трябвало да приключват по бързо и да забравят. За пореден път му повторил, че трябвало да се свърже със св. П.. На 10.06.2020 г. св. Г. Е. се обадил на подсъдимия П. и го попитал може ли да даде 5000 лв. на два пъти. П. се ядосал и го попитал: „така ли се говори?“. Св. Е. обяснил, че не може да събере парите. Подсъдимият отговорил, че може да се довери на св. П.. На 06.07.2020 г. подсъдимият отново се обадил на св. Г. Е., като питал: „Какво става, бе човек?..“. Първият настоявал св. Е. да осъществи връзка със св. П.. Св. Е. попитал подсъдимия дали нямало да идва в гр. Русе. Последният отговорил, че дори и да идвал не искал да имат директен контакт, както и че едва удържал нещата. На 08.07.2020 г. бил издаден Ревизионен акт № 03001819006905, с който била приключена данъчната ревизия на „Теди 2013“ ЕООД гр.Русе. Установените данъчни задължения били в общ размер на 17 315.75 лв. От тях били определени задължения за довнасяне от 14 208.13 лв. и 3 107.62 лв. лихви. От тях ДДС бил в размер на 2 249.62 лв. и 697.15 лв. лихви, както и корпоративен данък в размер на 11 958.51 лв. и 2410.47 лв. лихви. На 10.07.2020 г. подсъдимият П. се обадил на св. Е., като го питал: „Какво направи, бе човек?....“. Св. Е. твърдял, че нямал връзка със св. П., като се интересувал кога подсъдимия щял да идва в гр. Русе. Последният му отговорил отрицателно, тъй като бил зле с командировките. Подсъдимият искал св. Е. да измислел вариант и да намерел някой, който да дойдел до Варна. На 13.07.2020 г. подсъдимият А. П. отново се обадил на св. Е.. Двама обсъждали възможността за среща по средата между Русе и Варна, която да се осъществяла на следващия ден. По - късно същия ден подсъдимият се обадил и на св. Р., като й споделил, че имал две идеи. Според първата, негова позната златарка от гр. Русе щяла да вземе парите от св. Г. Е.. Втората идея била Е. да му ги пуснел по Еконт, но ако се разровели, щяло да се види, че някой му пращал нещо. Св. Р. отговорила, че била много добра идеята с познатата от Русе. Вечерта на 13.07.2020 г. подсъдимият А. П. се обадил на св. Д. Д., като искал от нея да му свърши една услуга. Първият обяснил, че има конфликт с един човек, който бил собственик на сервиз „Е.“ в Русе. Подсъдимият поискал съдействие от св. Д. да се свържела по телефона с този човек, от когото трябвало да вземе 5 килограма ябълки, които нямало как да стигнат до него. Попитал я дали може да бъдат оставени при нея. Подсъдимият обяснил на св. Д., че имало предложение Е. да тръгне от Русе, а той от Варна и двамата да се срещнат някъде по средата, за да си предадат ябълките, но се притеснявал да не му се кроял номер. Св. Д. се съгласила да му съдейства. Същата вечер подсъдимият П. се обадил на св. Г. Е., като му обяснил, че ще го потърси една жена, която щяла да вземе от него едни плодове. Първият дал указания на втория да се видят с жената на следващия ден, за да приключат нещата. Подсъдимият уточнил, че говорили последно за „5 килограма ябълки“, след което всичко приключвало. Св. Е. потвърдил, че ще ги даде, за да няма проблеми. След този разговор подсъдимият отново се обадил на св. Д.. Обяснил й, че трябва на следващия ден да вземе ябълките, както и че сервиза на Е. се намирал на пътя за телевизионната кула. Св. Д. трябвало да се обади на св. Е., за да се разберат двамата и тя да вземе 5 килограма ябълки. За услугата подсъдимият й предложил половин килограм от тях. Св. Д. била сигурна, че това което трябвало да вземе не били ябълки. Подсъдимият й изпратил текстово съобщение с телефонния номер на св.Е.. На 14.07.2020 г. св. Д. позвънила два пъти от скрит номер на св. Е., който не отговорил. При третото позвъняване, св. Е. се обадил, като повтарял „ало“, „ало“. Св. Д. решила, че има технически проблем и прекъснала връзката. Впоследствие отново позвънила, но св. Е. не й отговорил. Св. Д. разговаряла с подсъдимия, като му казала, че не иска да се занимава с тези неща. Последният й отговорил, че той щял да се свърже с човека и щял да намери начин да се оправят с него. Подсъдимият П. се обадил на св. Е. и го попитал дали не му кроял номера. Вторият отговорил, че няма такова нещо и обяснил защо не се била осъществила връзката по телефона със св. Д. Д.. На 14.07.2020 г. св. Г. Е. се обадил на подсъдимия, като го попитал какво е станало и защо никой не му се обаждал. Подсъдимият му отговорил, че дамата се била отказала, както и че той се бил отдръпнал, тъй като нямало нужда да поемал излишни рискове. Казал на св. Е. да прецени как да действа. Същият ден подсъдимият бил задържан от служители на МВР. В хода на досъдебното производство е назначена техническа експертиза, която изследвала предадените от св. Г. Е. видеозаписи от камерите за видеонаблюдение в заведението, намиращо се в Комплекс „Е.“, като вещото лице извело фотокадри, имащи отношение към предмета на делото. В хода на ДП са назначени и технически експертизи, които да изследват съдържанието на иззети от подсъдимия А. П. и св. М. Р. мобилни телефони и магнитни носители. От заключенията им се установява, че на същите липсва записана информация, която да представлява интерес за разследването. Така описаната фактическа обстановка напълно се извежда от събраните гласни, писмени и веществени доказателства. Това са показанията на разпитаните свидетели Г. Е., А. П., М. Р., Д. Д., Т. К., М. М., Иван Бакърджиев и В. Кутиев в хода на съдебното следствие, както и приобщените такива, дадени в ДП по реда на чл.281, ал.1 и ал.4, вр. ал.1 от НПК, дадените обяснения от подсъдимия, данните от протоколите за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за обиск на лице, за извършените огледи на веществени доказателства, придружени с фотоалбуми към тях, заключенията на изготвените техническите експертизи, както и множество документи и справки. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството и вината на подсъдимия. Този извод се налага от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал. За да обоснове решаващите си фактически констатации относно релевантните по делото обстоятелства са кредитирани с доверие показанията на свидетелите Г. Е., Д. Д., А. П. и М. Р., както и частично обясненията на подсъдимия А. П., депозирани в хода на съдебното следствие, а така също и изготвените ВДС от използвани СРС. В мотивите от първоинстанционния съд се акцентира на показанията от св. Г. Е., дадени в досъдебната фаза, които са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, както и на дадените такива в хода на съдебното производство. Същите са приети като логични и последователни, поради което са кредитирани с доверие, като въз основа на тях са изведени релевантните по делото факти. Правилно е отчетено от решаващия първостепенен съд, че показанията на св. Е. са основен доказателствен източник, от който се установява какво е било поведението на подсъдимия П., както и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние. Настоящият състав на въззивния съд счита, че законосъобразно са кредитирани от първата инстанция показанията на св. Г. Е.. При преценката на достоверността им правилно е отчетено, че възприетите и възпроизведени от него факти имат съществено значение за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване. Същите са категорично установени, като не се констатира да са в противоречие с останалите доказателствени източници. По делото липсват данни св. Е. да е заинтересован от изхода му, което да го мотивира да бъде недобросъвестен при излагане на сочените от него факти при проведените му разпити. Въззивният съд напълно споделя извода на първата инстанция, че показанията на св. Е. са подробни и последователни в изложението си. Същите не са изолирани, а напълно кореспондират с останалите гласни доказателствени източници. Това са показанията на св. Д. Д., св. А. П. и св. М. Р., както и с част от обясненията на подсъдимия П.. Обстоятелствата, които се сочат от св. Е., се потвърждават и от данните, които се установяват както от изготвените ВДС от експлоатация на СРС, а така също и от заключенията на изготвените технически експертизи / Протокол № 294 /22.04.2020 г. на л.2- 4 от папка 3 на ДП и Протокол № 978 /18.12.2023 г. на л.255 от НОХД № 62 /2023 г. на ОС Русе/. От първостепенния съд са изложени подробни съображения, които напълно се споделят от въззивния съд. От показанията на св. Е. се установяват както проведените между него и подсъдимия П. лични срещи и разговори, осъществената между тях телефонна комуникация и нейното съдържание, а така също проведените срещи и разговори между него и св. А. П.. По делото е категорично установено, че е била назначена данъчна ревизия на „Теди 2013“ ЕООД гр.Русе, на която за ръководител на ревизиращия екип е бил определен подсъдимия П.. При първото му посещение в гр.Русе последният се е срещнал със св. Е. в Комплекс „Е.“. Двамата са се познавали от предходна данъчна ревизия. Подсъдимият се е интересувал от ревизираното дружество „Теди 2013“ ЕООД. При следващата им среща първият е използвал фамилиарни изрази в обръщението си към св. Е., както и му е заявил, че щял да докаже наличието на връзка между него с ревизираното дружество „Теди 2013“ ЕООД, както и че той се е облагодетелствал, тъй като е осъществявал търговската си дейност от името на последното дружество, за да не декларира действителните си приходи. От подсъдимия са били отправени реплики към св. Е., че щял да изпрати Икономическа полиция и БОП, както и че щял да събере данни за връзката между представляваното от него дружество и „Теди 2013“ ЕООД. Преди да си тръгне първият е казал втория да си помисли какво ще правят. На следващо място по делото е категорично установено, че през периода 04- 06.02.2020 г. подсъдимият отново е посетил Комплекс „Е.“, където двамата са се срещнали със св. Е.. В проведения между тях разговор, първият директно му е заявил, че трябва да даде 10 000 лв., за да бъде насочена ревизията на „Теди 2013“ ЕООД и актовете, които ще бъдат съставени на това дружество, към действителния собственик, а не към дружеството, чийто управител е бил св. Е.. Подсъдимият му е казал, че нямало повече да идва в гр. Русе, поради което е трябвало да се срещнат в гр.Шумен, където е щял да извършва друга ревизия. Така посочените факти се установяват от показанията на св. Е., които не са голословни, а са подкрепени и от други доказателствени източници, които при съвкупната им преценка налагат несъмнен извод, че през инкриминирания период подсъдимият П. е поискал подкуп от него в качеството си на длъжностно лице - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна. В подкрепа на сочените факти от св. Е., конкретизиращи инкриминирания период, в който му е бил поискан подкупа, се съдържат данни в приетите по делото експертни заключения /л. 2-4 от п. ІІІ на ДП и на л.255 от НОХД № 62/2023 г./. От записите на камерите за видеонаблюдение в Комплекс „Е.“, които са възпроизведени в изготвения снимков материал, приложен към заключенията на техническите експертизи, съпоставени с показанията на св. Е. и с обясненията на подсъдимия П., се установя, че действително между тях е имало срещи на територията на комплекс „Е.“. Присъствието на подсъдимия там е категорично установено, тъй като е обективирано във фиксираните кадри от записите на монтираните видеокамери на територията на комплекса / л.2-4 от папка ІІІ от ДП или стр.2- 6 от Протокол № 294/. От защитата се акцентира, че през период 04.02.2020 г. до 06.02.2020 г. подсъдимият и св. Р. са извършвали ревизии в други населени места извън гр. Русе. В командировъчната заповед е била посочена и ревизия на „Теди 2013“ ЕООД, но целта е била единствено посещение на адреса за кореспонденция за връчване на данъчни книжа, който е различен от адреса на комплекс „Е.“. Според защитата, през този период подсъдимият и св.Р. са извършвали други ревизии извън гр. Русе, поради което не са имали възможност да осъществят твърдяната от св. Е. среща, а така също и не е било реално доказано посещението на П. в комплекса. Наведени доводи в тази насока са неоснователни. От снимковия материал към първата техническа експертиза се установява по категоричен начин, че подсъдимият П. действително е посетил комплекс „Е.“, тъй като същият е заснет от монтираните там видеокамери /л. 2-4 от п. ІІІ от ДП/. При изготвянето на техническа експертиза № 978 /18.12.2023 г. обект на изследване е била предадената U S B флаш памет, съдържаща видеофайлове с видеозаписи от камерите на Комплекса. По експертен път е установено, че във видеозаписите, в които е заснето присъствието на П. в комплекса, са вкопирани дата и час, едната от които е 04.02.2020 г. В заключението е направен извод от вещото лице за автентичност на записите, т.е. че същите не са манипулирани, като на страница 4 е представено разшифроване на датата и часа на файловете / л.255 на гърба от НОХД № 62/2023 г. на РОС/. В показанията си в ДП, дадени по реда на чл.223 НПК, св. Е. е посочил, че срещата между него с подсъдимия П. се е състояла около 05.02.2020 г. При разпита му в хода на съдебното следствие първият не е посочил конкретна дата, на която е била поискана инкриминираната сума, както и поради липсата на конкретика и по отношение на други обстоятелства, относно които е свидетелствал, са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК дадените от него показания на л.224-228, п. І от ДП. След прочитането им, св. Е. е заявил, че ги поддържа при разпита си в съдебно заседание. Конкретизирането на периода се потвърждава и от данните, които се съдържат в Заповедите за командировка на св. Р. и подсъдимия П. с № К- 126 /03.02.20 г. и № К- 127/03.02.2020 г. /л.187 и л. 243 от НОХД № 62/2023 г./ и докладите към тях. От същите се установява, че двамата в изпълнение служебните си задължения през периода от 04 до 06.02.2020 г. са пребивавали на територията на гр. Русе и на неговата област, като в заповедта е включена и ревизията на „Теди 2013“ ЕООД. От доклада на подсъдимия П. се установява, че през трите дни на командировката, той е пътувал и до други населени места на територията на Русенска област, като движението му е било с начало или край гр. Русе. Следователно през тези три дни са били извършвани данъчни ревизии на няколко дружества, което е налагало пътуване на П. и св. Р. до други населени места в областта. Двамата са пребивавали и на територията на гр. Русе, тъй като в заповедта им е включена ревизия и на „Теди 2013“ ЕООД. Според защитата, целта е била единствено посещение на адреса за кореспонденция за връчване на данъчни книжа. В заповедта не е посочено такова обстоятелство. Адресът на ревизираното дружество се е намирал в гр. Русе. Дори и да е следвало в изпълнение на заповедта, само да връчват книжа на негов представител, същите са посетили адреса, който е в града и съответно са пребивавали в него. По отношение посещението на подсъдимия на територията на комплекс „Е.“, това обстоятелство е категорично установено най –вече от снимковия материал, поради което оплакването, че не е било реално доказано посещението на П. там, е напълно неоснователно. При съвкупната преценка на така установените факти по делото се налага категоричен извод, че през периода 04.02.2020 г. до 06.02.2020 г. се е състояла среща между подсъдимия П. и св. Е.. По време на същата е бил поискан подкуп, според показанията на последния. Твърденията на св. Е., че му е била поисканата сума и какъв е бил нейния размер не са изолирани. Такива данни се установяват от показанията на св. А. П., М. Р. и Д. Д., а така също и от съдържанието на проведените телефонни разговори, обективирани в изготвените протоколи чрез прилагане на СРС. Показанията на св. Е. се подкрепят частично от показанията на св. П., дадени в ДП, които са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Последният потвърждава обстоятелството, че св. Е. се е бил разбрал с А. П. за някаква сума пари, но без да е уточнил размера й. В последствие св. Е. се е появил в офиса му и му е казал, че е събрал някакви пари, но тъй като е закъсал, е поискал св. П. да се обади на А. П. и да го помоли да намали сумата на половина. Св. П. потвърждава, че се е обадил по телефон на подсъдимия, като е казал: „….Твоят човек иска на половина“. Следователно показанията на св. П. кореспондират с тези на св. Г. Е.. От първия се потвърждава обстоятелството за проведената среща между подсъдимия П. и Г. Е., а така също и че между тях е имало уговорка за предаване на пари. Св. П. е провел телефонен разговор с подсъдимия, в който му е предал искането за намаляване на сумата, която е трябвало да му даде св. Е.. Последният е присъствал на този телефонен разговор и е възприел думите на А. П.. Тези обстоятелства се потвърждават и от изготвените ВДС, от които се установява, че действително са били проведени разговори между св. Поржанов с подсъдимия П., а след това между последния и св.Е.. На 03.04.2020 г. е бил проведен телефонен разговор, иницииран от св. Г. Е. с подсъдимия П.. Първият е потвърдил, че се е срещнал с А. П., който се е обадил на П., но не е разбрал какво е станало. Подсъдимият е отговорил, че няма проблем за това, което са говорили: „Да, … както сме се разбрали. Действаме. Само намерете начин да влезете във Варна“. С оглед изложеното се налага категоричен извод, че е била проведена среща между св. Е. и подсъдимия, на която е било уговорено предаване на парична сума от първия на втория, както и за намаляването й впоследствие на половина. С оглед изложеното твърденията на св. Е. не са голословни, а се потвърждават от показанията на св. П., а така също и от протоколите за ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, поради което правилно са кредитирани от първостепенния съд, както и от настоящата инстанция. На следващо място от протоколите на изготвените ВДС от експлоатация на СРС се установява, че на 10.06.2020 г. е бил проведен разговор между св. Г. Е. с подсъдимия П., в който първият е попитал може ли тези 5 000 лв. да ги даде на два пъти. Подсъдимият е реагирал: „Така ли се говори?…“. Същият не е изразил никакво учудване или изненада за какви пари говори св. Е.. Реакцията му е насочена към обстоятелството, че последният директно е казал, че трябва да даде пари и то в определен размер. В подкрепа на твърденията на св. Е. са и фактите, които се сочат от св. Д. Д. и М. Р. при разпита им. От показанията на първата, дадени в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК и на чл.281, ал.4 вр. с ал.1 т.2 НПК, се установява, че на 13.07.2020 г. по инициатива на подсъдимия е проведен телефонен разговор между двамата. Първият е поискал от св. Д. да осъществи контакт със св. Г. Е. и да вземе от него „5 килограма ябълки“, които после трябвало да му ги предаде. Св. Д. е категорична, че от самото начало се е усъмнила, че петте килограма ябълки, за които й говорел П., не са били никакви ябълки, а е ставало дума за пари. В подкрепа на нейните твърдения е и съдържанието на проведените на 13.07.2020 г. телефонни разговори между нея и подсъдимия, което напълно кореспондира със заявеното от св. Д.. Последната се е съгласила да направи поисканата от нея услуга. От изготвените протоколи при експлоатацията на СРС се установява, че след проведения разговор със св. Д., подсъдимият е разговарял и със св. Е.. П. е уточнил, че последно говорят за „5 килограма ябълки“, които трябвало да предаде на „жената“, след което всичко приключвало. Св. Е. е потвърдил, че ще ги даде, за да няма проблеми. В същата насока са и показанията на св. Р., дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК. От същите се установява, че в хода на ревизионното производство подсъдимият е започнал да вмята коментари, че „трето лице“ щяло да съдейства, когото наричал „адаша“ и който щял да помогне да се направи компромис на св. Г. Е.. Св. Р. решила, че това е А. П.. Подсъдимият й казал, че ще има „трето лице“, което да вземе „5 килограма ябълки“ от Е.. В следващите им разговори първият е обяснил на св. Р., че е имало проблем с посредника, тъй като „адаша“, т.е. св. П. нещо се опъвал, както и че е трябвало да се търси друг посредник. На следващо място от показанията на св. Р. се установява, че в телефонните разговори с подсъдимия П., той й е обяснил, че е имал уговорка с някаква жена, която щяла да свърши работата с осигуряването на „ябълките“, но и тя после се е била отметнала. Свидетелката заявява, че се е притеснила при тези разговори, тъй като е решила, че говорейки за „5 килограма ябълки“ подсъдимият П. е имал предвид 5 000 лв. Показанията на св. Р. правилно са кредитирани, тъй като в тях последователно се пресъздават обстоятелствата относно разговорите й с подсъдимия П. в хода на ревизията на „Теди 2013“ ЕООД. Показанията й кореспондират с тези на св. Е. и св. Д. относно използването на посредник и получаването на пет килограма ябълки. Предаването на парите е следвало да стане чрез посредник по предложение на подсъдимия, като първият е следвало да бъде св. П., а за втори е била определена св. Д.. Последната е трябвало да вземе пет килограма ябълки от Г. Е., но в последствие се е отказала. Същите обстоятелства е посочила и св. Д.. Показанията на св. Р. кореспондират и със съдържанието на телефонните разговори между нея и подсъдимия, които се установяват и от приобщените протоколи на изготвените ВДС. От защитата е наведено оплакване, че неоснователно са приобщени дадените показания от св. Р. в ДП, тъй като същата не си спомняла почти нищо. От първостепенния съд не са били взети под внимание представените от нея медицински документи- психиатрична експертиза, както и че показанията й са били дадени под натиск, а така също и че е оттеглила дадените такива пред съдия. В отговор следва да се посочи, че видно от материалите по делото св. Р. е разпитана по реда на чл.223 НПК в ДП. При явяването си в хода на съдебно следствие същата е представила медицински документи, касаещи психичния й статус. На св.Р. е проведен разпит, като са й били разяснени правата по чл.121, ал.1 НПК. Същата е заявила, че почти нищо конкретно не си спомня по случая, както и че не иска да си спомня нищо. Св. Р. е направила искане да не дава показания на основание чл.121, ал.1 НПК. По реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК са приобщени дадените от нея показания в ДП пред съдия от първоинстанционния съд. След прочитането им, същата е заявила, че в голямата си част са верни обстоятелствата, които е посочила при разпита си в ДП. От друга страна св. Р. не конкретизира кои са били неверните от тях, които се съдържат в протокола от разпита й. На следващо място в показанията на св. Р., дадени в съдебно заседание липсват твърдения, че й е бил оказан натиск при разпита й в ДП, както и не е направила изявление, че си оттегля дадените показания пред съдия /л. 120 -125 от НОХД № 62/2023 г./ В чл.121, ал.1 НПК са посочени обстоятелствата, по отношение на които свидетелят не е длъжен да дава показания. Предоставена му е възможност да се възползва от това си право по отношение на конкретни обстоятелства, които биха го уличили в извършване на престъпление или неговите изчерпателно изброени близки. На свидетеля не е предоставено право въобще да не дава показания, каквото е предвидено за лицата по чл.119 НПК. Що се касае до оттеглянето на показания, такава процедура не е предвидена в НПК. По отношение на представените медицински документи относно психичния статус на св. Р. се установява, че същата е била диагностицирана с реакция на тежък стрес с разстройство на адаптация. Остра реакция на стрес. Документите са издадени през месец юли 2020 г. От същите не се установяват данни, с оглед психично състояние на св. Р., да е нарушена способността й правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. На следващо място от цялостното съдържание на документираните със СРС телефонни разговори с участието на подсъдимия П., включително и реакцията му в този от 10.06.2020 г., при който св. Е. директно го е попитал дали може да даде тези 5000 лв. на два пъти, са показателни за стремежа му не бъде разкрита и доказана дейността му чрез използването на конспиративен подход при изразяването му в проведените разговори. При употребата на израза „5 килограма ябълки“, подсъдимият П. не е имал предвид получаването на плодове, а е искал да получи паричната сума от 5 000 лв. от св. Е.. По отношение какъв е бил смисъла на използвания израз от П. за получаването на някакво количество ябълки от Е., следва да се посочи, че по делото не са налице никакви доказателства последният да се е занимавал с отглеждане на овощни дървета, а така също и да е реализирал търговска дейност, свързани с производство или търговия с плодове. Св. Е. не е бил регистриран като земеделски производител, както и няма такива данни в ТР. Видно от същия е, че „Табун“ ЕООД има предмет на дейност търговия с челни и цветни метали, комисионни, спедиционни, складови и лицензионни сделки, транспортна и спедиторска дейност на пътници и товари, организиране и провеждане на курсове за обучение и преквалификация, консултантска и рекламна дейност, информационно обслужване и ресторантьорство и др. дейности. На следващо място по делото е категорично установена проявената активност и инициативност от подсъдимия П. да получи от св. Е. уговорената сума. През периода от началото на месец март 2020 г. до 14.07.2020 г. между двамата са проведени общо 12 телефонни разговори, като осем от тях са били инициирани от подсъдимия, а само четири от св. Е.. Тези обстоятелства са показателни за проявената активност от П. в комуникацията си с последния. В телефонните разговори, които са инициирани от подсъдимия, правят впечатление оправените реплики към св. Е., а именно „..Нещо ме забрави?“, „Какво става, бе човек?..“, „Какво направи, бе човек?“, „Какво стана? Щяхме да се чуваме вчера? Защо не звънна?“, както и „Да не гласиш някакви номерца……не знам какво е в главата ти……някои хора се опитват да ме предупреждават да внимавам!“. Цитираните реплики красноречиво говорят както за проявената активност и настойчивост от подсъдимия П., а така също и за действителните му намерения за получаването на паричната сума от св. Е.. От защитата е наведено оплакване във връзка с начина на провеждане разпита на св.Д., тъй като същата е била задържана на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като при провеждането му не ставало ясно кои и колко са присъствалите лица. Според защитата, на св. Д. е бил оказан натиск, както и че не били анализирани показанията й, в които тя е казала, че А. никога не е споменавал думата пари, а е говорел за ябълки. В отговор следва да се посочи, че от материалите по делото се установява, че на 14.07.2020 г. са проведени последователно два разпита на св. Д. в ДП. Първият е пред разследващия полицай / л.230 -231, п. І от ДП/, а вторият е по реда на чл.223 НПК / л.233 -234, п. І от ДП/. Протоколите от проведените й разпити са с почти идентично съдържание и са подписани на всяка страница от св. Д.. При разпита си в хода на съдебното следствие пред първата инстанция същата е заявила, че не си спомня обстоятелствата, относно които е свидетелствала, тъй като е изминал период от три години. Дадените от нея показания в ДП са приобщени, като тези пред разследващ полицай по реда на чл.281, ал. 4 вр. с ал.1 т.2 НПК, а тези по чл.223 НПК по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК. Св. Д. е заявила, че поддържа както първите, така и вторите показания, включително са й били предявени протоколите за разпит, които са били подписани от нея. От защитата се твърди, че при първия разпит на свидетелката са присъствали и други лица- полицейски служители, които са й били оказали натиск. В показанията си в хода на съдебното следствие св. Д. е заявила, че е била отведена от полицейски служители в РУ, където е била разпитана от трима- четирима следователи. Същата не твърди да й е бил оказан натиск във връзка с посочените от нея обстоятелства в показанията й. Непосредствено след първия разпит св.Д. е дала показания и по реда на чл.223 НПК пред съдия от първоинстанционния съд. На същата са били разяснени правата й в качеството на свидетел по чл.121 НПК и чл.122 НПК. Провеждането на разпита по този ред се явява гаранция за законосъобразното му провеждане както при спазване правилата на чл.139 ал.1 –ал. 6 НПК, а така също и за пълното и точно отразяване на твърдените от свидетеля обстоятелства. В протокола от проведения разпит по ЧНД № 538/2020 г. на РОС не се съдържат никакви изявления на св. Д., че й е бил оказан натиск от полицейски служители. Такива не се сочат и при разпита й в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Що се касае до съдържанието на разговора между нея и подсъдимия П., св. Д. в трите разпита твърди едни и същи обстоятелства. Посочила е, че П. е искал от нея да вземе пет килограма ябълки. Св. Д. от самото начало се е усъмнила, че петте килограма ябълки, за които й говорел П., не са били никакви ябълки, а е ставало дума за пари. На следващо място от защитата се навежда оплакване, че на 29.02.2020 г. е започнала експлоатацията на СРС, които са обезсилени, поради частичното прекратяване на ДП от съда по отношение на първоначално инкриминираната дата 14.07.2020 г., на която е бил задържан подсъдимия П.. Така наведеното оплакване е несъстоятелно. Видно от материалите в квалифицирания том е, че експлоатацията на СРС е започнала по искане за използването им от прокурор от ОП Русе, който е компетентен орган, съгласно чл.173, ал.1 НПК. Искането съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.173, ал.2 т.1 -6 НПК. Разрешението за използване на СРС е дадено от Заместник административния ръководител на Окръжен съд Русе, оправомощен със Заповед на Административния ръководител на ОС по предвидения в чл.174 НПК ред. Експлоатацията им е разрешена за срок от два месеца, предвиден в чл. 21, ал.1, т.3 ЗСРС, считано от 28.02.2020 г. Дадени са и две последващи разпореждания от Заместник административния ръководител на Окръжен съд Русе, с които е продължен срокът до шест месеца / чл.21, ал.2, т.3 ЗСРС/. Видно от материалите по ДП е, че с постановления от 10.09.2021 г. и от 01.11.2021 г. подсъдимият е привлечен като обвиняем за извършено в периода 5.02.2020 г. -14.7.2020 г. на два пъти престъпление по чл.301, ал.1 НК. С постановление от 6.01.2022 г. от наблюдаващия прокурор е било частично прекратено ДП по отношение на едно от деянията. Внесен е обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 27 /2022 г. по описа на ОС Русе. Съдебното производство е прекратено на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК, тъй като постановлението за частично прекратяване по отношение на едно от деянието, е било атакувано по реда на чл.243 НПК. След произнасяне на първостепенния съд с определение по чл.243, ал. 6 НПК, е внесен отново обвинителен акт с материалите по ДП, въз основа на който е образувано настоящото първоинстанционно производство, по което е постановена атакуваната присъда. В обстоятелствената и заключителна част на акта е фиксирана датата 5.02.2020 г., на която дата се приема от прокурора, че е извършено деянието. По реда на чл.287, ал.1 НПК е направено изменение на обвинението, като е разширен периода от 04.02.2020 г. – 06.02.2020 г., което е допуснато с определение от съда. Наличието на частично прекратяване на ДП по отношение на едно деяние, както и коригирането на периода на инкриминираното деяние, като се конкретизира било като точна дата на извършването му или като период в рамките на няколко дни, не води до обезсилване на СРС за периода извън тази дата или този период. На следващо място настоящият състав на въззивния съд също счита, че по делото е категорично установено, че подсъдимият П. е поискал подкуп, за да не извърши конкретни действия, включени в кръга на служебните му задължения. В тази насока следва да се посочат показанията на св. Е., който твърди, че още при първите им срещи по повод извършването на данъчната ревизия подсъдимият П. се обърнал към него с думите: „ О, пиленце, пак си сгазил лука! Какво да те правя?“, като му е заявил, че щял да докаже, че е бил свързан с „Теди 2013“ ЕООД и че се е облагодетелствал, тъй като е осъществявал търговската си дейност от името на това дружество, за да не декларира приходи. Към св. Е. са били оправени и закани за изпращането на Икономическа полиция и БОП, както и за събирани на данни, че той е бил свързан с „Теди 2013“ ЕООД. Обстоятелството, че подсъдимият П. е бил наясно, че има връзка между ревизираното дружество с „Табун“ ЕООД или с неговия управител Г. Е. се потвърждава и от разпечатките на провежданите телефонни разговори между него със св. Е., св. Р. и св. Д.. В проведения разговор от 11.03.2020 г. със св. Р. двамата са коментирали в какво качество св. Е. стои по цял ден в Комплекс „Е.“, където работи ревизираното от тях дружество. Обстоятелството, че не са хванали Е. и не са документирали, че той лично работи там, не е било трудно и не е било проблем, според подсъдимия. В проведения разговор от 12.03.2020 г. подсъдимият П. е дал указания на св. Е. да контактува със св. П., да отиде до офиса му, за да се приключват нещата. Същевременно му е казал, че за всичко като цифра над 3 000 лв. прокурорите чакали да ги уведомят, въпреки че Е. твърдял, че търговските обекти в комплекса са били отдадени под наем на „Теди 2013“ ЕООД. Подсъдимият е настоявал той да се е свържел със св. П. или лично да е отидел до Варна, защото трябвало да вървят към приключване, както и че вече три пъти са ги били изговорили нещата. На следващо място в телефонен разговор от 07.06.2020 г. подсъдимият П. е заявил на св. Е., че му е сложил чатала на врата, както и че е постъпила информация, която не е в негова полза и за това по бързо трябвало да приключват и да забравят. В същата насока е и проведения разговор от 13.07.2020 г., в който подсъдимият П. е обяснил на св. Д., че един „келеш“ от Русе му „лази по нервите“, че този човек бил прехвърлил дейността си на лице с психични заболявания и фирмата трупала задължения. Той е бил разбрал кое е скритото лице, но не била официална тази информация. От приобщените от ДП показания на св. Р. се установява, че в разговорите с нея подсъдимият П. неведнъж е споделял, че ще използва посредник, който е щял да помогне да се направи компромис на св. Г. Е.. При така изложените обстоятелства е показателно, че подсъдимият П. е бил уверен за наличието на връзка между „Теди 2013“ ЕООД и „Табун“ ЕООД, която е била създадена с цел осуетяване установяването на дължимите данъчни задължения, както и за избягване на тяхното заплащане от „Табун“ ЕООД, чийто управител е бил св. Е.. Вместо да предприеме действията за изясняване на посочените по-горе обстоятелства, а от там за установяването и събирането на дължими данъчни задължения, подсъдимият е решил да се възползва от ситуацията, като е поиска подкуп от св. Е., като му „направи компромис“. В обясненията си подсъдимият П. отрича да е поискал когато и да било, каквато и да било парична сума от св. Г. Е., както и че не е искал съдействието от св. Д. за получаване и предаване на подкупа, а така също и че по време на ревизията не е установил нещо нередно, което да е налагало предприемането на действията, посочени в обвинението му. Обясненията му в тази насока правилно са преценени като недостоверни от първата инстанция. Същите се явяват средство за защита, тъй като са изолирани и не са подкрепени, а са опровергани от множество достоверни доказателства, поради което не могат да послужат за установяването на релевантни факти. На база правилно установените фактически положения и въз основа на задълбочен анализ на доказателствения материал, Окръжният съд е приел, че подсъдимият А. П. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.301 ал.1, пр.1 от НК. През периода 04-06.02.2020 г. в гр.Русе същият в качеството си на длъжностно лице - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, отдел „Ревизии“ поискал от Г. Я. Е. парична сума в размер на 5 000 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба, като не събере доказателства в хода на извършваната от ТД на НАП - Варна данъчна ревизия на „Теди 2013“ ЕООД гр. Русе, че Г. Я. Е. е извършвал търговска дейност от името на това дружество без да е бил упълномощен от неговия управителя с цел да не декларира данъчни задължения от извършваната от „Табун“ ЕООД – Русе търговска дейност. Подсъдимият е следвало да докладва на Началника на Отдел „Селекция“ при ТД на НАП – Варна за необходимостта от извършване на данъчна ревизия на „Табун“ ЕООД – Русе в изпълнение на преките си задължения от длъжностната си характеристика на „Главен инспектор по приходите“ в НАП. Съгласно същата, е длъжен да регистрира индикации за установени данъчни и осигурителни измами, както и за рискове от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство, както и да направи предложение за спиране на ревизията, при установяване на обстоятелства по чл. 34, ал. 2 ДОПК. Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, същото се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производството, материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство. На първо място по делото е категорично установено, че през инкриминирания период от подсъдимия П. е поискал подкуп от св. Е. в размер на 10 000 лв., която сума в последствие е намалена на 5 000 лв. Поискването на дар или облага, по смисъла на чл.301, ал.1, пр.1 от НК представлява настояване от длъжностното лице пред друго лице да му бъде предоставена определена престация, която не му се дължи, като инициативата изхожда от длъжностното лице. В инкриминирания случай е категорично установено, че от подсъдимия П. в качеството му на длъжностно лице е поискана неследваща му се парична сума в размер на 10 000 лв. С тези негови действия е реализирано изпълнителното деяние, което е достатъчно, за да е налице довършването му. В последствие е дадено съгласие от подсъдимия да се намали сумата половина. Обвинението е конкретизирано само до този размер, поради което същият е признат за виновен за поискана от него сума от 5 000 лв. Подсъдимият е бил назначен на длъжност в Националната агенция по приходите. Същият е заемал длъжността „Главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии" на Дирекция „Контрол" към ТД на НАП Варна. По силата на трудовия си договор и на правомощията му, посочени в длъжностната характеристика са му били възложени ръководно -организационни функции при извършването на ревизионни производства. С оглед правомощията, описани в длъжностната характеристика, както и на правата и задълженията при осъществяване на възложената му дейност, правилно е прието, че подсъдимият има качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, ал.1, б. „а“ от НК. От събраните и обсъдени по -горе доказателства се установява по категоричен начин, че с действията си подсъдимият П. е поискал от св. Г. Е. неследващ му се дар с имуществен характер, а именно парична сума в размер на 5 000 лв., за да не извърши определени действия, включени в кръга на служебните му задължения. Действията, които подсъдимият е решил да не извърши, каквато е била целта на поисканата парична сума, са в рамките на неговите служебни правомощия. Съобразно разпоредбите на ДОПК и длъжностната му характеристика, на подсъдимия П. е вменено задължение да взема самостоятелни решения при събирането на доказателствата в хода на ревизионното производство, да мотивира издавания ревизионен акт, а така също и да преценява необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки. Следователно същият следва да извършва собствена преценка на събрания в ревизионното производство доказателствен материал, въз основа на който анализ се извеждат фактическите констатации за установяване на дължимите данъчни задължения от ревизираното лице. По делото е установено по несъмнен начин, че в хода на ревизията е бил наличен комплекс от факти, според които подсъдимият П. е следвало да предприеме действия, включени в кръга на служебните му задължения. Преди започването на ревизията са били установени данни, че от ревизираното дружество не са били подавани данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО за три години, както и справки - декларации по ЗДДС. Ревизираното дружество е имало адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК, който е бил посетен неколкократно от ревизиращия екип и не е бил намерен негов представител, управител или лице за контакти. Там се е намирал търговски обект, собственост на друго търговско дружество. ЕКАФП на ревизираното дружество е бил регистриран и е функционирал в търговски обект на територията на комплекс „Е.“, който е бил в активите на Табун ЕООД, чийто управител е бил св. Г. Е.. В хода на ревизията са били събрани доказателства, че едноличният собственик на капитала на ревизираното дружество и негов представляващ Е. М. страда от деменция и е с лека степен на умствена изостаналост. Същият е бил управител и едноличен собственик на капитала и на множество други търговски дружества. При извършената проверка на територията на комплекс „Е.“, където са се намирали търговските обекти, които са били отдадени под наем на „Теди 2013“ ЕООД, също не е бил открит негов представител. Там се е намирал само св. Г. Е., който е бил управител на „Табун“ ЕООД. Същият е представил на ревизиращия екип договори за наем, с които са били отдадени под наем търговски помещения в комплекса на „Теди 2013“ ЕООД, както и три трудови договора, сключени между последното дружество с три физически лица. На следващо място в хода на ревизията са установени данни от информационния програмен масив на НАП в раздел „Фискални устройства с дистанционна връзка“ за реализирани обороти, представляващи облагаеми доставки от действащия ЕКАФП на „Теди 2013“ ЕООД. За 2016 г. същите са били в размер на 33 838.42 лв., за 2017 г. – 17 700.97 лв. и за 2018 г. - 68 045.71 лв. Според данните от информационния масив на НАП „ИСК“, в дневниците за продажби на ревизираното дружество за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са били вписани доставки към други търговци, които са упражнявали правото си на данъчен кредит. При така установените данни в хода на данъчната ревизия на „Теди 2013“ ЕООД е видно, че едноличният му собственик на капитала и управител е лице с психично заболяване, като на двата адреса не е имало представител на дружеството или лице за контакти. В материалите от данъчната ревизия няма данни да има упълномощено лице от управителя, което да извършва търговска дейност от името и за сметка на ревизираното дружество, тъй като липсва такова пълномощно. От името на дружеството не са подавани нито годишни данъчни декларации, нито СД по ДДС. При посещенията на ревизиращия екип в комплекс „Е.“, където е бил регистриран ЕКАФП на „Теди 2013 „ЕООД, там се е намирал само св. Г. Е.. Същият е бил управител на „Табун“ ЕООД, в чийто активи е бил комплекса. Част от търговските му обекти са били отдадени под наем на „Теди 2013“ ЕООД. Там е бил регистриран касовия му апарат, от който са били издавани касови бонове. От ревизираното дружество са били издавани и фактури за доставки към други търговци, които са упражнявали правото си на данъчен кредит. На следващо място при срещата си с ревизиращия екип, св. Е. е заявил, че няма нищо общо с „Теди 2013“ ЕООД. От друга страна същият е представил два договора за наем, както и трудови договори, сключени между ревизираното дружество с физически лица. Това обстоятелство е направило впечатление на подсъдимия и св. Р., тъй като е коментирано от тях в проведените телефонни разговори между тях, а именно в какво качество св. Е. се е намирал по цял ден в комплекса. Същото се отнася и за представените от него трудови договори, които са били сключени между ревизираното дружество с физически лица, тъй като св. Е. е твърдял, че не е имал нищо общо с това дружество. Подсъдимият е заявил на св.Р., че не го били хванали и документирали, че той лично работи там, но това не било проблем да се докаже. Такива действия не само, че не са предприети от П., а напротив той неведнъж е споделял на св. Р., че ще използва посредник, който е щял да помогне да се направи компромис на св. Г. Е.. В хода на ревизията от ревизиращия екип са били изисквани от ревизираното дружество първични и вторични счетоводни документи. Такива не са били представени до приключването й. Само въз основа на реализираните обороти от ЕКАФП и издадените фактури от дружеството, но без да са представени счетоводни документи, от които да се установят вписаните в тях доставки, както и без да са направени насрещни проверки на получателите по тях, ревизиращият екип е приел, че е била извършвана търговска дейност от него. На следващо място е необходимо да се посочат обстоятелства, които са били установени преди и в хода на ревизионното производство. Това са наличието на психично заболяване на управителя Мутафов, издаването на касови бонови и фактури, непредставянето на каквито и да било счетоводни документи от „Теди 2013“ ЕООД, липсата на негов представител на адреса за кореспонденция и в търговските обекти, които са били наети от дружеството, а така също и на упълномощено друго лице да извършва търговска дейност. Към тях следва да се прибави непрекъснатото присъствие на св. Г. Е. в обектите, които са били отдадени под наем на ревизираното дружество. Всички тези обстоятелства са показателни за това, че е била извършвана търговска дейност от името на ревизираното дружество чрез друго физическо лице, което не е негов управител, представител или пълномощник, като по този начин са били укривани данъчни задължения. Установените в хода на ревизията множество нередовности от страна на „Теди 2013“ ЕООД по ЗКПО и ЗДДС са индиция за извършени данъчни нарушения или престъпление, което би могло да бъде установено при една по-задълбочена ревизия, която да обхваща и по-продължителен период на проверка. Подсъдимият П. е бил наясно с тези обстоятелства още в началото на ревизия, което се установява от поведение му, обективирано както в проведените разговори със св. Е. лично и по телефон, а така също и в разговорите му със св. Р. и св. Д.. Подсъдимият не е предприел дължимите му служебни задължения, като в резултат от бездействието му се е достигнало да изготвянето на един повърхностен и формалистичен ревизионен доклад, а въз основа на него и на ревизионен акт, установяващ наличието на данъчни задължения, които са несъбираеми, предвид фактическото финансово състояние на ревизираното дружество. При тези данни е следвало да се докладва на Началника на Отдел „Селекция“ при ТД на НАП – Варна за необходимостта от извършване на данъчна ревизия на „Табун“ ЕООД - Русе, тъй като са били налице индикации за нарушения на данъчното законодателство или за данъчна измама. В правомощията на подсъдимия е включено и задължение да се направи предложение за спиране на ревизията при установяване данни за извършено престъпление, като се уведоми за това съответния прокурор и му се изпратят материалите от данъчната ревизия. От защитата се навежда довод, че подсъдимият като ръководител на ревизионен екип не е можел самостоятелно по собствена преценка да събира доказателства в хода на данъчната ревизия, както и да взема самостоятелни решения. Събирането и проверката на доказателства е било основното задължение на ревизорът, която е била св. Р.. Така наведените доводи от защитата са лишени от правна и житейска логика. Правомощията на ръководителя на ревизионен екип са подробно регламентирани в длъжностната характеристика на инспектор, старши инспектор и главен инспектор по приходите, изпълняващ функциите на ръководител на екип „Ревизии“. В т. V са посочени какви са преките му задължения. Ръководителят на ревизиращия екип следва да изисква от ревизираното лице да представи документи и писмени обяснения, като и да изисква доказателства от трети лица. Същият отговаря за съставянето на ревизионния доклад при изяснена фактическа обстановка, да прави правни изводи и предложения за определяне на задълженията. В т. VІІ е посочено, че ръководителят на ревизиращия екип взема самостоятелни решения относно доказателствата, които се събират в хода на ревизионното производство, относно мотивирането на ревизионния доклад и необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки. Следователно подсъдимият, който е заемал длъжността Главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии" и е бил ръководител на ревизиращ екип е имал задължение да събира доказателства в хода на провежданата данъчна ревизия. В правомощията му е включено вземането на самостоятелни решения както относно събирането доказателствата в ревизионното производство, а така също и при мотивирането на ревизионния доклад, който се изготвя от ревизиращия екип, на който той е ръководител. Ръководителят на ревизиращия екип, какъвто е бил подсъдимият П., е имал оперативна самостоятелност да преценява какви доказателства следва да се събират в хода на данъчната ревизия. Съгласуването или обсъждането какви действия да се предприемат по събирането на доказателства между него и ревизора, произтича от екипния принцип на работа и не може да бъде задължение единствено и само на ревизора. Изложените доводи, че на ревизора са вменени по –голям обем права в сравнение с тези на ръководителя на ревизиращия екип, който нямал такива, каквито са твърденията на защитата, са лишени както от житейска и правна логика, а така също и са в противоречие с длъжностната му характеристика. От съдържанието й се установява точно обратното, че ръководителят на ревизиращия екип е имал такива права. На следващо място от защитата е наведено оплакване, че нито в хода на ревизията на „Теди 2013“ ЕООД, нито в хода на наказателното производство не е било установено наличието на някакво данъчно нарушение, данъчна измама или данъчно престъпление, осъществено от трето юридическо или физическо лице, което да налага активиране задълженията на подсъдимия, посочени в обвинението. В тази насока са изложени по –горе мотиви. Наличието на данъчно нарушение или престъпление не касае съставомерността на деянието по чл.301, ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П.. Подкупът е бил поискан от него, за да не извърши действия по служба, а именно да не събере доказателства, за да не се инициира ревизия на „Табун“ ЕООД, представлявано от св. Г. Е., както и да не уведоми прокуратурата при наличието на данни, които сочат за престъпление, свързано с укриване на данъчни задължения. Обстоятелството дали е извършено данъчно нарушение или престъпление от св. Г. Е., като управител на „Табун“ ЕООД е предмет на друго административнонаказателно или наказателно производство, което не касае съставомерността на извършеното престъпление от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице, защото парите са поискани от него в това му качество, за да не предприеме конкретни действия. От събраните по делото доказателства, включително и от изисканата справка от ТД НАП - Варна се установява, че нито по време на данъчната ревизия на „Теди 2013“ ЕООД, нито след това е била инициирана ревизия на „Табун“ ЕООД, нито са били подавани сигнали до прокуратурата, по повод установените данни в хода на ревизията. Наведено е оплакване от защитника за наличието на провокация към подкуп. Съгласно трайната съдебната практика и правната теория, провокация към пасивен подкуп е налице в случаите, когато преднамерено се създава обстановка или условия да бъдат осъществени една или няколко от формите на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. В настоящия казус е категорично установено, че подсъдимият А. П. е поискал неследващия му се дар, без да е било налице такова предходно поведение от страна на св. Г. Е., с което той да го е мотивирал или склонявал да го стори. Напротив подсъдимият настоятелно и многократно е разговарял със св. Е. по какъв начин да достигне до него исканата парична сума. П. е обсъждал както със св. Е., така и със св. П., св. Р. и св. Д. различни варианти за предаване на парите чрез използването на посредници, за пренасянето им до гр. Варна, а така също и е настоявал св. Е. да ускори предаването им. От субективна страна, подсъдимият А. П. е извършил инкриминираното престъпление при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, а именно поискване на подкуп в качеството му на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба. Подсъдимият е съзнавал ясно, че искането на парична сума е било насочено към неизпълнение на служебните му задължения и неупражняване на вменените му правомощия от негова страна. При условията на чл.54 НК на подсъдимия П. е наложено наказание от две години лишаване от свобода. От първостепенния съд са обсъдени степента на обществена опасност на инкриминираното деяние и на подсъдимия, а така също смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наложеното наказание е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, които по тежест и значение преобладават, като е отмерено в предвидените граници между минимума и средата, посочени в санкцията на чл.301, ал.1 НК. На подсъдимия е наложено и наказание глоба в размер на 2 000 лв. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия А. П., трудовата му ангажираност, липсата на отрицателни личностни характеристични данни, както и добросъвестното му процесуално поведение. Като отегчаващо отговорността обстоятелства, е отчетено поведението му след осъществяване на деянието. Проявената значителна активност, инициативност и настоятелност за реализиране и получаване на подкупа. При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода изчерпателно и всестранно е бил оценен комплексът от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като са били отчетени относителната тежест и значение на всеки фактор. При направената самостоятелна проверка по отношение индивидуализацията на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия при определяне на справедливия му размер, въззивният съд счита, че е налице правилно приложение на закона. Обществената опасност на деянието е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират нормалното функциониране дейността на държавните органи и лицата, изпълняващи публични функции. Инкриминираното деяние се отличава със завишената степен на обществена опасност, с оглед длъжностното качество на дееца, който е ангажиран със събиране на финансови приходи и осигуряване на данъчна дисциплина в страната. Личната обществена опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е с висше образование. Подсъдимият е трудово ангажиран. Същият е дългогодишен служител в системата на данъчната администрация. Подсъдимият се ползва с добро име и авторитет в обществото. Същият дава обяснения в хода на досъдебното и съдебно производство, като съдейства за разкриване на обективната истина. Следва да се прибави добросъвестното му процесуално поведение. Наказанието лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, които са изброени по –горе и напълно се споделят от настоящия състав на въззивния съд. Същите не могат да се ценят приоритетно на фона на установените данни за проявената последователността и упоритостта в поведението на подсъдимия, изразяваща се в както в проявената инициативност, а така също значителна активност и настоятелност за получаването на подкупа, които обстоятелства завишават обществената опасност на извършеното престъпно деяние. Определеното спрямо него по правилата на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на извършителя, както и би довело до адекватна реализация на целите му, предвидени в чл.36 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от четири години. Изложените съображения напълно се споделят от въззивния съд. Подсъдимият П. е с чисто съдебно минало и положителна обществена характеристика. За постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо същият да се отделя от обществото за ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. На основание чл.37, ал.1, т.6 от НК на подсъдими са наложени лишаване от право да заема държавна длъжност в данъчната администрация на Р. България за срок от една година, както и лишаване от право да упражнява професия, свързана с осъществяване на данъчен, финансов и осигурителен контрол за срок от една година. Размерът на тези наказания е определен при отчитане на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Първостепенният съд обаче не е съобразил както с разпоредбата на чл.49, ал.2 вр. с ал.1 НК, а така също и с указанията, съдържащи се в т. 6 на ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС и с константната практика на ВС и ВКС, съдържаща се множество техни решения, съгласно която размерът на наказанието лишаване от права не може да бъде по –малък от този на наказанието лишаване от свобода. / Р № 306/ 1985 г. на ІІІ н.о., Р № 212 /1987 г. на ІІІ н.о., Р № 10/ 18.01.2010 г. по н. д. № 671 /2009 г. на III н.о. на ВКС и др./. В случая няма протест на прокурора, а въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, поради наличието на забраната за „reformatio in pejus” присъдата не може да се коригира в тази част. Предвид изложеното, направените от подсъдимия и защитата му оплаквания се явяват изцяло неоснователни. Присъдата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, а жалбата да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Великотърновският апелативен