Решение № 3030 от 8.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6232/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20018382 от 03.03.2022 г., постановено по гр.д. № 58427/2020 г. по описа на СРС, 54-ти състав, са уважени изцяло предявените от Б. Г. Г. искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „С.В.К.- СиВЗК“. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на осн. чл. 78 от ГПК, като е възложил същите в тежест на ответника по делото.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.К.- СиВЗК“ чрез процесуален представител. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Оспорва изводите на СРС, че въпреки законовата норма на чл. 599, ал. 1 от КЗ и десезирането на въззиваемия като председател на кооперацията, функциите му в това му качество не се изчерпвали. Посочва, че съгласно закона работодателят дължи възнаграждение на работника/служителя, ако е престирана работна сила в пълен обем, характерна за съответната трудова функция. В тази връзка поддържа тезата, че ищецът като председател не може да осъществява задълженията си поради назначената квестура от КФН, като излага подробни съображения в тази насока. Изразява се несъгласие с доказателствените изводи на първата инстанция за кредитиране показанията на разпитанив по делото свидетел Д.К., като счита, че същите са заинтересовани и тенденциозни, поради което съдът не е следвало да им дава вяра. На следващо място, въззивникът твърди, че с решението районният съд не е отговорил на наведените с исковата молба доводи относно липсата на решение на УС на кооперацията относно размера на трудовото възнаграждение на въззиваемия ищец, въз основа на което се поддържа, че същото не е уговорено по установения за това ред. С тези доводи се отправя искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Б. Г. Г. чрез процесуален представител адв. Т., в който са изложени подробни аргументи за правилност на решението на районния съд. Споделят се изводите на първата инстанция, че трудовата функция “председател” не престава да съществува вследствие на наложената квестура. Твърди се, че правомощията на квесторите не изчерпват функциите на председателя по длъжностна характеристика и по закон, поради което последният не е десезиран. Посочва се, че съгласно чл. 599, ал. 8, изр. 2 от КЗ всички служители, какъвто се явява и въззиваемият ищец, на застрахователя са длъжни да подпомагат квестроа при изпълнение на неговите правомощия. Поддържа се, че трудовата функция на председателя не може да се прехвърли на квесторите, позовавайки се на чл. 599, ал. 1 от КЗ. Посочва се, че одобрение от КФН за замяна на лице, осъществяващо ключовата функция по смисъла на КФН, не е поискано, поради което и замяната на въззиваемия ищец с някой от квесторите не е възможна. Във връзка с възражението, че трудовата функция на служителя не съществувала, въззиваемият се позовава на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КЗ, като твърди, че работодателят е длъжен да осигури работа на служителя, който е бил на работното си място в готовност за извършване на възложената му работа. Сочи се, че при невъзможност да му осигури работа работодателят има различни законови подохови като да обяви престой или да прекрати трудовото правоотношение, но не и да не заплаща уговореното възнаграждение. Относно полагането на труд в пълен обем въззиваемият се позовава на чл. 8, ал. 2 КТ, твърдейки че добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения се предполага, поради което не е необходимо работникът или служителят да доказва в пълен обем ежедневната си работа. По отношение размера на трудовото възнаграждение въззиваемият развива доводи за законосъобразното му уговаряне. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпило е писмено становище на въззивника, с което се оспорва подадения отговор. Твърди се, че едва с отговора за първи път се навеждат фактически твърдения, различни от тези изложени в исковата молба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която ищецът Г. твърди, че от създаването на „С.В.К.- СиВЗК“ и през исковия период - от 01.12.2017 г. до 15.11.2018 г., е работел въз основа на сключен с кооперацията трудов договор като председател на „С.В.К.- СиВЗК“ - застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ. Твърди, че с допълнително споразумение от 29.05.2017 г. към трудовия договор бил назначен и като „риск мениджър“, като с това споразумение било уговорено възнаграждение за двете заемани от него позиции в общ размер на 18 976 лева месечно, като 33 % от тази сума, т. е. сумата от 6262.08 лева, била уговорена като брутно възнаграждение за работата му като председател. Твърди, че около средата и в края на 2016 г. по отношение на кооперацията били предприети надзорни мерки от КФН, като били назначени квестори, поради което и на основание разпоредбата на чл. 597, ал. 4 КЗ единствено той бил легитимиран да търси защита срещу актовете на КФН, във връзка с което предприел активни действия по оспорването им по съдебен ред. Въпреки че изпълнявал задълженията си като председател добросъвестно, считано от 01.12.2017 г. не му било изплащано възнаграждение, което счита, че се дължи на недобросъвестността на назначените квестори. По тези съображения претендира да му бъде заплатено следващото му се възнаграждение, както и законната мораторна лихва върху него за периода на забавата.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който въззивникът ответник оспорва исковете с довод, че от момента на вписване на 06.12.2017 г. в ТР на назначената квестурата в кооперацията, същата се представлява и управлява от квесторите, правомощията на управителния съвет са прекратени, а председателят е десезиран от изпълнение на функциите си по силата на закон. По аргумент от нормата на чл. 599, ал. 1 КЗ твърди, че всички функции по управление и представителство на СиВЗК, в това число и на работодател, се изпълняват от назнчените квестори. Наред с това оспорва ищецът реално да е полагал труд в полза на кооперацията в качеството си на неин председател. Поддържа в тази насока, че действията по обжалване на и защита срещу актовете на КФН ищецът предприел не в качеството си на председател на СиВЗК, а като член на управителния й съвет, който съгласно чл. 597, ал. 4 КЗ е с прекратени правомощия, като единственото му право е да обжалва решението на КФН за назначаване на квестори. Като довод за неоснователност на претенцията сочи и обстоятелството, че размерът на възнаграждението на ищеца е следвало да бъде определен с решение на управителния съвет, каквото в случая липсвало, пордаи което възнаграждението не било уговорено по установения ред.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява от фактическа страна следното:

От приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Допълнително споразумение от 29.05.2017г. към трудов договор № 24/13.05.2004г. и копие от трудова книжка на ищеца се установява, че по силата на сключен помежду им трудов договор страните по делото са встъпили в трудово правоотношение, по силата на което ищецът, вкл. и през исковия период, е заемал длъжността „председател“ на кооперацията, както и размерът на уговореното месечното брутно трудово възнаграждение на Б. Г. за длъжността „председател“ в размер на сумата от 6262.08 лева.

Установява се от приобщените като писмени доказателства Решение № 387- ЖЗ/10.03.2017 г., Решение № 388-ЖЗ/10.03.2017 г. Решение № 389-ЖЗ/10.03.2017 г., Решение № 700- ЖЗ/10.05.2017 г., Решение № 878-ЖЗ/16.06.2017 г., Решение № 879- ЖЗ/16.06.2017 г., Решение № 880-ЖЗ/16.06.2017г., Решение № 1501- ЖЗ/01.12.2017г., всички издадени от КФН, че по отношение на кооперацията са предприети надзорни мерки от КФН. С решение от 16.06.2017 г. на КФН е назначен квестор, който да установи точно състоянието на застрахователя и да отстрани допуснатите от управителните му органи нарушения, а впоследствие, с решението от 01.12.2017 г., КФН е отнела лиценза на „С.В.К.- СиВЗК“ за извършване на застраховане, забранила е свободното разпореждане с активи на кооперацията до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност, както и сключването на нови застрахователни договори по всички видове застраховки за срок от 6 месеца и е назначила двама квестори на кооперацията, встъпили в длъжност от датата на издаване на решението.

От приетите във въззивното производство съдебно удостоверние, издадено на 03.02.2022 г. от ВАС в полза на Б. Г., се установява, че във Върховния административен съд са образувани 9 броя дела със страни жалбоподател “Синдикална взаимозастрахователна коопперация и ответник Комисия за финансов надзор. От същото се установява, че СиВЗК е обжалвала следните решения на КФН Решение № 387-ЖЗ/10.03.2017 г., Решение № 388- ЖЗ/10.03.2017 г. и Решение № 389-ЖЗ/10.03.2017 г., които са приключили с влезли в сила актове съответно на 04.06.2019 г., на 29.11.2019 г. и на 03.11.2020 г.. Производството образувано по жалба срещу Решение № 1501- ЖЗ/01.12.2017г. на КФН е висящо към момента на издавне на удостовернието.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението въззивният съд намира следното: Фактическия състав на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ включва съществуването на валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника за процесния период, престиране на уговорената между тях работна сила от страна на работника или служителя в полза на работодателя, както и размер на уговореното брутно трудово възнаграждение, Страните, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношнение, по силата на което въззиваемият ищец е заемал длъжността Председател на застрахователното дружество „Синдикнална взаимострахователня кооперация”.

Спорно и пред настоящия съдебен състав остават обстоятелствата дали с назначената квестура в кооперацията председателят на същата се счита за десезиран по силата на закона, полагал ли е въззиваемият ищец реално труд през процесния период, както и относно реда, по който е бил уговорен размера на трудовото възнаграждение.

Съгласно чл. 597, ал. 4 от КЗ и чл. 599 КЗ след връчване на решението за назначаване на квестори, квесторът осъществява всички функции и правомощия по управление и представителство на застрахователя или презастрахователя, в това число функциите на работодател, вкл. той установява състоянието на предприятието, отстранява нарушенията и управлява предприятието в интерес на застрахованите и ползващите се лица. Следователно назначените квестори следва да заменят управителните и контролни органи на застрахователя, респективно презастрахователя, поемайки изцяло управлението на застрахователното дружество, както и представителството на последното. Този извод се подкрепя и при историческото тълкуване на правомощията на назначените квестори. В чл. 311 от КЗ /отм./ и чл. 33, ал. 2 от ЗЗ /отм./ се е предвиждало, че всички правомощия на управителния и контролния орган на застрахователя се преустановяват и се упражняват от квестора. Законодателното разрешение е логично, тъй като в чл. 587, ал. 1 и ал. 3, т. 5 КЗ са изброени изрични хипотези, при които Комисията за финансов надзор може да предприеме налагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в назначаване на квестор. Всички основания касаят нарушения на Кодекса на застраховането, отразяващи се върху законосъобразността на дейността на съответния застраховател или презастраховател. В процесния случай въззивникът ответник представлява застрахователна кооперация. Управлението на кооперациите съгласно закона за кооперациите е разпределено между управителния съвет и председателя на кооперацията. Председателят на кооперацията е постоянно действащ едноличен орган и участва във вътрешното управление на кооперацията - ръководи текущата дейност и организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува, но и във външното управление - представлява юридическото лице. Управителния съвет, от своя страна, е колегиален орган, който изпълнява решенията на общото събрание и направлява дейността на кооперацията. Доколкото квесторите по силата на чл. 599, ал. 1 от КЗ поемат всички функции и правомощия по управление, то независимо че същите се упражняват от два органа в кооперацията, то следва, че както управителният съвет, така и председателят са десезирани от техните управленски функции. По силата на посочената норма квесторите поемат и представителството на кооперацията, като правомощията на председателя в тази насока се прекратяват.

Същевременно законодателят е предвидил няколко хипотези, при които органите на застрахователя запазват правомощията си. Съгласно чл. 597, ал. 4 КЗ не се прекратява правото на управителния съвет и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на застрахователя да обжалват решението на КФН за назначаване на квестор. Въпреки липсата на изрично посочване на председателя на кооперацията, изключението касае и неговите правомощия, доколкото именно той е оправомощен по силата на закона и устава да представлява кооперацията. Предвиденото от законодателя изключение гарантира конституционното право на всяко лице, в случая на юридическото лице, чрез своите законно представители, да защити законните си интереси по съдебен ред. Това е така, тъй като при евентуално обжалване от самия квестор би се стигнало до конфликт на интереси, доколкото, от една страна, той представлява застрахователя, а от друга - е назначен от КФН и отчита дейността си именно на административния орган. /в този смисъл реш. № 9980 от 20.07.2018 г. по адм. д. № 13031/2017 г., VІІ отд. на ВАС/.

Предвид горното, въззивният съд намира, че с назначаването на квестор ex lege се прекратява управленските и представителни функции на председателя на кооперацията. За правилно разрешаване на правния спор обаче следва да се анализират не само правомощията на председателя на СиВЗК, предвидени в закона и устава, но и тези посочени в длъжностната му характеристика. В чл. 26 ЗК са регламентирани правомощията на председателя на кооперацията, които са идентично прехвърлени в Устава на С.В.К., съгласно които председателят: представлява кооперацията; организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува; ръководи текущата дейност на кооперацията; сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения; изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона.

Съгласно длъжностната характеристика основни трудови задължения за длъжността “Председател на кооперацията и на УС” са:

1. организира и ръководи работата на управителния съвет и на застрахователно- техническия екип по смисъла на чл. 32 от Устава на Кооперацията;

1. ръководи пласментния апарат и обучава пряко целия аквизиторски състав; 3. осигурява условията за счетоводно отчитане и приключване на съответните календарни периоди;

1. ръководи екип за проучване на пазара, създаване на проекти за специални и общи условия за застраховане, извършване на заявки за актюерско обслужване и определяне на достатъчна тарифна вноска като цена за тяхното последващо развитие, модернизиране и модифициране;

1. следи за изучаването, спазването и прилагането на закона в областта на животозастраховането, спазване изискванията на КТ, трудовите и социалноосигурителни правоотношения, социалния, здравословния и безопасния трудов статус на административно назначените лица като пресонал на кооперацията.

Предвид законово регламентираните правомощия на председателя и включените основни трудови задължения за длъжността „председател на кооперацията“ в длъжностната характеристика, въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната инстанция, че същите не се припокриват изцяло. След назначаване на квесторите се прекратяват управителните функции на председателя, неговите представителни правомощия, с изключение на законово предвидената и обсъдена по-горе хипотеза, в която се запазва представителната власт, но същевременно на председателя в лицето на въззиваемия ищец съгласно длъжностната характеристика са били възложени и други трудово задължения, посочени по-горе в т.2-т.5, които трудови функции не се прекратяват с назначаване на квесторите. Последните в тази хипотеза разполагат с правомощия съгласно чл. 597, ал. 4, изр. последно КЗ да осъществяват контрол върху изпълнение на тези трудови задължения.

Обстоятелството дали такъв е осъществен или не е ирелевантно за дължимостта на трудовото възнаграждение.

С оглед гореизложеното въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че действията по управление и представителство на кооперацията изчерпват всички правомощия на работата на председателя, поради и което същият бил десезиран, респективно всичките му правомощията били прекратени по силата на закона. Напротив, съгласно длъжностната характеристика на председателя са възложени и други трудови функции, които не се прекратяват с назначената квестура, поради което съгласно чл. 599, ал. 1 от КЗ и чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ квесторите, поемайки функциите на работодател, са имали задължение да осигурят на въззиваемия Г. нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, като му осигурят работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, респективно упражняването на трудовите функции, подробно разписани в длъжностната му характеристика и непрекратени с тяхното назначаване. В тази връзка по делото се установява, че въззиваемият ищец Г. през процесния период е бил на работното си място, т.е. същият е бил на разположение на работодателя. Доказателства в тази насока съдът извлече от показанията на свидетеля К., който съобщава пред съда, че с ищеца са съгласували дейността по защита по конкретни дела в офиса на кооперацията, като посещенията се случвали през работната седмица, 1-2 пъти седмично. Така дадените показания съдът кредитира, като въз основа на тях се следва изводът, че въззиваемият е бил на работното си място през процесния период, като задължение на работодателя, в случая на квесторите е било да му осигурят работа.

На следващо място, въззивният съд отчете, че с исковата молба се претендира изплащане на трудово възнаграждение за периода 01.12.2017 г. до 15.11.2018 г., поради което именно в този период следва да се прецени, дали ищецът е полагал труд.

По делото безспорно се установява и не се спори от страните, че във Върховния административен съд са заведени девет производства с жалбоподател С.В.К. и ответник КФН, посочени и от въззиваемия в исковата молба. Видно от представеното от въззиваемия ищец съдебно удостоверение, разгледани съвкупно с представените с отговора на исковата молба и приети по делото постановени решения на ВАС във връзка с образуваните административни производства, се установява, че почти всички административни производства по жалби на С.В.К. с ответник КФН с № 4174/2017 г. по описа на ВАС са образувани преди исковия период, с изключение на адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС, образувано по жалба срещу Решение № 1501- ЖЗ/01.12.2017г. на КФН. Въпреки това съдебните производства са продължили и по време на исковия период, поради което следва да се установи по кои от тях въззиваемият е осъществявал процесуална дейност в качеството си на законен представител, доколкото именно те са релевантни с оглед предмета на делото.

Във връзка с горното въззивният съд счита, че от приложените по делото решения на КФН се установява, че първоначално квесторите са били назначени с Решение № 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на КФН, а впоследствие и при отнемането на лиценза на „С.В.К.“ с Решение № 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. на КФН. Следователно от 16.06.2017 г. председателят на СиВЗК – въззиваемият ищец Г., е с прекратени представителни функции съгласно чл. 597 КЗ и чл. 599 КЗ, с изключение на правото му да обжалва решенията, с които се назначават квесторите. Т.е. след 16.06.2017 г. ищецът е бил легитимиран да обжалва като законен представител на кооперацията единствено посочените две решения. Срещу посочените два акта на надзорния орган са депозирани жалби, по които са образувани административни производства съответно по жалбата срещу Решение № 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на КФН е образувано по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС, а по жалбата срещу Решение № 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. на КФН – адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС. От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено от ВАС, се установява, че производството по адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС не е приключило, като с определение № 11682 от 02.08.2019 г. е било спряно до приключване на производството по адм. Д. № 6544/2017 г..

Производството по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС от справката за движение на делото също не е приключило. Следователно през процесния период - 01.12.2017 г.- 15.11.2018 г. производствата са били висящи, поради което се налага извод, че въззиваемият ищец е осъществявал представителната си функция в качеството си на председател по горепосочените две дела.

По отношение останалите производства въззивният съд констатира, че са образувани преди исковия период и въпреки че са продължили в рамките на исковия период видно от приетото от въззивния съд съдебно удостоверение от ВАС, по същите въззиваемият Г. не е бил легитимиран да представлява кооперацията. Последното се потвърждава и от свидетеля К. - адвокатът, осъществявал защитата по образуваните административни производства, който при разпита си заявява, че се е запознал с назначените квесторите във връзка с изискване пълномощното му да бъде приподписано. Така изложеното от свидетеля сочи, че на същия като процесуален представител на СиВЗК са били дадени конкретни указания от съда, касаещи надлежното му упълномощаване и представляване на кооперацията по съответните производства. Ето защо, въззивният съд приема, че по производствата пред Върховния административен съд, с изключение на адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС и на адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС, въззиваемият Г. не е бил законен представител на СиВЗК през исковия период.

На следващо място, въззиваемият Г. твърди в исковата молба, че по всички образувани дела активно е съдействал на упълномощения адвокат К. при упражняване на правото на защита със своята експертиза в областта на застраховането, като анализирал одитни доклади, предлагал становища и въпроси по назначените и приемани съдебноикономически и съдебносчетоводни експертизи. В тази връзка въззивният съд счита, че въззиваемият ищец в качеството си на законен представител разполага с правомощията да съгласува линията на защита с упълномощения адвокат и да подпомага същия със своето експертно мнение по конкретни въпроси. Това правомощие, от своя страна, е обусловено от назначените квестори, респективно от преминаването на представителната власт върху тях, взимайки предвид и обсъденото по-горе изключение. При това положение доколкото въззиваемият ищец разполага със законово гарантирано право след назначаване на квестурата да представлява кооперацията единствено по двете горепосочени дела, то и единствено по отношение на същите оказаното съдействие на свидетеля К. като адвокат се равнява на изпълнение на трудовите му функции. По отношение на останалите дела въззиваемият ищец в исковия период не е законен представител на кооперацията, няма изрични правомощия или такива възложени и съгласувани от и с квесторите на дружеството, въз основа на които да оказва съдействие на свидетеля К.. Показанията на последния не разколебават този извод. Въззивният съд при анализа на същите не намира основания да се съмнява в обективността на свидетеля. В действителност същият води дело със сходен предмет срещу въззивника, което обстоятелство само по себе си не може да обуслови недостоверност на показанията. При съпоставка на изложеното от свидетеля настоящият съдебен състав намира, че изнесената от него информация намира подкрепа в доказателствения материал по делото. Твърденията на свидетеля К., че именно ищецът Г. му е помагал при икономическата обосновка на защитата по образуваните административни дела, както и обстоятелството, че именно към него се е обръщал при необходимост от конкретна справка намират своето житейско обяснение в обстоятелството, че част от заведените дела са образувани преди назначаване на квестори, респективно в период, в който Г. е бил легитимиран да представлява кооперацията. В подкрепа на твърденията на свидетеля е прието експертно становище, изготвено от Г.. В действителност същото касае решение № 700-ЖЗ/10.05.2017 г. на КФН и е получено от свидетеля К. на 15.06.2017 г. според отбелязванията на самия документ, т.е. преди исковия период, но същевременно потвърждава изложената теза за оказвано съдействие от страна на Г.. Показанията на свидетеля К. намират подкрепа и във влезлите в сила решения, постановени по част от образуваните административни производства, приложени с отговора на исковата молба и приети по делото, видно от които в съдебните производства са били назначавани съдебни експертизи. Поради това правдиво звучи твърдението на свидетеля К., че при подготовка защитата по делата е бил подпомаган от въззиваемия ищец Г.. С оглед изложения анализ въззивният съд кредитира показанията на свидетеля К., като възраженията на въззивника в противната насока следва да се разглеждат като неоснователни.

Същевременно обаче обстоятелството, че въззиваемият ищец е подпомагал свидетеля К. при подготовка защитата по всички административни производства пред ВАС и оказвал необходимото съдействие, не обуславя категоричен извод, че тези действия са били предприети в изпълнение на функциите му като председател на кооперацията. Така предприетите действия от Г., за които свидетелства К., следва да се разглеждат съвкупно с представителните функции на Г. за процесния период, които се свеждат до законно представителство на СиВЗК по две дела - адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС и адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС. От материалите по делото се установява, че производството по адм. д. 2888/2018 г. по описа на ВАС е било висящо през процесния период, като са били осъществявани процесуални действия до 02.08.2019 г., когато същото е било спряно. Следователно за процесния период 01.12.2017 г.-15.11.2018 г. въззивният съд намира, че въззиваемият ищец е осъществявал трудовите си функции като законен представител на СиВЗК по адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС и по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС, по които е обсъждал линията на защита на дружеството с процесулания представител и е подпомагал последния. Същото обаче не важи по отношение на останалите производства, по отношение на които доводите на въззивника са основателни.

Гореизложеният анализ води до неоснователност на възраженията на въззивника за пълно десезиране на въззиваемия ищец като председател на „С.В.К.. През исковия период 01.12.2017 г.-15.11.2018 г. възззиваемият ищец като председател на СиВЗК е осъществявал и законно представителство на застрахователя по по адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС и по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС. Същият не е с изцяло прекратени трудови функции съгласно длъжностната му характеристика, поради което задължение на работодателя е да му осигури работата, за която е възникнало правоотношение, доколкото въззиваемият е бил на разположение на работодателя на работното си място.

Неоснователността на възраженията на въззивника за пълно десезиране на въззиваемия ищец обуславя неоснователност и на доводите, че въззиваемият не е престирал работна сила през исковия период, поради което не му се дължи трудовото възнаграждение. По делото безспорно се установява, че въззиваемият ищец не е с изцяло прекратени по закон правомощия и реално през исковия период е изпълнявал трудовите си задължения. Поради това правилно районният съд е приел, че на същия се дължи заплащане на трудово възнаграждение в уговорения размер.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че е опорочен редът, по който е бил уговорен размера на трудовото възнаграждение на ищеца Г.. Въззивият съд споделя в принципен план изложените доводи, че размерът на възнаграждението на председателя на кооперацията, в случаите когато не е предвидено друго в устава на кооперацията, се определя от управителния съвет. Това следва от общата законова разпоредба по чл. 21, ал. 1 от ЗК, натоварваща УС да изпълнява решенията на ОС и да направлява дейността на кооперацията. Като колективен изпълнителен орган на кооперацията УС има отговорността да взема решения за всички действия, свързани с управление на делата на юридическото лице, които не са в изключителна компетентност на ОС, включително и въпросът за размера на възнаграждението на председателя на кооперацията. В случая доводите на въззивника биха били основателни, ако с председателят не бе сключен трудов договор и последващи допълнения към същия, валидността на които не се оспорва от въззивника и с които е уговорен конкретен размер на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗК именно председателят на кооперацията е този, който изявява воля от името на юридическото лице и той е този, който сключва трудовите договори с работниците и служителите. При липса на изрична законова разпоредба кой да сключи трудовия договор със самия председател, следва да се приеме, че това не може да стори друг освен самият той, като представител на юридическото лице (арг. от чл. 61, ал. 2 от КТ). Такъв договор е валиден и обвързва кооперацията, тъй като законът не забранява сключването му /в този смисъл Решение № 826 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1273/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Следователно при валидно сключен трудов договор и споразумения към него с въззиваемия, в които е уговорен размерът на трудовото възнаграждение, кооперацията е обвързано от същия, поради което въззивният съд намира за доказан размера на уговореното трудово възнаграждение.

По отношение правомощието на квесторите да прекратят правоотношението на въззиваемия и развитите в тази насока доводи във въззивната жалба, следва да се отбележи, че в действителност освобождаването на председателя на кооперацията е в изключителната компетентност на Общото събрание на член-кооператорите. Правомощията на общото събрание след назначаване на квесторите обаче се прекратяват по силата на чл. 597, ал. 4, изр. 2 КЗ, с изключение на правото им да вземат решение за прекратяване на застрахователя или презастрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 599, ал. 5 КЗ квесторите разполагат с правомощие с одобрение на Комисията за финансов надзор да свиква общото събрание на застрахователя или презастрахователя, като съответно се прилага чл. 597, ал. 4, изречение четвърто. Следователно в компетентността на квесторите след получаване одобрение на КФН да свикат общо събрание на член-кооператорите за взимане на решения от изключителната му компетентност, в това число и решение за освобождаване на председателя. Подобни действия не са били предприети към исковия период, поради и което правоотношението с въззиваемия Г. е валидно.

С оглед гореизложения анализ въззивният съд намира за правилни крайните изводи на районния съд, че правнорелевантните факти, касаещи искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, са доказани, поради което правилно искът е бил уважен.

С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания относно правилността на решението в частта, с която е била уважена акцесорната претенция на ищеца по чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 269 ГПК при проверка правилността на атакуваното решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо, първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл. 86 ЗЗД следва да бъде потвърдено.

С оглед ограничената проверка за правилност на решението и предвид неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира решението на контролираната инстанция за правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските: По отношение разноските във въззивното производство настоящият съдебен състав намира, че право на такива има въззиваемия. Същият своевременно е предявил претенция за разноски за оказана безплатна правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022 г., с който е уговорено, че адвокатът осъществява на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и списък с разноски, с които се претендират разноски в общ размер на 8374 лв. от които 6411 лв. по иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ и 1963 лв. по иска с правно осн. чл. 86 ЗЗД. Размерите са съобразно минимумите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 НМАВ. Предвид изложеното и на осн. чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА въззивният съд намира, че в тежест на въззивника следва да се възложат разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 8374 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд,