Решение № 40 от 29.1.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 666/2024 г.

РС Разлог е сезиран с ИМ, предявена от Б. И. Д., ЕГН ••••••••••, на адрес: •••, срещу Община Разлог, представлявана от Кмета- * К. Г., на адрес: *, ул.“Стефан Стамболов“ № 1. Предявени са обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с посочено от ищцата правно основание- чл. 49 във вр. с ч. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 и 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Навадени са фактически твърдения с ИМ, за това че на 29.11.2023г. след гостуване при г-жа М. К., живееща в ••• към 10.15 часа, ищцата Б. И. Д. се прибирала пеша към дома си. Сочи че живее в •••.

Поддържа се от ищцавата страна, че ищцата вървяла по *, отдясно на реката, в посока към центъра на града. Сочи се с ИМ, че предишния ден имало снеговалеж, тротоарът бил непочистен и заснежен и било много трудно да се върви по него. Отделно наведени са доводи, че тротоара не е бил обезопасен, снегът на места бил утъпкан и заледен, което правело ходенето много трудно. Поради това ищцата опитала да върви по пътното платно, но то също било заснежено и непочистено, затова продължила пътя си по тротоара. Твърденията на ищцовата страна са, че Общината не се била погрижила по никакъв начин да опесъчи тротоара и улицата, което наложило Б. И. Д. да върви изключително внимателно и бавно, независимо, че е била обута със зимни ботуши с добър грайфер. По улицата нямало указателни табели за обледените тротоар и пътно платно.

Сочи се от ищцата, че пред дом •••, на тротоара, въпреки внимателното ходене, тя се подхлъзнала, не успяла да запази равновесие и паднала на земята, на дясната си страна. При падането си, тя чула тъп звук, като от счупване, като усетила силна болка в дясното рамо. Първоначално помислила че е увредила шийните си прешлени, но след като раздвижила главата си, разбрала, че проблемът е на друго място. Ищцата твърди че седяла на земята, опитвала се да раздвижи ръцете си, но установила, че дясната и ръка е обездвижена и немощна.

С много усилия, подпирайки се на лявата си ръка, ищцата се изправила, като в този момент получих световъртеж и петна в очите. Изчакала малко време, за да преминат и след това бавно тръгнала по улицата. В този момент около нея нямало хора. С неистови усилия с лявата си ръка ищцата извадила мобилния си телефон и се обадила на дъщеря и- да дойде да я вземе, тъй като не можела да стигна сама до дома си, а и болката, която изпитвала в рамото, била много силна. Искала да седне на тротоара и да я изчака, но тъй като тротоара не бил почистен от снега, това било невъзможно. Улицата била много заледена и кола много трудно би преминала по нея.

С много усилия и болка, ищцата се изправила сама и решила да се придвижи до сградата на Горското стопанство, където да изчака дъщеря си. Да измине тези 80-100м. за ищцата били най-трудните в живота и. Твърди се с ИМ, че Б. И. Д. едва успяла да стигне до сградата и да седне на стълбите, тъй като усещала, че силите я напускат. След минути до нея се озовала нейна позната - Е. Д.. Видът на ищцата бил толкова променен, че тя изплашена я попитала какво е станало и дали може да и помогне. Обяснила й за случая и че чака дъщеря и да дойде да я вземе, като й благодарила за предложената помощ. След минути пристигнаха дъщерята на ищцата и приятелят и- Г. М. с колата на Г.. С тяхна помощ ищцата се качила в колата и била веднага закарана в Спешния център на МБАЛ Разлог.

Сочи се от ищцата че там и били направени ренгенографско изследване, от което се установило, че вследствие на падането, ставата на дясното ми рамо е изместена и има счупване на костта на главата на раменната става - фрактура коли хумери декстри. Докторът, който бил на работа казал, че веднага трябва се направи операция, след което се свързал с дежурния ортопед в МБАЛ-Благоевград и подготвил документите за приемането на ищцата. Сочи се от ищцата, че нейната дъщеря я закарала в отделението по травматология и ортопедия в гр. Благоевград, където била приета веднага. Поради преживения стрес кръвоносните и съдове били в спазъм и много трудно и сложили абокат. Операцията била извършена на другия ден, като същата продължила над 2 часа: под строг контрол, чрез срез се достигнало до фрактурата, извършена е кръвна репонизация, след което е последвала временна фиксация и поставяне на заключваща плака за проксимален хумерус, която се фиксира със съответен брой винтове.

Сочи се в ИМ, че ищцата престояла пет дни на болнично лечение, след което била изписана за домашно лечение и възстановяване.

Исковата претенция е основана на доводи, че четири месеца след операцията ищцата продължава да усеща болка в лакътя, предмищницата и китката. И към момента на предявяване на иска пред съда, все още изпитва силни болки и ограничени движения в областта на дясна раменна става. Въпреки положените усилия при раздвижването на ръката и, твъди се че ставата ще остане трайно увредена и крива.

Сочи се от ищцата, че на 05.03.2024г. отново била настанена в отделението по травматология и ортопедия в гр. Благоевград, за да и бъдат извадени планката и пироните- 11 на брой. За да бъде извършена интервенцията, отново трябвало да бъде извършена операция, под пълна упойка, като анастезиолога и обяснил, че има проблем със сърцето и трябва да има това в предвид за в бъдеще, като следва да бъда изключително внимателна, както и да отида на консултация при кардиолог.

Така твърди се от ищцата с ИМ, че вследствие на инцидента и двете операции, за 4 месеца, трябвало да понесе две пълни упойки. В болницата останала два дена след операцията, като бяла изписана на 07.03.2024г., като отново ръката и била болезнена и безпомощна и пак не можела да се обслужва сама.

Във връзка с исковата претенция за имуществени вреди, твърди се от ищцата, че за лечението си похарчила сумата от 1728.05лв., представляващи заплатени от нея суми за: -престой в МБАЛ Благоевград -40.60 лева;

-закупуване на лекарства -251 лева;

-рентгеново изследване -10 лева;

• вложено медицинско изделие -заключваща плака -1380 лева;

-лекарства при изваждане на остеосинтезния метал.

Поддържа се с ИМ, че в резултат на получените от инцидента телесни повреди, в значителна степен са били причинени на Б. И. Д.- болки и страдания, свързани с голям интензитет за период от повече от 4 месеца, като и било причинено трайно затруднение на двигателните функции на десния горен крайник. Навеждат се доводи, че през периода на възстановяване ищцата била в невъзможност да посреща елементарните си нужди от битов характер- тоалет и обличане, домакинска грижа да къщата, в която живее. Наложило се да получава тези елементарни и необходими грижи от своите близки, което я карало да се чувства подтисната и непълноценна като жена. Поддържа се още от ищцата, че инцидентът се отразил тежко и в психологически аспект, като тя станала тревожна и раздразнителна без видима причина, трудно приемала продължителния период на възстановяване, предвид и на възрастта и. В следствие на инцидента, за продължителен период била лишена от участие в Светата литургия в Божия храм, където е певица от години. Може би месец след датата на инцидента, започнала да ходи отново на църква, като придвижването до там било винаги с придружител.

Сочи още с ИМ пред РС Разлог, че на 07.12.2024г. Б. И. Д. навършила 75 години и вместо щастливи мигове, имало болка и мъка в очите на всички- получен подарък от общината. По това време наближаваха и най-светлите християнски празници-Рождество Христово/ Бъдни вечер /, а тя трябвало да стои в къщи и да плаче. Не можела да приготви и подреди масата за бъдни вечер, тъй като ръката и била обездвижена, болезнена и оточна, а това е най-чаканата вечер от нея през годината.

Поддържа се от ищцата, че тя е честен данъкоплатец и редовно заплаща задълженията си към общината, поради което е нормално да очаква същото отговорно отношение към нея. Поддържа се че злополуката попречила на Б. И. Д.- да ходи на работа и да чисти едно заведение, като тя била лишена от възможността да изкара допълнителни средства за да покрива разходите си за месеца, което с получаваната от нея пенсия е невъзможно. Навадени са правни доводи с ИМ, че улицата и тротоарът представляват публична общинска собственост, за която общината би следвало да полага грижата на добрия стопанин в интерес на населението. Организирането на дейността по почистването и поддръжката на общинските пътища и принадлежащите към тях тротоари и спирки, следва да бъде организирано от съответните общински власти. Неполагането на дължимата грижа, изразяваща се в непочистването и наличието на сняг и лед по улицата и тротоара по която ищцата е вървяла, са причината за настъпилият инцидент/падането на ищцата/, тъй като, ако пътят е бил почистен Б. И. Д. не би се подхлъзнала и паднала и не биха настъпили посочените в ИМ травматични увреждания.

Поддържа се от ищцовата страна, че съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Наведени са правни аргументи, че отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които са възложили действията по поддържане на тротоарите по улиците на територията на Община Разлог. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. Във връзка с изложеното поддържа се от ищцовата страна, че именно Община Разлог е отговорна за поддържането на тротоарите и улиците на територията на *, които в случай на снеговалеж - да бъдат почиствани и обезопасени.

Ответникът -Община Разлог, в качеството на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) е правен субект, на който е възложено по силата на закона -чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява, чрез съответните служби за контрол, дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните

територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал.1, т.2 б. „б" от ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е на съответната община. Предвид горното, изложени са доводи, че са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по иска - Община Разлог, която се явява възложител на работата, относно почистването на улиците на града, поради което са налице основания за ангажиране и на гаранционно обезпечителната отговорност на ответната община, в качеството на възложител на работа да носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Въз основа на изложеното от фактическа и правна страна, иска се от съда на основание чл. 49 във вр. с чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД, ДА ОСЪДИ Община Разлог, представлявана от Кмета- * К. Г., на адрес: *, ул. “Стефан Стамболов“ № 1, като възложител, да заплати на Б. И. Д., ЕГН ••••••••••, на адрес: •••, сума в размер на 30 000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, душевни терзания и негативни преживявания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.11.2023г., до окончателното й изплащане, както и сума от 1728.05лв., представляващи заплатени от Б. И. Д. медицински манипулации и консумативи, представляващи имуществени вреди, необходими за лечението и, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото.

Претендира се заплащането и на сторените разноски по делото.

С Определение № 2/03.01.2025г. от закрито съдебно заседание по настоящото гр.д. № 666/2024г. по описа на ОС Благоевград, съдът е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК, на ответника- Община Разлог да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства, с възможност за отговор в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от Община Разлог, представлявана от Кмета * К. Г., чрез пълномощника адв. Н. А. Б., с който се оспорва предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 и 53 от ЗЗД, като недопустим и неоснователен.

Оспорва се пасивната легитимация по предявения иск, като се възразява че Община Разлог не е пасивно легитимирана да отговаря за претендираните имуществени и неимуществени вреди, доколкото с Наредба № 1 на Общинския съвет *- „За осигуряването и спазването на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и приветливия вид на Община Разлог“, приета с Решение № 38/29.02.1996г. на Общински съвет *, задължението за почистването на тротоарите от снега, за отстраняването на ледените пластове и висулки, е възложена на собствениците и наемателите на жилищните сгради и търговските обекти./чл. 2 б.“б“ от Наредбата/. Излагат се доводи че наредбата е задължителна, а не диспозитивна, като същата вменява на собствениците на имоти задължението за почистване, като императивно задължение за което се предвиждат санкции. В този смисъл поддържа се с писмения отговор на ИМ, че производството по делото във връзка с обективно съединените искове за имуществени и неимуществени вреди, следва да бъде прекратено по отношение на Община Разлог.

Оспорва се от ответника мястото на настъпване на инцидента, като се навежда възражение че се касае за битов инцидент.

Оспорва се и твърдението наведено с ИМ, че травматичните увреждания на ищцата Б. И. Д., са причинени от падане, което се дължи на това че улиците и тротоарите са били непочистени. Оспорва се наличието на причинно следствена връзка между увреждането на Б. И. Д. и непочистването на тротоара от сняг и лед.

С писмения отговор в случай че съдът приеме предявения иск за допустим, а Община Разлог пасивно легитимирана да отговаря по него, то наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не е била обута с обувки, пригодени за зимни условия и не е подходила с необходимото внимание при преминаване през участъка от пътя. Възразява се, че увреждането на Б. И. Д. не се дължи на виновното и противоправно поведение на ответника, а ищцата с поведението си е станала причина за настъпването на вредоносния резултат, доколкото не е подбрала най-подходящия маршрут за преминаване при прибирането си към къщи с оглед на твърдението за налично заледяване. Навадени са от ответника чрез неговия пълномощник правни възражение че отговорността за непозволено увреждане не може да бъде ангажирана, ако не се докаже наличието на виновно и противоправно поведение, както и причинна връзка на поведението на ответника с вредоносния резултат, което е в процесуално тежест на ищцата по делото/Решение № 358/18.06.2010г. на ВКС, по гр.д. № 41183/2009г. на III г.о. на ГК/.Възразява се че в случая не е налице нито противоправно поведение на ответника, нито причинна връзка, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на Община Разлог за настъпилото увреждане.

С писмения отговор наведено е възражение и за прекомерност на исковата претенция досежно претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, заявено за сумата от 30 000лв., като се излагат съображения че размера се определя от вида, характера и тежестта на увреждането, като следва да бъдат съобразени от съда всички конкретни обстоятелства във връзка с настъпилия деликт. Развити са правни съображения, че „справедливостта“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от конкретната преценка от всички обективни и субективни обстоятелства- характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитета на болките и страданията/Решение № 69/18.03.2014г. на ВКС по гр.д. № 4686/2013г. на IV г.о. на ГК/. Възрязава се че в настоящия случай претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства по размер на конкретните факти, свързани със засягането на благото на ищцата по делото.

Предвид на изложеното с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В пледоариите при устните състезания и с писмена защита ищцата, чрез пълномощника адв. П. С. поддържа предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски за пред настоящата съдебна инстанция.

Поддърж се с писмената защита по делото от ищцовата страна, че съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и чл. 30 от ЗП, задължение на общините е осигуряването на снегопочистването и премахването на заледените участъци от тротоара, чрез свои служители или чрез наети за тази цел фирми. Поддържа се че от събраните доказателства се установява противоправно бездействие на служителите на Община Разлог по изпълнение на възложените и задължения по закон, което е в причинна връзка с падането на ищцата Б. И. Д. на тротоар в *, на *, респ. за анагажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответната община по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Излагат се доводи по съществото на делото от пълномощника на ищцата, че неоснователни и недоказани са възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищцата- поради това че не е била обута с подходящи обувки, че не е подходила с необходимото внимание при преминаване през този участък от пътя, както и поради това че не е подбрала най- подходящия маршрут за движение.

Поддържа се с писмената защита от ищцовата страна, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за пълния му размер, доколкото установява се по несъмнен начин, че на посочената дата- 29.11.2023г., Б. И. Д., при движението си по тротоара на * в *, се е подхлъзнала, не е успяла да запази равновесие и паднала на земята, на дясната си страна, като в резултат на падането е настъпило счупване на костта на главата на раменната става - фрактура коли хумери декстри, установено малко по- късно в Центъра за спешна помощ *, което е наложило извършването на две операции при пълна упойка. Излага се становище от ищцата, чрез пълномощника и по делото, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е основателно и следва да бъде уважено за пълния ма размер. Установява се от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СМЕ, че счупването на костта на главата на раменната става - фрактура коли хумери декстри, е могло да бъде получено по начина описан в ИМ по делото, при подхлъзване върху непочистен от снега заледен тротоар, поради което травматологичното увреждане на ищцата е в причинна връзка с настъпилия на 29.11.2023г. инцидент. Поддържа се, че от събраните доказателства се установява че ищцата е изпитвала значителни по сила и интензитет болки и страдания, причинено и е обездвижване на дясната раменна става за период от около 3-4 месеца, като същата е изпитала дискомфорт и притеснения, тъй като за продължителен пирод от време след двете операции, не е можела да се обслужва сама и се е налагало за нея да се грижи неин близък човек. Поддържа се, че е бил засегнат и социалния живот на ищцата, доколкото същата не е могла да участва в работата на църковния хор, както и е била принудена да промени начина си на живот, тъй като не е можела да стигне до църковния храм без придружител за продължителен период от време след увреждането. С писмена защита и по съществото на делото, поддържа се от ищцовата страна становище за основателност и доказаност и на предявения иск за имуществени вреди. Поддържа се, че представените писмени доказателства ясно сочат направените разноски за медицински процедури и консумативи, а от заключението на вещото лице установява се по несъмнен начин, че същите са направени именно във връзка с проведеното лечение на Б. И. Д. във връзка с претърпения от нея инцидент и полученото травматично увреждане. Ответникът- Община Разлог, чрез пълномощника по делото- адв. Н. Б., в пледоариите при устните състезания и в писмена защина по делото, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да не ги уважава.

Поддържа се от ответната страна възражението, че общината не следва да отговаря нито по реда на чл. 49 от ЗЗД, нито по реда на чл. 45 от ЗЗД, доколкото към момента на инцидента, действаща е била Наредба № 1 на Общинския съвет *- „За осигуряването и спазването на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и приветливия вид на Община Разлог“, приета с Решение № 38/29.02.1996г. на Общински съвет *, с която е въведено задължение за почистването на тротоарите от снега, за отстраняването на ледените пластове и висулки, което е възложено на собствениците и наемателите на жилищните сгради и търговските обекти./чл. 2 б.“б“ от Наредбата/. В този смисъл поддържа се становище, че ответната община следва да бъде освободена от отговорност, като пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е собственика на дом № * на * в *.

Поддържа се с писмената защита от ответната страна и възражението за съпручинивяне на увреждането от страна на ищцата, която не е била обута с обувки, подходящи за движение при зимни условия, не е подходила отговорно като след като е установила че времето е студено и улиците и тротоарите са заледени, същата не е съобразила действията си и е излязла на улицата, като с поведението си е станала причина за настъпване на вредоносния резултат. Отделно възразява се, че ищцата също така не е избрала най- подходящия маршрут за преминаване през участъка в който се твърди че е станал инцидента, поради което се иска от съда в случай че намери основания за приложението на чл. 49 от ЗЗД, да намали по размер отговорността на Община Разлог за претендираните неимуществени вреди. От ответната страна по делото иска се от съда, в случай че намери основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да съобрази конкретните обстоятелства, относими към търсене на обезвреда, при съобразяване на практиката на ВКС на РБ за сходни случаи, като присъди реално претърпените вреди. Излагат се доводи, че при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази че размера се определя към датата на увреждането, при съобразяване и с обществено- икономически условия в страната, стандарта за живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателната възможност на населението, тъй като размера на обезщетението не може да служи за източник на неоснователно обогатяване.

Претендират се от ответника и сторените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Съставът на ОС Благоевград, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото от разпита на свидетелката Е. Д., че в края на месец ноември 2024г., през един зимен ден тя се движела по улица „Е. Й.“ в * в посока към центъра, тъй като следвало да отиде до аптеката. Свидетелката сочи в показанията си, че предишния ден валяло сняг, било много хлъзгаво, като по улиците нямало много хора. Същият ден било мрачно и студено. Около 10.30-11.00часа тя видяла ищцата Б. И. Д./с която са съученици и се познават от дълги години:, седнала на стъпалата на сградата на ГС- в безпомощно състояние, треперела и се държала за дясната ръка, като не можела да стане. Свидетелката Д. и предложила помощ, но тя отказала, като изразила съмнение че ръката и е счупена. Свидетелката предложила да извика Бърза помощ, но Д. отказала, тъй като се била обадила на дъщеря си и чакала тя да дойде на място да я вземе в автомобил, за да я откара до болницата.

Свидетелката Е. Д. сочи в показанията си пред съда, че от самата Б. Д. разбрала, че същата след посещение в дома на приятелката си е паднала докато се е движела по тротоара на *, след което едвам се е добрала до стълбите на сградата на ГС, където седнала, тъй като не била в състояние да продължи повече. Свидетелката Д. не си спормя с какви обувки е била обута ищцата, но твърди че самата тя дълго време размисляла какви обувки да обуе преди да излезе, тъй като било заснежено и много хлъзгаво.

В показанията си разпитаната свидетелка сочи, че не видяла никъде в града да са поставени указателни табели че е хлъзгаво, да се внимава и т.н.

Е. Д. сочи в показанията си, че познава много добре ищцата, знае че преди този инцидент Д. не е имала травма на ръката. Свидетелката знае ищцата като изключително борбена и упорита жена, неспособна да симулира, а същият ден я видяла в тежко състояние- да трепери, да не може да стане и да се държи за ръката.

Пред съда е допусната и разпитана като свидетел- Д. А. К., която е дъщеря на ищцата. Свидетелката не може да си спомни точната дата на инцидента, но твърди че същият е станал на 29.11. вероятно 2023г. Около 10.30-11.00 часа докато била на работа получила тефелонно обаждане от майка си, която и съобщила че е паднала и вероятно си е счупила ръката. Гласът и треперел и тя изглеждала изплашена, въпреки че свидетелката познавала майка си и знаела че тя е твърда жена и рядко се оплаква.

Когато пристигнала пред сградата на ГС, свидетелката К. намерила майка си да седи на стълбите на сградата, като се държала за ръката, като едва я качили в лекия автомобил за да я откарад до болницата. В Спешния център на градската болница била направена рентгенова снимка, като веднага ищцата била насочена към специалист ортопед, тъй като било установено сериозно счупване в областта на рамото, както и ставно разместване. Същият ден Б. И. Д. е била транспортирана до областната болница в гр. Благоевград, където е била приета в ортопедичното отделение и е насрочена операция за следващия ден. Свидетелката К. сочи в показанията си, че на следващия ден била извършена операция на майка и, при пълна анастезия, като след операцията и нейната майка споделила с нея че има и проблеми със сърцето и била притеснена поради това че се наложило поставяне на пълна упойка. В показанията си пред съда К. сочи, че майка и престояла в ортопедичното отделение на болницата в гр. Благоевград- 5 дни, след което била изписана за лечение в къщи. След като се прибрала, наложило се да се смени стаята в която болната да лежи, както и да се слагат допълнителни матраци на леглото. Свидетелката К. е категорична в показанията си, че нейната майка дълго време след изписването и от болницата не можела да се обслужва самаза ядене, за къпане и за всичко останало. Изпитвала истинско неудобство, тъй като се наложило свидетелката да вземе отпуск за да се грижи за нея и притеснения, че е създала допълнителен ангажимент за човек от семейството. К. сочи в показанията си пред съда, че през този период освен това майки изпитвала болки и страдания и това и създавало значителни неудобства. Чувала я често да охка и да пъшка. Свидетелката твърди, че след първата операция се наложило да остане за 1 месец в къщи за да се грижи за майка си, а след втората операция също изминали три седмици, преди майка и да може да полага грижи за себе си самостоятелно.

Дъщерята на ищцата сочи в показанията си, че през месеч март 2024г. се наложила втора операция. Свидетелката К. си спомня че майка и била ужасена от предстоящата операция, тъй като била стресирана от първата, та дори питала доктора дали не може поставените и импланти да останат в тялото и без да бъдат отстранявани оперативно, но докторът потвърдил че това е невъзможно. Свидетелката сочи, че дълго след втората операция, майка и отново е изпитвала неудобства, тъй като не е можела да извършва движения с оперираната ръка в пълен обем, а освен това изпитвала болка в оперираната става при движение. В показанията си разпитаната дъщеря на ищцата сочи, че и след втората операция нейната майка не е възстановена напълно, като и до настоящия момент не може да разгъва ръката в пълен обем, а след малко по- голямо натоварване, започва болка в оперираната става. Сочи се от свидетелката К., че живота на майка и след травмата е променен, тъй като от една страна тя вече не може да бъде така активна и жизнена, както е била преди това, като дори е преустановила ходенето на допълнителна работа за доста продължителен период от време. Освен това променил се социалния живот на ищцата, тъй като доста продължителен период от време тя изобщо не можела да ходи да пее в църковния хор, а след това за определено време била придружавана от съседка когато е отивала да пее в църквата, тъй като не можела да се предвижва сама. Изпитвала страх- поради което се наложило да и бъдат закупени „котки“, които поставяла на краката за да излиза от дома си през зимата, тъй като се страхувала че може отново да се подхлъзне и да падне повторно.

Свидетелката К. сочи в показанията си, че в деня на инцидента града е бил в безобразно състояние, като снега не е бил почистен от улиците и от тротоарите. Било заледено и почистващите машини не били минавали, въпреки че било вече 10.30-11.00 часа на обяд. Свидетелката научила от майка си, че падането е станало на * в *, докато ищцата се движела по тротоара, като по това време по улицата не е имало никой. Свидетелката сочи, че се наложило майка и да излезе, тъй като била обещала на своя приятелка да и направи масаж, необходим и за раздвижване.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение от Националния институт по метеорология и хидрология от която се установява, че през нощта на 25 срещу 26.11.2023г. в района на гр. Благоевград е валял сняг и се е образувала снежна покривка, която до сутринта е достигнала 17см. Снежната покривка се е задържала до вечерта на 28.11.2023г., като постепенно дебелината и намалява. Сочи се в метеорологичната справка, че на 27.11.2023г. минималната температура сутринта е била около – 4 градуса, а максималната след обядоколо + 5 градуса.

От приетите по делото Епикризи от МБАЛ “Благоевград“ АД ортопедично отделение, се установява, че на 29.11.2023г. ищцата Б. И. Д., на *г. е постъпила в лечебното заведение, след анамнестични данни- след падане и травмирана дясна ръка. След образни и клинични изследвания е поставена диагноза- счупване на костта на главата на раменната става - фрактура коли хумери декстри, с оплаквания за силни болки и ограничени движения в областта на дясна раменна става. На 30.11.2023г. на ищцата е извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус. Изписана на 04.12.2023г. в добро общо състояние, при предписание за щади крайника, да се яви за контролен преглед и сваляне на конците.

Видно и от втора Епикризи от МБАЛ “Благоевград“ АД ортопедично отделение, ищцата Б. И. Д. е постъпила повторно в болнично заведение за отстраняване на остеосинтезния метал. При извършване на потворна операция при анестезия на 06.03.2024г., извършено е отстраняване от костта на имплантираните уреди от хумерус. Изписана е с предписания да щади оперирания крайник, да извършва рехабилитационна програма и да се яви за контролен преглед и за сваляне на конците.

От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебномедицинска експертиза, с вещо лице д. С., спец. ортопед - травматолог, след запознаване на същия с представената медицинска документация и събраните по делото доказателства и след извършен лихен преглед на пациентката на 15.09.2025г. както и повторна рентгенографии на дясна раменна и дясна лакътна стави, след извършените две операции- кръвна репозиция и метална фиксация, след операциите не е имала усложнения. Не е носила специална превръзка за имобилизация на крайника, но е щадяла същия в продължение на един месец. След това е провеждала рехабилитация в домашни условия сама, тъй като същата е рехабилитатор с дългогодишен стаж.

Сочи се от експерта в писменото заключение, че на 06.03.2024г. металът е отстранен. Сега ищцата се оплаква от болки при натоварване на крайника. Status local is: движения в дясна раменна става леко ограничени за сметка на движенията в сагиталната равнина. При норма екстензия 60 градуса, флексия 180 градуса, при Б. Д. движенията са екстензия 40 градуса, флексия 120 градуса. В останалите равнини движенията са запазени. Ограничената подвижност на дясната раменна става не е от клинично значение за самообслужването на Б. Д..

На въпроса какъв е видът и характерът на получените от Б. И. Д. увреди, експерта отговаря в писменото си заключение, че при падането на дясната страна Б. Д. е получила фрактура коли хумери декстра, което е нарушило функцията на ръката за повече от 30 дни. Експерта потвърждава в писменото си заключение, че счупването на шийката на раменната кост може да бъде получено по директен или индиректен механизъм. При директен механизъм има удар върху/от твърд тъп предмет или по индиректен механизъм, при който силата се предава по оста на крайника, когато човек се подпре на същия. По описания от Б. Д. начин на падане, е напълно възможно да се получи фрактура на главата на раменната кост.

Експерта сочи в писменото си заключение, че получените от Б. Д. телесни увреди са свързани със значителни по интензитет болки и страдания, които са с най-голям интензитет до деня на операцията и 48 часа след това.

Експертът е категоричен в писменото си заключение по делото, че получените от Б. Д. телесни увреди ограничават движението на дясната ръка. Получената травма е причина за значително ограничаване обема на движение на дясната раменна става за период от 3-4 месеца. Към момента е налице остатъчно леко ограничение в подвижността на дясната раменна става, което не води до затруднение в ежедневното самообслужване на Б. Д.. При норма екстензия 60 градуса, флексия 180 градуса в сагиталната равнина, при Б. Д. са екстензия 40 градуса, флексия 120 градуса. Този обем движение е постигнат за около 4 месеца по данни от Б. Д.. Рехабилитацията е провеждана в домашни условия, тъй като Б. Д. е рехабилитатор с дългогодишен стаж.

Експерта ортопед дава заключение, че за нормалното възстановяване не е необходима нова оперативна намеса за изваждане на поставените фиксатори в ставата. Постоперативното възстановяване при Б. Д. е много добро, с много добър обем движения, неболезнени, така че с нова оперативна интервенция не може да бъде постигнато повече.

Сочи се от експерта ортопед в писменото му заключение, че предвидимият период за възстановяване на Б. Д. е 4-6 месеца.

Във връзка с предявения иск за имуществени вреди, представени са и приети като писмени доказателства по делото- Фактура 127850/09.02.2024г., от която е видно заплащането на сумата от 10.00лв. за рентгеново изследване; Фактура 19937/01.12.2023г. – за заплатена сума в размер на 1 380лв. за вложено при лечението медицинско изделие- заключваща плака за хумеруса; касов бон за сумата 46,40лева, за извършени в хода на лечението медицински манипулации и касова бележка за 11.60 лева за болничен престой.

След запознаване с представените по делото писмени доказателства, експертът * С. потвърждава, че Фактура № 127850/09.02.2024г. е за изваждане на дубликат от рентгенова снимка, Фактура 19937/01.12.2023г. е за вложените медицински изделия, касовия фискален бон за закупени медикаменти- антибиотик, антикоагулант и пробиотик, а касовата бележка за болнична такса. В този смисъл експертът дава заключение, че представените писмени доказателства са относими към извършените по време на престоя на Б. И. Д. в болницасъщите съставляват разходи направени от ищцата за медицински манипулации и консумативи, свързани с лечението на лекуваната от нея травма, както и за заплащане на престоя и в болничното заведение.

При разпита му в открито съдебно заседание, експертът поддържа даденото от него писмено заключение. Заявява че възстановяването при счупване на кост при възрастните хора се възстановява по- трудно и по- бавно, а поради това че таканите на хората на тази възраст стават ригидни и не са достатъчни еластични, поради тази причина не може да очаква пълно възстановяване, като за по- добро възстановяване е необходима по-упорита рехабилитация. Така установеното от фактическа страна, мотивира съда за следните правни изводи: Предмет на производството са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.

По допустимостта:

Предявените обективно и субективно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и исковата претенция за далжими лихви от деня на увреждането по реда на чл. 86 от ЗЗД, са процесуално допустими. Всеки може да иска да му бъдат репарирани вредите, причинени от другиго, чрез присъждане на справедливо парично обезщетение поради бездействието на органите отговорни за зимното почистване и поддържане на пътищата и тротоарите в едно населено място, при навадени доводи за некачеството почистване и поддържане при зимни условия в участъка, където е реализиран инцидента от който се твърди че са настъпили травматични увреждания за пострадалото лице, както и за причинно следствена връзка между неефективните действия за почистване и поддържане на пътищта и тротоарите и настъпилите за ищеца увреждания от настъпилото ПТП. Съобразно общото правило на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Възражението на ответника- че Община Разлог не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове за вреди е неоснователно.

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 3 ал. 2 т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. Предвид изложеното, общината отговаря както за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му непочистен тротоар.

Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е било възможно. Съгласно чл. 108 ал. 1 ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но съгласно ал. 2, т. 1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде ползван. При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо невъзможно ползването му за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението му по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна./Определение № 2968 от 11.10.2023г. на ВКС по гр. д. № 283/2023 г., II г. о., ГК/.

С Решение № 124 от 18.07.2019г. по гр. д. № 3057/2018г., ІV гр. о. на ГК, в което са разглежда въпроса че общината отговаря за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистен тротоар, прието е че Общината отговаря по чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е било възможно. Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината – обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно възражението наведено от ответника- Община Разлог,чрез пълномощника му по делото, че ответната община следва да бъде освободена от отговорност за вреди, настъпили в резултат на подхлъзване и падане поради непочистени от сняг и лед тротоари, доколкото с действаща към момента на твърдения инцидент- Наредба № 1 на Общинския съвет *- „За осигуряването и спазването на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и приветливия вид на Община Разлог“, приета с Решение № 38/29.02.1996г. на Общински съвет *, с разпоредбата на чл. 2 б.“б“ от Наредбата e въведено задължение за почистването на тротоарите от снега, за отстраняването на ледените пластове и висулки, което е възложено на собствениците и наемателите на жилищните сгради и търговските обекти. Настоящият състав на съда счита, че разпоредбата на приетата Наредба от Б. И. Д., е основание за ангажирана на административна отговорност на собствениците и наемателите на сгради за непочистване на тротоарите пред техните домове и търговски обекти, но същата не може да бъде основание за освобождаване на Община Разлог от отговорността за снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила, с грижата на добър стопанин, по улиците и тротоарите в района на населеното място на съответната община, които са публична общинска собственост.

По същество:

Настоящият съдебен състав на ОС Благоевград намира, че е сезиран с обективно и кимулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът- Община Разлог е имал задължение да поддържа тротоара и пътя на ул. „И.“ в * и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. /в този см. Решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., ГК., ІV г.о. на ВКС/

Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-

обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на работата на съответното предприятие санкции при неизпълнение на задълженията му, както и с възможност за санкции спрямо лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т. ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна. За вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията на съответната община, включително и снегопочистване на улиците и тротоарите и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила.

По силата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, а съгласно чл. 30 ал. 4 ЗП поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167 ал. 1 ЗдП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.

Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че въз основа на доказателствата по делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с посочените по-горе разпоредби по поддръжката и ремонтът на процесния участък на тротоара по протежението на ул. "И." в *, които задължения ответникът е следвало към датата 29.11.2023г. да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11 ал. 1 ЗОС/. Представената по делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология- гр. София съдът намира за неотносима по делото, доколкото същата се отнася за района на гр. Благоевград, а на съда е ноторно известно че с оглед на географското местоположение, котловината на * е с различни климатични характеристики и особености от тези в района на гр. Благоевград. От събраните по делото гласни доказателства обаче- показанията на св. Е. Д. и Д. К., се установява че деня в който се твърди да е настъпил инцидента с Б. И. Д., е било мрачно, студено и заснежено и заледено, като през нощта над града е валял обилен сняг и е имало натрупана значителна снежна настилка. Свидетелката К. твърди че града е бил в „безобразно състояние“. Процесният участък, находящ се в *, по тротоара на ул. "И.", в посока към сградата на ГС, където пострадалата е била намерена от свидетелките, е бил в много лошо състояниенепочистени от снега улици и тротоари, заледено като не личало въобще да са минавали снегопочистващи машини от сутринта, въпреки че било вече 11.00 часа.

Общината ответник е била длъжна да управлява предоставената й собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. С отговора на ИМ ответникът се е защитил своевременно с правоизключащото според него отговорността му възражение, с което се поддържа че Община Разлог следва да бъде освободена от отговорност за претендираните вреди, тъй като с Наредба № 1 на Общинския съвет *- „За осигуряването и спазването на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и приветливия вид на Община Разлог“, приета с Решение № 38/29.02.1996г. на Общински съвет *, било е възложено задължение за почистването на тротоарите от снега, за отстраняването на ледените пластове и висулки, на собствениците и наемателите на жилищните сгради и търговските обекти./чл. 2 б.“б“ от Наредбата/ Общината ответник не може да изключи отговорността си като собственик на общинските пътища и на улиците от неизпълнение на предвиденото в закон задължение да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, с възражение, че собственикът/ползвателят на сградата, пред която е тротоарът, е задължено лице за такава поддръжка. Дължимата грижа е на общината в полза на териториалната общност и включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци (вж. решение по чл. 290 ГПК № 124 от 18.07.2019г. по гр.д. № 3057/2018г., ГК, ІV ГО на ВКС). В това решение, чийто постановки настоящият състав на ОС Благоевград възприема, е посочено в тази връзка, че, когато по силата на чл. 8 ЗНА, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината, и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината- обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на работата на съответното предприятие санкции при неизпълнение на задълженията му, както и с възможност за санкции спрямо лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна. За вредите обаче от съответното бездействие да се изпълни, в случая задължението за поддръжка на тротоара чрез снегопочистване, отговаря общината, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията й. Приложено към настоящия казус това правно положение означава, че с оглед установеното по делото, че пътното платно и тротоара на * в *, на 29.11.2023г. около 10.30-11.00 часа са били непочистени от снега и заледени, е основание да се приеме противоправно бездействие за поддържане на настилката на тротоар в обхвата на общинска улица, което е основание за ангажиране на отговорността на Община Разлог в качеството й на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД. По тези съображения съставът на ОС Благоевград съд приема, че не са установени основания за освобождаване на ответника Община Разлог от отговорност за вреди./Решение № 1283 от 10.12.2024г. на САС по в. гр. д. № 104/2024г./

На база изложеното и в обобщение следва да се приеме по делото, че настоящия съдебен състав намира, че е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на Общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на общинските улици в град Разлог в състояние, препятстващо опасност за участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици, булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от съответните общини. Като собственик Общината има задължението да стопанисва и управлява имотите и вещите – общинска собственост в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин /чл. 140 от КРБ и чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила, каквото несъмнено към дата 29.11.2023г. не е било надлежно осъществено на * в центъра на *.

Съдът намира за доказано при пълно и главно доказване, че е налице 1/деяние-бездействие от страна на ответника/ Община Разлог/, изразено в това, че на 29.11.2023г., около 10.30- 11.00 часа, по тротоара на ул. "И."/от дясната страна на реката/, в * е имало непочистен, покрит със сняг и лед участък; 2/ противоправност, изразена в неизпълненото задължение на Община Разлог, като собственик на улиците и техните принадлежности /тротоари/ в *(чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА) да ги поддържа обезопасени и проходими при зимни условия, включително за пешеходци; 3) вина на служителите и работниците на ответника, натоварени с тази дейност и контрола за извършването й, която в случая се предполага 4) виновно бездействие по нормативното задължение на ответната община - съставлява предпоставки всеки пешеходец, минаващ по тази улица да се подхлъзне, да изгуби равновесие и да падне на покрит с лед участък от тротоара, да претърпи травматично увреждане, респ. болки и страдания от същото, което да е основание за търсене на отговорност за вреди.

В настоящия казус твърди се с ИМ и съдът приема за доказано при съвкупния анализ на доказателствата по делото, че полученото от ищцата- Б. И. Д. травматично увреждане е причинено от падане на непочистен от снега и заледен тротоар в *, на ул. "И." в посока към ул."А. С.". Без решаващо значение е поначало какъв е точният административен адрес на мястото, на което ищцата се е подхлъзнала и е паднала на тротоара, след като от описанието на мястото на злополуката може да се направи извод, че се касае за част от имот общинска собственост, което не е оспорено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Съставът на ОС Благоевград намира, че макар и чрез косвени свидетелски показания/никой от свидетелите не е възприел непосредствено процесния инцидент/ се установява, че Б. И. Д. се е подхлъзнала, загубила е равновесие и е паднала в цял ръст на тротоара, като е почуствала силна болка в областта на дясното рамо, което изпукало при падането. Свидетелите Е. Д., а по-късно и Д. К. са намерили пострадалата в безпомощно състояние на около 100 метра от инцидента/на стълбите на сградата на ГС в */, като същата е била в тежко здравословно, емоционално и психологическо състояние. Не е била в състояние да се изправи и да се придвижва сама, изпитвала силни болки в дясното рамо, като била премръзнала, отчаяна и много уплашена. Това наложило незабавното и транспортиране до Спешния медицински център в *, където на същата е била оказана първа медицинска помощ.

От ангажираните по делото писмени доказателства - медицински документи/фиш от спешна медицинска помощ, извадка от амбулаторен журнал, както и епикризи издадени от Отделението за ортопедия и травматология при МБАЛ- Благоевград, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява според съда по несъмнен начин, че именно вследствие падането на тротоара ищцата е получила травматично увреждане- счупване на костта на главата на раменната става- фрактура коли хумери декстри, което е наложило и спешна оперативна намеса. Претърпените болки и страдания се установяват от изслушаната по делото СМЕ и показанията на свидетелката Д. К./дъщеря на ищцата/ В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за ищцата бяха ангажирани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че претендираните от нея претърпени неимуществени вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по - повод или изпълнение на възложената им от ответника работа.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказа по категоричен начин причинната връзка между деянието/бездействието на ответната община при задължение за действие, установено от закона/ и настъпилите вредни последици. Показанията в тази връзка на свидетелите Е. Д. и Д. К. /макар и същите да не са очевидци на инцидента/ са последователни, логични и непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и със заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза. От показнията на двамата свидетели, осигурени от ищеца се установява, че малко след инцидента, въпросната улица/“И.“/ е била заледена и непочистена от снега, тоест налице се били препдоставките за подхлъзване и падане, кавото съдът приема за безспорно, че се е случило с ищцата Б. И. Д..

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание.

По възражението за съпричиняване:

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963г.- т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63г., така и в редица постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017г. по т. д. № 2317/2016г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011г. по т.д. № 286/2011г. на ВКС, I ТО и др.) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Становището на съдебния състав разглеждащ делото е че за претърпените вреди от Б. И. Д., ответникът следва да отговаря изцяло предвид липсата на предпоставките по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на отговорността му. Съдът намира за недоказано и неоснователно възражението за съпричиняване на деянието от страна на пострадалата ищца. Принос по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато сам, със свои действия пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Релевантно за съпричиняването на вредата от страна на ищцата в случая е онова конкретно твърдяно от ответника поведение /действие или бездействие/, без което не би се стигнало до травматичното и увреждане, въпреки неизпълнението от страна на ответника на задължението му да осигури безопасното преминаване през всеки участък от улицата през зимния период като го почисти от сняг и лед. В случая липсва доказано от ответника такова поведение на ищцата /несъобразяване с атмосферните условия, неподходящи за снега обувки, не подхождане с необходимото внимание при преминаване по * и неизбиране на правилния маршрут и посока за такова преминаване/. От събраните по делото доказателства се установява, че единствената непосредствена и пряка причина за възникване на вредите е непочистения от сняг и лед участък от улицата – общинска собственост, като не се доказва по никакъв начин Б. И. Д. с поведението си да е допринесла за настъпването на нежелания вредоносен резултат.

По предявения иск за неимуществени вреди и размера на обезщетението:

Установи се по несъмнен начин по делото въз основа на събраните доказателства и заключението на експерта по приетата СМЕ, че при процесния инцидент на 29.11.2023г., ищцата Б. И. Д. в резултат на падане върху непочистен от снега и заледен тротоар, е получил травматично увреждане- счупване на костта на главата на раменната става - фрактура коли хумери декстри, което е наложило извършване на операция при пълна анастезия, при която е извършено открито наместване на фрактурата кръвна репозиция, както и временна фиксация с поставяне на аключваща плака на проксимален хумерус, фиксирана със съответния брой винтове. Това наложило извършването на втора операция, също при пълна анастезия, за отстраняване на временната заключваща плака и на фиксиращите винтове. Съдът намира че двете операции са били извърщени при повишен риск за пациента, тъй като същата е била с хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност, което наложило консултация с кардиолог преди извършване на анастезия.

Съдът съобрази, че се касае за увреждане, съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на НК, чието лечение е наложило оперативна интервенция, която е причинала траяно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от 3 месеца. Счупването на раменната става освен това е причинило значително ограничаване на движението на дясната раменна става за период от 3-4 месеца. И към момента на извършения личен преглед от експерта, изготвил приетата СМЕ по делото, при ищцета все още има остатъчно леко ограничение в обема на движение на дясната раменна става. Прогнозата на експерта е че при пострадалата е възможно да остане и занапред възможността за болка в увредената става при претоварване или при неблагоприятни атмосферни условия. Иначе прогнозата за пълно възстановяване при продължаване на рехабилитация са балгоприятни.

Съдът намира за установено и доказано по делото, че в резултат на настъпилия инцидент и увреждането на раменната става, ищцата е претърпяла значителни по интензитет и продължителност болки и страдания/най- силни в първите 48 часа и продължили повече от 4 месеца/, както и трайни затруднения на движенията на дясната ръка в областта на раменната става, което е довело до влошаване на качеството на живота и до вътрешен дискомфорт, поради това че Б. И. Д. не е могла да се обслужва сама и се е наложило да разчита на помощта на друг човек- неин близък за продължетелен период от време и след двете извършени операции. Увреждането е довело и до значителна промяна в социалния живот на ищцата, тъй като преди това тя била активна общественичка, като участвала в църковния хор, а увреждането я лишиво от възможността за социални контакти и посещения на храма, както и от участие в работата на църковния хор за продължителен период от време, а след това за период от около една година, тя не можела да посещава храма без придружител. Съдът взе под внимание болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането– неочаквано и непредизвикано падане в градска среда, на тротоара в центъра на града, довело до напълно безпомощно състояние на ищцата, наложило помощ от случайно преминаваща- свидетелката Д., тревогата и страха при престоя на ищцата на два пъти в болнични заведения и свързаните с това множество консултации и изследвания, като и неудобства и притеснения от личен и битов характер; периодът на ползване на помощни средства за раздвижване, през който ищцата е разчитала и на помощ от дъщеря си; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалата и върху качеството и на живот, както и безспорното им негативно отражение върху психиката на Б. И. Д..

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят от закона и от принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни

обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС/.

Съдът след като съобрази посочените в мотивите на настоящото решение обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, активната възраст на ищцата- *г., вида и характера на увреждането, претъртърпените две операции, интензитета и продължителността на изпатваните болки и страдания, преживените негативни емоции и дискомфорт, периодът от време, през който същата е следвало да се възстановява, невъзможността да се обслужва сама поради ограничения обем на движенията в дясната раменна става, промяната в социалния и начин на живот, която е била принудена да търпи, както и като съобрази обществено икономическите условия на живот към момента на увреждането- м. ноември 2023г., както и установената съдебна практика на ВКС на РБ по сходни казуси и увреждания, към същия период, с оглед спазване критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се уважи за пълния претендиран от ищцата размер- за сумата от 30 000лева. По иска за обезщетение за имуществените вреди:

По предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:

Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт- процесния инцидент на 29.11.2023г., поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, във връза с чл. 49 от ЗЗД е напълно относимо и спрямо този иск.

Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана и основателна. За направените реални разходи за лечението- за медицински манипулации и консумативи за тяхното извършване, представени са с ИМ убедителни писмени доказатества, които удостоверяват и реалното разходване на посочените в ИМ разходи/касови и фискални бонове за извършено плащане/.

С оглед заключението на вещото лице по приетата СМЕ, сторените имуществени разходи от ищцата са били необходими за лечение на причинената й травматична увреда респ. във връзка с извършените и операции, като ангажираните от ищцовата страна доказателства, потвърждават връзката между увреждането на ищцата и направените разноски за медициски процедури и манипулации, както и за консумативи и лекарства за същите. Заявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен в претендирания му размер от 1 728.05лв. лева. По иска по чл. 86 ЗЗД:

Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава, в размер на законна лихва за неимуществени вреди, за периода от датата на увреждането- 29.11.2023г. до плащането на дължимото, а за имуществените вреди от 27.03.2024г.- датата на исковата молба, до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна. Ищцата е направила разноски по производството в общ размер на 3 468лв., от които 3000лв. за адвокатски хонорар и 468.00лева - депозит за СМЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 3 468.00лева. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да осъди Община Разлог да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград сумата от лв. за дължимата държавна такса във връзка с уважените искове за имуществени и неимуществени вреди.

Водим от горното, съставът на ОС Благоевград