Решение № 588 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 6115/2026 г.

Гражданско дело № 20261720106115 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба подадена от А. М. Г.- С., чрез адв. А., срещу Областна дирекция на МВР – Перник. В исковата молба се твърди, че ищцата е •••••• и изпълнява длъжността •••••••••••••••••• при ответника Областна дирекция на МВР - Перник. Със Заповед •••••• на ВПД адм. секретар на МВР за заеманата длъжност е определена основна месечна заплата в размер на ••••••. Посочва се, че със Заповед № 8221з- 712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи на основА.е чл.ЗЗ, т.9 от ЗМВР във вр. с чл.79 от Постановление № 28 на МС от 16.04.2025г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България, в Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР се създават §9, §10 и § 11. Съгласно § 9 считано от 01.01.2025г. се извършва увеличение на индивидуалните месечни основни заплати на служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР по реда на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрацията (НЗСДА), приета с Постановление № 129 на МС от 2012г. Съгласно § 10 индивидуалният размер на увеличението е при годишна оценка на изпълнението-„Изключително изпълнение"- 13 %, при годишна оценка на изпълнението-„Изпълнението надвишава изисквА.ята" също 13 %, при годишна оценка на изпълнението- „Изпълнението отговаря напълно на изисквА.ята"- 5 %, при годишна оценка на изпълнението- „Изпълнението отговаря не напълно на изисквА.ята"- 2 %. Пояснява се, че в периода от •••••••••••••••••• ищцата била в продължителен ••••••, поради който в този период последната годишна оценка за изпълнението на длъжността е направена през 2023г. Съгласно чл. 6, ал.1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година. Съгласно ал.2 изпълнението на длъжността включва времето, което действително е отработено от служителя, като съгласно ал.3 всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване. Тъй като поради продължителния й •••••• през 2024г. ищцата не била на работа за период по-дълъг от 6 месеца, съгласно чл.6, ал.З от НУРОИСДА за нея 2024г. не било извършено оценяване на изпълнението на длъжността, която заема в Областна дирекция на МВР Перник. Посочва се, че съгласно последната й оценка от оценяване на изпълнението на длъжността ми, която е направена за 2023г., на основА.е § 9 и § 10 от Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, допълнение със Заповед № 8221з-712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи, увеличението на индивидуалната й месечна заплата следва да е с 13 % или основната й месечна заплата следва да се увеличи от •••••• на •••••• лева. Независимо от това, считано от 01.01.2025г. такова увеличение от 13 % на основната месечна заплата в размер на •••••• лева месечно не й се изплаща. Предвид това, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за период подълъг от една година, по аргумент на чл.11, ал.1, т.2 и т.4 от НЗСДА, които са приложими тогава, когато не е извършено оценяване за годината, предхождаща годината поради обективни причини, то на основА.е чл.46, ал.2 от ЗНА тези разпоредби се прилагат по аналогия и за увеличението на индивидуална месечна заплата на служител, на който не му е извършено оценяване също по обективни причини. Посочва се, че с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 20251720104472/25г. по описа на PC, Перник за 2025 година, са уважени предявените от ищцата искове срещу ОД МВР Перник за неизплатените ми суми за периода: 01.01.2025г.-31.08.2025г., в общ размер на сумата •••••• лева за този период, представляващи разликата между изплатената й основна месечна заплата и дължимата й се основна месечна заплата за периода: 01.01.2025г.-31.08.2025г. и която се формира от неизплатена сума от •••••• лева за всеки месец, включен в този период, след извършеното увеличение на заплатите на •••••• в МВР, считано от 01.01.2025г. с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, направено със Заповед № 8221з-712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи. Независимо от влязлото в сила решение, за периода от 01.09.2025г. до настоящия момент, който следва периода, който е предмет на делото, ОД МВР Перник продължава да отказва да заплаща основната месечна заплата с извършеното увеличение на заплатите на •••••• в MB, считано от 01.01.2025г., с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, направено със Заповед № 8221з- 712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи. Ищцата посочва, че от 01.01.2026г. било направено и последващо увеличение с 5 % на основните месечни заплати на •••••• в МВР. От 01.01.2026г. до настоящия момент на ищцата се заплаща основна месечна заплата само с увеличението от 5 %, направено за •••••• в МВР, считано от 01.01.2026г., без в основаната месечна заплата да се включва и увеличението й с 13 % , считано от 01.01.205г. след извършеното увеличение на заплатите на •••••• в МВР с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, направено със Заповед № 8221з-712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи. С оглед на това, към настоящия момент неизплатените суми за периода: 01.09.2025. до 31.12.2025г. са в общ размер на •••••• лева, представляващи разликата между изплатената основна месечна заплата и дължимата се основна месечна заплата за периода: 01.09.2025г.-31.12.2025г. и която сума като общ размер се формира от неизплатена сума от •••••• лева за всеки месец, включен в този период, след извършеното увеличение на заплатите на •••••• в МВР, считано от 01.01.2025г. с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, направено със Заповед № 8221з-712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи. Към настоящия момент ищцата сочи, че неизплатените суми в евро за периода: 01.09.2025г.-31.12.2025г. са в общ размер на •••••• и в размер на по •••••• за всеки месец, включен в този период. С увеличението от 01.01.2026г. с 5 % се изплаща върху основната месечна заплата без увеличението й от 13 процента, считано от 01.01.2025г. С оглед на това неизплатените ми суми за периода: 01.01.2026г. 31.05.2026г. са в общ размер на ••••••. Неизплатената сума в общ размер от •••••• евро за периода: 01.01.2026г.- 31.05.2026г. представлява разликата между изплатената й основна месечна заплата и дължимата ми се основна месечна заплата за този период и която сума като общ размер се формира от неизплатена сума от по •••••• за всеки месец от този период. Предвид изложеното се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата общо сумата от ••••••, представляваща разликата между изплатената й основна месечна заплата и дължимата се основна месечна заплата за периода: 01.09.2025г.- 31.05.2026г.и която се формира от неизплатена сума от по •••••• за всеки месец, включен в периода: 01.09.2025г.-31.12.2025г.и от неизплатена сума от по •••••• за всеки месец, включен в периода: 01.01.2026г.-31.05.2026г. след извършеното увеличение на заплатите на •••••• в МВР с допълнението на Преходните разпоредби на Вътрешните правила за заплатите на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, направено със Заповед № 82213-712/03.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.01.2025г. и след последващото увеличение на заплатите на •••••• в МВР, считано от 01.01.2026г. В открито съдебно заседА.е ищцата е направила изменение на иска относно неговия размер, посредством частично оттегляне на претенцията за сумата от •••••• и искът се поддържа за сумата от •••••• В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Областна дирекция на МВР - Перник, чрез гл. юрк. В., в който излага становище за неоснователност. Ответникът признава изложените в исковата молба факти, че през процесния период ищцата е престирала труд в ОДМВР - Перник, като е заемала длъжността ••••••••••••••••••, а със заповед № 8121К-9502/15.07.2025 г. на ВПД адм. секретар на МВР е преназначена, считано от 01.08.2025 г. на длъжност ••••••••••••••••••. Не се спори, че със заповед № 8121К 6253/10.05.2024 г. на ВПД адм.секретар на МВР й е била определена месечна заплата в размер на ••••••, която получавала и към настоящия момент, както и обстоятелството, че в периода •••••• служителят е бил в продължителен •••••• и че последната годишна оценка за изпълнението на заеманата от длъжност от ищцата е била направена през 2023 г., а за 2024 г. не е получила годишна оценка за изпълнението на длъжността с оглед липсата на действително отработени 6 месеца за посочената година поради продължителния ••••••. Ответникът намира за неправилно извършеното в исковата молба тълкуване на нормативната уредба, като счита, че за ищцата не е възникнало право на увеличение на индивидуалната й основна месечна заплата, доколкото за нея не била налице нито една от предпоставките по чл.11 НЗСДА. Твърди, че хипотезата, в която се намирала ищцата ползване на •••••• за период от 6 месеца до 1 година в рамките на една календарна година, попадала извън обхвата на разпоредбите, регламентиращи увеличението на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в МВР. По изложените в писмен отговор съображения, ответникът счита, че не е налице основА.е, което да обоснове определяне на възнаграждение на ищцата в увеличен размер. Сочи, че е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно дължимото на ищцата възнаграждение за процесния период, съобразно утвърдения ред и въз основа на специалните разпоредби на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Съдът като обсъди събрА.те по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск по чл. 67 от Закона за държавния служител. Дадената прецизна правна квалификация с решението, не налага разпределяне на различна доказателствена тежест и не нарушава правото на защита на стрА.те. Съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗМВР статутът на •••••• по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. и с отделни изчерпателно посочени разпоредби от ЗМВР. Доколкото по силата на посочената разпоредба не се препраща към правилата на ЗМВР относно възнагражденията и оценяването на изпълнението на длъжността на •••••• по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, по отношение на тях тези въпроси са регламентирА. с разпоредбите на чл. 67 и чл. 76 от ЗДСл. На осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между стрА.те обстоятелствата, че през процесния период ищцата е престирала труд в ОДМВР - Перник, като е заемала длъжността ••••••••••••••••••, а със заповед № 8121К-9502/15.07.2025 г. на ВПД адм. секретар на МВР е преназначена, считано от 01.08.2025 г. на длъжност ••••••••••••••••••, че със заповед № 8121К 6253/10.05.2024 г. на ВПД адм.секретар на МВР й е била определена месечна заплата в размер на ••••••, която получавала и към настоящия момент, както и обстоятелството, че в периода •••••• ищцата е бил в продължителен •••••• и че последната годишна оценка за изпълнението на заеманата от длъжност от ищцата е била направена през 2023 г., а за 2024 г. не е получила годишна оценка за изпълнението на длъжността с оглед липсата на действително отработени 6 месеца за посочената година поради продължителния ••••••. Изложените обстоятелства се установяват и от приложените към делото писмени доказателства. Липсва спор и относно това, че от 01.01.2026г. било направено и последващо увеличение с 5 % на основните месечни заплати на •••••• в МВР със Заповед № 8121з-162 от 06.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Според същото основната месечна заплата, заплатена на ищцата за периода 01.09.25 г. – 31.05.26 г. е в общ размер бруто •••••• или нето ••••••. Заплатената сума на ищцата за периода 01.09.25 г. до 31.12.25 г. е •••••• или •••••• нето. Разликата между заплатената сума за този период и сумата при отчитане на увеличението с 13 %, считано от 01.01.2025 г., е в размер на •••••• бруто или •••••• нето. Според експерта за периода 01.01.26 г. до 31.05.26 г., при отчитане на увеличението на основните заплати на служителите на МВР с 5 %, считано от 01.01.26 г. на ищцата е заплатена сумата •••••• бруто или •••••• нето. Разликата между платената сума за този период и сумата, която би се дължала при увеличението на основната месечна заплата с 13 %, считано от 01.01.25 г. и последващото увеличение с 5 %, считано от 01.01.26 г. за периода 01.01.26 г. до 31.05.26 г. е бруто •••••• или •••••• нето. Според изчисленията на вещото лице общият размер на сумата за периода 01.09.25 г. – 31.05.26 г., представляваща разлика между заплатените на ищцата суми и тези, които биха били дължими с увеличението от 13 %, считано от 01.01.25 г. и последващото увеличение от 5%, е в размер на •••••• бруто или •••••• евро – нето. Основният спорен въпрос между стрА.те е възникнало ли е за ищцата право на увеличение на индивидуалната й основна месечна заплата, доколкото за нея не била налице нито една от предпоставките по чл.11 НЗСДА. Със заповед № 8221з-712/03.06.2025г. министърът на вътрешните работи е извършил допълнение на Вътрешните правила за заплати на •••••• по чл.142, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, утвърдени и изменяни с предходни негови заповеди, като е диференцирал процентните ставки за индивидуалния размер на увеличението на индивидуалните основни месечни работни заплати в МВР в съответствие с получените годишни оценки за изпълнението на длъжностите за 2024 г. и при спазване на условията на чл.15 и чл.16 от НЗСДА и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА. Това диференцирано увеличение на заплатите на •••••• по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР, към които спада и ищцата, е станало с въвеждането на §9, §10 и §11, считано от 01. 01. 2025г. Последната оценка на ищцата, преди да излезе в описА.я ••••••, от оценяване на изпълнението на длъжността й е от 06.10.2023г., когато й е определена оценка единица, съответстваща на изключителни резултати. Отказът за увеличаване на индивидуалната основна заплата е осъществен при хипотезата на чл.67, ал.5, т.1 ЗДСл - поради липса на годишна оценка за изпълнение на длъжността. Ищцата е •••••• в системата на Министерството на вътрешните работи , а според чл. 177 от Закона за МВР , •••••• в министерството получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, която на свой ред се преизчислява всяка година. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на •••••• се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, НАРЕДБА № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на •••••• по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Наредбата е задължителен за системата на МВР подзаконов нормативен акт, и органа по назначаването (работодателят) е длъжен да увеличи заплатата на даден служител, ако са налице нейните предпоставки . Тя обаче предвижда единствено максималните размери на основната заплата, не поставя други изисквА.я към служителите в МВР, в частност – наличието на годишна атестация. Според чл. 76 от Закона за държавния служител , възпроизведен и в нормата на чл. 6 от НАРЕДБА за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., последно доп., бр. 29 от 9.04.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) , държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, а според чл. 6 ал. 3 от същата, всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване. Няма норма, която да забранява изрично извършването на оценка на изпълнението на длъжността, ако липсват отработени от оценявА.я поне шест месеца в рамките на една календарна година. Такава забрана ответният орган е извел по пътя на тълкуването, от стилистичното съдържА.е на наредбата. Нормата на чл. 6 ал. 3 от същата е въведена не с цел да препятства оценката, а за да бъде същата максимално обективна, доколкото при липса на изпълнение, то не може да бъде оценено; нещо повече , при липса на оценка , в никой случай не могат да бъдат постигнати заложените в самата наредба ( чл. 1 ал. 2) цели. По силата на общото правило на чл. 14 ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 5 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.), увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати по чл. 12 се извършват за всички служители в административната структура, включително за служителите, командировА. по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, тези, завърнали се на служба след отпуск или командировка, продължили повече от една година, и тези, възстановени на длъжност след отмяна на незаконосъобразно уволнение. Не е предвидено изрична забрана за увеличение на заплатите на ••••••, които нямат текуща оценка за конкретната година на увеличение, но такава се извежда по тълкувателен път – по аргумент от противното от нормата на чл. 11 ал. 1 т. 1 от Наредбата; същевременно наредбата дава възможност за увеличение на заплати и без налична атестация. Липсата на нормативна уредба, на която липса се е позовал и ответника, не може да бъде основА.е за мълчалив отказ за увеличение на заплатата. Ако се възприеме такова тълкуване на закона и наредбите по прилагането му, ще се стигне до резултат, при който служители с по – висока оценка на дейността им няма да получат увеличение на заплатата, а такива, които са положили труд, оценен като „задоволителен“ , ще получат такова и то единствено поради наличието на обективна невъзможност да бъдат оценени. Съществено е, че причината за липса на оценка е извън контрола, както на работодателя и/или атестиращия орган, така и на самия податестатен, и не може да бъде противопоставена на последния, като се приеме, че заплатата му не подлежи на увеличение. Действително, наредбата изисква наличието на оценка, но само като обективен критерий за размера на увеличението, каквото се дължи и на такива служители, чиято оценка е различна от „изключително изпълнение на длъжността“, без да е "неприемливо изпълнение". В случая обаче , изпълнението на служебните задължения от ищеца е било оценено като „изключително“ по смисъла на чл. 17 ал. 1 т . 1 от НУРОИСДА. Съобразно чл. 5 от ГПК съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. На свой ред чл. 46 от Закон за нормативните актове (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) предвижда , че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувА.я акт и на основните начала на правото на Република България, а когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С изключение на чл. 11 ал. 1 т.1, всички останали предвидени в чл. 11 от НАРЕДБА за заплатите на служителите в държавната администрация хипотези на увеличение не предвиждат изискване за оценка за текущата година, тоест, това изискване е изключение от общото правило, а изключение не може да бъде приложено по пътя на тълкуването. В тази връзка и според съда, предпоставките на нормата на чл. 11 ал. 1 т.1, към които препраща заповедта на министъра, са налице дори когато оценката е извършена за предходна година и въз основа същата вече е увеличавана заплатата на служителя. Последователно в практиката на съдилищата се приема, че бездействието да се повиши работната заплата на •••••• поради липса на текущата за годината атестационна оценка съставлява дискриминация по признак „здравословно състояние“ , когато служителят ползва ••••••, по кратък от една година (решение № 5039 от 23.04.2024 г. по адм. д. № 11938 / 2023 г. на Върховен административен съд, решение № 8800 от 22.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2021 г., V о., решение № 65 от 20.02.2026 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 783/2025 г.). По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че за ищцата е възникнало правото на увеличение върху основната й месечна заплата в размер на 13 %, считано от 01.01.2025 г., върху който размер, считано от 01.01.2026 г. следва да се начисли и новото увеличение от 5 %. Съобразявайки констатациите на вещото лице по приетата ССЕ и направеното изменение на иска, същият следва да се уважи в пълен размер. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми следва да бъдат изписА. в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон. Относно разноските: При този изход на спора и направените своевременни искА.я за присъждане на разноски и представените доказателства за заплащането им, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда право на разноски, съразмерно с уважената част на иска. Видно от представените доказателства и списък на разноските по чл. 80 ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 600 евро, заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждение и при определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност. Процесният случай не се отличава със значителна правна или фактическа сложност – касае се за иск за установяване дължимостта на възнаграждение за положен труд и тълкуване на относимите нормативни актове, като между стрА.те и имало и предходно производство с идентичен предмет. Проява на неоправдан формализъм би било определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение да бъде автоматично изведен, в съгласие с НВАР от размера на иска, тъй като несправедлив би бил всеки подход, водещ до това положеният адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. В случая претендираното възнаграждение от 600,00 евро не може да се приеме за прекомерно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Перник на основА.е чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважените искове в размер на 89,52 евро, както и сумата от 300,00 евро, представляваща разноски за вещо лице. Предвид уважаването в цялост на исковите претенции, ответникът няма право на разноски. Мотивиран от гореизложеното, съдът