Решение № 2416 от 8.9.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 8840/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 20046488/18.02.2021г. по гр.д. № 21207/2020г. по описа на Софийски районен съд 145 състав е признато за незаконно уволнението на А.И. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София ул. ••••••• извършено със Заповед № 21115/04.05.2020г. на работодателя „У.Е.У.“ Црт. като на основание чл. същото е отменено чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, ищецът е възстановен на длъжността „пилот на самолет- капитан“, която е заемал преди уволнението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 19 884, 28 лв. на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. С решението е отхвърлен искът чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за разликата над 19 884, 28 лв. до предявения размер от 59652, 84 лв. С определение 2011078/08.05.2021г. по същото дело съдът е оставил без уважение искането на „У.Е.У.“ Црт по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта на присъдените разноски в полза на ответника. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, с която се твърди, че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел, че работодателят не е провел законосъобразен подбор. Сочи, че поради ограниченията въведени във връзка с пандемията от „COVID 19“ подборът се провел неприсъствено. Посочва че съдът е допуснал процесуални нарушения като не допуснал разпита на свидетелите искани от ответника с които щял да установи провеждането на подбор. Постъпила е и частна жалба от ответника срещу определението по чл. 248 от ГПК. Процесуалният представител изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е намалил присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с 5000 лв., тъй като по делото са проведени множество съдебни заседания както и че адекватната защита изисквала изчитане на стотици съдебни решения. Сочи че работата на юриста е високоинтелектуална и мерилото на адвокатското възнаграждение не следва да са минималните размери по Наредба № 1. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.И. П. с който се взема становище за нейната неоснователност. Сочи че не са налице процесуални нарушения. Изтъква че ответниците не са представили обективни обстоятелства поради които не могат да доведат свидетелите. Постъпил е и отговор на частната жалба с която се взема становище за нейната неоснователност. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.И. П.. с искова молба, с която срещу „У.Е.У.“ Црт., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 2115/04.05.2020г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „пилот на самолет-капитан“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 48 805, 40 евро с левова равностойност от 95 455, 08 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 05.05.2020 до 05.11.2020г. Не се спори между страните, а и това е видно от представените по делото трудов договор и допълнителни споразумения, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „пилот на самолет-капитан“. Не се спори, а и е видно от заключението по приетатаприетата като доказателство по делото платежна бележка, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е в размер 9 942, 14 лв. Не е спорно между страните, че на дата 04.05.2020г. на служебен имейл адрес на ищеца е връчено предизвестие с което е уведомен, че на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата на ищеца ще бъде прекратено трудовото правоотношение. Не е спорно че на дата 04.05.2020г. на служебен имейл адрес на ищеца му е връчена Заповед № 21115/04.05.2020г.за прекратяване на трудовото му правоотоношение. Не се спори, че предивестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношениеса връчени на ищеца лично на дата 28.05.2020г. Спорно във въззивното производство е дали е проведен подбор съгласно нормативноустановените правила. По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ: В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетентния орган. Съкращаването на щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално - да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре. Когато се извършва уволнение на някое от горепосочените основания, което основание засяга част от служителите на съответната длъжност, подборът е задължителен. Когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. На следващо място следва да се държи сметка че подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение - и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Затова преценката му не е субективна - правно значение има не конкретният мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. Съдебният контрол за законосъобразност на уволнението и извършения подбор включва преценка за това извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии, като съдът може да проверява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели сдействителните качества и квалификация на работника или служителя. Работодателят следва да ангажира доказателства, с които да установи между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, въз основа на който е предпочел други работници пред уволнения. Установява се, че работодателят е предприел действия по извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ, като със Заповед № 1/12.04.2020г. е определил комисия за извършване на подбора и критериите, въз основа на които той трябва да се извърши, а именно задължителните критерии по чл. 329, ал.1 от КТ и допълнителните критерии отдаденост и мотивация. По делото не са представени обаче доказателства за реалната работа на определената комисия между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора. По делото липсват доказателства на участващите в подбора лица да са поставяни оценки по заложените критерии, които евентуално да обосноват решението на работодателя точно ищецът да бъде съкратен. Ответникът е поискал събирането на гласни доказателства разпит на свидетелят Д.Т., при режим на довеждане обаче същият не е доведен без основателни причини, поради което съдът е определил срок по чл. 158 от ГПК до следващото съдебно заседание. Във връзка с поискано разпит по делегация пред унгарски съд на основание чл. 25 във вр. с чл. 614 от ГПК във вр. Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно не е допуснал разпит по делегация доколкото това би довело до неоправдано усложняване на производството отлагане на делото и забавяне на процеса. Ето защо настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая подбор на практика липсва, тъй като не става ясно между кои служители е извършен подбора, извършена ли е и каква преценка за всеки от тях по двата законови критерия и какъв е резултатът от нея, за да се стигне до решението за прекратяване на трудовите договори на някой от тях. Подборът е незаконосъобразно извършен, вследствие на което незаконно се явява и уволнението на ищеца. Релевираната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на уважаване, което съответно обуславя и основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „пилот на самолет-капитан“", както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Доказването на вредата – оставането без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. В разглеждания случай оставането без работа на ищеца през процесния период е доказано по несъмнен начин въз основа на представеното от него трудова книжка, регистрационна карта към „Агенция по заетостта“, Дирекция „Бюро по труда“ като отразените данни в същото в същите дават достатъчно основание този факт да се счете за установен. При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на частната жалба по чл. 248, ал.3 от ГПК настоящият състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да може съдът да намали възнаграждението то следва да е прекомерно и да е налице възражение за прекомерност от другата страна. Процесуалният представител на насрещната страна е направил възражение за прекомерност своевременно. В случая минималния размер на дължимите възнаграждения възлиза на 4816, 38 лв. с ДДС, а се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8305, 77 лв. който е в почти двоен размер над минималния. Делото не е в голям обем от страници – 310, касае се за правен спор по който няма противоречива практика и е налице достатъчно практика на върховната съдебна инстанция, която може да служи като ориентир на страните. Проведени са три съдебни заседания като второто отлагане на делото е станало по причини от страната на ответника. При това положение настоящият състав намира че правилно първоинстанционният съд е намалил адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 от ГПК, до размера от 5 000 лв. с ДДС като е присъдил съразмерно на отхвърлената част 3 426, 58 лв. Поради което жалбата по чл. 248, ал.3 от ГПК следва да се остави без уважение. По разноските: При този изход на производството жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното: