Решение № 9914 от 26.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на И. С. С. срещу С. д. н. в. р., представлявана от главен комисар Л. Н., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 180, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10112,52 лв. (десет хиляди сто и дванадесет лева и петдесет и две стотинки) или 5170,45 евро, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г. В исковата молба се твърди, че в процесния период ищцата е заемала длъжността ,,м. с.“ в •• сектор ,,А. и. к.“ към отдел ,,Ч. р.“ при С. въз основа на трудов договор с ответника. Твърди, че месечното възнаграждение се формира от заплата за длъжност по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР, добавката за работа в М. по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР и добавката за прослужено време в М. съгласно чл. 37 Колективен трудов договор № ••••••-•••••/••.••.•••• г. Към 01.09.2022 г. е определена заплата за длъжността в размер от 1180 лв. и добавка за работа в М. в размер на 5% от заплатата. Съгласно изменения на Наредба № •••••- •••/••.••.•••• г. на министъра на вътрешните работи от 13 юли 2017 г. и сключените анекси към трудовия договор, заплатата за длъжността към 22.11.2024 г. е увеличена на 1535 лв. Със същите изменения на Наредбата максималното възнаграждение за м. с. (Раздел VII.2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № •••••-•••/••.••.•••• г.) е увеличено на 1639 лв. Към месечното възнаграждение следвало да се добавят още 76,75 лв. за добавка от 5 % съгласно КТД. Твърди, че за целия процесен период е имала прослужени и признати 41 години, поради което към месечното възнаграждение следвало да се добавят още 41% върху заплатата за длъжността, или 629,35 лв. Твърди, че дължимото се месечно брутно възнаграждение е в размер на 2241,10 лв. Съгласно писмо на министъра на вътрешните работи при определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности „м. с.“ и „старши специалист“ следвало да бъдат съобразени със заплатите за аналогични длъжности по щатното разписание , определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з 919/2017 г. Твърди, че аналогични на заеманата от ищцата длъжност била тази за с. о. по Приложение № 3, раздел III.2.2 – с. о., код по НКПД •••• ••••, които получавали заплата в размер на 1644 лв. или със 109 лв./мес. повече от ищцата. В резултат на тази разлика в заплатата е формирана и по-малка сума по добавката за работа в М. 5,20 лв./мес. (81,95 лв. – 76,75 лв.). Твърди, че според чл. 37, ал. 1 от действащия колективен трудов договор, обявен със заповед № •••••-••••/••.••.•••• г. на министъра на вътрешните работи, се изплащало допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер едно на сто върху основното месечно възнаграждение. Поради горната разлика ищцата била допълнително ощетена с 42,64 лв./мес. Твърди, че при спазване на гореописаното писмо на министъра е следвало да получава 151,84 лв. на месец повече в сравнение със сумата, която получава от 01.01.2022 г. до момента. Тази сума за неизплатено трудово възнаграждение претендира за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г., включително. Твърди, че спрямо нея е допусната пряка дискриминация по личен признак по смисъла на чл. 14, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. в сравнение със служителите, назначени на длъжности за с. о., както и че не се внасят и осигуровки върху тази разлика, което допълнително увреждало правната сфера. На следващо място твърди, че на служителите, които не са младши или старши специалисти, е било извършено увеличение на заплатите редовно от 2022 г., както следва – с 20%, с 10%, като от 01.01.2025 г. е увеличено с още 40,61 %, а нейното възнаграждението е увеличавано само два пъти – с 20% и с 10%. В тази връзка претендира, че заплатата за длъжността следва да бъде увеличена с 40,61 % спрямо определената максимална заплата за длъжност в Раздел VII.2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № •••••- •••/••.••.•••• г. Твърди, че брутното месечно възнаграждение следва да бъде в размер на 3364,71 лв., от които заплата за длъжност 2304,60 лв., добавка за работа в М. - 115,23 лв. и добавка за прослужено време в М. 944,89 лв. По този начин се получавала разлика от 1123,61 лв. месечно, която изчислена за исковия период от девет месеца, възлиза на общата сума от 10112,52 лв. Претендира и лихва за забава за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г. в размер на 800 лв. По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че процесните суми са дължими, като твърди, че на ищцата са изплатени всички дължими възнаграждения за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. Излага, че ищцата била назначена на трудов догово𠹕•••-••••/••.••.•••• г. на длъжността „м. с.“ в •• сектор „Д., д. п. и п. п.“ към отдел „Ч. р.“ при С., а със заповед № •••••-••••/••.••.•••• г. на министъра на вътрешните работи е бил приет колективен трудов договор, в сила от 01.01.2025 г., със срок на действие 2 години – до 31.12.2026 г. Поддържа, че от приложените към отговора на исковата молба ведомости и платежни нареждания е видно, че на ищцата след 31.03.2025 г. са били начислени и изплатени съответно със заплатата през месец март всички претендирани възнаграждения. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.04.2026 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез тяхното намаляване, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като искът за главница се счита предявен за сумата от 7 487,50 лв. (3828,30 евро), претенцията за обезщетение за забава за сумата 390,40 лв. (199,61 евро). След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 180, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 128, т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за процесния период, размера на дължимото трудово възнаграждение. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че служителят не е престирал труд в процесния период или че дължимото трудово възнаграждение е платено изцяло. С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните въз основа на трудов договор № ••••- ••••/••.••.•••• г., както и че през исковия период ищцата е заемала длъжността „м. с.“ в отдел „Ч. р.“ при С. за изпълнение на функции и задачи, съгласно типова длъжностна характеристика. Видно от представения трудов догово𠹕•••-••••/••.••.•••• г. същият е сключен за неопределен срок, с основно месечно трудово възнаграждение на служителя в размер на 1096,00 лева за длъжност и добавка за работа в М. в размер на 5% от заплатата за длъжност. Със заповед № 513з- 3020/22.01.2020 г. относно определяне размера на заплатата за длъжност на лице, работещо по трудово правоотношение в С. с преобразувано правоотношение съгласно §70 от ПЗР на ЗИДЗМВР е увеличена заплатата за длъжността на ищцата – м. с. (картотека) в размер на 1129 лв., считано от 10.01.2020 г. Със заповед № 513з-158/21.01.2021 г. относно определяне размера на заплатата за длъжност на лице, работещо по трудово правоотношение в С. с преобразувано правоотношение съгласно §70 от ПЗР на ЗИДЗМВР е увеличена заплатата за длъжността на ищцата – м. с. (картотека) в размер на 1163 лв., считано от 01.01.2021 г. Със заповед № ••••- ••••/••.••.•••• г. относно определяне размера на заплатата за длъжност на лице, работещо по трудово правоотношение в С. с преобразувано правоотношение съгласно §70 от ПЗР на ЗИДЗМВР е увеличена заплатата за длъжността на ищцата – м. с. (картотека) в размер на 1180 лв., считано от 01.09.2022 г. С допълнително споразумение № ••••-•••••/••.••.•••• г. е изменен сключеният между страните трудов договор, като ищцата е преназначена на длъжността „м. с.“ в •• сектор "*. и. к.“ към отдел „Ч. р.“ при С., с код по НКПД ••••••••, считано от 14.06.2024 г. Със заповед № ••••- ••••/••.••.•••• г. относно определяне размера на заплатата за длъжност на лице, работещо по трудово правоотношение в С. с преобразувано правоотношение съгласно §70 от ПЗР на ЗИДЗМВР е увеличена заплатата за длъжността на ищцата – м. с. в •• сектор "*. и. к.“ в размер на 1535 лв., считано от 22.11.2024 г. Със заповед № ••••-••••/••.••.•••• г. относно определяне размера на заплатата за длъжност на лице, работещо по трудово правоотношение в С. с преобразувано правоотношение съгласно §70 от ПЗР на ЗИДЗМВР е определен размер на заплатата на ищцата от 1395 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. и от 1535 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. Със заповед № ••••-••••/••.••.•••• г. относно определяне размера на заплатата за длъжност на лице, работещо по трудово правоотношение в С. с преобразувано правоотношение съгласно §70 от ПЗР на ЗИДЗМВР е определена заплата в размер на 824,08 евро, считано от 01.01.2026 г. Съгласно писмо до ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР с рег. № ••••• ••••/••.••.•••• г., на министъра на вътрешните работи, по отношение на определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности „м. с.“ и „старши специалист“, същите следва да бъдат съобразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № •••••-•••/••.••.•••• г. По делото са представени специфична длъжностна характеристика за длъжността „с. о.“ в •• сектор "*. и. к.“ към „Ч. р.“ на С. и типова длъжностна характеристика на длъжностите „м. с.“ за работещи по трудово правоотношение в структурните звена „Ч. р.“ и „м. с. (Ч. р.) по трудово правоотношение в структурните звена на М., от които е видно, че част от описаните основни длъжностни задълженията са идентични. Между страните по делото не се спори, че ищцата е полагала труд и е изпълнявала трудовите си задължения през исковия период. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено и съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на основното месечно възнаграждение на ищцата е 1535 лв., на добавката за прослужено време в М. е 76,75 лв., а допълнителното възнаграждение за продължителна работа е 628,58 лв., като за периода от 01.01.2025 г. – 30.09.2025 г. е начислена сума в общ брутен размер от 16258,62 лв. Съгласно заключението основното месечно възнаграждение на с. о. в отдел •• сектор "*. и. к.“ е 1644 лв. Съгласно експертизата общият размер на възнаграждението за исковия периода в случай, че се приложи размерът от 1644 лв., възлиза на 17436,90 лв. Съгласно заключението, в случай че се приложи увеличение от 40,61% спрямо максималния размер на основното месечно възнаграждение за длъжността „м. с.“, която считано от 01.01.2025 г., е 1639 лв., то месечното възнаграждение на ищцата би възлизало в размер на 2304,60 евро. В този случай за периода от 01.01.2025 г. – 30.09.2025 г. общата сума в брутен размер възлиза на 24443,48 лв. Съгласно заключението разликата между полученото от ищцата нетно възнаграждение и преизчисленото е 7487,50 лв. а лихвите за забава е 390,40 лв. за процесния период. Според съобразително-констативната част на експертизата при проверка в счетоводството на ответника вещото лице е констатирало, че на ищцата не е извършвано увеличение на трудовото възнаграждение с 40,61%, считано от 01.01.2025 г. с оглед посоченото в § 7 от Наредба № •••••-•••/••.••.•••• г. Съгласно чл. 180, ал. 1 ЗМВР лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в М.. С разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предвидено увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто, като министърът на вътрешните работи следвало до 01.09.2022 г. да внесе в Министерски съвет доклад за структурните промени в Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на § 7 от Наредба № •••••-•••/••.••.•••• г., е отменена с Решение № 4415/26.04.2023 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9516/2022 г., което е оставено в сила с Решение № 11840/04.11.2024 г. на ВАС – петчленен състав, постановено по адм. д. № 5861/2024 г. В решението е прието, че при изготвянето на проекта Наредбата за изменение допълнение на Наредба № •••••- ••• от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение министърът на вътрешните работи е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и да се приложи по отношение на всички категории служители, поради което не е било налице основание министърът на вътрешните работи да приеме разпоредбата на §7. Посочено е, че точното прилагане на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1. ЗИДЗДБРБ за 2022 г. изисква разпоредбата на §6 от ПЗР, според която размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в §2, считано от 01.07.2022 г., да се прилага и за лицата, чиито правоотношения са преобразувани в трудови правоотношения на основание §70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), като определените в Приложение 3 максимални размери на заплатите за длъжност следва да позволяват това увеличение, за да бъде спазено изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредба № •••••-••• от 2017 г. С оглед заявения исков период със Закона за държавния бюджет за 2025 г. е птедвидено от 01.01.2025 г. увеличение на основните възнаграждения на всички работещи в системата на М. към тази дата, т. е. за всеки, който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2025 г. В закона и издадената въз основа на основание чл. 177, ал. 4 и 5 и чл. 180, ал. 5 Наредба е предвидено по отношение на кои лица намира приложение увеличението. Съгласно §5 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № •••••-••• от 13.07.2017 г. базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за найниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 ЗМВР (ДВ, бр. 19 от 2024 г.) за 2025 г. е 2 296 лв., считано от 01.01.2025 г. С приетата в изпълнение на съдебното решение на ВАС разпоредба на §7 за фактически заетите към 22 ноември 2024 г. служители на длъжности „м. с.“ и „старши специалист“ се определят нови размери на възнагражденията със заповеди на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, считано от 22 ноември 2024 г., като индивидуалната заплата, определена до 30 юни 2022 г., се увеличава с 20 на сто, след което полученият резултат се увеличава с 10 на сто. Съгласно § 8 от Наредбата (в сила от 01.01.2025 г.) в случай че определената по § 7 индивидуална заплата на фактически заетите служители на длъжност „м. с.“ или „старши специалист“ е по-ниска от 0,6 от базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 180, ал. 2 от ЗМВР, ръководителите на структури по чл. 37 определят със заповед индивидуална заплата в размер на 1 312 лв., считано от 1.01.2025 г. В наредбата е посочено, че Параграфи от 1 до 6 и 8 влизат в сила от 1 януари 2025 г. В чл. 180, ал. 2 ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за найниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за висше образование – не помалко от 0,8; 2. за средно образование – не по-малко от 0,6. С Решение № 3263 от 24.03.2026 г. по адм. д. № 7049/2025 г. на ВАС, III о. е прието, че в § 7 от ПЗР от Наредбата (ДВ, бр. 25/2025 г.) няма нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр , тъй като при определянето на възнаграждението за служители със средно образование със статут по КТ е определена пропорцията, получена от съответното възнаграждение, действащо до 31.12.2024 г. отнесено към предвиденото възнаграждение, считано от 01.01.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗМВР . Същата пропорция е използвана и за останалите служители. Прието е още, че с разпоредбата на §8 се гарантира индивидуален размер за най-ниската длъжност на осн. чл. 180, ал. 2 ЗМВР , който съгласно приложение ІІ-VІІ съвпада с началната заплата за всички длъжности със средно образование – 1312 лв. С нормативното определяне на минимален размер на възнагражденията за „м. с.“ от 1312 лв. в Приложение № * от Наредбата (ДВ, бр. 25/2025 г.) се формира увеличение от 40,61%. Това следва и от справката от проведеното обществено обсъждане, публикувана на сайта на М., в която е посочено, че се предвижда увеличение от 933 лв. на 1312 лв. (с 40,61%), и публикувания проект на наредбата в Портала за обществено обсъждане, на който се позовава ищцата с исковата молба. Следователно посоченият процент е заложен в нормативно определените минимални размери на заплатите за заеманата от ищцата длъжност. Начините на формиране и размерите на трудовите възнаграждения на служителите на М. се регулират от ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове и по конкретно Наредба № •••••-••• от 13.07.2017 г. От анализа на приложимите норми не следва извод, че е възникнало задължение за работодателя да увеличи трудовото възнаграждение на всички работещи в М. с 40,61%, поради което неоснователни се явяват изложените в исковата молба доводи в тази насока. Видно от Приложение № *, че максималният размер на възнаграждението за м. с. е 1639 лв. В настоящия случай по делото не се спори, че възнаграждението на ищцата е било увеличено с общо 20%, а след това с 10% съгласно приетото правило в изпълнение на съдебното решение на ВАС. В тази насока са и изводите на вещото лице. При определяне на дължимото възнаграждение не е спазено предписанието в писмото с рег. № ••••• ••••/••.••.•••• г. заплатата за длъжността на ищцата да се съобрази със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № •••••-•••/••.••.•••• г., който извод следва от заключението на ССчЕ и представените писмени доказателства. Такава аналогична длъжност е „с. о.“ с оглед констатираното сходство във възложените по длъжностна характеристика трудови задължения, за която съгласно ССчЕ е определена заплата от 1644 лв. Следователно размерът на трудово възнаграждение на ищцата следва да бъде изчислено на база заплатата за посочената длъжност. От заключението на вещото лице се установи, че за процесния период от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. дължимото възнаграждение при прилагане на този размер на заплата възлиза на 17436,90 лв. (с включено допълнително възнаграждение за продължителна работа от 4880,54 лв. и допълнително възнаграждение за работа в М. в размер на 597,92 лв.). С оглед изплатеното на ищцата възнаграждение от работодателя съгласно заключение е останала непогасена разлика в размер на 1 129,46 лв. /577,48 евро/ до размера, на която сума предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7 487,50 лв. /3828,30 евро/ следва да се отхвърли като неоснователен. В трудовия договор между страните е уговорено изплащането на тудово възнаграждение в брой два пъти месечно – авансово и окончателно през текущия месец. Следователно работодателят изпада в забава без покана на първо число на месеца след изтичане на месеца, за който се дължи заплащането на трудовото възнаграждение. Предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 47,56 лв. /24,32 евро/, изчислена върху дължимата главница и за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 390,40 лв. /199,61 евро/ следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК за сумата от 306,77 евро за адвокатско възнаграждение. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г. минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съобразявайки материалния интерес по делото, от една страна, а от друга – обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира, че възнаграждението от 306,77 евро 600 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. С оглед уважената част от исковете ищецът има право на разноски в размер на 33,08 евро. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в минимален размер от 102,26 евро /200 лв./. С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 91,23 евро. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да плати в полза на СРС държавна такса в размер на 51,13 евро за предявените искове и сумата от 27,55 евро за възнаграждение на вещо лице. Така мотивиран, съдът